По данни на "прозрачност без граници": доплащаме 4 млрд. Лв. Годишно за здраве
Парламентът приема стахановски калпави закони
Изтегляне 350.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Взрив от търгове за над 1.4 млрд. лв. заради края на старите правила
Парламентът приема стахановски калпави закониКодексът за социално осигуряване е "ремонтиран" 45 пъти за 6 години Людмил Илиев Сега стр. 1,2 
Депутатите ударно пишат и приемат закони, които са необмислени, без икономическа обосновка и без обществено обсъждане. Затова нормативните актове бързо дават дефекти и трябва да бъдат многократно поправяни. За последните 5 г. В парламента са внесени 1628 законопроекта, като средно годишно са приемани по 132. Т.е. по един на ден, тъй като депутатите работят 130 дни. За сравнение във Великобритания са приети 4401 закона за последните 215 г. От стахановския труд обаче качеството на законите не се е подобрило, тъкмо напротив. Често те се превръщат в "законодателен брак" - такива са 51%, или 836. Други 23% въобще не са стигнали до обсъждане. Това означава, че над половината законодателни инициативи "умират" някъде по пътя, което е признак за ниска ефективност при разходването на ресурсите на НС. Тежките констатации са записани в анализ на законотворческата дейност на Народното събрание в периода 2010-2015 г. на Българската стопанска камара и Центъра за оценки и законодателни инициативи. По-голямата част от законите - 889, са рожба на депутатите. Правителството се е представило със 739, или 45%. Данните показват още, че вероятността внесен от кабинета законопроект да не бъде приет е почти нулева, докато същото не може да се каже за проектите, вкарани от депутати. На практика всяко пето (22%) предложение се отхвърля. Своеобразен пик на законодателната активност е отбелязан през миналата година, когато са внесени 348 проекта - т.е. по 3 на всеки работен ден. Най-много са приетите проекти в областта на правосъдието, сигурността и обществения ред (101 броя) и финансовото и данъчното законодателство (88 броя). А най-малко те са в сферата на културата (едва 4). Класацията по най-много изменения води законодателството, свързано с труда и осигуряването. Законът за здравното осигуряване е променен 38 пъти, Кодексът на труда - 37 пъти, а Кодексът за социално осигуряване цели 45 пъти. На второ място по брой промени се нареждат данъчните закони, като основните от тях са коригирани над 20 пъти. Въпреки че заради влизането на България в ЕС беше приет нов Закон за ДДС и че основната ставка не е пипана повече от 10 г., от 2010 г. насам актът е променян 22 пъти, сочи анализът на БСК. Още по-драматично е положението със закона за плоския данък по личните доходи, който е изменен внушителните 28 пъти. Над 20 пъти са пипани също Данъчно-осигурителният процесуален кодекс и Законът за корпоративното подоходно облагане. Законът за местните данъци и такси пък има шанс да ги догони с 19 корекции. На непрекъсната редакция подлежат и законите за енергетиката - 26 пъти, за обществените поръчки - 23 пъти, за съдебната власт - 25, за МВР - 23, Наказателният кодекс - 19 пъти. Прави впечатление, че повечето поправки се правят посредством преходните и заключителните разпоредби на други закони - практика, която юристите принципно не одобряват. Депутатите обаче са я ползвали средно в 72% от случаите. Другият голям недостатък е хаотичността и отсъствието на системност в процеса. Това показва липсва на обвързаност между заявените цели от законодателите и нормативните актове, които приемат, смятат изследователите. Забелязва се и силно разминаване между политическия и обществения дневен ред, доколкото законотворците не обръщат достатъчно внимание на демографията, здравеопазването и образованието - сферите, които най-много интересуват хората. Анализът показва, че законодателството почти никога не се основава на дългосрочна визия. Като пример за това в анализа се сочи разпоредбата за правото на наследствена пенсия, която е променяна два пъти в рамките на месец. Масова практика е законите да не минават на обществено обсъждане и за оценка на въздействието. Затова авторите на изследването настояват да се предвидят санкции. *** ПРЕПИСВАЧИ Не са малко примерите на буквално преписване и дори завишаване на европейски изисквания, без съобразяване с националните особености и състоянието на икономиката, а това прави законодателството неприложимо и е генератор на корупционни практики. Резултатът от липсата на системен подход е прекалено честото и противоречиво въвеждане, изменение, допълване или отмяна на едни и същи разпоредби в кратък интервал от време. 
Взрив от търгове за над 1.4 млрд. лв. заради края на старите правилаНад 1000 обявления се изсипаха за пет дни заради влезлия в петък в сила нов закон Десислава Лещарска Капитал Daily стр. 3
Бързането е или защото процедурите са познати, или за да се хване последния шанс за прилагане на познатите трикове за нагласяне на поръчки. Рекордните над хиляда обществени поръчки за почти 1.4 млрд. лева се изсипаха миналата седмица. Напливът има обяснение - от петък, 15 април, в сила влезе изцяло нов Закон за обществените поръчки (ЗОП). Пусканите търгове сега са между пет и десет пъти повече от обичайните за една седмица. Надбягването с времето има две обяснения - че се бърза, защото процедурите са познати, или че се прави опит да се хване последния шанс за прилагане на познатите трикове за нагласяне. Масовото пускане противоречи на заявката на премиера Бойко Борисов, че търговете ще се проведат по новите по-прозрачни правила. Вече поне дузина от спрените от него поръчки са рестартирани почти без промяна и то по стария закон - това е валидно за всички прекратени процедури във Варна, няколко в София, една в Бургас. Освен това Брюксел също настояваше поръчките да стават по европейската директива, която сега е въведена в новия закон. Случаят не е прецедент - нещо подобно се случи и преди две години, когато правителството на Пламен Орешарски прие няколко доста съществени промени в закона - например поддържането на електронни досиета на поръчките, съдържащи всичко от обявлението, през протоколите на тръжните комисии, до информация за извършените плащания по договорите. Дори и тогава обаче броят на обявленията не достигна рекордния обем от миналата седмица. Кой бърза Министерства, държавни агенции, общини, болници и дружества за публични услуги побързаха да изсипят всички обявления, подготвени по старите правила, в противен случай трябва да пренаписват и съгласуват документацията. Най-много са поръчките на доставка на лекарства и медицински консумативи, следват тези за безплатното саниране, за инфраструктура, както и процедури на Министерство на отбраната и дружества от енергийния сектор. Само десетте най-големи търга са за над 300 млн. лв. (виж таблицата). Защо бързането е проблем Преди две години в опит да си спестят пренаписване на документацията общини и ведомства откриха процедури, за които нямаше осигурено финансиране - например за магистралата София - Калотина и др. Някои от стотиците изсипани набързо поръчки пък бяха със силно ограничителни условия или прекалено детайлни описания - най-вече тези за доставка на автомобили, офис техника, за избор на мобилен оператор, фирма за охрана и др. Няма никаква гаранция, че сега няма повторение на вече изпробваното. [Shutterstock] При сегашния наплив има още един проблем - някои от откритите търгове - за воден цикъл на Добрич, за нови жп прелези в участъка Септември - Пловдив, за ремонт на улица "Крайезерна" в Бургас, всяка за над 14 млн. лв., са с европейско финансиране. Една от препоръките на Европейската комисия преди одобрението на новите оперативни програми беше търговете да се провеждат по новия Закон за обществените поръчки. По старите правила бяха обявени и някои от прекратените по нареждане на премиера Бойко Борисов процедури - за спортен комплекс в Бургас, за ремонт на улици във Варна, за пречиствателна станция в Златни пясъци и др. Сред мотивите за спирането им през февруари беше изтъкнат новия ЗОП. Процедурите обаче бяха рестартирани по стария и то с минимални редакции на условията. Причината за рекордния брой поръчки е, че документацията е подготвяна по стария закон, а за някои от търговете е плащано на консултанти, коментира пред "Капитал" Емил Савов, зам.председател на Националното сдружение на общините в България. Това обаче важи основно за поръчките на местните власти и най-вече тези за саниране. ***
Новите правила Новият ЗОП въвежда т.нар. Единен електронен документ за обществени поръчки. Това е нещо като декларация - досие на участниците, които ще я попълват вместо да подават един куп документи. В декларацията е указано в кои държавни регистри е исканата от кандидата информация. Това със сигурност е облекчение за бизнеса. Други промени предвиждат засилен контрол от страна на Агенция за обществени поръчки. Предварителната проверка ще обхваща не само критериите за подбор (за наличие на опит, финансови възможности, сертификати и др.), но и техническите спецификации, които в момента са един от механизмите да се нагласят поръчките за определен кандидат. Досега предварителният контрол обхващаше само големите търгове с европейско финансиране, но от петък той ще се извършва на случаен принцип за абсолютно всички обявления. Съществена промяна е и свалянето на таксите за обжалване като новите тарифи влизат в сила веднага. Новите такси, дължими пред Комисия за защита на конкуренцията са: 1000 лв. за поръчки до 1 млн. лв.; 3000 лв за поръчки от 1 до 5 млн. лв. и 5000 лв. за поръчки над 5 млн. лв. Участникът с възражения дължи още 10% от таксата, ако иска да обжалва на втора инстанция, но не по-малко от 100 лв. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 350.5 Kb. Сподели с приятели:
|