Изповядай и се възпротиви

Хората, които са попаднали в цикъла на грях-изповед-грях-изповед-грях-изповед в крайна сметка започват да губят надежда, че е възможна действителна победа над греха. Обикновена сила на волята не може да им помогне да не повтарят греха, който току-що са изповядали и Сатана излива обвинения. Себеобузданието сякаш е илюзия и християнският живот е безкрайно изкачване и пропадане.

Грехът, когато му е позволено да царува, е като куче, което е скочило в двора ти, захапва те за крака и не желае да те пусне. Ти удряш по себе си, заради неуспехите си и викаш към Бога за прошка. Той ти прощава, но кучето е още там. Защо не извикаш към Бога и не удариш кучето вместо себе си? Яков 4:7 ни казва: „Покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще бяга от вас". Правилно е да изповядваме греховете си, но не сме последвали библейската формула, която прекъсва цикъла: грях-изповед-противопоставяне. Трябва да се противопоставим на Сатана и да му заповядаме да ни напусне, ако искаме да преживеем победа над греха.

Ние живеем така, сякаш Бог и болното човечеството са единствените реалности в духовното царство. Но Йоан писа: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отец, Исус Христос праведния" (1 Йоан 2:1). Трябва да се обърнем към нашия праведен Ходатай и да се противопоставим на измамния противник, ако искаме да преживеем победа и свобода от изкушението и греха.

Следващото изкушение, вероятно най-честата и настойчива атака от Сатана, за която сме уязвими, е обвинението. Чрез вяра ние сме влезли във вечни взаимоотношения с Господ Исус Христос. В резултат на това сме мъртви за греха и живи за Бога и сега седим с Христос в небесни места. В Христос сме важни, имаме качествата, добри сме. Сатана не може да стори абсолютно нищо, за да промени положението ни в Христос и стойността ни за Бога. Но той може да ни направи буквално бездействени, ако успее да ни заблуди да слушаме и да вярваме коварните му лъжи, с които ни обвинява, че нямаме стойност за Бога или другите хора.

Сатана често използва изкушението и обвинението като брутални шамари от двете ни страни. Той се приближава и казва: „Защо не го опиташ? Всички го правят. Освен това номерът ще мине. Кой ще разбере?" И още щом тръгнем в пътя, който ни показва изкушението, променя тона в обвинителен: „Какъв християнин си ти да вършиш подобно нещо? Ти си жалко подобие на Божие дете. Това никога няма да ти бъде простено. По-добре се откажи, защото Бог вече се е отказал от теб."

Сатана е наречен „клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог" (Откровение 12:10). Всички сме чували неговия лъжлив омразен глас в сърцата и съвестите си. Той сякаш никога не ни оставя. Много християни постоянно са обезсърчавани и унищожавани, защото вярват на постоянните му лъжи. И тези, които се предадат пред обвиненията му, в крайна сметка остават ограбени от свободата, на която Бог иска да се радват Неговите хора. Един разгромен християнин пише:

Старите ми чувства, че животът не си струва усилието, продължават да се връщат. Страхувам се, сам съм, объркан съм и много отчаян. Знам дълбоко в себе си, че Бог може да победи това, но не мога да премина тази стена. Дори не мога да се моля. Когато се опитам, нещо се изпречва на пътя ми. Когато се чувствам добре и започна да вкарвам в действие това, което знам, че Бог иска от мен, ме спират в крачка онези гласове и сила, която е толкова голяма, че не мога да продължа. Толкова близо съм да се поддам на тези гласове, че почти не мога да се боря с тях повече. Просто искам малко мир.
Поставянето на клеветника на място

Добрата вест е, че не трябва да слушаме обвиненията на Сатана и да живеем в отчаяние и поражение. Захария 3:1-10 дава една основна истина, от която се нуждаем, за да се опълчим чрез вяра срещу обвиненията на Сатана и да живеем праведно в служба на Бога.

Господ откри на пророк Захарий една небесна сцена, в която обвиненията на Сатана срещу Божия народ са поставени в правилна перспектива: „И Господ ми показа великия свещеник Исуса стоящ пред ангела Господен; и Сатана стоеше отдясно му, за да му се възпротиви. И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; да! Да те смъмри Господ, който избра Ерусалим. Не е ли този една главня, изтръгната из огън? А Исус бе в нацапани дрехи като стоеше пред ангела" (стихове 1-3).
Господ смъмря Сатана

Погледнете към действащите лица в тази сцена, която толкова прилича на небесна съдебна зала. Съдията е Бог Отец. Прокурорът е Сатана. Защитата е Исус. А обвиняемият е Исус първосвещеникът, който представлява всички Божии люде, включително теб и мен. Исторически, когато първосвещеникът влизаше в Божието присъствие в пресвятото място всяка година, това бе много тържествено събитие. Първосвещеникът трябваше да изпълни сложни ритуали за очистване и церемониално умиване преди да влезе, защото ако по някакъв начин не бе съвсем чист пред Бога, можеше да умре на място. Свещеникът носеше на дрехата си звънчета, за да могат онези, които стоят пред пресвятото място да знаят дали още е жив и се движи. На глезена му връзваха въже, за да могат да го изтеглят от вътрешното светилище, ако умре в Божието присъствие.

Така че тук в Божието присъствие стои първосвещеник на име Исус с мръсни дрехи, които представляват греховете на Израел. Лоши вести! Обвинителят Сатана казва: „Погледнете го, Боже. Целият е мръсен. Той заслужава да бъде поразен със смърт." Но Бог смъмря обвинителя и го поставя на място. „Ти не си съдията и не можеш да издаваш присъда над моите хора". Бог сякаш казва в Своето смъмряне: „Аз освободих Исус от огъня на осъждението и твоите обвинения са неоснователни".

Тази съдебна сцена се повтаря нощем и денем за всяко Божие дете. Сатана продължава да сочи нашите грешки и слабости на Бога и изисква Той да ни порази за това, че не сме съвършени. Но нашият адвокат на небето е Исус Христос и Той никога не би изгубил делото пред съдията Бог. Сатана не може да направи обвиненията си валидни, защото Исус Христос ни е оправдал и живее, за да ходатайства за нас (Римляни 8:33, 34).

В същото време, докато Сатана ни обвинява пред Бога, неговите емисари също ни обвиняват лично, като бомбардират умовете ни с лъжливи мисли за недостойнство и неправедност в Божиите очи: „Как можа да направиш това и да продължаваш да се наричаш християнин? Ти всъщност не си Божие дете." Но Сатана не е твой съдия, той е само твой обвинител. И все пак, ако го послушаш и му повярваш, ще започнеш да живееш с тези обвинения, сякаш те са присъда, която трябва да излежиш.

Когато обвиненията за недостойнство те атакуват, не им обръщай внимание. Вместо това отговори: „Сатана, аз съм положил доверието си в Христос и съм Божие дете в Него. Също като първосвещеника Исус аз съм освободен от Бога от огъня на осъждението и Той ме е обявил за праведен. Ти не можеш да определяш присъдата или да произнесеш наказанието. Можеш само да ме обвиняваш — и аз не ти вярвам."

Причината обвиненията на Сатана да са неоснователни е в това, че Бог е разрешил проблема с мръсните ни дрехи. Описанието на небесната сцена от Захарий продължава: „И ангелът проговаряйки, рече на стоящите пред него, като думаше: Съблечете от него нацапаните дрехи. А нему рече: Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в богати одежди. Тогава рекох: Нека турят хубава митра на главата му. И тъй, туриха хубава митра на главата му и го облякоха с дрехи, докато ангелът Господен стоеше близо" (3:4, 5).

Бог не само ни е обявил за праведни, но Той е съблякъл мръсните ни дрехи на неправда и ни е облякъл със Своята правда. Забележете, че промяната в облеклото е нещо, което Бог прави, не самите ние. Сами по себе си ние нямаме дрехи на праведност, които да облечем и те да задоволят Бога. Той трябва да ни преоблече в отговор на нашето покорство на Него с вяра.
Господ ни увещава да откликнем

След като е смъмрил Сатана и ни е дал праведност, Господ призовава към отговор на покорство: „Ако ходиш в пътищата Ми и ако пазиш наредбите Ми, тогава ти пак ще пазиш дома Ми и пак ще пазиш дворовете Ми, и ще ти дам свободен достъп между стоящите тук" (Захарий 3:7). Божието условие тук няма нищо общо с взаимоотношенията Му с теб или твоето положение в правда, тъй като те вече са сигурни. И тези наставления нямат нищо общо с поражението на Сатана, тъй като той вече е разгромен. Те са свързани с всекидневната ти победа. Като ни призовава да ходим в Неговите пътища и да пазим Неговите наредби, Господ просто ни призовава да живеем според това кои сме в Христос чрез практическия израз на нашето покорство. Това означава да живеем чрез вяра, а не чрез страх. Това означава да разпъваме плътта всеки ден и да живеем според Духа. Това означава да считаме себе си мъртви за греха и да живеем за Бога, като не допускаме грехът да царува в смъртните ни тела. Това означава да пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос и да се преобразяваме чрез обновяването на умовете си.

В отговор на всекидневното ни служение чрез покорство, Бог обещава да управляваме дома Му и да ни постави да се грижим за дворовете Му. Това означава, че ще споделим с Него властта в духовния свят, ще можем да живеем победоносно над Сатана и греха. Той ни обещава също свободен достъп в небесните места. Имаме отворена линия за общуване с Отец. Когато действаме в Неговата власт и живеем в общение и хармония с Него, всекидневната ни победа и плодовитост са сигурни.
Признаване на основното различие

Може би се чудите: „Каква е разликата между обвиненията на дявола и изобличаването на Святия Дух?" Апостол Павел направи ясна разлика между двете във 2 Коринтяни 7:9, 10: „Сега се радвам за наскърбяването ви, защото наскърбяването ви доведе до покаяние: понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт."

И светската система, и изобличението на Святия Дух носят чувство на скръб. Но скръбта, която е резултат от обвиненията на Сатана, води до смърт, докато скръбта на изобличението е скръб, чиято цел е да предизвика разкаяние, водещо до живот. Апостол Павел не се радваше, че коринтяните скърбят; той се радваше, че скръбта им щеше да доведе до покаяние, до познание за истината и накрая свобода.

Всеки християнин е изправен пред избора да ходи по Духа или да ходи по плът всеки ден. В момента, в който избереш да ходиш по плът, Святият Дух изобличава, защото току-що си избрал нещо, което не е съвместимо с това, което си всъщност. Ако продължаваш да ходиш по плът, ще чувстваш скръбта на осъждението.

„Как да разпозная какъв вид скръб изпитвам?", може да попиташ. „Чувството е едно и също." Определи дали чувствата ти отразяват истинни или погрешни мисли и ще определиш източника им. Чувстваш ли се виновен, без стойност, глупав или неспособен? Това е скръб, предизвикана от обвинения, защото тези чувства не отразяват истината. От юридическа гледна точка ти вече не си виновен, ти си оправдан чрез вяра в Христос и няма осъждение за онези, които са в Христос. Не си без стойност, Исус ти е дал живот. Не си глупав или неспособен, можеш всичко чрез Христос. Когато осъзнаеш, че зад чувствата ти на тъга стои лъжа — особено ако чувствата ти постоянно те смазват — ти си лъжливо обвинен. Дори ако се промениш, няма да се почувстваш по-добре, защото Сатана ще намери нещо друго, за което да те притеснява. За да обезоръжиш скръбта от обвиненията, трябва да се покориш на Бога и да се съпротивиш на дявола и неговите лъжи.

Но ако изпитваш тъга, защото поведението ти не отразява действителната ти самоличност в Христос, това е скръб по волята на Бога, която има за цел да доведе до покаяние. Святият Дух те призовава да признаеш на основата на 1 Йоан 1:9: „Скъпи Господи, това беше неправилно". И още щом се изповядаш и покаеш, Бог казва: „Радвам се, че ми го каза. Очистен си; върви в живот." И ти си тръгваш свободен от тази борба. Скръбта си е отишла, имаш положително ново решение да се подчиняваш на Бога в тази област на своя живот.

Един графичен пример за контраста между обвинения и изобличение откриваме в живота на Юда Искариотски и Симон Петър. Някак си Юда позволи на Сатана да го измами да предаде Исус за 30 сребърника (Лука 22:3-5). Когато Юда разбра какво е направил, той изпита такива угризения, че се обеси. Неговото самоубийство дали беше резултат на сатанинските обвинения или на Божието изобличение? Причината бяха обвиненията, защото накараха Юда да се обеси. Обвиненията водят до смърт, изобличението води до покаяние и живот.

Петър също измени на Исус, като се отрече от Него. Явно това започна с гордостта, докато учениците спореха кой е най-големият сред тях (Лука 22:24-30). Исус каза на Петър: „Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито" (стих 31). Точно така — Исус позволи Сатана да прекара Петър през мелницата, защото Петър бе дал на неприятеля коз чрез гордостта си. Но Исус погледна също към Петър и каза: „Но Аз се молих за тебе да не отслабне твоята воля; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си" (стих 32).

Петър се закле да умре за Исус, но Исус му каза, че той ще се отрече от Него три пъти (стихове 33, 34), както и стана. Угризенията, които изпитваше Петър, бяха също толкова болезнени, колкото тези на Юда. Но скръбта на Петър бе от изобличение, което доведе накрая до неговото покаяние и връщане към Христос (Йоан 21:15-17). Когато чувствата ти на угризения те сравняват със земята и те отдалечават от Бога, ти си обвиняван от Сатана. Съпротиви се. Но когато скръбта ти те кара да се изправиш пред Христос и да изповядаш своята неправда, ти си изобличаван от Духа. Предай му се чрез покаяние.

Според Откровение 12:10 непрестанната работа на Сатана е да обвинява братята. Но добрата вест е, че непрестанното дело на Христос е да ходатайства за нас, както ходатайства за Петър. Авторът на Посланието към евреите заявява: „Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях" (7:25). Имаме един настойчив враг, но имаме един още по-настойчив вечен адвокат, който ни защитава пред Отец въз основа на вярата ни в Него (1 Йоан 2:1).

Колко важно е да се научим да се противопоставяме на непрестанните обвинения на Сатана? Това е жизнено важно за всекидневната ни победа в Христос. Всички сме се чувствали ненужни и незначителни и сме действали като ненужни и незначителни, а животът и служението ни са страдали, докато не сме се съпротивили на Сатана и не сме се върнали към живот на победа. Но Сатана никога не се предава. Той ще се опитва да ни смазва по-често и ще продължава да праща към нас лъжливи обвинения едно след друго. Ако не успеем да му се противопоставим, може да станем уязвими дори за най-сериозните атаки от Сатана. Историята на Джанел е краен случай, но илюстрира това, което може да стане с християнин, който не застава твърдо срещу клеветника на братята.

Джанел беше християнка, която преживяваше сериозни емоционални проблеми и бе доведена при мен от нейния възрастен пастор. Годеникът на Джанел, Кърт, също дойде с тях. След като ми представи Джанел и Кърт, пасторът тръгна да си ходи.

— Почакай малко — казах аз — предпочитам да останеш с нас.

— Имам проблеми със сърцето — отвърна пасторът.

Вероятно наистина е имал проблеми със сърцето, но предполагам, че по-скоро се страхуваше дали срещата ни няма да бъде малко странна.

— Не мисля, че днес тук ще стане нещо, което може да се отрази зле на сърцето ти — уверих го аз. (Едва ли осъзнавах какво щеше да се случи!) — Освен това, ти си нейният пастор и бих се радвал да ме подкрепяш в молитва.

Пасторът се съгласи с неудоволствие.

Докато Джанел ми разказваше историята си, аз осъзнах, че клеветникът на братята доста е успял при нея. Беше жертва на многобройни злоупотреби като дете и подрастваща. Миналото й включваше неправилна връзка с някогашен приятел, който бил забъркан в окулта. През годините повярвала на сатанинските лъжи, че самата тя е причина за проблемите си и че няма никаква стойност за Бога или за когото и да е. Самочувствието й бе смазано в калта.

Като разпознах обичайната стратегия на Сатана, аз казах:

— Джанел, можем да ти помогнем с твоите проблеми, защото в ума ти се води битка, която Бог ни е дал власт да спечелим.

Още щом произнесох тези думи, Джанел изведнъж се вкамени. Тя стоеше скована като статуя, с очи вперени напред и загледани в празното пространство.

— Виждали ли сте я друг път така? — попитах аз пастора и годеника.

—  Не — отвърнаха те с широко отворени очи. Бяха повече от леко изплашени.

—  Не, няма за какво да се притеснявате. Виждал съм го и преди — казах аз. — Ще упражним властта си, но е важно вие двамата да потвърдите правилното си стоене пред Бога, за да предотвратим всякакво прехвърляне на това демонично влияние.

Аз поведох пастора в молитва, подобна на онези, която ще намерите в глава 12. Когато се обърнах да водя Кърт в молитва, той започна да се тресе.

—  Кърт, има ли нещо между теб и Бога, което не е наред? Ако да, предлагам ти да го изясниш още сега.

При тези обстоятелства Кърт нямаше нужда от много увещания! Той започна да изповядва греха в живота си, включително откритието, че той и Джанел спяха заедно. В отговор на съвета ми Кърт обеща пред Бога да сложи край на това. През всичкото време Джанел стоеше неподвижно, абсолютно изключена за реалността.

След като се помолихме заедно животът ни да бъде чист пред Бога, аз дадох на Кърт лист хартия с молитва, която да прочете. Още щом Кърт започна да чете молитвата, Джанел се върна към живота. Тя изпусна застрашително ръмжене, след това скочи и изтръгна от ръцете на Кърт листа. Сатана се опита да използва внезапността на нейните действия, за да ни изплаши и за един момент наистина бе страшничко. Но това бе само още една от плашещите му тактики, която да ни накара да действаме в страх. Аз се обърнах към демоничното влияние в Джанел:

— В името на Христос и чрез Неговата власт те връзвам към този стол и ти заповядвам да стоиш там.

Иска ми се да бях записал на видеокасета срещата си с Джанел този ден, за да мога да показвам на скептиците какво става, когато опитите на Сатана се изправят пред Божията власт. Сякаш герой от рисувано филмче хвърли ласо към Джанел и я завърза за стола й. Тя просто стоеше там и се въртеше, завързана на стола чрез въжетата на Божията власт. Очите й горяха към Кърт с омраза, която бе още едно свидетелство за демоничната власт, която я контролираше. Джанел не мразеше Кърт, тя го обичаше. Щяха да се женят. Но Сатана мразеше факта, че неговите крепости в Кърт и Джанел се събаряха и омразата му се отразяваше в погледа на Джанел.

Кърт свърши четенето на молитвата, докато Джанел продължаваше да се върти на стола си. След това се помолих: „Господи, ние признаваме своята зависимост от теб, защото без Христос не можем да сторим нищо. Сега в името и властта на Господ Исус Христос заповядваме на Сатана и всички негови сили да освободят Джанел и да бъдат отвързани от нея, за да бъде свободна да се покорява на Бога, своя небесен Отец."

Изведнъж Джанел се отпусна на стола и излезе от транса си.

— Помниш ли нещо от това, което правихме тук? — попитах аз.

— Не, какво стана? — отвърна тя с озадачен израз.

— Нищо, за което да се притесняваш — казах й аз. — Някак си Сатана бе успял да се вмъкне в живота ти. Но бихме искали да преминеш по стъпките към свободата в Христос.

Около час по-късно Джанел бе свободна.

Какво право имаше Сатана да управлява Джанел така, както го правеше?

Само заради правото, което тя му бе дала, като се поддаваше на лъжите му. Сатана я бе обвинил, че тя няма стойност за него и че това, което прави, е с незначителни последствия. Затова тя живееше на ръба на безнравствеността и се забъркваше в окулта, като позволяваше на Сатана още по-голям достъп, докато накрая той бе постигнал частичен контрол. Но след като Джанел отхвърли връзката си с греха и Сатана, влиянието му бе отхвърлено и той трябваше да си отиде.

За повечето от нас измамните обвинения на Сатана няма да доведат до такова обвързване, както илюстрира опитът с Джанел. Но ако успее да те накара да се съмняваш в стойността си за Бога или ефективността си като Негово дете чрез своите обвинения, той може да неутрализира живота ти за Бога. Постави чувствата си на проверка. Плени всяка мисъл. Не вярвай на нищо, което Сатана казва за теб, то е лъжа. Вярвай на всичко, което Бог казва за теб, то е истината, която ще те освободи.

Без да знам, приятелят ми всъщност бе довел 26-годишната Алис и родителите й на службата против волята им. Те бяха християни, но докато разговарях с тях, бе явно, че имат някакъв проблем. Алис беше млада жена с възможно най-патетичния вид, който някога съм виждал. Беше толкова кльощава, че буквално вече нямаше мазнини, които да маха. Бе изгубила работата си преди три дни и празните и очи показваха, че е останала без всякаква надежда в живота.

Бащата на Алис ми каза, че е била тежко болна в младежките си години и оттогава се е пристрастила към болкоуспокояващите. Била много талантливо момиче и посветена християнка в много отношения, но в същото време и „хапкоманка" и дори била арестувана за незаконно притежаване на наркотични лекарства. Докато бащата ми разказваше тъжната и история, Алис кимаше с глава, сякаш за да потвърди: „Да, това съм аз и животът е ад".

Накрая се обърнах към Алис, хванах я за ръка и рекох:

— Искам да ми кажеш какво мислиш за себе си.

— Аз съм ненужен никому неудачник — проплака тя.

— Не си неудачник — отвърнах аз. — Ти си Божие дете.

Тя продължи да излива отрицателните представи за себе си и свидетелства за демоничната измама, в която живееше, а аз продължих да контрирам нейния негативизъм с благата вест за нейната самоличност в Христос. Беше много късно, а аз бях толкова изморен, но колкото повече говорехме, толкова повече осъзнавах, че Христовото присъствие работи в Алис. Тя изпитваше духа, който я притесняваше в тези области, и за първи път осъзнаваше, че е обект на демонично влияние.

Накрая попита:

— Да не искате да кажете, че всички тези отрицателни мисли за самата мен не са нищо друго освен сатанинска измама?

— Точно така, Алис — кимнах аз. — И когато започнеш да разбираш истината за собствената си самоличност в Христос, ще бъдеш освободена от оковите на сатанинските лъжи.

Две седмици по-късно Алис се записа на 12-седмичен лагер за израстване в Джулиън Сентър близо до Сан Диего. В края на курса тя започна да поема инициативата в живота си, вместо да остава жертва на сатанинската измама. Получи работа и наддаде с 10 килограма. И днес е свободна.

Основната тема на Новия Завет е позицията, на която се радваме в Христос чрез вярата си в Него. Това е благата вест: Христос във вас и вие в Христос. Ако има преобладаваща тема в Новия Завет, обобщаваща опозицията, която срещаме в лицето на Сатана, вярвам, че това е думата измама. Насърчавам ви да направите изследване чрез конкорданс и да видите колко пъти думата измамен, мамя и измама се използват в Новия Завет. Ще откриете, че делото на Сатана по целия свят се характеризира винаги чрез тази идея.

Има поне три пътя, чрез които Сатана ще се опита да те отклони от Божията истина и да те измами да вярваш на лъжите му: самоизмама, лъжепророци-учители и измамни духове. Ние ставаме уязвими за измамата на Сатана в тези области, ако не се обличаме всекидневно в духовното всеоръжие с пояса на истината.