Победа над отрицателните мисли, нелогичните чувства, пороците

Скъпи небесни Отче, признавам Твоето присъствие в тази стая и в моя живот. Ти си единственият всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ (присъстващ навсякъде) Бог. Аз съм зависим от Теб, защото без Христос не мога да направя нищо. Заставам върху истината, че всяка власт на небето и на земята бе дадена на възкръсналия Христос и тъй като аз съм в Христос, споделям тази власт, за да мога да правя ученици и да освобождавам пленниците. Моля Те да ме изпълниш със Святия Си Дух и да ме водиш на всяка истина. Моля се за Твоята пълна защита и за Твоето водителство. В името на Исус се моля. Амин.

Като Божие дете, което седи с Христос в небесни места и в името и властта на Господ Исус Христос, заповядвам на Сатана и всеки зъл дух да ме освободят, за да мога да бъда свободен да познавам и избирам Божията воля. Посвещавам себе си да върша Божията воля и да покорявам тялото си на своя небесен Баща като жива жертва, като инструмент на правдата. Отказвам да се плаша от лъжите на Сатана или да се поддавам на какъвто и да е физически тормоз. Аз съм Божие дете и злият не може да ме докосва.

Първата стъпка към свободата в Христос е да отхвърлиш предишно или настоящото си участие във вдъхновени от Сатана окултни практики или лъжливи религии. Може да си опитвал много начини в миналото за разрешаване на духовните си проблеми и търсене на значение в живота. Всяка дейност или група, която отрича Исус Христос и предлага водителство чрез някакъв друг източник, а не абсолютната власт на писаното Божие Слово, или изисква тайно посвещение, трябва да бъде изоставена. Никой християнин няма работа да се заплита с група, която не е напълно прозрачна за всичките си действия (1 Йоан 1:5, 7). Ако водачите на някоя група изискват пълна власт, вместо да служат на нуждите на своите членове, не им се покорявайте.

Ранната църква е включвала в своята публична изповед на вяра: „Аз те отхвърлям Сатана, както и всичките ти дела и пътища". Католическата църква, източноправославната църква и много други литургични църкви все още изискват това отричане като част от приемането на вярата. По някаква причина то е изчезнало от повечето евангелски църкви. Ти трябва не само да избереш истината, но да се отречеш от Сатана и лъжите му. Няма среден път при истината. Исус каза: „Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява" (Лука 11:23). Няма много пътища към Бога; има само един път (Йоан 14:26). Християните не са тесногръди, когато застават твърдо на това, което Бог е заявил.

Когато преценяваме имитациите на християнството, няма по-важен критерий от Личността Исус Христос. Апостол Павел пише: „Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати ума ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа. Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите" (2 Коринтяни 11:3, 4). Другите религии и култове може да говорят за Исус, но Го представят по друг начин, а не както е представен в Свещеното Писание. Те може да говорят за същия исторически Исус, но не за Божия Син, за Алфа и Омега и за великия Аз СЪМ. Исус каза: „По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете" (Йоан 8:24). Ако вярвате в Исус, представен по някакъв друг начин, а не както е в Библията, ще получите съвсем друг дух вместо Святия Дух и съвсем друго евангелие вместо евангелието на благодатта.

За да ви помогна да прецените своите предишни духовни преживявания, попълнете приложения в раздела за допълнителна помощ „Тест за нехристиянски духовни преживявания" в края на тази книга. Списъкът не е пълен, но ще ви даде насока да определите доколко сте участвали в нехристиянски дейности. Докато преминавате тази стъпка, молете се по следния начин:

Скъпи небесни Татко, моля Те да пазиш сърцето и ума ми и да ми разкриеш всички дейности, чрез които съзнателно или несъзнателно съм се заплел в култови или окултни практики, лъжерелигии и лъжеучители. В името на Исус се моля. Амин.

Запишете всичко, което Бог влага в ума ви. След като сте сигурни, че списъкът е пълен, молете се със следната молитва за всяка практика, религия и учител:

Господи, признавам, че съм участвал в.....

Моля за Твоята прошка и отхвърлям .....

като имитация на истинското християнство.

Не се притеснявайте, ако трябва да изповядате няколко категории. Много страдащи хора като вас са били заблудени в този свят, пълен със секти, лъжерелигии и лъжеучители. Работил съм с хора, които са подчертавали половината списък.

Някои се колебаят да попълнят теста, защото не вярват, че действително са участвали в такива дейности. Но ако някой в семейството ти е участвал, може би няма да е лошо да отбележиш това в своя списък от дейности за отхвърляне, в случай, че несъзнателно си дал на Сатана място. Една млада жена, която съветвах, просто придружавала майка си, докато тя отивала при ясновидка, вследствие на което дъщерята си тръгнала със собствен дух-водач. Един бивш мисионер ми разказа как докато служил в Китай, посетил будистко погребение и несъзнателно участвал в ритуала, като свалил обувките си, което било действие на поклонение в много източни религии. Същата вечер демоните му се присмивали, докато се опитвал да се заеме с обичайното общуване с Бога. Когато чул касетите ми по този въпрос, се отрекъл от всякакво участие в езически религии и заповядал на злите духове да напуснат. Те го сторили.

Не се изненадвай, ако срещнеш съпротива, докато изпълняваш тази стъпка. Една мормонка, която посети една от конференциите ми, разказа, как вътрешният и глас й повтарял цял ден: „Махай се от тук. Той е точно този, за когото те предупреждавах." Тя останала обаче и намерила свобода в Христос. По-късно тя доведе другите членове на семейството си на една друга конференция. Сатана не желае да бъдеш свободен и ще направи всичко, което може, за да ти попречи да изпълниш тези стъпки към свободата.
Стъпка 2: Заблуда срещу истина

Истината е на първо място откровение от Божието Слово, но тя включва също искреност вътре в човека (Псалми 51:6). Когато Давид живееше в лъжа, той страдаше много. Когато накрая намери свободата, като призна истината, той писа: „Блажен оня... в чийто дух няма измама" (Псалми 32:2). Трябва да отхвърлим всяка лъжа и да говорим истината в любов (Ефесяни 4:15, 25). Един душевно здрав човек е човек, който е наясно с действителността и е относително свободен от тревога. И двете качества трябва да характеризират християнина, който е отхвърлил заблудата и е прегърнал истината.

Започнете тази критична стъпка, като се молите на глас със следната молитва:

Скъпи небесни Татко, знам, че ти желаеш искреност вътре в човека и ако се изправим пред тази истина, сме на пътя към освобождаването (Йоан 8:32). Признавам, че съм бил заблуждаван от бащата на лъжите (Йоан 1:8). Моля се в името на Господ Исус Христос, Ти, небесният Отец, да смъмриш всички измамни духове заради пролятата кръв и възкресението на Господ Исус Христос. И тъй като чрез вяра съм Те приел в живота си и сега седя с Христос в небесни места (Ефесяни 2:6), заповядвам на всички измамни духове да ме напуснат. Сега моля Святият Дух да ме упътва на всяка истина (Йоан 16:13). Моля Те: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и познай мислите ми; и виж дали има в мене оскърбителен път; и води ме по вечния път" (Псалми 139:23, 24).

В името на Исус се моля. Амин.

Да избереш истината може да се окаже трудно, ако си живял в лъжа в продължение на много години. Може би ще е нужно да потърсиш професионална помощ, за да изкорениш всички защитни механизми, които си си изградил през това време, за да оцелееш. Християните се нуждаят само от една защита: Исус. Знанието, че си простен и приет като Божие дете те освобождава да се обърнеш с лице към действителността и да заявиш своята зависимост от Него.

Измамата е най-фината от всички сатанински крепости. Забелязвал ли си някога, че всички хора, които са пристрастени към нещо, лъжат себе си и другите почти постоянно? Алкохоликът лъже за пиенето си, жената с анорексия лъже относно яденето, сексуалният маниак лъже за поведението си. Лъжата е неправилна защита, подсказана от бащата на лъжата, Сатана (Йоан 8:44). Един пастор ми разказа за няколко лекуващи се алкохолици в неговата църква, които образували група за подкрепа. Те настоявали девизът в брошурата им да звучи: „Уморен ли си да слушаш тези гласове?" Посетете събиране на анонимните алкохолици и ще чуете фрази като „Не обръщай внимание на сбирщината в главата си". Лъжите на Сатана са в сърцето на пристрастеното поведение. Духовната страна на пристрастяването не може да бъде пренебрегната.

Вярата е библейският отговор на истината и да вярваш на истината е въпрос на избор. Когато някой каже: „Искам да вярвам на Бога, но някак не мога", той просто е заблуден. Разбира се, че можеш да вярваш на Бога! Вярата е нещо, което решаваш да направиш, не нещо, което просто ти се прави. Да вярваш на истината не означава да правиш нещо истина; то е истина, затова го вярваме. Движението Ню Ейдж и последователите на възгледа „назови го и го изискай" изкривяват истината, като казват, че ние създаваме реалност чрез това, което вярваме. Вярата не създава действителността, вярата отговаря на действителността. Не е достатъчно просто да „вярваш", има значение какво и на кого вярваш. Всички вярват в нещо и всеки ходи с вяра според това какво вярва. Ето защо вярата не може да бъде напомпана. Всеки опит да живеем с вяра над това, което знаем със сигурност като вярно, е основаване на предположения. Ако вярваш само на това, което чувстваш, ще бъдеш воден в живота от един емоционален импулс след друг. Пътят на истината започва с истината от Божието Слово. Вярвай истината и ходи с вяра според това, което вярваш и тогава чувствата ти ще влязат в хармония с това, което мислиш и начина ти на поведение.

Исторически църквата е открила голяма стойност в публичното деклариране на вярата. Апостолското верую и Никейският символ на вярата са били рецитирани в продължение на векове. Прочетете на глас следната изповед на вярата и го правете толкова често, колкото е необходимо, за да обновявате ума си и да заставате твърдо на истината. Препоръчвам ви да я четете всеки ден в продължение на няколко седмици, особено ако тъкмо разрешавате личен духовен конфликт.
Доктринална изповед

Признавам, че има само един истинен и жив Бог (Изход 20:2, 3), който съществува като Отец, Син и Святи Дух и че Той е достоен за всичката почит, хвала и поклонение като Творец, Вседържител, Началото и Края на всичко (Откровение 4:11; 5:9, 10; Исая 43:1, 7, 21).

Признавам Исус Христос като Месията, Словото, което стана плът и пребивава сред нас (Йоан 1:1, 14). Вярвам, че Той дойде да съсипе делата на Сатана (1 Йоан 3:8) и Той ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях (Колосяни 2:15).

Вярвам, че Бог е доказал любовта Си към мен, защото когато още бях грешник, Христос умря за мен (Римляни 5:8). Вярвам, че Той ме освободи от царството на тъмнината и ме пресели в Своето царство и в Него имам изкупление, прощение на греховете (Колосяни 1:13, 14).

Вярвам, че сега съм дете на Бога (1 Йоан 3:1-3) и че седя с Христос в небесни места (Ефесяни 2:6). Вярвам, че съм спасен по Божията благодат чрез вяра, че това е дар, а не резултат на дела от моя страна (Ефесяни 2:8).

Избирам да бъде силен в Господа и в силата на Неговото могъщество (Ефесяни 6:10). Не се уповавам на плътта (Филипяни 3:3), защото оръжията на моето воюване не са плътски (2 Коринтяни 10:4). Обличам Божието всеоръжие (Ефесяни 6:10-17) и съм твърдо решен да устоя във вяра и да се противопоставя на лукавия.

Вярвам, че Исус има пълната власт на небето и Земята (Матей 28:18) и че Той е глава на всяко началство и власт (Колосяни 2:10). Вярвам, че Сатана и демоните му са ми подвластни в Христос, защото съм член на Христовото тяло (Ефесяни 1:19-23). Следователно се подчинявам на заповедта да се противя на дявола (Яков 4:7) и му заповядвам в името на Христос да напусне присъствието ми.

Вярвам, че без Христос не мога да сторя нищо (Йоан 15:5), затова заявявам своята зависимост от Него. Избирам да пребъдвам в Христос, за да принасям много плод и да прославям Господа (Йоан 15:8). Заявявам на Сатана, че Исус е мой Господ (1 Коринтяни 12:3) и отхвърлям всякакви имитации на дарби или дела на Сатана в живота си.

Вярвам, че истината ще ме освободи (Йоан 8:32) и че ходенето в светлината е единственият път на общение (1 Йоан 1:7). Затова се изправям срещу заблудата на Сатана, като пленявам всяка мисъл да се покорява на Христос (2 Коринтяни 10:5). Заявявам, че Библията е единственият авторитетен стандарт (2 Тим. 3:15-17). Избирам да говоря истината с любов (Ефесяни 4:15).

Избирам да представям тялото си като инструмент на правдата, като жива и свята жертва и да обновявам ума си, чрез живото Божие Слово, за да докажа, че Божията воля е добра, благоугодна и съвършена (Римляни 6:13; 12:1, 2).

Моля небесния си Отец да ме изпълва със Святия Си Дух (Ефесяни 5:18), да ме води на всяка истина (Йоан 16:13) и да ми дава сила в живота, за да живея над греха и да не угаждам на плътските страсти (Галатяни 5:16). Разпъвам плътта (Галатяни 5:24) и избирам да ходя по Духа.

Отхвърлям всички егоистични цели и избирам крайната цел на любовта (1 Тим. 1:5). Избирам да изпълнявам най-голямата заповед — да обичам Господа своя Бог с цялото си сърце, душа и ум и да обичам ближния си както себе си (Матей 22:37-39).

До голяма степен мястото, което Сатана си е извоювал в живота на християните, се дължи на непростителността. Ние сме предупредени да прощаваме на другите, за да не може Сатана да се възползва от нас (2 Коринтяни 2:10, 11). Бог изисква от нас да прощаваме на другите от сърце, иначе ще ни предаде на мъчители (Матей 18:34, 35). Защо прошката е толкова важна за нашата свобода? Заради кръста. Бог не се е отнесъл с нас, както заслужаваме, Той ни даде това, от което се нуждаехме, според Своята милост. Трябва да бъдем милостиви, също както небесният ни Отец е милостив (Лука 6:36). Трябва да прощаваме, както сме били простени (Ефесяни 4:31, 32).

Прошката не означава да забравиш. Хората, които се опитват да забравят, откриват, че не могат. Бог казва, че Той „няма да помни вече" греховете ни (Евреи 10:17), но Бог, тъй като е всезнаещ, не може да забрави. „Няма да помня вече" означава, че Бог никога няма да използва миналото ни срещу нас (Псалми 103:12). Забравянето може да е резултат от прошката, но никога не е средство за прошка. Когато използваме миналото, за да обвиняваме другите, не сме им простили.

Прошката е избор, израз на волята. Тъй като Бог изисква от нас да простим, това е нещо, което можем да направим. (Той никога не би изисквал от нас нещо, което не можем да направим.) Но прошката е трудна за нас, защото противоречи на представата ни за справедливост. Ние искаме отмъщение за страданията от нарушението. Но ни се казва никога да не търсим отмъщение (Римляни 12:19). „Защо да го оставям да се изплъзне?", протестираме ние. Оставяте го да се измъкне от вас, но той никога няма да се измъкне от Бога. Той ще се справи справедливо с него — нещо, което ние не можем да направим.

Но ако не оставиш нарушителите да се измъкнат от теб, ти си вързан за тях и за миналото и това просто означава продължителна болка за теб. Прекрати болката, остави нещата. Ти не прощаваш на някого просто заради него, ти го правиш заради себе си, за да бъдеш свободен. Твоята нужда от прошка не е въпрос между теб и нарушителя, тя е между теб и Бога.

Прошката е съгласие да живееш с последствията от чуждия грях. Прошката струва скъпо, ние плащаме цената за злото, което прощаваме. И все пак ти ще живееш с тези последствия, независимо дали искаш или не; единственият ти избор е дали ще го правиш с горчивината на непростителността или със свободата на прошката. Ето как Исус ти прости — Той пое последствията от твоя грях на Себе Си. Всяка истинска прошка е заместителска, защото никой всъщност не прощава, без да понесе наказанието за греха на другия.

Защо трябва да простим? Защото Христос ни прости. Бог Отец „направи грешен Онзи, който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога" (2 Коринтяни 5:21). Къде е справедливостта? Кръстът прави прошката законно и нравствено правилна: „Защото смъртта, с която умря, Той умря веднъж завинаги" (Римляни 6:10).

Как прощаваме от сърце? Първо признаваш болката и омразата. Ако прошката ти не стигне до емоционалната сърцевина на миналото ти, тя ще бъде непълна. Това е обичайната маска на евангелистите. Християните чувстват болката от междуличностните обиди, но не си го признават. Нека Бог извади наяве болката, за да може да се справи с нея. Оттук започва изцелението. Помоли Бога да ти припомни онези, на които трябва да простиш, докато четеш следващата молитва на глас:

Скъпи небесни Татко, благодаря Ти за богатството на Твоята благост, милост и дълготърпение, като зная, че Твоята благост ме доведе до покаяние (Римляни 2:4). Признавам, че не съм показал същото търпение и милост към другите, които са ме наранили, и вместо това съм таил горчивина и омраза. Моля се в това време на себеизпитване Ти да ми припомниш само онези хора, на които не съм простил, за да мога да го направя (Матей 18:35). Моля се също, ако съм наранил други, Ти да ми припомниш само тези хора, от които трябва да потърся прошка и доколко трябва да я търся (Матей 5:23, 24). Моля това в скъпоценното име на Исус. Амин.

Докато се молиш, бъди готов в ума ти да се появят имена, които са били изхвърлени от паметта ти. В 95 процента от случаите хората, с които преминавам през този процес, споменават най-напред имената на своите родители. Другото често пренебрегвано име в списъка е самия себе си. Защо трябва да прощаваш на себе си? Защото когато откриеш, че не можеш да обвиняваш Бога за проблемите си, обвиняваш себе си.

Направи списък с онези, които са те наранили. Застани пред кръста, той прави прошката законно и нравствено правилна. Тъй като Бог им е простил и ти можеш да простиш. Реши, че ще носиш товара на техните грехове, без да използваш информацията за техните грехове срещу тях в бъдеще. Това не означава, че толерираш греха им. Толерирането на греха е подигравка с прошката. Трябва винаги да заставаш твърдо срещу греха.

Не чакай да простиш, докато почувстваш желание да простиш, то никога няма да се появи. За чувствата е нужно време, за да изцелеят, след като е взет изборът и Сатана е изгубил мястото си (Ефесяни 4:26, 27).

За всеки човек от твоя списък кажи: „Господи, прощавам на (име) за (греха)". Не казвай: „Господи, моля те помогни ми да простя", защото Той вече ти помага. Не казвай: „Господи, искам да простя", защото подминаваш твърдото решение да простиш, което е твоя лична отговорност. Продължи да се молиш за всяка личност поотделно, докато си сигурен, че си се справил с всичката запомнена болка. Докато се молиш, Бог може да ти напомни хора и събития, които са те наранили и които напълно си забравил. Нека го направи, дори ако е болезнено за теб. Той иска да бъдеш свободен. Виждал съм много хора да прощават неизговорими жестокости с много емоции, но свободата, която е дошла в резултат, е огромна. Не се опитвай да отхвърлиш с доводи и обяснения поведението на нарушителя. Прошката се справя с твоята болка, не с поведението на другия. Помни: положителните чувства идват с времето, освобождаването от миналото е решаващият въпрос.
Стъпка 4: Бунт срещу покорство

Живеем сред бунтовно поколение от хора, които смятат за свое право да съдят имащите власт над тях. Християните не правят изключение. Църковните членове са недоволни от хора и критикуват проповедта. Би било много по-добре, ако влезем в поклонение, вместо да критикуваме, и позволим на проповедта да ни съди, вместо ние да я обсъждаме.

Бунтът срещу Бога не води до нищо друго, освен до проблеми. Като наш генерал Господ казва: „Стройте се и Ме последвайте. Няма да ви водя в изкушение и ще ви освободя от злото." Но понякога ние казваме: „Не, днес не искам да следвам". Затова се отделяме от редиците, вършим собствената си воля и накрая ни застрелват. После обвиняваме Бога, че не ни е защитил.

Изкушавани сме също да се бунтуваме срещу човешката власт. Имаме две библейски отговорности по отношение на хората, облечени с власт: да се молим за тях и да им се покоряваме. Единственият случай, когато Бог позволява да не се подчиняваме на земните си водачи, е когато те изискват от нас да направим нещо, което е нравствено погрешно пред Бога. Изследвайте следните пасажи от Свещеното Писание, за да разберете по-добре как трябва да откликваме на властта: гражданско управление (Римляни 13:1-5; 1 Тимотей 2:1-4; 1 Петрово 2:13-16); родители (Ефесяни 6:1-3); съпруг (1 Петрово 3:1, 2); работодател (1 Петрово 2:18-21); църковни водачи (Евреи 13:17).

Като се покоряваме на човешката власт демонстрираме вяра. Когато се покоряваш на тези, които Бог е овластил, ти избираш да вярваш, че Бог ще те защити и ще те благослови, и че всичко ще бъде наред. Помоли Бог да ти прости за онези случаи, когато не си показал покорство и заяви доверието си в Бога да действаш чрез тези, които Той е надарил с власт. След като изповядаш всеки съзнателен бунт срещу Бога, моли се на глас по следния начин:

Скъпи небесни Татко, Ти си казал, че бунтът е като греха на чародейството и непокорството е като нечистотата и идолопоклонничеството (1 Царе 15:23). Знам, че с действия и отношение, аз съм съгрешавал срещу Теб с бунтовното си сърце. Моля да ми простиш моя бунт и се моля чрез пролятата кръв на Господ Исус Христос всяко място, което злите духове са си извоювали заради моето бунтовничество, да бъде освободено. Моля се Твоята воля да хвърли светлина върху всичките ми пътища, за да позная пълната степен на своя бунт и да избера покорния дух и сърце на слуга. В името на Христос Исус моя Господ. Амин.

Гордостта е убиец. Гордостта казва: „Мога да се справя сам. Мога да се измъкна от тази бъркотия без Божия помощ." О, не можеш! Абсолютно се нуждаем от Бога и отчаяно се нуждаем един от друг. Апостол Павел писа: „Ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме и се хвалим с Христос Исус и не уповаваме на плътта" (Филипяни 3:3). Смирението е правилно насочено доверие. Разгледайте инструкциите относно гордостта и смирението в Яков 4:6-10 и 1 Петрово 5:1-10. Контекстът разкрива, че духовният конфликт следва проявата на гордост. Гордостта е това, което накара Луцифер да бъде изхвърлен от небето. Използвай следната молитва, за да изразиш посвещението да живееш в смирение пред Бога:

Скъпи небесни Отче, Ти си казал, че гордостта предшества погибелта и високоумието — падението (Притчи 16:18). Признавам, че не съм се отрекъл от себе си, не вдигам кръста си всеки ден и не Те следвам (Матей 16:24). По този начин съм дал място на неприятеля в живота си. Повярвал съм, че мога да имам успех и да живея победоносно чрез собствената си сила и ресурси. Сега признавам, че съм съгрешил пред Теб, като съм поставял своята воля пред Твоята и съм съсредоточавал живота си около себе си вместо около Теб. Ето, отхвърлям живота за себе си и по този начин отхвърлям всеки достъп, който са получили в частите ми неприятелите на Господ Исус Христос. Моля се Ти да ме водиш, за да не правя нищо от егоизъм или празно високомерие, но в смиреномъдрие да считам другите за по-важни от себе си (Филипяни 2:3). Помогни ми чрез любовта Ти да служа на другите и с уважение да отдавам предимство на другите (Римляни 12:10). Моля това в името на Христос Исус моя Господ. Амин.

След като си се посветил по този начин, сега позволи на Бога да ти посочи конкретните области от твоя живот, където си показал гордост като:

По-силно желание да върша собствената си воля вместо Божията воля

По-голямо разчитане на собствените сили и възможности, отколкото на Божиите

Понякога вярвам, че моите идеи и мнения са по-добри от тези на другите

По-голямо внимание отделям да контролирам другите, отколкото да се себеобуздавам

Понякога смятам себе си за по-важен от другите

Склонност да мисля, че от нищо не се нуждая

Трудно ми е да призная, че съм сбъркал

Склонност да угаждам повече на хора, отколкото на Бога

Прекалено съм загрижен да получа похвалата, която заслужавам

Стремя се да получа признанието, което идва от степени, титли, положение

Често мисля, че съм по-скромен от другите.

Други области, в които сте мислили за себе си по-високо, отколкото е трябвало

За всяко от тези твърдения, което се отнася за твоя живот, моли се на глас:

Господи, съгласен съм, че съм показал гордост в областта на.

Моля те да ми простиш за тази горделивост. Избирам да смиря себе си и да положа изцяло доверието си в Теб. Амин.