Победа над отрицателните мисли, нелогичните чувства, пороците

Объркването в ума на Франсис е типичен белег, че проблемът й е резултат от демонично влияние. Срещнах се с нея през седмицата и тя бе толкова нещастна, отчаяна и смазана, колкото личеше в писмото. Искаше да служи на Бога от цяло сърце и имаше също толкова достъп до силата и властта да се противопоставя на Сатана, колкото ти или аз. Но бе мятана насам-натам като хокейна шайба от силите на тъмнината, защото не бе разбрала властта и защитата си в Христос.

След като Франсис осъзна веднъж, че не е безсилна или беззащитна в битката и че може да направи своя избор да промени ситуацията си, веригите паднаха и тя тръгна свободна. Свободата не само промени живота й драматично, но също оказа силно влияние върху много хора около нея за добро.
Да воюваш под Божията защита

Преживявали ли сте това, за което Франсис свидетелства: „Откакто съм християнка имам толкова проблеми в живота си, колкото никога преди"? Когато станеш Божие дете, си спечелваш един неприятел, който не си имал до този момент. В твоите дни „пр. Хр." (преди Христа) богът на този свят не те е закачал, защото тъй или иначе си бил част от царството му. Неговата цел е била да те пази там, като те е заслепявал да не видиш Божия промисъл за твоето спасение (2 Коринтяни 4:3, 4). Но когато дойде в живота на Христос, Сатана не подви опашка и не изтръгна отровните си зъби. Той все още е твърдо решен да обърква живота ти чрез лъжите си, като „доказва", че християнството не действа, че Божието Слово не е вярно и че всъщност нищо не е станало, когато си се новородил.

„Какъв е смисълът тогава да бъдеш християнин? Кой с мозъка си би искал да се обрича на живот на мъчения?", може би се чудиш. Всъщност не е нужно това да бъде живот на мъчения. Защо да си беззащитен като хокейна шайба на произвола на Сатана и неговите демони. Бог вече е осигурил защитата, от която се нуждаеш, за да отблъскваш всяка атака в духовното царство. Трябва само да знаеш какво ти е дал Бог и да го използваш в ежедневието си.

Някои християни са малко параноично настроени относно злите сили, като им се струва, че демони надничат иззад всеки ъгъл и просто чакат да ги сграбчат. Това е неоснователен страх. Нашите взаимоотношения с демоничните сили в духовния свят приличат много на връзката ни с микробите във физическия свят. Ние знаем, че микробите са навсякъде около нас: във въздуха, във водата, в храната ни, в другите хора, дори в самите нас. Но живеете ли в постоянен страх, че ще се разболеете? Не — освен ако не сте хипохондрици! Ти знаеш достатъчно за ползата от яденето на добра храна, от достатъчната почивка и поддържането на хигиена. Ако се случи да настинеш или да се разболееш от шарка, просто се справяш с болестта и продължаваш живота си.

Същото е с духовното царство. Демоните са като невидимите микроби, които се стремят да инфектират някого. Никъде не ни се казва в Писанието да се страхуваме от тях. Просто трябва да осъзнаваме съществуването им и да се посветим да живеем праведен живот въпреки тях. Ако се случи да си атакуван от тях, просто се справи с това и продължавай живота си. Помни: демоните имат единствено голяма уста. Те са заклети лъжци. В Истината Исус Христос ти си въоръжен с цялата власт и защита, от която се нуждаеш, за да се справиш с всичко, което те хвърлят по теб.

Християнската магна харта е Ефесяни 6:10-18. Първото нещо, което трябва да забележите в този пасаж, относно получаването на Божията защита, е фактът, че нашата роля не е пасивна. Бог изисква от нас да бъдем активни участници в духовната защита, която Той ни осигурява. Забележете колко често ни се заповядва да имаме активна роля (курсивът добавен):

Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и, като надвиете на всичко, да устоите (стихове 10-13).

Може би се чудиш: „Ако положението ми в Христос е сигурно и защитата ми се намира в Него, защо трябва да действам активно? Не може ли просто да си почивам в Него и да оставя Той да ме защитава?" Това е все едно войник да каже: „Страната ни е основна военна сила. Имаме най-добрите танкове, самолети, ракети и кораби в света. Защо да си правя труда да нося каска, да стоя на пост или да се уча да стрелям? Много по-удобно е да си стоя в лагера и да оставя танковете и самолетите да се бият във войната." Когато неприятелските войски проникнат, познайте кой ще бъде един от първите обезвредени войници!

Бог, нашият „командващ офицер" е дал всичко, от което се нуждаем, за да имаме победа над злите сили на тъмнината. Той казва: „Подготвил съм сигурна стратегия за победа и съм измислил ефективни оръжия. Но ако вие не вършите своята част, като изпълнявате активно задълженията си, най-вероятно ще паднете в боя." В класическата си книга „Войната на светиите" Джеси Пен Луис, War on the Saints, 9th ed. (New York: Thomas E. Lowe, Ltd., 1973) казва: „Основното условие за действието на злите духове в едно човешко същество, освен греха, е пасивността в пълна противоположност на условието, което Бог изисква от децата си, за да действа чрез Тях". Не можеш да очакваш Бог да те защити от демонични влияния, ако не заемеш активна роля в Неговата подготвена стратегия.
Облечен за успех

Основен елемент в нашата защита е въоръжението, което Бог ни е дал и ни е наредил да облечем. Апостол Павел пише:

Стойте, прочее, препасани с истина през кръста и облечени в правдата за бронен нагръдник и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това вземете вярата за щит, с който можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия; вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово (Ефесяни 6:14-17).

Когато облечем Божието всеоръжие, ние всъщност обличаме Христос (Римляни 13:12-14). А когато обличаме Христос, преместваме себе си от царството на плътта, където сме уязвими за нападение, и се поставяме във владението на Христос, където лукавият не може да ни докосва. Сатана няма нищо общо с Христос (Йоан 14:30) и до степента, в която ние сме облекли Христос, лукавият не може да ни докосва (1 Йоан 5:18). Той може да докосва само това, което е на собственото му ниво. Ето защо ни се заповядва: „Не промишлявайте за страстите на плътта" (Римляни 13:14), което означава: „Не живейте на нивото на Сатана".

От глаголните форми в Ефесяни 6:14-15 изглежда сякаш три от елементите на въоръжението — пояс, нагръдник и обувки — са вече сложени на вас: „препасани...", „облечени...", „обути...". Тези части от въоръжението представляват елементите на вашата защита, която е достъпна, когато приемете Исус Христос и в която ни е заповядано да стоим твърдо. Глаголната форма на гръцки, използвана тук, означава, че действието, за което се отнася, е завършено преди да ни се заповяда да стоим твърдо. Това е логичният начин, по който войник се приготвя за действие: той би си сложил пояса, нагръдника и обувките, преди да се опита да стои твърдо. По същия начин трябва да си сложим пълното Божие въоръжение, след като вече сме облекли Христос.

Ти стоиш твърдо в истината, като свързваш всичко, което правиш, с истината на Божието Слово. Ако ти дойде на ум мисъл, която не е в хармония с Божията истина, отхвърли я. Ако по пътя ти се появи възможност да кажеш или да направиш нещо, което прави компромис или влиза в конфликт с истината, избегни го. Възприеми едно просто правило на поведение: ако е истина, за него съм, ако не е истина, не разчитайте на мен.

Когато се научиш да живееш в истината всекидневно, ще започнеш да обичаш истината, защото няма да имаш какво да криеш. Никога няма да е нужно да се криеш от Бога или от когото и да е друг, всичко, което правиш, е в светлината. Освен това, когато живееш в истината, ти откриваш лъжите на Сатана, бащата на лъжата (Йоан 8:44). Помни, че ако Сатана успее да те заблуди и да те накара да вярваш в лъжа, той може да управлява живота ти в тази област.

Исус се моли: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия" (Йоан 17:15). Как? „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина" (стих 17). Ти ще разобличиш лъжите на Сатана в светлината на Божието откровение, а не чрез човешки размишления.

Макар да се радваме в своето положение на праведност в Христос, ние добре съзнаваме собствените си неправедни дела, когато мислим, казваме или правим нещо без Бога. Ние сме светии, които понякога съгрешават. Да стоим твърдо в своята правда включва разбиране и прилагане на принципа за изповядване на греховете.

Божието лекарство за греха е заявено в 1 Йоан 1:9: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда". Изповядването е различно от това да кажеш „Съжалявам" или да помолиш за прошка. Изповядвам (homologeo) означава да признаеш или да се съгласиш. Представете си, че баща хваща сина си да хвърля камъни по някаква кола. Бащата казва: „Ти хвърли камък по колата и това е лошо". Ако момчето отвърне: „Съжалявам, татко", изповядало ли е греха си? Всъщност не. То може да каже също: „Моля те, прости ми, татко", но дали вече е изповядало греха си? Не. То не е изповядало греха си, докато не се съгласи с баща си: „Хвърлях камъни по колата, това беше неправилно".

Когато съгрешаваш, може да съжаляваш, но да съжаляваш или дори да кажеш на Бога колко съжаляваш не е изповед. Ти изповядваш греха си, когато кажеш това, което и Бог казва за него: „Имах похотливи мисли в ума си и това е грях"; „Постъпих немилостиво със съпруга си тази сутрин и това е лошо"; „Гордостта ми ме накара да се стремя към това повишение, а гордостта е нещо, което не трябва да съществува в живота ми".

Сатана ще направи изповедта колкото се може по-трудна. Той ще се опита да те убеди, че е твърде късно за изповед, че Бог вече е изтрил името ти от книгата на живота. Това е още една от големите му лъжи. Ти си в Христос, ти вече си простен. Ти си Божията правда в Христос (2 Коринтяни 5:21). И Той никога няма да те остави. Твоите взаимоотношения с Бога и вечната ти съдба не са застрашени, когато съгрешаваш, но всекидневната ти победа е застрашена. Трябва да бъдем като апостол Павел, който каза: „Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците" (Деяния 24:16).

Обувките на мира. Когато приемеш Христос, ти се съединяваш с Княза на мира. Заради положението си имаш мир с Бога още сега (Римляни 5:1), но Христовият мир трябва да управлява в сърцето ти и това е възможно, само когато позволиш Христовото слово да се вселява обилно в теб (Колосяни 3:15, 16).

Обувките на мира стават защита срещу хитростите на дявола, когато действаш като миротворец сред вярващите (Римляни 14:19). Миротворците сближават хората, като съдействат за общението и помирението. Твърде много християни изискват обща доктрина като основа за общението. И вярно е, че ако не мислим еднакво и не вярваме еднакво, ще има търкания между нас вместо мир. Но общата доктрина не е основата за общението, общото наследство е тази основа. Ние всички сме деца на Бога и това е достатъчно, за да ни съединява в мир. Ако чакаш да се съгласиш напълно с някого по всеки доктринален въпрос, за да го приемеш, ще бъдеш най-самотният християнин на Земята. Вместо да настояваш за единство в ума, пази единството на Духа, като поемаш инициативата да бъдеш миротворец в отношенията си (Матей 5:9; Ефесяни 4:3). Имаме обещанието, че „Бог на мира скоро ще смаже Сатана под нозете ви" (Римляни 16:20).

Апостол Павел споменава още три елемента от въоръжението, които трябва да вземем, за да се предпазваме от атаките на Сатана: щита на вярата, шлема на спасението и меча на Духа. Първите три имаме чрез положението си в Христос, вторите три ни помагат да продължим да побеждаваме в битката.

Тези огнени ракети, изстреляни от Сатана, не са нищо друго освен тлеещи лъжи, изгарящи обвинения и огнени изкушения, които бомбардират умовете ни. Когато заблуждаваща мисъл влезе в ума ти, посрещни я директно с това, което знаеш като истина за Бога и Словото Му. Как отклоняваше Исус стрелите на сатанинските изкушения? Като се защитаваше с твърдения от Божието Слово. Всеки път, когато запомняш библейски стих, слушаш проповед или участваш в библейско изучаване, ти увеличаваш познанията си за Бога и правиш щита на вярата по-голям.

Хората, които преживяват духовен конфликт, са склонни да поставят под въпрос спасението си или да се съмняват в своята самоличност в Христос. Сатана може да осуети ежедневната ти победа, но не може да направи нищо, за да осуети положението ти в Христос. Но ако успее да те накара да вярваш, че не си в Христос, ще живееш така, сякаш не си в Христос, макар да си на сигурно място в Него.

Християнският войник носи шлема на спасението в смисъл, че той е получателят и притежателят на избавлението, облечен и въоръжен в победата на своята Глава, Исус Христос. Сатана е управителят на този свят и целият свят е в негова власт (Йоан 12:31; 1 Йоан 5:19). Следователно ние сме все още в негова територия, докато сме във физическите си тела. Но тъй като сме съединени с Господ Исус Христос, дяволът няма законни права над нас, защото Христос „ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син" (Колосяни 1:13). Шлемът на нашето положение в Христос ни уверява в крайната победа над Сатана.

Мечът на Духа. Божието Слово е единственото нападателно оръжие, споменато в списъка с въоръжението. Тъй като апостол Павел използва думата rhema, a не logos в Ефесяни 6:17, вярвам, че има предвид изговореното Божие Слово, а не Божието Слово, въплътено в Исус. Ние трябва да се защитаваме срещу злия, като изговаряме Божията истина.

Защо е толкова важно да говорим Божието Слово в добавка на това да го вярваме и да го мислим? Тъй като Сатана е творение и той не познава съвършено това, което си мислиш. Като те наблюдава, той може доста добре да се досети какво си мислиш, също както всеки изучаващ човешкото поведение може да го прави. Но той не знае какво ще направиш, докато не го сториш. Той може да положи в ума ти мисли и ще знае дали си повярвал на лъжата му от поведението ти.

В тази книга се опитвам да повлияя на твоя ум чрез думите в нея. Но аз не мога да чета мислите ти. По същия начин Сатана се опитва да ти повлияе, като ти внушава мисли в главата, но той не може да чете мислите ти. Ако си решил да се противопоставяш на Сатана, трябва да го правиш външно, за да те разбере и да побегне.

Двете най-неправилни представи за Сатана са, че той може да чете мислите ти и че знае бъдещето. Всяка окултна практика претендира, че познава ума ти (или му влияе) или предсказва бъдещето. Но само Бог знае мислите и намеренията на твоя ум и само Той знае бъдещето. Никога не приписвай божествените атрибути на Сатана.

Ти можеш да общуваш чрез ума и духа си с Бога, защото Той познава мислите и намеренията на сърцето ти (Евреи 4:12). Твоето неизговорено общение с Бога е твоето интимно светилище, Сатана не може да те подслушва. Но по същия начин, ако само с ума си кажеш на Сатана да те остави, той няма да си тръгне, защото не те е чул. Трябва да разгромиш Сатана, като говориш на глас. Добрата вест е, че повечето атаки идват нощем или когато си сам, така че противопоставянето на Сатана на глас рядко означава, че трябва да обясняваш на другите гласната си команда Сатана да си отиде. Но може да има случаи, когато трябва да застанеш публично срещу неприятеля, което да включи изповед с устата ти, че Исус е Господ (Римляни 10:9).

Страхът никога не е бил основен проблем в живота ми, но една вечер се събудих абсолютно ужасен, без явна причина. Това бе страх, който караше космите ми да настръхват и знаех, че е атака от Сатана. Без да вдигам глава от възглавницата, аз приложих лекарството от две стъпки, за което съветва Яков: „Покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще бяга от вас" (4:7). В уединението на своето сърце, далеч от ушите на Сатана, аз се покорих на Бога, като се помолих: „Господи, признавам Твоята суверенна благодат над моя живот сега. Ти си мой Бог." После се противопоставих на Сатана с една изговорена дума — Исус — и страхът моментално и напълно изчезна. Заспах отново в пълен мир.

Друг случай имах, когато се готвех да говоря в една църква на тема освобождение и евангелизиране, в която щях да разоблича някои от стратегиите на Сатана в тези области. Рано същата сутрин станах и се окъпах преди жена ми и децата да се събудят. Когато излязох от душа открих странни символи по запотеното огледало. Аз не бях ги направил а Джоан, Хайди и Карл още спяха, и те не бяха ги оставили. Изтрих белезите от огледалото със съмненията, че някой мята към мен стрелички, за да ме разубеди да говоря в църквата.

Слязох на закуска сам и седях в кухнята, когато внезапно почувствах лека болка в ръката, която ме накара да изтръпна. Погледнах надолу, за да видя нещо като два малки белега от ухапване. „Това ли е най-сполучливият ти изстрел?", попитах аз на глас силите на тъмнината, които ме атакуваха. „Мислиш ли, че знаци по огледалото и малко ухапване ще ми попречат да изнеса лекцията си в църквата днес? Махай се оттук." Притесненията изчезнаха и лекцията ми в църквата премина без пречка. Физическата сила няма нищо общо с успеха в духовната борба (2 Коринтяни 10:4); Господната сила е тази, която кара злите духове да си плюят на петите, за да се спасяват. Силата е в изговореното Слово.

Майката на един от студентите ми в семинарията бе врачка. Тя му казала веднъж: „Джим, молил ли си се за мен?"

— Разбира се, мамо.

— Престани да го правиш — настояла тя — защото нарушаваш аурата ми. Аз бих казал, продължавай да се молиш! Никога не знаем напълно какъв е ефектът от нашите молитви, но знаем, че Бог включва молитвите ни като част от стратегията Си в установяване на царството Си.

Едно от най-драматичните освобождения, които съм виждал някога, се случи на един човек, който бе свещеник от висшите ешалони на сатанизма. Шест месеца след като бе освободен, той даде свидетелството си в църквата ни. В края на свидетелството му аз го попитах: „Като имаш предвид собствения си опит „от другата страна", коя е първата линия в защитата на християнина срещу демоничното влияние?"

—  Молитвата — отговори той натъртено. — И когато се молите, наистина се молете. Усърдните молитви отблъскват действията на Сатана както нищо друго.

Какво е молитвата? Това е общение с Бога, чрез което изразяваме своята зависимост от Него. Бог знае от какво се нуждаем в битката със силите на тъмнината и е повече от готов да посрещне нуждите ни, когато го помолим. Но докато не изразим своята зависимост от Него в молитва, Бог няма да подейства. В молитва ние казваме: „Ти си Господ, не аз. Ти знаеш кое е най-добре, не аз. Няма да ти казвам какво да правиш, само моля. Потвърждавам своята зависимост от Теб." Молитвите ни отварят пътя за Бога да действа в наша полза.

След като ни наставлява да облечем всеоръжието, което Бог ни е осигурил, апостол Павел пише: „Молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии" (Ефесяни 6:18). Не мога да отговоря на всички въпроси какво е имал предвид Павел под молитва в Духа, но знам, че молитвата в Духа е Божият начин да ни помогне да се молим, когато не знаем как да се молим: „И Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания" (Римляни 8:26). „Помага" {sunantilambano) в този стих прекрасно описва как Святият Дух се приближава до нас, взема ни и ни отнася успешно от другата страна. Молитвата в Духа ни помага да преминем пропастите на нуждите, които не знаем как да пресечем.

Няколко конкретни нужди трябва да имаме предвид като цели на молитвата в духовното воюване. Една от нуждите е свързана със състоянието на слепота, което Сатана нанася на невярващите (2 Коринтяни 4:3, 4). Хората не могат да дойдат при Христос, ако не се отворят духовните им очи. Тиодър Еп пише: „Ако Сатана е заслепил и вързал хората, как изобщо ще се спасяват души? Точно тук е твоята и моята роля. Ограбването дома на силния е свързано с освобождаването на онези, които Сатана е заслепил и държи вързани... Точно тук се намесва молитвата."2

Молитвата е основното оръжие в борбата срещу духовната слепота. Апостол Йоан казва: „Ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме попросили от Него" (1 Йоан 5:14, 15). След това той веднага отправя призив към вярващите да прилагат този принцип, като молят Бога да даде живот на невярващите (стих 16). Нашата евангелизаторска стратегия трябва да включва молитва с власт Божията светлина да проникне през сатанинската слепота.

Трябва да се молим също като апостол Павел в Ефесяни 1:18, 19 очите на вярващите да се просветят, за да разберат духовната сила, власт и защита, които имаме като наследство в Христос. Докато Сатана успява да ни държи на тъмно по отношение на положението и властта ни в Христос, той ще ни държи на едно място в израстването ни и ще ни прави неефективни в нашето свидетелстване и служение. Трябва да се молим един за друг постоянно да бъде разпръсната димната завеса на Сатана и зрението ни за духовното царство да стане кристално ясно.

Друга мишена за молитвата с власт е „силния човек", споменат в Матей 12:29. Исус каза, като говореше за Сатана и демоните му: „Как може да влезе някой в къщата на силния човек и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния?" Той искаше да каже, че не можеш да спасиш хората от веригите на духовната слепота и демонично влияние, ако първо не надвиеш над тези, които са го оковали. Силата на Сатана вече е разчупена, но той няма да се откаже от нищо, което смята, че може да задържи, докато не упражним властта, която ни е предадена от Господ Исус Христос.

Когато се молим, не се опитваме да убедим Бога да се присъедини към нас в нашето служение за Него; молитвата е дейност, която ни присъединява към Бога в Неговото служение. Чрез вяра можем да ограбим това, което Сатана стиска в ноктите си, но по право принадлежи на Бога и да го държим здраво, докато Сатана го пусне. Той ще продължава да държи хората, докато не изискаме тяхното освобождаване на основата на властта си в Христос. След като веднъж Сатана е вързан чрез молитвата, той трябва да ги пусне.

В книгата си „Обладаните от демони и християнина" К. Фред Дикейсън (Dickason, Demon Possession and the Christian, p. 255.) дава няколко полезни предложения за това как да се молим за човек, който е притесняван от демони:

1.  Моли се демоните да бъдат отрязани от всякакво общуване и помощ от други демони и от Сатана.

2.  Моли се демоните да бъдат объркани и да отслабне хватката, с която държат човека.

3.  Моли се личността да бъде укрепена във вяра, за да разбере положението си в Христос и да се довери и подчини на Божието Слово.

4.  Моли се човекът да успее да направи разлика между собствените си мисли и чувства и тези на Сатана.

5.  Моли се човекът да успее да разпознае демоничното присъствие и да не бъде объркан, но сам да пожелае да търси библейски съвет и помощ.

6.  Моли се Бог да защитава и води детето Си и да задейства ангелските сили, за да бъдат осуетени всякакви планове на неприятеля.

Преди няколко години едно лично преживяване подчерта пред мен силата на молитвата, когато се занимаваме с хора в прегръдката на силния човек. Бях в ръководството на голяма църква по онова време. Връщах се от обяд един ден, когато открих няколко от секретарките и разпоредителите да пият кафе и да си приказват във фоайето до църковния офис. На другия край на стаята стоеше един висок мъж на двадесет и няколко години, напълно непознат за мен, който беше с малка черна дъска в ръце и пишеше ситни думи, а след това ги триеше.

— Кой е това? — попитах съработниците си.

— Не знаем. Ние скоро влязохме.

Удивен, че никой не се е сетил още да поздрави мъжа, аз се приближих до него и казах:

— Здравей, казвам се Нийл. Мога ли да ти помогна с нещо?

—  Ами, не знам — отговори той малко разсеяно, докато оставяше тебешира. Изглеждаше и ми звучеше така, сякаш умът му е някъде далеч под въздействието на наркотици, затова реших да го изведа от църквата и просто да поговорим с него някъде за малко. Открих, че се казва Бил и работи в една близка автомивка. Поканих го да дойде на църква. След като поговорихме около час, той си тръгна.

След няколко дни Бил дойде отново и поговорихме. Две седмици по-късно един неделен следобед, докато бях в офиса си и се подготвях за вечерната служба, портиерът ми се обади по вътрешния телефон.

— Един мъж на име Бил иска да те види.

— Изпрати ми го — отвърнах аз. Нямах никакво време за празни приказки, но бях загрижен за Бил.

— Радвам се, че си тук, Бил — започнах аз. — Мога ли да ти задам един личен въпрос?

Бил кимна.

— Предавал ли си се някога на Христос да бъде твой Господ и Спасител?

— Не.

— Желаеш ли?

— Разбираш ли това, Бил? -Да.

— Желаеш ли да вземеш това решение за Христос сега? -Да.

— Ще се помоля с една простичка молитва за покаяние, а ти повтаряй след мен изречение след изречение, о, кей?

— О, кей.

— Господи Исусе, нуждая се от Теб — започнах аз. Бил започна да повтаря:

— Гос-с-с...

След това млъкна напълно. Аз разбрах, че съм навлязъл в царството на демоничните сили и те съвсем не искаха да пускат Бил.

— Бил, сега се води битка за ума ти — казах аз накрая. — Ще прочета няколко библейски стиха и ще започна да се моля на глас за теб. Ще вържа неприятеля и ще му се опълча. Щом можеш, просто кажи на Исус това, което вярваш.

Очите му потвърдиха, че се води битка.

Започнах да чета от Библията и да се моля на глас с всяка молитва, която се сещах, за връзване на Сатана и освобождаване на Бил. По онова време бях все още много нов в опита си с демоничните сили, така че общо взето, се хващах за сламки.

След около 15 минути молитва и четене на стихове от Библията Бил внезапно простена: „Господи Исусе, нуждая се от Теб". След това се отпусна на стола си така, сякаш бе изкарал десет рунда за световната титла в тежка категория. Погледна към мен с просълзени очи и каза:

— Свободен съм.

Аз не бях използвал думата „свобода" пред него, това бе негов собствен израз. Но той наистина бе свободен и го осъзнаваше.

Ако разбираме духовната природа на нашия свят, това ще оказва дълбоко влияние върху евангелизаторската ни стратегия. Твърде често ние прокламираме добродетелите на християнството пред невярващите като човек, който стои от външната страна на затворническа килия и представя на затворниците красотите на външния свят. Но докато някой не надвие на надзирателите и не отвори вратите, как могат затворниците да преживеят свободата, за която им говорим? Трябва да се научим да връзваме силния човек, преди да можем да освобождаваме затворниците му.

Бог не само те е подготвил с всичко, от което се нуждаеш, за да отблъснеш атаките на силния човек, но Той те е въоръжил също и ти е дал власт да търсиш и да носиш свобода в живота на тези, които са в лапите на Сатана. Стой твърдо във всеоръжието, което Бог е промислил за теб, и върви напред в Христовата власт, за да ограбиш дома на силния човек за Бога.