Подкрепа за реализация

Раздел І

• 
  свобода на изразяване на мнение;
  
• 
  свобода на мисълта, съвестта и религия;
  
• 
  формиране на собствени възгледи и право да ги изразява свободно;
  

развият пълния си потенциал.

вербално, емоционално малтретиране или занемаряване. Да познаваме и спазваме законите и процедурите, защитаващи детето от насилие.

за опазване поверителността на информацията, които да бъдат достъпни и задължителни за целия персонал и семействата. Разкриването на поверителна информация за детето може да стане само с разрешение на семейството. Това не важи в случаите на малтретиране и лоша грижа.

1. 
   Да уважавам уникалността и потенциала на всяко дете.
   
2. 
   Да работя в най-добрия интерес на детето.
   
3. 
   В работата си в никакъв случай да не използвам физически наказания и възпитателни методи, уронващи достойнството на детето.
   
4. 
   Да уважавам и подкрепям семействата при отглеждане и възпитание на децата.
   
5. 
   Да уважавам колегите и да ги подкрепям и насърчавам в изпълнение на етичните правила/кодекс/.
   
6. 
   Да поддържам висок стандарт на професионално поведение, като постоянно обогатявам знанията и уменията си.
   
7. 
   Да служа като застъпник на детето и семейството в общността и обществото.
   
8. 
   Да спазвам етичните правила, заложени в този кодекс.
   

1. 
   Воденето на документация и личните досиета на децата и лицата в ЦСРИ да се извършва от социален работник, в пълно съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни на гражданите на Р.България, Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, и вътрешния правилник.
   

2. 
   Личните данни на лицата и децата и техните родители/настойници/попечители се подържат в Регистри на потребителите на социалните услуги в ЦСРИ, съхранявани от социален работник.
   

3. 
   С личните досиета на децата и лицата имат право да работят само пряко отговорните за обслужването им специалисти.
   

4. 
   Информацията, която се събира във всяко досие да се съхранява надеждно и да съдържа достатъчна по вид , обем и вярност данни, от които да се ползват пряко отговорните за обслужването на децата и лицата служители и и специалисти.
   

5. 
   Използване и обработване на лични данни на дете и лице – клиент на ЦСРИ от пряко отговорните за обслужването специалисти е допустимо само в следните случай:
   

• 
  изпълнение на функционални задължения;
  
• 
  изпълнение на клаузите в информираното съгласие на лицето и родител/настойник/попечител на детето при извършването на определен вид процедури;
  
• 
  служебни лица от ДСП, ОЗД и ДАЗ, чрез които се разкриват данни и това не нарушава правото на защита по ЗЗЛД на детето.
  

6. 
   Личните досиета на децата и лицата в ЦСРИ да се актуализират постоянно с данни за състоянието им, проведени дейности и постигнати резултати. Всички документи да са съгласувани с лицето и родителя/настойника/попечителя на детето.
   

(2) Комисията изготвя Протокол от проверката, с който се запознава Управителя на Центъра.

• 
  Използване на принуда - заплахи, причиняващи объркване и страдание.
  
• 
  Заплахи за физическо насилие - жертвата изпитва страх, че насилието предстои.
  
• 
  Емоционално насилие - жертвата се чувства в принизена позиция, унизена и психически нездрава. Ревността се използва за оправдаване на насилието.
  
• 
  Изолация - жертвата е контролирана какво прави и с кого се среща, ограничени са действията й.
  
• 
  Омаловажаване, отхвърляне, обвиняване - жертвата е обвинена, че е предизвикала насилието.
  
• 
  Сексуална принуда - жертвата е заставена да извършва сексуални действия против волята си.
  
• 
  Икономическо насилие - жертвата няма достъп и информация до средствата и се намира в зависимост.
  

Насилието е осъдимо от морална гледна точка. Насилието превръща хората в обекти и средства, то унижава и поражда всички форми на дехуманизация, за да стигне до отчуждение и неизбежно самоунищожение.Насилието по форма на изразяване е най-примитивната агресия. Върху произхода на явлението агресия влияят различни фактори, като наследствеността, генетичното, психологическото и културно влияние. Структурите на централната нервна система, хормоналните механизми, както и социалните модели на поведение оказват своето влияние и имат значение за агресията. Агресията е всяка форма на поведение, целящо да нарани или навреди на друго живо същество, което е мотивирано да избегне това третиране. (Трябва да се има в предвид, че при садомазохистичните отношения или при самоубийството, агресорът и жертвата са едно и също лице, което търси нанасяне на вреда, а не се стреми да я избегне.)

Според Вилфредо Паредо насилието е естественият климат на социалния живот. Без него не бихме могли да разберем много неща в човешките взаимоотношения. Човек е един недовършен опит. Затова според Артър Кьослер няма прогрес без задоволяване на стремежа към неповторимост. В малки дози агресивността е стимулатор, в големи – тя е отрова. Човек притежава разум, а разумът е неговото изкушение, което го води от илюзия към илюзия.
Има различни видове агресия. Според една от класификациите агресията може да бъде разгледана по 3 дименсии: физическа – вербална, активна – пасивна, директна – индиректна. Физическата агресия е свързана със степента на физически действия извършвани върху жертвата.

При директна активна физическа агресия човек може да нанесе удари с юмруци и ръце, да рита с крака, да драска с нокти, да хапе със зъби, да щипе, да скубе, да блъска другия и т.н.. Използването на различни инструменти (ножове, брадви, палки, боксове, бухалки, тръби, огнестрелно оръжие и др.) ескалира болката или увредата, която нанася агресорът.

Директната пасивна физическа агресия се изразява в това да се попречи на някого да достигне желана цел, да не му се обръща внимание, да се пренебрегват нуждите и исканията му. При индиректната агресия увредата се нанася на жертвата по заобиколен път. Примери за индиректна активна агресия са причиняването на вреда на имуществото на другия (открадване или повреди по колата му, ограбване на къщата му); причиняване на вреда на близките му; наемане на друг човек да свърши “черната работа”. При индиректната пасивна физическа агресия агресорът отказва да се подчини на искането да изпълни някаква необходима задача. При директната активна вербална агресия човек може да заплашва, да ругае, да прави обидни забележки, да сгълчава, да упреква, да унижава, да се подиграва, да се присмива, да дразни останалите и т.н. Всичко това води до дистрес, тревожност и намаляване или загуба на самочувствие у жертвата.

Директната пасивна вербална агресия може да представлява отказ да се отговаря на другия, или пък изобщо да му се говори. Индиректната активна вербална агресия се изразява в разпространяване на злостни клюки за другия. Индиректната пасивна вербална агресия може да се прояви под формата на отказ да се говори в защита на другия, когато той е несправедливо критикуван. Агресия, която възниква когато индивидът е ядосан или разгневен се нарича гневна агресия. При този вид агресия целта е да се нанесе вреда на жертвата. Гневът включва физиологична възбуда, изразяваща се в приготовление на тялото за нападение. Възнаграждението на гневната агресия е причиняването на болка или увреда на другия. Това възнаграждение е вътрешно, то произхожда директно. Този мотив за причиняване на болка на жертвата е обикновено краткосрочен и отслабва с разсейването на гнева.

Според Робърт Арди не човек открива оръдията, а оръдията създават човека. Точно примитивните оръдията и уникалната изобретателност на австралопитека го подтикват към еволюция и той бавно излиза от животинския свят. Насилието, което той поражда му създава привилигирована позиция над животинския свят.