ЦЕЛ НА ИЗУЧАВАНЕТО НА МИТОВЕТЕ ЗА ХЕРКУЛЕС 8

ЦЕЛ НА ИЗУЧАВАНЕТО НА МИТОВЕТЕ ЗА ХЕРКУЛЕС ⁸

Първите писания за човешката раса са начертани от Бог на земята и небето. Четенето на тези Писания е Наука. Запознанството с тревите и дърветата, с насекомите и микробите ни преподава по-дълбоките уроци на любовта и вярата, отколкото бихме извлекли от трудовете на Фенелон и Августин. Великата Библия на Господ винаги е отворена пред човечеството.

Албърт Пайк

Небесата провъзгласяват славата на Господ, а небесният свод показва делото на неговите ръце.

Псалм 19:1

Прогресът на световния ученик е показан върху небесата с подвизите на Херкулес, преминал през съзвездията на зодиака. Изглежда, сякаш Бог е начертал своя План в космоса, за да може човешкият дух да се върне обратно до своя източник.

Горещият интерес, проявяван в наши дни към духовния живот, сам по себе си говори за необходимостта от изследване на подвизите на Херкулес. Академичните, догматичните и теологичните религии нямат такова голямо влияние като в миналото, но независимо от широкия бунт срещу организираната или църковната религия, влечението към духовните реалности никога преди не е било така остро, като сега. Днес е времето на емпиричното познание на действителността. Навсякъде по света хората се отказват от вярата в авторитетните проповеди на църквата и от сляпото приемане на различните теологични постулати. Днес те се стремят самостоятелно да осъзнават фактите на вътрешния мистичен опит, ако тези факти могат да бъдат потвърдени, и така по собствен път да открият природата на онова, което наричаме душа.

Светът е съзрял за обновяване на живата вяра и религия, която ще бъде основана на личното познание, а не върху проповедите и тълкуванията на ограничени умове. Забележителният квакерски лидер д-р Руфус Джонс привлича вниманието ни към този факт, а думите му са достойни за припомняне:“... Интересът към мистицизма винаги е знак за това, че душата на човека яростно протестира срещу нахлуването в нейния свят на някаква организирана система на живот (...), която заплашва да остави прекалено малко място за свободната инициатива и спонтанната творческа дейност. Това е заявка, че душата има свои неотменни права и свойства, своя собствена област, границите на която трябва да се уважават и да се смятат за свещени. Понякога мистицизмът е протест на човека срещу усилващия се натиск на догмата, а в други случаи – бунт срещу официалната църква“ (Тhe Philosophic Basis of Mysticism/ Философската основа на мистицизма, Т. Н. Нughes, стр. 46)

Във времената на мрак и явна липса на духовен живот неизбежно възниква засилен интерес към темата за висшите реалности, което потвърждава, че духът на човека не е пасивен и че реалността остава неизменна под изменчивата повърхност на материалните събития. Самата потребност на момента предопределя активизирането на мистиката и появата на новото слово, а на знаещия се пада отговорността да го произнесе. „Ние виждаме в мистиката мощно оръдие за потвърждаване на реалността на Бога и за по-богато разкриване на Неговия характер“. С тези ясни думи доктор Джонс привлича нашето внимание към работата, която вечно кипи върху полето на пробудените търсачи.

Подобна на феникс, истината отново и отново се ражда в полето на човешкия опит, но сега това е истина, която е почувствана и опозната, а не внушена насилствено от древната традиция. Както казва Бърнард Шоу, истината е онова „за което знаеш, че е истина от опита си и чувстваш с душата си, че е истина“. Подобни обновления в духовния живот на расата се случват редовно и циклично; независимо дали са емоционални или интелектуални по природа, те винаги извеждат субективния живот на човешката раса към нов и по-богат опит, като уравновесят, а понякога и видоизменят успоредните им по-материалистични научни течения.

Днес задачата на всеки автор и учител е да открива нови пътища за изразяване на тези основни истини и така да дава на хората древните формули и правила на пътя, водещ към следващия етап от духовното им развитие. Тогава старите истини ще придобият ново значение и ще затрептят с нов живот. По темата за Пътя на Ученичеството са написани много книги. Повтарянето на задачите, които ще срещнем по този общ Път и анализът на трудностите, които ще ни съпътстват, са излишни, ако подходът не е всеобщ, практичен и представен с термини, които да отговарят на потребностите на съвременните ученици. Изучаването на дванадесетте подвига на Херкулес, отразяващи всеки аспект от живота на ученика, могат да ни помогнат в изработването на нови възгледи, да ни дадат радостта на Пътя и онази свобода в служенето, които ще са повече от справедливо възнаграждение за временните загуби и отделните огорчения, изпитани от нисшата ни природа.

Едно от великите откровения през миналото столетие, което остана почти незабелязано от човечеството, бе постепенното осъзнаване на собствената му неотменна божественост. Хората започнаха да разбират, че те действително „са създадени по образ и подобие Божие“ и по природа са единни с техния Създател в небесата. Сега целите и плановете, намиращи се в основата на творческата работа на Бога, широко се изучават както от научната, така и от религиозната им страна, предизвиквайки забележими промени във възгледите на хората за живота като цяло. Именно този постепенно разкриващ се план за отделния човек и за човечеството като цяло е разказан в мита за древния син на Бога. Дава ни се цялостна и завършена картина за прогреса на душата от невежеството към мъдростта, от материалните желания към духовната устременост, от слепотата в детството на човечеството към ясното виждане на онези, които съзират Бога. В този разказ се описва достигането на онази фаза, при която разумното сътрудничество с душата измества сляпото усилие и борбата. Така Херкулес, който е едновременно син Божий и син човешки, може да върви по Пътя с лице, обърнато към светлината, озарено от радостта на човека, който знае.

Това древно предание не пропуска нито една фаза от живота на стремящия се и постоянно се съотнася с неговия космичен живот. Темата се оказва толкова всеобхватна, че всички ние, потопени в жизнените си проблеми, можем да приложим изпитанията върху себе си, успехите и неуспехите на тази героична фигура, която преди много векове се е стремяла към същата цел, към която вървим днес и ние. Запознаването с тази история може да възбуди нов интерес в ума на объркания стремящ се, така че той да се устреми напред с нови сили, получил цялостно и последователно разбиране за всеобщото развитие и съдба.

Изучавайки този древен мит, ние виждаме, че Херкулес е изпълнил няколко символични по характер и универсални по същността си задачи, че той преминава през определени епизоди и събития, отразяващи природата на ученичеството и постиженията, които през всички времена ще характеризират вървящия към съвършенство син Божий. Херкулес е въплътен, но все още несъвършен син на Бога, който в определен момент от еволюционния цикъл поема в свои ръце нисшата си природа и доброволно се подлага на дисциплина, която след време ще разкрие неговата вътрешна божественост. От заблуждаващ се, но искрено търсещ човек, който разумно подхожда към работата, която трябва да извърши, израства световен спасител, а двата последни подвига ни показват как протича работата по спасението.

Три велики и драматични истории постоянно се разказват на човечеството в течение на векове: историята на Херкулес, на Буда и на Христос. Всяка от тях обрисува един от етапите по пътя на божествеността. В историята на Херкулес се показва опитът по пътя на ученичеството и ранните етапи от пътя на посвещението. Историята на Буда започва по-късно и ние виждаме как Той постига крайното озарение, преминавайки през посвещения, за които Херкулес не е знаел нищо. Следва историческият Христос, въплътил в себе си нещо толкова неизказано, че ние го приемаме за уникален представител на Бога. Тези три истории последователно разкриват божия замисъл за развитието на човека и ни призовават да последваме примера на Херкулес, който изминава пътя на ученичеството и достига своята цел.

Гласът на оракула звучи през вековете: „Човеко, опознай себе си“. Това познание е най-важното постижение по пътя на ученичеството и ние ясно виждаме колко последователно и разумно Херкулес получава тези уроци. Проследяваме как той преминава по кръга на великия небесен път и как във всеки знак извършва по един от дванадесетте подвига, които трябва да преодолее всеки ученик. Ние виждаме Херкулес в два образа – като отделен ученик и като човечеството в неговата цялост, т.е. като прототип на великия световен ученик. Сега вече може да се твърди, че човечеството е достигнало етапа на стремящия се и е тръгнало по пътя на изпитанията и пречистването. Ако страданието е велик учител, тогава това твърдение е действително вярно. Хората днес разумно и искрено търсят изход от задънената материалистична улица и същевременно се учат да съгласуват своите ментални, емоционални и физически способности, за да се издигнат над всичко, което досега ги е привързвало към земята. Този етап винаги се е проявявал чрез определен по-напреднал тип хора, но никога досега човечеството не е достигало масово до това равнище. В това е скрито чудото на миналите постижения и оттук се открива перспективата на нашите чудесни възможности.

Ние наблюдаваме как Херкулес започва своя път и преминава през различните изпитания, докато не достига до отворената врата в Лъв, през която стъпва върху пътя на ученичеството. Ние виждаме как той усвоява уроците на равновесието, безкористието и победата над природата на желанията, докато не стане целеустремен ученик в Стрелец и премине вратата, водеща към върха на посвещението. Бавно и болезнено той усвоява урока, че съперничеството и собственическият инстинкт трябва да изчезнат и че придобиването на каквото и да е в полза на нисшия „аз“ не може да бъде мисия на божия син. Той осъзнава себе си като индивид само за да разбере, че индивидуализмът трябва разумно да се принесе в жертва за благото на групата; той осъзнава, че личната алчност няма място в живота на стремящия се, който търси освобождение от постоянно повтарящия се цикъл на съществуването и цикличното разпъване върху кръста на материята и формата. Характерните черти на човека, погълнат от живота на формата и управляван от материята, са страхът, съперничеството и алчността. Те трябва да отстъпят място на духовната увереност, сътрудничеството, груповото съзнание и безкористността. Такива са уроците, които ни дава Херкулес. Това е разказ и за космичния Христос, разпънат върху фиксирания небесен кръст още от сътворението на света. Това е също и евангелическият разказ за историческия Христос от времето на Палестина преди две хиляди години, когато нашето слънце е навлизало знака на световния Спасител – в Риби.

Това е разказ за всеки отделен човек, разпънат върху кръста на материята и съществуването, който е открил, че наистина е син на Бога, въплътен във всяко човешко същество – Бог, въплътен в материя. Такава е историята и на слънчевата система, и на нашата планета, и на всеки отделен човек. Когато гледаме звездния небосклон над главите си, виждаме тази велика драма, навеки запечатана там за нас.