ПОДВИЗИТЕ НА ХЕРКУЛЕС. УЧЕНИКЪТ ХЕРКУЛЕС – МИТЪТ

ПОДВИЗИТЕ НА ХЕРКУЛЕС. УЧЕНИКЪТ ХЕРКУЛЕС – МИТЪТ

Той стоял пред своя Учител и смътно разбирал, че преживява криза, водеща до промени в неговия говор, възгледи и планове. Учителят го погледнал и останал доволен от него.

– Как е твоето име? – попитал той и зачакал отговор.

– Херакъл – прозвучало в отговор – или Херкулес. Казват, че това означава славата на Хера, сиянието и лъчезарността на душата. Кажи ми какво е душа, Учителю? Кажи ми истината.

– Тази душа е твоята и ти ще я откриеш, когато изпълниш задачата си, като откриеш и използваш своето естество. Кои са твоите родители? Разкажи ми, сине мой.

– Моят баща е божествен. Не го познавам, но съм дълбоко убеден, че съм негов син. Майка ми е земна жена. Познавам я добре и именно тя ме е направила такъв, какъвто ме виждаш сега. Освен това, о, Учителю на моя живот, аз съм единият от близнаците. Има още един, който много прилича на мен. Него също го познавам добре и все пак не го познавам. Единият е от земята, т. е. земен, а другият е син Божий.

– На какво са те обучили Херкулесе, сине мой? Какво умееш и как са те учили?

– Изучавал съм всички предмети, добре съм образован, добре тренирай, послушен съм и мнозина ме познават. Познавам всички книги, всички изкуства и науки. Опитен съм в полската работа, но владея и изкуството на онези, които могат да си позволят да пътешестват и да опознават хората. Смятам себе си за човек, способен да мисли, чувства и живее.

Но има едно нещо, о, Учителю мой, което съм длъжен да ти кажа, за да не те въвеждам в заблуда. И то е, че съвсем наскоро убих всички, които ме обучаваха в миналото. Убих своите учители и в търсене на свободата вече не съм свързан с нищо. Искам да позная себе си вътре в себе и чрез себе си.

– Сине мой, това е мъдра постъпка и вече си свободен. Започни сега да се трудиш, като в същото време помниш, че с последното завъртане на колелото ще се появи тайната на смъртта. Не забравяй това. Каква е твоята възраст, сине мой?

– Бях на осемнадесет години, когато убих един лъв и оттогава нося негова кожа. На двадесет и една срещнах своята невяста. Сега стоя пред теб тройно свободен: свободен от предишните ми учителю, свободен от страховете си и истински свободен от всякакви желания.

– Не се хвали, сине мой, а ми докажи природата на свобода, която усещаш. В знака на Лъва ти отново ще се срещнеш с лъва. Какво ще направиш? В знака на Близнаците учителите, които си убил, отново ще пресекат твоя път. Наистина ли си ги оставил зад гърба си? Какво ще направиш? В знака на Скорпиона отново ще се бориш с желанието. Ще бъдеш ли свободен или змията ще те обвие в своята хватка и ще те повали на земята? Какво ще направиш? Приготви се да потвърдиш думите се и да докажеш, че си свободен. Не се хвали, сине мой, а ми докажи свободата си и твоето дълбоко желание да служиш.

Учителят потънал в мълчание, а Херкулес се оттеглил и застанал пред първите велики Порти. Тогава Председателстващият в Съвещателната палата на Господ се обърнал към Учителя и му наредил да призове боговете за свидетели на този опит и на първата крачка на новия ученик по Пътя.

Учителят ги призовал. Боговете откликнали. Те дошли и донесли на Херкулес своите дарове, като освен това му дали и много мъдри съвети, тъй като знаели какви са предстоящите задачи и опасности по Пътя.

• 
  Минерва му подала рядко красива дреха, изтъкана от самата нея. Тя много му отивала и Херкулес я наметнал тържествено и гордо, с младежки жар. Той трябвало да изпита себе си.
  

Меркурий се появил с изискани думи и изключително остроумие. Той носел меч с рядка изработка, поставен в сребърна ножница, и го подал на Херкулес. След това Меркурий пристегнал меча върху бедрото на Херкулес с поръката да го поддържа остър и блестящ. „Той трябва да разделя и отсича – казал Меркурий, – с него трябва да се борави точно и изкусно“. Херкулес изразил благодарност с радостни думи. На него все така му предстояло да докаже уменията си.

Под звуците на фанфари и тропот на подкови, озарявайки всичко наоколо със светлина, се появила и колесницата на Бога-Слънце. От нея слязъл Аполон и с присъщото си величие и очарование дарил Херкулес с лък, сияещ от светлина. Преди да придобие достатъчно сила, за да го опъне, ученикът трябвало да премине през девет широко отворени Порти. Цялото това време щяло да му е необходимо, за да стане Стрелец с лък. Въпреки това, когато този дар му бил предложен, Херкулес го поел в ръце, уверен в своята все още недоказана сила.

И така той се изправил в пълно снаряжение. Боговете стояли до неговия Учител и наблюдавали радостната възбуда на Херкулес. Той играел пред боговете, показвайки своите придобивки и хвалейки се със силата си. Неочаквано той се умълчал и дълго се замислил; после подал юздите на един приятел да задържи конете, на друг дал меча, на трети – лъка. След това тичешком се скрил в близката гора.

Боговете чакали завръщането му, като се учудвали от странното му поведение, което не разбирали. Скоро той се върнал от гората, размахвайки дебела тояга, отрязана от здраво и силно дърво.

• 
  Това е моето собствено оръжие – провикнал се той.
  
• 
  Никой не ми го е давал, а аз мога да го използвам с голямо майсторство. О, богове, наблюдавайте моите велики дела! Тогава и едва тогава Учителят казал:
  
• 
  Тръгни напред към своите подвизи! ~ Тибетецът 
  

Сега пристъпваме към разглеждането на самия Херкулес. Това е много интересна история, интерпретирана от много писатели. Дискусията за детайлите от неговия живот или за последователността на събитията не влизат в нашата задача. При различните преразкази има разминавания в детайлите, в зависимост от пристрастията на всеки историк. Те могат да бъдат научени от многото класически истории и речници. Тук ние ще се занимаем единствено с дванадесетте знаменити подвизи, за които четем следното:

„По волята на Юпитер, Херкулес бил предаден във властта на Евристей и трябвало да се подчинява на всичките му изисквания. Той помолил за съвет оракула на Аполон и получил отговор, че ще му се наложи дванадесет години да бъде в подчинение на Евристей, както е заповядал Юпитер; по-късно, след като извърши славните си подвизи, той ще се присъедини към боговете“.

Така, той се впуска в своето начинание и като ученик, ръководен от своята душа, извършва дванадесет подвига, всеки от които в един от знаците на зодиака. По този начин той става олицетворение на всеки ученик, стремящ се да измине своя собствен път и да покаже, че е постигнал контрол над силите на своята природа. Освен това той изразява етапа, на който сега се намира човечеството.

Първоначално той се наричал Алкеид, но името му било променено на Херкулес, след като преживял един необикновен опит, още преди да започне своите подвизи. Името Херкулес означава „славата на Хера“, а Хера олицетворява Психея, или душата, така че в неговото ново име е въплътена мисията му, а именно чрез активна работа на физически план да прояви славата и могъществото на своята вътрешна божественост. В един от древните индийски ръкописи се казва: „Овладяването на живота, затворен във форма, носи просветление“; именно това изкуство на обуздаване на формата е славният завършек на подвизите на Херкулес. Казват ни, че той имал божествен баща и земна майка; така, както и при всички синове на Бога, ние виждаме същата основна символика. Като индивидуалност те са прототип на проявената двойственост на Бога: живот във форма, душа в тяло, а също и дух в материя. В тази двойственост е славата на човечеството, но с нея е свързан и проблемът, който всеки човек трябва да реши. В човека се срещат Отецът-Дух и Майката-Материя и задачата на ученика е да се освободи от веригите на Материята и да откликне на любовта на Отеца.

Тази двойственост се проявява и във факта, че Херкулес е единият от двама близнаци. Четем, че единият близнак е роден от земен баща, а вторият е син на Зевс. До това велико прозрение достига всяко развито и самоосъзнато човешко същество. То започва да осъзнава, че в неговата природа си дават среща два аспекта. Такъв човек обикновено проявява себе си чрез добре развита и високоорганизирана (ментално, емоционално и физически) личност, трите съставни части на която са отлично координирани в единно цяло. В него заговорва и духовната природа с нейните импулси и прозрения, с неотклонния й стремеж към жизненоважните и божествени неща; наблюдава се и постоянна вътрешна борба в резултат от така осъзнатата двойственост. Херкулес е ученик във физическо тяло, но понякога е способен, подобно на Св. Павел, „да се въздига до третото небе“ и да влиза в контакт с божествените същества. В това състояние той виждал Плана, разбирал какво трябва да извърши и прониквал в реалността на духовния живот.

В историята на неговия живот има един малък, но интересен факт, отразяващ същата истина. Казват, че още като дете Херкулес убива своя брат-близнак. Така той престава да е разделено цяло, или двойственост, тъй като душата и тялото му вече образували единно цяло. Това винаги е характерно за етапа на ученичеството. Той осъществява единението и познава себе си като душа в тяло, а не като душа и тяло, и това разбиране оттук нататък оцветява всичките му действия. Според преданието, още в люлката жизнерадостният младенец убива две змии, с което отново се подчертава двойствеността. В това негово действие прозира предусещане на бъдещето, където той ще покаже, че физическата природа вече няма власт над него, че успява да удуши змията на материята и че великата илюзия повече не го държи в своя плен. Той убива както змията на материята, така и змията на илюзията. В символиката на змиите се говори за три змии: едната олицетворява материята, другата – илюзията, а третата – мъдростта. Последната змия се открива само тогава, когато са убити първите две.

Това усещане за двойственост е характерно за първия етап от духовния опит. То оцветява мислите на всички велики световни стремящи се и мистици. Спомнете си какво възкликва Св. Павел, борейки се с този проблем:

„Тогава открих закона, че когато извърша добро, злото остава в мен.

Аз се наслаждавам на Божия закон, следвайки вътрешния човек, но виждам и друг закон в моето тяло, който воюва със закона на моя ум и ме държи в плен на закона на греха, който е в моето тяло.

Благодаря на Бог чрез нашия Господ Иисус Христос. Така че с ума си да служа на божия Закон, но с плътта си – на закона на греха. „ (Към Римляните, VII, 21-25)

Според преданието, докато Херкулес растял, на неговото образование било отделяно голямо внимание. Той бил обучен на всички възможни науки, а всяко негово умение било добре развито и организирано. Какъв урок можем да извлечем от това? Трябва да се разбере, че всеки ученик, ако действително цени това звание, на всяка цена трябва да бъде високоразвит член на човешкото семейство. Всичките три части на неговата природа трябва да бъдат проявени; неговият ум трябва да бъде правилно запълнен и функциониращ и той трябва да умее да го използва; чувствената и емоционалната му природа трябва да откликва на всички видове контакти; а физическото му тяло трябва да бъде подходящ посредник за проявление на обитаващата в него душа и да бъде подготвено за изпълнение на задачите, които човек си поставя.

От векове сред стремящите се съществува тенденция да принизяват ролята на ума. Те са склонни смело да заявят: „Умът е убиец на реалността“ и благодарение на своята неосъзната умствена леност и инертност смятат, че най-важно е да развиват природата на сърцето. Те възприемат ума с неговата способност да анализира и различава като клопка и заблуда. Това, обаче, е груба грешка. Знанието за Бога е също толкова важно и необходимо, колкото и любовта към Бога, и това със сигурност ще стане ясно през новата епоха с нейния нов тип стремящи се. Светостта, благостта и любящото благоразположение имат своето място в общата характеристика на стремящия се, но съчетани с глупост и с неразвити умствени способности те не могат да принесат такава полза, каквато биха могли, ако бъдат подкрепени с интелект. Ако взаимно се допълват с високо развит интелект и умствени способности, ориентирани към божественото знание, те ще формират знаещ Бога човек със световно влияние, който ще може както да обича, така и да учи своите събратя.

И така, Херкулес бил подготвен във всички области на знанието и е можел да получи място сред мислителите на своето време. Казват ни също така, че неговия ръст е бил четири лакти (древна мярка за дължина, равна на 45 см – бел. ред.) – символичен израз на това, че той е достигнал цялостно развитие на всички елементи на четири съставната си личност. Според едно определение човекът е куб, „град, стоящ четириъгълник“. Херкулес е бил развит физически, емоционално и умствено, а към тези три фактора се добавя и четвърти – душата, която съзнателно владее своя механизъм, развитата личност.

По-нататък се казва, че достигайки зрелостта и бидейки обучен на всичко, което светът може да му предложи, Херкулес унищожил своите учители. Той ги убил всичките и така се избавил от тях. Защо? Защото е достигнал до равнище, при което може да стои на собствените си крака и да прави собствени заключения, ръководейки живота си и вършейки своята работа. Така той е трябвало да се освободи от всички, които искат да го ръководят, да се избави от авторитетите и да тръгне да търси свой собствен Път, за да може сам да осъществи контакт с живота. Именно на този етап на развитие днес се намират много стремящи се. Те притежават голям обем теоретични знания, имат относително широки технически познания за природата на Пътя и за онова, което трябва да извършат на него, но все още не стоят здраво върху своите крака и не вървят по Пътя. Те са сами, лишени от подкрепа, нуждаят се от напътствие и търсят някой, който да им подскаже какво да правят и в какво да вярват. В третия подвиг, извършен от Херкулес в знака Близнаци, виждаме как той преминава изпитание в този смисъл и доказва, че е имал право да предприеме такава крачка. Тогава той прави интересното откритие, че далеч не е толкова свободен и силен, както си е въобразявал в своя юношески ентусиазъм.

В мита се разказва, че когато Херкулес станал на осемнадесет години, той убил лъва, който вилнеел из околностите, и започнал да прави и други неща в полза на обществото, така че постепенно името му станало известно. Числото осемнадесет винаги е символично. В него се съдържа числото десет – символът на личното съвършенство – плюс числото осем, което според някои номеролози е числото на Христовата сила. В новия цикъл на ученичеството именно силата на Христос, търсейки своето проявление, предизвиква обърканост и трудности, характерни за този етап. Тук може би е важно да отбележим следното:

„Числото осем е кръг, съдържащ всички възможности, от които Светлината ще извлече Съвършенството, но в случая той е усукан или превъртян. Змията сега не захапва своята опашка в края на цикъла, а се извива и пресуква в пространството и чрез това изкривяване създава погрешен образ за себе си... но в числото осемнадесет виждаме Прав и Преплетен Път: Точката се разгръща и превръщайки се в единица, тя става ос, около която се върти нашият живот. На този етап Посветеният се сблъсква с божествената истина и чувства могъщия зов на Единия Живот. Затова той се старае да подчини пресуканата линия (8) на правата линия (1).“ (Тhe Key of  Destiny  /Ключът на Съдбата/, Х.А. аnd F.Н. Curtiss, стр. 246-247).

Интересно е да се отбележи и казаното в Кавала: „Осемнадесетият път се нарича Дом на Влиянието... и по пътя на проучването се изследва тайната и скритият смисъл, които живеят в неговата сянка и които проникват в него от причината на всички причини“. (Сефер Йецира, № 30).

Именно това започва да прави Херкулес на осемнадесет години. Той трябва да тръгне по Пътя, където всичко скрито може да излезе на светло; той достига до точката, в която може да познае самия себе си и да започне да изследва скритите сили на природата. Това е проблемът, с който се сблъскват всички ученици.

Следващият епизод от неговия жизнен път е женитбата му и раждането на трите му деца -символичен израз на истината, че той се е слял с Психея, душата. От този съюз се раждат или започват да се проявяват трите аспекта на душата. Той се научава да познава природата на духовната воля и да я използва в управлението на своя живот. Херкулес изпитва въздействието на духовната любов и осъзнава потребността от служене. Духовният ум започва да му разкрива истината и той вижда основополагащата цел. Това са висшите съответствия на трите аспекта на неговата личност – на ума, на емоционалната природа и на физическото тяло.

После виждаме как Херкулес преминава през един доста особен етап. В древния разказ четем, че Хера (Психея, или душата) го направила безумен. От ревност тя му изпратила безумие и в това състояние той убил своите деца, приятели и въобще всички, с които бил свързан. Можем да предположим в тази връзка, че той преминава през едно нездраво състояние, общо за всички начинаещи, стъпили по Пътя на Ученичеството, при което болезнената им съзнателност изисква жертване на всеки и всичко заради разкритието на индивидуалната душа? Това е най-разпространената грешка на стремящите се. Тяхното чувство за пропорция често отслабва и съотношението на ценностите се изкривява. Уравновесеният и разумен живот, която е идеал за Сина на Бога, се принася в жертва на фанатичния стремеж за достигане на духовен прогрес. Духовните амбиции увличат стремящия се, той приема разрушително поведение, става неуравновесен и по правило с него е трудно да се живее. В библейския текст срещаме следната мъдра мисъл: „Не бъди прекалено правилен, иначе от какво ще умреш?“ В широк смисъл този етап може да се илюстрира с примери за фанатичните жертви в източните религии, при инквизицията и протестантите (борци на Завета), както и при всички, които тълкуват истината срещу убежденията на друга група вярващи.

Казват, че когато Херкулес се излекувал (за щастие) от безумието си, му било дадено ново име, посочено му било ново място за живеене и му били предречени за изпълнение дванадесет подвига. Твърди се също, че му било казано: „От този ден твоето име вече няма да е Алкеид, а Херкулес. Ще устроиш своя дом в Тиринт и там, служейки, ще извършиш дванадесет подвига. Когато успееш в това, ти ще станеш един от Безсмъртните“. (Гръцка и Римска митология, том 1, Фокс)

След като възстановява душевното си здраве, Херкулес изцяло променя посоката на своя живот. Той никога повече не се връща да живее на предишното място. Името на душата става и негово име и това винаги му напомня, че мисията му вече е да прослави душата. Предначертани му били дванадесет велики подвизи, които трябвало да поставят печата за завършека върху неговия живот и да докажат правото му да се влее в голямата група на Безсмъртните – така той стъпва на Пътя.

Казват, че неговата личност символизира Фиксирания Кръст на небесата, образуван от четирите съзвездия – Телец, Лъв, Скорпион и Водолей. Според преданието той бил изключително силен физически, много упорит психически и готов да атакува всяка преграда и сляпо да се втурне във всяко начинание. Нищо не можело да го отклони от целта му и изучавайки неговите подвизи ще се убедим, че той се хвърля в тях решително. Нищо не го разсейва, нищо не го плаши и той целенасочено върви по своя път. Той приема като свой древния девиз, насочващ действията на всички активни ученици, а негова душа го подтиква да развие „способността да прави, способността да дерзае, способността да мълчи и способността да знае“. „Да можеш да правиш“ е девиз на Телеца и това умение е проявено в дванадесетте подвига на Херкулес. Той символизира Лъва, тъй като винаги е носел лъвска кожа като доказателство за своето мъжество и в съответствие с девиза на този знак – „способността да дерзаеш“; никаква опасност не го е плашила и не е имало трудности, които да го принудят да отстъпи.

Възможно е неговото най-голямо постижение да е онова, което извършва в знака Скорпион, защото да се преодолее илюзията е изключително трудно. Това Херкулес успява да извърши в знака Скорпион, чиито девиз е мълчанието. В Козирог той става Посветен, а това равнище е невъзможно, докато не бъде победена илюзията и човек не придобие способността да мълчи. Ето защо, като безсловесен младенец в люлката, той символизира висшето постижение, като удушава двете змии. Впоследствие, вече като зрял мъж, той символизира Човека-Водолей, чийто девиз е „Знание“. Той развива своя ум и използва интелекта си за активна работа и служене. Така, като действа и дерзае, като мълчи и знае, той преодолява всички препятствия и неотклонно напредва от Овен към Риби, започвайки в Овен като скромен стремящ се и завършвайки в Риби като всезнаещ и победоносен Спасител на Света.

Трябва да отбележим, че в историята за Херкулес никъде не се съобщава той нещо да е твърдял, а се посочва само какво е правил. В историята за още по-великия Син Божи Иисус Христос се разказва не само за това, което е правил, но и за онова, което е говорил. В мълчанието на Херкулес, в неговото неотклонно движение напред, независимо от неуспехите и срещаните трудности, в неговата сила да издържи на всичко ние виждаме качествата на ученика. В историята на Иисус Христос, в демонстрираните от него сили и в изречените напътствия откриваме свидетелство за това, че той е Посветен.

И сега, когато Херкулес е съзрял и е придобил качествата, необходими за неговата мисия, ние четем, че боговете и богините направили всичко възможно, за да го екипират за онова, което му предстои. Той получил всичко, което е било възможно да получи от света. Предоставени са му били и силите на душата, които той е трябвало да се научи да използва. Според преданието Минерва му дала красива дреха, но доколкото никъде не се казва, че той впоследствие я е носил, може да се предположи, че става дума за символ. Историята познава много случаи на подаряване на дреха: Йосиф получава от баща си многоцветна дреха, плащът на Илия се предава в последствие на Елисей, а одеждите на Христос били разделени и оспорени от войниците по време на разпятието. По общо мнение дрехата е символ на призванието. Така, призванието на Илия преминава към Елисей, а призванието на Христос, Спасителя на Света, завършва с разпятието, след което той преминава към по-велика и важна работа.

Придобитата от Херкулес мъдрост, в резултат от сливането му с душата си, утвърждава у него съзнанието за собственото му призвание. Той бил устремен към духовния живот и нищо не било в състояние да го откаже. Вулкан му дал магнетични и предпазващи златни доспехи (символ на енергиите, произтичащи от висшите източници на духовната сила), които биха позволили на стремящия се да извърши дванадесетте подвига и да върви напред без страх. От Нептун, бога на Водите, той получил коне. Символиката на този дар е много интересна. Конете, както и самият Нептун – богът на водите (или на емоционалната природа), олицетворяват способността на човека да се носи по руслото както на мисълта, така и на емоционалната реакция. Подвижната емоционална природа с нейната възприемчивост и способност да чувства, ако бъде правилно използвана и подчинена на божествените цели, е една от най-големите ценности, които ученикът владее. С помощта на Нептун и неговите бързи коне Херкулес би могъл да е във връзка и с най-отдалечената област, в която евентуално ще извършва своите подвизи. Чрез емоционалната чувствителност и отклик ние също можем да се намираме във връзка със света, в който се борим. След като получава по този начин призвание, духовна енергия и чувствителност, Херкулес получава и меч от Меркурий, вестителя на боговете. Този дар има дълбоко значение, защото мечът е символ на ума, който дели на части, разединява и разсича. Това умение прибавя Меркурий към останалите подаръци, дадени на Херкулес -ментален анализ и умение да различава. Преданието разказва, че и Аполон, самият бог-слънце, се заинтересовал от Херкулес и размислял какво точно да му даде, така че да е от полза. Накрая му дал лък и стрела като символ на способността да се върви право към целта. Това е символ и на всепроникващото озарение, на лъча Светлина, който при необходимост би могъл да освети неговия път.

Екипиран по този начин, Херкулес бил готов за великото си изпитание. И когато всички подаръци били му дадени и той се изправил в цялото си божествено снаряжение, научаваме една много интригуваща подробност: захвърляйки всичко, той отишъл и си отсякъл проста здрава тояга. Всички тези божествени дарове били необикновени и прекрасни, но Херкулес все още не знаел как да ги ползва. Той чувствал своето призвание, вярвал в духовната енергия, разбирал че може да има контакт чрез конете и че разполага с лъка и стрелите на Просветлението, но на него му трябвала привичната, собственоръчно издялана тояга. Той по-скоро би си проправял път с помощта на това, което добре владеел, отколкото да използва непознати и подарени оръжия. И така, Херкулес грабнал в ръце своята тояга и тръгнал на среща с подвизите.