ДЕСЕТИ ПОДВИГ – УДУШАВАНЕ НА ЦЕРБЕРА, СТРАЖА НА ХАДЕС

ДЕСЕТИ ПОДВИГ – УДУШАВАНЕ НА ЦЕРБЕРА, СТРАЖА НА ХАДЕС

– Време е светлината на живота да засияе в света на тъмата – обявил великият Председателстващ. Учителят разбрал.

– Синът човешки, който е и син Божий, трябва да премине през десетите Порти – казал той.

– Херкулес трябва да тръгне веднага.

Когато Херкулес застанал пред него, Учителят пояснил:

– Ти преодоля хиляди опасности, о, Херкулесе – казал той.

– И много вече е постигнато. Мъдростта и силата вече са твои. Няма ли да ги използваш, за да спасиш онзи, който изпитва страшни страдания и е жертва на безкрайни мъчения?

Учителят леко докоснал челото на Херкулес и пред неговия вътрешен поглед се открила следната картина. Разпънат върху скала лежал човек и стенел така, сякаш сърцето му ще се пръсне всеки момент. Неговите ръце и крака били оковани с тежки окови, прикрепени за железни скоби. Свиреп лешояд кълвял черния дроб на нещастната жертва, а кръвта изтичала като ручей. Ето, човекът повдигнал прикованите си ръце и призовал за помощ, но неговият зов се разнесъл над пустошта като слабо ехо и бил отнесен от вятъра. Видението изчезнало. Херкулес стоял както и преди близо до Учителя си.

– Прикованият, когото видя, се казва Прометей – обяснил Учителят – Ето как в течение на векове страда той и не може да умре, защото е безсмъртен. Той похити небесния огън и затова е наказан. Мястото, където се намира, е известно като ад, това е царството на Хадес. Ти, о, Херкулесе, си призван да спасиш Прометей. Спусни се в дълбините, там, на отвъдните равнища, и го избави от страданията.

Като изслушал и разбрал своя Учител, синът човешки, който бил и син Божий, тръгнал по пътя на търсенето и минал през десетите Порти.

Все по-надолу се спускал той в сковаващите светове на формите. Атмосферата ставала все по-задушаваща, тъмата – все по-плътна. Но волята на Херкулес била твърда. Това стръмно спускане продължило дълго. Все така сам, той вървял напред, защото, когато се вслушвал, чувал в себе си сребърния глас на Атина – богинята на мъдростта, и ободряващите думи на Хермес.

Накрая той стигнал до една мътна и отровна река, наречена Стикс, която душите на умрелите пресичали. Той трябвало да плати на лодкаря Харон, за да го превози до отвъдния бряг. Суровият пришелец от горната земя обаче толкова изплашил Харон, че той превозил непознатия през реката, без дори да спомене за плащане.

Накрая Херкулес влязъл в ада – в това мрачно и мъгливо място, където блуждаели сенките, или по-скоро обвивките на тези, които са напуснали земята.

Когато Херкулес видял Медуза, чиято глава била украсена със съскащи змии вместо с коси, той вдигнал меча си и се хвърлил срещу нея, но разсякъл само въздуха.

По лабиринт от пътеки той проправял своя път, докато накрая стигнал до палата на цар Хадес, владетеля на подземното царство. Мрачен, жесток и страховит, царят седял върху своя черен трон, гледайки приближаващия се Херкулес.

– Какво търсиш ти, живият смъртен, в моите владения? – попитал Хадес.

– Дошъл съм да освободя Прометей – отвърнал Херкулес.

– Пътят се охранява от чудовището Цербер, куче с три огромни глави, върху всяка от които растат змии, които я обвиват – казал Хадес. – Ако успееш да го победиш с голи ръце – а това е подвиг, който никой досега не е извършвал – ще можеш да освободиш страдащия Прометей.

Доволен от този отговор, Херкулес продължил по-нататьк. Скоро той видял триглавия пес и чул страшния му лай. Яростно ръмжейки, звярът се нахвърлил върху странника.

Като хванал Цербер за гърлото на средната глава, Херкулес го стиснал в мъртва хватка. Изпадайки в бяс, страшното куче яростно се съпротивлявало. Накрая силите му секнали и Херкулес го победил.

Като свършил това, Херкулес продължил нататък и открил Прометей, проснат върху плосък камък и изнемогващ от болка. Херкулес побързал да разкъса веригите му и да освободи страдащия.

По същия път Херкулес се върнал назад. Когато отново се озовал в света на живите същества, той срещнал там своя Учител.

Светлината вече сияе в света на тъмата – казал Учителят. – Подвигът е извършен. Сега иди и си почивай, сине мой. ~ Ф.М.

Пролог

Знакът Козирог, както казва Тибетеца, е един от най-трудните за описание и най-тайнственият от всичките дванадесет знака. Такъв го намираме и ние. Дори символът му никога не е рисуван както трябва, защото правилното начертаване ще предизвика нежелателно мощен прилив на сила; този символ понякога е наричан също и „подпис на Бога“.

В подножието на планината козелът-материалист напразно търси храна в сухите дерета. По пътя нагоре козелът-изкупителна жертва открива цветовете на изпълнените желания, всеки със своите бодли от пресищане и разочарование. На върха на планината свещеният козел достига видение и се ражда посветеният. Според други книги символи са козелът, крокодилът и еднорогьт.

Един от митовете поставя ударението върху слизането в ада с цел освобождаване на човечеството (олицетворено от измъчвания Прометей), друг мит отделя по-голямо внимание на Цербер; едни разказват за неговото убиване, а други подчертават факта, че той бил повдигнат и лишен от опора върху земята. Ние предлагаме тези варианти на вниманието на читателя, за да може той сам да определи тяхното духовно значение.

Писано е, че разпнатият Христос „се е спускал в ада“. Защо? Вероятно защото Неговата всеобхватна любов се е отнасяла и към т. нар. „изгубени души“; нали е казано, че Христос ще се грижи за човечеството, докато и последният „малък човек“ не се завърне у дома.

А и кои сме ние, че да тълкуваме „подписа на Бога“? Предлагаме тези въпроси за смирен размисъл. Казано е, че човекът-Козирог коленопреклонно предлага сърцето и живота си на душата и едва след това, когато той самият стане посветен, може да му бъде доверена тайната на живота и висшите сили.

Две от Портите имат особено значение: Рак е врата към онова, което ние погрешно наричаме живот, а Козирог – врата към духовното царство. Козирогът е вратата, през която преминаваме накрая, когато вече не се отъждествяваме с формалната страна на съществуването, а постигаме сливане с духа. Това означава да си посветен.

Посветеният е човек, който вече не свързва своето съзнание с ума, с желанията или с физическото тяло. Той може да ги използва, ако пожелае, и го прави в помощ на човечеството, но не там е концентрирано неговото съзнание, а върху душата, т. е. върху този наш аспект, който е свободен от грубата форма. Съзнанието е съсредоточено именно в душата, когато след време започнем да действаме в Козирог, опознавайки себе си, за да станем посветени в двата велики универсални знака за служене на човечеството. Интересно е, че във Водолей имаме работа с животните като цяло, тъй като в този знак Херкулес изчиства Авгиевите обори – неговата първа работа в качеството му на световен ученик. В Риби той покорява вече не един бик, а всички бикове, внасяйки в нашето съзнание идеята за универсалния характер на световната работа, груповото съзнание, всеобщото съзнание и универсалното служене.

Ако човек е роден в знака Козирог, той не трябва да си въобразява, че със сигурност е посветен. Ние трябва да обърнем голямо внимание на чувството за пропорция и статут в еволюцията. Много често стремящите се страдат от комплекс за малоценност, смятайки, че не са способни на нищо, или обратното – хранят преувеличени представи за собствената си значимост. В този случай те са усетили докосването на душата, все още едва забележимо, но решават, че са постигнали всичко и се отдават на самодоволство. На тях явно не им достига усещането за съизмеримост.

Този знак символизира третото посвещение, което всъщност е първо от главните посвещения. В Матей (XVII глава) четем, че Христос е взел на високата планина трима ученика-Петър, Яков и Йоан – и там се преобразил пред тях. Те паднали ничком и Петър казал: „Хайде да построим три колиби“. В индуската философия това са нарича „посвещаване на човека, който строи своята колиба“. Петър е скалата или фундамента, той е символ на физическото тяло. Яков е измамникът, символизиращ емоционалната природа, източникът на цялото заслепение, а Йоан олицетворява ума, неговото име означава „Господ каза“. Тук виждате символиката на трите аспекта на личността, паднали на колене пред Христос в славата му – в Козирог, в момента на неговото преображение.

Значението на знака

Козирог е знакът на козела; това е над човешки знак – универсален и безличностен. Всички подвизи на Херкулес до този момент са били свързани с неговото лично освобождение. Сега ние се приближаваме към трите знака, които нямат отношение към неговите лични постижения. Той е свободен. Той вече е посветен и световен ученик. Херкулес отново и отново е преминавал по зодиака, усвоявайки уроците на всеки следващ знак, и така се е изкачил върху планината на посвещението. Той е преминал през преображението, придобил е пълна свобода и вече може да работи по универсален начин по задачи, които нямат лично отношение към него. Той работи като свръхчовек в човешко тяло. Помнете, че големите етапи на развитието, които ние наричаме посвещения, се регистрират само в съзнанието и никой няма да ви каже за тях. Аз никога не съм срещала истински посветен, който лесно да признава, че е посветен, никога. Отличителният белег на посветения е мълчанието. Козирог е печален знак, знак на крайното страдание и самота, доколкото това са и отличителните белези на посветените.

Безличността се основава на фундаменталните постижения на личността. Трябва силно да сте били привързани към нещо, преди да разберете значението на безличността. Това е парадокс, но не е никакво геройство да си безличностен, ако не си бил изкушавай от съблазънта да бъдеш личностен.

Безличността, която трябва да развиваме у себе си, се достига чрез разширяване на личната ни любов към друга личност, към семейството, към приятелите и накрая към цялото човечество, но тя няма нищо общо със сантименталността. Ние можем да обичаме човечеството, защото разбираме значенето на личната любов, и трябва да даряваме всеки със същата любов, която изпитваме към нашите близки. Безличността не означава отдръпване и обграждане със стени, а предполага любов към всички, защото ние вече сме способни да виждаме хората каквито са в действителност, с техните недостатъци, неуспехи и постижения – с всичко, което ги прави хора – и въпреки това да ги обичаме.

Със знака Козирог са свързани три съзвездия. Едното се нарича Сагита (стрела). То няма отношение към Стрелец (Sagittarius), в което се намира стрелецът със стрелата, чрез която успелият стремящ се пронизва личността. Тук имаме стрела, която идва от космически източник и пронизва сърцето на сина на Бога, наречен Христос, най-близкия до нас от великите световни спасители, „човека на тъгата, познал скръбта“. Той бил поразен от стрелата Сагита, т. е. от космическата стрела. Еврейското название на тази стрела означава „изоставен“, а пътеката, по която върви всеки ученик, задължително е самотна. Пътят на посветения е още по-самотен. Пътят на спасителя на света е най-самотният от всички. Аз мисля, че това положение ще се подобри. В хода на вековете на едно или друго място човечеството е ставало свидетел на поразителни явявания на Спасители. Замисляли ли сте се някога за тяхната самота? Те са си нямали никого, който да ги разбира по време на техния земен живот, и са ставали канонизирани стотици години сред смъртта им. Днес обаче съществуват толкова стремящи се, толкова много хора вървят по пътя на ученичеството, че може би груповото съзнание, което започва да се проявява в световните дела, ще прерасне от индивидуална в групова самота.

В Делфин наблюдаваме много интересно съзвездие, носещо изключителна символика. В древния зодиак то е изобразено като енергична риба, която изскача от водата и играе във въздуха. Това е символ на божия Син, който (следвайки Закона) приема форма, като живее и във водата, и във въздуха; а доколкото вече не е подчинен на физическите закони, той може да си играе със силите на природата. Сега ние започваме да опознаваме тези сили, но ще мине още много време, преди Делфинът да придобие за нас по-конкретно значение.

Козирог ни разказва за изкачването на планината и за слизането в ада. Всяка душа минава през три велики възхода.

Масонството в течение на векове е пазило това предание. В началото материята се въздига в небесата. Това наблюдаваме в Дева. Следва издигане на психичната природа над диафрагмата. Вие вече не сте емоционални и егоистични, не живеете в слънчевия сплит, а сте съсредоточени в сърцето и съзнавате себе си като част от групата, вашите чувства и желания са свързани с тези на групата.

Вие вече не сте сляпо подчинени на животинската чувствена природа, не сте устремени към творчество само на физически план, а ставате духовно същество, работещо в металната материя. Формата вече не ви поробва; вие сте работили с нея така, че сте я издигнали към съзнанието си в главата, а оттам контролирате вашето гърло, сърце, слънчев сплит и всяка част на тялото. Вие правите това не като се съсредоточавате върху тях, а живеейки като съзнателен син Божий, седнал на „трона между веждите“ (в хипофизата), или в центъра Аджна според индуистката терминология. Това е второто велико извисяване.

Третото възнесение бележи освобождаването на посветения от високо равнище, който съзнателно става световен спасител. Ние, обаче, трябва да работим именно над второто възнесение, т.е. за издигане на нисшата психична природа нагоре, така че всяко желание, настроение и емоция да се издигат към „небето“.

Подготовка за слизане в ада (в Хадес)

Преди да се спусне в ада, Херкулес е трябвало да направи три неща. Интересен е техният ред. Отначало той е трябвало да пречисти себе си. Херкулес, възтържествувалият син Божий, който е преминал успешно преображението и се готви да слезе в ада за изпълнение на важна мисия, изведнъж получава заповед да пречисти себе си! А той вече се е смятал за толкова чист! Как е преминал този процес на пречистване не се пояснява, но според мен той е трябвало да покаже, че е свободен от раздразнителността и егоизма в тази безинтересна за него среда, където живеел като човешко същество. Окултистите следват правилото, че ако човек се намира на стълбицата на посвещението, не може да живее чисто в своето домашно обкръжение – от него няма да има полза нито на небесата, нито в ада. Какво аз разбирам под чистота? Ние широко използваме думата във физически смисъл, но „чистота“ всъщност означава свобода от ограниченията на материята. Ако аз, в какъвто и да е смисъл, съм подчинен, дори и на собствения си ум, който е форма от фино вещество, аз не съм чист. Ето защо Херкулес е трябвало да се пречисти.

След това четем, че той е бил посветен в мистериите. Доколкото съм способна да разбера (а може и да греша), това означава, че вие трябва да минете през своя личен ад, преди да можете да се спуснете във вселенския. Вие ще преживеете изключително трудни времена от вашия собствен живот и ще получите посвещение, минавайки през собствения си ад. Вие постигате природата на всеобщото чрез индивидуалния си опит, но сега вече това е истинско разбиране. Вие не можете да научите това от нечии чужди думи.

И тук, подобно на другите си подвизи, преди да се захване с Цербера, Херкулес трябва да се забави и да извърши друг акт на служене. Той вижда двама завързани човека, нападнати от стадо говеда, и трябва да ги спаси, преди да се заеме с изпълнението на собствената си задача. За посветения служенето винаги е на първо място; той задължително отлага онова, заради което е тръгнал, ако някой се нуждае от неговата помощ. Посветените винаги постъпват така, защото в това се проявява груповото съзнание.

Триглавото куче с неговия ужасяващ лай, със змиите, изникващи от всички части на неговото тяло, включително и от опашката, е стражът на Хадес. Трите глави символизират усещанията, желанията и добрите намерения. Именно привързаността към усещанията тласка човечеството към различни прояви – и към засищане на глада в икономически план, и към търсене на щастие в света на удоволствията. Мощните импулси на усещанията са необходими, за да държат ума зает. Херкулес хваща първо средната глава. Тя е най-важната, тъй като всъщност желанието е в основата на всички усещания; те са Целта на желанието за получаване на удовлетворение във външния свят. Третата глава са добрите, но неизпълнени намерения. Така че в центъра виждате желанието, като от едната му страна са усещанията, олицетворяващи всичкии мпулси, а от другата му страна са добрите намерения, които не са обмислени докрай и са останали неизпълнени. За тях отдава е казано: „Пътят към ада е постлан с добри намерения“.

Опашката от змии олицетворява всички илюзии, които затрудняват разгръщането на духовния живот. В тях влиза материалността, която ни задържа надолу, както и нисшата ни психична природа, която предизвиква толкова големи разрушения. Страхът в различните му форми също е сред тях, и по-конкретно страхът от неуспех, който задържа активността и предизвиква инертност – както ни казват, той е голямата грешка на стремящите се и учениците.

Херкулес хваща Цербера за гърлото на средната глава и го побеждава; всички слънчеви богове са заети с проблемите на човечество и за да го спасят, те доброволно се спускат в ада; следователно, всички слънчеви богове се раждат в знака Козирог. ~  Лекция на А. А. Б., съкратена и редактирана 

Великият обрат в Козирог се обобщава с няколко ключови думи. При обикновената посока за движение по зодиака те са: „И словото каза: нека амбицията ръководи и нека вратата да бъде широко отворена“. В това е ключът към еволюционната подбуда и към тайната на превъплъщението. (Тибетеца). Когато истинското усещане за реалността изтласка и земното и духовното честолюбие, човекът ще може искрено да каже: „Потопен съм в небесна светлина, но се обръщам с гръб към нея“. Така световният ученик, посветен в Козирог, върви по своя път, за да започне да служи на човечеството във Водолей.

В този знак той изчиства Авгиевите обори (от кармата на всички минали грешки и невежество, т.е. от Пазителя на Прага) и така в Риби става световен спасител. Ние помним, че последното деяние на Христос по пътя му към Гетсиманската градина, а оттам и към Голгота, е измиването на краката на неговите ученици.

Някой беше казал, „Християнството не е претърпяло неуспех – просто никога не е правен опит то да бъде приложено“. Готови ли сме сега, две хиляди години по-късно, действително да опитаме да го сторим както индивидуално, така и групово? Това ще направи възможна новата поява на Христос и ще подготви човечеството да разпознае Христос и да издържи високите излъчвания, които ще съпътстват неговото явяване. (Esoteric Astrology /Езотерична. астрология/, стр. 153-174)

Нека всеки от нас помни, че съдбата на човечеството е несравнима по важност и до голяма степен зависи от нашето желание да сътрудничим на тази необикновена задача. Нека не забравяме, че законът на живота е борбата и че тя не загубва и частица плам, премествайки се от физическия плам върху духовния. Нека знаем, че нашето човешко достойнство и благородство трябва да израсте в опитите ни да се освободим от своите заблуди и да последваме най-съкровените си стремежи. И, преди всичко, нека винаги помним, че в нас и само в нас живее искрата Божия, че можем да я убием, ако не й обръщаме внимание, но също така можем да се приближим до Бог, като Му покажем своята готовност да работим с Него и за Него. ~  Граф дьо Ноуи