ПЪТЯТ НА ДУШАТА ПРЕЗ ЗОДИАКА

ПЪТЯТ НА ДУШАТА ПРЕЗ ЗОДИАКА

„Възходящият път на душата минава през дванадесетте знака на зодиака... низходящият път, също.“ ~ Климент Александрийски

За да не се изгубим в красивите подвизи на Херкулес, които са алегория на подвизите на всички ученици по техния еволюционен път, и за да не се ограничим само с личното си съотнасяне спрямо нашия собствен слънчев знак от сегашното ни въплъщение, ми се струва разумно да обърна внимание върху по-дълбокото значение на енергиите на знаците, изливащи се върху нашата малка планета, както и върху начина, по който ние ги използваме. Нашата мисъл трябва да бъде насочена към по-широката картина на тяхното въздействие върху света и върху еволюцията на човечеството. Тибетецът казва, че всичко зависи от нашата възприемчивост и способност за отклик спрямо тези енергии, а това се определя от равнището ни на развитие.

Говорейки за живота на Херкулес – въплътената душа, и неговото движение по кръга на зодиака от Овен към Риби по обратното колело (по пътя на ученика), добре е отначало да дадем кратка характеристика на зодиака, за да можем с внимание да проследим подвизите. Полезно е също така да посочим свидетелствата за влиянието на древната наука астрология върху западната християнска традиция.

Има много определения за понятието  зодиак. Най-разпространени са следните:“... Думата е образувана от гръцкото zodian, малко животно; целият израз е кръг на зодиака, или кръг на животните. Това е въображаем пояс в небето, образуван от два кръга, равноотдалечени от еклиптиката (слънчевата орбита) и отстоящи един от друг на 18 градуса – този пояс е отбелязвал пътя на слънцето както при неговия годишен цикъл, когато дванадесетте деления показват последователността на месеците в годината, така и денонощното въртене, когато деленията показват часовете на деня и нощта“. (Аstrology, the Link between Two Worlds /Астрологията, връзка между два свята/, S. Е. Hall )

Тук можем да цитираме и Валентия Стрейтън:“... Астрономията като наука разглежда зодиака като въображаем пояс в небето с ширина шестнадесет или осемнадесет градуса, по средата на който минава пътят на слънцето (еклиптиката). Той съдържа дванадесет съзвездия, които представят съответно дванадесетте зодиакални знака... Същинският астрологичен зодиак, обаче, представлява въображаем кръг, преминаващ около земята в плоскостта на еклиптиката, чиято първа точка се нарича Овен, 0 градуса. Той е разделен на дванадесет равни части, наречени „зодиакални знаци“, всеки от които има 30 градуса дължина и по него се измерва нормалното изгряване на небесните тела. Подвижният или естествен зодиак е последователност от съзвездия, образуващи пояс от 47 градуса ширина, лежащ на север и на юг от еклиптиката.“ (Тhe Celestial Ship of the North  /Небесният кораб на Севера!.)

Уолтър Х. Симпсън ни дава много просто обяснение за въображаемия пояс. Той пише:

„Зодиакът е небесен пояс, през който преминава видимият път на слънцето; негова начална точка е пролетното равноденствие, което е в продължително възвратно движение през кръга на съзвездията, разположени в близост до еклиптиката. Зодиакът е разделен на дванадесет равни части от по 30 градуса всяка, съответстващи на дванадесетте съзвездия – Овен, Телец,Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби.“ (Тhe Zodiac: A Life Epitome /Зодиакът – конспект на живота./)

Алън Лео казва:“... съзвездията са групи неподвижни звезди; дванадесетте централни групи се наричат също както дванадесетте зодиакални знака, макар да не покриват съвсем същото пространство в небето. Прецесията на равноденствията, причинена от „движението“ на слънцето през пространството, създава видимост за движение на съзвездията обратно на реда на знаците с 501/3 секунди в годината.“ (Dictionary of Astrology  /Речник по астрология/, стр. 204.)

Алън Лео отбелязва още един важен момент:

„Дванадесетте съзвездия образуват зодиака на цялата слънчева система... Доколкото въртенето на земята принуждава знаците да изгряват и залязват, всеки следващ знак започва да изгрява средно на два часа; така, в резултат от прецесията, много по-големият кръг от съзвездия минава през възхода на земята – точката на равноденствието, или началото на зодиака. Така великият ден на прецесията, включващ над двадесет и пет хиляди наши години, се съотнася с един наш ден, защото за този период всички дванадесет съзвездия изгряват и залязват по веднъж“. (Ibid /пак там/, стр. 167)

Следователно, второто важно обстоятелство се състои в това, че съществуват два зодиака – голям и малък. Първият включва в себе си дванадесетте съзвездия, през които слънцето и неговата планетна система преминават в хода на великия цикъл с продължителност над 25 000 години. Вторият представлява същият ред съзвездия, през които земята извършва своя годишен кръг около слънцето, и именно на него астролозите базират своите предсказания и правят хороскопи. Така, в тези два зодиака откриваме символа на развитието на Живота, който одушевява слънчевата система, планетата и човека.

„Както земята в своя годишен кръг около слънцето всеки месец преминава през един от знаците на зодиака, така и нашата слънчева система по време на своя велик път около централното слънце на вселената (Алкион), преминава през всеки зодиакален знак. В този голям цикъл, за да премине през всеки знак, на нея й трябва вече не месец, а около две хиляди и шестдесет години.“ (Тhe Message of Aquaria  /Посланието на Аквария/, Ноmer Сurtiss, стр 23.)

Интересно и добре обосновано тълкувание на думата „зодиак“ предлага д-р Етелбърт Булинджър в своята книга „Свидетел на звездите”. Той пише:

„Понятието зодиак произхожда от гръцкото zodiacon, което произтича не от  zoon – живея, а от един по-древен корен, свързан с древноеврейското sodi, което на санскрит означава път. Неговата етимология въобще не е свързана с живите създания, а означава път или крачки, и се използва за обозначаване на пътя или пътеката, по която слънцето се движи сред планетите в продължение на една година.“

Следователно, зодиак означава Път, или Пътека. Когато Христос говори със своите ученици като космически Христос и казва „Аз съм Пътят“ е възможно да е вложил в това астрологично значение, защото и трите типа живот – Космическият Христос, Планетарният Дух и човешкото същество – преминават по този космически Път.

Интересно е да отбележим, че за зодиака се говори като за илюзия и въображаем път, като за видимост или нещо, което само така изглежда. Речникът на Уебстър, например, определя зодиака като „въображаем път на слънцето по небето“ и в многото книги по тази тема се подчертава, че става дума за видимост, за велика илюзия. Един автор казва:“... За астронома зодиакът е просто пътят на слънцето, луната и планетите, който е не по-реален от корабните маршрути, показани в атласите с пунктирана линия за удобство на пътешествениците.“ (Тhe Zodiac and the Soul  /Зодиакът и душата/, С.Е.О. Саrter, р. 1.)

При изучаването на този въображаем път в съзнанието ни се пораждат две идеи. Ние се срещаме с понятието за постоянното и непрекъснато движение кръг след кръг по този обширен пояс от съзвездия. Идеята за вечното повторение и за постоянната дейност, носеща (както вярваме) постоянно развитие, ни дава представа за величието на Единния Живот и за вечно възраждащите се план и цел, които отразяват разумното осъществяване на Божествената мисъл.

Втората идея, която предизвиква толкова силен отклик в ума на човека, че формира основата на науката астрология, се състои в това, че всеки знак, през който минават слънцето и земята, представлява въплътена енергия, която оказва мощно въздействие върху всички форми на живот на нашата планета, а също и в света на идеите. Според тези твърдения човечеството винаги е било и ще бъде изложено на въздействието на енергиите, с които нашата слънчева система влиза в контакт, докато минава през различните съзвездия. Ако успеем да приведем достатъчно аргументирани свидетелства от миналото за този факт, ще може лесно да се докаже истинността на това твърдение.

Как в такъв случай енергиите могат да оказват въздействие? Твърди се, че те се предават чрез мисъл-форми. Ние често употребяваме фразата „енергията следва мисълта“. В дадения случай реалността на това убеждение се подлага на космическа проверка. За смъртта също се говори като за „плод на нашето въображение“.

Свидетелства за въздействието на зодиакалните енергии върху живота на земята

При по-широк поглед върху историята се открояват някои интересни факти. Ние можем да кажем, например, че преди четири-пет хиляди години слънцето е било някъде в знака Телец. Тогава поклонението към бика е факт в Египет и в Индия, както и принасянето в жертва на свещени бикове, подобно на мистериите на Митра.

Според астрономите около две хиляди години преди раждането на Христос слънцето е навлязло в знака Овен (овен или агнец) и така се заражда еврейската религия. В резултат по онова време се утвърждава еврейската пасха с жертвоприношение на млад овен. В тази връзка е интересно да отбележим истинския смисъл на греха на децата на Израил в пустинята. Четем, че те изработили Златния Телец и паднали на колене, кланяйки му се, като по този начин се върнали към древните форми на религия и жертвоприношение. Техният грях е в реакционния подход и в неразбирането на Новата Епоха, която по онова време вече е започнала да настъпва.

Отново според астрономите, когато Христос се ражда в Палестина (по времето, което дава начало на християнската религия) слънцето навлиза в знака Риби. В следствие от това в Евангелическите текстове се подчертава символизмът на рибите. Христос избира няколко ученика сред рибарите. Той извършва чудо с улова на риба и изпраща своите ученици в света, за да станат ловци на човешки души; около две хиляди години у нас съществува обичай да се яде риба на Страстния петък и през някои дни от постите. Става ясно, че принасянето на агне заменя жертвоприношението на бик, а символът на агнеца на свой ред е заменен от този на рибите, което става точно когато слънцето преминава от Телец в Овен и после от Овен в Риби.

Сега навлизаме в знака Водолей, макар да сме още в началото на този процес, който ще продължи още около двеста години. Астрономите смятат, че въпросният период е започнал преди двеста години и неговото влияние вече се забелязва в развитието на хигиенизирането и в разнообразното приложение на водата. Водолеят е въздушен знак и нашето небе е пълно с летателни апарати. Така че дори най-обикновеното влияние на знака се вижда нагледно и дава основание на езотеристите да твърдят, че всеки нов знак носи на земята определени енергии, нови понятия и специфични възможности.

Също така може да се покаже как тези астрологични фактори са се отразили на християнската традиция и обреди. Интересно е в тази връзка да отбележим, че в нощта преди Рождество най-ярката от неподвижните звезди – Сириус, се забелязва малко вляво и южно от меридиана. Преди две хиляди години, благодарение на прецесията на равноденствията, тя се е намирала точно върху линията на меридиана. Тя е и Звездата на Изтока. В същото време съзвездието Дева започва да се вижда на изток и е интересно съвпадението, че Спика (най-ярката звезда в съзвездието) означава „пшеничен клас“, а Витлеем, където се е родил Христос, се превежда като „дом на хляба“. Когато на небето периодично възниква това разположение, сред нас се появяват великите исторически Синове на Бога, за да изведат човечеството към нов хоризонт и да спасят света. Твърди се също така, че съвпадът между Сатурн и Юпитер по това време е формирал особено ярка, поразяваща картина.

Може да се приведе още един пример за влиянието на съзвездията върху християнската вяра. Римо-католическата и англиканската църкви отбелязват два празника: Възнесението на Дева Мария, празнувано на 15 август, и Рождеството на Дева Мария на 8 септември. Всяка година слънцето навлиза в Дева около 15 август и звездите, които формират това съзвездие, изчезват в сиянието на слънчевите лъчи. По време на създаването на древния зодиак изчезването на звездите от Дева е ставало точно на 15 август, но днес този момент е леко изместен, макар че църквата се придържа към първоначалната дата. А на 8 септември (или около тази дата) земният наблюдател може да види как това съзвездие бавно се появява сред лъчите на слънцето и става видимо. Именно това събитие сочим като раждане на Дева Мария.

Още два примера илюстрират колко силно е било влиянието на зодиака върху религиозните вярвания на човечеството. Единият засяга дванадесетте синове на Яков (дванадесетте колене Израилеви) и предсказанието, направено от техния баща, а другия става ясен, когато изучаваме произхода на Кръста.

Темата за Кръста е прекалено обширна, за да бъде разгледана подробно тук. Кръстът, заключен в кръг, е един от най-древните символи в света, хиляди години по-древен от християнската ера. Първоначално кръстът се формира вследствие от взаимодействието между дванадесетте знака на зодиака, където откриваме 36 кръста (доколкото всеки знак е разделен на три декади), или „тридесет и шест пресичащи се звезди“. Зодиакът обхваща 360 градуса, ъгъл от 90 градуса прави една четвърт от кръга, а образуващите се четири ъгъла формират кръста в кръга.

Съществуват, обаче, три главни кръста, които символизират трите божествени аспекта: Дух, Душа и Тяло. Те са:

1. Кардиналният Кръст, състоящ се от следните четири съзвездия:

а) Овен – Творчество, започване, начинание;

б) Рак – Първа врата към съществуването;

в) Везни – Равновесие между живота и формата;

г) Козирог – Врата към духовния живот.

Това е кръстът на Духа или посвещението и е интересно да се отбележи, че думата кардинал произлиза от латинска дума, означаваща „панта на врата“. Понятието „врата“ широко се използва в контекста на ученичеството за означаване на подготвителния период преди минаването през вратата на посвещението. Тук имаме идеята за врата, през която преминава Космическият Христос в края на времената, когато небето и земята ще се разтворят и Божественият замисъл ще се изпълни.

а) Телец – Просветление, ум;

б) Лъв – Индивидуалност. Самосъзнание;

в) Скорпион – Окончателно освобождение от илюзиите;

г) Водолей – Служител на расата, изливащ живата вода на пречистването.

Този кръст се разглежда най-често като кръст на душата и предизвиква голям интерес, защото е кръстът на ученика Херкулес. Тук Херкулес е олицетворение на четирите знака и е разпънат върху Фиксирания Кръст. В християнската религия тези четири знака се разглеждат като Свещената четворка и са въплътени в четирите живи същества на пророк Езекил. Едното е имало глава на човек (Водолей), другото – глава на лъв (Лъв), третото – глава на бик (Телец), а четвъртото – глава на орел (Скорпион). Орелът астрологично е взаимозаменяем със Скорпиона. Те са символизирали и чрез четиримата евангелиста, а също и с четирите звяра от Откровенията. Това е кръстът на всички световни спасители; Кардиналният кръст е кръст на Божеството, разпънато във водите на пространството.

а) Близнаци – Взаимодействие между нисшето и висшето;

б) Дева – Формата, която отглежда младенеца Христос;

в) Стрелец – Стремящият се, вървящ право към целта;

г) Риба – Смъртта. Завършване. Световният Спасител.

Това е кръстът на всекидневния живот, през който преминават всички човешки синове. Това е кръстът на ежедневното разпятие и трудности, които символизират периода на израстване и развитие във въплъщението чрез формата и нейното използване. В тези три кръста е сумирана историята на Космическия Христос (Бога, разпънат в материята), историята на Херкулес и на всички ученици, както и историята на обикновения човек. Те формират съдържанието на дванадесетте знака.

Нефалим – Нефалим е производно от еврейската дума „1а1еЪ“, овен. То означава изскубващ се, борещ се овен. Спомнете си историята на Аврам и заплетения в храсталаците овен.

Исахар – „Той е склонил рамене под тежкото бреме.“; Това напомня за ярема и работата на бика в полето.

Симеон и Леви – „Симеон и Леви са братя.“

(краб) Завулон – Той „искаше да има дом до морето“; Ракът носи своя дом на гърба си и живее до морето.

Юда – Юда е дете на Лъва; „Той легна като лъв.“

Асир – Това име произхожда от Ищар; Ашера е богиня на плодородието. Изобразявана е като девойка, носеща сноп пшеница, (вж. Битие 49, 20.)

Дан – „Дан ще съди своя народ.“

Дан – Споменава се два пъти, доколкото към Близнаци се отнасят двама сина „Дан ще бъде змия, (...) която ухапва коня за крака.“

Йосиф – „Неговият лък остава силен.“; Неговият кон е същият, който е преследван от Скорпиона.

Вениамин – В египетските мистерии Козирогът е представен като Бог с вълча глава; „Вениамин ще бъде хищен като вълк.“

Рувим – Означава „изливане на вода“. Жива вода.

Гад – От думата „даг“, риба.