Поглед върху сакралната геометрия

фиг. 1
най-важните фигури в Сакралната геометрия. Двата ú размера, височина и ширина, са с пропорциите на Златното сечение, което се намира във всяка линия от Дървото на Живота. Това е първата взаимозависимост, която става видима, когато се излезе от Великата Пустота.
Ако във Vesica Piscis нарисуваме с кръгове първите две клетки, които започват да се делят, ще стигнем до 8^-те клетки,

образуващи яйцето на живота. Те са разположени в геометричния център на тялото и са в основата на звездния тетраедър (фиг. 2), който е входът към Мер-Ка-Ба. Това е светлинното електромагнитно поле, което възниква след дълъг

фиг. 2
период на еволюция. Мер-Ка-Ба се създава съзнателно и се простира във всички измерения, из които можем да пътуваме, разбира се, ако тя е жива. До този момент не повече от 0,1 % от хората на Земята имат жива Мер-Ка-Ба. Проблемът е, че горивото за нейното движение е безусловната любов, която трябва да изпитваме към себе си и към света.
Във Vesica Piscis са заложени двете начала: мъжкото –

лявовъртящо, създаващо електрично поле, и женското – дясновъртящо, създа-ващо магнитното поле. Двете заедно образуват електромагнитното поле около всеки жив обект. Тук може да се направи и аналогия с лявото (мъжко) и дясното (женско) мозъчни полукълба, а елипсата е мазолестото тяло което ги разделя. В последно време тече процес на хармонизиране и обединяване на двете мозъчни полукълба на човека, което е в синхрон с глобалния процес на интегриране на източното и западното полукълбо на планетата. Това е така, защото Земята, като жив организъм, също еволюира заедно с човека по пътя към Христовото съзнание.
Друга фигура, която открих, е в шестото движение от цикъла “Слънчеви лъчи”, където партньорите пак описват едновременно два кръга. Там всеки спазва предишната посока на въртене, но центровете на кръговете са леко разместени един спрямо друг (фиг. 3). Това веднага ми напомни за знаменитата

фиг. 3 фиг. 4
фигура на Леонардо да Винчи, с вписания в квадрата човек (фиг. 4). Той излиза от него, когато разпери ръце и крака и така се вписва в кръга. Това символизира излизането на човека от материята (квадрата) и влизането му в Божествения свят, означаван с кръга. В тази фигура е събрана цялата Сакрална

геометрия, а в разстоянието между центровете на квадрата и кръга, се явява числото φ =1.618, т.е. колкото е разстоянието между пъпа и мястото на първичните 8 клетки.
Най-силно бях впечетлена от дясното въртене при изписването на пента-грама, което до този момент ми бе убягвало. Това ме накара да го изуча по-под-робно. Известно е, че знакът на пентаграма символизира човешкото тяло: глава, ръце и крака, но тъй като в човека живее духът, то в него са вложени и нравствени качества – правда, добродетели, любов, мъдрост, истина (фиг. 5).

фиг. 5
Играещият Паневритмия не само се движи, но и съзнателно участва в танца с цялата си същност. По време на изпис-ването на пентаграма участниците правят поредица от движения, с които очертават кръг. В него те, сменяйки местата си през едно, маркират новото положение на пентаграма. Като се движат надясно, те променят 5 пъти позициите си така, като че ли човешката фигура се завърта в

кръг, докато накрая пак застава с главата напред. Подходих чисто прагматично и реших да означа движението с графика, която описва само началното и край-ното място на играещите. Това щеше да ме улесни, когато самата аз го играя.

фиг. 6
Ето как изглеждат петте позиции в пентаграма, ако ги проектираме върху една права и ги номерираме от 1 до 5, където 3 е глава, 2 и 4 са крака и 1 и 5 са ръце (фиг. 6). Започнах от трета позиция, която е главата и като описвах полукръгове следвах последователно позициите 4, 1, 5, 2, 3. Появи се фигура с форма на сърце, наречена кардиоид. Тя се описва с възходяща и низходяща дясновъртяща спирала на Фибоначи, която се подчинява на златното сечение.

3

4

5

1

2

Фиг. 7
Получи се графичният израз на математическата функция на движението (фиг. 7). След това отворих учебника по Паневритмия от 2005 г. на издателство “Хелиопол”. Там намерих една разработка за двата реда на Фибоначи, направена от Невяна Константинова. На стр. 94 тя пише: “Движението от всеки център към периферията и обратно описва спиралата на Фибоначи и се подчинява на

числото φ”. Авторката не споменава нищо за пентаграма, но изводът, който прави, много ме зарадва. Благодарна съм за това изследване, защото то дойде като математическо потвърждение на моята интуитивно описана графика.
След това в книгата на Е. и Л. Вселенски “Вселенските матрици” от 2006 година, на стр. 47, намерих следното, което предавам обобщено:
“Кардиоидът е най-мощната вселенска матрица. Такава фигура се образува върху нашата планета чрез системата пирамиди и други сакрални точки. Свързани с 13-те зодиакални съзвездия, те образуват своеобразна планетарна ДНК, която управлява еволюцията в съзнанието на човечеството и на всички живи същества на Земята. Тя е ориентирана по оста на Вселената и минава през Полярната звезда. Планетарната ДНК, във вид на гигантски кардиоид, ни свързва с другите измерения на Вселената. Човешкото сърце има същата форма. Това ни позволява да взаимодействаме и да общуваме с всичко живо на Земята чрез сърцето (Анахата чакра)” (фиг. 8).

Фиг. 8
Сметнах, че съм свършила работата си, и доволна легнах да спя, но когато след 3-часов сън се събудих, отново си зададох въпрос: Какво се крие в същността на фигурата пентаграм, от коя-то произлиза тази графика. Тогава, пак в учебни-ка по Паневритмия, на с. 92 намерих следното: “Във всички окултни течения пентаграмът е най-свещенната звезда. Защо? Защото и в петте него-ви линии има по 2 съвършени точки, които са от божествения свят и отговарят на златното сече-ние (фиг. 5). Пояснявам казаното с пример, илю-стриран на фиг. 9. Ако отсечката AB я разделим на 2 с точката F и разделим по-дългата на по- късата, то отношението AB/AF =AF/FB = φ

т.е. равно на златното сечение. Магията на тези пет точки в пентаграма е, че ни

А F B

фиг. 9
свързват с Божественият свят. Те ни въвеждат в ритъма на динамичната спирала на живия живот, който е изтъкан от златното сечение.

Продължих разсъжденията си за това, как се осъществява връзката ни с фините светове. Тогава отворих книгата на В. и Т. Тихоплав “Хармония на хаоса” в главата за атракторите. Исках да свържа графиката на кардиоида с понятието атрактор и ето какво намерих: “Крайното състояние на всяка траектория в пространството се нарича атрактор. Той може да бъде точка, линия, повърхност или обем. Науката за Хаоса открива, че именно атракторите действат като магнит, извличайки ред от Хаоса”.
Ще подредя казаното дотук от тази гледна точка:
1. Движението при пентаграма може да се опише с дясновъртяща възходяща и низходяща спирала на Фибоначи с форма на кардиоид.
2. Началната и крайната точка при движението съвпадат с центъра на кардиоида или с която и да е от останалите четири позиции, ако се започне от тях, т.е. петте точки в пентаграма са равностойни.
3. Изписването на пентаграма се извършва с пет последователни премествания на играещите в посока надясно, при което те се разминават през един, като описват дъги. Точно тогава преминават през пространството около петте сакрални точки (фиг. 10).

Фиг. 10
4. От наслагването и екстраполацията на дъгите се формира кръг, в който е вписан пентаграмът, т. е. човекът става цялостен, когато овладее петте основни качества: правда, добродетелност, любов, мъдрост, истина.
5. При изписването на пентаграма всяка от играещите двойки минава по пътя на цялата спирала и се връща на първоначалното си място. Това означава, че петте двойки описват 5 двойни спирали, които се наслагват една върху

друга, а петте свещени точки са 5 равностойни атрактора. Те са тези, които (разположени в кръг) правят от пентаграма един мощен атрактор.
6. Петте атрактора в пентаграма са базисните точки, върху които се изписва главният атрактор с форма на кардиоид. Човекът, който се оприличава с пентаграм и има сърце с формата на кардиоид, е също един мощен атрактор, когато го задвижи съзнателно.
7. Кардиоидът може да се нарече странен атрактор, който (според науката за хаоса) е едно по-високо равнище на нашето триизмерно съзнание. Той довежда човека до състояние, в което може да твори свят, където се чувства свободен. Това всъщност е вселенското съзнание или Бог, който се проявява във видимия свят като странен атрактор и е връзката между проявения и непроявения свят.
8. В пространството има безкрайно множество от атрактори, които са ключове към божествения свят, и един от тях е Паневритмията.
9. Според окултните науки, когато пентаграмът е насочен с върха нагоре, означава човек, свързан със светлите сили, а когато е обърнат, обратно – той е с главата надолу и е обладан от мрака.
10. При изписването на пентаграма движението е надясно и е с осева симетрия, което означава, че се създава торсионно поле.
И така, след като нагазих в темата за торсионните полета, се наложи да поровя отново във “Физика на вярата” от В. и Т. Тихоплав. Ето резюме от информацията, поместена там:
“В 1913 г. Ели Картан е казал: В природата трябва да съществуват полета, породени от въртенето, а въртене има навсякъде. И така, от английското torsion, тези полета са наречени торсионни. Теорията е вече добре разработена. За разлика от електромагнитното и гравитационното поле, които имат централна симетрия, торсионното поле има осева симетрия, т.е. това поле се разпространява от източник във вид на два конуса (фиг. 11).

фиг. 11
Торсионните полета са петото състояние на веществото. От тях се състои физичният вакуум, който ражда елементарните частици. Те образуват атомите и молекулите, които създават всички възможни състояния на веществото. Вече има методика, която на 100% възпроизвежда торсионните полета. Те имат уникални свойства и се пораж-дат при наличие на въртеливо движение (спин), а при опреде-лени условия могат да се самогенерират. Появяват се не само от източник, но и при изкривяване на физичния вакуум.

Всяка линия, дума, буква, звук нарушават неговата еднородност и той реагира, като създава торсионни полета. Те могат да се създават и с мисъл, която има торсионна природа, и това вече се доказва с прибори. Торсионните полета предават информация, а не енергия. За тях няма ограничение във времето. Те са основа на света.”
Според акад. Акимов, създателя на теорията за торсионните полета, те са полета от самостоятелен клас и се пораждат от наличието на неутрино. Тази частица няма енергия и маса, а само спин и върху нея може да се влияе чрез произволен източник, в който е създаден спин.
Чрез ефекта на формата, спиновата структура на пространство-времето се изкривява от пирамиди, куполи на църкви, култови постройки или чрез спецално подбрани източници.
Според изследвания на проф. Козирев, чрез торсионните полета, които различават ляво от дясно, могат да се получат сигнали от бъдещето. Например да се установи мястото на една звезда в настоящия момент.
Природата е родила електроторсионни полета. Вече са създадени и действат торсионни генератори, които преобразуват електромагнитния сигнал в торсионно поле.
Като се използуват вихрови процеси, чрез торсионните генератори се променя структурата на веществото. Многократно се увеличава неговата пластичност, здравина, електропроводимост и коефициент на ефективност.
Ще опиша разсъжденията си за връзката между Паневритмията и теорията за торсионните полета (ТТП).
Паневритмията е колективен кръгов танц и се състои от три части, които създават торсионни полета. Играе се по двойки и е желателно да бъдат от мъж и жена за балансиране на енергиите. В центъра на Паневритмията стоят неподвижно хорът и оркестърът, които я зареждат с енергията на звука и Словото (“В началото бе Словото”). Според акад. Акимов звуковите колебания създават уплътнение на въздуха и тези пространствени структури пораждат бягаща вълна. Пространството около нея се изменя, като образува съответното торсионно поле.

фиг. 12

В първата част на танца играещите описват лявовъртящ кръг. При големите Паневритмии на Рила, когато броят им достига няколко хиляди, кръговете стават три.

Във втората част участниците се подреждат в 12 лъча, съставени от по 6 двойки, и така оформят сакралното число 144. Лъчите се движат постъпателно навън и навътре от центъра на кръга, като извършват пулсиращи движения и

фиг. 13
наподобяват слънчеви лъчи.
Около лъчите винаги трябва да има кръг от играещи, които приемат тяхната енергия и я предават на Земята. Ако участниците в лъчите са подредени и по реда на зодиакал-ните си знаци, то ефектът от резонанса с космичните и земни полета ще бъде многократно по-голям (фиг. 13).
В третата част, кулминацията на танца, наречена