социални фактори и отношенията, съществуващи между тях

Политическата дейност и политическата структура зависят от социалната структура и различните групи интереси, от взаимодействието на носителите на тези интереси (1). Различните групи, формирани в отделните общества, разликата в соц.-икономическото развитие обясняват защо понякога, въпреки сходствата в политическите системи политическите институции действат различно в различни соц.-икономически условия.Следователнонаподобяването, копирането на чужди институц. Системи не постигат същата ефективност, пренесени в чужди условия. Защото интересите на различните социални групи значително се различават. Затова политическата система би трябвало да бъде в съответствие с икономическите отношения и социалната структура на обществото. Драстичното разминамане между едните и другите се отразяват отрицателно на баланса в политическата система.

Нац. традиции и култура(2) обяснява възникването на различните институции, тяхното действие и пренасяне в други страни, промените, извършени в тях. Разликата в западната и източната култура и традиции обясняват и разликите в техните политически системи. Значителните цивилизационни разлики обясняват провала на опитите да се “внесат” различни институции и системи, неприсъщи за дадената страна. (напр.:полит. система в Индия-част от универсалните институции на парламентаризма са присъщи само на това общество). Култ.-цивилизационните разлики обясняват защо политическите модели с голяма устойчивост предизвикват редица сътресения на Изток. Това се дължи на разликата в съзнанието и ценностите-това как се разбира въпроса за индивидуализма и колективизма. В дългосрочен план може да се каже, че развитието води до намалявавне на различията, но те няма как да изчезнат напълно. Част от това различие са и партийните фамилии, формирани главно в Европа, с аналози и в други райони на света(Латинска Америка, в ислямския свят, Югоизточна Азия). Не само имената, но и политическия облик на партиите се различават.

3.Формата на държавно управление. Не само партиите оказват влияие върху държ. органи, но и обратното, възприетите форми на управление са по-устойчиви от от политическата структура и въздействат върху партиите. Тук значение има къде е съсредоточена изпълн. власт-дали принадлежи на правителство или президент. Това води до различия в общуването между парламента и правителството. Там, където има силна президетска власт, същестуват по-малко на брой, но с по-голямо влияние политически партии. И обратно- в предимно парламентарни управления, където изпълнителната власт е производна на парламентарното представителство, дава възможност за съществуването на повече партии.

4.Типа на избират. система. Продължителното прилагане на мажоритарната избирателна система стимулира формирането на двуполюсен политически модел. Не непременно само две партии, но две основни партии, които се редуват в управлението. Практиката в САЩ и Великобритания го доказва. Там, където се прилага пропорционалната система дава възможност за съразмерно с общественото мнение парламентарно представителство. Това дава възможност за участие на повече партии в законодателството, а често и в изпълнителната власт. Същестуват и “смесени” модели, където наред с ясни политически интереси се запазва по-голямо партийно разнообразие(Франция и Германия – дясно и лявоцентристски блокове). Това се дължи отчасти на особеностите на избирателната система –Франция-2 тура. На втори тур отиван не само първите двама, но и всички, преминали определен праг избирателни гласове. Германия – смесена избирателна система – дава възможност да се печелят и директни мандати от партиите с най-голяма избирателна подкрепа. Необходимостта от стабилна власт води до формиране на съюзи между най-често две партии, които формират общо правителство и водят съгласувана политика.

Критерии за групиране на типовете политически партии.

Съществуват различни мнения. Морис дьо Верже категоризира типовете парт. системи според броя на включените в тях партии: еднопартийна, двупартийна, многопартийна.

Исторически са познати различни еднопартийни режими, дължащи се главно на тов, че партията отстранява своите конкуренти от политическия живот и обсебва основните общ. функции, но нейното съществуване е необходимо заради посредническите й функции в обществото.

Могат номинално да съществува многопартийна или двупартийна система, но под еднопартийни системи се разбират такива с лидираща роля, узаконена. Подобни системи се считат за недемократични. Двупартийна система – доминираща роля на две партии със сравнително еднаква общ. подкрепа(пр.: консерватори и либерали, социялисти и християндемократи). Многопартийнна система. Не би следвало напълно да изравняваме двупарт. и двуполюсност(по скоро характеристика на взаимоотн. между полит. партии и тяхната ориентация, а не толкова брой).

А)поляризиран плурализъм-две ясно разграничаващи се полит. тенденции в остро противоборство(пр. Великобритания-не толкова в момента, колкото в ист. план).

Б)умерен/двупартиен политически модел-също има конкуренция, но и повече случаи на сътрудничество между двете полит. фракции –пр.САЩ.

Възможно е да съществува конкуренция дори при наличието на една партияяя (пр.Югоизточна Азия)- доминираща(напр.Япония-по-скоро в миналото, Сингапур и др.).

-1. силно конкурентни-Великобритания

-2. на сътрудничество и конкуренция-САЩ

-3.на консенсус и конкуренция –Австрия.Освен съперничество в основните партии е възприета линия на широко поле на съгласие по редица въпроси. Този модел е в криза заради появата на новата десница на Хайдер. Подобен е случаят и в Швейцария. В периоди на общ. поляризация се достига зо изостряне на конкуренцията и обратн.

-4.възможност за значително обединяване на различни моменти-общите цели доминират над различията. В периоди на сравнителна социална хармония или остри социални проблеми, които обединяват поради общите държавни цели и приоритети.

ГРАЖДАНСКИ ДВИЖЕНИЯ И ГРУПИ ЗА НАТИСК

Няколко обединяващи тезиса:

Програма – алтернативен модел за развитие на света, оспорващ ролята на на Световната банка, Межд. валутен борд и т.н. така може би ще се формират полюсите на новата политика. Ще формулират най-острите обществени проблеми и ще търсят нови форми на изява.

Когато се изследва световния полит. процес трябва да се разгледа и въпроса за другите форми на политическа дейност.

Групите за натиск и лобизма често се свързват, защото лобизмът може да се разглежда като представител на определени групи интереси. Затова често се съотнася с групите за натиск. Но можем да направим паралел между универсалното представителство и представ., което могат да постигнат по един не така явен път-този на лобизма. Същност- идва от англ. Lobby. Така са били наричани кулоарите на англ. парламент, където посетителите са можели да установяват контакт с представители на Камарата на общините. За родина на съвременния лобизъм се смята САЩ: началото на 19в. И е получило това наименование защото са посещавали лобитата на хотелите, където отсядат членовете на Конгреса. Лобизъм в широкия смисъл-застъпничество за разл. каузи и общ. цел. Специална употреба на термина – разграничава го от други форми на обществено влияние-писма и петиции на гражданите, от различните професии-журналисти, адвокати и т.н. Лобизъм-осъществяване на влияние върху приема на управленски решения от лица, професионализирали се в тази дейност и обикновено я осъществяват срещу заплащане. Лобист-лице или организация, които упражняват влияние по професия и срещу заплащане пред лица и държавни институции, компетентни да приемат определени решения. Лобистите-стоят между носителите на определени интереси и длъжностните лица, които могат да ги удовлетворят. Най-сериозният проблем е за конкуренцията между представителите в универсалния смисъл на лобизма, защото за разлика от общото представителство това на лобистите е корпоративно , привилегировано.ограничен кръг лица имат възможност за достъп и въздействие върху институциите. Затова и в системите, допускащи лобирането съществува т законови правила, които да предотвратяват и ограничават злоупотребите с този инструмент на въздействие. Наличието на законодателна уредба засега обаче е по-скоро изключение. Първи закон-1940г. В САЩ. В Европа също има лобиране, но засег регулиране на дейността или се осъществява чрез саморегулиране, или чрез въвеждане на публични регистри за лица, лобиращи пред определени държавни институции. Механизъм:

1.-група от лица или организации и определени интереси

2 -организации/лица, които извършват застъпничество

3 -държ. органи и длъжностни лица, спрямо които се осъществява дейност

1 2 3 Не трябва да съществуват финансови взаимоотн. между 2 и 3.

Ограничения:

1.финансови-има множество възможности за заобикалянето им, следователно е нужен отчет на финансите на лобистите

Опит за създаване на по-голяма прозрачност.

2.за лица, ползващи държавни източници за финансиране на дейността.

2.ограничаване на лобирането на лица, заемащи определени държавни функции.

Същински лобизъм се отнася до сферата, в която се осъществява юридическата дейност.

Създаване на бюра за регистриране на лобистите.

Развитието на лобизма предполага развитие на самата система на политич. представителство.
ГЛОБАЛНА , РЕГИОНАЛНА И НАДНАЦИОНАЛНА ВЛАСТ. СУБЕКТИ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
Националната власт отнасяме обикновено към държавата, а тя в политически план се определя чрез категорията сувуринитет. През 19 и средата на 20 век юристите също разграничават държавата от другите организации чрез качеството суверенитет-върховенство на държавната власт, на нейната територия и независимост в отношение с други държави. Но суверенитетът е по-скоро политическа категория. Трудно може да бъде изучаван само на плоскостта на правната доктрина. Политическата власт все още остава предимно национална държавна власт. Но дори в това национално измерение на властта констатираме, че все повече държавата е конкурирана от други организации. Именно периода 19-нач.20век държавата доминира като власт на национално ниво. До голяма степен допринася за формирането на нацията, националния пазар, регулира икономическите отношения, решаването на редица социални проблеми. Все повече обаче се намесват и други субекти(процес започнал да се появява още след Първата свет. война и се задълбочи през третина на 20век и продължава). Полит.власт на държавата се конкурира с властта на редица регионални и световни междудържавни организации. Заедно с това все по-голяо е въздействието върху държавата на финансовите и търговски организации като Световната банка, Международния валутен фонд, Световната търговска организация и други. Подобен процес се констатира и в областта на информацията. Когато се обсъжда решаването на редица проблеми, автори като Тофлър отбелязват, че проблемът за нивата на властта става все по-важен. Нива: местно, национално, регионално и глобално (две различни неща регионално - между националното и глобалното или регионално – между националното и местното ниво). Ориентираме се за вида регионализъм от контекста на обсъжданите проблеми.

Държ.-националната политика остава преди всичко нейна отговорност. Заедно с това глобалната и регионална власт все повече се изместват към глобалните финансови организации и към регионалните и световни организации. Трябва да се отчетат и различията между държавите в техния икономически, военен и друг потенциал. Поради това някои държави имат по-голяма роля в регионалната и глобална политика. Тенденцията към стесняване на властта на национ. държава не означава, че засяга всички държави еднакво. Според някои автори кризите, на които сме свидетели извикват мисли за залез за суверинитета на държавата(кризата в Косово). Но това съвсем не означава апотеоз на човешките права. Днес вече не е достатъчно да се спираме само на традиц. субекти на политиката като държава. За да си обясним много от световните регионални процеси трябва да държим сметка и за други субекти и разделения. Освен нациите и държавите трябва да включим и цивилизациите(Самюел Хънтингтън – “Сблъсък между цивилизациите”). Ролята на цивилизацията можем да видим дори в рамките на един географски регион – преплитане на различни цивилиз. Фактори (напр.:Балканите-христ., ислям, католич., правосл. Църква, различни етноси, едновременно демографски срив и демогр. Взрив, разпределени между разл. етнически групи, съприкосновение между запада и изтока на Европейския континент). Анализирайки регионалното ниво на властта, можем да го илюстрираме с процесите на интеграция в Европа – икономически, политически, с тенденция към обща сигурност. Повечето автори: Европа-един от факторите на световната политика, който ще налага свое виждане за развитието на международните отношения. Цветан Тодоров характеризира Европа като свободна сила, призвана да защитава мира в Европа и да участва в многонационални организации и операции, ако са в синхрон с решенията на Съвета за сигурност на ООН.