N11 ИНСТИТУЦИИ НА ПРЯКАТА И НА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ВЛАСТ

Бенжамен Констант: За свободата при древните и при модерните народи. Древните-в колективно, но пряко управление; възможността всички да обсъждат на площада и пряко да гласуват закони ида произнасят присъди; всички въпроси са се решавали с прякото участие на свободните граждани, следователно в тези общества няма представа за лични права. В Древен Рим в известен смисъл трибуните представляват представителната власт, следователно и в древните общества могат да се търсят наченки на представителна власт.

Причини за прехода от пряка към представителна власт: увеличаване броя на населението, разпределение на труда, премахване на робството, ангажиране на хора в постоянни дейности.

Така развитието на обществото отдава все по-голяма тежест на представителната мласт и институции.

Представителството-пълномощие, дарено на известен брой хора от името на целия народ да защитават неговите интереси; докъде са пределите на представителната власт?/идеите на Дж. Лок, Ж. Ж. Русо/

Свободен и императивен мандат.

Е. Бърг-свободен мандат на представителство.

Джеръми Бентан-императивен мандат.

Днес преобладават страните със свободен мандат на представителите.

Механизъм зо ограничаване на представителите-политическите партии.

Перспективи на пряката и на представителната власт:

Тофлър предвижда, че от преимуществено представителна демокрация, светът ще върви към полупряка демокрация (съчетание на пряката и представителната власт).

Институции на пряката власт:

В. Ганев-Изследване за демокрацията.

Форми на пряко упражняване на властта.

КРБ-чл.1, ал.2-властта се осъществява пряко; референдум, общи събрания, подписки;

Широк смисъл-всички форми на пряко допитване;

Тесен смисъл-допитване до на определени органи; вече приети решения-нещо като вето;

Гражданска инициатива-основна характеристика-определен брой граждани могат да инициират и поставят за решение пред управителните органи определени въпроси; наъ-активната форма на участие на гражданите във властта.

Закон за допитване до народа.

Видове референдуми:

1. 
   според това кога могат/трябва да се провеждат:
   
   • 
     задължителни;
     
   • 
     факултативни;
     
2. 
   според обвързващата държавните органи сила:
   
   • 
     решаващи;
     
   • 
     консултативни;
     
3. 
   според категорията въпроси, действието на решенията и органите, които ги приемат:
   
   • 
     национални;
     
   • 
     местни;
     

Държава-Л.Владикин-“Понятието държава не винаги се е означавало с днес употребявания термин”.

С термина държава са означавани различни начини на организация на публичната власт, като някои от тях са доста отдалечени от характеристиките на днешната държава.

Разграничение между модерната държава и държавата през древността. Съществува не само голямо видово разнообразие, но и разлика в същността.

Древна Гърция-полиси, с ясно оформени център и периферия; с доста голяма самостоятелност.

Древен Рим-форма на организация на публичната власт-съществуват няколко наименования:imperium (власт),regmun/?/ (управлението на определени обособени територии), cintas(самата гражданска общност).

От късното Средновековие насам формирането на държавата се свързва с нейния суверинитет. Жан Боден(края на 16в.) Епоха на формиране на съвременната държава. В началото суверенът притежава и олицетворява публичната власт. Появяват се идеите за национален суверинитет.Върховната власт се съсредоточава в ръцете на гражданите. По-късно(началото на 19век) Е.Кант говори за публичната власт като “republika” без оглед на това дали формата на управление е република или монархия, а означава буквално “общо дело”, в Англия-“common welth”. Самият термин държава е сравнително нов. Появява се непосредствено след изброените. Държава-непосредствено произлиза от лат.”status”-състояние, ред, организация, устройство, нещо установено. В итал.-“stato”, в англ. “state” и т.н.

Развитието на терминологията значително отразява развитието на съдържаниието на понятието.

А/-Опенхаймер- социален- ударение върху основните соц.групи, формращи държавата и чиито иинтереси служат органите и правната система. Вебер, маркс-социолог.

Б/ юридически-определя държавата в правни категории: вид правен субект, правно отношение, обект на правно въздействие. Келзен отъждествява право с държава, държавата-самият правов ред, който съществува.

В/виждане, което се опитва да помири двете. Държавата е политико-правен феномен(Георг Йелинек-държава-множество от хора, обединени от управителната власт, централно значение има властта като правен феномен от гледна точка на начина на упражняване).

Характеристики на държавата

Две групи:

Държавата –единство от територия(определена от границите), население(граждани, поданици), публична власт. Именно публичната власт е основния елемент на държавата

Особености на публичната власт:

Герб, печат, знаме, химн-само външни отличителни белези. Парична единица

1.Държавата като политико-правна организация

2.Държавата като обществена организация, система от определени органи

1.Два вида функции: обществено-политически и юридически

-държавата като универсалната организация на обществото.

-система от органи и длъжностни лица, осъществяващи управление и принуда.

Държавата чисто юридически може да бъде възприемана по различен начин:

1.държавната власт-именно чрез властта, която притежава и упражнява се възприема като публичен субект

2.обособено имущество-юридическо лице

3.държавата като фиск, свързано със системата на полит. представителство и източници за формиране на държавни приходи
Форма на държавата

Изразява функциите, осъществявани от държавата. Начинът на организация и осъществяване на държавната власт, на разпределение и съчетаване на функцииите и правомощията между органите на законод. и изпълн. власт, между органите на местната и централната власт.

Два аспекта:

1.форма на държавно управление

2.форма на териториално устройство на властта.

Формата на държавно управление показва как са разпределени функциите и правомощията на държ.органи в хоризонтален план.

Формата на терит. устройство –във вертикален план съотнош. между централните и местни органи.
ФОРМА НА ДЪРЖАВАТА
Формално-юридически Парт-политически

аспект

-конституционна

-парламентарна

абсолютна

-парламентарна

-президентска
-утилитарна

-федерация форм.-юридич.-

-конфедерация териториален аспект
N7 ПОЛИТИЧЕСКА И РЕЛИГИОЗНА ВЛАСТ

Религията-обществена роля.религия-демокрация

Религията-обществен феномен с дълга история. С термина често означаваме различни аспекти на религията:

-идеологическа религия- система от ценности и възгледи, цялостен мироглед за човека, човека и света, човека и отвъдвия свят. В какво трябва да се вярва? В този аспект религията е недемократична, защото нормите над обществената воля. Този тип религия често се противопоставя и на рационалността.(въпреки че днес контактът с науката и светското знание е по-динамичен)

-инстинктивна религия- елементарна, в голяма степен се отнася до суеверието, което е по-различно от религията според някои автори. Религията измества, но не изключва напълно суеверията.

-религия на навика- не изисква вяра или демонстрация на вяра, религия близо до традициите и обичаите. Часто от културното наследство на обществотата.”Толерантна” религия, която се изразява по-скоро във възпитание на навици и традиции.

Съществува ли съвместимост между демокрацията и религията?

Религията има доминираща роля в традиционните общества. Демокрацията се създава през модерната епоха-светското се отделя от религиозното. Но модерната епоха е не само на рационализация или секуляризация. И при религията, и при демокрацията става думаза власт и апарат, който да я наложи. В много случаи религиозните движения играят роля в политиката(пр.: интегристките движения в ислямския свят-смесване на религия и политика, пр.: Лат.Америка-някои разклонения на католицизма се включват активно в борбата срещу военните диктатури, пр.:САЩ-Християнската коалиция подкрепя републиканците). Религиозните движения под една или друга форма се включват в политиката. Днес религият влияе най-вече чрез разпространение на идеите(тип власт)-(пр.:Римокатолическата църква) Според някои автори ролята на религията в политиката не е толкова голяма. Глобалните й размери се определят по-скоро като област на влияние.

Влияние на основните религии върху политическата власт

Според някои автори християнството се намира в упадък, но християнските цивилизации са във възход. Конфликтът светска-църковна власт влияе върху западните общества. Паралелно формиране на държавата и църквата.

Католицизъм, протестантство, православие.

Папоцезаризъм – цезаропапизъм

Всяко едно от християнските направления има своите особености, в зависимост от страните, в които се е разпространило. Днес има засилен диалог между разл. направления и повече допирни точки.

Ислям. Не само религия, но и начин на живот. Има голяма обществена роля. Основни източници са Корана и Сунна. Стремеж към налагане на религията(насилствено или не). Масова религия-демократична-не е необходимо посредническожреческо съсловие. Не се налага формиране на група от религиозни специалисти. Почита се самата религия, а не религиозните функционери. Разликата между сунити и шиити се корени и в обособяването на прослойка на свещенослужители. Ислямът прониква във всички сфери на общ. живот. Липсата на отчетливо разделение между светска и религиозна власт затруднява навлизането на западните достижения и прогрес.

Взаимодействие религия – политика

Религиозен фундаментализъм в политиката

Стремеж религията да бъде наложена над останалите и да обхване всички сфери на общ. живот. Потенциал на всяка една религия. Често фундаментализмът е едновременно вяра и катарзис, утешение и надежда.
N15 ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И ДЪРЖАВА

Развитие на идеята за гражданско общество

Още от древността гражданското общество се отъждествява със самата политическа организация. Аристотел-гражданско общ.-полиса, Цицерон, който въвежда самия термин cosietas civilis, това са формите на публичната власт в древния Рим. В древността идеята за гражд. общество съвпада с тази за държавата.

От времето на Просвещението има промяна във възгледа за гражд.общ., свързана с имената на Лок, Русо, Томас Пейн. По-късно този въпрос е разглеждан от Хегел и Маркс. Характерно за този втори етап във възгледа е следното:

-първите автори разглеждат гражд. общ. като междинен етап на така нареченото естествено състояние от една страна и държава от друга, следователно гражд.общ. се схваща като междинен исторически етап, който идва да замени споменатото “естествено състояние”(времето на предисторията на човечествота, когато обществото още не е формирано). Гражд.общ.степен, бележеща по-високо ниво на развитие на човечеството и оттам нататък се достига до представата за държавата. Гражд.общ.сфера на индивидуалната свобода и гражданската инициатива. Гражданското общество и държавата се представят като различни проявления на обществения живот. В гражд.общ. започва формиране на обществен интерес. Държава-поритическа организация, която следва да отговаря на определени изисквания на гражд.общество.

Две основни идейно-теоретични течения:

1.Приоритетна роля на държавата

2.Ролята на държавата се определя от гражд.общ. и неговите потребности са критерият, който оправдава или оспорва функционирането на държавата(хегел”Философия на правото”-голямо внимание на този въпрос-държавата определя развитието на гражд.общество) Русо, Пейн- държавата е предназначена да гарантира определени интереси и групи, следователно основните постулати на либерализма-дейността на държавата трябва да бъде подчинена на определени правила. Маркс е своеобразен продължител на този възглед. В по-късните му трудове терминът гражд.общество изчезва. Въвеждат се категориите база(производствени отношения) и надстройка.

Идеята за гражд. общество с нова сила се връща в общ. съзнание. 20 век бележи 3-то разбиране за гражд.общество. Предвестник на това е Антонио Грамши. В своите затворнически тетрадки в гражд. общ. той включва преди всичкоидеологическите и културни взаимоотношения. Надмощието на гражд.общ. осигурявя политическа хегемония на една обществена група над останалите, следователно гражд.общество не е вече обща вместимост, а резултат от икономическото развитие на обществото, концентрация на идеологическите и културни разбирания. Гражд.общество-вече по-тясна категория, която се разполага между икономическата сфера и държавата-тройно разграничение. От 70-те години на 20 век гражд.общество-структ.разл. от държавата и икономиката, това разбиране е преобладавощо и до днес. Обединяващо основните теоретични направления. Идея, възприемана от неолибералите и постмарсистите, които чрез нея обосновават по-голямата индивидуална свобода и степен на обществен контрол върху държ. администрация и политика(споделяно от Юрген Хабермас-гражд.общ.-разграничение между частна и публична сфера, то може да намери продължение в представителните институции, той не приема всички органи само като администр-бюрократичен апарат, но и продълж. на гражд.обество)

През 80-90-те год. Гражд.общ се разглежда като 3-ти сектор- Този 3-ти сектор е различен от политическата структура, който съставляват другите два сектора на обществения живот. Все пак мужду либералите и левите се запазват някои различия. Либерали-автономия на индивида-“свобода на гражданите от...”, левите-ударението при свободата се поставя на “свободата за...”. Либералите обикновено противопоставят гражд.общ. на държавата, гражд.общ.-условие и средство за контрол върху държавата, следователно възможностите на държавата се разглеждат критично, а публичната власт трябва да бъде поставена под максимален контрол. Левите считат, че гражд.общ. се разглежда не само във връзка с държавата, но в някои случаи то се възприема като опозиция на капитализма.
държава

полит.общ.

консерватори либерали

семейство гражданско общ. икономика

Икономическа сфера
Джон Кийн използва категорията гражд.общ., за да обоснове процеса на демократизиране на обществото. Гражд.общ.осигурява на индивидите и колектива свобода и независимост по отношение на икономическата сфера и държавната власт. С оглед на този възглед се обосновава и коригиращата, регулиращата му роля по отношение на пазара и държавата. Гражд.общ. е сферата, където се формулират и защитават обществените интереси.Отношенията в него легитимират политическата система.

Структура на гражданското общество

Елементите са нееднородни. Всеки изпълнява своя роля. 3групи:

Напоследък гражд.общ. се асоциира най-вече с 2(гражд.организации), които заемат значителен дял в неговата структура. Проследявайки историята, може да се каже, че в периоди на по-голяма динамика в обществения животи съществена нужда от обосновка на промени се оправдават с идеята за гражд.общество. Най-ефективното поле на използване на термина е във взаимовръзката гражд.общ-държава. Обособяването затруднява проследяването на историческите тенденции, зависимостта му от другите фактори и влиянието му върху другите сфери на живот. Доказателство за значението му е нарастване на броя на гражданскигеорганизации. Някои от тях са национални, а други-транснационални. Въздействието им върху държавата става все по-голямо. Гражд.орг. са елемент от развитието на общ.живот, фактор за развитие на държавата, но и все повече контролират и конкурират дейността на държавата. Важно е взаимодействието на национ., регионално и междун. Гражд. общество. Днес се констатира изпреварване на развитието на гражд.общ., надхвърлящо национ. граници и липса на икономически институции, отговарящи на тези темпове на развитие.

При феодалната държава няма властно разделение между администр. И съдебни функции. Разделението на властите не е изключено, но се осъществява по вертикала(между разл. владетели). Но в хоризонтален план всеки владетел упражнява всички разновидности на властта. С течение на времето започва разграничаване на случаите, когато владетелят действа като заинтересовано лице от случаите, в които макар и непряко от негово име се осъществява правосъдието. Следователно в случаите, когато от името на владетеля трябва да се упражни правосъдие, той се отделя като обособена институция. Започва отделянето на държавата от частното право. До момента, когато владетелят не може да се разграничи от управлението на лицата и собствеността не може да се говори за разграничение между държава и частно право.

В началото терминът “полиция” означава управление, държ. администр. и възниква, за да се отрази разширяването на държавната намеса, т.е. полиция е почти равнозначно на управление. Но започва да се разграничава от правораздаването. Разграничава се управление(полиция) и правораздаване. Възоснова на това се прави разлика между полицейски и съдебни закони.

Полиц. закон -предписва какво може да разпореди владетеля за даден случай. Обвързва държавните органи и чиновниците по отношение на княза, но са закони, които не са съотносими към гражданите.

Съдебните закони- истинските правни закони предвиждат правата на гражданите и те могат да бъдат защитени, следователно в областта на администр. държавата остава почти абсолютен господар. Гражданите нямат възможност, излизайки от администр. да защитят своите права. При други закони страните се възприемат като равнопоставени, участвайки в гражд. оборот.

Отделянето на администр. и праворазд. функция се възприема и като политически въпрос.

Система на правосъдието. Разширяване на юрид. защита може да се проследи при финансовите отношения. В областта на фиска гражданите могат да претендират за защита, когато държ. органи са им възложили задължения, непроизтичащи от закона. Фискът се превръща в публично-правна категория, но и в тази област на публ.-правните отношения се предвижда възможност за съдебна защита. Белег на това разграничение са различните юридич. качества на монарха- х субект на публичната власт, следвателно неприкосновен, но х притежава качествата на собственик, което се усложнява в резултат на развитието на правото: от една страна владетел на държавен имот, но може да притежава и свое имущество, различно от държавното. Белег за прехода от абсолютна към конституционна монархия. Възникват дискусии за придобивните основания.

Германската система с ограничаване съдебния контрол за разлика от френската се доближава до английската, където съдът може да се произнася по частни спорове, но и по дела срещу държавата(става дума за средата на 19век).

Френската революция допринася не само за установяване на система на представителство и редица права, но и налагане на идеята за конституц. управление, родствена на идеята за правова държава и създаване на адм. Правосъдие. Отделянето на администр. от общото правосъдие - един от важните белези на прехода от права към правова държава.

Терминът е въведен от Рудолф Гнайст(либерален депутат) и Вилхелм фон Хумболт(вр. от 70-те год. На 19век). Правовата държава поставя граница на държавните правомощия и изисквания по отношение на правата на личността. Има различни характеристики на правовата държава.

Характеристики:

Робер Бадентер:

Тези черти в общи линии представляват същината на правовата държава. Признаването и гарантирането на правата е сложна тема, но в значителна степен правовата държава може да се олицетвори и чрез съдебната система-защитата на прават в най-голяма степен се посочва като основание за правова държава, особено конституционното правосъдие.

Става дума за целия облик и действия на държавата, за да бъде определена като предимно правова или не. Това включва и някои ценностни съждения:

-формално правова държава-държава на законността

-материално правова държава-реалните гаранции за правата на личността

Това разделение се въвежда след WWІІ.

Друг проблем е определянето на държавата не само като правова, но и като социална.
N17 ПРАВОВА И СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА
Правовата държава насочва към нейната форма, принципите, върху които се създава нейната организация. Следователно държавата признава и гарантира определени права на личността.

Много от ЕИ държава през втората половина на 20век получават характеристиката на правови държави, а други се самоопределят като такива. В англо-санксонската система –управление чрез правото. В ЕИ се употребява терминът правова държава –Rehtsstaat.

През този период държавата получава още една характеристика-социална държава.

Модерната държава възниква като либерална държава. Нейните функции са съсредоточени към запазване на обществения ред, гарантиране на личната свобода, установяване на правилата на стоковия обмен. Държавата се изявява главно като субект на публичната власт.

През 18-19век за държавата важи определението –“нощен пазач”. Постепенно ролята на държавата се увеличава и тя се насочва към други сфери на обществения живот.(пр.:Германия при бисмарк, приемат се първите закони, които предвиждат определени социални права.

Към края на 19век се оформя ново поколение права, което се нарича “второ поколение”, след признаване на гражданските и политическите права, се прогласяват и социалните права. Техните наченкиса в първите трудови закони, соц. Осигуряване, образование и др.

Със създаването на законодателство, което ангажира държавата социално се слага началото на прехода от либералната към социалната държава.

В ЕИ-страни държавата се намесва в икономическия живот не само чрез антитръстовото законодателство, но и чрез придобиване на частна собственостот държавата и нейното включване в икономическия живот. Държавата се изявява не само като субект на власт, но и като един от значимите участници в стопанския оборот.

Към началото на 21век повечето от развитите държави притежават характеристиката социалносн, не само защото гражданите имат определени социални права, но и защото държавата пряко или косвено участва в тяхното осигуряване. Наблюдава се отдръпване на държавата от икономическия сектор и своеобразен ренесанс на либерализма.

Либерален модел:

-характеризира капиталистическото стопанство

-неолиберализъм

-монетаристски подход към икономиката

-представители- Чикагска школа

-ударението се поставя на пазалното регулиране на икономиката

-изстласква модел

-водещо значение се отдава на финансовия и банков модел

-отрича се преразпределителната функция на държавата

-държавното регулиране се насочва към Централната банка

-управлението на икономиката се прехвърля от правителството към фондовия и паричния пазар

-свобода на пазара-свобода на стоковия и централизация на фондовия и паричен пазар

-държавата се замества от наднационални институции –МВФ, Световна банка

-икономика на предлагането-става особено популярна към 90-те на 20век

-р тачаризъм в UК и рейганизъм в САЩ

-р възприема се свободното ценообразуване на стоковия пазар

-р споделя се и ролята на Централната банка

-р мерки за ограничаване на държавното участие в икономиката

-р по-активно използване на бюджетните механизми за въздействие и регулиране

-р корпоративният и подоходните данъци се намаляват или се ограничават разликите между подоходните групи

-р увеличава се делът на косвените данъци-ДДС, акцизи

-р целта е да се стимулират инвестициите и да се осигурят повече приходи

В рамките на икономическия модел икономиката на предлагането е известен компромис с монетаризма.

През последните години се развиват идеите за социално-либералните модели. Самото установяване на социално стопанство представлява съчетание на свободата на стоковия пазар и засилените функции на държавата в преразпределението. Този социален модел е залегнал в традициите на част от основните партии и държави в ЕИ, скандинавските страни и др. Търсят се различни форми на собственост и тяхното съчетаване за постигане на социални цели.

Представител-Ралф Дарендорф. Могат да се обособят няколко групи либерали:

1.

1 либерали от началото на 19век – индивидуализъм и свобода на стопанската инициатива

3. социал-либерали

Това показва, че социаллиберализма е часто от историята на либерализма.

Някои представители на левия политически спектър се стремят да обосновяат тезата, че социаллиберализма е обединяване на демокрацията + социализъм.-Тони Блеър.

Според Ален Менк е късно за социалдемократизъм в света на либерализма.

Леон Жуспен се отнася критично към социаллиберализирането на социалдемокрацията.

Това е опит за модернизиране на социалната държава. Опит тя да се приспособи към новите условия, да се увеличи конкурентноспособността на икономиката и т.н. Елемент на този подход е и намаляването на държавното преразпределение. Но това ограничава възможността на държавата за социална намеса. Конкретно изражение на социаллиберализма е политиката на третия път.

Клинтън, Блеър, Шрьодер-формиране на левия център.

Този социаллиберализъм увеличава допирните точки между левите и десните партии, разликите между тях са само нюансирани, а не принципиални.
N8 ПОЛИТИЧЕСКА И ИНФОРМАЦИОННА ВЛАСТ
1.Информационно общество.

2.Влияние на информацията за промяна в обществ. структура.

3.Политически отражения от развитието на информацията и източници за нейното предаване.

Епохален преход. Днешните поколения са последните на индустр. Епоха ипървите на информационната. Достигането на индустр. общество-половин хилядолетие- времето между 16 и 20век. Преходът от индустр. към инф. общество е в своята начална фаза. Може да се предполага, че ще бъде по-компресиран, няма да трае 150-200години. Днес се дамат по-неутрални определения-слага сеударение върху значението на основните двигатели на прогреса. Рано е да се каже какви ще бъдат соц. Групи в бъдещото общество. Но още в третата четвърт на 20век се усеща навлизането на технологии.

1. Непосредственото предаване на инф. Между индивидите-периода на първичнитечов.общества, няма спец. технически средства, чрез които да се предава инф. По-нататък със създаването на писмеността възможностите за обмен и съхраняване на инф. Нарастват.културата може да достигне до други поколения.

2. Връх на 2-рата вълна се достига чрез развитието на печата, радиото и телевизията. По-големият обем литература разширява информацията, а появата на електроннитемедии поставят и възприемането за инф. като четвъртата власт в обществото.

3. В последните години се надига 3-та инф. вълна. Нейните основни средства са мобилните комуникации, компютрите и т.н. С тези нови средства инф. е не само автономна област на общ. живот, но навлиза в иконом., финансите, политиката. Някои автори говорят за свръхсимволна икон.-преобразуване на стандартните процеси и преливане между информ. и финансови потоци. Парите все повече заприличват на инф., а тя на пари – и двете се свеждат на електронни импулси, а техния обем и скорост многократно се увеличава. С развитиетона инф. се създават обогатяващи съдърж. на информ. мрежи – своеобразна нервна система – самостоятелност, саморегулиране и възпроизводство. Кой и как ще контролира достъпа , но и размера и контр. На информацията?Това е политически и обществен въпрос.Все по-голяма е ролята на информ. стандарти(Pal, Sekam). С развитието на информ. нараства и ролята на инф. специалисти-програмисти, но и всички тези, които ва високо ниво ползват високите технологии (и хакери). Разнообразието на инф. средства и техники продължава. Глобализация, но и оформяне на различна по своите предпочитания аудитория. Постига се чрез локални мрежи, профилирани поразлични принципи. Във финансов аспект инф. налага все повече консолидация – наличие на медийни магнати на класически и нови информ. средства. В областта на реализацията, разпространението има нарастващо многообразие. Така че глобализацията не е равна на еднотипност.

Промени в няколко посоки:

1.Във взаимоотношенията междуполитика и бюрокрация. Властта се концентрира там, където се концентрипа информацията. Някои от най-важните ведомства са тези, които разполагат с повече информация. Инф. служби избуяват и предоставят повече канали на инф., необходима да се възприеме управлението в желаната светлина. Някои традиционни ведомства като службите за рид и сигурност днес вече са по-важни заради големите инф. масиви, чрез които могат да проследяват процеси в обществото и държавата. Служби за защита на информацията (класифицирана информация). Други насоки на влияние е появата на различни инф. тактики, коита използват общ. служби и други институции в обществото. Вече не е важно просто да се осигури определена инф., а как да се селектира в безбрежното поле на инф., точно необходимата. Обществения живот е все по-повлиян от манипулирането на инф.-всички начини за въздействие върху съдържанието на инф.. Тези тактики се прилагат в много случаи още преди информацията да достигне до своите източници на разпространение.

-методите на секретност-ограничаване кръга на лицата с достъп

-насочено изтичане на инф.(умишлено

-замаскиран източник

-“масажиране” на посланието-премълчаване на част от фактите, отклоняване от една тема и насочване към друга, раздробяване на инф. и детайлизиране на елементи от нея, заливане с твърде много информация.

Медиите могат да използват всички тези средства, които създава една сложна информационна среда. Двес много важна е историята на създаване и разпространение на един документ, дори повече от неговото създаване.

Конфликтът между точността на информацията и мотивите за нейното създаване и разпространение е неизбежен. Политиката е по-скоро въпрос на власт, а не на истина. Дали новите инф. средства преодоляват някои от тези недостатъци?Отгово: те не изключват проблемите,а само ги усложняват. Дори базите данни, които се използват не са въпрос само на инф. познание и следване на определени правила, а са отражение на ценностни критерии на властови отношения. Много от съвременните властови борбисе водят за определяне на “мерките”, критериите. Днес тълкуването на инф. придобива по-голяма важност от събирането й.

Увеличаване на възможностите за събиране на информация със специални средства(СРС). Забелязва се срастване между държавни и частни разузнавателни структури. В страните, в които инф. техники бележат най-голям напредък тези методи си прилагат и за защита на частни интереси(напр.:поставяне на средства за наблюдение на трудовата дейност). Това предизвиква общ.-политически въпроси-къде са пределите и докъде могат да се простират тезе средства. Сферата на неприкосновеност на личността –къде е границата ежду частно и публично. Получава се известно срастване между частни и държавни организации, често това е нерегламентирано – в ущърб на интересите, заради които са създадени. Всичко това създава опасности за демокрацията, защото разузнавателните средства трудно могат да бъдат контролирани-пол. и гражд.

Някои автори наричат собствениците им медийни барони. Някои от тях притежават не само огромна информация, но и политическа власт(пр.: Берлускони). Размерът на медийните интереси и възможности дава основание за безпокойство, защото всяка концентрация на ресурси е следвана от неравномерно разпределение на властта-нарастват актовете за контрол на разпред.-целта е да се поддържа конкуренция в инф. среда и да не се монополизира.

Днес голямо количество медии дават възможност за по-голям избор.

Важен политически въпрос: Как да се регламентира достъпът до информация

1.информацията трябва да е достъпна, а не комерсиализирана

2.медиите-трябва да се заплаща

Основни дискусионни теми по въпроса:

-правото на информация

-защита на личните данни

-защита на авторските права

Медиите оказват все по-голямо влияние върху политическата власт(пр.:Румъния) Медиите са в състояние да създават определени обществени нагласи, да предизвикат действия. Медиите, особено телевизията, се превръщат в източник на власт. За това могат да се използват различни медийни стратегии. Колкото и големи възможности да имат правителствата да контролират информацията, медиите придобиват свои властови функции- четвърта власт-друг вид извъндържавна власт. Държавната власт може да бъде съпоставена с информационната власт. По тази логика има основание да се говори и за 5-та власт, със собствена сила и въздействие върху другите четири-“криминална власт”. Властта не може да се ограничи само в държ. институции и политическите субекти, тя има много по-широка основа и разклонения.

Взаимодействието между информац. И политическа власт насочва и към нови социални разделения в обществото. Не само между богати и бедни, а между “нови бедни” и “нови богати”. Едно от главните разделения е на инфобогаташи” и “инфобедняци”. Не само финансовите граници на държавите стават по-проходими. Информацията няма граници.

Развитието на информацията ще обогати възможностите за политическо участие(напр.:зрителят не само ще може да съзерцава, но и да комуникира-своеобразна интерактивна среда за участие в политиката, вече не чрез класическите средства).

Развитието на свободата все повече ще зависи от развитието и достъпа до образование, как се развиват информ. технологии и какви възможности за изразяване на мнение се създават. Възможно е да се формират различни групи в зависимост от техните интереси в областта на информациятаи отношението им за разпределението на информацията в обществото.

Литература по темата:-Джон Кийн “Медии и демокрация”

1.1.Съвременните партии се създават през втората половина на 19век. Макс Вебер посочва три етапа, през които преминава формирането на политическите партии:

1)първоначално полит. организации се формират като аристократични котели-предпартийни образувания;групита на вигите и торите в Англия-членовете на промишлената и земевладелската аристокрация.

2)формиране на политически клубове-групи от хора, които се обединяват възоснова на определени политич. цели, които действат постоянно и в които се формират позиции, изразявани в парламентите

3)създаване на масовите партии, които имат относително постоянен състав от членове и симпатизанти. Генезисът им е обусловен от два фактора: -разширяването на кръга на лицата, които притежават избирателно право; -работническото движение и неговото развитие през втората половина на 19в.- партиите-изразители на интересите на тази значителна част от обществото, която до тогава не е парламентарно представена; Косвено появата на масовите партии стимулира създаването на постоянни партийни структури при вече формирани политически групи.

1.2.Вглеждането в етимологията на термините подсказва, че коренът произлиза от пат. “part”-част или гл.”partiri”-деля. П-късно се появява и един друг термин –partnership, който обаче носи друго значение-идеята за сътрудничество-обединяване с оглед на общите цели и интереси. Именно с тази си роля полит. партии са основна връзка между гражд. общество и държавата.

Отношението на различните хора, занимаващи се с изследване на политиката не е еднозначно. Някои изпитват силно отрицание към съществуването на партиите(Макиавели, Русо)Apr.:затрудняват формирането на общата воля-разделят обществото, вместо то пряко да влияе върху държавната власт. През 20в. С различни мотиви тозе възглед съществува все още(няма необходимост от разграничаване на полит. представителство –трудовете на Ал.Стамболийски, функциите на Земеделския съюз). В ИталияМусолини има сходни идеи-обосновава идеята за корпоративното предсавителство-корпоративната държава. Това са някакви квазипартийни структури. От гледна точка на съвременните демократични възгледи съществуването на партии е гаранция за реализацията на политическите права и свободи. Критика- периоди, когато се наблюдават кризисни процеси.

Острогорски-възникването на партиите бележи залеза на свободното представителство

Робърт Михелс- обосновава формирания от него железен закон на олигархията и със съществуването и дейността на партиите, партиите, неизменен елемент в неговата схема на полиархията ?

И днес партиите съсредоточават множество критики-появяват се формирования, които се опитват да избягат от названието партии. Но в близко бъдеще партиите ще останат.

Морис дьо Верже- критерии за разграничаване на партиите, в зависимост от тяхното възникване. Според либералната концепция (Бенжамен Костал) партиите са групи от хора, признаващи една и съща политич. идеология; Дейвид Хюм- идеологията играе основна роля в началната фаза на развитие на партията, но по-късно на преден план изпъква парт.организация и структура. Марксическият възглед – на преден план се поставяткласовите основания за съществуване на партиите, идеологията е отнесена към надстроечни явления-тя е вторична, водещи са социално-икономическите фактори. Институционална концепция- най-важен фактор е организацията на партиите с нейните различни нива.

Верже отделя голямо внимание на това-съвременните партии по-малко се отличават с програмите си или своя състав, отколкото с органицациите си. Анализира влиянието на избирателната система върху начина на орг. На партиите. Могат да се установят сходства между партиите, избрани мажоритарно и онези с пропорционално представителство.

Джовани Сатор-“Партии и парт. Система”-релевантност/значимост на политич.партии - определя се от гласовете, които печелят и техните ценности. Разграничава партиите на леви и десни. Прави разлика и между парламентарната сила на партиите и техния правителствен потенциал/коалиционен потенциал.

Съществуват различни определения на политическите. партии. Полит. партия – доброволна организация на граждани с избирателни права, която се основава на идейни и полит. връзки и се стреми да участва в държавната власт или да влияе върху нейното осъществяване.

Развитието на полит. партии минава през няколко фази. Първоначално възникват предпартийни фракционни организации по даден повод в рамките на парламентите(като първите парт. образувания след Френската и Американска революции). Следват партиите с организации и постоянни членове.(втората половина на 19век до нач.на 20век)Трета фаза-задълбочаване на институализацията на партиите-най-характерен белег-превръщането на партиите в обект на конституц. и правно регулиране(около средата и втората поровина на 20век)-създава се специална законодателство за полит. партии. В последните години се наблюдава промяна в традиционните партии-промени в идеологията и тяхната комуникация с различните участници в обществения живат.

2. Функции на политическите партии.

Те ни ориентират към основното предназначение на полит. партии и тяхната дейност.

Две групи:

1.Посредническата роля на партиите между гражд. общество и държавата-общуването на партиите в процеса на това посредничество.Предназначението им е да улавят и представят съществ. социални интереси и конфликти в обществото.

-идеологическа функция-идейно-политич.ориентация на членовете на партиите и обществото като цяло.

-участие в политическия процес-организиране на гражданите в изборния процес(тяхното електорално участие)

Преливането на избиратели от една партия в друга е характерно за последните десетилетия, т.нар. “catch all parties”(според американски политолог от 60год- на 20век)- особено успешна стратегия – в годините на разцвет на социалната държава-средната класа-болшинство в обществото. Този период все още не е изживян, но с формирането на нови социални групи и по-дълбоки социални разслоения става ясно, че основните партии са притиснати и от ляво и от дясно от едни много по-радикални партии.

2.Партиите-участници в държавната власт и управление:

-предлагане на управленски програми, разлика между предизборните програми(причислени към 1.) и управленските програми. Често поради различни предпоставки управленските програми се различават от предизборните

-кадрова функция-излъчване на политици и държавници, влияние при формиране на държавната бюрокрация

3.Нормативно регулиране на дейностт на политическите партии. За първи път юридическо признание-началото на 20год, включително на конституционно ниво-в Чехословакия и Австрия. Конституциите по-общо определят функциите. Затова в повечето страни , особено в континент. системи съществуват закони: начин на формиране, на организация, на финанскиране, на държавен контрол, парламентарни групи и парламентарна дейност на полит. партии.

Има няколко критерия за класификация:

1.умерени/системни партии – приемат съществуващата полит. система, установената държ. организация.

2.радикални/антисистемни-оспорват общ. система, полит. система или някои от нейните принципи, целта-промяна на полит.система, за да наложат своите интереси

В зависимост от организацията и начина на дейност партиите биват:

1.електорални/кадрови(пр.:партиите в САЩ)

2.масови – главно в Европа- в левия и десния спектър-постоянни членове и органи; дейността им не се изчерпва с организиране на полит. кампании, водят свой полит. живот, поддържат по-активни контакти със социалните групи.

В зависимост от сферата на действие и влияние:

1.национални

2.регионални- на етническа, национална, религиозна, териториална основа

3.местни (по-рядко)

В зависимост от начина на привличане на привърженици; идеологията:/най-вече през първата половина на 20век, но и до днес/

1.класови идеологически партии

2.партии на общественото мнение – обръщат се към интересите на разл. общ. групи без да ги разделят по определен социално-класов признак; изтъкват общи обществени ценности

В зависимост от ценностите, общ. насоченост:

1.десни

2.леви

В един по-широк исторически контекст три направления”

-консерватизъм

-социализъм

-либерализъм

Разграничаването на партиите на леви и десни може да стане по няколко признака.

Посочените термини са до голяма степен условни, но разграниченията съществуват.

Исторически-от буржоазните революции до днес; десни и леви-английският парламент, но още преди това-библейска символика-добри и лоши;по-късно тези оценки се заличават.

РАЗГРАНИЧЕНИЯ

• 
  социално-икономически-класически десните партии се смятат за представители на капитала, а левите са свързани с труда;социални разграничения-десни(особено първоначално)-изразители на интересите на заможните и богатите, а левите-на бедните и средните слоеве;дисните насочват вниманието си към частната собственост и нейната защита, а левите-на обществената собственост; съвременните партии, и леви и десни, в по-голямата си част признават частната собственост-в повечето случаи става дума за някаква комбинация;
  

Десните залагат на индивидуализма-в центъра на вниманието им е отделният индивид. Левите са по-скоро ...........

Разграничение между индивид и общество.

В много случаи разширението на кръга на правата на индивида се постига в резултат на мощни обществени движения.

• 
  чрез съотношението между пазар и държава-пазарно развитие на икономиката и планово въздействие върху нея; възгледи за държавното регулиране
  

Икономичиските либерали-Хайк казва, че икономиката трябва да бъде оставена на своето развитие, но допуска намесата на държавата при някои остри противоречия в обществото/да подпомага болни, инвалиди/, но не повече.

В съвременния свят-процентът от БВП, който се преразпределя от държавата-колкото по-малък е той, толкова в по-малка степен държавата оказва влияние върху икономическото развитие.

Чрез финансирането на фондове, програми, чрез политика на митата държавата оказва въздействие върху икономиката и определя икономическата политика.

Днес разграничението на леви и десни не е толкова остро, колкото преди няколко десетилетия.

ДДС, акцизи върху различни стоки.

• 
  равенство и свобода, равенство-неравенство:
  

• 
  основна ценност за десницата-гарантиране на индивидуалната свобода;
  
• 
  основна ценност за левицата-идеята за равенството;
  

Стокхолмска декларация на комунистическия интернационал.

Дясното и лявото не се различават в отношението си към свободата, а по-скоро съществуват различия в отношението към равенството и нравенството.

Фр. Фокояно/десница/-левицата се бори за по-голямо равенство, докато борбата, която води напред човешкото общество, е борба за превъзходство.

ТИПОВЕ ПАРТИЙНИ СИСТЕМИ