Понятие, система, принципи, източници за търговското право
Изтегляне 311.23 Kb.
|
разделение между собственост и управление. Тоест въвежда се система за професионално управление на предприятието, тя също е заимствана от АД-то. Тоест има разделение между собствеността и управлението – съдружниците може да се каже, че са собственици, но текущото управление на дружеството не се извършва от съдружниците а от управител, въпреки че този управител може да е и съдружник, това не променя правилото, другите съдружници пак не могат да управляват дружеството. Тези особености са такива защото ООД-то е предвидено не само за дребни семейни дружества а и за доста по-сложни и големи дружества. За това трябва още на учредителното събрание да се определи какъв ще е дружественият капитал и той да бъде изцяло внесен. Ако ще се прави с парични вноски от съдружниците трябва да се отвори сметка в банка и в нея да се внесат вноските, това трябва да стане до учредителното събрание и да се избере управител. Ако вноските са непарични учредителното събрание спира докато се направи оценка на вноските от трима оценители от агенцията по вписванията. Тук също трябва да се вземе решение за учредяването на дружеството, да се определи фирмата задължително включваща „дружество с ограничена отговорност“ или съкращението „ООД“, седалището и адреса на управление, размера на капитала и управителя. Имуществото Набира се отначало с вноски от страна на съдружниците и в последствие се изменя при дейността на дружеството. Прави се разлика между капитал и активи. Може би не е правилно да се нарича капитала капитал може би трябва да се казва учредителен капитал. Капиталът е едно число в българска валута, това число или размерът на капитала няма голямо значение във връзка с имуществото на дружеството или неговите активи. Основната функция на капитала е да бъде обезпечение, гаранция за бъдещите дружествени кредитори. Размерът на регистрирания капитал е размерът на първоначалното имущество влязло в дружеството, но в последица капиталът може да се променя да се увеличава и намалява без с това да се увеличава и намалява имуществото на дружеството. Следователно няма съвпадане на капитал и активи. Дружеството отговаря неограничено с цялото си имущество до размера на съответните вземания към него. Всяко лице отговаря неограничено до размера на цялото си имущество спрямо своите задължения към кредиторите си. Разбира се неограничеността е до размера на имуществото и ако пасивите надхвърлят активите тогава кредиторите не могат да се удовлетворят за това има процедура по несъстоятелност. Дружеството възниква като ЮЛ със собствено имущество, затова дружеството отговаря за задълженията си, а съдружниците не отговарят за задълженията на дружеството, те са дали вноските си и така са ги разменили срещу дялове (участие) в дружеството. Това което съдружника може да загуби е най-много това което вече е загубил – дяловата си вноска в дружеството. Важното е това, че съдружниците не носят отговорност за чужди задължения. Дружеството се нарича с ограничена отговорност защото отговорността е ограничена до предприятието. Дружествата имат предприятия, които обаче не са възникнали от нищото, а са създадени от съдружниците. Дружеството сключва сделки със предприятието си и се пита можем ли да поставим стена между предприятието и съдружниците, които са го създали по отношение на отговорността? Поначало това не е било така при по-старите дружества, но когато рискът е станал по- голям се е стигнало до идеята, че поставянето на тази стена е по-добре за всички включително и за кредиторите. Отговорността не е до размера на капитала за какво ни е капиталът тогава. В началото капиталът е равен на имуществото, но идеята на дружеството е имуществото да расте като се сключват сделки, капиталът не се променя обаче. Той не се променя заради основната му функция – да бъде гаранция за кредиторите на дружеството. Капиталът не може да се намалява без съгласието на кредиторите. Капиталът от счетоводна гледна точка се вписва в пасива на дружеството а имуществото в актива на дружеството. Активите не могат да спадат под стойността на капитала ако активите спаднат под стойността на капитала това е зле за кредиторите. Ако дружеството може да си намалява капитала така заедно с ограничената отговорност на дружеството кредиторите няма да могат да получат защита на интересите си. За това е предвидено регистриране на едно число капитал. Колкото по-висок е капитала на едно дружество толкова по-голяма е сигурността за кредиторите. Това, че минималният капитал е два лева не означава, че всички дружества трябва да започват дейността си с два лева. Ако едно дружество е сериозно то трябва да започне с много по-голям размер на капитала. Когато се преценява дали да се сключват сделки с едно дружество не се гледа само размерът на капитала а и какъв трябва да е капиталът с оглед на риска, например за едно строително дружество с огромните суми, които се въртят в тази дейност, капитал от 10 000 лв. е много нисък, въпреки че е предостатъчен за други дейности. С промяната можем да си изградим лесно впечатление за сериозността на дружеството и ако капитала му не е достатъчен не сключваме сделки с него. Дялове Друга особеност свързана с капитала при ООД-тата са дяловете. Отново имаме разлика от събирателното дружество. В ООД-тата съществуват дялове задължително. Те се вписват в дружествения договор и сборът от дяловете дава размера на капитала това са две понятия капитал и дялове, които не могат едно без друго. Дяловете се записват от съдружниците, тук имуществения аспект се връзва с персоналния. Дяловете обикновено са равни, въпреки че може и да не са, като минималният размер на един дял е един лев. Това че дяловете са равни не значи непременно равно имуществено участие, просто различните съдружници записват различен дял и сборът от дяловете дава дяловото участие и размера на дяловото участие в основата на обема на правата на съдружника това не беше така при събирателните дружества там всички имаха един глас. Освен за дялове за това се говори и за дружествен дял двете понятия не трябва да се бъркат. За разлика от дяловете в капитала дружествените дялове се променят заедно с промяната на имуществото. Дружествените дялове са свързани с дружественото имущество като динамика. Всеки съдружник има по един дружествен дял връзката е една проста формулата Кд/ИДх=∑дк/ДДх. Капиталът на дружеството към имуществото на дружеството в фиксирания момент х е равен на сумата от дяловете в капитала на дружеството към дружествените дялове към момента х. Дружествените дялове обаче не са отделени от имуществото на дружеството, не можем да си ги вземем, освен при продажба на дружествения дял тогава ще му се вземе цената от купувача те могат да се вземат и от наследниците на съдружника и т.н. Дружествения дял е очакване за материализация на участието в дружеството. Отношенията при взимането на решенията ще си останат такива каквито са били в началото. Изменения на капитала Измененията на капитала са допустими, но това става с решение на общото събрание взето с единодушие. Самото изменение се извършва под три форми увеличаване, намаляване и едновременно намаляване и увеличаване на капитала, като крайната последица е липса на промяна. Третото звучи като безсмислица защо се прави ще говорим след време има смисъл от това. Увеличаване на капитала Причините могат да бъдат различни, но обикновено идеята е да се увеличи кредитният рейтинг на дружеството, гаранцията за кредиторите. Ако едно дружество се развива и постоянно увеличава капитала си това в очите на страничния наблюдател прави дружеството много благонадеждно. Това увеличаване обикновено става за сметка на печалбата, съдружниците не дават нищо. Няма пречка, разбира се целта на увеличаването на капитала да бъде дружеството да се финансира от съдружниците. При това положение може да се промени съотношението на силите на съдружниците на общото събрание. Защото когато капиталът се увеличава с вноски на съдружниците тези вноски не е задължително да са пропорционални на първоначалните дялове в капитала. В чл. 148 ТЗ са посочени начините за увеличаване на капитала. У нас няма таван на броя на съдружниците, но реално погледнато не е добре да са над 20 или 30 защото трудно ще се взимат решения на общото събрание. Има и една възможност при увеличаване на капитала за приемане на нови съдружници, тогава ще нарасне броят и се стига до увеличаване на капитала. Не може да се увеличи капиталът от нов съдружник без да се увеличи имуществото. Този съдружник влиза с 50 000 лв. това означава, че ще формира дружествен дял от 50 000 лв. Ако каже, че ще влезе с 50 000 лв. в капитала той трябва ако имуществото е пет пъти по-голямо от капитала то той трябва да плати и още 250 000, за да изравни дружествения си дял, не може дружественият му дял да не съответства на дяловете му в капитала. По принцип така се привлича стратегически инвеститор. Той идва с парите си, но и с претенциите си. Той иска и 30% от управлението, тоест той трябва да има 30% от дяловете в капитала, но тогава се изчисляват активите на дружеството и ако те са два или пет пъти повече от капитала той ще трябва да плати и останалата част, така че да има дружествен дял съответстващ на дяла му в капитала. Намаляване на капитала Чл. 149 ал. 3 посочва три хипотези на намаляването, но преди това ще видим защо се прави намаляване на капитала. Намаляване обикновено се прави тогава когато активите спаднат под стойността на капитала и трябва да се намали капиталът, защото се получава декапитализация, за да няма такова несъответствие между тях. Но също така много често се стига до намаляване на капитала и например при напуска не на съдружник. По същата логика както с приемането на общ съдружник се намалява имуществото с дружествения дял. Как става намаляването в чл. 149 ал. 1 може да стане с намаляването на дяловете, тоест да станат от пет лева на два лева или на един лев, ако е един лев ще укрупним дяловете и ще ги намалим до един лев. Проблемът с това намаляване е, че то става в пъти. Вторият способ е връщане на дела в капитала на прекратилия участието си в дружеството съдружник. Третия способ е освобождаване от задължението за внасяне на неизплатената част от дела на капитала. Сега в началото се внася целия капитал, така че този способ отпада. Тъй като капиталът е гаранция за кредиторите всяко намаляване на капитала намалява и гаранцията и това намаляване уврежда или е в състояние да увреди интересите на кредитора. Закона дава защита на кредиторите. Кредиторите имат право да обявят своето несъгласие с намаляването. Несъгласието на кредитор може да спре самото намаляване. Решението за намаляване на капитала се обявява в търговския регистър за три месеца, ако в рамките на тези три месеца няма несъгласие се приема, че кредиторите са съгласни. Ако някой кредитор изяви несъгласие несъгласието не е просто проявяване на инат то е израз на законен интерес. Този интерес на кредитора е да му бъде изплатено вземането. За това със своето несъгласие кредиторът трябва да даде и претенцията си или за изпълнение на вземането или някакво допълнително обезпечение. Едновременно намаляване и увеличаване Имаме във философията принцип за бръснача на Окъм да се изрязват безсмислените неща, но това не е такова. Използва се например при напускане на съдружник – трябва да се намали капиталът, но кредиторите ако възразят на това намаляване, вместо да им плащаме или да им обезпечаваме, можем да намалим капитала и после да го увеличим със същата стойност, със същото решение, за сметка на записване на нови дялове от останалите съдружници. Същият ефект би имало ако напускащият съдружник си продаде дела на някой от другите съдружници, но тогава нямаме такова намаляване и увеличаване а просто договор между съдружниците. Прехвърляне на дружествените дялове Дружествените дялове могат да се прехвърлят и наследяват чл. 129 ал. 1 изр. 1. Тези манипулации могат да се извършват само с дружествените дялове не и с дяловете в капитала. Законодателят е регламентирал две процедури по прехвърляне на дяловете – прехвърляне на дялове от един съдружник на друг и прехвърляне на трети лица. Прехвърлянето на дяловете между съдружници се извършва свободно, а прехвърлянето на трети лица става при спазването на процедурите за приемане на нов съдружник – с решение на общото събрание при мнозинство ¾ от капитала. Тук се проявява смесеният характер на ООД-то, то не е нито капиталово нито персонално. Тук се вижда един типично персонален момент. Прави се преценка на личните качества на новия съдружник, не само способността му да си плати дружествения, дял това е ясно, но и какви други качества има новия съдружник. Не така стоят нещата при наследяването – не се знае какво е искал законодателят, има и противоречива практика на съда. Няма ощетяване на правата на наследника, той при всички случаи има право на дружествения, дял като парична стойност. Допустимо ли обаче е наследникът или наследниците да станат членове на дружеството. От гледна точка на кръга на наследниците чл. 125 ал. 1 т. 1 участието на съдружника се прекратява при смърт и поставяне под пълно запрещение на съдружника при смърт е ясно, но поставянето под пълно запрещение би трябвало да значи, че малолетни лица не могат да бъдат съдружници. В останалите случаи би трябвало а се приложи процедурата за приемане на нов съдружник. Наследникът би трябвало първо да изяви воля за това, че иска да стане съдружник, а не да бъде направен такъв, за да не му се изплаща дружествения дял и да се преценят личните му качества. При прекратяването на участието на съдружник това става с предизвестие най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването, за да се види какво трябва да му се даде. При изключването на съдружник, за неизпълнение на неимуществените му задължения, законът не казва какво трябва да се даде на изключения съдружник и трябва да се предвиди в дружествения договор какво ще му се изплати, дали дружествения дял, което не е много добре, защото изключването все пак е някаква санкция, или поне първоначалната вноска. Допълнителни парични вноски Те не водят до промяна на капитала – дяловете си остават същите капитала също. Тези допълнителни вноски са нещо като заем от съдружниците за покриване на загуби. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено нещо друго. Това не е договор за заем, защото съдружниците се задължават с решение на общото събрание. Основанието е само едно – неблагоприятно развитие за дружеството (загуби не непременно свързани с активи спаднали под стойността на капитала). Фигурата на допълнителните парични вноски прилича до някъде на издаването на облигации при акционерните дружества. При ООД-то допълнителните вноски са само от съдружници и само при затруднения. Управление на ООД При ООД за пръв път наблюдаваме законоустановени органи на управление в императивна форма. Целта е да се разграничат правомощията на съдружниците и управлението. Защото ООД е форма подходяща за по-големи предприятия, при които има нужда от професионално управление, като по-добри възможности за това има при тази разделност. При АД-то се разгръща напълно професионалното управление. ООД- то все пак дава и много свобода, то се стреми винаги да заема едно междинно положение и е подходящо за предприятията, които са между едрите и дребните. Имаме два основни вида органи за управление: общо събрание на съдружниците и управител. ТЗ позволява да има и контрольор като факултативен орган, който контролира управителя. Прави се разлика при АД между оперативно и ежедневно управление тук няма такова при ООД управителят се занимава и с двете. Управителят може да бъде съдружник, но това не нарушава професионалния принцип, управителят би трябвало да е с управленски опит. Правомощия на общото събрание Правомощията на ОС са посочени в чл. 137 ал. 1 те взимат стратегически решения - решават проблеми със самото съществуване на ООД-ти и как ще се насочи това съществуване. Искът по чл. 137 ал. 1 т. 8 е известен като деривативен иск, той е известен така в САЩ а в континенталната система това е не съвсем типичен пример на actio pro socio искове в полза на колектива. В текста не е предвидено такова стратегическо решение като решението за прекратяване и преобразуване на дружеството, тези решения са посочени на съответните места в закона, но не и в чл. 137 ал. 1. Освен тези стратегически решения ОС взима и някои оперативни решения, които са много важни за самото дружество. Решението по чл. 137 ал. 1 т. 7 за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти е оперативно решени, но понеже по принцип това решение е от голям икономически интерес законодателят е решил да предостави това решение на общото събрание, решението по придобиване на акции и дялове в други предприятия също са свързани с голям интерес. Спорно е дали е стратегическо решението за откриване и закриване на клонове, клонове имат почти всички дружества и това не е съвсем стратегическо решение, но все пак е предоставено на общото събрание. Общото събрание обаче взима едно най-важно решение – то определя оперативния орган на управление (чл. 137 ал. 1 т. 5 ТЗ). Без управител дружеството не би съществувало, защото би било едно мъртво имущество, само права и задължения без фактически отношения. От добрия избор на съдружниците в рамките на общото събрание ще зависи на къде ще върви дружеството. Тук виждаме разделението на решенията стратегическите в лицето на ОС и оперативните в лицето на управителя. Управителят, разбира се, се отчита с годишния отчет. Какво значи, че общото събрание освобождава от отговорност управителя? Отговорността на управителя за неговите управленски решения е неограничена. Това не е странно, защото принципът в правото е, че всеки отговаря неограничено за действията си. Това освобождаване в т. 5 не е случайно, защото рисковете които взема управителят са много големи и твърде високият риск може да стопира извършването на дейността, а това би могло да попречи на едно ООД да участва активно в икономическия живот, защото управителя го е страх да взима такива решения, затова съществува принципът на смекчаване на отговорността. В края на всяка финансова година (около март месец) се преглежда отчета и финансовия одит и като се видят финансовите резултати на дружеството управителят иска да бъде освободен от отговорност. Когато резултатите са добри няма пречка да бъде освободен управителят от отговорност, ако не са добри резултатите управителят трябва да убеди съдружниците, че има причини (обективни) за тези лоши резултати и да иска да го освободят. Ако решат, съдружниците могат да предявят деривативен иск или иск за неизпълнение на договора. Между дружеството и управителя се сключва договор за възлагане на управление, който е в писмена форма (чл. 141 чл. 7 ТЗ). Разбира се не всичко може в този договор да се предвиди, което също прави реалния успех на искове срещу управители не много сигурен. У нас не съществува уредбата за отговорността на управителя, в англосаксонската система не съществува и уредбата на правомощията на управителя, която съществува в други континентални системи. Управителят няма да отговаря, ако е взел решението макар и грешно, ако го е направил при добра информационна обезпеченост, това ще си е обективен стопански риск, ако вземе грешно решение обаче воден само от интуицията си той ще отговаря. Това задължени на управителя да се информира добре преди да сключва договори може да се разпише в договора. Не може, разбира се, да се сменя постоянно управителят и постоянно да му се търси отговорност, защото така няма да работи дружеството. чл. 138 и 139 разглежда процедурата за свикване и провеждане на общото събрание. Решенията се взимат с обикновено мнозинство а някои с квалифицирано, тези които се вземат с квалифицирано мнозинството са посочени в чл. 137 ал. 3 и се взимат с мнозинство 3/4, а за решенията по т. 4 – с единодушие. Могат в дружествения договор да се предвидят по-големи мнозинства или повече решения да се взимат с единодушие, но не могат да се намаляват изискванията за вземане на решения. Правомощия на управителя Той се назначава от общото събрание и се освобождава от отговорност от общото събрание. Управителят взима всички решения, които не взима общото събрание. Прокуристът взима всички решения, които може да взима управителят, но може и ако бъде специално упълномощен да сключва сделки с недвижимо имущество, управителят не може да прави това. При ООД-тата се явява безсмислено да има и управител и прокурист. Чл. 146 е свързан с вътрешния одит, чл. 145 за контрольора. Представителство на ООД-то Представител на ООД-то е управителят и тук въпросът за конфликт на интереси се отнася само до управителя и като имаме предвид възможността да се договаря сам със себе си има забрана да се извършва конкурентна дейност. Забраната за извършването на конкурентна дейност и тук обаче не е абсолютна ако съдружниците позволят това. Няма изрична забрана управителя да бъде прокурист в друго предприятие, това е пропуск, може да се запълни с аргумент от по-силното, но трябва и да се изключи в договора. Прекратяване на ООД-то Това са общите основания за прекратяване. изключения са т. 1 и 3 на чл. 155 по иск на съдружниците с дял в капитала от 1/5, при важни причини които налагат това. Това е израз на персоналното в ООД-то. И другото по т. 3 е по иск на прокурора, когато три месеца не е назначен управител, казахме защо е толкова важен изборът на управителя. Управителят може по всяко време да си тръгне от дружеството, дори да иска заличаването си от търговския регистър. В този случай съдружниците трябва много бързо да изберат нов управител. Прокурорът, разбира се, трябва да бъде уведомен за това че дружеството няма управител, всеки който има правен интерес може да информира прокурора, това определено се прави от конкуренти. ООД-то се избира като форма от средни дружества, но може да се използва и от фондации и организации с не стопанска цел за осъществяването от тях на стопанска дейност. Когато едно дружество осъществява някаква по-рискова дейност то може да отдели тази дейност в едно ЕООД, което дава възможност при положение, че рискът е отделен решенията да се взимат пак от дружеството съдружник в ЕООД-то. Ако говорим за ЕООД-та създадени от физически лица там това лице изпълнява функциите и на съдружник и на управител. Има Директива на ЕС 09/101 бившата дванадесета директива за ЕООД. ЕООД-то няма и дружествен договор. При смъртта на единствения съдружник физическо лице ЕООД-то по принцип се прекратява ако наследниците му не решат да станат съдружници и да продължат дейността. Преминаването от ООД към ЕООД не става по процедурата по преобразуване на дружеството, защото това са разновидности на една и съща форма а не различни форми. Ако едно ООД остане само с един съдружник то даже няма нужда да бъде вписвано като ЕООД може да си продължи да си функционира. Акционерно дружество Общи положения Това е онази форма, която е специално пригодена за едрия бизнес. Акционерните дружества са най-важните търговски дружества в световен мащаб а и за една национална икономика. НЕ трябва да се заблуждаваме от количествата на ООД-тата, дори ако говорим за Германия, където ООД-тата са 800 пъти повече от АД-тата, ако говорим за капитал АД-тата са с малко по-напред. АД-тата са тези които развиват икономиката. Те могат да инвестират и в иновации, във високи технологии. ООД-то е подходящо, за да покрива собствените си нужди, но ако няма едри АД-та няма как да се постигне много висок жизнен стандарт. Уникалното при АД-тата е, че тяхното членство се носи от ценни книжа от акции това го прави лесно прехвърлимо, което е уникална особеност. Още в началото се е установило, че дори за най-големите богаташи ако те вкарат всичките си имущества рискът е много голям, но много по-лесно могат да се наберат средства, за много рискови дейности, по малко от огромен кръг хора. Отгоре на всичко мобилността на това членство допълнително увеличава възможността за осъществяване на крупни сделки. Не само че средствата се събират от голям брой лица, но и всеки може при висок субективен риск да се откаже, а лице което по-късно иска да се включи може да се включи закупувайки членството на някой друг, който е решил да се откаже или като закупи новите акции при увеличаване на капитала. Акционерните дружества в ЕС са регламентирани от правни системи с висока степен на хармонизация тоест има не малък брой европейски директиви. Някои от тях са в проекти, но така или иначе тези директиви уреждат АД-тата, това не е случайно защото АД-тата имат трансгранична дейност и за това разумно е да имаме сравнително близък правен режим и в ЕС това е факт, но можем да кажем, че това е факт и отвъд тези граници. Режимът е близък и в САЩ и в Русия и в Азия и навсякъде. Освен това акционери далеч не са само лица граждани на страната където е регистрирано АД-то. Първите акционерни дружества са от началото на XVIIв., някой твърдят че има банки такива от XIIв. има едно руско дружество от XVIв. Но се приема, че първото АД е Британската източно индийска компания създадена някъде 1600-та година. Самото име на тази компания посочва, че тя надхвърля границите на Британската империя британска индия влиза в рамките на британската империя чак XIXв. когато кралицата прекратява индийската компания. Следващата е Холандската източно индийска компания. Друга интересна компания е Юнайтед фуд къмпани, която превръща централно американските държави в бананови републики. Тези държави са абсолютни марионетки всеки опит за противодействие на това се е потушавал от наемните армии на компанията. Абревиатури Континентална система Германия - AG акциогезефшафт Френската SA - сосиете аноним, защото едно от предимствата е било, че не са били известни съдружниците в тях; Русия - АО акционерни обшества Англосаксонска система Има различни видове компании, най-близко са така наречените public limited company, бележат се с PLC. В САЩ това са корпорациите и означението е INC съкращение от incorporated, което показва, че това е една регистрирана корпорация. Учредяване на АД За разлика от останалите търговски дружества акционерните дружества се учредяват по една много по-усложнена процедура. Това е едно много по-сериозно предприятие и за това учредяването му е при една много по усложнена и освен това формална процедура. Формалността означава проследимост, което е добре. Има две системи за учредяване на АД. Още в старата теория са известни с термините симултантна и симултивна система. Има се предвид учредяването без подписка на акции това е симултантното или едновременното учредяване и субцисивното това е с подписка на акции или последователното учредяване. Симултантно учредяване По-простото е симултатното провежда се учредително събрание и това учредително събрание, след като се свика, взема решенията посочени в чл. 163 ал. 3 ТЗ. Има изискване за капитала на дружеството от 50 000лв. като има специални видове предприятия където този праг е много по-висок. Важна особеност свързана с АД е това, че редица предприятия по специални закони са АД и за тях има особени изисквания. При една банка минималният капитал е 1 милион. При застрахователните дружества капиталът е 4 милиона. При инвестиционните посредници е 1 мил. Но и 50 000 също не е много ниско. На учредителното събрание трябва да се прецени има ли смисъл да се учредява това дружество. Учредителите трябва да преценят всичко, не е задължително на учредителното събрание да се вземе решение за учредяване на дружеството, дори да са направили разноски е по-добре да си ги разделят тях отколкото после по-големи загуби. Традиционния начин за учредяване на АД е с парични вноски срещу които учредителят получава временно удостоверение където се посочва размерът на вноската вида на акцията и т.н. Основното предназначение на това удостоверение е срещу него да се издадат акции, редица дружества не издават след това акции и тогава удостоверението става поименна ценна книга, дори акционерът да е записал само акции на преносител, докато не се издадат тези акции. Накрая се избират първите органи за управление на дружеството. Съвет на директорите се избира ако е записана едностепенна система или надзорен съвет ако е двустепенна системата и надзорният съвет трябва да избере управителен съвет. След това се пристъпва към регистрацията на дружеството. Симултивно учредяване Как протича по-сложната система с подписка. Има един праг в ЗППЦК от 100 лица от който нагоре се счита, че има публично предлагане. В закона пише, че публично предлагане е на лице когато се предлага на над 100 лица или на неопределен кръг лица обикновено е второто, но при учредяването на АД е първата хипотеза когато се учредява от повече от 100 лица. Трябва да се направи проспект и в три месечен срок да се одобри от Комисията по финансов надзор. По принцип не може в проспекта да се напишат някои от нещата като за годишните отчети защото няма още такива, но все пак проспектът трябва да е една мотивация от която да се вижда, че рискът да се инвестира в това дружество е оправдан. Проспектът е за комисията иначе за учредителите се прави резюме от няколко страници, въпреки че те имат достъп и до одобрения проспект. Подписката на акции следва одобряването на проспекта. Особеното е, че дружеството възниква директно като публично дружество по смисъла на глава 8 от ЗППЦК. Основната разлика между публичното дружество и обикновеното АД се състои в това, че акциите само на публичните дружества могат да бъдат търгувани на регулирания пазар на капиталови инструменти, докато акциите на обикновените дружества не могат да се търгуват, въпреки че могат да се прехвърлят свободно. Разликата е в публичността само това. Търговецът предлага на всеки желаещ своята продукция, докато когато продаваме своята вещ ние я предлагаме само на съответен купувач. Срещу акциите дружеството получава средства без задължение за връщането им. Обикновените АД нямат тази възможност за придобиване на средства. Даже в САЩ не се прави разлика между обикновените АД и публичните щом си АД значи предлагаш акциите си публично, тук е по различно. Имущество на АД Нещата много наподобяват ООД имаме капитал и съответно изискване за минимален капитал, само че тук 50 000. Имаме и дялове които винаги са равни, минималният им размер е както при ООД-то един лев, така че принципни разлики няма. Основната разлика тук е, че дяловете в капитала са под формата на ценни книги (акции) и дори тези ценни книги могат да са ценни книжа защото са предмет на търговия, на инвестиция. На членството в АД се дава една много по-висока степен на мобилност и ликвидност отколкото при АД. За това АД е типично капиталово дружество без никакъв персонален елемент, всеки може да бъде съдружник и пенсионер и милионер, всеки. В англосаксонската система тези акции си се наричат дялове, важното е не думата а това, че дяловете са ценни книги. Капиталът има същите функции както при ООД-то, въпреки че началният капитал е повече. На практика е равен на имуществото на дружеството, но не винаги защото акциите се записват на по-голяма стойност, така наречената емисионна стойност, за да се покрият разходите за учредяването. Ако при ООД-то дяловете в капитала са много важни, защото мнозинствата се изчисляват към целия капитал, при АД-то се изчисляват на базата на представения капитал. И тук увеличаването на капитала става с решение на общото събрание от 2/3 от представения капитал. За едно преходно време решението за увеличаване на капитала може да се взима и от съвета на директорите или от управителния съвет. В чл. 196 са посочени основанията за вземане на тези решения за увеличаване на капитала от оперативните управителени органи само в първите 5 год. Способите за увеличаване на капитала са в чл. 192: 1. Чрез увеличаване номиналната стойност на акциите; 2. Чрез издаване на нови акции - същото имаме при ООД-то (чрез записване на нови дялове), само че предпоставките са различни; 3. Чрез преобразуване на облигации в акции - това е особеното. Това са особен вид облигации известни като конвертируеми, те се издават при специални условия да могат да бъдат преобразувани в акции. Няма способ какъвто има при ООД-то за увеличаване на капитала чрез приемане на нов съдружник, защото при АД няма никакви персонални елементи и специална процедура за приемане на нов съдружник. Привличането на нов акционер, например стратегически инвеститор, става с нормално издаване на нови акции. Увеличаване на капитал чрез издаване на нови акции При дружествата с ограничена отговорност това се прави за сметка на дружественото имущество, за да се вдигне гаранцията за кредиторите. При АД това също се случва, но често срещана е хипотезата при която се увеличава капиталът (акциите), за да се привлекат нови пари за собствената дейност на дружеството, да се увеличат оборотните средства. При ООД-то ако използваме увеличаването на капитала за увеличаване на оборотните средства това няма как да стане от друг освен от самите съдружници а те не са в дружеството само да дават а за да взимат. При АД-то това също е възможно, но акционерите са много и за тях това не са кой знае колко пари а ефектът за АД-то е значителен. Когато се взема решение за увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции имаме различни възможности за реализации на увеличаването. В чл. 194 има тъй наречените предимства на акционерите при издаване на акции. Това означава, че когато се взема решение за увеличаване на капитала тези акции се предлагат първо на акционерите и само ако акционерите откажат, могат да се предоставят на други. Има срок, за да може дружеството при отказ на акционерите акциите да се предложат на друг. Може да се вземе от общото събрание и директно решение за публично предлагане. И в двата случая трябва да се изготви проспект в пълното му съдържание, да се одобри от комисията и да се предприемат действия по публичното предлагане. Дружеството става публично и трябва да се впише в публичния регистър към КФН. Това е много разпространен и много удобен начин да се набират средства. Друга разновидност на увеличаването на капитала чрез издаване на акции е така нареченото увеличаване на капитала под условие чл. 195. Прилича на приемането на нов съдружник при ООД-то. Условието е новите акции да се предложат на определен инвеститор на определена цена. Могат по чл. 193 да се предлагат акции на инвеститор с непарична вноска. Тук ценността не е в инвеститора а в непаричната вноска. Така дружеството придобива непаричната вноска без да ѝ плаща цената. Собственикът на непаричната вноска може да се превърне в съществен акционер и да взима управленски решения, така той може да превърне мъртвото си имущество във възможност да оказва въздействие върху едно действащо предприятие. Увеличаване на капитала със средства на дружеството При приключване на финансовата година имаме решение вместо дивиденти акционерите да получат нови акции. За това се изисква и по-високо мнозинство, защото акционерите не получават пари а хартийки. Това е много добре за дружеството, защото то може да реинвестира печалбата, но това е добре и за акционера, защото той ще има повече акции в по-стабилно предприятие. При публичните дружества това е и по- изгодният вариант. Особено ако дружеството е публично, новата акция се търгува на борсата и допълнителната акция ще може да се продаде на пазара за повече от дивидента, затова при публичните дружества този способ за увеличаване на капитала е много успешен. Това води и до увеличаване на доверието от страна на кредиторите. Имущество на АД Въпросът се поставя както при ООД-то там е взето от АД-то, което е по-старо. Все пак има специфики и при капитала и при дяловете. Капитал Капиталът при АД има ясно очертана гаранционна функция. Тази функция, която макар да очертахме, при ООД-то, с изменението на закона и намаляването на минималния капитал от 2009г., е доста бледа. При АД-то на учредителното събрание се внасят поне 25% от стойността на акциите и целият капитал трябва да се внесе до 2 год. Минималният имуществен праг е 50 000лв. – имуществената функция на капитала е силна. По отношение на функцията на капитала свързана с управлението тази функция се проявява в много по-чист вид при ООД-то, защото когато се вземат решения от общото събрание всички тези решения се взимат на базата на целя управленски капитал и в зависимост от това колко дяла притежава съдружникът в капитала такава ще е неговата тежест при вземане на решение. Ако има 105 от капитала ще има 10% глас при взимането на решения. При АД-то не е така, функцията свързана с управлението също съществува, но тя се проявява в много по-малка степен, защото решенията които взима общото събрание на акционерите се основават не на целя капитал а на капитала, представен на общото събрание под формата на акции с право на глас. Ако един акционер притежава акции представляващи 10% от капитала на дружеството не означава, че той има такъв процент при взимане на решенията. Ако има записано в устава изискване за кворум той се изисква, но винаги присъства и фигурата на спадащия кворум. На практика един акционер с 4% от капитала може при определени условия да взема решения като мажоритарен акционер. Това се прави защото при АД-то няма никакъв персонален характер, тъй като акционерите могат да са твърде много, ако не беше така щеше да се пречи на вземането на решенията, освен това пак заради липсата на персонален елемент не би било правилно да искаме от акционерът да взима участие при взимането на решенията. Акционерът може да го интересува само ползата от участието му (дивидентa) или ако дружеството е публично – високи цени на борсата. За това решенията не се взимат както при ООД-то. Дялове Също има особености и разбира се тя не е в това, че се наричат акции. Разликата е, че тези дялове в АД имат характера на ценни книги, това е съществена разлика. Ценните книги са едно голямо облекчение, което правото предоставя на носителите на права, защото се дава възможност тези права да бъдат материализирани лесно в документ и от една страна тези права могат да бъдат лесно доказани, защото документа е доказателствено средство, освен това документът може лесно да се прехвърля. Ако няма тази материализация има много проблеми. С ценните книжа може и да се инвестира. Акциите са едно материализирано членство в документи, което означава: 1. безспорност на членството – това е важно защото дружеството е капиталово и акционерът може само така да докаже ползата си, това че е акционер. 2. тези дялове ценни книги са лесно прехвърлими, за да може от една страна всеки акционер да не е закрепостен в дружеството както е при ООД-то защото ако никой съдружник не иска да закупи дружествения му дял трето лице на което иска да продаде трябва да бъде одобрено от общото събрание. При акциите има висока свобода на прехвърляне, това е добре и за самите дружества, защото това дава възможност те да се финансират чрез издаване на акции. Акциите биват няколко вида: 1. Основното деление на акциите е делението им на налични и безналични. 1.1. Налични – във формата на писмен нотариален документ чл. 183 има изисквания за формата на акцията. 1.2. Безналични – нямат материално битие те съществуват под формата на електронни документи за това се налага съществуването на централния депозитар. ЦД е особено АД със силно участие на БНБ и министерство на финансите. Централният депозитар води и книгите за безналични акции на всички публични дружества. Безналични са акциите на публичните дружества другите АД имат налични акции. От тук основната разлика между обикновеното АД и публичното дружество – акциите само на публичните дружества могат да се търгуват. Предлагането на акциите на под 100 лица това не е търговия. Търговията е публичното предлагане на пазара – продавачите предлагат доматите си на неограничен кръг лица а тези лица си избират от кой да купят. Не е търговия да отидем до дома на селянина и да купим от него килограм домати. Когато говорим за акции на обикновени дружества няма търговия а сделки от граждански тип. 2. Обикновени и привилегировани. Законът с обикновените не се занимава. Законът в чл. 182 регламентира привилегированите акции. Това са акции, които предоставят на собствениците си допълнителни права, най-често гарантиран дивидент или допълнителен дивидент. Освен това възможно е да носят и допълнителен брой гласове. В нашия ТЗ нищо не се казва за многогласните акции. В ТЗ се предвиждат само безгласните акции, които също носят допълнителни права, като задължителен дивидент или по-голям дивидент. При публичните дружества ЗППЦК Глава 8 се казва, че акциите на публичното дружество носят само един глас, от което можем да съдим, че може да има многогласни акции при обикновените дружества. 3. Поименни акции и акции на приносител. Това деление засяга само наличните акции, това е и най-старото деление. Чл. 178, който се нарича видове акции, започва с тези видове акции. Има държави, при които акциите на приносител са забранени поради анонимността на тези акции. В френската система акционерните дружества се наричат анонимни, но тази анонимност, където не е отречена напълно, не се гледа с добро око. Нашето законодателство все пак признава тези акции. Има процедура в ГПК за обезсилване на акции, но процедурата е бавна с доказателства и т.н. Поименните акции не са анонимни на лицевата страна е записано името на техния притежател. Преди отпечатването акционерите получават поименни удостоверения за притежаването на акциите, които са равносилни на акциите след отпечатването им. Временното удостоверение, дори когато е издадено за акции на приносител, има действието на поименна ценна книга. Следователно акциите на приносител действат след тяхното отпечатване до тогава временното удостоверение е поименна ценна книга не на приносител. Поименните ценни акции се прехвърлят чрез джиро а не чрез цесия. След това трябва да се извърши записване в книгата за акционер по реда на чл. 179 има изменение от 28-ми декември 2010г. и това е най-важното изменение. В чл. 179 се въвежда правилото след като се джиросат акциите да бъдат вписани в книгата за акционерите и едва след вписването сделката са счита за обвързваща дружеството. Купувачът на акциите става техен собственик, но не става акционер докато не бъде вписан в книгата за акционери. Следователно след джирото купувачът собственик не е акционер, а продавачът несобственик е акционер и той може да взима решения на общото събрание. Преди, когато не е имало задължение за вписването, се е издавало пълномощно от продавача на купувача, за да участва той на общите събрания. Това работи на едно общо събрание, но след две, три, десет може на продавача да му писне да издава пълномощни а управителите на дружеството да продължават да не вписват купувача в книгата за акционерите. За това се въведе задължението за вписването. В ал. 2 на чл. 179 се казва, че лицата управляващи дружеството са задължени да впишат лицата и обстоятелствата по ал. 1 в седемдневен срок. В чл. 284 е въведена административно-наказателна отговорност за тези лица с глоба от 100 до 500 лв. В чл. 185 също има изменение за прехвърлянето (джиросването). ТЗ изрично предвижда възможността за придобиване на собствени акции. При ООД-то забрана няма, но няма и процедура. В чл. 187а има процедура кога и как да става това придобиване. Текстът е по-скоро забранителен и по принцип дружеството не може да придобива собствените си акции, освен в посочените случаи, най-често при намаляване на капитала. Това намаляване се случва най-често с обратно изкупуване на акциите на дружеството. Придобиването на значителен процент от акциите ще означава, че съвета на директорите с пари на дружеството придобива правата за контрол и над общото събрание на дружеството (експроприация). Увеличаване на капитала При АД имаме процедури и за увеличаване и за намаляване на капитала. Целите за увеличаването на капитала са за финансиране на дружеството, да се увеличат наличните му средства. Ако при ООД-то целта е да се увеличи сигурността на кредиторите при АД увеличаването на капитала има по-голяма роля като възможност за финансиране. Това финансиране обикновено може да се осигури от самите акционери ако са много акционерите те дори малко да дадат могат да увеличат сериозно капитала. И при АД-то може да се използва увеличаването на капитала с цел увеличаване на гаранцията на кредиторите без внасяне на никакви средства от страна на акционерите. Решенията за увеличаване на капитала се взимат от 2/3-ти от представените на общото събрание акции. Само когато се издават нови акции в чл. 196 е предвидено изключение решението да се вземе от съвета на директорите или от управителния съвет. Трябва да има овластяване да се направи това в рамките на пет години, след това увеличаването на капитала става само с решение на общото събрание. В трите способа: 1. Издаване на нови акции – най-често срещания. Има няколко възможности: 1.1. Стандартната възможност е да се вземе решение от общото събрание и акциите да се разпределят само между акционерите, те имат право да получат и съответно да заплатят акциите на преференциална цена, разбира се, и когато дружеството стане публично тези акционери да капитализират акциите си като ги продадат на много по-висока цена. 1.2. Възможно е общото събрание да вземе решение акциите да не се разпределят между акционерите а да се предлагат публично. Обикновено тук също се търси прилична цена и дружеството ще стане публично, трябва да се изготви проспект, който съдържа данни за самото дружество, за акциите и перспективата за развитие. КФН одобрява проспекта като следи коректността на данните, специални методики включително международно наложени и осъществимост на целите. По принцип дружествата емитират не акции а права на вече акционерите, тези права материализират правото на акционера да запише акции при увеличаване на капитала и акционерът тогава може да продава акциите, той не може да продава правата. Когато не упражни правата си акционерът, тогава ще се предложат акциите публично. 1.3. Срещу не парични вноски. При апорт на недвижими имоти или на специфични движимости машини съоръжения и т.н. Например едно предприятие се нуждае от определен парцел и дружеството предлага на собственика на парцела не да му купи парцела а да му предостави акции и собственикът на парцела да получава един сериозен дивидент или при публично предлагане да продаде акциите си на една много по-висока цена от цената на имота. Тогава дружеството увеличава капитала си и заменя акциите си срещу собствеността над имота. Това е много изгоден вариант и за двете страни едната страна не плаща пари а другата страна може да получи по-късно много повече пари. 1.4. Увеличаване на капитала под условие (чл. 195 ТЗ) – капиталът се увеличава под условие, че акциите се закупят от акционери или акционер на определена цена в един бъдещ момент. По този начин се привличат стратегически инвеститори в акционерното дружество в практиката под стратегически инвеститор се разбира мажоритарен или бъдещ мажоритарен акционер, той ще развива дружеството, а няма да се възползва само от него. 1.5. Увеличаване на капитала със средства на дружеството (чл. 197) – подобно е на увеличаването на капитала при ООД-то от собственото му имущество с цел да се увеличи кредитният рейтинг и тук целта може да е такава, но може и да е друга – разрешаването на конфликта между предприятието и акционерите. Основният интерес на предприятието е печалбата да се реинвестира, а основния интерес на акционерите е печалбата да се разпредели като дивидент. Решение на този проблем е тази възможност да се увеличи капиталът със средства на дружеството. Решението се взима с ¾ от представените акции и цялата печалба се вкарва в капитала, но акционерите получават акции вместо пари. И на следващата година, ако се вземе решение да се разпредели дивидент, акционерите ще вземат повече, защото имат повече акции, освен това ако дружеството стане публично акционерите ще спечелят от продажбата на допълнителните акции. 2. Увеличаване на номиналната стойност на издадените акции 3. Превръщане на облигации в акции – това е специфичен метод него при ООД-то го няма това е само при конвертируемите облигации. Облигациите са вторият вид ценни книги които АД може да издава наред с акциите и по принцип издаването на облигации няма нищо общо с капитала на дружеството. Облигациите са свързани с увеличаването на оборотните средства на дружеството под формата на така наречения заемен капитала, който е задължение, пасив който трябва да се върне. Когато се увеличава капиталът нямаме връщане, тоест обикновеният капитал няма заемно измерение не е заемен капитал (това е икономическо понятие). Средствата които сме привлекли трябва да върнем на падежа на облигационния заем. Прилича на допълнителните парични вноски при ООД-то, само че при допълнителните вноски трябва задължително да има някакъв проблем за дружеството. При издаването на облигации това не е основание, много често дружествата издават облигации, точно обратното, когато са в растеж, за да финансират начинанията си. Облигациите приличат на акциите, могат също да са ценни книжа и да се търгуват на регулиран пазар. Разликата е, че облигацията материализира облигационни права (задължения), облигационерът е кредитор и като такъв той има приоритет преди акционера, защото при прекратяване на АД първо се удовлетворяват кредиторите включително облигационерите. Издаването на акции увеличава капитала, издаването на облигации не увеличава капитала. Доходът от облигациите е сигурен, това е лихвата и се дължи на падежа. При акциите дивидент се разпределя ако има печалба (обективен фактор) и ако общото събрание реши да разпределя дивидент (субективен фактор). Облигационерът обаче няма никакво участие в управлението на дружеството за разлика от акционера, освен ако не се засягат въпроси свързани с облигационната емисия, тогава в закона е предвидено събрание на облигационерите. Процедурата по издаване на акциите е далеч по проста отколкото процедурата за издаване на облигации (не говорим за публично предлагане а за процедурата по ТЗ). Издаването на акции чл. 192 и следващите сравнително малко текстове, докато издаването на облигации от чл. 204 и като се тръгне нататък почти целия раздел за облигациите. Процедурата служи като гаранция за правата на кредиторите. Сложната процедура има за цел да замести липсващото обезпечение. Докато не е нужно да има такава сложна процедура при издаването на акции, защото това не е заем и няма връщане на приетите от дружеството средства. Когато говорим за публичното предлагане там действа ЗППЦК, при облигациите отново има допълнително задължение за тримесечни отчети, освен шестмесечните, които се искат и при акциите. Това не е заем по договор за заем а на основание издаване на облигации, различни са и основанията и последиците. АД може да предлага публично облигации без да става публично, не е възможно това при публичното предлагане на акции. Необходимо е и при издаването на облигации дружеството да не е ново, да има поне два положителни годишни финансови отчета, това е минимумът. Особен вид облигации са конвертируемите облигации по чл. 215 те могат да бъдат преобразувани в акции и това да доведе до увеличаване на капитала. В ТЗ никъде не е казано, че само този вид облигации могат да бъдат преобразувани в акции, но според доцента общият дух на закона е в тази посока, защото иначе могат да се увредят правата на кредиторите, включително да се подмени волята им. Те да са очаквали лихва а облигациите им да се конвертират в акции. При конвертируемите облигации на падежа вместо пари се получават акции. Намаляване на капитала И тук като при ООД-то намаляването на капитала е свързано с неблагоприятни условия дори в по-голяма степен ако при ООД-то е възможно намаляването и увеличаването на капитала при напускане на съдружник. При АД-то няма такава процедура за напускане на акционер. Възможно е да има акционери, които никакви ги няма, да се обезсилят акциите на мъртвите души и да се увеличат акциите на останалите акционери, като така капиталът остава същият, но това не е толкова често срещано като напускането на съдружник при ООД-то. Обикновено намаляването на капитала при АД се свързва с падането на чистата стойност, на собствеността на дружеството, под размера на капитала. Ако падне под 50 000лв. може да се преобразува дружеството в ООД. Намаляването става или чрез намаляване номиналната стойност на акциите или чрез обезсилване на акции. Обезсилването е по-честото, защото иначе намаляването трябва да стане в пъти. Обезсилването става принудително и безвъзмездно. При намаляването на капитала се засягат интересите и на акционерите и на кредиторите и за това се дават допълнителни обезпечения за кредиторите – прави се обявяване на намаляването и ако кредиторите не се противопоставят се прави намаляването. Ако сравним трите дружества събирателно, ООД, АД ще видим, че събирателното е най-просто, там не съществува имуществен праг, няма и дялове. При ООД-то нещата се променят, пак няма имуществен праг, но има дялове, има и капитал, разбира се съдружниците не отговарят за дружествените задължения под никаква форма, дяловете обаче се прехвърлят трудно от съдружник на съдружник с нотариална заверка на подписите, а при прехвърляне на трето лице се иска разрешение на общото събрание. При АД ограничения няма, въпреки че има тъй наречените винкулирани акции, за да се продадат акциите те първо трябва да се предложат на другите акционери или на управителния орган на дружеството. Това се прилага при различните стари семейни фирми, които нямат кой знае какво значение за икономиката. Освен това изключение, при АД има ликвидност на акциите, няма ограничения за прехвърляне на трети лица, може малолетни да са акционери в дружеството, ако наследят например акционер. При АД имаме висок размер имуществен праг. Имаме нисък личен интерес на акционерите, това се компенсира с по-стабилен имуществен елемент. При събирателното дружество обратно имаме здрав персонален фактор, но имуществена немощ. Управление на АД АД имат най-сложната система на управление първо защото предприятията обикновено са много големи и се нуждаят от отговорно управление от колективен управленски орган и второ защото самите акционери нямат кой знае какви интереси в сферата на управлението, точно защото предприятието е твърде голямо и броя на акционерите е значителен. При Събирателното дружество където съдружниците са най- често до петима те са лично заинтересовани управлението да се извършва по най-добър начин те самите са оперативни органи и тъй като отговорността е неограничена те не могат да си позволят лошо управление. При ООД-то има общо събрание на съдружниците и един управител. Съдружниците също не са много има редица персонални елементи при това дружество, свързани преди всички с задължението за лоялност. Свързани и със задължението да се участва в дейността на дружеството. При АД поради капиталовия им характер важно за дружеството е акционерите да са си направили вноските. Няма задължения за акционерите да участват в управлението. Не че при другите има формулирани задължения, но там правната уредба е направена така че да ги стимулира (стимул на латински означава, че ги боде) защото от това те могат да понесат лични вреди. При СД ясно. при ООД-то също съдружниците могат да бъдат завлечени, защото съдружникът ако реши да си продаде дела на трето лице, общото събрание трябва да го одобри, може да иска да напусне дружеството, но тогава може дружеството да не може да му изплати дела или останалите съдружници да потърсят начин за изключването му поради неизпълнение на неимуществените му задължения. При АД няма такива задължения. Формира се противоречие между собственост (от икономическа гледна точка) и управление. Икономистите разглеждат акционерите като собственици, от юридическа гледна точка това не е така, защото собствеността може да поведе делби и други нежелани неща. Тук се проявява едно активно противоречие между акционерите, като лица на чиито вноски се формира началния капитал на дружеството, и от друга страна същите тези лица в качеството им на управленци. Тези лица не се считат длъжни да управляват дружеството, не се чувстват и компетентни да го управляват. Те държат компетентни лица да управляват това голямо предприятие. Ето защо наличието на професионален мениджмънт е задължителен, при това колективно мениджърство. Нужен е колективен орган за управление. Едно лице управител не може да се справи нито с необходимостта от компетентност, нито с големия риск, който трябва да носи. В световен мащаб съществува колективна система за управление и дори в рамките на ЕС и не само, може да се избере между две системи на управление наречени едностепенна и двустепенна. Ако говорим за европейските актове в областта на дружественото право такива има основно за акционерните дружества за ООД-тата има една директива за едноличните ООД-та и в директивите за счетоводните задължения има споменаване на ООД-тата. Останалите директиви са за АД. Регламенти на практика няма, ако изключим регламента за европейското дружество. Няма обаче и директива за управление. Има един проект за пета директива, но той си седи проект, защото има противоречие между Англия и Германия за системата на управление. Англичаните си държат на едностепенната система на управление от общо събрание и съвет на директорите. В Германия и страните от немската система съществува само двустепенната система – пак има общо събрание на акционерите, но заедно с тях съществува надзорен съвет и управителен съвет. Функциите на управителния съвет и съвета на директорите са почти идентични, въпреки това наименованията са различни, за да се подскаже, че когато има управителен съвет има и надзорен и системата е двустепенна. В България съществува възможността за избор между едната и другата система. Такава възможност за избор има и в проекта за пета директива, но англичани и германци държат на своите си системи. Англичаните имат по-скоро икономически аргументи за това. Че двустепенната система е по-скъпа и връзката при едностепенната система между общото събрание и съвета на директорите е пряка и собствениците пряко контролират управляващите. Основните аргументи на германците пък са социални от много години в Германия, още преди втората световна война, синдикатите са си извоювали правото да участват в управлението на германските предприятия. Не директно, защото синдикатите са работници и мениджмънта не им е работа, но участват в надзорните съвети и един двама от тях могат да упражняват контрол и работниците да са наясно с всички решения, които се взимат в предприятието. Германците взимат предвид и невъзможността да се взимат решения когато акционерите са много. Ше се окаже, че само едрите акционери, които и те са само с 5-4%, ще взимат изцяло решенията. Докато надзорните лица са много квалифицирани обикновено професори в университета или бивши изпълнителни директори, които дори не взимат голямо възнаграждение, но имат достатъчно авторитет, който не биха заложили, за да сключат някое споразумение с управителния съвет неизгодно за предприятието. Англичаните решават проблема като типичните АД в Англия търгуват акциите си на регулиран пазар. Дори да не е той борса поне на второстепенен пазар, който обаче също е контролиран. Предприятията които не търгуват акциите си на регулиран пазар те възприемат за ООД. Ако нещата вървят зле курсът на акциите започва да върви надолу и се взимат мерки или се появява финансов инвеститор, който сменя управителния съвет, стабилизира предприятието, инвестира най-вече управленски ресурс не толкова паричен и продава скъпо стабилизираното предприятие. И двете страни имат своите аргументи и за това няма изгледи директивата скоро да се приеме. Останалите страни се ползват от опита и на двете системи. При общото събрание на акционерите нещата са много формални свикването става с обявяване в търговския регистър на датата и дневния ред на събранието. Има изискване да се провежда събранието при седалището на дружеството а не в някое трудно достъпно място. ТЗ урежда, по подобие на ПУРНЕС от вещното право, спадащия кворум. Когато се събере общо събрание първата работа е да се определи мандатна комисия, която да определи кворума. Кворумът е минималното количество представен капитал под формата на акции с право на глас. Размерът на кворума не се определя от закона а в устава на дружеството. Тази комисия проверява кворума. Кворумът са проверява автоматично, чрез програма и с едно натискане на копчето се вижда има ли кворум, операцията е елементарна дори когато това се прави без компютър. Ако се констатира, че няма кворум се прилага един императивен текст от закона според който общото събрание трябва да се отложи за един срок от време не по-кратък от 14 дни. Акционерите не са задължени да участват лично, може да упълномощят представител със специално (не може да бъде общо) пълномощно за всяко отделно събрание, ако дружеството е публично с нотариална заверка на подписа. При отложено събрание то се провежда без значение колко акционери са дошли и решението ще се формира на базата на представения капитал ако са дошли 5% решението може да се вземе от акционер с 3% като мажоритарен. Когато акционер упълномощи пълномощник той го упълномощава по всички точки от дневния ред, но може да упълномощи пълномощника да гласува както намери за добре. В англосаксонската система има различни термини shareholders са дребните акционери stockholders са тези които имат пакети от акции макар и малки, stakeholders могат дори да не са акционери, но да са упълномощени от акционери и те ако са упълномощени от много акционери ще могат да окажат голямо влияние върху вземането на решение. Решението се взима най-често с обикновено мнозинство, една акция носи един глас, но многогласните акции са допустими. Има решения които се взимат с квалифицирано мнозинство и те са 2/3-ти и ¾ от представения капитал. С 2/3-ти се взимат решенията за увеличаване и намаляване на капитала а ¾ е мнозинството при взимане на решения за преобразуване и за прехвърлянето на предприятието. Правомощия на общото събрание Те са посочени в чл. 221 ТЗ трябва внимателно да ги прочетем, за да видим какъв е периметърът на дейност, защото всичко друго се явява компетентност на съвета на директорите респективно на управителния съвет. Общото събрание взима чисто стратегически решения. Измежду които най-важното решение е възможността за избор на членовете на директорите респективно на надзорния съвет и контролът над тях. Общото събрание има стратегически контролни функции. В законът пише, че на членовете на съвета на директорите и на управителния съвет, които няма да вземат участие в управлението, това значи, че съвета на директорите може да определи кои от тях да не осъществяват ежедневното управление. Има три нива на управление: 1. стратегическо равнище (съвета на директорите); 2. оперативно управление – съвета на директорите или управителния съвет, но те не заседават ежедневно за това; 3. ежедневното управление – осъществя се от изпълнителен директор или прокурист. Цялото управление прилича на пясъчен часовник – две пирамиди свързани с върховете си. Най-отгоре на основата на горната пирамида стои общото събрание по средата – управителният съвет или съветът на директорите. На върха стои изпълнителният директори или директорите, добре е те да са трима (хем нечетен брой хем не твърде много), или прокурист. След това на долната пирамида на върха стои отново изпълнителният директор и по-надуло стоят администрацията на предприятието те вече са на трудови договори. Всички на горната пирамида са на договори за управление, те са граждански договори не трудови. Възнаграждения Общото събрание определя възнаграждението на надзорния съвет съответно на съвета на директорите, но само на тези на които няма да бъде възложено управлението, значи само на редовите членове, но не и на изпълнителния директор. Това е така, защото изпълнителният директор се избира от съвета на директорите той е член на съвета и взима тяхното възнаграждение, но взима и допълнително възнаграждение определено от съвета на директорите. Двете пирамиди не се пресичат членовете на съвета на директорите не могат да са част от долната пирамида защото ще се окаже, че съвета на директорите са подчинени на директора и те го контролират това е абсурдно, за това членовете на директорите са външни за дружеството лица и много често външни за предприятието. Казваме много често, защото когато говорим за холдинга ще видим, че това е едно многочленно предприятие, което се състои от холдингово дружество и много дъщерни дружества при тях може да се окаже, че членовете на съвета на директорите са от горните структури на холдинговото дружество. Иначе обикновено членовете на съветите са външни за предприятието и тези лица много често участват в множество управителни съвети стига предприятията да не са конкурентни. Обикновено възнаграждението им е вързано към средната работна заплата в дружеството, което допълнително стимулира членовете на съвета на директорите. Тантием (в множествено число тантиеми) това е термин който се среща в търговската практика, това е възможността на член на съвета на директорите да получава част от печалбата на дружеството. Това е допълнителен стимул за печалба включително счетоводна печалба, защото иначе счетоводителите се справят да изкарат дружеството на нула и да не се плаща данък печалба, но така имайки интерес членовете на управителните органи да се формира печалба, те печелят и държавата печели и дружеството печели. Освобождаване от отговорност членовете на управителния съвет и на съвета на директорите Много важно е тези лица да се освобождават от отговорност, за да не им се търсят отговорност за лоши управленски решения от които дружеството търпи вреди. Общото събрание може да реши свършил ли си е работата съвета на директорите. Чл. 240а дава възможност на акционери с поне 10% за търсене на отговорност от съвета на директорите по времето когато тези членове на съвета на директорите са си членове на съвета на директорите, иначе обикновено се сменя съвета на директорите на общото събрание, но там ще има обявена точка „отстраняване съвета на директорите“ а деривативният (така се нарича) иск по чл. 240а дава възможност да се изпреварят действията, с които съветът на директорите може да навреди на дружеството. Чл. 236 ТЗ определя три категории сделки, които са изключително крупни и се сключват по решение на общото събрание: 1. прехвърляне или предоставяне на ползване на цялото предприятие; 2. разпореждане с активи, които надхвърлят половината от активите на предприятието; 3. поемане на задължения или предоставяне на обезпечения, които надхвърлят половината от активите на предприятието, тук се включва и залога на предприятието, той е обезпечение. Законът допуска наред с това в устава на дружеството да се запише, че тези крупни сделки ще се сключват не с решение на общото събрание а с решение на оперативния орган за управление, така общото събрание ще се разтовари от оперативно управление изцяло. Когато обаче имаме такова разрешение в устава когато дружеството е с едностепенна система това решение се взима от съвета на директорите с единодушие (ал. 3), когато обаче дружеството има двустепенна система това решение се взима от управителния съвет с обикновено мнозинство, но сделката трябва да се одобри от надзорния съвет. Надзорния съвет е по принцип контролен само в този случай той взима оперативно решение (одобрява сделката). Има изискване член на съвета на директорите да не е лице, които е участвало в управителните органи на дружество което е били обявено в несъстоятелност през последните две години, ако има неудовлетворени кредитори. Права и задължения на членовете на управителните органи (чл. 237 и чл. 240б) В тези два текста са регламентирани, доколкото това е възможно, двете основни задължения на оперативните органи – задължението за грижа и задължението за лоялност. Трябва да се прилага максимална грижа. Говори се за добрия търговец, но това не е точно, защото търговец е дружеството. В някои страни се говори за грижата на добрия мениджър. В нашия закон го няма това степенуване, но се разбира максимално висока грижа. Видяхме правилата за взимане на бизнес решение в Американската система. Може управителят да вземе погрешно решение и пак да не носи отговорност ако това решение се вземе по максимално правилния начин с задълбочен анализ на ситуацията няма да се носи отговорност, но ако се вземе решение само по интуиция ще се носи отговорност. Отношения в рамките на двустепенната система Общото събрание избира надзорния съвет, надзорният съвет избира управителния съвет и управителният съвет постоянно се контролира и отчита от надзорния съвет. Това е работата на надзорните съвети. Те често са представители на едрите акционери, но това не е много правилно, защото членовете на надзорния съвет трябва да са максимално независими, за да взимат правилни решения. Фонд резервен Дружеството задължително формира този фонд и той се попълва докато стигне една десета от имуществото на дружеството и този фонд резервен поема неблагоприятни за дружеството условия. Този фонд се попълва и от сумите по кадоцираните (обезсилените) акции на акционерите които не са изпълнили задължението си за вноски. Представителство на АД При събирателните дружества имаше особеност във връзка с вписването на представителите, ако няма вписани всички го представляват. При ООД – управителя. При АД нещата са различни, защото за разлика от управлението представителството обикновено е еднолично. За това законът в чл. 235 казва, че членовете на съвета на директорите съответно на управителния съвет представлява дружеството, освен ако устава предвижда другото и именно това което е представено като изключени е принципът. Нормално е в уставите да се уреди фигурата на изпълнителния директор. Той, освен че е управленец ден за ден също представлява дружеството и той подписва всички тези договори вместо съвета на директорите да трябва да се събира, за да подпише всеки договор за доставка на химикалки например. Въпросът за конфликта на интереси действа по отношение на изпълнителните директори. Спесимент е нотариалната заверка на подписите. При събирателното дружество няма спесимент, защото там има нотариална заверка на подписите на учредителния договор. Прекратяване Тук намират приложимост общите правила за прекратяване на акционерното дружество като има и специални правила те са посочени в чл. 252 ал. 1 т. 5 и 6. При акционерното дружество изрично се предвижда възможността, когато чистата стойност на собствеността спадне под регистрирания капитал дружеството да бъде прекратено по искане на прокурора. Иначе общото събрание може да намали капитала или да преобразува дружеството в ООД ако са минали под 50 000лв. капитал. Ако по т. 6 броят на членовете на директорите за повече от година спадне под минимума, а минимумът е трима, тогава прокурорът може да предяви дружеството за прекратяване. ЕООД Споменахме, че индивидуалните предприятия могат да бъдат ЕТ, но могат да бъдат и търговски дружества като ЕАД и ЕООД. На практика ЕАД се използва при държавните предприятия а не както при ЕООД-то където едно физическо лице иска да ограничи отговорността си. ЕООД-то дава възможност на физическото лицето да си е съдружник, да си е и управител. Възможно е разбира се едно физическо лице да предпочете да управлява не само а с помощта на още двама или трима членове на съвета на директорите. За юридически лица също е приложимо ако предпочетат колективното управление. Но на практика това е най-удобно за държавните и общински предприятия, може разбира се да се използва и формата на ЕООД. При държавните предприятия когато министър е натоварен да действа като общо събрание той има правомощията на общото събрание и той действа със заповеди, но в този случай тези заповеди не са индивидуални административни актове а едностранни сделки. Тази заповед не може да се обжалва по реда на АПК. Заповедта е сделка и се изпълнява незабавно. Публичните дружества Публичните дружества са акционерни дружества, те са регламентирани в глава осма на ЗППЦК, но там е специалната им регламентация общата е в ТЗ при АД. За тях най-общо можем да кажем, че към тях се прилагат едни много по-строги правила отколкото при акционерните дружества особено в областта на управлението свикване и провеждане на общите събрания, гласуването на тях, има задължително фигурата на директор във връзка с инвеститорите. Нещата са по-сложни защото акциите само на публичните дружества могат да се търгуват. Търговията е публична дейност действа се с публични оферти. Търговията не се извършва къде да е, тя се извършва на регулираните пазари на финансови инструменти. Задължително присъстват инвестиционни посредници които единствени могат да сключват договори. Има и задължителни изисквания за предоставяне на информация, правят се многобройни отчети до комисията по финансов надзор. Има годишни отчети има шестмесечни отчети и тримесечни за емитентите на облигации. Голямото предимство на публичните АД е, че може да прави първични емисии на акциите си на борсата и така се финансира от купувачите на акции. Вторичният пазар (където инвеститорите търгуват помежду си) пряко не засяга дружеството, но косвено го засяга, ако цената на вторичния пазар е висока, дружеството, за да задоволи големия интерес към акциите си, може да емитира нова емисия. Акционерите получават права, които им дават право да запишат акции и когато запишат тези акции те ще могат да продават тези акции на борсата. Европейски дружества Те също винаги са акционерни, особеното при тях е това, че те съществуват въз основа на европейски регламент, при тях има наднационална правна уредба. В нашия ТЗ има една специална глава за европейското дружество която се опитва да ореже смисъла на неговото съществуване, но регламентът има приоритет над тази глава, която определено му противоречи. Някои противоречия са свързани с резервата на България за търгуване на земя има и задължения за регистрирането, които противоречат, единствения смисъл от главата е задължението на търговския регистър за вписването на европейски дружества, ако те отговарят на изискванията на регламента обаче. Това дружество може да е обикновено може и да е публично. Статута е уреден в регламента. Дружеството може да избира между едностепенна и двустепенна система изисква се минимален капитал от 120 000 евро и се регистрира като европейско. Статутът на акционерното дружество е, като изключим капитала, същият като на обикновеното АД. В Германия и Англия има разлика защото там имат съответно само двустепенна и едностепенна система а европейските дружества при тях могат да имат друга система. Абревиатурата е SE (sociata europea) изписва се само на латиница. Смисълът на това дружество е, че то може да действа в цяла Европа. Имаме юридическо измерение на свободното движение на капитали това значи не само свободно движение на инвестиции, но и свободно движение на бизнес не само активите му, но и адреса на управление. Без европейското дружество се налага на дружество чиито активи са в германия, но е регистрирано в България и общото му събрание трябва да е в България без нито един акционер да е българин. Не всяко дружество може да бъде преобразувано в европейско трябва да има трансграничност не в дейността (да сключва договори извън граница), а в предприятието (активите да са зад граница). Регламентът казва две или повече дружества от което поне едно е на територията на страна членка новосъздаденото дружество може да се впише като европейско. Или пък при вливане едно или повече дружества на териториите на различни страни членки се влива в съществуващо дружество, съществуващото дружество може да се трансформира в европейско. Две дружества на територията на различни страни членки формират общо холдингово дружество, холдинговото дружество може да се регистрира като европейско. Две дружества на територията на различни страни членки формират общо дъщерно дружество това дъщерно дружество може да се регистрира като европейско. И едно дружество контролира друго дружество на друга страна членка поне две години, след изтичането на тези две години контролиращото дружество може да се регистрира като европейско. Местенето на седалищата на едно европейско дружество става с информирането на работниците и служителите на това дружество, това е задължение за дружеството и в управителните органи да има представители на синдикатите които да информират работниците и т.н. Преобразуване на предприятието Това е една от важните теми защото отчита динамиката в развитието на предприятието предприятието е динамичен състав не само по отношение на дейността но и по отношение на отношенията между предприятията. Обединенията и Изтегляне 311.23 Kb. Сподели с приятели:
|