Понятие, система, принципи, източници за търговското право
Изтегляне 311.23 Kb.
|
|
Понятие, система, принципи, източници за търговското право. Търговското право като правен отрасъл Самостоятелен правен отрасъл от Частното право. В българската правна система търговското право е отделено от гражданското право имаме така наречения дуализъм в частното право. В Германия, Франция и България има обособен кодекс търговско право. Но и понастоящем за голяма част от въпросите се привлича уредбата от гражданското право. В периода 51-89 година със ЗЗД се отменя старият търговски закон 89-та се издава Указ 56, който регламентира търговски отношения. 1991г. е приет Търговският закон - първата част, след това са добавени сделките и несъстоятелността. Система на търговското право Може да се раздели на три части: 1. Общи положения. Търговци; 2. Търговски сделки; 3. Несъстоятелност. Самият търговски закон обаче дава основание да се увеличат частите като търговците са отделени от общите положения. Принципи на търговското право 1. Принцип на свободната стопанска инициатива; 2. Принцип на възмездността – това е характерно защото то е бизнес право цели печалба. Но може един търговец да направи дарение и можем да го наречем спонсорство; 3. Принципът на недопускане на монополно положение и на нелоялната конкуренция; 4. Претенцията към участниците в търговския оборот да прилагат грижата на добрия търговец. Добрият търговец е професионалист и за това правото предявява по тежки изисквания към него отколкото към добрия стопанин; 5. Публичност на търговската дейност – вписват се в регистъра. Източници на ТП Под източници разбираме нормативните актове където са събрани интересуващите ни правни норми. Нормативен акт – акт в който има правни норми. 1. Конституцията – свободната стопанска инициатива, неприкосновената частна собственост; 2. Основен нормативен акт с характера на кодекс е Търговският закон 1991г. Други закони: 2.1. Закони: за кредитните институции, за кооперациите, за защита на конкуренцията, за особените залози, за търговския регистър; 2.2. Кодекси: за застраховането, за търговското корабоплаване. 3. Подзаконови актове – наредбата за воденето, съхранението и достъпа до търговския регистър. 4. Европейски актове регламенти. 5. Международни актове – Виенската конвенция за международната търговската продажба. Субсидиарен източник на търговското право е гражданското законодателство, основно ЗЗД, ЗЛС. Търговският обичай (многократно прилагано правило за поведение с съзнание за задължителност), съдебната практика, тълкувателните решения. Решенията на конституционния съд не са точно съдебна практика целите им са други. Търговец. Търговска сделка. Понятие за търговец Лице което по занятие извършва търговски сделки. 1. Лицето е нещо което е припознато от правото като субект на права и задължения. Търговецът има имущество (съвкупността от права и задължения). 2. По занятие – не инцидентно, не случайно, извършва търговски сделки, това му е работата, но може да има и друга работа по трудов договор. Понятие за търговска сделка Два са подходите за дефиниране на понятието търговска сделка в чл. 1 има изброяване на сделки, които законодателят определя като търговски това са абсолютните (обективни) търговски сделки, те са търговски винаги без значение от участващите субекти. Субективни търговски сделки са всички сделки, които търговец сключва по своето занятие, качеството на тези сделки, като търговски, произтича от качествата на лицата, които ги сключват. Има търговци, които са такива по правно организационната си форма (защото са регистрирани като търговци) такива са търговските дружества и кооперациите. Търговец е и всяко лице, чиято дейност по обем или предмет изисква да се води по търговски начин. Лица които не са търговци - селскостопанските производители, свободни професии, лица които отдават стаи в обитавани от тях жилища. Свободните професии са изключени, за да не се обременяват тези категории лица със задълженията, които ще им коства статусът им на търговци. Търговци: 1. Едноличен търговец; 2. Търговски дружества: събирателно, командитно, дружество с ограничена отговорност, акционерно, командитно с акции; 3. Кооперация. Дружествата законът дели на персонални и капиталови. Персонални – участниците получават неограничена отговорност за задълженията на дружеството, типичен представител – събирателното дружество, такова е и командитното. Капиталови – там водещо е участието с имущество, типичен представител е акционерното дружество. Има и европейски дружества регулирани от европейски регламенти и отчасти в ТЗ. Предпоставки довели до възникването на търговското право Ако погледнем предмета на регулиране на гражданското право то е много близко до предмета на търговското право. И двете регулират отношения между равнопоставени лица. Търговското право е клон на частното право. Погледнато изобщо би трябвало да не съществува търговско право, защото за да има някакъв отделен отрасъл на правото, той трябва да има добре очертан предмет – някакви особени обществени отношения, които да се нуждаят от нормативно регулиране. Особеното е в характера на тези отношения. Отношенията, които гражданското право регулира имат потребителски характер. Има се предвид това, че участието в тези имуществени отношения има за цел задоволяване на лични потребности на участниците. Тъй като всички лица имат потребности откакто има държави от тогава има и гражданско право. В едни по-късни времена настъпват сериозни промени по отношение на тези имуществени отношения, те стават по-различни отколкото са били преди това. Място е Западна Европа времето е X-XIIв., като тези отношения стават преобладаващи XVII- XIXв. Това са така наречените пазарни отношения. Говорим за развитието на икономически живот и тези отношения налагат създаването на специални системи за регулация. Търговското право има място само там където има пазарни отношения като икономически модели. Търговия има откакто има държави сигурно и преди това, но тогава икономическият модел е аграрният модел, той разчита на естественото производство, той е статичен, земята представлява основен източник на блага. Земята ни дава възможност ресурса естествено да се възпроизвежда и това ни дава възможност обществото да съществува статично. Пазарният модел се опира на самата размяна тук няма естествено възпроизводство, ресурсът идва от друго място в резултат на размяната, за това той е динамичен модел той се разраства това е неговия смисъл и това е неговата трагедия, защото това разрастване не може да е безкрайно. Днес това разрастване води до все по-голям прогрес, който обаче води до изчерпване на ресурсите, но нас това не ни интересува. Търговското право възниква в западно европейските градове, които се различават силно от гръцките полиси. Класическият град-държава се основава на аграрния модел има един централен град и земеделски земи около него, на които се основава икономическата основа на града. Западно европейският град не разполага с никакви земи, неговата икономическа основа не е аграрна. Западноевропейският град за това възниква, защото хората в градовете са аутсайдерите това е следствие от организацията на Западна Европа където има феодализъм. Въпреки това което сме учили по история феодализъм има само в Западна Европа в България и останалия свят няма. Феодализмът се основава на частна собственост над земите и административна власт (суверенитет) над тази земя. Всеки феодал се явява собственик и господар на своите имения. Имало е васални отношения, които са се задействали при определени условия, но спрямо земята има суверенитет. Западна Европа е разделена на хиляди държави и търговия в нормалния смисъл на думата няма. Как да има? Когато един източен търговец, където са развитите цивилизации, иска да мине през Западна Европа, той трябва да мине през десетки държави, да плаща мита и стоката му безкрайно да се оскъпи. Тъй като такава търговия не се развива системата е затворена за това феодалът се нуждае от работна сила – крепостните селяни. Освен това, за да не се разделя още земята, тя отива само при първородния син, дъщерите са получавали зестри, но останалите синове нищо. Това води до социални проблеми. Част от тези мъже са ставали войни, други монаси и свещеници (те не се възпроизвеждат). Останалите са свободни хора, които могат да тръгнат по друг път. Освен това на крепостните не им е харесвало да са крепостни, те не формират съсловие и страдат от много жестоки порядки. Еврейското население. След като евреите са въстанали около 70-те години след христа. Римляните сриват Йерусалим и разселват евреите. На тези евреи е било забранено на притежават земя, забранено им е да правят каквато и да е държавна кариера. Държавната служба е съществувала, но се е концентрирала в малко хора. Следователно евреите също е трябвало да намерят начин за съществуване. Освен това от римско време има градове, включително с крепостни стени, защото германските варвари не са разрушавали градовете а са се опитвали да наследят максимално ефективно римската цивилизация. Тези градове не са можели да станат административни центрове защото не е имало държави и тези градове са събрали малките синове, избягали крепостни селяни и евреи. Но без земя единственият доход е можел да идва от търговия, лихварство, банкова дейност. Градовете са били много добре защитавани от рицарите (малките синове), евреите са търгували, имали са добри контакти между фамилиите, това е поставяло на много добра, включително етична, основа търговията. Така през XIII-ти в. Венеция става световна сила номер едно. В тези градове възникват тези особени отношения, градското население от икономическа гледна точка стъпва само на пазарни отношения - търговия и услуги. Тази икономическа система неминуемо се нуждае от демокрация централизираната система е абсурдна за западно европейския град. Това води до развитие на различен тип мислене. В университетите има обръщане към гръцките, а в областта на правото и римските, постижения. В тези градове възникват юридически правила приети от градските съвети – статути, които организират търговския живот в градовете. Феодализмът също се променя, появява се третото съсловие - градското население. Започва икономически натиск от градовете, които искат своето, рамките на града не ги задоволяват. Въпреки че Венеция и Генуа имат своите завладявания, но това не е достатъчно. В западна Европа възниква необходимостта от нормални държавнически формации. Това е времето на абсолютните монархии. Западно европейската монархия прилича на източните монархии, но въпреки че тя е абсолютистка, но парламента има по-голямо значение, тя е един компромис между феодалната аристокрация, градските аристократи и монарха. На практика градското население си купува възможността да излезе от градовете. Третото съсловие взима под аренда земите, излизат от градовете, за това и те западат. Това е шанс за третото съсловие да напусне градските земи. Откриват се границите, правят се великите географски открития. Освен това от Константинопол са отмъкнати 100 тона златни византийски номизми. Това дава възможност за изключително икономическо развитие. Така от градовете се стига до това, пазарният модел да завладее първо различните европейски монархии а след това да се завладее и останалият свят. XIX в. окончателно ликвидира феодализма, френската революция го ликвидира. Холандия се оказва изключително динамична в това отношение защото тя е една блатиста територия част от свещената римска империя, но реформацията дава тласък на търговията, отричайки католицизма успяват да създадат една държава копие на град и тя тръгва по търговския път. Англия също трудно достъпна отвъд (Ламанша) също е поле на особени процеси, лишава се от аристокрацията си при войните на бялата и червената роза, приема реформацията по особен начин - Кралят става глава на църквата и властта сама започва да се обуржоазява. Война между Краля и парламента по времето на Кромуел. Англия е и лошо място за развиване на земеделие и там се развива пазарен модел. В Европа Наполеон не успява да наложи буржоазния модел. Но след редица конфликти Прусия и Австрия успяват да консолидират териториите на предишните феодални владения. Така този пазарен модел завладява Европа окончателно а чрез търговската и географска експанзия и останалия свят. Китай се съпротивлява до края на опиумната война. Русия сама решава да се присъедини към пазарния модел. В България процесите са различни. Феодалният модел в Западна Европа не съществува на балканите. Собственик на земята е монархът, земята се раздава по заслуги на служебната и военната аристокрация. Което означава, че аристокрацията не е наследствена. Да бъдеш участник в разпределението на благата не се предава по наследство а по заслуги, без значение дали си първи или пети син. Аристокрацията е служебна защото тук има добре развита държавна администрация - държавна служба и кариерата в нея е сериозно нещо. Служебната аристокрация по заслуги получава земи. Военната аристокрация също е силна, Византия води много войни, за което е подържала голяма армия, това дава големи възможности на всеки един човек да се развива, няма ги западните съсловия, във Византия можеш от нищото да станеш император. Гръбнак на Византийската икономика става не аристокрацията а свободното селячество стратиотите, военни които получават земи и плащат ниски данъци срещу задължение за участване във войните. При тези условия феодалният модел е бил неприложим, но се е наложил под западноевропейски натиск и това е довело до унищожаването на източните държави при сблъсъка с първите нашественици. Няма ги независимите градове и корпорациите, има търговия, но на разрешителен режим. В Русия първо, когато започват военните заплахи, се налага централизираният византийски модел, по-късно се налага феодализацията и по времето на Петър I се възприема абсолютизмът. Когато си притиснат феодализацията е пагубна. Османската династия е разбирала тези фактори, те са били много добре образовани хора, възприели са и по най-добър начин постиженията на западната цивилизация. Те възприемат византийския модел – административна и военна аристокрация. Създали са и модел на самоуправление. Това не било лошо за населението (раята) то се самоуправлявало по своите обичаи, но те не са могли да участват в управлението. Тук докато турците са водели войни са се провеждали процеси сходни с тези от западноевропейските градове. Дава се възможност за развитие на търговия и възникване на корпорации. Има голяма разлика обаче, защото на запад държавата където я има е добронамерена. Тук държавата се противопоставя на тези процеси, налага тежки данъци, освен това започва да се феодализира. След нашето освобождение идва времето на въвеждането на пазарния модел в България, този модел обаче никога не се разгръща напълно, тя си остава обърната към земята. Какво става с правото. На запад има статути, но това е недостатъчно, за да има право трябва да има държава. Това на запад става XVIII и XIX в. (европейското просвещение), идеята за народния суверенитет. Френската революция, но преди това декларацията за независимост на съединените щати. Правото се поставя на юридическа основа, на основата на човешките права в ученията на Джон Лок, Монтескьо и Русо. Концепцията за човешките права замества липсата на идеология освободена от религията. Чрез тези права човекът се еманципира, но чрез тях се явява и част от обществото. Всеки, без значение от пол, раса и т.н., всеки може да е носител на тези права. След френската революция имаме декларацията за правата на човека и гражданина. По това време започва и икономическата експанзия, защото тя се нуждае от икономическа основа. За бизнеса е добре, че хората са свободни, така имат свободата да отдават работната си сила, под икономически натиск разбира се. Законите. Първи и най-важен е френският търговски кодекс. Това са два ордонанса от времето на Луи XIV за търговията и морската търговия. 1807г. се приема търговският кодекс по времето на Наполеон и така се появява делението между гражданското и търговското право. Ние превеждаме търговията, но това не е точно, защото се разбира само посредничеството, а юридически търговията обхваща и производството и услугите. По правилен е терминът бизнес, който може да се преведе обсебеност, набляга се на грижата, която предприемачът полага за начинанието си. Бизнесът е ново понятие, търговия има от векове бизнесът е от скоро. В учебниците пише, че докато френският граждански кодекс е едно съвършено постижение на юридическата мисъл, за сметка на това търговският кодек бил доста несъвършен. Това може да е вярно, но не е коректно, той като гражданското право стъпва на основите на римското право, а търговското право няма основа на която да стъпи и френският търговски кодекс се опира на търговския опит. В резултат на френската експанзия в Европа тези постижения на правото се възприемат от други, включително германски, държави. Германците на базата на своите постижения в научната мисъл са създали свои юридически актове – немския граждански законник (BGB) и търговския законник (HGB). Тези два търговски закона френският и немският са в основата на търговското право в целия свят. Чрез икономическата експанзия френското право се разпростира и в Африка и близкия дори далечния изток. Германската правна система се налага в русия чрез културното просмукване а през русия и към Китай и Япония. В англосаксонската система положението е по-особено, там правото се развива в съдилищата, там такива супер кодекси няма. Търговското право по нашите земи се появява преди освобождението. В османската империя започва сериозна реформа в армията, икономиката, търговията. Прави се промяна на структурата на обществото, части от населението получават едни значителни права. След кримската война империята претърпява финансов колапс, европейците и помагат да се съвземе срещу две сериозни отстъпки – да отвори пазара си, който е бил огромен и да се създадат правила на търговия подобни на западните. Има нова юридическа рамка – отоманският търговски закон, създаден от българин Гавраил Кръстевич на базата на френския търговски кодекс. Отоманският търговски закон е действал в България до 1989г. когато влиза в сила българският граждански закон. Под действието на този отомански граждански закон започва първият в България икономически бум по времето на Стамболов. Този търговски закон е приет след едни изключително професионални дебати в парламента. Законът използва за образци най- модерните закони за времето си унгарския търговски закон и румънския търговски закон. Румъния е била развита държава и запазва търговския си кодекс дори след техния 9-ти септември. Нашият закон не случайно не е наречен търговски кодекс защото важни въпроси са били регулирани със специални закони например дружествата с ограничена отговорност. Този закон действа до 1951г., но неговата икономическа основа е ликвидирана още 1947г. защото където няма пазарен модел не може да има търговско право. При социализма моделът е централизиран няма пазар няма място на свободен избор от гледна точка на потребителя. 1947 г. е ликвидирана пазарната система със Закона за национализацията на едрата индустрия и банките и Закона за национализацията на едрата градска покрита недвижима собственост. Отмяната на търговския закон е била въпрос на акт на парламента. От края на 80-те година започват реформи в България, дава се възможност на производителите да произвеждат и неща извън плана. Указ 56 действа за кратко. Търговският закон е разработен от Великото народно събрание заедно с Конституцията 1991г. В сила влизат само общите положения и търговците, правният режим на търговските сделки е поет от ЗЗД. В Указ 56 има няколко текста, крайно недостатъчни, за несъстоятелността. 1994 година се приема частта за търговската несъстоятелност а 1996 година се добавят и сделките, въпреки че ЗЗД действа добре. След това има още промени, най-съществената промяна според доцента е от 2003г. свързана с режима на преструктурирането на търговски дружества (концентрациите). Към днешна дата Търговският закон е съобразен с всички важни европейски директиви в областта на търговското право. Заедно с това у нас действат поне два регламента в сферата на търговското право. Понеже тази област е доста чувствителна няма много регламенти, но има много директиви, за разлика от конкурентното право например. Предмет на търговското право Предмета на правно регулиране на търговското право това е предприятието – стабилна трайна организация, която се основава на кръгооборота на капитал и цели реализирането на печалба. Под трайна организация се има предвид предприятието да просъществува вечно и да генерира капитал. В такъв смисъл понятието се разглежда като стопанска единица, но ние трябва да видим и неговата правосубектност, защото единствения начин за генериране на печалба е чрез сключването на сделки. Можем да говорим за индивидуални и колективни предприятия вторите са по-често срещани защото предприемаческият риск води до това колективиране. В гражданското отношение съсобствеността е нежелано явление а при търговските отношения дружеството, което прилича на съсобствеността, е правило. Причина за това сдружаване е общият интерес и големият риск. Практиката показва, че е по-добре трима да формират едно предприятие, което изкарва печалба 100, отколкото всеки да се бори с печалба 20. Проблемите между съдружниците съществуват и дори са по-резки отколкото при съсобствениците (обикновено роднини), но предимствата на сдружаването го налагат, а за да се тушират конфликтите има сериозна правна уредба въпроса е силно институциялизиран. Има три типа форми на личности, за да формираме предприятия. Имаме едноличен търговец (индивидуален предприемач) това е най-често срещаната форма и най-простата форма на извършване на бизнес която не налага изисквания за регистрация и формиране. Търговецът има целия контрол и носи целия риск, и получава всичко от успеха на бизнеса, цялата печалба. Една от особеностите на ЕТ в САЩ е липсата на изисквания за формиране – никаква регистрация, вписване и т.н. У нас ЕТ се регистрират както всички останали, така е и в много европейски странни. Другите два вида форма на бизнес предприятия са сдружението и корпорацията. Има два типа сдружения едно което наричаме общо сдружение (нашето събирателно дружество) и лимитирано (командитно) сдружение. Има два вида корпорации общи корпорации, като нашето акционерно дружество и второто лимтирана отговорност като нашето ООД. Първият въпрос е колко лица са необходими, за да се създаде бизнес предприятие. При ЕТ винаги един. За сдружение поне двама, но гъвкавостта на сдружението е, че няма ограничение за броя на лицата, които могат да участват, това се отнася и за общото и за лимитираното сдружение. При корпорацията гъвкавостта е най-голяма може да има само един съдружник, но и хиляди и дялове в размер на милиарди долари. Може да има само едно лице, не е задължително това да е физическо лице, може и да е друга корпорация, като тогава втората става клон. Изискванията за създаване За ЕТ няма изисквания, но когато става въпрос за специален вид бизнес се искат разрешителни. Бащата на лектора е имал застрахователен бизнес и нищо не е регистрирал. При сдруженията трябва да се сключи споразумение за сдружаване ако сдружението е общо договорът не е нужно да бъде регистриран. Може споразумението дори да не е писмено. В България договорът трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да се извърши регистрация. Стискането на ръце обаче не е много умен начин за създаване на сдружението, понеже не е уредено разпределението на печалбата в договор. Обикновено такива договори са сложни документи, в които се уреждат правата и задълженията на съдружниците. У нас също учредителният договор на събирателното дружество е по-сложен за съставяне отколкото учредителният договор на едно АД. Ако е лимитирано дружество, договорът трябва да е не само писмен, но той трябва да бъде и регистриран. Причината за тази допълнителна стъпка е необходимостта за специална защита на ограничено отговорните съдружници по отношение на неограничено отговорните, трябва да отбележим, че в България командитни дружества не се срещат. Тук същественото е защитата на ограничено отговорните от отговорност каквато няма за неограничено отговорните. Изискванията за учредяване на корпорация. Трябва да се създадат правила за инкорпориране и това е прост документ само от три страници причината за тази простота е, че той се отнася за технически въпроси, като как се образува капитала на дружеството и процеса на регистрация е много улеснен. Има два документа свързани с учредяването на корпорацията – правилата за инкорпориране се отнасят само за учредяването на корпорацията, а другият е за управлението и не се свързва с регистрацията. При корпорацията с ограничена отговорност отново трябва да се извърши регистрация. Ограничена отговорност Като адвокат това е най-важният въпрос, по който трябва да консултираме нашите клиенти, за формата на предприятието. Ограничената отговорност означава, кой носи отговорност от провала на предприятието. И при трите форми активите на предприятието се използват за удовлетворяване на кредиторите, но важният въпрос за собственика на предприятието е до къде могат да стигнат кредиторите, дали само до имуществото на самото дружество, но и до имуществото на собствениците на дружеството. За ЕТ няма никаква защита. Ако бизнесът на бащата на лектора пропадне кредиторите могат да се удовлетворят от цялото му имущество. Общото сдружение – няма защита и кредиторите могат да се обърнат към имуществото на собствениците на дружеството, когато имуществото на дружеството е недостатъчно. Това е сериозен недостатък за това да имаме общо сдружение. Командитното дружество – трябва да има поне един неограничено отговорен съдружник и един ограничено отговорен и при недостатъчност на имуществото на дружеството кредиторите могат да се ползват от имуществото на неограничено отговорните, но не и от имуществото на ограничено отговорния съдружник, но има изискване ограничено отговорният съдружник да не се ангажира с управлението на дружеството. У нас неограничено отговорните съдружници носят неограничена отговорност, но и само те могат да управляват дружеството. При корпорациите кредиторите могат да се ползват само от имуществото на корпорацията, а акционерите не носят отговорност. Има две изключения от това правило което защитава акционерите. Първото е договор за гаранции и понеже акционерите си поделят ограничената отговорност, ако акционерите подпишат договор за гаранции, това се прави при големи заемодатели, които могат да искат такива споразумения. Това в България е недопустимо. Това е доброволен отказ на съответния акционер от защитата която му дава ограничената отговорност в България такъв договор би бил нищожен. Другото изключение е в съдебна практика, което се определя като „разкъсване на корпоративното було” (разкъсване на защитата), ако акционерите злоупотребят с ограничената отговорност и я използват за свой лични цели този принцип може да бъде премахнат от съда. В България това е недопустимо. Контрол и управление При ЕТ собственикът управлява собствения си бизнес. При събирателното дружество всеки съдружник може да управлява сам дружеството, ако няма друго споразумение. Много важно е в договора за учредяване да се определи какви ще са задълженията на съдружниците свързани с управлението. При командитното дружество това пак е така с изключение на това, че ограничено отговорните съдружници не трябва да се занимават с управлението, за да се ползват от защитата. При корпорациите особеното е, че собствеността е отделена от управлението. Правото на контрол е разпределено между три различни субекта: на първо място акционерите или собствениците, съвета на директорите и на трето място служителите на корпорациите и ще видим правата на тези три групи. Данъчно облагане При ЕТ се облагат доходите на търговеца. При сдружението в САЩ се облагат доходите на всеки от съдружниците, както при ЕТ не се плаща корпоративен данък, ако съдружниците участват с 50 % те ще си Изтегляне 311.23 Kb. Сподели с приятели:
|