Понятие, система, принципи, източници за търговското право
partnership. Нито са society което значи сдружение нито са company компания. В
Изтегляне 311.23 Kb.
|
partnership. Нито са society което значи сдружение нито са company компания. В английската система се наричат unlimited partnership в американската general partnership. В Германия, Австрия, САЩ и Англия те дори не са юридически лица там режимът е още по-свободен, но в Германската система се регистрират. Ние сме възприели Романския модел - юридически лица подлежащи на регистрация. Основното е простотата, но правото трябва да търси равновесието - да не се засягат интересите на другите лица от свободата предоставена при събирателното дружество. Няма ли простотата и удобството на събирателното дружество да засегне интересите на кредиторите. За да немя подобен дисбаланс е измислена неограничената отговорност. Имущество Няма имуществен праг това е изключително облекчение, но трябва да има имущество защото няма предприятие без такова и трябва да се регистрира това имущество и да се вижда в учредителния акт. Понеже предприятието е колективно имуществото се формира от вноски и с включването на дружеството в оборота ако вървят добре нещата това имущество ще се увеличи. Щом е колективно дружеството следва да се постигне въпроса за дяловото участие, участието с вноските в началото продължават ли да съществуват като дялово участие след формирането на дружеството. Как стои въпросът с приемането на нови членове на дружеството и могат ли членове на дружеството да го напускат. Законът казва, че няма дялове в събирателното дружество има първоначално участие, но дялове не се формират защото дяловете водят до усложняване. Казахме, че СД е персонално и е между членове, които си имат доверие и те са в състояние да тушират проблемите помежду си, ако не са е трябвало да изберат друга форма. Съдружниците определят в учредителния договор как ще разпределят печалбата, по най-справедливия за тях а не за закона начин. Може единият да участва с много пари, но до там да се изчерпва участието му а друг да участва с малко пари, но с много идеи и енергия и може вторият да има по-голям дял от печалбата. Това разбира се трябва да се запише в учредителния договор, за да е стабилно. По принцип не би трябвало да се приемат нови съдружници, защото щом те са си избрали съдружниците те би трябвало да са си решили, че не им трябват други хора, но съдружниците имат право да си предвидят такава възможност в учредителния договор и каква е процедурата, дали молба, какво ще е участието и т.н. С напускането на съдружник би трябвало да се прекрати дружеството, защото без неговите качества дружеството не може да функционира, но е разрешено в учредителния договор да се уреди напускане. Да се уреди какво ще се даде на напускащия съдружник, дали това което първоначално е внесъл или пропорционална част от дружеството защото то може да е поскъпнало много от учредяването, ще се даде ли изобщо нещо. Ще се прекратява ли договорът при смърт на съдружник по закон, ако не е уговорено друго – да. Но може в учредителния договор да се предвиди дружеството да продължи да съществува, но тогава трябва да се решат и проблемите с наследниците и т.н. Като цяло нормите са диспозитивни. Въпросът за неограничената отговорност на съдружниците за имуществените задължения на дружеството е императивно даден. Тази неограничена отговорност е смекчена то закона (чл. 88) – принудителното изпълнение се насочва първо към имуществото на дружеството. Чак ако имуществото на дружеството не е достатъчно, а са останали неудовлетворени кредитори, се посяга на имуществото на съдружниците. В учредителния договор задължително трябва да се впише участието в печалбите и загубите. Забранено е, не в ТЗ а в ЗЗД, който се прилага субсидиярно, лъвското дружество (societale leonida), при което един съдружник има само правата а другите само задълженията. При приемането на нови съдружници чл. 92 на ТЗ казва, че встъпващите съдружници имат неограничена отговорност за имуществените задължения на дружеството. За това трябва много да се внимава с нещата които се допускат от закона. Има право на лични възражения по чл. 91 ТЗ, но не е сигурно дали ще минат. Другият интересен въпрос във връзка с имуществата е свързан с чл. 98 ал. 2 и 3 ТЗ. Съдружниците носят отговорност за задълженията на дружеството и след напускането на дружеството. Тук вече лични възражения са уместни ако съдружникът докаже, че дружеството е натрупало дълговете след неговото напускане и съдът би трябвало да я уважи. Събирателното дружество в интерес на истината създава много проблеми, но ако дружеството е създадено при нормални условия и съдружниците наистина си имат голямо доверие тези проблеми не биха възникнали. Но ако дружеството е създадено от хора които просто не са стигнали в закона до чл. 113 (ООД) и са си създали събирателно дружество това е било грешка. Управление И тук е възприето максимално най-простото управление - всеки съдружник може да управлява дружеството както намери за добре (чл. 84 ал. 1), нормата е диспозитивна, освен ако с учредителния договор не е възложено управлението на един или няколко съдружници или трето лице. Нормално е де има такова разрешение защото всеки съдружник, като неограничено отговорен, има интерес да управлява дружеството по най-подходящия начин. Тук се вижда елементът на доверието най-ясно. Възможно е да се предвиди и друга форма на управление. Събирателното дружество няма общо събрание, няма и органи на управление (управител или управителен съвет). Може разбира се такива органи да се предвидят в учредителния договор. Може да има и други системи за управление – всички съдружници да взимат всички решения заедно и да подписват заедно актове и т.н. И тук има императивни норми чл. 87 ако съдружниците приемат система за решения, при която решенията се взимат с мнозинство всеки съдружник гласува с един глас. Всеки без оглед на неговото участие е еднакво ценен и не може да се прави разделение. Чл. 84 ал. 2 предвижда решения които се взимат със съгласие между всички. Съгласие и единодушие има разлика. Единодушие има когато имаме гласуване а когато казваме съгласие на съдружниците предполагаме, че няма гласуване, просто всички съдружници трябва да са съгласни с решението, да са се подписали под него. За придобиването и разпореждането с недвижими имоти пред нотариуса трябва да са всички съдружници и така да изявят съгласие. За назначаване на управител и за заем, трябва да има предвидена възможност за управител и заем. Има и други решения, които се взимат със съгласие на всички – промяна на учредителния договор, прекратяването на дружеството, преобразуването. Представителство Управителската и представителската дейност са различни неща. Управленската дейност е организационна, представителската дейност е връзката с външни лица. Това е разликата, но връзката между двете е много силна, защото нормално е който организира той да сключва договорите. Без управление и без представителство не може да съществува дружеството. Така че които съдружници взимат управленските решения те и представляват дружеството. Ако всеки управлява, всеки има право и да представлява дружеството. При представителната дейност се стига до така наречената конкуренция на интереси. Основополагащ е текстът на ЗЗД, който допуска договарянето сам със себе си. Най-вероятно ще надделее личният интерес и за това се прилага принципът на обща забрана за извършване на конкурентна дейност чл. 83. Няма да има конфликт на интереси, защото няма да има и сключване на такъв договор. Това е разумното решение още по-разумно е, че тази забрана не е абсолютна и със съгласието на останалите съдружници могат да се сключват и такива сделки, тоест може съдружник да извършва и конкурентна дейност. Ако съдружника е сключил договора за себе си дружеството може да встъпи в правата и задълженията по тази сделка. Представителството на дружеството се вписва в учредителния договор и в регистрите. Ако нищо не е записано всички управляват и представляват дружеството това няма нужда да се вписва. Ако нищо не пише всеки съдружник има правомощие да представлява дружеството. Прекратяване За събирателното дружество характерно е, че има много специални основания за прекратяване. Това е така заради персоналния характер на персоналното дружество. Всеки проблем със съдружник може да доведе до прекратяване. Основният проблем е прекратяване на членството на съдружник – смърт, изключване, напускане, запрещение на съдружник. Съдружник може да иска прекратяване на дружеството. Проблем на съдружник с негови си кредитори. Всичко това може да доведе до прекратяване, защото се увреждат личните качества на съдружника. Вижда се колко нестабилно е дружеството. Ако искат да заздравят дружеството обаче съдружниците могат да го заздравят като определят в учредителния договор правилата при възникване на тези проблеми. В чл. 93 са предвидени основания за прекратяване това не са единствените основания има и други, но някои от изброените са общи не всички са специални. Първите три са от общите. Четвъртото – ако не е уговорено друго при смърт на съдружник ФЛ или прекратяване на съдружник ЮЛ, пето по искане на синдика при несъстоятелност на съдружник (не на дружеството!), с предизвестие за прекратяване от съдружник. Не пише за напускането на съдружник, но това се извлича от чл. 97 ТЗ по аргумент от противното. Интересно основание за прекратяване на дружеството е по чл. 96 – прекратяване с предизвестие от личен кредитор на съдружник. Цялата работа идва от там, че съдружниците нямат дялове, затова трябва да се прекрати дружеството, да се оформят ликвидационни дялове, от който дял да се удовлетвори кредиторът на съдружника. Този интерес на кредитора не е интерес от прекратяване на дружеството а от събирането на дълга. По ал. 2 може да не се прекрати дружеството, ако останалите съдружници решат да платят на кредитора на съдружника. Прекратява се само членството на съдружника ако съдружниците не решат друго. По подобен начин се поставя въпросът за несъстоятелността на съдружник чл. 94 т. 5, но там не е предвидено запазване на дружеството, въпреки че би трябвало да се предвиди, защото няма да има интерес ако дружеството плати дълга. Командитно дружество Общи положения Името идва от договора за коменда едната от страните на която се нарича командатист. Тази форма на организация бързо е надраснала първоначалната си форма. Появили се неограничено отговорни съдружници командатистите или инвеститорите, те инвестират средства в дружеството без да носят рисковете от натрупването на загуби с личното си имущество. Но тези дружества в България нямат разпространение разпространени са в Германия и Англосаксонската система защото там СД и командитните дружества не са юридически лица така се заобикаля корпоративният данък с който по принцип се облагат юридически лица. При корпоративния данък, данък плащат ЮЛ и след това данък се плаща от съдружниците. За това се прави трикът – прави се ООД и предприятието му се включва в командитно дружество, което няма да плаща корпоративен данък. Има проблем защото единият от съдружниците трябва да отговаря неограничено, но ние правим неограничено отговорен съдружник ООД-то а останалите съдружници в ООД-то стават командатисти. Фактически предприятието реално действа под формата на дружество с ограничена отговорност, но от юридическа гледна точка – под формата на командитно дружество и тук се вижда важността на формата. Това е законно, въпреки че е близо до ръба, особено там където данък печалба е висок например в Германия. У нас тези хватки са невъзможни защото КД е ЮЛ и с данък печалба се облага всичко без значение дали е ЮЛ или не. Имущество Както СД, само че отговорността е ограничена за част от съдружниците. Управление Същият принцип на управление както СД всеки може да управлява, но само измежду неограничено отговорните съдружници. Представителство Който управлява той представлява. Конфликта на интереси – само по отношение на неограничено отговорните съдружници, за другите няма такова понятие защото не участват в управлението и представителството. Прекратяването Същите правила, отнесени само че към неограничено отговорните съдружници. Има обаче възможност за участие на ограничено отговорните лица в загубите ако името му е включено в фирмата на дружеството. Дружество с ограничена отговорност Общи положения Това е най-разпространената форма на търговско дружество, защото се е оказала най-универсална. Това е единствената форма която е създадена в кабинетите на учените а не в практиката на принципа на пробата и грешката. Възникнала е в края на XIX век 1892/3 година. Като млада държава Германия става икономическа сила №1 в света много бързо без колонии и т.н. една от причините за това е ООД-то. Тази форма се разпространява първо в страните близки до немската система Австрия, Русия, Сърбия. В България също влиза закон за ограничено отговорните дружества от там идва и съкращението ООД в други съседни страни е ДОО. В различните държави се използват различни абревиатури GmbH или GbH съюза. В русия е ООО в Сърбия и Македония ДОО у нас е ООД. В англосаксонската система съдбата на тези дружества е по-особена, на практика там ги няма. В Англия съществуват капиталови търговски дружества които наричаме компании в английската система и корпорации в американската. Тези компании обикновено са АД, но може да са и ООД. Има в английската система такива компании които са частни (прайват) те приличат много на ООД-тата с изключение на това, че може управителят да е едноличен орган. Там има акции макар и наречени дялове (шеарс). Те са частни защото акциите им не се търгуват публично а между купувачите и собствениците на дялове има съкращение Ltd. В САЩ има LLC лимитет леабилити компани тези компании са много близки до нашето ООД. В САЩ не са възприемали само англосаксонската, но и континенталната система. В САЩ всеки щат си има отделен закон за дружествата, когато говорим за partnership-ите там има федерален закон, защото партньорите могат да са лица от различни щати, докато корпорациите при всички случаи са ЮЛ и представляват една личност и законът е щатски за съответния щат. В САЩ също така има хармонизация на законодателствата подобно на ЕС, само че САЩ като държава е доста по-напред. Учредяване Немския законодател се е стремял да даде проста система за учредяване. Тази простота се изразява най-вече в това, че липсват формални изисквания свързани с учредяването, в смисъл по организацията на учредителното събрание. То може да се проведе присъствено или неприсъствено, разбира се трябва да има протокол накрая, който да отиде в органа по регистрацията. Все пак има някои по сложни неща при ООД- то по отношение на имуществото и управлението. По отношение на имуществото това е изискването за капитал (взето е от АД), а при управлението сложното е законоустановената система за управление, при която съществува ясно прокарано Изтегляне 311.23 Kb. Сподели с приятели:
|