Понятие, система, принципи, източници за търговското право
Изтегляне 311.23 Kb.
|
Глава 6 се нарича търговско представителство това е общият термин. После раздел първи е наречен търговски пълномощници а раздел втори търговски представители. Излиза, че има два вида търговски представители – търговски пълномощници и търговски представители. Теорията, това което закона нарича търговски пълномощници, нарича несамостоятелни търговски представители а търговските пълномощници по раздел 2 закона нарича самостоятелни търговски представители. В закона също така се казва, че има два вида търговски пълномощници – прокуристи и търговски пълномощници, това също е избегнато като те са два вида несамостоятелни търговски представители. Несамостоятелно търговско представителство Защо теорията нарича тези представители така? Защото тези несамостоятелни търговски представители представляват част от персоналния състав на предприятието. Тези лица решават определени управленски проблеми свързани с вътрешната организация на предприятието. Прокурист Това е първият вид несамостоятелно представителство – българският еквивалент на прокурист е търговски управител, но този термин не се е наложил, защото има твърде много управители и има опасност от смесване. Терминологията която търговския законодател дава като българска е недвусмислена прокуристът е управител не представител при него на преден план се посочват управленските му функции, тоест фактическата му дейност а не правната да представлява, тя се явяват продължение. В лицето на този първи вид търговски представители се вижда това което казахме, че при търговското представителство акцента е преди всичко на управлението. При всички случаи прокуристът е управител на предприятието не само защото закона го нарича така, но и защото например чл. 21 ал. 1 ни казва, че прокуристът има право да извършва всички действия свързани с дейността на предприятието. Това че се казва действия показва, че се има предвид не само сделки, но и управление. Има ограничения в дейността на прокуриста, но със съгласието на търговеца те могат да бъдат преодолени. За човекът недвижимите имоти се явяват източник за неговото оцеляване, там му е къщата и храната за това за движимите вещи се иска специално пълномощие. Вещни тежести се има предвид ипотеки не дори наеми били дългосрочни (над 3 години) или не. Интересен е текстът на чл. 25 който буди дори недоумение, упълномощаването на прокуриста дори след смъртта на търговеца, защото предприятието се нуждае от управление, което се прави от прокуриста. Другото важно което трябва да се запомни за прокуриста е, че обемът на неговата представителна власт се определя от закона. Ограниченията в договора между прокуриста и търговеца нямат сила спрямо трети лица. И ако, въпреки че на прокуриста в договора е забранено да дава заеми, търговецът е длъжен да приеме заема, но може ако има вреди да търси отговорност от прокуриста. Пълномощник Търговският пълномощник е наречен така, защото е много близко до гражданския представител (пълномощник). Гражданският представител изцяло се вмества в пълномощното което му е предоставено, това се отнася и до търговския пълномощник. На него правомощията не са оказани от закона. Но той може да взима и управленски решения, защото на пълномощника се дава право да сключва определен вид сделки, но той трябва да вземе управленско решение дали да сключи сделки в този предоставен му периметър и с кого. Търговският пълномощник би било просто да кажем, че той е просто един гражданскоправен представител. Въпросите, които трябва да решава един търговски представител, са много по-сложни от решенията, които може да взима един граждански представител. Тази форма съществува, за да може пък търговеца да ограничава дейността на тези си служители както си иска, дава му по-голяма гъвкавост. Търговските пълномощници има много широко приложение защото търговецът може да им предостави да сключва определени сделки, но може да им предостави и универсално пълномощно. Пълномощникът може да бъде и юридическо лице. Къде стои фигурата на прокуриста, който поема изцяло управлението: При едноличните търговци – едноличния търговец наема прокурист, за да отдели управлението от себе си от собствеността си, защото е достигнал степента на своята некомпетентност. По закон (специалното финансово законодателство) прокуристи задължително трябва да има в основните участници като банките, инвестиционните посредници и застрахователите. Банките се управляват ежедневно от изпълнителните директори, които действат постоянно а не веднъж месечно като съвета на директорите и задължително трябва да има прокурист, който ежедневно да упражнява контрол върху управленските решения. Акционерните дружества – има три нива на управление акционери, членове на съвета на директорите, служители (вътрешна администрация). Акционерите могат да бъдат десетки хиляди, служителите също могат да бъдат десетки дори стотици съвета на директорите най-малко трима в тази управленска верига се налага да има и една фигура, която ако не да взема решения поне да упражнява контрол и да подписва решенията. Това е най-често така нареченият изпълнителен директор може и да не е един а двама или трима, но не повече. Изпълнителният директор е член на съвета на директорите ако сме сбъркали с избора му трябва да го сменим. Има бърз и бавен начин. Бързият е като му отнемем изпълнителните правомощия и го оставим само член на съвета на директорите, това работи ако съвета на директорите е от поне петима и решенията ще се взимат дори той да гласува винаги против защото го е яд. Трябва обаче друг член на съвета на директорите да го замести в правомощията му. Но тези други членове на съвета на директорите трябва да са външни за дружеството защото ако са от дружеството те трябва да са му заместници хем да го контролират хем да са му подчинени. Другият вариант е бавният – да го махнем изобщо от съвета на директорите, това трябва да стане с решение на съвета на директорите, което става веднъж месечно, освен това трябва да има програма на събранието която да гласи отстраняване на изпълнителния директор и той ще знае това, защото трябва да впише програмата и за един месец може да направи много поразии. За да се избегне тази ситуация вместо изпълнителен директор съвета на директорите назначава прокурист, който не е член на съвета на директорите, но си взима възнаграждение на изпълнителен директор. Не е на трудов договор, защото мениджърите няма как да участват в синдикати, те трябва да се борят срещу синдикатите в полза на предприятието. Него можем да отстраним лесно и да го замести негов заместник, освен това като знае той колко бързо можем да го махнем ще си върши по-добре работата. Търговски помощник В законът се говори за такъв в учебниците също се говори за тази фигура. Това което закона нарича търговски помощник са всъщност служителите в предприятието лицата на трудов договор. Когато говорим за търговските представители трябва да разгледаме и въпроса за конфликт на интереси не в смисъла на специалния закон. За конфликт на интереси говорим винаги когато имаме съвпадане на управителни и представителни правомощия и тогава когато това лице, което е управител или представител, има личен интерес в същата област или представлява чужд интерес в същата област. Това идва от там, че предприятията действат в конкурентна среда и представител или управител на предприятие е също така управител или представител на конкурентно предприятие. Тъй като добрите мениджъри са малко може няколко дружества да искат да ползват един и същ пълномощник например. Това не е забранено, но трябва да се иска разрешение от съответните представлявани търговци. Когато не се стигне до подобно уведомяване а се сключи такава сделка стигаме до чл. 29 ал. 2 при нарушаване по предходната алинея търговецът може да иска обезщетение или, което е интересното, да заяви, че сключените от пълномощника сделки са за негова сметка (за търговеца защото тя е изгодна за него). Самостоятелно търговско представителство Самостоятелният търговски представител е външен за предприятието, той винаги е търговец формиращ собствено предприятие задължително, което подпомага и допълва предприятието на представлявания, абсолютно ясно е, че той е външно лице. Търговски представител рядко е едноличен търговец обикновено са дружества. Чл. 32 говори изрично за самостоятелно сключване на сделки и второто изречени ни показва ясно, че става въпрос за предприятие. Сключваните сделки са за чужда сметка за сметка на търговеца. Тези сделки могат да бъдат представителни – от името на представлявания, могат да бъдат и комисионни – от свое име. Значи ли това, че комисионният договор е разновидност на договорът за търговско представителство? Не значи. Значи, че могат да се сключват и комисионни сделки. Договорът за търговско представителство значи, че търговският представител ще представлява другото предприятие това не е просто един договор да се направи нещо това е договор с продължаващо действие комисионният договор е за едно действие а търговското представителство е трайно отношение, което може да се осъществи в отделен случай с комисионен договор. Ако едно предприятие иска да сключи само един два договора той ще се ползва от комисионери, но ако иска трайно да сключва сделки това предприятие ще сключи договор за търговско представителство. Самият договор има специални текстове за задълженията на представителите и търговците за договорите с клаузата del credere. Смисъла на клаузата del creder е, че тя дава едно специфично обезпечение. Когато представителят сключва договора страните по сключения договор са представляваният и третото лице. третото лице обаче не изпълнява задълженията си по сключения договор. Представляваният обаче изобщо не познава третото лица. Какво може да направи представляваният – да се съди с третото лице без да се намесва представителя. Защото с упълномощаването на представителя представляваният му учредява правото да сключва договори за негова сметка и поема задълженията да търпи действията му. Но има възможност да се включи клаузата del credere – представителят се задължава да отговаря за неизпълнението на задълженията на третото лице. С други думи говорим за едно персонално обезпечение което много прилича на поръчителството. Тоест ако третото лице не изпълни задълженията си към представлявания тогава последният може да търси задълженията си направо към представителя. Това за представлявания е от важно значение, така той си гарантира, че представителят много ще внимава. Втората особеност е, че представителят има право на допълнително възнаграждение и това води това, че представителят, получавайки това по-високо възнаграждение, ще намери по-сигурно трето лице. Това е втората полза на представлявания от клаузата del credere. Другото важно е възнаграждението, което представляваният дължи на представителя за ползите които извлича от клиентелата която му е довел представителя или обема на сделките с който последният ги е увеличил. Търговски посредник От това, че търговският посредник е в раздел трети на главата за търговското представителство ни води до идеята при систематично тълкуване че той е трети вид търговски представител, да ама не. Той не е представител, той е посредник, той има информация относно продажба и покупка на недвижими имоти, това което той прави е да събере авторите на тези оферти, да им представи съответни адресати. Той получава възнаграждението и от двамата, той не е представител на никоя от страните, той няма договори с тях, той може и да не ги свърже, въпреки че вижда сходството в офертите им. Въпреки че последното е абсурдно. Извън търговския закон има различни видове специални посредници. Следващия път приключваме с общата част и продължаваме с част втора видове търговци. Държавни и общински предприятия Чл. 62 ал. 3 ТЗ – със закон могат да бъдат образувани държавни предприятия, които не са търговски дружества. По принцип държавните и общински предприятия са търговски най-често еднолични дружества. Но по закон могат да се създадат държавни предприятия, които не са търговски дружества, те обикновено са държавни монополи. Днес такива предприятия няма, въпреки че закона го позволява, БДЖ е било последното такова предприятие преди Закона за железниците. Когато се прави приватизация на едно държавно или общинско предприятие, когато са под формата на еднолични най-често акционерни дружества приватизацията не засяга активите на дружеството. Приватизацията засяга единствено контрола, а този контрол се изразява чрез притежаването на пакети от акции или дялове. Законът е приел, че в началото всички акции и дялове са държавни при приватизацията този процент намалява или изчезва или се прехвърля поне контролът. Говорим за процеса по вземане на стратегически решения в общото събрание. Това дори не е контрол върху управлението, само контрол върху стратегическите решения, които се взимат от общото събрание. Управленски решения общото събрание взима много рядко само при много крупни сделки. С текущите сделки общото събрание няма връзка. Може би най-важното решение, което общото събрание взима, е да избира и освобождава от длъжност оперативните органи на дружеството. Проблемът при държавните предприятия не е в собствеността а в управлението, което когато се извършва от държавни чиновници е слабо. Не може един чиновник едновременно да управлява предприятие и да е добър чиновник например в министерството в което работи. Чиновниците мислят за нещата необходими да вървят добре в държавата а частните мениджъри мислят постоянно за бизнеса как да върви той. Когато обаче се стигне до наемане на мениджъри от частния сектор в държавни предприятия излиза въпроса за възнагражденията, които трябва да отговарят на възнаграждението, което такъв мениджър би взимал в частния сектор. Това са причините за нуждата от приватизация. Когато държавата упражнява своите права на собственик на акции тя се представлява например от един министър, той упражнява правата си със заповеди, но това не са индивидуални административни актове защото с тези заповеди не се взимат управленски решения. Има и решения на ВС по въпроса. Това са едностранни сделки. Когато няма общо събрание има решения, които се взимат на това равнище, но те се взимат от единствения акционер или съдружник и тези решения са типични едностранни сделки. Ако с такава заповед лице се освобождава като член на съвет на директорите то не може да я обжалва, защото тази заповед не е индивидуален акт. При общинските предприятия има една особеност, че някои общински предприятия не са юридически лица. Тези общински предприятия се управляват пряко от общинските съвети и се занимават с комунални услуги например чистотата. Общи въпроси за търговското дружество Определение Определението закона е дал в чл. 63 ТЗ – обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства, може и да е от едно лице. На първо място търговските дружества са юридически лица, тук следваме френския модел, в другите системи далеч не всички търговски дружества са юридически лица. Всички са от вида на корпорациите тоест имат членски състав члена може да е един това не променя ситуацията. Ако имахме държавни дружества създадени със закон те биха били от типа на фондациите, там няма корпоративна структура. По нашия закон обаче задължително имаме корпоративна същност, тоест членство. Извършване на търговски сделки с общи средства казва закона. Това с общите средства не е вярно средствата не са общи те са средства лични на дружеството. Ако законът допускаше търговските дружества да не са юридически лица това определение би било вярно. Това което можем да кажем за търговското дружество като определение е, че то представлява правна форма на предприятията най-често колективните по изключение на едноличните предприятия. За това тази правна форма, която наричаме предприятие, е направена максимално удобна за него. При всяка една форма законът се занимава с имуществените въпроси и управленските въпроси, защото те са предприятия и са това – имущество и фактически отношения (управление). Теории за юридическите лица Идеята за юридическото лице е свързана с имуществото дори при сдруженията с нестопанска цел идеята е да се отдели имуществото. И четирите теории, които ще видим са верни, но те разглеждат юридическите лица от различни гледни точки. Функционална теория Фикцията е една измислица, но тя е направена с цел да служат на обществото и да няма увреждане на нечии интерес. Фикцията юридическо лице, за да и придадем реалност някаква, трябва да има някакъв писмен акт. Няма юридическо лице, което да няма един писмен документ от който да прочетем за какво става дума, един правилник или устав, в този документ се казва каква е целта, как се набира имуществото, какъв е членският състав и т.н. Основното решение, което се взима на учредителното събрание, е приемането, единодушно, на този устройствен акт. Без този акт няма да има юридическо лице. Фикционната теория е приета да се свързва с римския папа Инокентий III. Този папа е съдил тамплиерите като еретици и за да може да се съдят тамплиерите, и да се конфискува имуществото им, този папа приема ордена за юридическо лице (персона фикция). Има едно определение което никъде го няма записано проф. Витали Таджер го е казвал на лекции пред студентите, няма го в учебника. Юридическото лице представлява персонифицирано целево имущество. Договорна теория И до сега в Англосаксонската система, Франция и скандинавските държави се счита, че юридическите лица са едни договори. Ако изключим публичните юридически лица, дори ако включим вътре фондациите, в основата на всички тях стои едно споразумение. Извън немската система не се прави разлика между договор и сделка. Когато говорим за корпорациите без договор, без споразумение между членовете им. не е мислимо тяхното съществуване. Договор е юридическият факт обаче който поражда неговото възникване, но самото юридическо лице не е договор. Тоест от прагматична гледна точка юридическото лице е договор, но от юридическа гледна точка договорът е юридическия факт. Органична теория Създадена в Германия и водеща и у нас. Тя обяснява, че юридическото лице не може да е договор. Германската система развива тази теория с отношенията и целите на юридическото лице. Щом сделката или договорът е юридически факт не може да е и последицата от този юридически факт. Немците разглеждат юридическото лице като организъм по подобие на физическото лице (биологическото лице), само че при естествените личности важното са управленските решения, при юридическото лице също. И физическото и юридическото лице има воля, страна е по правни сделки от юридическа гледна точка те са еднакви. Тази правна теория приравнява юридическото лице по всичко към физическото лице. В някои правни системи юридическото лице дори може да носи наказателна отговорност. Предприятийна теория Характерна най-вече за търговските дружества, но приложима и за другите юридически лица. Тя възниква в Германия. Тук търговското дружество е точно форма на предприятието. Предприятието стои като същност на търговското дружество. Има смисъл от търговското дружество доколкото то обслужва предприятия. Тук се преплитат отношенията данъчни, трудови, конкурентни, договорни. Всичко което обслужва пряко бизнеса. Видове търговски дружества Като цяло в теорията присъстват четири класификации в учебници могат да се видят и повече, но това са четирите традиционни, две от които са най-важни и присъстват и в ТЗ. По чл. 64 ал. 1 ТЗ – делението на дружествата на пет вида според правната форма на дружеството: събирателно дружество (СД), командитно дружество (КД), дружество с ограничена отговорност (ООД), акционерно дружество (АД) и командитно дружество с акции (КДА). По любопитно е второто деление то ни дава възможност да си отговорим на редица въпроси защо точно такава е правната същност на тези пет дружества. Персонални дружества (дружества на личността) и капиталови дружества (дружества на капитала). Казахме, че всяко едно търговско дружество е дружество на предприятие тоест на капитала и на управлението. Сега идва важният въпрос, коя е движещата сила, за да функционира предприятието. Когато тази движеща сила са самите съдружници с техните лични действия, личен опит, лично участие тези дружества наричаме персонални. Когато тази движеща сила са външни лица професионалисти, мениджъри, които разработват чужди пари, въртят чуждо имущество, тези дружества наричаме капиталови. При малкото предприятие разумният подход е самите участници да си го разработват, използвайки възможностите на съответното персонално дружество. Когато обаче се стигне прага на некомпетентност и тези съдружници вече нямат възможност да въртят сами капитала се използват професионални мениджъри. Това надскачане се извършва чрез формите на капиталовите дружества. Гледната точка в случая не е гледната точка на самото предприятие, защото правото гледа от позитивистична гледна точка и за правото основното е участникът в дружеството и при персоналните дружества имаме лично участие и ги наричаме персонални дружества при капиталовите има имуществено участие и за това ги наричаме капиталови при тях личното участие е на мениджъра. Тази постановка на въпроса води до съществени разлики в правната уредба. Типичното персонално дружество е събирателното. Tам, понеже предприятието е малко, фамилно обикновено, личните усилия на участниците са основни. Типичното капиталово дружество е акционерното, там мащаба е толкова голям, че не е възможно управление без професионален мениджмънт. Дори да са много квалифицирани акционерите те са например сто хиляди, няма как дори да се съберат на едно място, за да вземат решение. Командитното дружество прилича на събирателното, а командитното дружество с акции прилича на акционерното, но и двете не се ползват. По средата застава ООД-то. Другите две класификации също имат свое практическо значение. Третото деление е делението на дружествата на договорни и уставни. Формалния критерий е как се нарича устройственият акт на дружеството. При някои за по-понятно се нарича договор при други устав. Същностната разлика между договорните и уставните дружества е, че при договорните дружества има превес на договорната теория, тоест устройствения акт на дружеството се основава на отношенията между съдружниците, тяхното съгласие. Договорните дружества по принцип са персонални, договорният им характер е последица от личното участие на съдружниците. Въпросът е защо изобщо го има това деление. Защото в самия устройствен акт това положение, участието на съдружниците, си личи. За това този договор се подписва от всички съдружници, нещо повече когато ново външно лице стане съдружник задължително подава молба към която прибавя декларация, че приема всички клаузи по договора и по този начин става съдружник и страна по тези клаузи в договора. При уставните дружества не случайно този акт се нарича устав. В българския език терминът устав е свързан с вътрешното устройство на организацията. Уставът е устройствен акт и акцентът е върху устройството на организацията а не върху отношенията на съдружниците. Устава има сила на вътрешен нормативен акт а не на договор между съдружниците. При уставните дружества отношенията между съдружниците не присъстват в устава. Но при договорните дружества освен основното – отношенията между съдружниците в договора присъства и устройството на дружеството. При ООД-то нещата са по-двусмислени то е договорно дружество, но в този дружествен договор сериозно внимание се отделя на управленските въпроси. Но ООД- то е винаги на кръстопът и от гледна точка на делението капиталови/персонални и договорни/уставни. Нищо че учредителният акт се казва договор и се подписва от новите собственици на дялове. При акционерните дружества там новият акционер не подписва никакви устави, той може да не знае даже от какво дружество си е купил акции, просто такива са му били препоръчани на борсата. Няма и смисъл, там отношенията между акционерите нямат значение. Никъде не се и уреждат. Последното деление на дружествата е на дружества с неограничена отговорност и на дружества с ограничена отговорност. Тук се поставя един принципен въпрос – говорим за отговорност на съдружниците за дружествените задължения, които са чужди. За своите задължения всеки си отговаря лично. Тук говорим за отговорност за чужди задължения. При дружествата с ограничена отговорност те не отговарят за дружествените задължения. Ограничена отговорност се разбира ограничаване на отговорността до размера на предприятието а не излизане на тази отговорност извън предприятието към патримониумите на съдружниците. Такива дружества са ООД-то и преди всичко акционерното дружество. Типичното дружество с ограничена отговорност е акционерното дружество. Другите дружества са дружества с неограничена отговорност: събирателното, командитното и командитното с акции. Те и в някои прави системи не са юридически лица, особено в немската система. По прагматичната френска система използва по-свободно теорията за юридическото лице. При събирателните дружества този принцип се прокарва последователно – съдружниците са неограничено отговорни това идва и от персоналния характер на дружеството, защото те са и виновни за състоянието на дружеството, а при командитното дружество не всички отговарят неограничено. Това последно деление е много важно защото ни отговаря на въпроса за рамките на отговорността, а това е същинският правен въпрос – кой отговаря и в какви рамки? За другия път – учредяване на търговските дружества. Общите положения на търговските дружества включват учредеяването, прекратяването и членството. Учредяване Учредяването на всяко едно търговско дружество е свързано с един фактически състав – учредителното събрание и вписването в търговския регистър. Учредителното събрание се провежда неформално няма изисквания за форма като изключим акционерните дружества. Протокол трябва да има и той трябва да има най-малко две точки. Първо че се взима решение за учредяване на търговско дружество с определена фирма, седалище, предмет на дейност и т.н. И трябва да се приеме устройственият акт на дружеството. При събирателното и командитното дружество се нарича дружествен договор, при ООД – учредителен договор, а при АД – устав. Това е една многостранна правна сделка. След като се учреди дружеството, тоест идеята за неговото съществуване е обективирана, се пристъпва към реалното му създаване като ЮЛ чрез вписването му в търговския регистър. Учредители на търговско дружество Могат да бъдат държавата или община, всяко юридическо лице освен ако нормативен акт не поставя ограничения за дадено ЮЛ. И всяко дееспособно физическо лице. Малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение пълно и частично не могат да учредяват търговско дружество. Тази забрана се отнася само за учредителите обаче. Ако говорим за персоналните дружества при тях не могат да бъдат съдружници недееспособни лица. При ООД чл. 125 ал. 1 т. 1 казва, че участието в дружеството на съдружник се прекратява при поставянето му в пълно запрещение, което означава, че ограничено запретен или непълнолетен би могъл да бъде съдружник. При АД няма никакви ограничения по отношение на дееспособността. Акционер, но не и учредител, може да бъде всяко лице. Дружеството е капиталово, личните качества на акционера нямат значение и щом лицето е собственик на акциите то може да бъде акционер. Разбира се основният начин по който недееспособно лице ще стане собственик на акции ще бъде чрез наследяване, но може да стане и по други начини. Недействителност на учредено дружество Чл. 70 ТЗ обширен текст свързан с така наречената първа директива в дружественото право на ЕС. Възможно е едно дружество да бъде вписано в търговския регистър, но да страда от пороци, които го правят недействително. Трябва да се прави разлика между недействителност на дружества и на сделки. При първите има субекти а при вторите факти. Няма деление при дружествата на унищожимост и нищожност. Недействителността на дружествата не се поражда по силата на закона а трябва да бъде поискано. Давностният срок е едногодишен - кратък давностен срок. Особеност е широкият кръг от лица, които могат да искат обявяването на недействителността на дружеството – всеки заинтересован включително прокурорът. Всеки заинтересован какво означава? Има правна категория, която се нарича правен интерес. Правният интерес е основната предпоставка за предявяване на иск. Такъв интерес е на лице когато има пряка връзка между проблема, който трябва да бъде разрешен по съдебен ред и лицата, които искат разрешаване на определения проблем. Такъв интерес ще имат съдружниците, членовете на управителните органи, кредиторите или длъжниците на дружеството. Други лица не биха имали правен интерес например конкуренти не биха имали правен интерес, защото те имат интерес, но това не е интерес, който законът защитава. Обявяването на дружеството за недействително няма обратно действие. Нищо че дружеството е опорочено от самото начало. Няма обратно действие, за да се защити обществения интерес, тъй като ако то би имало обратно действие биха били недействителни всички сделки, които дружеството е сключило. За това при недействителност на дружеството се прави ликвидация ликвидаторът се назначава от длъжностното лице в агенцията по вписването. Искът е конститутивен, защото се иска прекратяване на съществуващо правно положение. Членство
дружеството или по-късно с приемане или изключването на съдружници, или прекратяването на съдружието. Членството се явява онзи правен институт, посредством който става възможно, чрез участието в търговско дружество, да се реализира печалба. Съучастието в имуществените дела е нетрайно състояние и за това съсобствеността е нестабилно състояние докато в бизнеса съдружието е доста стабилно и желано положение, тъй като това улеснява получаването на печалбата. Това е възможно да се случи именно чрез института на членството а не на съсобствеността. Членството може да определим като правно отношение то е едно гражданскоправно отношение, относително отношение и структурообразуващо отношение, защото дружествата не биха могли да съществуват без него. Според теорията на правното отношение то има страни обект и съдържание. Страните по членственото правоотношение са дружеството и всеки от съдружниците по отделно. Отграничаването на страните е важно защото ни показва личния интерес на участниците в дружеството. Ако съдружниците заедно бяха страна нямаше да има личен интерес ако те бяха страни помежду си нямаше да има смисъл от дружеството. Обект на това правоотношение – възможността да се реализира печалба. Тук причина и цел се сливат. Съдържание – субективното право е до толкова съществуващо доколкото е защитимо, а за да бъде защитимо трябва да има насрещно задължение. И не случайно в римското право акцента е върху задължението. Едва XVIII в. правата излизат на преден план по идеологически причини. Това се вижда в декларацията за независимостта на САЩ там се посочва, че щом английската корона нарушава правата на колониите те не се чувстват обвързани с нея. Правата в правото обаче съществуват дотолкова доколкото насреща има задължени лица. Защото ако се случи така, че не можем да реализираме нашето право, няма кой да отговаря. Когато говорим за съдържанието на членството изтъкваме субективните права на съдружниците като не забравяме, че длъжник на тези права е дружеството и никой друг, но не трябва да забравяме, че съдружниците имат и задължения към дружеството, които се явяват права на дружеството по отношение на съдружниците. Тези права и задължения са и неимуществени не само имуществени за това можем да кажем, че правоотношението е не само сложно понеже има множество права и задължения, но и комплексни, защото включва права и задължения от различен порядък. Действително членството можем да разглеждаме като имуществено отношение, така че когато казваме, че търговското право урежда имуществени отношения ние не лъжем. Основното от тези имуществени отношения са дяловете. Имущественото отношение може обективно да бъде оценено в пари. Не трябва да пропускаме „обективно”, защото всичко може да бъде оценено в пари. Основната неимуществена дейност, която не може да бъде оценена в пари, това е дейността по управлението на дружеството. Юридическото лице не може да съществува без отделно управление. Тази система на управление е така подбрана, че да може да формира волята на юридическото лице. Тази воля може да се изрази само по един начин – от физически лица, които не са просто физически лица, а членове на управителните органи на юридическото лице. Имуществени права на съдружниците Имаме две основни имуществени права. Първото е най-важното право на съдружника – правото на всеки съдружник на част от дружествената печалба. Това право съществува и то е неотменимо дори когато съдружниците решат да не разпределят печалба. Второто имуществено право – също има важно значение за съдружниците това е така нареченото право на ликвидационен дял. Второстепенно е защото това право се проявява единствено при прекратяване на дружеството. Предприятието при прекратяване се превръща от динамично в статично имущество и законодателят определя размера на ликвидационния дял да е пропорционален спрямо дяловото участие на съдружниците. Този принцип е различен от принципа на делбата. И тук имаме делба, но тук делбата задължително преминава през обръщането на имуществото в пари. При делбата на съсобственост се делят обикновено обектите на съсобствеността и те се обръщат в пари само при нерешим спор между съсобствениците. При ликвидацията на дружеството съдружниците нямат никакъв интерес от машините например, защото те прекратяват дейността си. Неимуществени права Отново две права едно – важно едно второстепенно. Първото е правото на участие в управлението то е същественото и съществува по необходимост, защото то допълва основното имуществено право – правото на участие в разпределението на печалбата. Сдружаването се ползва защото лицето е преценило, че не се чувства достатъчно сигурно в управлението и за това се сдружава, за да извлича по-голяма печалба. За това въпросът за управлението е много важен при съдружниците и от много малко значение за съсобствеността, където се управлява например кой да кара една съсобствена кола в отделните дни на седмицата. Ако отстраним съдружниците от управлението ги демотивираме от всякакво участие в дружеството, това е общият случай. Правото на всеки съдружник на участие в управлението обикновено се осъществява чрез правото на глас в общото събрание на съдружниците. Въпреки че не всеки вид дружество има общо събрание. Общото събрание взима стратегическите решения. Не взима оперативни решения, защото това ще намали ефективността му и общото събрание ще се превърне в говорилня. В някои дружества се налага да се усложни управленската система за това наред с правото на участие в управлението има още едно право това е правото на контрол върху управлението. Подобно на правото на участие в управлението и правото на контрол се проявява по различен начин в различните дружества. Участниците в дружеството, които са се отказали от оперативното управлението имат всеобхватно право на контрол (да проверява счетоводните книги, да задава въпроси и т.н.). При АД има разделение между собственост и управление, има събрание на акционерите и управителен съвет. Акционерите които не са били на общи събрания имат право да контролират дружеството с много ограничен размер, те имат само на достъп до протоколите от събранията, което е една почти публична информация. Защита на правата ТЗ предвижда специална искова защита. Когато говорим за защита на членствените права законодателят е дал възможност за три иска по чл. 71, 74 и 75 ТЗ. Тези искове трябва да се запомнят защото са описателни нямат си имена. Общото при тези искове е, че компетентен да реши иска е окръжният съд, пасивно легитимирана страна е дружеството, а активната – съдружникът. Общата защита на членството се извършва по чл. 71. приема се че това е общата защита. казва се че всеки член може да иска защита на правото на членство и на членствените права, когато са нарушени от органи на дружеството. Когато се говори за органи на дружеството обаче според практиката се имат предвид само оперативните органи не и общото събрание. Защита срещу решенията на общото събрание се постига с иска по чл. 74. Това са решения, които не просто нарушават членствени права а такива които нарушават закона или устава (учредителния акт) на дружеството. Иска се отмяна на това решение на общото събрание. В теорията има спорове за това могат ли да се атакуват решения на общото събрание на едно търговско дружество, когато те не са в нарушение на императивни норми на закона или на устава а само нарушават членствени права на съдружниците или са нищожни по правилата на чл. 26 ЗЗД. Има тълкувателно решение на върховния съд според което чл. 26 на ЗЗД е неприложим. С други думи по реда на чл. 74 могат да се атакуват само решения, които са противозаконни или противоуставни, а други решения, които можем да определим като нищожни, са неотменими. Искът по чл. 71 може да е и конститутивен и установителен. Искът по чл. 74 е конститутивен защото се иска отмяна. Чл. 75 решения на органите които са в противоречие на съдебно решения са нищожни. Обявяването на нищожността се иска с установителен иск. Задължения на съдружниците Имуществено задължение Съдружникът трябва да направи членствения си внос. Когато говорим за задължение тук, за да сме точни, трябва да кажем, че става дума за задължения за довнасяне на дялова вноска, защото нашият закон изисква до момента на регистрацията на дружеството да е направена имуществена вноска, за да има до този момент дружеството отделно имущество и дружеството, когато се регистрира, да се регистрира като собственик на това имущество. При събирателните дружества за вноските не се казва нищо, отношенията могат да се уредят между съдружниците, може вноските да се направят разсрочено, а може и на куп. При ООД нещата са по особени с изменението на ТЗ от 2009г. се отменя възможността за разсрочване на вноските. Съдружниците трябва да направят цялата си дялова вноска към момента на учредителното събрание. Но има и още едно задължение за допълнителни парични вноски когато се вземе решение за такива от общото събрание по чл. 134 ТЗ. Тук имаме нещо като заем при финансови проблеми на дружеството, дружеството дължи връщането на допълнителните вноски. При АД законът посочва, че може да има разсрочване на заплащането. На учредителното събрание се заплащат 25% от имуществената вноска а останалата част се разсрочва до две години. Форма на членствената вноска Законът допуска членствената вноска да е парична и непарична. Обичайната форма е паричната. Това е нормално, защото тези вноски представляват първоначалния капитал на дружеството. Няма пречки да се правят и непарични (апортни) вноски. Непаричните вноски могат да бъдат всякакви с изключение на бъдещ труд или услуги, тоест не може да се поеме задължение от вносителя в последствие да компенсира вноската си. Формата на непаричните вноски може да бъде: 1. Вещни права – ней разпространената форма. Обикновено право на собственост върху вещи, ценни книжа. При внасянето на недвижим имот не се прави в нотариална форма има облекчение, но вписването си остава. 2. Право на интелектуална собственост – интелектуалната собственост движи бизнеса на пред, изключва за определен период конкуренцията, създава възможности за нови видове дейност и т.н. 3. Вземания – няма пречка облигационни права да бъдат внасяни в дружеството под формата на непарична вноска. 4. Търговско предприятие – цяло търговско предприятие може да бъде внесено. 5. Членство – само когато членството е облечено във формата на дялове. При събирателното дружество например няма дялове освен ако не са предвидени изрично в учредителния договор. При АД няма пречки и при ООД. Непаричната вноска трябва да бъде оценена в пари. Понеже има имуществен характер оценката и може да бъде обективно направена. При персоналните дружества оценката се прави от самите съдружници а при капиталовите дружества се прави от външни експерти. Това е така заради пределите на отговорността, заради това, че при капиталовите дружества имаме ограничаване на отговорността в рамките на предприятието. При персоналните дружества имаме възможности кредиторите да се възползват от имуществата на съдружниците за дълговете на дружеството. Следователно при персоналните дружества какво съдружниците декларират като имущество на дружеството не е толкова важно, за разлика от капиталовите дружества където, за да не бъдат подведени кредиторите на капиталовото дружество трябва да се направи от вещи лица, назначени от органа по вписванията. Следователно иска се вписването на имуществото, назначава се оценката и след това се прави вписването това не е много бавно а и ако искат съдружниците много бързо да регистрират дружеството те могат да си внесат пари, тогава такъв проблем няма да има. Санкция Това е юридическият проблем има неизпълнение на задълженията за вноска – каква да бъде санкцията. Членствените отношения не са облигационни и това се вижда при санкцията. При облигационните отношения санкцията е обезщетението за вреди. При членствените отношения санкцията напомня по-скоро дисциплинарните санкции, в трудовото право санкцията е уволнението, а в членствените отношения – изключването. Тук основното е колективността както при трудовия колектив. Когато едно лице не внася вноската си то не е нужно за колектива и това лице може да бъде изключено. Санкцията следователно е изключване (отстраняване на неизправния съдружник) като внесеното до този момент не се връща. При събирателните дружества изключването на съдружници става само по съдебен ред, защото дружеството е персонално и всеки съдружник има точно определено място в него. По принцип изключването на съдружник би трябвало да доведе до прекратяване на дружеството, но законът е предвидил все пак изключване да става, но само от съда при умисъл, груба небрежност или невъзможност за изпълняване на задълженията (чл. 95 ТЗ). При дружествата с ограничена отговорност личността на съдружникът не е важна има процедура за изключване на съдружник, но тя не се прилага, защото още със създаването на дружеството трябва да се направят имуществените вноски. Евентуално ако в дружествения договор се предвиди разсрочване на вноските би могла да се приложи процедурата. Процедурата има автоматичен ефект, прави се предизвестие най- малко един месец по-рано и след това членът се счита за изключен. При акционерните дружества също управителният съвет изпраща едномесечно предизвестие, то се обявява в ТР. Акциите на съдружника се обезсилват. Използва се терминът кадуцират. Те се обезсилват и на тяхно място се издават нови акции и тези акции се предлагат на останалите съдружниците. Терминът кадуциране е въведен, за да се различава обезсилването при изключване от обезсилването на ценни книги (обезсилването при намаляване), но там няма издаване на нови акции говори се за амортизация на акции. Неимуществено задължение Задължение за лоялност към съдружниците Можем да твърдим, че съдружниците имат такова задължение. При събирателните дружества нищо не се казва, но се прехвърля към учредителния акт и видяхме, че изключване има ако не се спазва задължение към дружеството, това задължение може да бъде и неимуществено ако съдружникът е поел такова задължение. При ООД-то в чл. 126 ал. 3 във връзка с изключването на съдружник са дадени неговите неимуществени задължения към дружеството, при неизпълнение на които може да бъде изключен: 1. Задължение за съдействие; 2. Не изпълнява решенията на общото събрание; 3. Действа против интересите на дружеството. Редът е друг, дружеството вече може да изключи съдружника, изключването става с решение на общото събрание а не автоматично. Мнозинството за взимане на решението е квалифицирано - ¾ от капитала. При акционерното дружество няма задължение за лоялност. Понеже дружеството е 100% капиталово акционерите нямат и не могат да имат неимуществени задължения към дружеството. Акционерите могат да не ходят на общи събрания, могат даже да не знаят за тях, решенията ги изпълняват управителите на дружеството, това са стратегически решения много рядко оперативни при много големи сделки. Всеки един съдружник може да напусне дружеството в което участва освен акционерът, той не може да иска да му се заплати стойността на акциите освен някои определени видове акции, тъй наречените спестовни акции. Акционерът може само да се разпореди с акциите. Прекратяване на дружеството В ТЗ няма общи правила за прекратяване на търговските дружества, но това не означава, че няма такива. Основанията за прекратяване на търговските дружества са общи и специални. Сега ще разгледаме само общите. Всички тези правила може да разделим на две групи основания за доброволно прекратяване и за принудително прекратяване. Основанията за доброволно прекратяване Са свързани с волята на съдружниците и сред тези основания следователно трябва да посочим съгласието на съдружниците за прекратяване на дружеството. Съгласието на съдружниците може да се оформи като решение на общото събрание, когато има такова. Събирателното дружество няма такова събрание и решението се взима единодушно от съдружниците. При ООД и АД се взима от общите събрания. Второто основание е изтичането на срока за съществуването на дружеството. Масовата практика е срокът да е неопределен, ако обаче е посочен някакъв срок с изтичане на срока дружеството се прекратява, освен ако съдружниците не решат да го продължат или да променят устройствения акт като отменят клаузата за срок. Преобразуването на дружеството. Ще видим по-късно формите на преобразуване и само при отделянето не се прекратява преобразуваното дружество. Съгласието за преобразуване е всички при СД, ¾ при ООД и АД. При преобразуването предприятието обаче не спира да действа а напротив дейността на предприятието се оптимизира. Следователно абсурдно е прекратяването в резултат на преобразуването да се следва от ликвидация. Ликвидация се прави само когато спира предприятието. При съгласието и изтичането на срока е очевидно, че целта е да спре предприятието, затова се прави ликвидация. Принудително прекратяване Не е свързано с волята на съдружниците а с действията на окръжния съд по седалището на дружеството. Разбира се съдът трябва да бъде сезиран. Първото основание е обявяването на дружеството за недействително по чл. 70 ТЗ. Ако дружеството преследва забранени от закона цели. Едно нормално основание за прекратяването, има го по цял свят. Това става по инициатива на прокурора. Обявяване в несъстоятелност – трябва да различаваме две основни фази първата фаза е оздравителната фаза, започва със съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност, не се казва нищо за обявяване, и целта е оздравяване на предприятието само ако това се окаже невъзможно ще започне втората фаза с цел осребряване на имуществото, тази втора фаза започва с обявяване на несъстоятелност. Ликвидация се прави при обявяване на дружеството в недействителност. Ликвидация се прави при прекратяване на дружеството ако преследва забранени от закона цели. При обявяване на несъстоятелност не се върви по процедурата за ликвидация на Изтегляне 311.23 Kb. Сподели с приятели:
|