Поръчки до Вселената


МИР ВАМ - На живо от ежедневието



страница10/15
Дата24.03.2024
Размер263 Kb.
#120770
ТипКнига
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15
Мор-Бербел-Поръчки-до-Вселената
МИР ВАМ - На живо от ежедневието
Алилуя!
Живея в истински шикозен квартал с неповторима атмосфера и изключителни съседи. Една от тези изключителни съседки живее оттатък задния двор, в сградата пред съседната кооперация, и има чаровния навик да крещи с пълна сила към двора към 1 или 2 часа през нощта: "Свине такива! Задници! Ще видите вие. Ще ви кажа аз на вас. Ще ви кажа на всички. Свине, предатели..."
Тя изнася дълги речи. Хич не се и опитвам да запомня подробностите, ама е крайно досадно. Особено в 1 часа през нощта. През една задушна лятна нощ тя пак имаше пристъп и крещеше, колкото й глас държи. От всички прозорци се разкрещяха в отговор. При тези температури нямаше нито един затворен прозорец.
- Млъкни, тъпа краво!
- Вие сте тъпи, свине такива!!!
- Я си затвори плювалника.
Голям цирк. Не ми се стори много полезна идеята и аз да се разкрещя. Обаче исках да спя. И то сега! Опитах се да изпратя светлина и любов, "Мир вам" и каквото друго такова ми хрумна. Обаче явно не ми достигаше концентрация или пък истинска вяра в тези средства за разрешаване на този особен случай - във всеки случай крясъците продължиха.
Отново "изпратих сигнали" за помощ: "Мили хора, искам да спя. Направете нещо!"Все още не съм сигурна дали има духове-закрилници или пък някакво божество, но опитът ни учи: Винаги, когато помолим за помощ, това помага. А и не вреди.
Не знам откъде, но помощта се появи. Сетих се за един от моите дискове с мантри. Мелодията на една от мантрите е много хубава, с прекрасен ангелски хор, който все повтаря "Алилуя!" Ха, помислих си аз, сега ще ви направя хубава изненада! Като не помага да крещя "Тишина", сега да видим какво ще кажете. Обърнах тон-колоната към прозореца и пуснах диска. На съответното място завъртях копчето на звука до последно. Три пъти подред в двора прокънтя "Алилуя" - сигурно се чу на километри разстояние.
След това врътнах звука на нула и се заслушах в нощта. "Сега са в шок, това е ясно, помислих си аз. - Обаче сигурно поне дъртата отсреща всеки момент ще кресне някой ироничен коментар..." Нищо! Не се чу нищичко повече, нито гък. Мъртвешка тишина. Не можех да повярвам. Можех да си легна да спя. Няма значение дали е било шок или нещо друго. Във всеки случай се възцари тишина. Идеята беше свършила работа.




Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница