Поръчки до Вселената
Изтегляне 263 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Слепите проглеждат
| 11. ГЛАВА
КАКВО СЕ СЛУЧВА В ОТВЪДНОТО - СЪЩЕСТВУВА ЛИ ТО ИЗОБЩО? Стига да не ги смятаме за ужасяващи фантасмагории, някои преживявания, близки до смъртта, са добро доказателство за това, че и там, отвъд, се случват такива неща, каквито и тук. Тук съм обобщила някои откъси от една книга на Елизабет Кюблер-Рос. Те вероятно представляват още едно напомняне за "Службата за поръчки". Благосклонният читател сам би могъл да си състави мнение: "По природа аз съм, меко казано, скептичка и полувярваща. Като такава не се интересувам от вероятността за живот след смъртта. Обаче определени наблюдения се повториха толкова често, че не ми остава друг избор, освен да се посветя на този проблем." Кюблер-Рос се е занимала с темата "Живот след смъртта" след преживявания с пациенти, показали признаци за живот 45 минути, след като са били обявени за мъртви. По времето, когато са били "мъртви", тези пациенти не само ясно са чували всяка дума от разговора, който се е водил край тях, но и са могли да четат мислите на присъстващите и да ги споделят след това. През следващите години Кюблер-Рос е провела целенасочени изследвания в тази област и целенасочено е търсила "случаи със силата на доказателства". Слепите проглеждат Тя разпитала множество напълно слепи хора за преживяванията им, близки до смъртта. Както и всички други, докато са били извън тялото си, слепите са се видели как се носят във въздуха над земното си тяло и съвсем спокойно наблюдават ситуацията. Интересното е, че в този момент всички слепи са били отново зрящи и след това са дали подробни обяснения за десените на вратовръзките, цвета на пуловерите и др. на присъстващите. Друг интересен момент е, че по време на тези излизания от тялото умиращите осъзнават присъствието на обкръжаващите ги безплътни създания и много често на вече починали роднини. Това означава, че никой, абсолютно никой не може да умре сам, дори и "физически самият" астронавт в Космоса. За да провери това по безспорен начин, Елизабет Кюблер-Рос целенасочено е посещавала детски клиники и е чакала да се появят семейства, претърпели катастрофа. След това сядала край леглата на катастрофиралите деца. Често малко преди смъртта те чувстват спокойна празничност, което винаги е знак за нещо важно. В този момент тя питала децата дали могат и дали искат да споделят с нея моментните си преживявания. И те й отговаряли например: "Всичко е наред. Мама и Петер вече ме чакат!" Госпожа Кюблер-Рос знаела, че майката вече е починала още на мястото на катастрофата, но братчето Петер било настанено в друга детска клиника. В този момент се обадили от другата клиника, за да съобщят, че пред 15 минути малкият Петер също е починал. Детето го е знаело преди госпожа Кюблер-Рос. В друг случай, прегазена от кола индианка е била "взета" от баща си, който живеел на 1000 километра разстояние. В последствие се оказало, че един час преди това бащата е починал от инфаркт. Индианката не би могла да знае това. В книгата си "За смъртта и за живота след това" госпожа Кюблер-Рос разказва този и много други ясни примери. Изтегляне 263 Kb. Сподели с приятели:
|