Отношението на Лутер към учението на Еразъм

2) Еразъм изопачава текстовете.

3) "Обяснението" на Еразъм за закоравяването на сърцето на Фараон.

4) Как Бог използва човешкото естество.

5) Как Бог закоравява човека.

6) Бог закорави сърцето на Фараон.

7) Обяснението на Еразъм на Римляни 9:15-33.

8) Човешкия разум трябва да признае суверенитета на Божията воля.

9) Продължение на Римляни 9:15-33.

10) Божият суверенитет и "свободната воля" не могат да съществуват едновременно.

11) Обяснението на Еразъм на Малахия 1:2,3.

12) Грънчарят и глината.

13) Божията праведност.

14) Спасението на човека е възможно само за Бога.

Ти се опитваш да изплашиш своите опоненти като си събрал много текстове в подкрепа на "свободната воля". После се опитваш да ни осмееш като заявяваш, че има само два текста в наша подкрепа -- Изход 9:12 и Малахия 1:2,3. Ти изглежда изобщо не си забелязал коментара на Павел на тези текстове в Римляни 9 гл.!

Аз ще разгледам тези два текста и ще ти покажа силата на нашата позиция.
2) Еразъм изопачава текстовете.

Ти прилагаш нов начин за изопачаване на очевидното значение на текста. Твърдиш, че текстове, които ясно отхвърлят "свободната воля", имат друго "обяснение" и истинско значение. Подобно тълкуване може да се прави само по необходимост, когато буквалното разбиране на текста е абсурдно. По принцип трябва да се придържаме към простото и обичайно значение на думите, водени от граматичните и говорни правила, които Бог е създал за хората. В противен случай, не би имало нищо, в което да сме сигурни. Не е достатъчно да се твърди, че може да има нужда от корективно тълкуване. Винаги трябва да се питаме дали е нужно или необходимо корективно тълкуване. Ако не можем да докажем, че е нужно, няма да стигнем до никъде.

Пример за твоя начин на "обясняване" е тълкуванието ти на Изход 4:21: "Аз ще закоравя сърцето на Фараона." Ти казваш, че това би трябвало да се разбира: "Аз ще позволя то да бъде закоравено", защото понякога ние казваме нещо такова: "Аз те съсипах", като имаме предвид: "Аз не те поправих, когато сгреши." Но значението на тези думи е очевидно и ясно. Те не се нуждаят от корективно тълкуване. Думите в Божието слово трябва да се възприемат според очевидното им значение. Не бива да изопачаваме Божиите думи както ни е угодно. Иначе може да изпаднем в положението да "обясняваме", че думите "Бог създаде небето и земята", означават: "Той ги утвърди, но не ги направи от нищото!" По тази логика всеки може да си прави каквито си иска тълкувания!
3) "Обяснението" на Еразъм за закоравяването на сърцето на Фараон.

Твоето обяснение на стиха: "Аз ще закоравя сърцето на Фараон" е следното: "Моето дълготърпение, което търпи грешника и води другите към покаяние, направи Фараон по-упорит в нечестието." Ти разглеждаш Римляни 9:18 и Исая 63:17 по същия начин. Но това са само твои твърдения. Ти цитираш Ориген и Йероним, но кой ще ме убеди, че те са прави?

Резултатът на твоите "обяснения" е пълното изопачаване на тези текстове. Бог казва: "Аз ще закоравя сърцето на Фараон." Ти преиначаваш Божиите думи, сякаш Той казва: "Фараон ще закорави собственото си сърце." Ти мислиш, че Божията милост, както и Неговият гняв, могат да доведат някои хора до закоравяване. Ние нямаме право да смесваме Божия гняв и Божията милост. Бог казва, че ще закорави фараоновото сърце и го наказа с десет мъчителни язви. Нима тези язви са дело на Божията милост? Как може да изречеш подобно сквернословие! Божията милост прекратяваше язвите винаги, когато Фараон се разкайваше, но тези язви бяха средството, с което Той наказваше Фараон и което закорави сърцето му.

Да предположим, че Божието дълготърпение закоравява сърцата, когато отлага наказанието. Само Божият Дух може да смекчи сърцата. Следователно независимо от Божието действие, Божията воля закоравява едни, а други смекчава.

Ти казваш: "От слънцето калта се втвърдява, а восъкът се разтапя; от дъждът разораната почва дава плод, а необработената -- буренясва; така и от Божието дълготърпение някои се закоравяват, а други се обръщат." Това няма да ти помогне. Ти твърдиш, че всички хора са еднакви -- имат "свободна воля". Божият избор разделя хората. Без предопределение всички отхвърляме Бога. Ти казваш, че няма предопределение. Така ти заставаш пред един безпомощен Бог, а хората са осъдени или спасени без Негово знание. Той просто им предоставя Своята благост. След това Той не може да направи нищо повече освен да си отиде! Това е върхът на човешките умотворения. Ти се объркваш като говориш за две "свободни воли" -- восък и кал; обработена и необработена почва. Тези примери изобщо не ти помагат. Те имат смисъл само ако наречем дъжда и слънцето благовестието, калта и необработената почва -- отхвърлените, а восъкът и обработената почва -- избраните. Благовестието погубва отхвърлените, а съживява избраните.

Ти даваш "обяснението", че Фараон е закоравил сърцето си пред лицето на Божията благост, защото за теб идеята, че добрият Бог е направил това, е абсурдна. Защо е абсурдна? Само човешкото мислене може да се препъне в тази идея. Нима съдим Божиите действия чрез човешкото си мислене, което е сляпо, глухо и развратено? По тази логика християнската вяра е абсурдна. Павел казва в I Коринтяни 1:23, че "за езичниците е глупост, за юдеите е съблазън" да вярват, че Бог трябваше да стане човек, да се роди от девица, да Го разпънат на кръст и да седне от дясно на Отца. Според човешкото мислене наистина е абсурдно да вярваш в такива неща.

Ти все пак не си изяснил отговорността на човека за закоравяването на собственото му сърце. Трябва да обясниш как Бог изисква "свободната воля" да направи невъзможни неща. Защо Бог съди "свободната воля" поради греха, при все че тя не може да прави нищо друго? Ти апелираш към разум. Тези неща също са абсурдни за човешкия разум.

Потвърждава се истината, че "свободната воля" никога няма да направи друго освен да закоравява човешкото сърце, което само Святият Дух може да смекчи.

Ти казваш, че Бог не е направил Фараон това, което беше, "защото Бог видя, всичко което създаде и ето беше твърде добро" (Битие 1:31). Това се отнася за Божието творение преди Грехопадението. След това всички ние, включително и Фараон, сме потомци на нечестив и развратен род. Дори тези думи да се отнасяха за Божиите дела след Грехопадението, те говорят за начина, по който Бог гледа на нещата, а не начина, по който хората ги виждат. Много неща са добри в Божиите очи, а са лоши в нашите. Например бедствията, скърбите, грешките, адът и всички чудесни Божии дела са лоши в очите на света. Няма нещо, което светът да мрази повече от чудесното благовестие.
4) Как Бог използва човешкото естество.

Някои хора може да поискат да узнаят как Бог допуска злото в нас, как ни закоравява, предава на нашите желания и ни кара да вършим зло. Казаното в Библията трябва да ни бъде достатъчно.

Моят отговор е, че когато няма предузнаваща благодат, Бог се занимава с хората според тяхното естество. Понеже естеството им е зло и извратено, когато Бог ги кара да вършат нещо, те вършат само злини и престъпления. Представете си човек, който язди куц кон. Неговата езда зависи от състоянието на коня. Конят едва крета, но какво може да направи ездачът? Дори да язди заедно със силни коне, които препускат напред, този кон е обречен да крета, освен ако не бъде излекуван.

Ти виждаш, че когато Бог се занимава с лошите хора, те вършат лоши неща. Бог не може да върши зло. Бог е суверенен. Нечестивият е създаден от Бога и е под Божията власт. Бог не губи своята суверенност заради човешкото зло. Нечестивите не могат да се променят. Вследствие на това, човек не може да не греши и да не се отклонява все повече, докато Божият Дух не го избави.

Нечестивите не желаят да угаждат на Бога. Те се интересуват само от себе си. Те мразят и воюват срещу всичко, което им пречи да се наслаждават на себичните си желания. Това е особено явно когато нечестивите се противят на благовестието. С благовестието Бог отхвърля извратените им желания и себеупование и поради това те се огорчават и закоравяват спрямо Бога и Неговото Слово.

Бог не създава зло в сърцата на хората. Той използва злото, което е там, за Своите добри и мъдри намерения. Във II Царе 16:11 Давид казва за Семей: "Оставете го да кълне, щом Господ му е заповядал." Бог не беше заповядвал на Семей да прокълне Давид. Вместо това Бог суверенно допусна злата воля на Семей да направи това, което е естествено за нея, на мястото и времето, което Той определи.
6) Бог закорави сърцето на Фараон.

Като имаме предвид казаното, нека се върнем към случая с Фараон. Божият Дух не промени естеството на Фараон. Волята му си остана зла и нечестива. Той беше обсебен от мисли за своето величие и власт. Затова, когато Бог му се противопостави, той се разгневи и не можеше да извърши друго освен злини. Той все повече упорстваше и отказваше да послуша разума.

Думите на Писанието трябва да се разбират според тяхното ясно значение. Когато Бог казва: "Аз ще закоравя сърцето на Фараон", той казва: "Аз ще направя сърцето му да закоравее." Бог със сигурност знаеше и уверено заяви, че Фараон ще бъде закоравен. Бог знаеше с абсолютна увереност, че Фараон не може да възпре Божието действие спрямо него и все повече ще се отдава на неправдата. Злата воля може да върши само зло. Дори когато Бог дава нещо добро, като благовестието, злата воля се отдава все повече на греха. Човешкото сърце се закоравява.

Защо Бог не възпре въздействието, което със сигурност ще доведе до зло? Това е все едно да поискаш Бог да престане да бъде Бог. Ние не можем да си представим, че Бог ще престане да върши добро само защото нечестивите ще се закоравят в злото.

Защо Бог не промени злата воля на хора като Фараон? Този въпрос засяга скритата Божия воля, която е непознаваема (Римляни 11:33). Ако някой, който уповава на ограничения си човешки разум и се обижда от това, то си е негов проблем. Ропотът няма да промени нищо и Божиите избрани остават неотменими. Ние можем да попитаме защо Бог допусна Адам да сгреши. Не бива да налагаме правила на Бога. Това, което Бог прави, е правилно не защото ние го одобряваме, а защото Бог го желае. Нима има някой, който е над Бога?

Нека се върнем на текста. Ти отхвърляш ясното му значение, защото не ти харесва и даваш свое собствено "тълкувание". Винаги трябва да изследваме текста в неговия контекст, за да открием целта и намерението на автора. Ясното значение е, че Бог ще закорави сърцето на Фараон чрез язвите. Ти казваш, че Божието дълготърпение ще закорави Фараон, като не бъде наказан веднага. Погледни контекста. Бог търпеливо чака дълго време, докато Фараон причинява големи скърби на израилтяните. Ясно е, че когато Бог казва, че ще закорави сърцето на Фараон, Той има предвид края на Своето дълготърпение. Ние разбираме какво означава това. Бог възнамерява да освободи своя народ от Египет. Той желае да научи Своя народ да уповава на Него. Съпротивата на Фараон щеше да предизвика нови язви, които да изявят Божията сила. Освен това, след всяка язва Мойсей пише, че "Фараоновото сърце се закорави, както каза Господ". Това укрепяваше вярата на Израил в Бога.

Ти искаш Фараон да има воля, свободна да се подчини или възпротиви, и си уверен, че текстът означава, че не Бог, а Фараон закорави сърцето си. Какво би означавало това? Означава Бог да бъде зависим от Фараоновата "свободна воля" и да не може да предскаже на Мойсей и неговия народ какво ще се случи. Бог закорави сърцето на Фараон и го подбуди да действа. Фараон не можеше да направи нищо друго освен действа според своето естество. Ние виждаме, че този текст не може да се използва в подкрепа на "свободната воля", защото категорично я оборва.
7) Обяснението на Еразъм на Римляни 9:15-33.

Този текст дълбоко те смущава. Ти си решен да държиш на "свободната воля" на всяка цена, дори говориш противоречиви неща, особено по отношение на Божието предузнание. Нека го кажа съвършено ясно. Бог предузна, че Юда ще стане предател. Юда трябваше да стане предател. Той нямаше сила да постъпи различно. Действаше свободно и доброволно според естеството си. Бог знаеше предварително как възнамерява да постъпи Юда и го остави да действа според Неговите намерения.

Няма смисъл да говориш за човешкото предвиждане, защото то няма нищо общо с Божието предузнание. Ние знаем, че ще има затъмнение, но това не се случва защото го предвиждаме. Когато Бог предсказва нещо, то се случва, защото Той го е предопределил. Ако не приемеш това, тогава ти осуетяваш всички Божии обещания и заплахи. Ти отричаш самия Бог.

На едно място ти правилно признаваш, че според Павел Бог повелява това, което предузнава, и то трябва да се случи. След това се отмяташ, защото това ти се струва мъчно за приемане. После се опитваш да се измъкнеш като казваш, че Павел не говори по същество, а укорява спорещия с него (Римляни 9:20). Не можеш да се отнасяш така към боговдъхновен текст. Дори бегъл прочит на пасажа ще покаже, че Павел говори по същество. Не би имало повод за порицание ако нямаше хора, оспорващи неговото обяснение. Павел цитира Изход 33:19: "А Господ му каза: "Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост; и ще проглася пред тебе името Йехова; и ще покажа милост към когото ще покажа; и ще пожаля когото ще пожаля." След това Павел казва, че Божиите действия, на милост или закоравяване изобщо не зависят от човешката воля, а единствено от самия Бог. Павел обяснява, че Божието предузнание предопределя действията, които хората предприемат. Ако се опитаме да докажем едновременно съществуването на Божието предузнание и човешката "свободна воля" наистина ще имаме проблеми -- все едно да се опитаме да докажем, че едно число може да бъде едновременно и девет, и десет!

Павел порицава онези, които отхвърлят истината, че нямат "свободна воля" и че всичко зависи само от Бога. Тук трябва да се поклоним на величието на Бога в Неговите страшни, чудесни, удивителни съдби и да кажем: "Да бъде волята Ти -- както на небето, така и на земята" (Матей 6:10).
8) Човешкият разум трябва да признае суверенитета на Божията воля.

Здравият разум ще признае, че Бог би бил много слаб и безпомощен бог, ако предузнанието Му е несигурно и може да бъде опровергано от обстоятелствата. Може би хората ще възразят на идеята, че добрият Бог ще отхвърли, закорави и осъди хората сякаш се радва на техните грехове и вечно мъчение. Мен самия често ме е смущавала тази идея, като дори съм стигал до най-дълбоко отчаяние и съм пожелавал да не съм се раждал. (Това беше преди да разбера колко полезно е това отчаяние и колко близко е до благодатта.) Поради това хората се опитват да намерят "обяснение" и имат свои собствени разсъждения за това, което е ясно в Божието Слово.

Човешкият разум трябва да признае суверенитета на Божията воля, дори и да нямаше Библия, защото две неща са записани в съвестта на хората -- Бог е суверенен и Той предварително знае всичко с абсолютна сигурност.
9) Продължение на Римляни 9:15-33.

В Римляни 9:20, 21 Павел казва, че хората са като глина, а Бог -- като грънчар. Няма нищо по-ясно от това, че намерението на Павел е да отрече "свободната воля" у човека. Основната тема на това послание е, че ако човекът е способен да се спаси, то благодатта е безполезна. В 11:20-23 когато Павел пише, че много езичници ще бъдат спасени, той отдава това не на тяхната "свободна воля", а на Божието действие -- "присаждането им".

Нека разгледам едно твое конкретно разсъждение. Ти казваш: "Поради Божието неизменимо предузнание, Юда трябваше да стане предател; но въпреки това той беше способен да промени своята воля." Осъзнаваш ли какво казваш? Ако ти си прав, Юда е имал силата да промени Божието предузнание и да го опровергае. Това не разрешава проблема. Ти си като военачалник, който води своята армия към битката и я изоставя в най-критичния момент! Ти говориш за нещо друго -- дали човешката воля е повлияна от Божия суверенитет. Аз питам едно, ти отговаряш друго! Няма да те оставя да се измъкнеш така лесно. Ти трябва да застанеш пред собственото си противоречие. Как могат тези две неща да се съгласуват? "Юда може да пожелае да не извърши предателство" и "Юда трябва непременно да пожелае да извърши предателство". Не са ли те напълно противоположни и взаимоизключващи се?

Сега нека разгледам втория от двата текста, които ти допускаш, че подкрепят моята позиция, макар всъщност да отричаш, че я подкрепят. Какво е твоето мнение? В Битие 25:23 се казва: "по-големият ще слугува на по-малкия". Твоето обяснение е следното: "Истинското значение не се отнася до човешкото спасение; защото Бог може да пожелае един човек да бъде слуга и бедняк, без да го е лишил от възможността да бъде спасен за вечността."

Колко лукаво разсъждаваш в усилията си да избягаш от истината! Няма да можеш да избягаш. Спомни си как Павел използва този текст в Римляни 9:12,13. Дали Павел злоупотребява с Писанието, когато полага основата на християнската доктрина? Твърдо не! Йероним се осмелява да каже: "При Павел нещата придобиват значение, което са нямали в първоначалния контекст." Йероним може да каже това, но не може да го докаже. Хора като него не разбират нито Павел, нито пасажа, който той цитира. Не мога да се съглася, че Битие 25:21-23 се отнася само за слугуването от една личност на друга, но нека да приемем за миг, че е така. Виждаме, че Павел цитира напълно точно, за да докаже, че нито Яков, нито Исав имаха някаква заслуга. Павел доказва, че не чрез "свободната воля" те придобиха предсказанието. Всичко беше установено още преди те да се родят.

Коментарите на Павел върху Битие 25:23 не се отнасят само до това кой на кого ще слугува. Те наистина са свързани с вечното спасение. Яков беше Божи човек. Обещанието към него включваше всичко определено за Божиите избрани -- благословението, Словото, Духа, надеждата за Христос и Неговото вечно царство. Това се потвърждава от Битие 27:27. Моят отговор на Йероним е, че всички текстове, цитирани и обяснени от апостолите, са много по-авторитетни, отколкото неговите писания!

Текстът от Малахия 1:2,3, който Павел цитира, казва: "Аз ви възлюбих, казва Господ, а вие думате: "В какво се вижда, че си ни възлюбил?" Не беше ли Исав брат на Якова, казва Господ, но аз възлюбих Якова, а Исава намразих и направих горите му да запустеят; и наследството му да бъде за чакалите на пустинята." Еразъм, можеш по три начина да се опиташ да отречеш ясното значение на тези думи.

Първият е, че не можем да ги приемем буквално, защото Божията любов и омраза се различават от човешките, тъй като в тях няма човешка страст. Всички знаем, че в Божията любов и омраза няма човешка страст, но въпроса, пред който сме изправени, не е как Бог обича или мрази, а защо Бог обича или мрази. Ти се опитваш да отклониш вниманието към това как Бог обича или мрази, но дали това ще ти помогне? Няма да ти помогне. Божията любов и омраза не се променят както нашите. Те са вечни и непроменими. Те са определени още преди "свободната воля" да е съществувала, така че Божията любов и омраза не зависят от поведението на човека. Това е още по-ясно когато се попитаме защо Бог обича или мрази? Какво би могло да накара Бог да обича Яков, а да мрази Исав? Със сигурност не нещо, което те са направили, защото Божието отношение към тях беше определено и заявено преди да се родят. Тогава "свободната воля" изобщо не е съществувала!

Втори начин да избегнеш ясното значение на думите е да кажеш, че Малахия не говори за омраза, която ни осъжда завинаги. Ти предполагаш, че Малахия говори само за трудностите на земята. Така клеветиш и обвиняваш Павел, че изопачава Писанието. Нека видим дали успя да избегнеш ясното значение на думите. Целта на Павел в тези стихове е да наблегне на пълното отсъствие на заслуга или принос на "свободната воля". Дори ако Павел се занимава само със земни неща, той все пак използва Яков и Исав като пример. Въпреки всичко, погрешно е да се твърди, че Малахия говори само земните неща. Контекстът на пасажа показва, че неговата цел е да изобличи народа на Израил, защото те отхвърлиха Божията любов. Божията любов към тях означаваше много повече от земни благословения, тъй като пасажът показва, че нашият Бог е Бог на всичко. Той не е Бог, който се задоволява с половинчато поклонение от раздвоено сърце (Малахия 1:13)! Истинското поклонение на Бога трябва да бъде с цялото сърце и сила, защото той е Бог сега и завинаги, във всичко, всякога, и над всички.

Третият начин да отхвърлиш ясното значение на Малахия 1:2,3 е да кажеш, че пророкът има предвид, че Бог обича някои юдеи, а мрази други. Ти смяташ, че това довежда до заключението, че поради неверието на някои юдеи те заслужават да бъдат отхвърлени. Ти мислиш, че твоето "тълкуване" също допуска, че поради вярата на други юдеи те заслужават да бъдат присадени отново.

Ти не знаеш какво говориш! Знам много добре, че хората са отхвърлени поради неверието и присаждани поради вяра и че те трябва да бъдат насърчавани и подбудени да вярват. Няма нищо общо между вярването или невярването чрез силата на "свободната воля".
12) Грънчарят и глината.

Третият текст, за който казваш, че може би подкрепя позицията ми, е Исая 45:9: "Горко на онзи, който се препира със Създателя си! Черепка от земните черепки! Ще рече ли калта на онзи, който й дава образ: "Що правиш?" и Еремия 18:6: "Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка." Ясно е, че тези текстове наистина подкрепят мнението ми, но ти се опитваш да ги обориш като казваш, че грънчарската работа е свързана с обстоятелствата в този живот. Ти мислиш, че когато Павел използва тези текстове в Римляни 9 гл., той добавя към първоначалното им значение идеята за предопределението. Ти злословиш срещу Павел. След това в своята обърканост се обръщаш към II Тимотей 2:20-21: "А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни; и едни са за почтена употреба, а други за непочтена. Прочее ако някой очисти себе си от тия заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело." Ти казваш, че тук Павел говори на същата тема като Исая 45:9, Еремия 18:6 и Римляни 9 гл. Порицаваш идеята, че грънчарският съд може да очиства сам себе си. Въпреки всичко ти казваш, че Павел заповядва на съда да направи това и си мислиш, че съдът представя хората със "свободна воля".

Моят отговор е, че II Тимотей 2:20-21 не е свързан с темата на предходните текстове. Павел използва един пример от ежедневието, за да илюстрира съвсем друга идея -- личното благочестие на вярващия. Не съдовете, а вярващите са призовани към дела -- те трябва да се очистят от всичко, което не е достойно за Бога. Някои от съдовете са почтени, а други -- не, и не те, а грънчарят определя тяхното предназначение.
13) Божията праведност.

Ти се позоваваш на човешкия разум. Не можеш да приемеш правото на Бога да обрече нечестивите на вечния огън. Според теб това е неправилно, защото Бог ги е направил нечестиви. Най-после истината излезе наяве! Ти заставаш зад мнението на роптателите, които Павел цитира в Римляни 9:19: "А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?" Човешкият разум изисква Бог да действа според човешките представи за справедливост. Величието на Твореца, трябва да се подчини на Неговото собствено творение! Трябва да се приеме, че Бог може да осъди само онези, които заслужават това според нашата преценка! Когато Бог спасява онези, които не заслужават, никой не се оплаква. Когато Бог ги осъжда, избухва истинско възмущение. Такова е нечестието на човешкото сърце. Ако хората размишляват така, те не прославят Бога като Бог. Те лишават Бога от Неговата суверенна власт. Преди да отидем на Небето ние никога няма да разберем как един справедлив Бог спасява нечестиви хора. А как можем да разберем защо същият справедлив Бог осъжда нечестивите? Въпреки това ние ще продължим да вярваме, докато Човешкият Син не ни се открие напълно.

В Писанието няма никакви противоречия освен ако не настояваш на своите "обяснения". Тогава възниква объркване. Няма противоречие между "ако човек очисти себе си" (II Тимотей 2:20-21) и "Бог върши всичко..." (I Коринтяни 12:6). Първото просто указва какво трябва да направи човекът. Това не означава, че той е способен да го извърши чрез "свободната воля", без благодатта. Знам, че си убеден, че когато се даде заповед, тя предполага нашата способност да се покорим. Това са глупости. Вторият текст ясно заявява, че всичко е дело на Бога. Няма никакво противоречие. Павел е последователен във всичките си поучения -- само Бог има сила да спаси човека.