Последната Битка



Pdf просмотр
страница23/40
Дата18.04.2022
Размер0.63 Mb.
#114136
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   40
Poslednata bitka
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, 125 razchupvane na okovite-Nil Andersen, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
Благодат и истина
Бързо се обърнах и се отдалечих от тази врата. Наблизо имаше красив червен камък и аз се втурнах, да го взема. Изведнъж се намерих в Гетсиманската градина.
Видях Господ Исус, да се моли. Агонията, която преживяваше, бе дори по-ужасна от вратата, която току-що бях видял. Съкрушен, дръпнах бързо ръцете си от камъка и паднах изтощен на земята. Почувствах нужда да се върна при сините и зелените камъни, но нямах достатъчно сили за това. Бях изгубил и чувството си за ориентация.
Ангелите бързо ме заобиколиха и ми служеха. Те ми дадоха да пия нещо, от което почувствах прилив на сила. Не след дълго се изправих на крака и се отправих към другите камъни. Но сцената с Господ Исус, Който се молеше, не напускаше мислите ми и накрая ме принуди да спра.
"Какво беше това, което видях?", попитах ангелите.
"Всеки път, когато докоснеш някой камък, ние можем да видим част от това, което ти виждаш. Също така можем и да усетим част от това, което ти усещаш", отговори ангелът. "Известно ни е че всички тези камъни са истински съкровища, а откровенията, които съдържат, са безценни. Ние също успяхме за миг да зърнем


30 агонията на нашия Господ преди разпятието, както и да усетим част от неговата болка.
За нас е трудно да проумеем как Нашият Бог е могъл да страда така. Това ни кара още повече да оценяваме привилегията да служим на тези, за които Той плати такава ужасна цена".
Думите на ангела се забиха в сърцето ми като ножове. Бях участвал в битката; бях изкачил планината; толкова бях свикнал с духовната област, че ангелите вече не ми правеха впечатление, също така можех да разговарям със славните орли почти като с равни. Независимо от всичко това, не можех дори и за момент да понеса болката от страданието на моя Цар, без да пожелая да я заменя с по-приятно усещане. "Моето място не е тук" извиках. "Аз повече от всеки друг заслужавам да бъда пленник на злото!"
"Господине!", каза ангелът. "Доколкото ни е известно, никой не е тук, защото го заслужава. Ти си тук, защото си бил избран преди сътворението на света, за да Му послужиш. Не знаем в какво точно се състои твоята служба, но знаем, че е от голямо значение за всеки тук, на планината.
"Благодаря ви. Наистина сте ми от полза. На това място чувствата ми стават изключително изострени и сякаш са завладели даже разбирането ми. Прави сте. Никой не се намира тук, понеже го заслужава. Наистина, колкото по нависоко човек се изкачва, толкова по-недостоен е той за мястото, където се намира и толкова повече благодат му е нужна, за да остане на планината. Чудя се как изобщо съм успял да се кача на планината?"
"Чрез благодат", отговори ангелът.
"Ако искаш да ми помогнеш, моля те да ми повтаряш тази дума всеки път, когато съм объркан или отчаян. Сякаш започвам да разбирам тази дума по-добре от всяка друга".
"Сега трябва да се върна при червения камък", продължих аз. "Разбрах, че той е най-голямото съкровище в тази стая и не трябва да я напусна преди да го имам в сърцето си".


Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   40




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница