30 агонията на нашия Господ преди разпятието, както и да усетим част от неговата болка.
За нас е трудно да проумеем как Нашият Бог е могъл да страда така. Това ни кара още повече да оценяваме
привилегията да служим на тези, за които Той плати такава ужасна цена".
Думите на ангела се забиха в сърцето ми като ножове. Бях участвал в битката; бях изкачил планината; толкова бях свикнал с духовната област, че ангелите вече не ми правеха впечатление, също така можех да разговарям със славните орли почти като с равни.
Независимо от всичко това, не можех дори и за момент да понеса болката от страданието на моя Цар, без да пожелая да я заменя с по-приятно усещане. "Моето място не е тук" извиках. "Аз повече от всеки друг заслужавам да бъда пленник на злото!"
"Господине!", каза ангелът. "Доколкото ни е известно, никой не е тук, защото го заслужава. Ти си тук, защото си бил избран
преди сътворението на света, за да Му послужиш. Не знаем в какво точно се състои твоята служба, но знаем, че е от голямо значение за всеки тук, на планината.
"Благодаря ви. Наистина сте ми от полза. На това място чувствата ми стават изключително изострени и сякаш са завладели даже разбирането ми. Прави сте. Никой не се намира тук, понеже го заслужава.
Наистина, колкото по нависоко човек се изкачва, толкова по-недостоен е той за мястото, където се намира и толкова повече благодат му е нужна, за да остане на планината. Чудя се как изобщо съм успял да се кача на планината?"
"Чрез благодат", отговори ангелът.
"Ако искаш да ми помогнеш, моля те да ми
повтаряш тази дума всеки път, когато съм объркан или отчаян. Сякаш започвам да разбирам тази дума по-добре от всяка друга".
"Сега трябва да се върна при червения камък", продължих аз. "Разбрах, че той е най-голямото съкровище в тази стая и не трябва да я напусна преди да го имам в сърцето си".
Сподели с приятели: