Последната битка

Започнах да мисля за това колко ясно ми беше всичко това тук, но как толкова често, дори след като съм имал велико преживяване като това, аз все пак го забравях толкова лесно. Лесно е да разбираш и да ходиш в светлината тук, но там, в битката, отново става неясно. Помислих си за това как аз не бях толкова нападан от страхове, колкото от нетърпение и гняв, които бяха също такова отклоняване от посоката, която би трябвало да имаме чрез пребъдване в Светия Дух.

Думите на Господа ме заливаха като огромни морски вълни. Почувствах се както Йов пред вихрушката. Мислех си, че ставам все по-малък и по-малък и тогава осъзнах, че Той ставаше все по-голям. Никога не бях разбирал колко съм самонадеян. Как съм могъл да се държа толкова безцеремонно с Бога? Чувствах се като мравка, която се взира в планинска верига. Аз бях по- малък дори от прашинка и, въпреки това, Той отделяше време да ми говори. Не можех повече да стоя и се обърнах настрани.

След известно време почувствах утешителна ръка върху рамото си. Беше Мъдростта. Славата Му сега беше дори още по-голяма, но отново беше висок колкото мен. "Разбра ли какво се случи с теб току-що?", попита Той.

Тъй като знаех много добре, че когато Господ задава въпрос, то не е, за да получи някаква информация, аз започнах да размишлявам върху него. Знаех, че това е действителността. Сравнен с Него, аз съм по-малък отколкото е прашинката пръст в сравнение със земята и по някаква причина Той искаше да преживея това чувство. Отговаряйки на моите мисли, Той продължи.

"Това, което мислиш, е вярно, но съпоставянето му между човека и Бога не касае само мащаба. Ти започна да преживяваш силата на Моите думи. Да ти бъдат поверени думите Ми означава да ти бъде поверена силата, чрез която съществува вселената. Аз не направих това, за да те накарам да се чувстваш малък, но за да ти помогна да разбереш важността и силата на това, което ти е било поверено - Божието слово. Във всичките си дела помни, че по важност една единствена дума от Бога към човека е по-скъпоценна от всички съкровища на земята. Ти трябва да го разбереш и да научиш Моите братя да уважават стойността на Моето слово. И тъй като сте призвани да носите думите Ми, вие трябва също да уважавате стойността на вашите собствени думи. Тези, които носят истината, трябва да бъдат истинни."

Докато слушах, се почувствах подтикнат да погледна към един от престолите зад нас. Видях човек, когото веднага познах. Той е бил голям евангелизатор, когато аз съм бил дете. Мнозина са считали, че той е ходел в повече сила, отколкото който и да е било друг от времето на ранната църква. Аз бях чел за него и бях слушал някои от неговите записани проповеди. Беше трудно да не бъдеш докоснат от неговото истинско смирение и очевидна любов, която имаше към Господа и хората. Въпреки това, аз усещах, че някои от поученията му бяха сериозно изкривени. Бях изненадан, но също и облекчен, да го видя седнал на един велик престол. Заплениха ме смирението и любовта, които все още се излъчваха от него.

Когато се обърнах към Господа, за да Го попитам дали мога да говоря с него, усетих колко много Господ го обичаше . Обаче Господ не ми позволи да говоря с него, а ми кимна да продължа напред.

"Просто исках да го видиш тук",обясни Той, "и да разбереш мястото, което заема при Мен. Има още много неща, които трябва да разбереш за него. Той беше посланик до Моята църква от последното време, но църквата не го послуша поради причини, които ще разбереш на определеното време. Той наистина падна в обезсърчение и заблуда за известно време и неговото послание беше изкривено. То трябва да бъде възстановено също, както и частите, които дадох на други и които също бяха изкривени".

Знаех, че всичко тук се случва на съвършеното време и е взаимосвързано с всичко, което трябваше да науча, затова започнах да мисля за това, как виждането ми с този мъж е свързано с всичко, за което току-що говорихме т.е. със способността на силата да покварява.

"Да. Има немалка опасност в това да ходиш в голяма сила", отговори Господ. "Това се случи с много от Моите пратеници и е част от посланието, което те трябва да предадат на църквата Ми от последното време. Ти трябва да ходиш в Моята сила и то сила много по-голяма от тази, която тези светии преживяха. Ако обаче някога започнеш да мислиш, че силата е Моето одобрение към теб или твоето послание, ще отвориш вратата за същата измама. Святият Дух е даден да свидетелства само за Мен. Ако си мъдър като Павел, ти ще се научиш да се хвалиш повече със своите немощи отколкото със своята сила."

Знаех, че това е строго предупреждение, както и всичко, което приех или ми бе казано тук. Аз исках да се върна обратно и да се бия в последната битка, но имах сериозни съмнения относно това, ще мога ли да го направя без да падна в клопките, които сега сякаш бяха навсякъде. Погледнах назад към Господа. Той беше Мъдрост и си помислих колко много се нуждая да Го познавам като Мъдрост, когато се върна.

"Добре е за теб да изгубиш увереност в себе си. Аз не бих могъл да ти поверя силите на идващия век, докато не направиш това. Колкото повече изгубваш увереността си в себе си толкова повече сила ще мога да ти поверя, ако..."

Чаках дълго Господ да продължи, но Той не го направи. По някакъв начин знаех, че Той иска аз да продължа изречението, но не знаех какво да кажа. Колкото повече гледах на Него обаче, толкова повече увереност чувствах. Накрая вече знаех какво да кажа.

"Ако поставя увереността си в Теб", добавих аз.

"Да. Ти трябва да имаш вяра, за да извършиш това, което си призован да извършиш, но това трябва да бъде вяра в Мен. Не е достатъчно просто да изгубиш увереността в себе си. Това води само до несигурност, ако не изпълниш празнината с увереност в Мен. По такъв начин много от тези мъже паднаха в своите заблуждения. Голяма част от тези мъже и жени бяха пророци. Някои от тях поради несигурност не позволяваха на другите да ги наричат пророци. Но това не беше истина, защото те бяха такива. Лъжливото смирение също е заблуда. Ако врагът успя да ги измами да мислят, че те всъщност не са пророци, той също би могъл и да ги измами да мислят, че са по- големи пророци, отколкото са, просто като подхранва тяхната самоувереност, фалшивото смирение няма да изгони гордостта. То е просто друга форма на себецентричност, която врагът има право да използва.

Докато мислех върху всичко това, започна да ме завладява една прекрасна яснота. Виждах как цялото ми преживяване от началото до края беше фокусирано върху това простичко послание. "Колко лесно се заблуждавам и се отклонявам от простосърдечното отдаване на Теб", изплаках аз.

Тогава Господ спря и ме погледна с изражение, което се моля никога да не забравя. Той се усмихна. Не исках да злоупотребявам с възможността, но по някакъв начин чувствах, че когато Той се усмихва, така бих могъл да поискам каквото и да било и Той ще ми го даде, затова рискувах:

Господи, Ти каза:" Да бъде светлина" и стана светлина. Ти се моли в Йоан 17 глава ние да Те обичаме със същата любов, с която Отец Те е възлюбил. Ще благоволиш ли да кажеш сега: "Нека да бъде любов в теб", за да Те обичам с любовта на Отца?"

Той не престана да се усмихва, но вместо това постави ръката Си на раменете ми като приятел и каза: "Аз изговорих тези думи към теб преди сътворението на света, когато те призовах. Казал съм го също и на твоите братя, които ще се бият заедно с теб в последната битка. Ти ще познаеш любовта на Отца Ми към Мен. Това е една съвършена любов, която ще прогони всичките ти страхове. Тя ще ти помогне да Ме обичаш така, че да можеш да вършиш делата, които Аз върших и дори по-големи, защото Аз Съм при Отца Си. И ти ще познаеш Неговата любов към Мен и делата, които ще ти бъдат дадени да извършиш, ще прославят Мен. Но заради тебе, казвам отново: "Нека да бъде любовта на Отца Ми в теб".

Бях обзет от признателност за цялото това преживяване. "Обичам Твоите съдби", казах аз, като понечих да се обърна, за да погледна назад към съдийския престол, но Господ ме спря.

"Не гледай назад. Сега Аз не Съм там за теб, Аз съм тук. Ще те поведа от тази стая към твоето място в битката, но ти не трябва да поглеждаш назад. Трябва да виждаш съдийския Ми престол в твоето собствено сърце, защото сега той е там."

"Също както Градината и съкровищата на спасението... ", си помислих.

"Да. Всичко, което правя, Аз го правя в твоето сърце. То е мястото, където текат живите води. То е мястото, където съм Аз."

Тогава Той кимна към мен, така че аз също се погледнах и отметнах мантията на смирението. Бях зашеметен от това, което видях. Моето всеоръжие излъчваше същата слава, която го заобикаляше. Бързо отново я покрих с мантията.

"Аз също се молих на Отца Си в нощта преди Моето разпъване славата, която имах в Него в началото, да бъде с хората Ми, за да бъдете едно. Моята слава е тази, която води до единство. Когато се събираш с други, които Ме обичат, славата Ми ще се увеличава. И колкото повече тя се увеличава чрез свързването на тези, които Ме обичат, толкова повече светът ще познава, че Аз съм изпратен от Отца. Тогава светът наистина ще познае, че вие сте Мои ученици, защото ще Ме обичате и ще се обичате един друг".

Докато продължавах да гледам на Него, увереността ми растеше. Беше като измиване отвътре. Скоро се почувствах готов да извърша всичко, което Той би поискал.

"Има още един човек, когото трябва да срещнеш преди да се върнеш в битката", каза Той докато вървяхме. В същото време продължавах да се удивявам на това, колко по-славен беше станал дори само от преди няколко минути.

"Всеки път, когато Ме виждаш с очите на сърцето си, умът ти се обновява още малко" проговори отново Той. "Един ден ще бъдеш способен да пребъдваш постоянно в Моето присъствие. Когато това стане, всичко, което си научил чрез Моя Дух, ще бъде винаги на твое разположение и Аз ще бъда на Твое разположение".

Чувах всичко, което Той казваше, и го разбирах, но бях толкова запленен от славата Му, че просто трябваше да Го попитам: "Господи, защо си толкова много по-славен сега, отколкото в началото, когато ми се явяваше в образа на Мъдростта?"

"Аз никога не съм се променял. Но ти се променяш, когато гледаш Моята слава с открито лице. Преживяванията, които си имал, са премахнали покривалата от твоето лице, така че да можеш да Ме виждаш по-ясно. Но нищо не ги премахва по-бързо от това, да гледаш Моята любов".

Той спря и аз се обърнах да погледна тези, които бяха на престолите близо до нас. Ние все още бяхме на мястото, където седяха най-високопоставените царе. Тогава разпознах един човек, който беше наблизо.

"Господине, познавам ви от някъде, но просто не мога да си спомня откъде".

"Веднъж ти ме видя във видение", отговори той.

Веднага си спомних и бях изумен! "Значи вие сте бил реален човек?"

"Да", отвърна той.

Тогава започнах да си спомням деня, когато като новоповярвал християнин бях стигнал до объркване по някои въпроси в моя живот. Излязох и отидох в един парк близо до моя апартамент и реших да чакам, докато Господ не ми проговори. Докато седях и четях Библията си, получих видение, едно от първите, които съм имал.

Видях човек, който ревностно служеше на Господа. Той постоянно свидетелстваше на хората поучаваше и посещаваше болните, за да се моли за тях. Беше много ревностен за Господа и имаше истинска любов към хората. После видях друг човек, който очевидно беше скитник или бездомник. Едно малко котенце се мотаеше на пътя му и той понечи да го ритне, но се въздържа и само грубо го избута от пътя си с крак. Тогава Господ ме попита кой от тези мъже Му е угодил повече.

"Първият", казах аз без колебание.

"Не, вторият", отговори Той и започна да ми разказва техните истории.

Първият човек бил възпитан в чудесно семейство, което винаги е познавало Господа. Той израснал в процъфтяваща църква и после завършил един от най-добрите библейски колежи. Били са му дадени сто частици от Божията любов, но той използвал само седемдесет и пет от тях.

Вторият човек се родил глух. Бил малтретиран и държан в тъмен и студен таван, докато не бил намерен от властите, когато бил на осем години. Тогава започнали да го прехвърлят от една институция в друга, където продължили да го тормозят. Накрая бил изхвърлен на улицата. За да преодолее всичко това, Господ му дал само три частици от Своята любов, но той събрал всяка една от тях, за да победи яростта в своето сърце и да се въздържи да не нарани котенцето.