Последната битка

Сега аз погледнах този мъж. Той бе цар и седеше върху престол, далеч по-славен от този който Соломон би могъл изобщо да си представи. Множества ангели го обграждаха, и очакваха да изпълнят заповедите му. Обърнах се към Господа в страхопочитание. Все още аз не можех да повярвам, че той е реален и още по-малко, че е един от великите царе.

"Господи, моля Те, разкажи ми останалата част от историята му", попросих аз.

"Разбира се, затова сме тук. Анджело беше толкова верен в малкото, което му бях дал, че му поверих още три частици от Моята любов. И той използва всичките за да спре да краде. Почти умираше от глад, но отказваше да вземе каквото и да било, което не беше негово. Купуваше храната си с това, което изкарваше чрез събиране на бутилки и евентуално, ако намереше някой, който да му даде да свърши някаква работа на двора. Не можеше да чува, но се беше научил да чете, така че му изпратих една брошура с евангелието. Докато я четеше, Духът отвори сърцето му и той предаде живота си на Мен. Аз отново удвоих частиците любов и той вярно ги използва всичките. Искаше да Ме сподели с другите, но не можеше да говори. И въпреки че живееше в такава бедност, той започна да дава почти половината от това, което изкарваше, за брошури, и ги раздаваше по уличните ъгли".

"Колко души доведе при Теб?", попитах аз, мислейки, че сигурно са били множества, щом е седнал с царете.

"Един", отговори Господ. "За да го насърча му дадох да доведе един умираш алкохолик при Мен. Това наистина го насърчи толкова много, че той беше готов да стои на този ъгъл години наред, за да доведе още една душа до покаяние. Но цялото небе Ме молеше настоятелно да го взема тук, а Аз също исках той да получи своята награда".

"Но какво направи той, че стана цар?", попитах.

"Беше верен във всичко, което му бе дадено. Победи всичко, докато стана като Мен и умря като мъченик".

"Но какво победи той и как стана мъченик?"

"Той победи света с Моята любов. Малцина са победили толкова много, като са имали толкова малко. Много от моите хора живеят в домове, за които дори царете, живели само преди столетие биха им завидели, на удобствата. Но те не ги оценяват. А Анджело би оценил толкова много дори само един намерен кашон през студената нощ, че би го обърнал в славен храм на Моето присъствие. Той започна да обича Всеки и всичко. Радваше се на една ябълка повече, отколкото някои от Моите хора на голямо пиршество. Той беше верен във всичко, което му дадох, макар че то не бе много в сравнение с това, което съм дал на другите, включително и на теб. Аз ти го показах във видение, защото ти минаваше покрай него много пъти. Дори веднъж го посочи на един от приятелите си и говори за него”.

"Така ли? Какво казах?"

"Ти каза: "Ето още един от тези Илиевци, които сигурно са избягали от автобусната спирка". Ти каза, че той е "религиозен ненормалко", изпратен от врага да отвръща хората от евангелието".

Това беше най-тежкият удар, който бях преживявал до този момент. Бях повече от потресен бях ужасен. Опитах се да си спомня конкретния случай, но не можех, просто защото имаше толкова много други като него. Никога не съм изпитвал особено голямо състрадание към дрипавите улични проповедници, които сякаш бяха специално изпратени да отвръщат хората от благовестието.

"Съжалявам, Господи! Наистина съжалявам".

"И ти си опростен", отговори бързо Той. "И си прав. Има мнозина, които се опитват да проповядват благовестието на улицата от погрешни, дори извратени подбуди. Въпреки това има и такива, които са искрени, макар че са неуки и необучени. Ти не трябва да съдиш според външния изглед. Има също толкова много истински слуги, които изглеждат като него, както има и сред лъскавите професионалисти в големите катедрали и организации, които човеците са изградили в Моето Име".

Тогава той ми кимна да погледна към Анджело. Когато се обърнах, той беше слязъл по стълбите на своя престол и беше точно пред мен. Протегна ръцете си, прегърна ме силно и целуна челото ми като баща. Любов се изля върху мен и през мен в такава степен, каквато нервната ми система сякаш не беше в състояние да я понесе. Когато най-после ме пусна, аз се клатушках като че ли съм пиян, но това беше едно прекрасно чувство. Беше любов, каквато никога не съм изпитвал.

"Той щеше да ти предаде това още на земята", продължи Господ. "Имаше много да даде на Моите хора, но те не искаха да се приближат до него. Дори пророците Ми го избягваха. Той израстна във вярата, като си купи Библия и няколко книги, които постоянно препрочиташе. Опита се да ходи на църква, но не можа да намери нито една, която да го приеме. Ако те го бяха приели при себе си, биха приели Мен. Чрез него Аз чуках на вратите им".

Научавах ново определение за скръб. "Как умря той?", попитах, спомняйки си, че е умрял като мъченик, наполовина очаквайки, че по някакъв начин аз съм отговорен за това.

"Той умря от премръзване, опитвайки се да запази жив един беден пияница, който беше припаднал в студа".

Докато гледах към Анджело, просто не можех да повярвам колко закоравено е било сърцето ми. И все пак, не разбирах как това го е направило мъченик. Аз мислех, че това е титла, запазена за тези, които са умрели защото не са искали да направят компромис със своето свидетелство.

"Господи, знам, че той наистина е победител", отбелязах аз."И е толкова справедливо да бъде тук. Но тези, които умират по този начин, също ли са мъченици?"

"Анджело беше мъченик всеки ден от своя живот. Той правеше за себе си само онова, което му бе необходимо, за да остане жив, и радостно пожертва своя живот, за да спаси нуждаещ се приятел. Както Павел писа на Коринтяните, дори ако дадеш тялото си да бъде изгорено, но нямаш любов, това се счита за нищо. Но когато дадеш себе си с любов, това се счита за много. Анджело умираше всеки ден, защото не живееше за себе си, а за другите. Докато беше на земята, той винаги считаше себе си за последния от светиите, но беше един от най-великите. Както ти вече научи много от тези, които се считат за най-великите и са смятани от другите за такива, тук заемат мястото на последните. Анджело не умря за доктрина или дори за своето свидетелство, но той наистина умря заради Мен".

"Господи, моля те, помогни ми да запомня това. Моля те, не позволявай да забравя видяното тук, когато се върна", попросих аз.

"Затова Аз Съм тук с теб и винаги ще бъда с теб, когато се върнеш. Мъдрост е да гледаш с Моите очи и да не съдиш според това, което се вижда отвън. Аз ти показах Анджело във видението, за да можеш да го познаеш, когато минаваш покрай него на улицата. Ако ти беше споделил с него това, че знаеш за миналото му, което ти показах във видението, той щеше да предаде живота си на Мен още тогава. И ти щеше да обучиш този велик цар и той щеше да има огромно влияние върху Моята църква. Ако хората Ми гледаха на другите по начина, по който Аз гледам, Анджело и много други като него щяха да бъдат разпознати. Те щяха да бъдат приветствани на най-големите амвони и Моите хора щяха да идват от всички краища на земята, за да седнат в техните нозе, защото чрез това те щяха да са седнали при Моите нозе. Той щеше да те научи да обичаш и как да използваш дарбите, които Съм ти дал, така че да принасяш много повече плод".

Бях толкова засрамен, че не исках дори да погледна към Господа, но накрая се обърнах към Него, чувствайки как болката ме тласка отново към себецентричността. Когато погледнах към Него, бях действително заслепен от славата Му. Измина известно време, но постепенно очите ми се приспособиха така, че да мога да Го виждам.

"Помни, че си простен", каза Той. "Аз не ти показвам тези неща, за да те осъждам, но да те уча. Винаги помни, че състраданието ще премахне покривалата от твоята душа по-бързо от всичко друго".

Когато тръгнахме отново, Анджело проговори: "Моля те, помни моите приятели, бездомните. Мнозина ще обикнат нашия Спасител, ако някой отиде при тях".

В неговите думи имаше такава сила, че аз бях твърде покъртен, за да отговоря, и само кимнах. Знаех, че тези думи са заповед, издадена от един велик цар и голям приятел на Царя на Царете.

"Господи, ще бъдеш ли с мен, когато помагам на бездомните?", попитах аз.

"Аз ще Съм с всеки, който им помага", отвърна Той. "Когато любиш тези, които Аз любя, ти винаги ще получаваш Моята помощ. Помощта ще ви бъде дадена според степента на вашата любов. Ти много пъти си ме молил за повече от Моето помазване и това е начинът, по който ще го получиш. Обичай тези, които Аз обичам. Когато обичаш тях, ти обичаш Мен. Когато даваш на тях, ти си дал на Мен и Аз ще ти дам повече в отплата".

Умът ми се плъзна към моя хубав дом и всичките други притежания, които имах. Не бях богат но знаех, че според земните стандарти живея много по-добре от царете, живели само преди стотина години. Никога не съм се чувствал виновен за това, но сега се почувствах. Някак си усещането беше добро, но от друга страна ми се струваше, че не е правилно. Отново погледнах към Господа, като знаех, че Той ще ми помогне.

"Помни това, което казах за Моя съвършен закон на любовта, разделящ светлината от тъмнината. Когато дойде объркване, каквото чувстваш сега, знай, че това , което преживяваш, не е Моя съвършен закон на любовта. Аз се наслаждавам да давам на семейството си добри дарове, също както и ти на своето. Аз искам вие да им се радвате и да ги оценявате. Само не трябва да им се покланяте , а да ги споделяте свободно, когато ви призова да го направите. Бих могъл само да махна с ръката си и моментално да премахна всичката бедност от земята. Ще дойде ден на възмездие, когато планините и високите места ще се снижат и бедните и угнетените ще се издигнат, но трябва Аз да го направя. Човешкото състрадание е също толкова противно на Мен, както и човешкото насилие. Човешкото състрадание се използва като заместител на силата на Моя кръст. Аз не съм ви призовал да се жертвате, а да се покорявате. Понякога ще трябва да се жертвате, за да Ми се покорите, но ако вашата жертва не е направена в покорство, тя ще ни раздели.

С това ние свърнахме в един коридор и вече не бяхме в голямата съдебна зала. Славата на Мъдростта беше навсякъде около мен, но аз вече не можех да я виждам отчетливо. Внезапно стигнах до една врата. Обърнах се, защото не исках да си тръгвам, но веднага разбрах, че трябва да го направя. Това беше вратата, до която Мъдростта ме беше довела. Трябваше да премина през нея.