Посвещава се на всички Учители-Светци
Задължение на бащата е да отгледа своите деца
Изтегляне 0.91 Mb.
|
Свързани:
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА Вътрешно удовлетворение 2022г - Шрила Бхакти Ракшак Шридхара Махарадж
| Задължение на бащата е да отгледа своите деца. Бащата отглежда своята дъщеря и нежно се грижи за нея във всяко отношение, но когато пожелае тя да има син, тогава той й осигурява съпруг, защото тя не може да има син в къщата на своя баща. По същия начин, Гуру Нанак и всички Светци казват, че човек трябва да търси Сатгуру, ако желае да достигне областта на Истината(петото ниво на съзнание). Никъде не е казано, че ще достигнете областта на Истината само чрез четене или като имате сляпа вяра в свещените писания. Макар че в този живот е възможно да бъдете смятан за вярващ в линията на Светците и за последовател на линията на Светците, въпреки това, ако не действате според казаното от тях и не търсите Гуру, който е ваш съвременник, вие ще бъдете върнати в цикъла на преражданията. Този съвет е предназначен за онези, които вярват в учението на (отминали) Светци. Но онези, които са станали “роби” на свещеническата класа – те повече не са последователи на Светците. Не трябва да им се казва нищо, независимо от това дали приемат учението или не.
(Търси Сатгуру, скъпи мой. Това е най-рядко срещаният скъпоценен камък в света). 78. Хората от света са привързани към своите семейства и към своето богатство, и намират удоволствие единствено в тях. Затова те са наричани “светски”. Онези, които са привързани към своя Сатгуру, които обичат да го гледат и да се наслаждават на неговите беседи, са наричани гурмук[71]. Малцина са онези, които обичат Сатгуру, докато онези, които обичат света, са много. Ако те обаче отидат при Сатгуру, един ден той ще ги направи гурмук. 79. Някои хора казват на Сатгуру: “Ето, аз отчупих парче от тази сламка. Ако ти си съвършен Сатгуру, направи я отново цяла.” Сатгуру отговаря: “Помоли някого, за когото вярваш, че е въплъщение на силата, управляваща трите светове (Брам), да направи счупената сламка отново цяла. Ако той направи това и аз ще го направя.” Защото Сатгуру и Брам са едно, но Брам не може да направи счупената сламка цяла, нито да върне мъртвия към живот. Но ако някой обича Сатгуру и вярва в него, той ще бъде върнат към живот и “счупената сламка” на неговия живот също ще бъде направена цяла. Хората от света са като мъртви. Единствено онези, които обичат Сатгуру, който е техен съвременник, са наистина живи и техните “счупени сламки” са възстановявани. 80. Последователят трябва да бъде като мъртъв. Той трябва да действа така, както е заповядано от Гуру и да не намесва своя разум. Докато не се развие тази нагласа на ума, последователят не може да смята себе си за мъртъв за света, а за напълно жив за света. Той обаче трябва да продължава своите усилия и да следва казаното от Сатгуру, т.е. да продължава с посещаването на беседи, духовната практика и служенето към Сатгуру, и да увеличава своята любов и своята вяра в нозете на Сатгуру. Един ден той ще стане последовател, който е мъртъв за света. 81. Ако някой попита един последовател на Светец как е повярвал в Светците и как е разбрал, че неговият Гуру е съвършен, то отговорът на последователя ще бъде, че това е следствие от връзки в миналото и не е резултат от някакви духовни упражнения, които е изпълнявал. Последователят ще каже, че е повярвал в посланието веднага, щом го е чул и че то го е привлякло така спонтанно, както светлината привлича нощната пеперуда или както луната привлича лунната птица. 82. Заблудата (илюзията; майя), която държи в своята хватка целия свят, се подчинява единствено на Светците. Ако някой желае да се освободи от заблудата (илюзията; майя), той трябва да се свърже със Светци и ведро да понася всякакви укори, злословия или възхвали, които могат да дойдат впоследствие. Единствено тогава е възможно той да бъде истински Сад. Но не ще стане никога Сад онзи, който не притежава никакво търпение, т.е. който е щастлив, когато се говорят приятни неща, но който е готов “да си стегне багажа” и да си тръгне, когато е мъмрен с цел самият той да извлече полза и да се поправи. Той ще бъде Сад единствено тогава, когато има желание да изтърпи всички неща. 83. Докато човек не приведе своето поведение в съответствие със заповедите на Светците, неговият ум не ще се изчисти. Умът т.е. умствената материя не ще се успокои, докато човек не започне да обожава Сатгуру и вътрешния Звук. Единствено тогава, когато тези две нива са напълно достигнати, човек ще бъде готов да получи Знанието. А с достигането на Знанието ще бъдат унищожени материалните обвивки (върху духа). Днешните така наречени “знаещи” дори не знаят дали техните умове и умствена материя са станали чисти и спокойни. Те са станали “знаещи” само чрез четене на книги и не разбират, че в Кали юга никой не е готов да получи истинското Знание. Това показва, че те са слепи. Самите те ще бъдат върнати във “водовъртежа” на преражданията и ще отведат своите последователи със себе си. Но онези, които имат силно желание да се освободят от цикъла на преражданията, трябва да вярват в учението на Светците и правилно да използват този човешки живот, който е бил получен след много трудности. Той не трябва да се пропилява напразно. Но ако човек не вярва на това, той е свободен да следва посоката, в която го води неговият ум. 84. Нищо не може да бъде постигнато без помощта на Сатгуру, който е съвременник на последователя. Вие можете да постигнете нещо единствено тогава, когато се посветите на служене на Сатгуру, който е ваш съвременник и го удовлетворите. Вие може да търсите вътрешния Звук, но колкото и да се опитвате, вие не ще го получите, докато Сатгуру не е доволен от вас. 85. Също както стъклото се стопява в огъня, така и човешката рамка постепенно се стопява в огъня на сетивните удоволствия. Наистина, блажени са онези, които са намерили съвършен Сатгуру и които се посвещават – с ум, тяло и богатство – на обществото от посветените от Сатгуру. 86. Връзката с един Сад – дори тя да продължи за кратък период от време – е достатъчна, за да отмие греховете от безброй раждания. Но той трябва да бъде съвършен Сад. Трудно е обаче да се намери истински Сад. Дори – вследствие на добра съдба – да бъде намерен такъв, трудно е да се остане в неговата компания. Без лична връзка не може да има вяра, без вяра не може да има любов, а без тези двете как ще потече милостта? Също така, целта не може да бъде достигната без милостта на Сад или Сатгуру. Затова най-напред идва свързването (с истински Сад или Сатгуру). Ако човек прекара целия си живот в търсене на Сатгуру, то неговият живот не е отишъл напразно. От друга страна, това носи голяма полза, защото осигурява на търсещия духовността човешки живот в следващото раждане. Но ако той се посвети на поклонения, пости, обожаване на идоли, демонстриране на свръхестествени сили и умствена магия, на обожаване чрез ритуали, на знанието на силата, управляваща трите светове (Брам; Кал) и други подобни, тогава той ще бъде лишен от право на раждане в човешка форма и отново ще бъде хвърлен в цикъла на преражданията. След като Брама, Вишну, Махадев (Шива) и триста и тридесетте милиона божества, които са “зад гърба” на панорамата на този свят, се раждат и умират, тогава как ще може нещастното човешко същество да се освободи? Но ако вследствие на добра съдба човек намери съвършен Сатгуру, той ще достигне своя истински Дом, докато споменатите по-горе божества ще продължават да се раждат и умират. Ако за вас е трудно да повярвате в това, потвърждение за него ще намерите в писанията на (отминалите) Светци. Но ако не вярвате нито в това, което казвам, нито в писанията на (отминалите) Светци, тогава пътят на преражданията е пред вас. Моля, вървете по него. 87. Нищо не може да бъде достигнато чрез четене или повтаряне на Името, което е дадено в религиозните книги и писания. Пътят на Звуковия Поток (Името) може да бъде научен единствено чрез свързване със Светец. Този съвет обаче е само за онези, които наистина търсят духовността, а не за хората от света. 88. Егоизмът е коренът на всички светски окови, също както най-горното зърно е основното зърно в молитвената броеница. Когато държите най-горното зърно, тогава всички останали зърна са под ваш контрол. А ако извадите връвта от него, тогава всичките зърна се разпръсват. По същия начин, онези, които имат върху себе си милостта на Сатгуру, са отсякли корена на егоизма и като се отвръщат от всички удововолствия на света, се хващат здраво за Сатгуру, който е техен съвременник. Блажени са такива хора! Онези, които не са направили това, са просто животни в човешко облекло. Тези думи обаче са предназначени единствено за посветените. Вместо да приемат тези думи, светските хора ще са готови да започнат кавга. 89. Безполезно е да се коментира положението на светските хора. А какво може да им се каже, когато дори измежду религиозните учители и техните последователи едва неколцина не са алчни. Струва си човек да си припомня това, за да може от време на време да проверява състоянието на своя ум. 90. Мръсотията на егоизма трябва да бъде премахната чрез служене на Сатгуру и чрез преданост към вътрешния Звук. Само тогава Бог ще бъде доволен от вас. Накратко казано, човек трябва да замени тщеславието със смиреност. Милостта на Бог се спуска над смирения. Едва тогава, когато сте смирени, милостта от Него ще потече и тогава достигате успех. Не е толкова лесно обаче да се развие смиреност. 91. Ако един човек изпълнява някакъв ритуал или някакво обожание по указание на своя Сатгуру, той ще извлече някаква полза, но ако той изпълнява някакви ритуали или церемонии от Ведите и Пураните, подучен от свещениците, тогава го очаква сигурен неуспех. 92. Обожанието на Гуру всъщност е обожание на самия Бог, защото Бог е казал, че ще приеме единствено обожанието на онзи, който се обръща към Него посредством Гуру и че не ще се разкрие на онези, които Го търсят посредством други форми на обожание. Ако някой ви попита какви са отличителните белези на Гуру, за да може той да повярва в него и след това да го обожава, вие трябва да го попитате за отличителните белези на Бог, когото той обожава. Как той е разпознал Бог? Отличителните белези на Бог и на Гуру са едни и същи. Бог и Гуру са едно и по нищо не се различават. Вие не ще осъзнаете Бог, като Го обожавате направо. Вие ще осъзнаете Бог, като обожавате Сатгуру и му служите. Някой може да каже: “Защо да не обожаваме първо Бог, след като Бог и Гуру са едно?” Отговорът е, че това е невъзможно. Първо трябва да бъде извършена предаността към Гуру и след това Бог ще се разкрие. Самият Бог е определил, че Той може да бъде осъзнат единствено чрез Гуру. Човек, който няма Гуру, не ще получи достъп до Неговото царство. Обаче Гуру трябва да бъде съвършен. 93. Ако човек намери съвършен Гуру, придобие пълна вяра в него и напълно му се подчини, той може да достигне такъв статус, какъвто не са достигали дори Брама, Вишну и Махадев, нито пък някой ще е в състояние някога да достигне. 94. Да си позволяваме да критикуваме или да възхваляваме е грях, защото никой не може да бъде описан такъв, какъвто той е всъщност. Ако трябва да възхваляваме някого, ние трябва да възхваляваме нашия Гуру, а ако трябва да упрекваме някого, то трябва да правим това със самите себе си. Това ни прави добри. Критикуването или възхваляването на други е само загуба на време, но то се разрешава при едно условие – ако някой приятел е бил заблуден или е заблуждаван от някого, на него трябва да му се каже, че той не ще извлече полза от тази личност и че е мамен. Това не въвлича в грях. Вие обаче не можете да кажете това на всеки. 95. Докато душата не достигне своя истински Дом, тя не ще има покой. Затова е необходимо да изоставим всички други грижи и да мислим за достигане на нашия Дом. Обратният път към Дома може да бъде намерен вътре в човешкото тяло и не е добре да пропускаме това време. 96. Докато човек не се посвети на служене на Гуру, който е негов съвременник, и на слушане и повтаряне на святото Име, той не ще достигне Звуковия Поток. Затова човек трябва да служи на Гуру всецяло – с тяло, ум и богатство. Чрез Неговата милост един ден любовта към Сатгуру ще замени любовта към всичко останало. След това човек не ще бъде нещастен, дори да се сблъска с някаква неприятност или нещастие, колкото и големи да са те, нито пък ще сияе от радост, ако притежава неща, носещи удоволствие. Когато достигнете това ниво, вие ще сте достигнали спасение, докато живеете още тук. Какво друго остава да се направи? 97. Единствено онзи, който се страхува от смъртта и копнее за освобождение, ще обича Сатгуру и беседите на Сатгуру. Онзи, който обича света и не се страхува от смъртта, не ще може да дойде при Сатгуру, нито ще може да обича Сатгуру. 98. Всички повтарят някакво свещено Име. Всички имат такова Име, но никой не извлича полза. Причината за това е, че те не са получили това Име от Сатгуру. Те извършват своето умствено повтаряне според своето въображение. 99. Когато един човек е отишъл на беседи на Светците и освен това е получил посвещение в пътя на Светците, на него му е дадена, така да се каже, само фактурата. Богатството на Звуковия Поток (т.е. стоката) не ще му бъде дадено, докато фактурата не бъде приета. 100. Когато човек дойде на беседите на Светец, Светецът вижда размера на неговия дълг към силата, управляваща трите светове (Кал). Ако неговият дълг не е толкова тежък и може да бъде изплатен в този живот, той е приеман като подходящ за посвещение. Ако Светецът обаче види, че този човек все още е храна за силата, управляваща трите светове – Кал – т.е. че има голям дълг към Кал, той не е приеман. Но така или иначе, неговото идване при Светец унищожава много карми и той става подходящ за Звуковия Поток в бъдеще. 101. Най-напред трябва да бъде премахната мръсотията на егоизма. Днес някои хора, като следват собственото си разбиране, вършат онова, което според тях ще премахне егоизма и ще им осигури Звуковия Поток. Но те правят това самостоятелно, т.е. егоистично и без помощта или съвета на Сатгуру. Това ги прави дори по-егоистични, защото те не разчитат на Сатгуру, а действат според заповедите на собствените си умове. 102. Според учението на Светците, душата се смята за частица от Върховното Същество, докато ведантистите вярват в самостоятелното съществуване на силата, управляваща трите светове (Брам) и не отдават важност на душата. 103. Онзи, който обича Сатгуру и копнее единствено за него, един ден ще достигне своя истински Дом. Но онзи, който има силно желание да получи Звуковия Поток и да достигне петото ниво на съзнание, но няма любов към Сатгуру, не ще получи нищо, нито ще може да остане в компанията на Сатгуру. 104. Светците не осъждат хората с интелектуално знание, но те настояват първо за вътрешна чистота. Единствено тогава човек ще има право на истинското Знание. Затова е добре да се пазим от хора, които притежават само книжно знание и да продължаваме с предаността към Сант Сатгуру и практиката на Йога на Звуковия Поток (Сурат Шабд Йога). Това ще изчисти ума и накрая ще донесе и Звуковия Поток. 105. Посветените трябва да окуражават и да не вземат на подбив който и да е свой съпоследовател, ако той случайно изкаже твърдение извън своите възможности. Колкото и много извън неговите възможности да е това твърдение, въпреки това той трябва да бъде подкрепян, защото Сатгуру може да направи това твърдение истина, ако неговата Воля е такава. 106. Когато дъждовната птица горещо плаче за капка от дъжда, който утолява нейната жажда, Бог я чува и заповядва на облаците да вали онзи дъжд, който утолява нейната жажда. По същия начин, Всезнаещият Бог чува плача и разбира копнежите на онези, които са жадни за святия нектар на Звуковия Поток и заповядва на Сатгуру да отиде при тях и да утоли тяхната жажда с амброзията на своите думи. Тогава Сатгуру се появява и със своите изпълнени с нектар беседи донася утеха на страдащите души. Самият Бог не може да угаси огъня, който ги изгаря. Това показва, че Сатгуру Го превъзхожда по величие. Изключително щастливи са онези, които намерят Сатгуру, техен съвременник, и повярват в него. Те използват човешкото тяло по правилния начин. 107. Именно чрез Звуковия Поток душата се е спуснала в робство и докато човек не срещне Сатгуру, който да е опитен в тайните на Звуковия Поток, той не ще може да се завърне в свояистински Дом. Той може да се издигне нагоре единствено чрез Звуковия Поток. Няма друг начин за освобождаване от този плен. 108. Някои хора идват да чуят беседите, но не са искрени. Те говорят много, но у тях няма и следа от преданост. Това е неправилно. Човек може да бъде лицемерен със света, но трябва да бъде съвършено искрен в отношенията си със Сатгуру. Възможно е да нямате много преданост, но ако е искрена, тя постепенно ще нараства и накрая ще стане съвършена, и Бог ще бъде доволен от вас. Но лицемерната преданост, колкото и голяма да е тя, не ще бъде приета. 109. Човек не може да вижда в прашна буря. По същия начин, неистинските водачи, които светът взема за духовни и смята за велики, въобще не знаят какво е духовността вследствие на праха на алчността, който обвива техните умове. Как е възможно Бог да бъде доволен от такива хора? Те и техните последователи със сигурност ще се върнат в “колелото” на преражданията. 110. Позволено е да се съобщава за учението, но човек трябва да внимава да е безпристрастен, докато прави това, защото, на първо място, човек не може да знае кой е готов да получи учението на Светците. Това може да се разбере единствено тогава, когато се съобщава за учението. Онези, които са готови да получат учението на Светците, ще го приемат, но онези, които не са готови, просто ще обсъждат и ще спорят. С такива като последните не трябва повече да се говори на тази тема. Не е напълно забранено да се съобщава за учението, защото ако не се съобщава за учението, тогава как ще се научава за Пътят на Светците (Сант Мат)? 111. Бог обича най-много смиреността. Затова е необходимо да правите онова, което ще породи смиреност. Обществото на Светци е най-доброто място, където тя може да се развие. Компанията на свещеници и хора на книжното знание, които не се интересуват от нищо друго, освен от богатство и добра храна, не ще развие смиреност, нито ще удовлетвори Бог. Всеки, който силно желае да развие това качество, първо трябва да търси Сатгуру, който е негов съвременник и да му бъде предан. Докато не срещне милостив Светец, той не трябва да приема никого за свой Гуру. 112. Хората се засягат, когато им се дава съвет. Затова човек трябва да внимава преди да започне разговор и не трябва да бъде настойчив, ако някой не приема неговите възгледи, нито трябва да прави какъвто и да е опит да убеждава другия човек. 113. Онзи, който страда от нещастията на този свят, ще разпознае Сатгуру, но онзи, който ги смята за удоволствия, не ще може да разпознае Сатгуру. Истинското разпознаване на един Сатгуру е онова разпознаване, което самият Сатгуру дарява на последователя. Няма друго разпознаване, което да е по-висше от това. 114. Светците ни казват, че не е абсолютно необходимо всичко, което е имало начало, да има и край. Чрез своята Воля Светците са създали творение, което е имало начало, но не ще има край. 115. Има два вида Име: 1) което може да се изрази и 2) неизразимо, което е първоначалният Звук. Вторият вид има много по-голяма стойност от първия. Онзи, който се страхува от цикъла на преражданията, трябва да търси Сатгуру, който е опитен в практиката на неизразимия първоначален Звук. Тогава той може да бъде спасен от цикъла на преражданията. Но онзи, който се задоволява само с Името, което може да се изрази, не ще се освободи от кръговрата на преражданията. 116. КАТО ОСТАВИ ВСИЧКО ДРУГО НАСТРАНА, ЧОВЕК ТРЯБВА БЕЗУСЛОВНО ДА СЕ ПОДЧИНИ НА САТГУРУ, КОЙТО Е НЕГОВ СЪВРЕМЕННИК И ПРЕДАНО ДА СЛЕДВА НЕГОВИТЕ УКАЗАНИЯ. ТОВА ЩЕ ГО ВОДИ КЪМ УСПЕХА. НАКРАТКО КАЗАНО, ТОВА Е ВСИЧКО. 117. Човек не изпитва толкова силна необходимост от духовност, каквато изпитва за светски блага, нито става толкова смирен за Звуковия Поток, колкото става смирен за нещата от света, а когато стане смирен, това е само симулиране на смиреност. Но Сатгуру знае всичко. Защо да дарява Звуковия Поток на такъв човек? Именно безразличието на човека е причината за липсата на истинска смиреност. Истината е, че докато умът не е наистина смирен пред Сатгуру, душата не може да бъде освободена, дори самият Бог силно да желае да я спаси. 118. Онези, които осъзнават само външния свят, не знаят какво се намира вътре. Без вътрешна преданост към Звуковия Поток преследваната цел не ще бъде достигната. Външната преданост към Сатгуру и неговата Мисия, и вътрешната преданост към Звуковия Поток са еднакво необходими. 119. Дори вярващите във Ведите не могат да достигнат областта на Ведите, ако не са ръководени от Сатгуру, който е техен съвременник. Затова е важно да се търси жив Сатгуру (т.е. който е съвременник на последователя – б.пр.). Можете да възхвалявате Сатгуру толкова, колкото си искате – всичко е наред, ако вследствие на добра съдба срещнете такъв. Всъщност, невъзможно е да се оцени неговото величие и не ще бъде грешно той да бъде смятан за по-висш от всички други в миналото – от Брам нататък. Съвършеният Сатгуру, който е съвременник на последователя, ги превъзхожда във всяко едно отношение. Не е възможно да се извлече някаква полза сега от онези, които са отминали, колкото и съвършени да са били те. Всичко, което трябва да получим, ще го получим от Сатгуру, който е наш съвременник. 120. И заблудата, и пробуждането произлизат от карма. Например, едно момче може да бъде примамено от други момчета да играе с тях и след приключване на играта същите момчета го отвеждат у дома. Душата забравя поради карма и също карма е причина за спомнянето. 121. В тази епоха човек не може да постигне успех по никакъв друг начин освен чрез преданост към Сатгуру и практикуване на Сурат Шабд Йога. Всички други форми на обожание са като удряне в змийска дупка. По този начин змията не ще бъде убита. Тя може да се появи отново по всяко време. Правилният начин е да се улови змията (ума) и това ще бъде направено единствено чрез преданост към Сатгуру и Звуковия Поток. Умът не ще бъде “уловен” чрез други средства. Онези, които не ще приемат тези думи, не ще спечелят нищо, а онези, които следват указанията на такива хора, също ще са нещастни. 122. Светците казват, че Звуковият Поток е сладък, но малцина влизат вътре за него. Но ако бъдат предложени бонбони, те са изяждани без колебание. За един болен човек сладкишите са горчиви на вкус. В действителност, те не са горчиви, а вкусът им изглежда такъв поради болестта. Това показва, че светът е болен. Трябва да се прибегне до средство, което ще възвърне вкуса, т.е. човек трябва да отиде при лекар, който един ден ще излекува болестта. Тогава сладкишите, които първоначално са били горчиви на вкус, отново ще станат сладки. Онези, които желаят да се наслаждават на блаженството на Звуковия Поток в духовността трябва да изоставят всякакви други практики и непоклатимо да намерят убежище в Сатгуру, който е всемогъш и ще направи душата чиста и цяла, т.е. той ще почисти нейния ум, който сега е изпълнен с желания за сетивни удоволствия и е изцапан с “мръсотията” на похотта, гнева, алчността, привързаността и егоизма. Той ще премахне също мръсотиите и болестта, поради които душата не може да вкуси сладостта на Звуковия Поток и освен това ще й дари блаженството. Ако не се прибегне до това лечение, душата ще бъде осъдена на “колелото” на преражданията. 123. Гневът на Гуру и на бащата е като вода, която изгася огъня, колкото и гореща да е тя и винаги ще бъде за наше добро. Гневът на светските хора обаче е като огън, който изгаря и унищожава навсякъде, където падне. 124. Любовта към Сатгуру, който е ваш съвременник, трябва да бъде като любовта на едно дете към неговата майка. Ако едно дете бъде отдръпнато от майчината гръд, докато суче, то плаче жално и става толкова неспокойно, че не може да бъде утешено. Как може човек да очаква, че ще получи Звуковия Поток и че ще бъде освободен от този свят, когато той изоставя Гуру и рядко мисли за него? Той не може да понесе дори еднодневна раздяла със съпругата си и децата си, а изоставя Гуру в продължение на месеци. Колко може да струва такава любов? Ако човек желае да се освободи, той трябва да бъде готов да плати цялата цена на предаността към своя Сатгуру. Единствено тогава той ще успее. 125. Хората мислят, че посветените и несемейните, които живеят в “нозете” на Сатгуру (там, където физически живее Сатгуру), са там единствено с цел да получават своята храна, но те не успяват да забележат факта, че онези, които водят такъв начин на живот, посещават всеки ден от четири до шест часа беседите на Сатгуру, извършват – колкото могат повече – духовна практика, спят по-малко и се хранят единствено с благословена от Сатгуру храна. Каква изключително добра съдба е това! Светските хора ядат и спят колкото им се иска и дори не знаят какво е духовността. 126. Има някои, които могат да забравят само тогава, когато са далеч, но в мига, в който отидат при Сатгуру, техните умове се успокояват – също като медоносната пчела, която лети насам-натам, но щом намери мед залепва на него и не го изоставя. Именно любовта на такива хора дава плодове. Разбира се, има много други, които идват и си отиват. Те също извличат полза, но в много по-малка степен. 127. Посветените трябва да се обичат един друг. Ако налице има завист, те не ще могат да се наслаждават на беседите на Сатгуру и на общуването с него. Единствено тогава, когато има взаимна любов, ще се изпита блаженството от беседите и компанията на Светеца и духовната практика. 128. Гневът на Светците е изпълнен с дарове, докато гневът на светски мислещите е унищожителен. Светските хора обаче не могат да направят разлика между двата вида. Те мислят, че Светците са подвластни на гнева и не осъзнават, че има любов в онова, което изглежда като гняв у Светците, докато дори в сърдечността на невежия има клопка. 129. Самият Бог присъства и в приятеля, и във врага, и затова не трябва да обръщаме внимание нито на приятелството на приятелите, нито на враждебността на враговете. И в двата случая Бог е движещата сила. Това обаче не може да бъде гледна точка на всеки. Единствено онези, които са осъзнали Бог вътре в себе си, придобиват тази гледна точка. А вие, които слушате святите беседи, трябва да се опитате да възприемете този принцип, за да не може никакво зло намерение да влезе във вашите умове. Това състояние на ума може да не бъде достигнато бързо, но вие ще го развиете след известно време, ако посещавате всеки ден беседите на Светците и редовно изпълнявате вътрешната практика. 130. Всички живи същества от единия до другия край на творението са направени от плът. Но във всичко това Звуковият Поток е най-висш. Онези, които поставят Сатгуру над всичко друго, ще се освободят. Останалите ще се пекат в огньовете на цикъла на преражданията, също както животинското месо се пече в света. 131. Умът се втурва към сетивните удоволствия, привързаността към които отново и отново води в ада, но бяга от любовта към Сатгуру и Звуковия Поток, която в действителност дава постоянно щастие. 132. Светците не извършват чудеса. Те винаги действат според Волята на Върховното Същество и за тях не се знае. Ако Волята на Върховното Същество е да направи Своя предан (Светеца) известен, той извършва чудеса, а ако Върховното Същество пожелае да не се знае за него, тогава не се извършват чудеса. Когато Светците извършват чудеса, те трябва бързо да напуснат този свят. Тогава по-скоро е трудно за онези, които наистина търсят духовността, докато извършването на чудеса привлича онези, които не са искрени. Не е позволено да се извършват чудеса в тези дни и онези, които силно желаят да видят чудеса, не са истински търсещи духовността. 133. За слепите (духовно) измежду хиндуистите и мюсюлманите съществуват пости, поклонения и обожание в храмове и джамии. А за онези, които имат очи да видят, съществува единствено обожанието на Сатгуру, който е техен съвременник. Но това не е предопределено за всеки. Единствено посветените и онези, които имат очи да видят, ще оценят стойността на един Сатгуру. Например, един човек възхвалява Люкман, лечителят, но отправя упреци към лечителя, който е негов съвременник. Това показва, че той нито изпитва болка, нито е болен. Ако страдаше, той щеше да възхвалява лекаря, който е негов съвременник. Макар Люкман да е бил много способен лекар (за своето време), ако (днес) един пациент пожелае да се избави от болестта си, като се обърне към него, той не ще може да се излекува. Той не ще може да оздравее, докато не потърси помощта на лечителя, който е негов съвременник. По същия начин онзи, който копнее за духовност и който смята удоволствията на този свят за отрова, и жадува за освобождение – този човек не ще намери покой, докато не отиде при съвършен Сатгуру и единствено той ще осъзнае стойността на Сатгуру, който е негов съвременник. Онези, които са лицемерни, ще се заблуждават с поклонения, пости, идолообожание и сляпа вяра в онези, които са отминали, и не ще осъзнаят величието на (живия) Сатгуру. 134. Усилието и милостта вървят ръка за ръка. Усилието не е възможно без милост, а без усилие не ще има милост. Ако разчитате единствено на милостта, това ще ви направи мързеливи и тогава усилието не ще бъде възможно. 135. На душата се дава тяло на крава, след като премине през всички 8 400 000 видове живот и тогава се ражда като човешко същество. Ако човек живее добродетелен живот, той ще продължава да се ражда като човешко същество, докато целта бъде достигната. А воденето на добродетелен живот има за цел той да помни своя висш източник, защото неговият източник не се променя, докато той преминава от един вид живот в друг в цикъла на преражданията. Източникът си остава един и същ, защото всички души принадлежат към семейството на истинския Бог (Всемогъщия Създател). Но това (помненето на неговия източник) не ще бъде възможно да се извършва чрез никое друго средство, освен чрез преданост към Гуру. 136. Само онзи, който достигне Целта и заживее там, наистина живее и живее най-добре. На постоянна пролет се наслаждава единствено онзи, който е издигнал своето жилище в областта, където всичко свършва. 137. Духовното знание ще бъде достигнато, когато изоставите възбуденана активност, инерцията и хармонията, и се привържете към качеството на същността, което е предаността – единствено тогава духовното знание ще бъде достигнато. Не може да се разчита на знание, получено от книгите, докато просветлението – което се получава като резултат от предаността към Сатгуру – е истинско и съвършено знание. 138. ПОСЛЕДОВАТЕЛЯТ ПИТА САТГУРУ: След като – според Светците – Звуковият Поток е навсякъде и е създател на всички неща, и дори самата душа е част от Звуковия Поток, защо душата не улавя този Звуков Поток? САТГУРУ ОТГОВАРЯ: В действителност, Звуковият Поток е навсякъде, но тъй като душата се е спуснала във физическото тяло, тя е придобила насочена навън тенденция и вниманието й е било погълнато от външни звуци. Но ако не беше така, дейността на света не би могла да продължава. Сега душата не може да установи връзка със Звуковия Поток вътре, докато не се свърже със съвършен Сатгуру и не му се подчини. Душата е била вкарана в клопката на този свят вследствие на зависимостта от родителите. Когато се подчини на Сатгуру и учението на Светцитенаистина, тя ще излезе от капаните на този свят. 139. В тази епоха не съществува друг метод или техника за пречистване на ума, освен предаността към Сатгуру и Звуковия Поток. Нищо не ще спечелят онези, които извършват поклонения, пости и ритуали, за да пречистят умовете си. Няма съмнение, че е трудно да се намери истински Сатгуру, но онези, които наистина търсят духовността и хора, които притежава духовна опитност от минали животи (хора с най-добра подготвеност за духовност; предопределените; хора, които търсят Бог), го намират лесно. 140. Някои невежи мюсюлмани смятат, че Муршид (Сатгуру при мюсюлманите) не трябва да позволява на никого да се покланя и да се просва по очи пред него, защото Муршид вижда Бог във всекиго и не подобава да бъде каран Бог да се покланя. Това схващане е погрешно. Бог в Муршид е всезнаещ, докато Бог в последователя е невеж. Затова е правилно невежият Бог да се поклони пред всезнаещият Бог. Освен това, Муршид никога не нарича себе си “Бог”. Той гледа на себе си като на роб на Бог, но е правилно за последователя да смята своя Муршид за Бог. Докато не развие тази умствена нагласа, последователят не ще успее. Маулви Рум[72] казва: “В личността на Муршид се съдържат и Бог, и пророкът.” Това учение е предназначено за онези, които следват практика, водеща към духовно осъзнаване, а не за последователите на законите и ритуалите на Корана. Трябва да се помни, че докато пророкът е бил жив, той е можел да отвежда своите последователи дотам, докъдето самият той е отивал, но сега той не може да направи нищо нито за тях, нито за когото и да е друг. Сега могат да успеят единствено онези, които се свържат със съвършен Сатгуру и го приемат като Бог. Какъвто и друг метод да се приложи, той не ще донесе никаква полза. Хората могат да продължават да четат писанията както досега и да следват пътя, посочен от мюсюлманските свещеници, но това не ще породи любов към Бог. А докато не се запали любовта, сливането е невъзможно. А тази любов ще възникне като следствие от вярата в съвършен Сатгуру и предаността към него. Няма друг начин да стане това. 141. Човек трябва първо да стъпи на верния път – тогава той може да достигне своята цел. Верният път не може да бъде намерен, докато човек не се свърже със съвършен Сатгуру. Но вместо да търсят Сатгуру, хората се занимават с поклонения (тират – свещено поклонение при хиндуистите и хадж – свещено поклонение при мюсюлманите), пости (брат – пости при хиндуистите и роза – пости при мюсюлманите), идолообожание, намаз (мюсюлманска молитва) и изучаване на книги. Такива действия водят единствено до егоизъм и не носят духовна полза. Тайната на истинския път и истинската област може да се научи единствено от съвършен Сатгуру. 142. Хората, които извършват обожание чрез церемонии и ритуали винаги ще бъдат в затвора на света. Те никога не ще спечелят достъп до двореца на Върховното Същество. Единствено онези, които служат на Сатгуру, който е техен съвременник с цялото си сърце и ум, и с всичките си светски притежания, ще достигнат дома на Върховното Същество. Сатгуру е въплътеният Бог и да се служи на Сатгуру означава да се служи на Бог. Онези, които се опитват да осъзнаят Върховното Същество, но пренебрегват Сатгуру, никога не ще Го намерят. Но онези, които служат на Сатгуру, вече са намерили Бог и когато очите им се отворят, те ще Го разпознаят. Докато духовните очи на един човек не се отворят напълно, той трябва да постоянства в своята преданост към Сатгуру и неговото учение, като намира опора в учението на Сант Сатгуру и продължава да развива любов и вяра в неговите святи нозе. Един ден цялата тайна ще бъде разкрита. 143. Най-важното нещо е предаността към Сатгуру, който е съвременник на последователя. Тя ще пречисти ума и когато умът стане чист, тогава ще бъде даден Звуковият Поток. Само онези, които служат на Сатгуру, се радват на неговата милост. 144. Без Звуковия Поток не е възможно да има нито вътрешно, нито външно пречистване. Първо ще бъде пречистено грубото тяло и след това ще започне вътрешното пречистване. Първо трябва да бъдат приети изговорените (от Сатгуру) думи. Докато те не бъдат приети, Звуковият Поток не ще се изяви вътре. 145. Предаността е четири вида: с тяло, с ум, с богатство и с говор. Всички могат с лекота да извършват преданост посредством говора. Свещениците и фалшивите водачи могат да отидат при Сатгуру и да се обърнат към него с ласкателства, казвайки му, че той е съвършен Светец и е възможно дори да му предложат венци, но ако венците им бъдат върнати като осветени, те отвръщат главите си. Това показва, че те са били неискрени във всичко, което са казали. Те се гордеят, че са свещеници и фалшиви водачи, и смятат Сатгуру за обикновен лъжец. Такова обожание с говора е фалшиво обожание. Истинско обожание извършва онзи, който безусловно е предложил на Сатгуру своя ум, своето тяло и всичките си притежания, т.е. онзи, който служи на Сатгуру с ВСИЧКО, КОЕ Е и КОЕТО ИМА. Всички други са неискрени. Те не ще развият вяра и ще продължават единствено да говорят. 146. Трудно е за човек да отиде при Сатгуру – дори да отиде някак, на него ще му бъде трудно да остане. За него не ще бъде възможно да остане, защото Светците опровергават свещените писания (Ведите, Пураните, Корана и т.н.), и описват своето учение като най-висше и различно от другите. Ще може да остане единствено онзи, който наистина търси духовността или който е измъчван от силната болка (на копнежа към Бог). Вярата в учението на Ведите е била развита вследствие на чутото, а не вследствие на лична опитност, защото тази вяра има за основа думите на интелектуалците (владеещите книжно знание) и свещениците. По същия начин, като се осланяме на думите на Светците, ние трябва да вярваме в съществуването на областите, описвани от Светците. Но това ще може да направи само онзи, който наистина търси духовността, а не човек, който притежава единствено сляпа вяра. 147. Беседите на Сатгуруи (самият) Сатгуру ще се харесат единствено на онези, които са нещастни в този свят, но това не е фиксирано правило. Има някои, които са нещастни в този свят и въпреки това нямат никакво желание за свързване със Светци. Онези, които наистина търсят духовността са такъв вид хора, които дори да притежават всички удобства на света, гледат на неговите удобства като на източник на страдание, ако ги няма Сатгуру и беседите на Сатгуру. Светски са онези хора, които копнеят за удоволствията на света и се чувстват нещастни, когато не ги получат или когато трябва да ги изоставят. Те не знаят, че в действителност всички светски удоволствия са източник на болка и накрая ще изневерят на онези, които ги притежават. 148. Единственият начин да се отстранят нечистотиите на ума е чрез свързване със Сатгуру. Колкото и мръсни да са дрехите, те стават чисти, когато ги изперете със сапун. Също така, когато поднесете искра огън към купчина слама, тя в миг се превръща в пепел. Свързването със Сатгуру действа по същия начин. Той унищожава кармите (впечатленията) от безброй животи и постепенно променя духовния възглед и степента на готовност за духовен живот. 149. Изключително погрешно постъпват онези, които се опитват да проверяват учението на Светците, като използват за основа на своята справка Ведите. Дори авторът на Ведите не е осъзнал висшия статус на Светците. Тогава, как е възможно Ведите да знаят за тях? Светците не са обвързани с нищо. Те посочват онази линия на поведение, която смятат за правилна и подходяща за даденото време. Онези, които приемат това, със сигурност ще спечелят, а онези, които не направят това, ще останат нещастни. Дори в света всеки управляващ въвежда свои закони. Онези, които ги спазват, извличат полза от това, а онези, които ги нарушават, рискуват да загубят и да бъдат наказани за неподчинението. 150. Всемилостивите Светци нееднократно казват на душата, че тя е син на истинския Бог (Всемогъщия Създател) и че не трябва да прави нещо, което ще предизвика ударите на ангелът на смъртта. Жалко е, че душата не ще слуша думите на Светците, нито ще повярва в тях, а вместо това върши онези неща, които ще й навлекат гнева на ангелът на смъртта. Ако решат, Светците притежават силата да накарат душата да слуша, както и да прогонят ангелът на смъртта. Те обаче не изоставят своето милостиво отношение (т.е. те никога не използват принуда) и не увещават душата по никакъв друг начин, освен чрез словесно убеждаване. Блажени са онези, които следват техния съвет, а онези, които не правят това, са нещастни. 151. Целта на Светците, когато дават указания и обясняват нещата на душата, е да й обяснят, че тя трябва да се изтегли отвсякъде и да се държи здраво за учението на Светците, тъй както съпругата прави това към своя съпруг, след което не се интересува повече от никой друг. Съвременните гуру приемат ученици, но ги инструктират да спазват пости, да ходят на поклонения и да медитират върху изображения, вместо да ги научат да обожават Гуру. Причината за това е, че те не са готови да бъдат Гуру и не трябва да бъдат приемани като такива. Самите те са заблудени и въвеждат другите в заблуда. Единствено Светците имат правото да бъдат Гуру и душите ще бъдат освободени единствено с помощта на Сант Сатгуру. Светските гуру не могат да освобождават. Брама, Вишну, Махадев и Ишвар не могат да освободят духа от цикъла на преражданията, но Светците могат. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|