Посвещава се на всички Учители-Светци
Изтегляне 0.91 Mb.
|
Свързани:
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА Вътрешно удовлетворение 2022г - Шрила Бхакти Ракшак Шридхара Махарадж
| Този Звуков Поток трябва да бъде получен от Сант Сатгуру. Той ще отсече корена на всички лоши наклонности и постепенно ще доведе до владеене на ума и сетивата. Но ако някой се опита да владее сетивата без да има този Звуков Поток, той ще намери за много трудно да направи това, защото ако се опита да контролира едно, тогава друго (сетиво) ще се активизира. Вижда се, че това е трудното положение на онези, които повтарят Името (на Бог) така, както е дадено в писанията. Въпреки че усърдно повтарят Името (на Бог), което е дадено в писанията, те не могат да се избавят от лошите наклонности. Но ако се повтаря Името на Бог, дадено от гурмук, т.е. Името или Звуковия Поток, който е даван от Светците, то постепенно ще доведе до изкореняване на всички лоши наклонности. Няма друг начин за побеждаване на лошите наклонности в тази епоха (Кали юга), освен чрез практиката на Звуковия Поток.
219. В учението на Светците не се отдава важност на безразличие към света или отричане от света. Важна е единствено предаността към Гуру. Човекът, чиято преданост към Гуру е съвършена, придобива от само себе си плодовете на такива практики като вайраг и т.н., защото той ги получава от Сатгуру като отплата. Но предаността към Сатгуру трябва да бъде като любовта на лунната птица към луната, като любовта на елена към музиката, като любовта на нощната пеперуда към лампата и като любовта на рибата към водата. Единствено онзи, който притежава такава любов към Гуру, е наричан предан на Гуру и описаното по-горе висше състояние на съзнание се отнася единствено за него. 220. Името, което e измърсено поради липса и на най-малка чистота на обреда, не е истинското име. Истинското име притежава най-голямата сила и може да изчисти всяка мръсотия. Няма вреда То да бъде повтаряно на което и да е място и в което и да е време. Чрез силата на истинското Име дори нечисти места ще станат чисти. Това истинско Име е у Сант Сатгуру и не може да бъде намерено другаде. 221. В тази епоха на Кали са забранени всички форми на обожание, с изключение на 1) Звуковия Поток и 2) преданост към Сатгуру, и ако някой наруши тяхната заповед, т.е. позволи си форми на обожание, определени за минали епохи, той ще развие единствено егоизъм и ще се омърси, вместо да се изчисти. Освен Светците, този факт потвърждават също Ведите и Шастрите. Обсегът на Името от Ведите е до (края на) трите области, но Името на Светците отвежда последователя в четвъртата област[83]. 222. Човек страда от три очевидни и три скрити болести. Той се опитва да лекува видимата болест, но дори не подозира за скритите болести. Единствено Сант Сатгуру може да диагностицира такива болести. Ако, вследствие на добра съдба, човек получи неговата компания, той ще осъзнае тези болести и ще пожелае да се излекува от тях. Първата от тези болести е задължението да се ражда и умира. Втората болест е битката с ума, който е господарят на трите светове. Третата болест е невежеството, защото човек не знае кой е той, от чия същност е той, нито знае къде е Той (Източникът). Очевидно е, че нито болест може да бъде излекувана, нито спор може да бъде разрешен посредством четене на книги. Човек трябва да отиде при лекар, който е негов съвременник, да опише своето състояние и да получи нужното лекарство или при съдия, който е негов съвременник, да изложи своя случай и спорът да бъде разрешен. Сатгуру e живият лекар и живият съдия, и може да излекува тези болести. Подобно на това, болестта на невежеството не може да бъде излекувана чрез вяра в онези, които са отминали, а като се намери убежище в живия Сатгуру. Той ще ни дари със зрение, което ще ни даде възможност да осъзнаем и себе си, и Бог. Не съществува друго лекарство, освен свързване със Сатгуру, който е съвременник на търсещия духовността. 223. Звуковият Поток е фин, а човешката форма е невъзприемчива. Тогава как е възможно душата изведнъж да се привърже към Звуковия Поток? Невъзприемчивостта може да бъде преодоляна чрез преданост към Сатгуру. Докато предаността към Сатгуру не се практикува правилно, човек не ще бъде достоен да се свърже със Звуковия Поток. 224. Трудно е да се разпознае Сатгуру. Всеки, който разпознае Сатгуру, става безстрашен. Ако човек се сприятели с някой висшестоящ в света, той не се страхува от никого. Тогава как може онзи, който познава Сатгуру – Бога на всичко – да се страхува от някого? Но само много малък брой хора ще могат да достигнат това. Някои души стигат дори дотам да се отричат от Гуру поради страх от светски управник. Тогава как ще могат те да разпознаят Сатгуру? В действителност, не е по силите на душата да разпознае Сатгуру. Хората, които притежават светска власт сплашват всички хора, като упражняват своята власт, но Сатгуру не се разкрива и живее в света като обикновен смъртен. Затова могат да го разпознаят единствено онези, върху които той излее своята милост. Останалите не могат да направят това. 225. Всеки обича онова, което Сатгуру казва и неговия начин, по който върши нещата, но рядко се среща човек, който обича самия Сатгуру. На любов, която има за основа единствено думи или поведение не може да се разчита. Истинска е онази любов, която има за основа самия Сатгуру. Но от онези, чиято любов има за основа думите и поведението на Сатгуру, някои могат да развият истинска любов към Сатгуру. Това също е мост към истинската любов. 226. Един човек възхвалява друг, т.е. онзи, който дава материална полза е възхваляван и е наричан “велик” от човека, който я получава, но на такава възхвала не може да се разчита. Тя е като рева на магаре, който в началото е много силен, но постепенно става все по-слаб и по-слаб. Любовта на хората от този вид не е трайна. Истинска е само онази любов, която е постоянна от началото до края. 227. От мига, в който човек се роди, “второстепенният бог” (силата, управляваща трите светове; Кал; Брам) е с душата, като че ли душата е омъжена за него. Когато младоженецът отиде да вземе булката, тя по правило плаче. Тя плаче, за да покаже своето нежелание да тръгне, но никой не може да я задържи. По същия начин, духът ще плаче, когато “второстепенният бог” (силата, управляваща трите светове; Кал; Брам) дойде да го вземе, но никой не ще може да му помогне. “Второстепенният бог” ще го води по един тесен път – по-тесен от ширината на косъм – на който дори мравка не може да пълзи. Докато преминават този път, душите са разбивани на пух и прах, и падат в мръсни ями. Не съществуват думи, с които може да се опише тяхното страдание. Поради тази причина Светците, вследствие на милост, постоянно обясняват на хората, че “пътят е по-фин от косъм” и ако се страхувате от него, вие трябва да се опитате да осъзнаете себе си. А единствено съвършен Сатгуру притежава лекарството. Когато душата намери убежище в Сатгуру, той ще я накара да прави онова, което той сметне за необходимо. Като избягва такъв опасен път, той ще я вземе в своя скут и ще я отнесе до истинската област (областта на истинския Бог), където има постоянно блаженство. Това е единственият начин. 228. Истина е, че не е лесно да се получи Звуковия Поток, но е лесно да се подчиним на онзи, който Го притежава. Винаги е било така, че не всички получават Звуковия Поток, но са се радвали на закрилата (на Светците). Тази закрила е източник на изключително щастие. Светците са избягвали дори тази хитрост, защото са приели сила. Именно душите са били онези, които са можели да използват тази хитрост. 229. Ако някой се опита да открие Сатгуру, като прилага тестовете, дадени в писанията, той не ще достигне целта си. Но ако поддържа връзка със Сатгуру за известно време, тогава той ще го разпознае. Няма друг начин да се разпознае Сатгуру. 230. Ако душата не осъзнае елементът на душата, който е единствената реалност в човешкото тяло, а го прахосва в наслаждаване на сетивни удоволствия, тогава тя е само едно животно в човешка форма и води животински начин на живот. Това обаче не е възможно без съвършен Сатгуру. На първо място, много трудно е да се намери съвършен Сатгуру и дори да бъде намерен, трудно е да се има вяра в него. Сега има толкова много фалшиви водачи, които наричат себе си “притежващи знанието на трите светове” (знанието на “второстепенния бог”; Кал; Брам) и заблуждават своите последователи, като ги учат на (така нареченото) “знание”. Ако бъдат попитани как са осъзнали или достигнали нивото на “второстепенния бог” (Кал; Брам), те не могат да отговорят. Следователно, тяхното твърдение, че са станали “второстепенния бог” (Кал; Брам), е лъжа, както и техният метод, който се основава само на интелектуално и книжно знание, и е в пределите на ума, и не може да води към освобождение. Наистина благословени са онези, които са намерили съвършен Сатгуру, пожелал да им дари вяра и любов, и който им е дал привилегията на служене. Не е по силите на душата да има вяра в него или да продължава да му служи. Това също е следствие от неговата милост и благосклонност. 231. Душата е управлявана от болка и удоволствие, защото е покрита с мръсотията на егоизма, която е следствие от грехове в миналото. Ако душата беше отишла при Сатгуру, той щеше да отмие тази мръсотия с водата на своята милост, щеше да я направи чиста и щеше да я отведе в областта на Блаженството, при условие, че тя остане при него. Но как може Сатгуру да й помогне, ако тя идва за един ден и след това се отделя от него за цял месец? Обаче само онзи, който притежава силен копнеж за духовността, ще може да направи това. Това не е възможно за онзи, който е нечувствителен. 232. Атеистите, които отричат съществуването на Върховното Същество, грешат. Бог е скрит, тъй както огънят е скрит в дървото. Те отричат Бог, защото не могат да Го видят. Ако бяха потърсили Сатгуру и бяха подчинили своите умове, като приложат метода, който дават Светците, те щяха да видят Бог и щяха да бъдат спасени от греха на неблагодарността. 233. Също както едно сандалово дърво дава своя аромат на дървото, което е близо до него и го прави също така благоуханно, така и онези, които често общуват със хора, които излизат извън пределите на трите светове, се избавят от скърбите на света и един ден самите те стават такива (излизащи извън пределите на трите светове). Блажени са онези, които се радват на компанията на такива хора(излизащи извън пределите на трите светове) и по този начин използват най-добре човешкия живот. Онези, които не се радват на такава компания, нито се интересуват от нея, са като животни. Каква е ползата от това, че са получили човешка форма, след като тя не е била използвана правилно? Те са като скъперник, който спечелва хиляди рупии, но не ги харчи или използва за нещо. Каква е ползата от неговото богатство? Знае ли някой какво ще се случи с това богатство и в чии ръце ще попадне? А ако в неговия ум остане привързаност към богатство – а не е възможно привързаността да не бъде там – тогава той ще се роди като змия и ще стои върху това богатство. Вижте до какъв низш вид живот слиза той и попада в цикъла на преражданията. По същия начин, онези, които са се родили като човешки същества и не използват живота си в любов към Светците и в служене на Светците, накрая ще трябва да влязат в цикъла на преражданията. 234. Нивата на действията, предаността и знанието на ведическата религия достигат едва до карма-нивото (нивото на действията) при Светците, защото то не свършва, докато не бъде достигнато второто ниво на съзнание (причинното ниво) Предаността (на Светците) се простира до петото ниво на съзнание (областта на истинския Бог), а знанието се придобива в най-висшето ниво на съзнание (областта на Безименния; областта на Абсолюта). Светците обаче никога не наричат себе си знаещи. Те винаги говорят за себе си като за “предани”. Онези, които наричат себе си “знаещи”, притежават само книжно знание. Но ако бъдат запитани как са придобили знание, те не могат да отговорят. Невъзможно е да се притежава просветление (знание) без действия и преданост – и те не знаят за това, защото не са следвали този път. Те са научили принципите на “знанието” единствено от книги и затова са псевдо-знаещи. Онези, които следват техните учения, със сигурност ще претърпят неуспех. 235. Във всички случаи, най-важното нещо е наличието на Сатгуру, който е съвременник на последователя. Невъзприемчивостта ще бъде изчистена посредством искрена преданост и искрена любов към неговите святи нозе. След това човек ще бъде готов да чуе Звуковия Поток (вътре), а след това ще осъзнае еднаквостта на фината форма на Звуковия Поток, фината форма на Сатгуру и своята фина форма. Но това осъзнаване ще дойде едва тогава, когато любовта към Сатгуру е съвършена. 236. Онези, които имат човешко тяло сега, но не търсят Сатгуру, ще отидат в цикъла на преражданията и не ще получат отново човешката форма (това зависи от определени условия). Затова сега е време да спечелите своето освобождение и ако изгубите тази възможност, вие не ще я получите отново. 237. Повечето хора могат да изпълняват външно служене и външна преданост. По това не може да се различи истинския от фалшивия. Истинският тест за различаване на истински предания е, че когато е посветен в Звуковия Поток, той успешно съсредоточава своята душа върху практикуването на Звуковия Поток. Единствено предаността на такъв човек трябва да бъде смятана за истинска. 238. Трябва да не молите Сатгуру, който е ваш съвременник, за петото ниво на съзнание (областта на истинския Бог) или за която и да друга област. Трябва постоянно да молите да ви даде място в своите святи Нозе, защото това е най-висшата и най-чудесната от всички области. 239. Онези, които се наслаждават на светски блага, накрая влизат в цикъла на раждане и смърт. Но онези, които принесат в жертва на Сатгуру същите тези неща и хора, преминали границите на трите светове, печелят правото да бъдат в най-висшата област, защото Светците не са привързани нито към тези неща, нито към тялото. Те са дошли във физическо тяло заради освобождението на душите и всеки ден посещават своята област. Душите обаче са привързани както към тялото, така и към светските неща, но онези от тях, които използват своето тяло, своя ум и своето богатство в служене (на Светците), ще се освободят от цикъла на раждане и смърт. А онези, които прахосват живота си в ядене, пиене и светски удоволствия, ще влязат в цикъла на раждане и смърт. 240. Целта не ще бъде достигната, докато елемент не се слее с елемент. Тъй както душата е причината за петте груби елементи, по същия начин Звуковият Поток е причината за душата. Няма смисъл да се безпокоите за петте елементи. Целта ще бъде достигната, като се слее елемента-душа с елемента-Звук, но това не ще бъде възможно без милостта на съвършен Сатгуру. Затова най-важното нещо е да се намери Сатгуру и да се развие любов към него. 241. Дъждовната птица прелита от една гора в друга, за да търси капка от дъжда свати и не приема никаква друга вода, защото друга вода не може да утоли нейната жажда. Виждайки нейния истински копнеж, Бог изпраща капките на дъжда свати, за да утоли нейната жажда. По същия начин, онзи, който наистина силно желае да намери Сатгуру и продължава да търси, ще срещне Сатгуру и ще получи Звуковия Поток. Но не е по силите на всеки човек да следва този път. 242. Последователят казва: “Искам да мога да стрия моя ум тъй фино, като листа от менди (вид мирта) и да го поставя в нозете на Сатгуру, но Сатгуру не приема това. Във всеки случай, аз съм стрил моя ум тъй фино (като листа от менди) и го държа готов. Сатгуру може да го сложи в краката си, когато пожелае.” Това е задължението на човек, който извършва служене, а именно, че той стрива на прах ума с много усилие и упорит труд, и дори тогава Сатгуру да не го приеме, той не изоставя смиреността, а е доволен от Волята на Сатгуру. Той не губи вяра, ако извърши някакво малко служене и то не бъде прието, защото (ако изгуби вяра) това не е служене, а третиране на Сатгуру като човек, извършващ служене. Когато положението е такова, как ще бъде стрит умът? Но ако вследствие на добра съдба бъде намерен милостив Сатгуру, тогава той – вследствие на своята милост – ще коригира последователя. 243. Когато един дарител предлага нещо на някого, той протяга своята ръка. По същия начин, когато Бог е милостив, той предизвиква дъжд и дъждът е от полза за света. Но когато е милостив към онзи, който наистина търси духовността, Той излива върху него дъжд от любов. Ако човек притежава всички добродетели, но е лишен от любов, той няма нищо. А АКО ЧОВЕК НЕ ПРИТЕЖАВА ДРУГИ ДОБРОДЕТЕЛИ, НО Е ИЗПЪЛНЕН С ЛЮБОВ, ТОЙ ЩЕ ВЛЕЗЕ В ДВОРЕЦА НА БОГ. Затова любовта е най-важното нещо. Не е възможно обаче да се притежава тази любов без преданост към Сатгуру. 244. Когато Светците наричат тази област “безгранична” (областта на Безименния; областта на Абсолюта; осмото ниво на съзнание – б.пр.), това не означава, че те не са я изследвали или че не я познават обстойно. Това означава, че блаженството на тази област е неизмеримо. Светците живеят в тази област също както рибата живее във водата. Ако някой каже, че рибата не познава докъде се простира водата, в която живее или че не е изследвала нейната дълбочина, това не ще бъде вярно. Колкото до онези, които са се сляли като вода с вода, те не трябва да бъдат почитани. Най-велики са онези, които живеят така, както живее рибата във водата и се наслаждават на нейното блаженство. 245. Душата не може да достигне освобождение, като бъде погълната от “второстепенния бог”(силата, управляваща трите светове; Кал; Брам) защото душата е съзнателна и не може да бъде погълната от “второстепенния бог”. Той поглъща само телата – някои чрез вода, някои чрез огън и някои чрез земя. Няма хармония между “второстепенния бог” и душата. Откакто са слезли от петото ниво на съзнание (областта на истинския Бог), и двамата са получавали обвивка след обвивка. “Второстепенният бог” не може да се завърне. Но ако душата се свърже със Сатгуру, тогава чрез неговата милост или благосклонност и чрез служенето към него, душата може да се освободи от обвивките и да се завърне в областта на истинския Бог. Но докато обвивките й не бъдат отстранени, тя не може да достигне своя Дом. Тези обвивки не могат да бъдат отстранени освен чрез Звуковия Поток, служене на Сатгуру и любов към Сатгуру. 246. Докато душата не отиде отвъд обсега на невидимия, тя не може да бъде освободена. Този невидим означава ума и “второстепенния бог” (силата, управляваща трите светове; Кал; Брам), защото “второстепенният бог” продължава да поглъща души, но не може да бъде видян. Ако човек наистина търси духовността, той трябва да се посвети на Сатгуру и да изостави всичко друго. Тогава той ще достигне целта си, защото Светците са видяли този невидим и единствено те могат да отведат душата отвъд границата на невидимото. Трите светове – и всички въплъщения и богове – не преминават границата на невидимия. Светците обаче отиват отвъд нея. Затова само онзи, който намери убежище в Светците, ще прекоси границите на “второстепенния бог”. Но онзи, който сляпо вярва в онези, които са отминали и не притежава вяра в съвършения Сатгуру, който е негов съвременник и любов към него, не ще може да осъзнае най-дълбоките тайни на Светците и не ще може да се измъкне от мрежата на “второстепенния бог”. 247. Казва се, че ако един човек намери убежище в святите нозе на Бог, той ще бъде освободен. Сега просто помислете: къде душата може да Го намери? За Бог се казва, че е без форма и без тяло. След като се е споменало за “намиране на убежище в Неговите нозе”, Той трябва да има нозе. А ако Той има нозе, Той трябва да има и тяло. Кой е такъв Бог? Светците казват, че това означава да се намери убежище в Сатгуру, защото Бог и Гуру са едно. Затова човек трябва да търси закрилата на Сатгуру, който е негов съвременник. Тогава той ще получи онова Име (Звуковия Поток), което е наричано Освободителят на грешниците. Това Име (Звуковият Поток) ще може да се практикува в компанията на Сад (тези, които са преминали границите на трите светове), т.е. човек първо трябва да изостави компанията на всички, които оказват лошо влияние и да посещава компанията на тези, които са преминали границите на трите светове – тогава ще може да практикува Звуковия Поток. Трябва също да се знае, че компанията на баща, майка, син, съпруга и светски хора е лоша компания (за тази цел), защото в тяхната компания не ще бъде възможно (за последователя) да намери убежище в Сатгуру, нито да получи Звуковия Поток, нито да се свърже с тези, които са преминали границите на трите светове. Но ако един съвършен Сатгуру пожелае, той може чрез своята доброта и милост да направи всичко да бъде възможно. 248. В действителност, не съществува противоречие между практиката на Светците и практиката на ведическата религия, но идеалът на Светците е много по-висш от идеалът на Ведите. Ведите настояват за действия и преданост, и Светците правят същото, но те учат, че служенето на Сатгуру с тяло, ум и притежания, както и посещаването на неговите беседи, са действията и че съсредоточаването на душата върху Звуковия Поток вътре – чиято тайна е била разкрита от Сатгуру – е предаността. И душата, и “второстепенният бог”, са описани във Ведите като съществуващи в три форми. Вишв[84], теджас[85] и прагйя са трите форми на душата, а вайрат[86], хиранийягарба[87] и авйякрита[88] са трите форми на “второстепенния бог”. Днешните “знаещи” не вярват в съществуването на Бог. Те казват, че сбор от индивиди се нарича “група” и че хиляда войници, взети заедно, се наричат “полк”. Същото е и в случая с “второстепенния бог”. Когато единиците, съставляващи цялото, са разделени, тогава общото наименование също изчезва. С други думи, когато отделните части, съставляващи “второстепенния бог”, са разделени, тогава налице няма “второстепенен бог”. Към кого ще изпълнявате преданост, когато налице няма “второстепенен бог”, тъй като предаността не е възможна без наименование, форма, действие и местонахождение. Ето защо тези хора грешат и тяхното “знание” е само теоретично знание, придобито чрез четене на книги и чрез аналитично мислене, но без действия или преданост. Дори тогава, когато истинското знание е получено посредством преданост – както е определено във Ведите – то не отива отвъд границата на карма, както разбират това понятие Светците. Истинската област на Светците е много по-далеч и е много по-висша от тази. Действията (кармите), описани във Ведите, се отнасят за минали юги (епохи). Те не могат да бъдат правилно изпълнявани сега от душата, нито могат да дадат такъв плод (резултат) сега. Ако човек желае сега да изпълнява действия, това също трябва да бъде извършвано под ръководството на Светец. И ако трябва да бъде извършвана някаква преданост, тя трябва да бъде извършвана посредством милостта на Светец. Единствено тогава действията ще дадат плод (резултат), т.е. единствено тогава те ще отведат практикуващия до целта на Ведите и отвъд нея. Сега – в тази епоха – не е възможно да се достигне нещо чрез някакъв друг метод. 249. Единствено предан може да получи достъп до двореца на Бог. Мъдреци, пророци, йоги, джати[89], знаещи, саниази[90], пармханса – макар да са били съвършени според своите критерии – не са могли да влязат в двореца на Бог, защото всички те са били изпълнени с его и са нямали Гуру. Те не са успели да намерят Сант Сатгуру. Тогава, как могат онези, които се наричат “съвършени” единствено въз основа на четене на техните книги (на изброените по-горе), без да са положили дори една четвърт от духовното усилие, които те (изброените по-горе) са направили, и които дори клеветят Сант Сатгуру, да очакват да влязат в двореца на Бог? Така че, всички трябва непоклатимо да повярват, че предаността към Сант Сатгуру е преданост към Върховното Същество, защото не съществува разлика между съвършения Сатгуру, който е съвременник на последователя и Върховното Същество. Те са едно. 250. Ако някой е приет от съвършен Сатгуру, има любов към него и вяра в него, служи му предано, но преди той да е направил по-значителен напредък се случи така, че Гуру отмине (напусне физическото ниво – б.пр.), той трябва да продължава съвсем същото със своята любов и вяра, и да продължава да съзерцава неговата форма и да изпълнява упражненията, определени от отминалия Гуру. Накрая този Сатгуру, в същата форма, ще извърши тази работа (предаността; практиката на последователя) до степента, до която той (последователят) заслужава. 251. Ако човек намери отначало учител, който не знае тайната на Звуковия Поток, но след това намери Сатгуру, опитен в Звуковия Поток, той трябва да изостави първия учител и да се подчини на Сатгуру. В един куплет се казва: “Не се колебай да изоставиш фалшивия (несъвършения) гуру, защото в противен случай не ще намериш вратите на Звуковия Поток и ще продължаваш отново и отново да пропускаш верния път.” По-скоро, този гуру също трябва да намери убежище в съвършения Сатгуру заедно с последователя и по този начин да изработи своето спасение. 252. Ако човек срещне гуру, който знае за тайната на Звуковия Поток, но въпреки това не е съвършен и по-късно намери съвършен Сатгуру, той трябва да потърси закрилата на съвършения Сатгуру и да смята първоначалния си гуру за част от Сатгуру. Неговият гуру също трябва да последва неговия пример, `но ако е завистлив или самонадеян, той не ще се подчини на съвършения Сатгуру. Тогава последователят не трябва да има нищо общо с него и трябва да намери убежище в съвършения Сатгуру. 253. След като приемете Сатгуру за Бог, може ли да има тогава друг бог, когото да приемете или да обожавате и когото да смятате за най-висш? Вие имате само един Бог и това е Сатгуру. Вие ще достигнете целта си първо чрез физическата форма, в която той се е изявил. Другата негова форма е формата на Истинското Върховно Същество, т.е. истинския Бог – Бога на душата – Всемогъщия Създател, Безименния Бог и единствено той е вашият истински Бог. 254. Казва се, че някога на едно място в Декан живеел Факир, който бил съвършен Гуру. Един от неговите ученици бил съвършено предан на този Факир. Един ден по време на беседа при Факира дошъл един мюсюлмански свещеник, който се канел да замине на поклонение в Мекка и казал, че Мекка и Ка’аба са много свещени места и че последователите на Факира също трябва да посетят тези места, след което започнал да сипе възхвали за Мекка и Ка’аба. Това съвсем не се харесало на предания последовател, който седял до Факира и като хванал здраво свещеника за врата, той навел главата му в краката на Факира, казвайки: “Виж! В тези нозе лежат десетки милиони Мекка и Ка’аба.” Когато Факирът излязъл навън по нужда, между свещеника и последователя започнал разгорещен спор. Когато Факирът се върнал, свещеникът се оплакал от поведението на последователя. Тогава Гуру Сахиб (Факирът) казал на последователя, че свещеникът е прав и че Ка’аба наистина е едно свещено място, което заслужава да се посети и добавил: “Трябва да придружиш свещеника именно сега и да посетиш това място.” Тъй като бил съвършено предан на Факира, последователят станал, поклонил се в знак на уважение и казал: “Както заповяда Гуру”. След това се качил на кораба заедно със свещеника. Едва изминал кратко растояние, корабът бил връхлетян от силна буря и потънал. От хората, които били на него, оцелял единствено последователят на Факира, който продължил да плува, държейки се за една дъска. Той също скоро щял да потъне, когато от морето излязла една ръка и се чул глас: “Дай ми ръката си, за да мога да те спася.” “Кой си ти?” – попитал последователят и гласът отвърнал: “Аз съм пророкът.” Последователят казал: “Не познавам пророка. Не познавам никого другиго, освен моя Сатгуру.” И ръката изчезнала. Скоро след това, когато вълните продължавали да носят последователя на дъската и той продължавал да потъва, се появила друга ръка и (един глас) казал: “Хвани ръката, за да мога да те спася.” Последователят попитал: “Кой си ти?” Гласът отвърнал: “Аз съм Бог.” Последователят казал: “Моят Бог е моят Гуру. Не познавам друг Бог.” Тази ръка също изчезнала, но след малко се показала трета ръка. Това била ръката на неговия духовен дядо[91], който казал: “Аз съм Гуру на твоя Гуру. Дай ми ръката си, за да мога да те извадя.” Тогава последователят отвърнал: “Независимо от това дали ще се спася или ще се удавя, аз не мога да дам ръката си на никого другиго, освен на моя Гуру. Колкото и могъщ да е онзи, който иска да ме спаси, аз не ще изпълня ничия друга заповед, ако тя не е от моя Гуру.” Тази ръка също изчезнала. Тогава се появил самият Гуру Сахиб (съвършеният Факир), прегърнал последователя и веднага го отвел у дома. Забележете, че гласовете на пророка, на самия Бог и на Гуру на неговия Гуру са се появавали с единствената цел да се провери вярата на последователя. И когато той успешно преминал проверката и доказал своята пълна преданост, тогава на мястото на действието се появил самият Гуру Сахиб (съвършеният Факир) и го спасил. Душите трябва – доколкото е възможно – да се опитват да развият такава силна любов и такава силна вяра в Сатгуру. 255. Една скромна и вярна съпруга смята своя съпруг за единствения мъж. Тя се отнася към всички останали мъже като към лишени от мъжественост или импотентни. Тя забравя дори любовта си към своите родители. По същия начин, последователите на Сатгуру трябва да смятат единствено своя Гуру за свой Бог и дарител на спасението. Що се отнася до Светците от миналото, те могат да вярват в тях само дотогава, докато намерят Сатгуру, който е техен съвременник. Щом веднъж са се свързали със Сатгуру, след това те – като скромната и вярна съпруга – трябва да го смятат за най-скъп и да не вярват в никой друг. 256. Посредникът урежда годежа и брака, и по този начин сближава съпругът и съпругата. Той съветва булката да не насочва любовта си към никого другиго, освен към своя съпруг и да уважава посредника само толкова, колкото уважава и другите. По същия начин, Гуру Нанак и другите Светци от миналото са изпълнявали задължението на посредници, т.е. те ясно са казали в своите писания, че трябва да се търси съвършен Сатгуру и да се получи неговата закрила. Всички онези, които следват този съвет и се подчинят на Сатгуру, от този момент нататък трябва да считат единствено него за свой Бог и свой Учител. 257. Душата винаги трябва да помни благосклонността и милостта на Сатгуру, като не забравя как Сатгуру я е спасил от цикъла на преражданията и как той е отсякъл корените на всички карми и суеверия, т.е. как я е освободил от пости и поклонения, и от това да бъде заблудена, и я е направил постоянна в пътя на Звуковия Поток. Тогава тя ще може да обича Сатгуру и не ще възникват съмнения. Затова е необходимо винаги да се помни благосклонността и милостта на Сатгуру. 258. Съмненията и пречките, които среща един последовател, не могат да бъдат премахнати от гуру, които са само образовани, макар те да си позволяват голямо интелектуално забавление в обществото. Тъй като се дават четири или повече тълкувания на един-единствен стих, душата започва още повече да се съмнява кое да приеме и кое да отхвърли. Не се посочва и не се обяснява какво е необходимо за доброто на душата. Тогава какво може да направи душата и как да открие пътя към освобождението? Затова човек трябва да търси Гуру, който притежава непоколебима убеденост. Вие не ще достигнете вашата цел, докато не срещнете такъв Гуру. Човек трябва да търси съвършен Сатгуру и да се посвети на служене и обществото на Сатгуру, и да не прахосва този скъпоценен човешки живот, и да не го изразходва толкова много – като сол и брашно – в компанията на изучаващи писанията, фалшиви водачи и хора с интелектуално знание – тъй като този живот е по-скъпоценен от злато. 259. Не ще даде плод усилието на онези, които повтарят такива имена като “Сат Нам” или “Хари Нам”, но нямат преданост към Сатгуру. Онзи, който се привърже към Сатгуру, ще достигне както Звуковия Поток, така и Бог, а онзи, който не обича Сатгуру, след като е получил Звуковия Поток от него, не ще достигне също и Звуковия Поток. 260. Звуковият Поток, т.е. Името, което е разкрито от Светците, не се възприема чрез физическите сетива. Но името, за което се говори във Ведите, се възприема със сетивата. Затова последното не може да бъде истинското Име, а когато самото Име не е истинско, тогава неговата област и неговата форма не могат да бъдат истински. Истинско е Името, което дават Светците и неговата форма и област са истински. Изговореното име може да пречисти до известна степен, но не може да издигне душата. Обаче с помощта на Звуковия Поток – истинското Име – душата може да се издигне от първото ниво на съзнание до второто ниво на съзнание и оттам до своя истински дом, който е петото ниво на съзнание (областта на Истината; областта на истинския Бог). А това истинско Име (т.е. Звуковият Поток) може да бъде получено единствено от Светците и от никого другиго. Това Име (т.е. Звуковият Поток) ще получи само онзи, който има изключително добра съдба. 261. Когато се сблъска с някаква трудност, човек винаги трябва да помни Сатгуру, тъй като той винаги е с последователя в своята истинска форма. “Второстепенният бог” (силата, управляваща трите светове; Кал; Брам) и карма не могат да доближат тази форма. Те плашат последователя само от разстояние и самите те също са уплашени. Когато сте в скута на Сатгуру не възниква страх от какъвто и да е вид. Сатгуру винаги е налице, за да закриля и да се грижи за своите последователи. Последователят не може да знае каква е неговата Воля и какво Сатгуру смята за полезно, но Сатгуру знае МНОГО ДОБРЕ. Ако Сатгуру пожелае, той може да накара дори последователя да осъзнае това. Той е въплъщение на Звуковия Поток, въплъщение на душата, въплъщение на Любовта, въплъщение на Блаженството, въплъщение на Щастието и въпреки това той е без каквато и да е форма. 262. Вследствие на милост, Сатгуру винаги се грижи за душите и желае всичките му последователи да имат силна любов и силна вяра в неговите нозе, но на ума не се харесва, че душата трябва да достигне това състояние. Затова умът се опитва да я притегли към наслаждаване на сетивни удоволствия и иска душата да се подчинява на неговите заповеди. Затова душите трябва да продължават своята преданост към нозете на Сатгуру, като се пазят от клопките на ума и внимават да не попаднат в неговите капани. Тук е описан накратко начина, по който действа един предан на Сатгуру и начинът, по който действа един светски човек, за да се даде възможност на душата да проверява и да коригира своето поведение. Душата трябва постоянно сама да се проверява с този тест. 1. Преданият на Сатгуру винаги е искрен и открит в отношенията си с всички. Той отбягва злото и не заблуждава никого. Каквото и да прави, той го прави за Сатгуру и разчита на неговата милост. Светският човек е лукав и неискрен в отношенията си с другите и ще използва измама, за да защити интересите си. Той разчита на собствените си умения и схватливост, и желае да се самоизтъква. 2. Преданият на Сатгурувладее своя ум и своите сетива, и е смирен. Той търпи подигравки, готов е да се вслуша в съвет и не се стреми да бъде почитан. Светският човек не иска неговия ум да бъде обуздан. Той не иска да се подчинява на някого или да слуша някого и завижда на величието на другите. 3. Преданият на Сатгуруне потиска никого. Той винаги е склонен и готов да служи и желае да прави добро на другите. Той не се стреми към слава или уважение, а винаги е щастлив и вглъбен в мисли за Сатгуру и неговите святи Нозе. Светският човек властва над другите и ги кара да му служат. Той иска да бъде уважаван и не се грижи за другите, освен тогава, когато ще извлече изгода. Той се радва, когато е уважаван и когато се говори много за него, и не мисли постоянно за святите Нозе на Сатгуру. 4. Преданият на Сатгурувинаги е смирен и благ. Той не се чувства обиден, ако го клеветят, пренебрегват или се отнасят с неуважение към него. Той смята, че всичко това е за негово добро. Светският човек се страхува от клеветата и неуважението, не е склонен да търпи неуважение и подтиква да бъде хвален. 5. Преданият на Сатгуру е усърден в служенето и не желае да стои без работа. Светският човек се стреми към телесен покой и телесни удобства, и не е усърден в служенето. 6. Преданият на Сатгуру води прост и скромен живот. Той е готов да живее в доволство независимо от това какво ще го сполети, било то да яде сух хляб или да носи груби дрехи. Светският човек винаги копнее за вкусни ястия. Той не обича да яде сух хляб и да притежава евтини неща. 7. Преданият на Сатгуру не е погълнат от земните блага и уловките на света. Той не изпитва болка или удоволствие, когато ги губи или когато ги получава. Той не се разстройва, когато срещу него се отправят нелепи забележки. Той не забравя за спасението на своята душа и че действията му трябва да удовлетворяват неговия Сатгуру. Светският човек мисли прекалено много за света и за неговите блага. Той страда, ако ги изгубва и е доволен, ако ги получава. Ако някой му говори грубо, той веднага се разгневява, забравя милостта и силата на Сатгуру, и не се уповава на него. 8. Преданият на Сатгуруе прям и искрен във всичко. Той е освободен от предразсъдъци, помага на другите и им желае доброто. Той се задоволява с малко и не желае да взема от другите. Светският човек е алчен. Той винаги е готов да взема неща от другите, но не иска да дава. Той винаги мисли за собствения си интерес по отношение на всяко едно нещо и не го е грижа за другите. Той увеличава броя на желанията си и не е прям в отношенията си с другите. 9. Преданият на Сатгуру не е силно привързан към светски хора. Той не копнее за удоволствия или наслаждения, или не се интересува от такива неща, нито копнее да разглежда забележителности и да участва в забавления. Единственото му желание е да бъде в Нозете (на Сатгуру) и е погълнат от това блаженство. Светският човек обича светски хора и светски неща, копнее за наслаждения и удоволствия, и се чувства щастлив, когато разглежда забележителности и когато участва в забавления. 10. Каквото и да прави преданият на Гуру, той го прави, за да удовлетвори своя Сатгуру и копнее за Неговата благосклонност и милост. Той възхвалява единствено Сатгуру, единственото му желание е да види, че Сатгуру е уважаван и няма светски желания. Каквото и да прави светския човек, той го прави заради някаква лична изгода или заради някакво удоволствие, защото той не може да се заеме с нещо, което не му носи изгода. Той иска да бъде хвален и уважаван, и в него преобладават светските желания. 11. Преданият на Гуру не е враждебно настроен към никого, по-скоро той обича дори онези, които са враждебно настроени към него. Той не се гордее със семейството си, кастата си, положението си в обществото или приятелството си с високопоставени хора и обича повече предани на Бог хора, и хора с духовна насоченост. Той винаги поддържа своята любов и своята преданост към Нозете на Сатгуру, и винаги желае да спечели все повече и повече от милостта и благосклонността на Сатгуру. Светският човек силно желае да има голямо семейство и много приятели, стреми се да завърже връзки с богати и влиятелни хора, и изпитва гордост от приятелството си с такива хора и от своята каста. Той винаги иска да върши нещата повърхностно (колкото да се каже, че се извършват) и малко го е грижа дали Сатгуру ще одобри. 12. Преданият на Гуру не се опечалява при бедност и лишения, а понася с твърдост всяко бедствие, което може да го сполети, като винаги вярва в милостта на Сатгуру и му е благодарен. Светският човек бързо се опечалява при нещастие и надава викове за помощ. Той страда и роптае, ако е беден. 13. Преданият на Гуру оставя всичко на Волята на Бог и независимо от това дали нещата вървят добре или зле, той никога не вмъква своето его. Той не се опитва да доказва своята гледна точка, нито се опитва да доказва, че другите не са прави. Той не ще си позволи да бъде въвлечен в действия, предизвикващи спорове. Като следи винаги Волята на Сатгуру, той прекарва дните си, възхвалявайки Сатгуру. Светският човек изтъква себе си във всичко. За свое удоволствие и своя изгода той предприема неща, повличащи след себе си конфликти и спорове. Той се разгневява и дори е готов да се кара, за да защитава своята позиция. 14. Преданият на Гуру не тича след нови и нововъведени неща, защото вижда, че те са свързани с материалния свят. Той прикрива своите добродетели от света и не иска да бъде хвален. От всичко, което вижда или чува, той избира онова, за което сметне, че спомага за неговата любов и неговата преданост към Сатгуру и възхвалява Сатгуру, който е съкровище от всичко добро. Светският човек винаги силно желае да вижда и да чува нови неща. Той изгаря от нетърпение да се рови в тайните на другите и да научава техните лични работи. Той иска да увеличи своята интелигентност и своите умения като събира мнения отвсякъде, за да демонстрира високата си интелигентност и да получи похвала. Светският човек е изключително доволен, когато го хвалят. 15. Преданият на Гуру постоянства в извършването на духовно усилие. Той винаги се уповава на благосклонността и милостта на Сатгуру, и има непоколебима вяра в неговите святи Нозе. Светският човек е припрян във всичко и иска бързо да приключва нещата. В своята припряност той отново и отново забравя да се довери на благосклонността и милостта на Сатгуру, и на неговите думи. 16. Всичко онова, което беше казано относно поведението предания на Гуру (гурмук) ще бъде придобито единствено чрез благосклонността на Сатгуру. Само онзи, към когото той е милостив, ще получи този дар. Онези, които обичат неговите святи Нозе и имат вяра в него, със сигурност един ден ще получат този дар. Любовта към святите Нозе на Сатгуру е източникът на всички добродетели. Онзи, който получи дара на любовта от само себе си ще придобие всички добродетели. Тогава всички характеристики на светския човек в миг ще изчезнат. 263. Светците не са определили някакъв друг метод или някакво друго средство за ОСВОБОЖДАВАНЕТО на душите в тази юга (епоха) освен преданост към Сатгуру и преданост към Звуковия Поток. Ведите и Пураните също определят точно това средство, а именно преданост към Сатгуру и към Звуковия Поток за СПАСЕНИЕТО на душите през Кали юга (Желязната епоха). И това може да бъде подкрепено с много цитати. Обожаването на идоли, поклоненията, постите, повтарянията, аскетичните практики, предлагането на дарове, жертвоприношенията, кастовите ритуали и церемонии, и крийя йога, т.е. хата йога и аштанг йога – всичко това е било предназначено за миналите юги (епохи). В тази епоха тези неща (практики) нито могат да бъдат изпълнявани правилно, нито могат да дадат резултата, който ще доведе до ОСВОБОЖДАВАНЕ на душата. Затова те НАПЪЛНО СЕ ИЗХВЪРЛЯТ. Наблюдавайте внимателно положението на онези, които изпълняват такива практики с очевидно твърдоглавие. На първо място, те не могат да ги изпълняват така, както трябва да бъдат изпълнявани, а ако сметнат, че могат да изпълняват някои повърхностни аспекти от тях, това води единствено до егоизъм и вместо да изчисти ума, това го прави по-нечист и по-греховен. Затова душите трябва да се пазят от този капан и да не пропиляват своите тела, своите умове и своето богатство в такива практики. Забележете добре, че онези, които пропагандират такива практики вършат това, за да изкарват прехраната си или от егоизъм. Те проповядват тези учения, за да си осигурят прехраната или за да спечелят почит и уважение, и въобще не ги е грижа за благополучието на душите. Затова човек не трябва да става техен последовател. Могат да бъдат приведени много цитати от писанията на Светците, за да стане ясно, че тези действия са НАПЪЛНО ЗАБРАНЕНИ в сегашната епоха (Кали юга) и че онези, които не се подчиняват на тези указания, са 1) светски мислещи хора или 2) професионалисти (хора, които изкарват прехраната си, като насаждат такива практики), или 3) хора, изпълнени с егоизъм. Тези указания не са предназначени за такива хора. Онези, които внимателно и искрено търсят духовността, след кратък размисъл ще констатират дали е правилно или не онова, което Светците и махатмите са казали, като не одобряват ритуалите и начините на обожание от миналото. Първоначално обожаването на идоли е било предназначено като средство за съсредоточаване на ума и на умствената материя, но сега се е превърнало в обикновено развлечение. Никой не съсредоточава вниманието си върху идола за един или два часа с любов и преданост. Тогава как ще могат да получат резултатите, които са очаквали от тази практика махатмите от миналото? От друга страна, при наслаждаване на развлечението умствените потоци излизат навън, което нанася загуба, вместо да донесе полза. Същото се отнася и за поклоненията. Първоначално на тези места са живеели Светци и махатми, и онези, които са отивали там, са изчиствали своя ум, като са ги гледали с искреност и внимание, и като са слушали техните беседи. А днес, след като се окъпят в Ганг, Ямуна или в други водоеми, те прекарват останалата част от времето в обикаляне на базари, купуване на сувенири или в ядене, пиене и приготовления за религиозни угощения. Не е лесно да се изнесе беседа и да бъде насочен ума навътре в такъв шум, в такава блъсканица и такова безредие. Затова поклоненията са се изродили в панаири и парадности, и резултатите от поклоненията също са противоположни (на онова, което се е очаквало). По същия начин, повтарянето и аскетичните практики са изпълнявани сляпо или с цел показност, без да се направи и най-незначителен опит да се овладее ума. Поради тази причина това също нанася загуба, вместо да донесе полза. Прекарват се години в повтаряне и ако наблюдавате внимателно, вие не ще откриете духовен напредък. По-скоро ще видите, че светските желания нарастват. Дори действително предани и скромни хора изгубват своята преданост в компанията на такива професионалисти и светски хора, и прахосват живота си в такива безплодни практики. Сега не е време за крийя йога и аштанг йога. Сега нито телата са достатъчно здрави, за да издържат трудностите (на тези практики), нито тези практики могат да бъдат изпълнявани правилно, защото е невъзможно да се следват определените правила за поведение. Ето защо това също води до противоположни резултати. По подобен начин, постите също са се превърнали в празници, защото специално на този ден се приготвят вкусни ястия, резултатът от което е бездействие и сън – няма и следа от преданост или обожание. Такива действия водят до много егоизъм, който е в основата на всички грехове. Същото се отнася и за всички други ритуални практики, и едно кратко размишление ще ви убеди, че в днешно време те не могат да донесат каквато и да е духовна полза. От друга страна, те правят ума и умствената материя по-нечисти и по-егоистични. Някои хора четат книги за “знанието”, което те характеризират като част от Ведант Шастра и като възприемат това вярват, че самите те са “знаещи” и въплъщения на Брам (силата, управляваща трите светове). Този път, който сега е широко разпространен, е едно голямо заблуждение. На първо място “знанието”, на което се учи днес, не е според учението на Ведант. То ще бъде според Ведант само тогава, когато всички елементи са изпълнени, т.е. те имат право да получат знанието едва тогава, когато са завършили четирите практики посредством изпълняване на правилни действия и преданост. В новите книги за “знанието” обаче нито се споменава за правилни действия и преданост, нито сегашните “знаещи” практикуват каквито и да е правилни действия или преданост. Тогава как и откъде те могат да получат знанието? Те казват, че правилните действия и предаността се състоят от четене на книги за знанието, размишляване върху тях и запомняне на съдържанието им. Невежи ли са били тогава Виас, Вашишт и знаещите от миналото, които са достигали знанието чрез йога-практики и без нужда ли са прахосали те времето си и са изтърпяли толкова много трудности? Видът “знание”, който е общоприет сега (в днешните времена), може лесно да се придобие от всеки за няколко дни. Тяхната “практика” и техният “идеал” се състоят в това да се четат и да се схванат няколко книги. Те не чувстват необходимостта да се изчисти ума и да бъде той успокоен. Тогава къде е разликата между един “знаещ” и един невеж? Тя е единствено в това, че единият говори за “знанието”, но и двамата постъпват по един и същи начин. Не е възможно да се достигне ОСВОБОЖДАВАНЕ на душите единствено чрез говорене, защото възелът между материята, т.е. несъзнателното и духът, т.е. съзнателното, който винаги е бил развързван чрез практикуване на йога, не ще бъде развързан само чрез практикуване на говорене. Като размислите внимателно върху това несъмнено ще стане ясно, че тези учения НЕ МОГАТ да доведат до ОСВОБОЖДАВАНЕ на душите или до овладяване на ума и сетивата. След като нито ритуалните практики от миналите юги (епохи), нито аштанг йога, са възможни сега, тогава как ще бъде спечелено знанието, което е било плодът (резултатът) от тези практики? Това показва, че онова, което днешните “знаещи” казват и в което вярват, е само книжно знание. Също като гладен човек, който говори за сладкиши и ги описва подробно, но това говорене нито ще засити неговия глад, нито ще му даде възможност да опита вкуса им. Затова през сегашната епоха (Кали юга) Светците напълно са отхвърлили пътя на знанието (джиан мат) и са определили преданост към Учителите на Звуковия Поток и преданост към Звуковия Поток за духовното издигане и за ОСВОБОЖДЕНИЕТО на душите. Самонадеяният, ученият (т.е. притежаващият единствено книжно знание) и онези, които правят от духовността средство за прехрана, ще критикуват това и ще се обиждат, но онези души, които наистина търсят духовността, ще размислят внимателно над това твърдение и ще го приемат. ___________ Край на книгата [1] Първото чисто духовно ниво – петото ниво на съзнателност – според учението на Светците на Звуковия Поток, творението е разделено на осем големи области (над материалното ниво). Най-ниското ниво – което е най-далеч от Създателя – е материалното ниво. Движейки се към Създателя, следващото ниво на съзнателност е финото (астралното) ниво, след което идва причинното ниво. Тези три нива или области (светове) са наричани от Светците творението на трите светове или “колелото на преражданията”. Изпратена от Създателя в тях, в това по-ниско творение душата е под контрола на силата на така наречения “второстепенен бог” (бога на трите светове). Той изпълнява стриктно всички желания на затворената в неговото владение душа, като едновременно с това изисква от нея да заплаща “до стотинка” всичко онова, което й дава. По този начин влязлата в трите светове душа, придружавана от ума – който е същност от “второстепенния бог”, прикачена на душата с влизането й в трите светове – сама определя своето движение и местоположение в това по-нисше творение, като преминава през различните свои животи през 8 400 000 форми, движена единствено от своите желания. “Второстепенният бог” само изпълнява желанията на душата и изисква стриктно заплащане за всичко онова, което тя е получила от него. Това е основният закон в неговото владение – законът за действие и противодействие (така нареченият закон за карма). Това е богът на всички съществуващи на земята религии. Когато душата осъзнае своето изключително нещастно положение и плачът й за завръщане у дома започне да доминира над всички нейни желания, тогава Създателят урежда тя да срещне на земята – но единствено в човешка форма – Учител на Звуковия Поток (Негов пратеник, който живее на земята като обикновено човешко същество), който я свързва със Звуковия Поток – Звука на Създателя, намиращ се вътре в човека – и бива водена “нагоре” и “навътре” в човешкото тяло, докато достигне освобождение от трите светове още тук, пребивавайки на земята. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|