Посвещава се на всички Учители-Светци
Методът, чрез който може да се победи
Изтегляне 0.91 Mb.
|
Свързани:
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА Вътрешно удовлетворение 2022г - Шрила Бхакти Ракшак Шридхара Махарадж
| Методът, чрез който може да се победи умът, е да се служи на съвършен Сатгуру или на съвършен Сад, да се посещават неговите беседи и – като се използва за храна твърд, приготвен без масло хляб (груба храна) – да се прилага техниката, която той е дал, т.е. да се съсредоточи умът върху практиката на Звуковия Поток. Но когато човек няма представа за такива неща, тогава как може да очаква, че ще овладее ума и ще направи духовен прогрес? Какъв смисъл има да се отричат удоволствията на този свят и на отвъдния, като се сравняват с “отпадъци, с които се хранят врани”, а умът тайно да приютява желание за тези удоволствия и да търси възможности, за да им се наслаждава? Уви, те дори не осъзнават противоречието между онова, което казват и онова, което вършат! Но тълпите са дори още по-невежи, защото следват невежия и по този начин сами се давят, като разчитат на давещ се да ги спаси.
194. Някои образовани хора твърдят, че желанието за удоволствия и отдаване на похот, гняв и т.н. е естествен отличителен белег на ума и сетивата, и че душата е нещо различно от всички тези неща и не се влияе от тях. Макар това твърдение да е възникнало като резултат от старателно размишление, това е една погрешна представа. Къде е разликата между един знаещ и един светски човек, ако копнежите за сетивни удоволствия и по-низшите наклонности на ума и сетивата са смятани за част от тяхната същност? И единият, и другият ще платят за това, като отидат в “колелото” на преражданията, защото по време на наслаждението и двамата се привързват в еднаква степен и забравят себе си (своята истинска същност). Ще се види, че такива хора се изпълват с гняв и завист, когато са разочаровани или когато са критикувани и обвинявани, или когато виждат други да са уважавани или възхвалявани. Ако техните желания не се изпълнят, те се чувстват много нещастни и измислят всевъзможни планове или дори искат помощ, за да достигнат целта си. Представете си какво окаяно положение е това! За да се наслаждават на сетивните удоволствия, за които те казват, че са само “отпадъци, които са храна за врани”, те се спускат до най-ниското стъпало на “стълбата”, след което ги чака “пътят” към кръговрата на преражданията. Затова – вследствие на милост – се изтъква, че онези, които желаят да освободят своята душа трябва да отбягват “знаещи”, които са единствено образовани и трябва по някакъв начин да търсят Сатгуру и да намерят убежище в неговите святи нозе. Единствено тогава те ще достигнат своята цел. Друга форма на преданост не ще води към освобождение. Изучаващите свещените писания и религиозните лидери не могат да ни спасят. Благоприлично е да бъдат хранени свещеници и религиозни лидери, и да им дадете онова, което можете, но най-важното е умът и тялото да бъдат предложени в святите нозе на Сатгуру. Това обаче ще се хареса единствено на онези, които силно желаят да срещнат Бог и единствено те ще го изпълняват. Тези думи не ще се понравят на религиозни лидери, на изучаващите свещените писания и на светските хора. 195. Учените и интелектуалните хора не са готови за обществото на Сатгуру, защото са изпълнени със самонадеяност и не ще вярват в Сант Сатгуру. Светците съобщават онова, което са видяли, но тези невежи хора вярват на онова, което чуват или четат и искат да проверят нещата чрез силата на интелекта. Техните умове са егоистични и колебаещи се, и са изпълнени с желания за удоволствия и не следват определената практика, а търсят чудеса. Не е Волята на Светците обаче да показват чудеса, защото на любовта, която има за основа чудеса, не може да се разчита. Чудеса са показвани само на онези, които наистина търсят духовността и са развили вяра и любов към Светците, приемайки ги за освободители на техните души. Такива последователи винаги виждат чудеса. Но онези, които не са искрени в желанието си за духовност и в действителност силно желаят да получат светска наслада, авторитет и слава, не заслужават да им се показват чудеса или да бъдат въведени в обществто на Светците. Затова искрено търсещите духовността трябва да се пазят от компанията на такива хора. 196. Ако Светците покажат външно някакъв гняв или някаква алчност, това е за да извлече полза душата, но гневът и алчността на светски мислещите водят към цикъла на раждане и смърт. Неинформираните не могат да схванат финото съдържание на тази мисъл. Само свързаните с Бог (посветените) разбират това. Глупаците клеветят, но Светците, които са милостиви, в своята милост освобождават и тях. 197. Светските хора се страхуват от смъртта, защото са привързани към света и неговите обекти, но един един човек, който може да излиза от трите светове не се страхува да умре, защото знае, че това не е неговият дом и смята света и онова, което той предлага, за източник на болка. Той пребивава в този свят като пътник и силно желае да изпитва радостта от гледането на носещата блаженство във всяко едно отношение форма на Сатгуру. Затова той не чувства страдание, когато смъртта наближи. Всъщност, хората, които могат да излизат от трите светове,са свикнали да умират, докато живеят и са погълнати от радостта, която носи гледането на истинската форма на Сатгуру. 198. В двореца на Светците не са определени някакви специални правила за служене или за пеене на химни на възхвала, или за общуване със Светците, нито пък Светците принуждават някого (да спазва такива правила). Те напътстват ЕДИНСТВЕНО чрез своите беседи. Най-висшият тип хора бързо разбират и възприемат. Средният тип хора възприемат единствено постепенно. А онези, които не разбират и не приемат учението, не могат да продължат връзката си със Светците. Посветените обаче не трябва да са злостни към нито един от тези типове хора, нито трябва силно да желаят всички да се държат също като тях или в противен случай да си тръгват, защото от това посветените не ще спечелят, а ще загубят. От друга страна, ако продължат връзката си със Светците, тогава полека-лека тези хора ще започнат един ден да се държат като другите. 199. По-добре дъщеря, която се е посветила на Йога на Звуковия Поток, отколкото син със светска нагласа – т.е. син, който не следва Йога на Звуковия Поток – защото тази дъщеря ще бъде средство за освобождаване и на двете семейства (семейството на нейния баща и семейството на нейния свекър), докато такъв син нанася вреда и на двете семейства. Затова благословено е онова семейство, в което се роди син, предан на духовността или дъщеря, предана на духовността. Щом в едно семейство се роди дете, предано на духовността, той (тя) ще освободи осем поколения от това семейство, докато синовете със светска нагласа – колкото и много да са те – ще водят единствено към ада. 200. След като хората не могат да разпознаят Сатгуру дори във физическата форма, която е приел заради освобождението на душите, тогава как ще го разпознаят в неговата фина форма? Така че, само един напълно предан на Сатгуру(гурмук) може да го разпознае напълно, също както от всички метали единствено желязото се превръща в злато, когато го докосне философският камък. Хората желаят да станат напълно предани на Сатгуру(гурмук), но не практикуват преданост към Сатгуру, както би следвало да правят. Затова те трябва усърдно да практикуват преданост към Сатгуру, който е техен съвременник и полека-лека ще станат напълно предани на Сатгуру(т.е. гурмук). Някои глупави хора казват, че ще приемат този или онзи човек като Сатгуру, ако го видят да променя някого в Сатгуру. Нека допуснем, че той промени някого в Сатгуру – какво печелят те от това? Ако искат да станат Сатгуру, те трябва да се посветят на преданост към Сатгуру – тогава сами ще видят това. Те не могат да практикуват преданост и затова прахосват възможността, която са получили като човешки същества. Но дори това е Волята на Бог, защото ако всеки станеше напълно предан на Сатгуру(гурмук) как щеше да продължи съществуването на света? 201. В света са почитани фалшивите духовни водачи и свещениците. Но голямо уважение към тях изпитват само онези, които не копнеят за духовност, защото те не притежават тайната, която води душата към нейния Дом. Те са придобили “знание” или са се свързали с религиозни ордени заради светски цели. Един човек, който наистина търси духовността, не може да има голямо уважение към тези два типа хора. Външно той може да ги приема и дори да им дава парични дарения, но не ще им даде ума си. Затова изучаващите свещените писания и фалшивите духовни водачи по-скоро трябва да се пазят от компанията на истински търсещи духовността. Но ако отидат там, те не трябва да вършат това лицемерно, защото там няма място за лицемерие и неискреност. Ако се държат искрено, те могат да спечелят нещо. В противен случай е възможно да бъдат обидени. А да бъде човек фалшив и лицемерен там, където Светците присъстват физически и са установили своя дворец, това означава да се предизвика грубо отношение, защото Светците са всемогъщи и показват изключителна търпимост, но техните посветени не могат да понасят това и разобличават такива хора. Как е възможно лицемерите и самозванците да останат там, след като онези, които наистина търсят духовността, постоянно са отделяни при общуването си със Светците (от фалшивото) – и ден, и нощ! 202. Брама, Вишну и Махадев са пазачи пред “вратата на двореца” на “второстепенния бог”, а последователите на един Сант Сатгуру са пазачи пред “вратата” на Сант Сатгуру. Те заемат толкова високо положение, че Брама, Вишну, Махадев и дори самият “второстепенен бог”, който е техен господар, не могат да ги спрат или да им попречат. Тъй като Светците са най-висши от всички, техните последователи също се радват на статус, с който статусът на “второстепенния бог” и другите богове не може да се сравни. 203. Учението на Светците може да бъде обяснявано най-добре единствено от Светци. Никой друг не е подготвен да разяснява това учение. Всеки друг, който се опита да направи това, ще разчита на своя интелект. Учението на Светците има за основа лична опитност и се разяснява също на основата на лична опитност. То е отвъд обсега на интелекта и не е възможно да го разберат правилно онези хора, които разчитат единствено на учеността си. 204. Ако имаше сила в Името, то от хилядите, които го повтарят, някои със сигурност щяха да извлекат полза. Това показва, че силата не е в Името, а в Сатгуру. Щастливи са онези, които служат на Сатгуру. Дори на грешници, които са се хванали за Сатгуру, ще им се прости. Но дори на безгрешните ще се гледа като на много големи грешници, ако не са приели Сатгуру. 205. Горделивите и високомерните хора, които посещават беседите на Сатгуру, не изпитват наслада от беседите на Светците, защото идват с нагласата да намерят грешки и не схващат нещата, които им се обясняват. Външно те показват много голямо уважение към свещените писания, но в това отношение не ги спазват ни най-малко. Вместо това, те гледат отвисоко на онези, които вярват в писанията – на онези, които се опитват да ги спазват, доколкото е възможно и които поставят на първо място Сатгуру. Такива егоисти никога не ще извлекат някаква полза от Светците. Те се държат здраво за свещената “Ади Грант”, но не обръщат внимание на заповедта, която се съдържа там – да се търси Сатгуру и да му се служи, което щеше да им донесе полза. Те смятат самата “Ади Грант” за Гуру. Като вършат това, те действат точно по обратния начин спрямо учението на Гуру Нанак, защото “Ади Грант” не може да бъде Гуру. Тя е безжизнена и нито може да говори, нито може да дава указания. Това е работа единствено на Сатгуру. Ако “Ади Грант” можеше да дава указания, тогава нирмала[78] и удаси[79] нямаше да отиват в Каши и да се унижават пред познаващите интелектуално свещените писания. Те нямаше да смятат “Ади Грант” за по-низша от Ведите и Шастрите. Те нямаше да се занимават с пости или да скитат по поклонения на свещени места и нямаше да карат своите последователи да изпълняват погребални обреди за тях на гайя[80] след тяхната смърт. “Ади Грант” съдържа тайна, която не е знаел дори Брама, авторът на Ведите. Но никой не може да обясни тази тайна, освен съвършен Сатгуру. Затова е необходимо всички да поставят на първо място Сатгуру. Той може да разкрие тайната на “Ади Грант” и освен това може да даде спасение без каквито и да писания. Онези, които не търсят Сатгуру, който е техен съвременник, ще скитат в цикъла на раждане и смърт. 206. Не ще има спасение за онези, които само говорят за знанието, защото те единствено говорят. Що се отнася до истинските знаещи (притежаващите знанието на трите светове), то (при тях) се унищожават само грубите карми, но не и фините карми, тъй като тези карми могат да бъдат унищожени единствено след като се достигне областта на Светците. Трябва да се помни, че само Светците могат да водят към спасение в тази епоха, защото не може да има спасение, ако не бъдат унищожени всички карми – и груби, и фини – а знаещите (притежаващите знанието на трите светове) не знаят техниката за унищожаване на кармите. 207. Напълно предан на Сатгуру е онзи, който смята Сатгуру за Бог и не се съмнява в нито едно от неговите действия, нито позволява вярата му в Сатгуру да пострада. Например, ако в семейството някой умре, или ако трябва да се сблъска с някакво нещастие или някаква загуба, или ако има големи горещини или големи студове, или големи дъждове или голяма суша, или болест или епидемия, или ако се случи някакво друго бедствие, то напълно преданият на Сатгуру никога не ще каже, че това не е трябвало да бъде така или че това е било неправилно или лошо. От друга страна, той трябва да мисли, че всичко, което се е случило, е било според Волята на Бог и е било правилно, и в крайна сметка съдържа някаква полза. Обаче само напълно предан на Сатгуру ще се държи по този начин – друг не може да направи това. 208. Бог е вътре във всеки, но никой не Го познава. Хората вършат грехове, докато Той ги гледа, но Той не ги спира и ги кара да бъдат в цикъла на раждане и смърт. Тогава каква полза имаме от този Бог? Но когато срещнем Сатгуру и той ни обясни в каква форма Бог присъства вътре в нас, тогава ние сме информирани и избягваме лошите деяния, и се освобождаваме от цикъла на раждане и смърт. Затова е необходимо да се търси Сатгуру, защото той е изявеният Бог, а не е възможно да се търси неизявения Бог без помощта на Сатгуру. Онези, които не правят това нито ще намерят Бог, нито ще се освободят от цикъла на раждане и смърт, а ще пропилеят този скъпоценен човешки живот. А онзи, който търси Сатгуру, със сигурност ще го намери, защото Сатгуру е въплъщение, което ВИНАГИ присъства на тази земя. 209. Да се слуша Звуковия Поток, който звъни вътре в нас, е преданост към Звуковия Поток. Да се обича Любимия, в който Звуковият Поток е изявен и да му се служи, е служене на Сатгуру, и единствено Той е Сатгуру и Звуковият Поток е неговата истинска форма. Да се приеме неговото учение и да се действа съобразно него е външната форма на предаността към Сатгуру. Да се слуша Звуковия Поток вътре е вътрешната форма на предаността към Сатгуру. Първото стъпало на “стълбата” е да се обича онази форма на Сатгуру, чрез която той дава указания (физическата форма – б.пр). След това ще се развие любов към Звуковия Поток (Звуковата форма) на Сатгуру. Онзи, който няма любов към човешката форма на Сатгуру, не ще може да обича и Звуковия Поток (Звуковата форма). И дори да положи всички усилия, на които е способен, той не ще може да чуе вътре Звуковия Поток. Но ако той е предан към човешката форма на Сатгуру, но не е развил голяма любов към Звуковия Поток, тогава Сатгуру – вследствие на своята милост – ще го освободи. Но всеки, който има любов към Сатгуру, ще има любов и към Звуковия Поток. Първо трябва да дойдат любовта и предаността към човешката форма на Сатгуру. Това е задължително. 210. Мъдрецът Нарад видял Бог “лице в лице”, но Бог не могъл да го спаси от цикъла на преражданията. Спасил го неговият Гуру. Тогава как е възможно хората днес да очакват, че ще бъдат спасени онези, които само повтарят името на Бог, когото никога не са виждали? Как е възможно да се освободят от “колелото” на преражданията без да са срещнали съвършен Гуру? Затова е особено наложително човек да търси Сатгуру, който е негов съвременник и да му се подчини. 211. Попитайте нирмал джиани[81] защо не действат според свещеното писание (“Грант”) на Гуру Нанак, когото те твърдят, че следват и защо сляпо приемат Ведите и Шастрите? С други думи, защо не извършват преданост и не развиват смиреност по начина, определен от Гуру Нанак? Те грешат, ако се смятат за знаещи (притежаващи знанието на трите светове). Как е дошло знанието без преданост? “Знанието”, за което те говорят, е само книжно знание, което изчезва, когато се завърти “колелото” на заблудата (илюзията; майя). Затова е необходимо да се практикува преданост към съвършен Сатгуру, за да може да се получи истинското знание. Дори Виас[82] и Вашишт, които са достигнали съвършенство в своята област (те били съвършени знаещи), са били атакувани от заблудата (илюзията; майя). Тогава как ще можете да се освободите? Единствено Светците и онези, които са намерили убежище в тях, могат да се избавят от заблудата (илюзията; майя) – никой друг не може да направи това. Ако не обичате Светците, вие ще останете оплетени в мрежата на Кал. Ако желаете да използвате по най-добрия начин вашия човешки живот, тогава изхвърлете всякакво самомнение вследствие на образованост и интелект, и се дръжте смирено пред Сант Сатгуру. Той е всемогъщ и – като ви закриля от заблудата (илюзията; майя) и “второстепенния бог” (Кал, Брам) – ще ви отведе в истинската област. Вие сами ще решите дали да приемете или да не приемете този съвет, но той се дава изцяло за ваше добро. 212. В тази епоха, Кали юга (Желязната епоха), Светците са в положението на царе. Всички онези, които спазват техните заповеди, т.е. водят начина на живот и практикуват предаността, които Светците са определили за тази епоха, Кали юга, ще бъдат щастливи и ще достигнат освобождение. Но ако действат обратно на това и се занимават с обреди и церемонии, и видове обожание, определени за предишните епохи и дадени в Шастрите и Пураните, те не ще могат да ги изпълняват точно според предписанията и само ще увеличат своето самомнение. Всички стари закони са отменени, следователно сега те нямат никаква стойност. Онзи, който ги съблюдава сега и сляпо вярва в тях нито ще достигне целта си, нито ще се освободи от цикъла на преражданията. Затова всички хора (всички души) трябва да вземат под внимание заповедите на Светците. А Светците са определили следните ритуал и метод на обожание: 1) беседи на Сатгуру, 2) служене и гледане на Сатгуру, 3) повтаряне на писанията на Светците и 4) слушане на същите, и 5) повтаряне на Името, дадено от Светците). Това е ритуалът за тази епоха. Любов към човешката форма на Сатгуру и медитация върху нея, и слушане на Звуковия Поток вътре със съсредоточено внимание – това е обожанието на тази епоха. Знанието е плодът. 213. Свещениците и воините са изоставили начина на живот, който трябва да водят и своите задължения, но не и своята гордост. Те не могат да изпълняват ритуалите от предишните епохи по начина, който е бил определен. Те не изпълняват и онова, което техните учители определят за Кали юга (Желязната епоха) и затова са нещастни. Те са безпомощни, защото в тази епоха религията (духовността) е подчинена на прехраната, докато първоначално прехраната е била подчинена на религията (духовността). Но сега Светците, които са се появили в Кали юга, са създали такава техника, чрез прилагането на която един свещенослужител може да стане истински свещенослужител и един военен – истински воин, но вследствие на тяхната самонадеяност те не вярват в думите на Светците. От друга страна, те ругаят Светците. Причината за това е, че тези хора нямат силно желание да се измъкнат от този свят – един червей от мръсотията винаги е щастлив, когато е в мръсотията. Затова светските хора се дразнят от думите на Светците, но Светците – въпреки всичко – посочват нещата за тяхно (на светските хора – б.пр.) добро. 214. Бог е вътре в нас, но невежите души винаги Го търсят навън. Жителите на Каши и Праяг отиват в Аюдия и Биндрабан, за да намерят Бог, докато жителите на Хардвар и Бадринат, Аюдия и Биндрабан отиват да Го търсят в Праяг. Само съвършен Сатгуру може да сложи край на това скитане. Затова човек трябва да търси Сатгуру. Изучаващите свещените писания и фалшивите водачи, самите те са заблудени и заблуждават и другите. 215. Човешкото тяло има кратък живот. Безсмислено е да се изпитва гордост от неговата младост и неговата красота. Тъй както дърветата изгубват листата си наесен, по същия начин тази младост и тази красота ще си отидат бързо. Затова не трябва да я прахосваме, а да намерим Учител, когото да обичаме и да използваме времето си, като му служим. Трябва добре да се разбрере, че всички роднини, приятели, баща, майка, съпруга, синове и богатство не са наши истински приятели – по-скоро всички те водят към нещастие. Хората от света обаче ги смятат за източник на щастие и затова са нещастни. Щастливи са онези, които са предани на съвършен Сатгуру, които вярват в него и му служат със своите тела, своите умове и своето богатство. Мъдър е онзи, който е намерил Сатгуру в своята младост. Всеки, който не е обърнал внимание на това, ще трябва да се разкайва. 216. Светците и изучаващите свещените писания никога не са били на едни и същи позиции, нито някога ще бъдат, защото изучаващите свещените писания са защитници на външните форми на обожание, докато Светците настояват за вътрешна преданост. Изучаващите свещените писания заблуждават хората, като ги карат да обожават камъни и вода. Някои препоръчват изговореното слово, но те не могат да обяснят както трябва неговата тайна. Светците обаче разкриват тайната на Името, свързано със Звуковия Поток т.е. Първоначалната Музика и систематично обясняват Нейната тайна, Нейната форма, Нейното действие и Нейния Източник. Ако хората приемат посланието на Светците, те ще достигнат своята цел. В противен случай те ще продължават да скитат от живот в живот. 217. Задължение на душата е да служи на своя Баща. Нейният Баща е истинският Бог (Богът на Истината, Върховният и Всемогъщ Създател), от чиято същност е тя. Но тя не може да Го намери. Тогава как ще може тя да Му служи? Сега е известно, че Светците са въплъщения на истинският Бог (Богът на Истината) и да се служи на тях означава да се служи на истинският Бог. Те не са се появявали през първите три юги (епохи), но сега – в тази епоха (Кали юга)– те са се въплътили заради освобождението на душите. Това е единствената причина за идването им в този свят. Онези, които са предопределени, са притегляни към техните святи нозе веднага, щом ги съзрат и щом чуят техните думи. Много други получават (духовни) впечатления и с течение на времето също ще се освободят от “колелото” на преражданията. Освен Светците, никой друг не може да спасява души от “колелото” на преражданията и да ги води към техния истински Дом (чисто духовното творение). 218. Онези, които не вярват в Звуковия Поток, но външно живеят добродетелен, чист живот и освен това полагат усилия за вътрешно пречистване, не ще получат цялостната полза дори да практикуват повтаряне, аскетизъм и духовна практика, като полагат всички усилия, на които са способни. От друга страна, онези, които са получили Името – Звуковия Поток – разкрито им от Сатгуру и които имат безусловна и непоклатима вяра, ще се наслаждават на плодовете от повтарянето, аскетизма, съсредоточаването и умереността, и освен това ще достигнат най-висшето ниво. В един куплет се казва: “В Звуковия Поток се съдържат и медитацията, и жертвопринасянето, и религиозните ритуали.” Парасрам казва: “Повтарянето, аскетизмът, съсредоточаването и умереността идват като резултат от събуждането на Звуковия Поток.” Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|