Пътища към освобождението

32 живота, развит в Китай, и дзен разновидностите на будизма целят да освободят съзнанието от детерминистичните влияния на външните сили, били те биологични или социални по природа. Йогинът например дисциплинира ума си да пренебрегва болката, която обикновените хора нямат друг избор, освен да допуснат в съзнанието си; по същия начин той може да пренебрегва настойчивите позиви на глада или сексуалната възбуда, на които повечето хора са неспособни да се противопоставят. Това може да бъде постигнато по различни начини – посредством изграждане на сурова умствена дисциплина, както в йога, или чрез култивиране на постоянна спонтанност, както при дзен. Но търсеният резултат е един и същ: да се освободи вътрешният живот от заплахата на хаоса, от една страна, и от ригидната обусловеност на биологичните импулси, от друга, и така да се постигне независимост от социалния контрол, експлоатиращ и двете.
Но ако е вярно, че хората от хиляди години знаят какво е необходимо, за да постигнат свобода и контрол над собствения си живот, защо не сме осъществили по-съществен напредък в тази насока? Защо в борбата с хаоса сме толкова безпомощни, ако не и по-безпомощни, колкото нашите пред- шественици? Съществуват поне две задоволителни обяснения. На първо място, знанието – или мъдростта, – потребно за еманципиране на съзна- нието, не е от кумулативен тип. То не може да бъде кондензирано във формула; не може да бъде запаметявано и рутинно прилагано. Подобно на другите сложни форми на специализирана опитност, като зрялата политичес- ка преценка или рафинираното естетическо чувство, и това знание трябва да бъде придобивано посредством проби и грешки от всекиго поотделно, поколение след поколение. Контролът върху съзнанието е не просто когнитивно умение. Поне колкото и интелигентността, то изисква влагане на емоции и воля. И не е достатъчно да знаеш как да го направиш; трябва да го
правиш с постоянство, както спортистите и музикантите, които не спират да упражняват на практика онова, което знаят на теория. А това никога не е лесно. Относително бърз напредък може да бъде осъществен в области, при които знанието се прилага в материалния свят, като физиката и генетиката.
Но прогресът е мъчително бавен, когато то се използва за промяна на собствените навици и желания.
Второ, знанието как да се контролира съзнанието трябва да бъде пре- формулирано всеки път, щом се промени културният контекст.
26
Мъдростта
26
Контрол на съзнанието. Идеята за контрол на съзнанието, представена в тази глава, включва всичките четири проявления на самоконтрола, разгледани от Klausner (1965).
Една от най-старите познати техники за постигане на този контрол са различните йогийски дисциплини, възникнали в Индия преди около хиляда и петстотин години; те ще бъдат разгледани по-детайлно в глава 5. Последователите на холистичната медицина са убедени, че психичното състояние на пациента е изключително важно за физическото

33 на мистиците, на суфите, на великите йогини или на дзен учителите може да е била превъзходна по своето време – и със сигурност би била такава, ако живеехме в онези времена и онези култури. Но пренесени в съвременна
Калифорния, тези системи губят огромна част от първоначалната си мощ. Те съдържат елементи, специфични за оригиналния си контекст, и когато тези несъществени компоненти не бъдат разграничени от същественото, пътят към свободата обраства с гъсталаците на безсмислените пустословия.
Ритуалната форма надделява над същността, а търсещият се озовава отново там, откъдето е тръгнал.
Контролът над съзнанието не може да бъде институционализиран. Бъде ли включен в даден набор от социални правила и норми, той губи желания ефект. Рутинизирането
27
за жалост е процес, който се развива бързо. Фройд е бил още жив, когато делото му за освобождаване на Егото от неговите потисници било превърнато в улегнала идеология и строго регулирана професия. Маркс е имал дори по-лош късмет: опитите му да освободи съзнанието от тиранията на икономическата експлоатация били съвсем скоро превърнати в система за потисничество, която би смаяла своя клет основател.
И както Достоевски – а и не само той – е отбелязал, ако Христос би се завърнал да проповядва своето свободолюбиво учение в Средновековието, той би бил разпван отново и отново от водачите на Църквата, чиято светска власт се крепи на името му.
Във всяка нова епоха – а може би при всяко поколение или дори на няколко години, ако житейските условия се променят бързо – възниква необходи- мостта да се преосмисли и преформулира онова, което е нужно, за да се установи автономия в съзнанието. Ранното християнство помагало на масите да се освободят от властта на закостенелия императорски режим и от една идеология, която осигурявала смисъл единствено за живота на богатите и властимащите. Реформацията освободила огромен брой хора от полити- ческата и идеологическата експлоатация на Римокатолическата църква.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: