Поток психология на оптималното преживяване

39 е претърпял катастрофа, и да се почувствам много разстроен. Насън бих могъл да си помисля „Ще ми се да мога да му помогна“. Но въпреки че в съновидението си възприемам, чувствам и формирам намерения, аз не мога да действам съобразно тези процеси (неспособен съм например да проверя истинността на вестта за катастрофата) и следователно не съм в съзнание. В съновиденията ние сме безгласни участници в сценарий, който не можем да променяме както ни е угодно. Събитията, които съставляват съзнанието –
„нещата“, които виждаме, мислим и желаем, – са информация, която можем да манипулираме и използваме. Ето защо можем да мислим за съзнанието като за умишлено подредена информация.
Това сухо определение, макар и точно, не отразява напълно значимостта на своето съдържание. Тъй като за нас външните събития не съществуват, ако не ги осъзнаваме, съзнанието отговаря на субективно преживяваната реалност. Тъй като всичко, което почувстваме, помирисваме, чуваме или запомняме, е потенциален кандидат за достъп в съзнанието, преживяванията, които действително стават част от него, са много по-малобройни от онези, които остават извън него. И макар съзнанието да е огледало, отразяващо онова, което сетивата ни съобщават за ставащото както извън тялото ни, така и вътре в него и в нервната ни система, то отразява тези промени избирателно, активно моделирайки събитията, налагайки им своята реалност. Отражението, което съзнанието осигурява, е онова, което наричаме
свои живот: сборът от всичко, което сме чули, видели, почувствали, мечтали и изстрадали от раждането до смъртта. Макар да вярваме, че има „неща“ извън съзнанието, ние имаме преки доказателства за съществуването единствено на онези, които намират място в него.
В ролята си на клирингов център, където могат да бъдат представени и сравнени разнообразните събития, обработени от различните сетива, съзнанието в един и същи момент може да съдържа бедствие в Африка, уханието на роза, стойността на индекса „Дау Джоунс“ и намерението да се мине през магазина за хляб. Но това не означава, че неговото съдържание е бъркотия.
Можем да наречем намеренията силата, която поддържа информацията в съзнанието подредена. Намеренията възникват в съзнанието, когато човек осъзнае, че желае нещо или иска да постигне нещо. Те са битове информация, моделирани от биологичните потребности или интернализираните социални съновиденията си и постигат необикновена власт над будното си съзнание. Ако това е вярно (което изглежда съмнително), то е интересно изключение от общото правило – с други думи, това означава, че посредством тренировка на вниманието човек може да постигне контрол над съзнанието си дори по време на сън (Csikszentmihalyi, 1982). Един от съвременните методи за разширяване на съзнанието цели именно това. „Осъзнатото сънуване“ е опит за контрол на мисловните процеси по време на сън (La Berge 1985).

40 цели. Действат като магнитни полета, привличайки вниманието към определени обекти и отклонявайки го от други, поддържайки ума съсредо- точен върху предпочитани стимули. Често назоваваме проявлението на интенционалността с други думи, като инстинкт, потребност, подбуда или желание. Но всички те са пояснителни термини, разкриващи защо хората се държат по определен начин. Намерението, или интенцията, е по-неутрален и описателен термин; той не разкрива защо човек иска да направи определено нещо, а просто отразява факта, че това е така.
Например, когато нивото на кръвната ни захар спадне под критичния минимум, ни обзема безпокойство: може да станем раздразнителни, да започнем да се потим, да получим стомашни крампи. Поради програми- раните в гените ни инструкции нивото на захарта в кръвта да бъде възстановено, може да започнем да мислим за храна. Ще започнем да търсим храна, за да утолим глада си. В този случай бихме могли да кажем, че подтикът на глада е организирал съдържанието на съзнанието, принуж- давайки ни да съсредоточим вниманието си върху храната. Но това е вече интерпретация на фактите – без съмнение акуратна от химична гледна точка, но от феноменологична – некоректна. Гладният човек не осъзнава нивото на захарта в кръвообращението си; знае единствено, че в съзнанието му има един бит информация, който се е научил да идентифицира като „глад“.
Щом човек осъзнае, че е гладен, той може да формира намерението да си набави храна. Ако го направи, поведението му ще е същото, както в случая, когато просто се подчинява на потребност или импулс. Но от друга страна, той би могъл да пренебрегне изцяло позивите на глада. Би могъл да има някакви по-силни, противоположни намерения, например да свали излишни килограми, да спести пари или да спазва пост по религиозни причини.
Понякога, както е в случая с обявилите гладна стачка, намерението да се изрази идеологическа позиция може да надделее над генетичните инструкции и да доведе до доброволна смърт.
Намеренията, които наследяваме или придобиваме, са организирани в йерархия от цели, отразяваща реда им по важност.
31
За стачкуващия постигането на дадена политическа реформа може да е по-важно от всичко друго, включително от живота. Тази цел има предимства пред всички останали. Повечето хора обаче възприемат „разумни“ цели, основани на потребностите на тялото – да живеят дълго и здравословно, да правят секс, да бъдат сити и да се чувстват удобно, – или насажданите от социалната система желания – да бъдат добри, да работят усилено, да харчат възможно най-много, да удовлетворяват очакванията на другите. Но във всяка култура
31
Йерархия на потребностите. Най-сполучливата формулировка на взаимо- отношенията между потребностите от „нисш порядък“, като оцеляване и безопасност, и „висшите“ цели, като самоактуализацията, е тази на Ейбрахам Маслоу (1968, 1971).

41 има достатъчно изключения, които демонстрират, че целите са доста гъвкави. Онези, които не се съобразяват с нормите – героите, светците и мъдреците, художниците и поетите, а също и душевноболните и престъп- ниците, – търсят в живота по-различни неща от тези, които търсят повечето хора. Съществуването на подобни хора свидетелства, че в съзнанието може да бъде внасян порядък, съобразен с различни цели и намерения. Всеки от нас разполага със свободата да контролира своята субективна реалност.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: