Поток психология на оптималното преживяване
Глава 2. Анатомия на съзнанието
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Глава 2. Анатомия на съзнанието В определени исторически моменти във всички култури се е приемало, че човек не е пълноценен, ако не се е научил да владее мислите и чувствата си. В Китай по времето на Конфуций, в древна Спарта, в Рим през епохата на републиката, в ранните поселища на пилигримите в Нова Англия и сред висшите класи във Великобритания през Викторианската епоха хората са били натоварени с отговорността да държат изкъсо юздите на емоциите си. Всеки, който се отдавал на самосъжаление или позволявал на инстинктите, вместо на разсъдъка, да диктува действията му, губел правото да бъде член на общността. В други исторически периоди, като днешния, способността за самоконтрол не е на особена почит. Хората, които се опитват да я развият, биват смятани за „малко странни“, „сковани“ или не съвсем „с ума си“. Но независимо какво повелява модата, като че ли онези, които си правят труда да придобият власт над случващото се в съзнанието им, наистина живеят по- щастлив живот. За да се постигне подобна власт, определено е важно да се знае как функционира съзнанието. В настоящата глава ще направим крачка в тази посока. Като за начало, а и за да разсеем всяко съмнение, че гледаме на съзнанието като на някакъв загадъчен процес, ще признаем, че подобно на всяко друго измерение на човешкото поведение и то е резултат от биологични процеси. Съзнанието съществува единствено благодарение на невероятно сложното устройство на нервната ни система, която на свой ред е изградена според инструкциите, съдържащи се в белтъчните молекули на нашите хромозоми. Същевременно трябва да признаем, че функционирането на съзнанието не е изцяло контролирано от биологичните програми – в ред съществени отношения, които ще разгледаме на следващите страници, то се самоуправлява. С други думи, съзнанието е развило способността да преодо- лява генетичните инструкции и да определя своя независима линия на поведение. Функцията на съзнанието 28 е да представя информация за случващото се 28 Съзнание. Концепцията за съзнанието е в основата на много религиозни и философ- ски системи, например при тези на Кант и Хегел. Ранните психолози, като Ach (1905), са се опитвали да го дефинират в светлината на съвременната наука, но с малък успех. В продължение на няколко десетилетия поведенческите науки бяха изоставили изцяло идеята за съзнанието, защото методът на самоотчета по отношение на вътрешните състояния се смяташе за лишен от научна достоверност. Напоследък обаче се забелязва възраждане на интереса към темата (Pope & Singer 1978). Исторически обобщения на това понятие могат да бъдат открити в Boring (1953) и Klausner (1965). Определението 36 вътре и извън организма по начин, който позволява то да бъде оценено и съобразно тази оценка да бъдат предприети съответни действия посредством тялото. В този смисъл съзнанието действа като клирингов център за усеща- ния, възприятия, чувства и идеи, който има задачата да категоризира по приоритетност цялата разнообразна информация. Без съзнание ние пак щяхме да „знаем“ какво се случва, но трябваше да реагираме по рефлекс, инстинктивно. Посредством съзнанието можем да обмисляме онова, което сетивата ни съобщават, и да реагираме съобразно преценката си. Също така можем да създаваме информация, която не е съществувала преди: така е, защото разполагаме със съзнание, което може да фантазира, да измисля лъжи, да създава красиви стихотворения и научни теории. През безчетните тъмни векове на еволюцията си човешката нервна система е станала толкова сложна, че сега е способна да влияе върху собствените си състояния, което в известна степен я прави функционално независима от генетичните програми и обективната среда. Човек може да направи себе си щастлив или нещастен, независимо какво в действителност се случва „навън“, просто като промени съдържанието на съзнанието си. Всички познаваме хора, които могат да трансформират безнадеждните ситуации в предизвикателства за преодоляване единствено чрез силата на своята личност. Тази способност да се упорства въпреки препятствията и неуспе- хите е качеството, на което хората най-много се възхищават у другите, и с право; то вероятно е характеровата черта, най-важна не само за постигането на успех в живота, но и за извличането на наслада от него. За да развие гази черга, човек трябва да се научи да внася порядък в съзнанието си и така да контролира чувствата и емоциите си. Най-добре е да не се осланя на лесни трикове за постигане на това. Някои хора имат склонността да залитат към мистицизма, щом стане дума за съзнанието, и очакват от него да върши чудеса, които на този етап то не е способно да извърши. Те желаят да вярват, че всичко е възможно в така наричаната от тях „духовна сфера“. Други твърдят, че притежават екстрасензорни възприятия, дарбата да се връщат в минали съществувания и да контактуват с духовни същности. В случаите, когато не става въпрос за откровена измама, тези твърдения обикновено се оказват самозаблуда – лъжа, в която твърде на Smith (1969), който въведе термина „интроспективен бихейвиоризъм“, е много близ- ко до използваното в тази книга: „съзнателното преживяване е вътрешно събитие, при което човек прави, пряко, онова, което желае“ (Smith 1969, р. 108). Иначе между развитите тук идеи и ранните идеи на Смит или на всеки друг психолог с бихейвиористична ориентация има известно припокриване. Основната разлика е, че аз поставям ударение върху субективната динамика на преживяването и неговото феноменологично първенство. По-пълно определение на съзнанието ще прочетете по- нататък в същата глава. 37 податливият ум успява да убеди сам себе си. Често като аргумент за неограничените възможности на ума биват привеждани забележителните постижения на индийските факири и други практикуващи различни духовни дисциплини, и с повече основание. Но и много от тези примери не издържат на научно изследване, а онези, които биват потвърдени, могат да бъдат обяснени с изключително спе- циализираната подготовка на нормалния ум. В края на краищата не търсим мистично обяснение за изпълнението на великия цигулар или постижението на големия спортист, макар повечето от нас да са безкрайно далеч от техните способности. Йогинът е по същия начин виртуоз в контрола на съзнанието. И подобно на всички виртуози трябва да посвети много години на подготовка, не трябва да престава да се упражнява. Като специалист в манипулирането на вътрешните преживявания той не може да си позволи да отдели от своето време или умствена енергия за друго, освен за усъвършенст- ване на това си умение. Уменията, които придобива йогинът, са за сметка на по-светските способности, които другите хора развиват и взимат за даденост. Онова, което йогинът може да прави, е удивително – но удивително е и онова, което може да прави водопроводчикът или добрият автомобилен механик. Може би с времето ще открием скрити сили на ума, които ще ни позволят да правим квантовите скокове, за които сега можем само да мечтаем. Няма причина да изключваме възможността в бъдеще да сме в състояние да огъваме лъжици с мозъчни вълни. Но на този етап, когато имаме да се справяме с толкова много тривиални, но не по-малко належащи задачи, като че ли е загуба на време да се лакомим за сили отвъд възможностите си. Съзнанието, с всичките му несъвършенства, би могло да бъде използвано много по-ефективно. Макар в сегашния стадий на развитието си да не може да върши онова, което някои хора биха желали, умът притежава огромен неразкрит потенциал, който е от решаващо значение да се научим да използваме. Тъй като никой клон на науката не се занимава пряко със съзнанието, не съществува общоприето описание на неговото функциониране. Изследването му е бегло застъпено в много дисциплини, които са източник на косвени данни. Невробиологията, невроанатомията, когнитивната наука, изкуственият интелект, психоанализата и феноменологията 29 са някои от 29 Феноменология. Терминът „феноменологичен“ тук не е използван, за да се засвидетелства придържане към принципите и методите на някой конкретен мислител или школа. Той свидетелства единствено, че подходът в изследването на преживяването е сериозно повлиян от прозренията на Husserl (1962), Heidegger (1962, 1967), Sartre (1956), Merleau-Ponty (1962, 1964) и някои от техните „преводачи“ в сферата на социалните науки, като Natanson (1963), Gendlin (1962), Fisher (1969), Wann (1964) и 38 най-пряко засягащите тази материя области; опитът за обединяване на техните открития обаче би наподобявал онази стара притча, в която слепци трябвало да опишат слон, всеки опипвайки различна част от тялото му: резултатът бил коренно различни и несвързани едно с друго описания. Без съмнение трябва да продължим да усвояваме важните факти, които тези дисциплини ни осигуряват за съзнанието, но междувременно не ни остава друго, освен да изнамерим модел, едновременно основан на тези факти и достатъчно прост, за да бъде от полза за всекиго. Давам си сметка, че може да прозвучи като неразбираем академичен жаргон, но най-краткото определение на способа, който аз вярвам, че е най- чистият път за изследване на основните страни на случващото се в ума и същевременно способ, който може да бъде полезен в ежедневието, е „феноменологичен модел на съзнанието, основан на теорията на информа- цията“. Представянето на съзнанието по този начин може да се нарече Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|