Повече знания за фермерското земеделие, без каквото няма животновъдсво проф д-р. Трифон Дарджонов

Може би, мнозина ще кажат, че е вече късно да започваме разговор за фермерското земеделие. Минали са повече от 25 години откакто започнахме възстановяването на собствеността върху земеделските земи.

Възстановихме собствеността с надеждата, че ще правим и у нас фермерско земеделие, както е навсякъде по света в развитите икономически страни. Надявахме се, че като възстановим собствеността върху земята, фермерското земеделие ще стане автоматично. Не се погрижихме за изграждането на атрибутите на фермерското земеделие, образованието на фермерите, изграждането на фермерските кооперации за изкупуване и преработка, ефективни съветнически служби, адекватно държавно подпомагане.

И точно тук сгрешихме, като акцентувахме единствено върху връщането на собствеността, а другите неща просто забравихме или просто не ги знаехме. Животът потвърди, че при непознаване същността на фермерското земеделие дори при наличие на частна собственост върху земята можем да бъдем далеч от такова земеделие.

Фактите посочени по-долу в таблица 1 показват, че към 2007 г, според статистическите данни, вместо фермерско земеделие, у нас сме направили най-едрото земи ползване в света. Такива едри стопанства има само в латинска Америка - латифундиите, които нямат нищо общо с фермерското земеделие.

Таблица 1.

Докато групата на „много едрите” в САЩ(в 2011г) има средни размери 12000 дка и заема само 17.0 % от площите, у нас тази група има средни размери 24278 дка и заема 38.1 % от площите. Както се казва в такива случаи, коментарите са излишни. САЩ ще трябва много да се „потрудят” за да имат нашите едри стопанства. Но, те вероятно и не се стремят да направят такива гиганти като у нас със 500 000 и даже с над 1 милион декара.

В Европа положението още по-нагледно показва, че ние сме далеч пред тях с едрината на едрите си стопанства. В ЕС групите с над 1000 дка имат следните средни размери: Великобритания 2692 дка и обхващат 71.0 % от земеделските площи, Германия- 2766 дка, - 53.0 % , Испания – 1730 дка - 56 %, Франция 1666 дка – 55.0 %, Италия 2442 дка – 25.5 %.

Явно е че ние сме далеч над техните средни размери. Но, дали това е наше предимство или пък е голям недостатък!? На тези въпроси ще се постараем да дадем отговор по-нататък.

Това са въпроси които засягат не само държавното ръководство, но и всички които се занимават със земеделие, защото крайните резултати в частното земеделие се определят от отделните субекти, към какво ще се стремят и какво ще направят. За да бъдат ефективни техните усилия те се нуждаят от информация за това какво са правили и правят тези които са преди нас.
2. ЗАЩО СЕ РАЗМИНАХМЕ С ФЕРМЕРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ?
Състоянието със свръх концентрацията на земи ползването беше посочено в наш доклад, изнесен на 27.април 2010.г. пред научнопрактическата конференция на Съюза на Икономистите в България състояла се на Раковска 108 София. Въпреки, че данните изнесени в този доклад са повече от тревожни, те не предизвикаха необходимия резонанс. Дори в НС продължиха дебатите по земеделските закони в стария стил (на предишните народни събрания ) „да се стимулира уедряването на земята”, а субсидирането продължи по старите схеми по които лъвския пай отива при едрите арендатори.

След връщането на земята на собствениците в раздробен вид, темата с дребното ни земеделие стана много актуална. Всички беди търсехме в раздробените едри блокове. Наистина, основание за сериозни упреци има по линията на раздробяването на собствеността на отделния стопанин. Земята му беше върната на 5-10 места в землището. Това беше и си остава най-голямата наша грешка. Но истинската беда беше и си остава, че ние все още не можем да свикнем с фермерските мащаби в съвременното земеделие.

В представите ни все още са размерите на блоковете от времената на социализма, когато ТКЗС-тата бяха с по 20-30 хиляди декара, а АПК по 200-300 хиляди. Но, тези представи са непрофесионални и политически обременени. Ние забравихме, че когато ТКЗС-тата след 1970 г се превърнаха в АПК, т.е. станаха 10 пъти по-едри, настъпи застоя и разрухата в земеделието ни.

За съжаление, този факт не е достатъчно добре анализиран и поуките все още не са направени.

Като имам предвид, че новият процес на уедряване към 2007 г е стигнал вече критични размери (както видяхме от таблица 1), и става отново опасен за нашето земеделие, както след 70-те години на миналия век, си позволявам да фокусирам вниманието на специалистите и фермерите върху това, как протичало уедряването в съвременното земеделие на развитите страни.

От таблица 2 се вижда, че след 1950 г, когато започва усилената модернизация на земеделието на САЩ, за първите 5 години броят на фермите намалява с 18 %, а средните размери нарастват с 21 %, от средно 860 дка на 1045 дка. По-нататък процесът на концентрация протича вече много по-спокойно, до 1980 г, по около 2 % годишно.

След 1980 г, когато средните размери на фермите стигат 1725 дка, темпът на нарастване спада още, а след 1990 г, когато средните размери достигат 1860 дка, нарастването практически спира. След 2005 г се наблюдава дори леко понижение на средните размери, за да спаднат през последните три години до 1700 дка.

Приказките, че колкото по-едри са фермите толкова е по-добре, не се потвърждават от цифрите илюстриращи процесите в САЩ.

Данните в таблица 3 за динамиката в групата на едрите (най-доходните) ферми, с годишен доход над 1.0 милион долара, показва още по-интересни факти:

През 2001 г броят на фермите с продажби над 1.0 милион долара са 25.8 хиляди, средният им размер е 13400 дка, и заемат 9.1 % от земеделските площи, а през 2009 г са близо два пъти повече, 49.4 хиляди и имат среден размер 11882 дка, с 11 % по-малки като размери, но вече заемат 16 % от общите площи.

През 2010 и 2011 г броят на най-доходните ферми продължава да расте, техните площи също, и вече заемат 17 % от общите площи, но средните размери се запазват на равнището около 12 000 дка.

Това показва, че през тези десет години американските най-доходни ферми са повишавали доходите си, чрез интензификация на производството ,, т.е. те получават повече доход от единица площ, а не чрез нарастване на площите, както става у нас. И нека обърнем внимание, че най-печелившите ферми са в групата 10-12 хиляди декара, с тенденция, за сега тази размери да не нарастват. Това трябва да видят нашите най-едри арендатори и фондовете които изкупват земя, а именно, че ефективното земеделие, не е само големи размери на фермите и, че за ефективността има граници. Съществува понятието оптимални размери.

В таблица 4. е показано разпределение на фермите в САЩ по доход и се вижда, че дребните(фермите с до 250 хиляди долара доход) представляват като брой 90.1 % и ползват 53.1 % от земята, а едрите заемат 9.9 % от броя, а ползват 46.9 % от земята.

От таблица 1 видяхме, че у нас дребните, със земя до 1000 декара като брой представляват 99.2 %, и ползват само 22 % от земята, докато едрите, над 1000 декара са само 0.8 % от броя на стопаните, но ползват 78 % от земята. Впечатляваща е разликата със САЩ, страната с най-едрото фермерско земеделие.

Но, има и друга голяма разлика, видима от таблица 4, а именно кой колко субсидии получава в САЩ. От таблицата се вижда, че дребните ферми в САЩ със своите 53 % от площите дават 80.5 милиарда от брутния доход или само 23 %, а получават 5.33 милиарда субсидии което прави 41 % от всички субсидии. По-малко доход, а повече субсидии.

Съобщените факти в таблица 4 могат да се намерят в една разработка на икономическата група на интернет страницата на департамента по земеделие на САЩ от февруари 2010. При наличието на тези факти много големи икономисти с пазарни убеждения у нас, продължават да настояват, че субсидиите са вредни.

Ако направим грубо сметката, в САЩ 200 хиляди едри фермери създават 77 % от брутния доход в земеделието, а 2 милиона дребни дават само 23 %, но те са били и продължават да бъдат важни за обществото. Това е ресурсът от които израстват тези едри фермери, които постигат фантастичните икономически резултати върху ферми от по 10-12 хиляди декара.

Струва ми се, че това ще бъде полезно четиво преди всичко, за групата на едрите(над 1000 дка), които до сега търсят увеличаване на доходите чрез разширение на площите, а не чрез интензификация както правят колегите им в ЕС и САЩ.

Просто е смешно да се обяснява слабото ни животновъдство с дребното земи ползване, както го правеше навремето проф. д-р Светла Бъчварова в една статия във в. „Български фермер” от март 2009 г и то при наличие на фактите от таблица 5. от 2007 г за разпределение на животните и факта, че процента на едрите площи е много по-висок у нас отколкото в ЕС и САЩ.

Нещата обаче не са за смях, а са за оплакване. Нека никоя партия да не трупа дивиденти от сегашния хал в земеделието, защото всички, включително и сегашното правителство, имат „заслуги” за „затъването на колата на земеделието в батака”. Но вина носим и ние земеделските специалисти , защото не отстояваме интересите на отрасъла който сме призвани да обслужваме научно. Защото недостатъчно се разпространяват и четат факти като тези, изнесени тук.

Тук няма никакво място за спорове, едрото или дребното да стимулираме, защото няма други факти, които да опровергават теза за фермерското земеделие. Просто нещата ще трябва да се видят такива каквито са и да се разпространяват знанията сред всички фермери, и едри и средни и дребни.

Ако ние продължаваме да затъваме в гигантизма ще пострадат преди всичко гигантите. Както виждаме от фактите, най-едрите арендаторски стопанства са моно културни стопанства, които създават най-малко доход от единица площ.

Ако през 2010 г зърно производството създава продукция за 133 лв/дка, стопанствата със животни създават по 357лв/дка, а зеленчуците и плодовете – по 402 лв/дка, или съотношението е 1:2.7:3.0. Това е икономика, а не политика и ние специалистите нямаме право да бягаме от тези проблеми и да ги оставяме на политиците.

Това говорят фактите и от най-развитите икономически и страни. Това са изискванията на общата аграрна политика (ОАП) на ЕС, които ние сме длъжни да спазваме. Ако за сега може да се успява само със зърно производството, защото цените на зърното са два три пъти по-високи от преди, то това няма да продължава дълго, защото световния пазар ще се нормализира.

И на края, ако трябва да се върнем, към поставения въпрос в заглавието на първият раздел, защо се разминахме с фермерското земеделие? Накратко ще кажем, защото подценихме теорията и практиката на съвременното фермерско земеделие.

И най-големия грях, е нашият, на специалистите. Примери, колкото искаш и близки и далечни за успехите на фермерското земеделие, но ние останахме слепи за тях. Ние говорихме само за раздробяването и, че трябва да се уедряваме.

Законите които правихме фаворизираха само едрото и то стана доминиращо с гигантски размери, но с ниска доходност, защото това са възможностите на моно културата. Не се обръщаше внимание на дребни и средни стопанства и те издъхват, а заедно с тях си отиват и интензивните култури, животни, зеленчуци, плодове.

Това е равносметката. И когато виждаш, че си „изпуснал влака”, разбираш, че трябва да се върнеш към корените на проблема за да изправиш грешките. Това ще направим в следващата, втора част.

---------------------------------------------------------------------------------