Правен режим на морските търговски пристанища

Аглика Илиева Петрова*, Даниела Желязкова Георгиева**

*Технически университет – Варна, ФМНЕ, Фак. № 048212, 9000 Варна, България, кв.Чайка бл.20 вх.Б ап.47, E-mail: agito_ip@abv.bg

**Технически университет – Варна, ФМНЕ,Фак. № 048210, 9000 Варна, България, кв. Аспарухово, ул”Керч” №13, Е-mail: danielka_georgieva@abv.bg

Като част от територията на съответната крайбрежна държава, върху вътрешните морски води се разпространява нейният суверенитет. Само крайбрежната държава има право да определя режима в своите води. Тя установява правилата за риболова и друга промишлена дейност, за използване на откритите пристанища, реда за обявяване на закрити и опасни за плаване райони, правилата за ползване на радиотехническите средства и др. дейности, продиктувани от нейните национални интереси.

В първият аспект съгласно международното право крайбрежната държава сама решава въпроса в кои от своите пристанища да допусне чужди кораби и определя реда за тяхното пребиваване. В настояще време всяка крайбрежна държава има пристанища, които са открити за посещения от чужди търговски кораби. Списъкът на тези пристанища тя периодично публикува в "Известия до мореплавателите” за всеобщо сведение. Достъпът на чужди кораби в пристанищата, неупоменати в този списък, се смята за закрит.

Според чл.7 от ЗМПВВППРБ „Чуждестранен невоенен кораб, използван с търговска или хуманна цел, може свободно да влиза във вътрешните морски води и да посещава откритите пристанища и рейдове”.

Чуждите търговски (невоенни) кораби могат свободно да посещават откритите пристанища не само на онези държави, с които държавата на военния флаг има договор за търговия и мореплаване, но и на тези, с които няма дипломатически отношения.

За своето посещение те не са длъжни да отправят предварително искане или да уведомят по дипломатически път. Крайбрежната държава има право сама да определя откриването или закриването на дадено пристанище, но няма право да провежда дискриминация по отношение на корабите на една или друга държава.

Съгласно международния обичай чужд кораб, който се нуждае от убежище, трябва да бъде пуснат във всяко пристанище (вкл. и закрито). За такава ситуация за приема, когато корабът е попаднал в непредвидени извънредни обстоятелства като влошаване на времето (щурм, мъгла, лед, силен снеговалеж и др.), авария на корпуса или механизмите, недостиг на горива, вода, продукти и т.н. За такава се смята и необходимостта от указването на медицинска помощ на тежко болен член на екипажа, щом като на кораба няма необходимата възможност да му се окаже медицинска помощ.

От изключително значение е винаги актуалният въпрос за опазване на околната среда (водната акватория, флората и фауната, населението) свързан с регулиране на посещението във вътрешните води и преди всичко в пристанищата на корабите с ядрени двигатели. Това произтича от използването в енергетичните установки на ядрена енергия, явяваща се източник на излъчване, от възможни попадения на радиоактивни отпадъци в морската среда и от възможни евентуални аварии на кораба с подобна установка. Такива опасения нямат достатъчно основание, ако отговорните за тяхната експлоатация институции и лица вземат необходимите предпазни мерки. Но отчитайки евентуалната опасност държавите основават различен ред за тяхното посещение.

Съгласно правилата от „гл. 7 за превоз на опасни товари” от конвенцията за опазване на човешкия живот по море (SOLAS), от такъв кораб се изисква: предварително да изпрати информация за своята безопасност на държавата, в чиито води той се готви да влезе. При влизането в пристанището корабът с ядрени двигатели трябва да връчи освен това и свидетелство за безопасност. В свидетелството се посочва, че корабът удовлетворява всички изисквания на гл.8 от конвенцията (SOLAS) и съответства на информацията за безопасност на кораба. Пристанищните власти осъществяват контрол както при влизането на кораби в пристанището, така и по време на пребиваването му в него.

За посещение на чуждестранен атомен кораб във вътрешните морски води е откритите пристанища в Република България, ЗМПВВППРБ изисква същите предварително да са получили разрешение от Министерския съвет в сроковете предвидени в чл.8 (съответно за кораби на черноморските държави 30 дни преди посещението и 45 дни за кораби на други държави), ако не е предвидено друго в споразумението между Република България и държавата на знамето.

Преди корабът да отплава за пристанищния район, компетентните органи извършват проверка на документите за безопасност на кораба, дозиметричен контрол и други проверки, свързани с опазването на околната среда. Мястото на проверката се определя от органите на Министерството на транспорта.

По време на престоя на кораба в пристанището или рейда могат да бъдат извършени допълнителни проверки.

Ако при проверката се открие, че пребиваването на кораба може да доведе до опасни последици, органите на Министерството на транспорта нареждат корабът да напусне в определен срок вътрешните морски води или териториално море. За нанесените в този случай вреди поради преждевременно отплаване на кораба Република България не носи отговорност.

По същия начин се постъпва и спрямо корабите, превозващи ядрени, радиоактивни, отровни или други опасни вещества.

Според чл. 20 (10) от ЗМПВВППРБ мирът, добрият ред или сигурността на страната при преминаването през териториалното море се нарушават, когато чуждестранният кораб извършва научноизследователска или хидрографска дейност.

В “Известията до мореплавателите” освен останалата информацията характерна за тях и кои пристанища на крайбрежната държава са отворени за достъп се побликува и всяка друга информация свързана с промени в правния режим на дадено пристанище или държава. Например:

Известие до мореплавателите – Съединени Американски Щати – 17.04. 2007г.

Сектор заставане на котва от бреговата охрана напомня на корабособствениците, агентите, капитаните или хората отговорни за плавателни съдове плаващи или отплаващи от пристанища в западна Аляска, да предоставят 96 часа по-рано “предварително известие за пристигане” (Advanced Notice of Arrival-ANOA) отправено до Националния център занимаващ се с придвижването на корабите в пристанището (National Vessel Movement Center). Неизпълнението да се предостави предварително известие за пристигане води до граждански и криминални наказания и глоби.

Плавателни съдове освободени от това известие са:

1. 
   Пасажерски и технически кораби, когато те са наети за намиране или премахване на нефт, газ, минерални ресурси на континенталния шелф.
   
2. 
   Кораби предназначени за преодоляване и премахване на нефтени разливи (Oil Spill Recovery Vessels), когато участват директно в такава операция или се провеждат такива учения.
   

1. 
   Плавателни съдове - 300grt. или по-малко;
   
2. 
   Плавателни съдове работещи единствено в рамките на пристанищната зона на западна Аляска;
   
3. 
   Кораби пристигащи в пристанище или място което е под форс мажор;
   
4. 
   Влекачи или баржи опериращи единствено между пристанищата или места на територията на Съединените Американски Щати;
   
5. 
   Национални(Американски) кораби.
   

Допускайки чужди невоенни кораби в своите пристанища, крайбрежната държава определя режима на пребиваването им в тях, който най-често се обуславя от сключените договори за търговско корабоплаване.

Основа на този режим обикновено съставлява един от двата основни принципа:

• 
  Принцип на национален режим;
  
• 
  Принцип на най-голямо облагодетелстване.
  

Всички подробности относно правилата за посещение и пребиваване в едно или друго пристанище, открито за посещение от чужди кораби, се публикуват от крайбрежната държава в “Известия до мореплавателите” или в лоциите. В случай че корабът не запознат с тях, те му съобщават от обслужващия го агент или от представителите на местните контролни органи (митнически, пристанищни, санитарни и т.н.), когато му се извършва обичайната проверка.

Според II част от Задължителните правила за преминаване през териториално море и за достъп до морските пристанища на Република България за предоставяне на “свободна практика” на корабите в морските пространства на Р. България се извършва:

1. граничен паспортно-визов контрол;

2. митнически контрол;

3. граничен здравен контрол;

4. ветеринарно-медицински контрол и карантина;

5. фото санитарен контрол и карантина;

6. контрол на плавателните средства по отношение безопасността и опазване на околната среда .

В пристанищата за обществен транспорт службите, извършващи граничен контрол, поддържат двадесет и четири часово дежурство. Входен и изходен граничен контрол не се извършва на кораби, плавали между две български пристанища, без да напускат границите на териториалното море на Република България, както и риболовни кораби, които не извършват международно плаване, освен с оглед предотвратяване или разкриване на митнически или валутни нарушения. Те се организират от корабен агент, а когато няма такъв - от капитана на кораба.

До разрешаването на свободна практика не се допускат физически контакти на лицата, намиращи се на борда на пристигащите от задгранично плаване кораби, с брега, в това число с други физически лица и плавателни съдове, с изключение на пилотите и пилотските катери, и при необходимост за спасяване на човешки живот.

Капитанът на кораба вдига жълт флаг “Квебек” за карантина на кораба при навлизане в пристанището, който се сваля след получаване на "свободна практика".

Капитанът е длъжен да връчи на санитарните органи Митническа санитарна декларация, в която се посочва: кога на кораба е провеждана дератизация, броя на пътниците и членовете на екипажа, списък на пристанищата, посещавани от кораба от началото на рейса, а така също се дава отговор на определени въпроси, напр. имало ли е на кораба заболявания от някоя карантинна болест, има ли на кораба болно лице. Военните кораби, пристигащи например в пристанищата на Република България, са длъжни са представят удостоверение за извършена дератизация на кораба.

Пристигналият кораб също остава изолиран докато не му бъде разрешена т.нар. “свободна практика”.

Всеки кораб, дошъл в пристанището и нежелаещ да се подчини на изискванията, предявявани от санитарната служба, има право да излезе обратно в морето. В същото време може да му се разреши да разтовари и натовари пътници и товари при условие, че към тях ще бъдат приложени необходимите санитарни мерки. Корабът може също така да натовари гориво, храна и вода, продължавайки да бъде изолиран.

След разрешаване от санитарно-карантинните власти на свободна практика на кораба се извършва митническа проверка. Всички кораби от задгранично плаване, дошли е пристанището за разтоварване, товарене или поради други причини се намират под контрола на митническите органи в течение на цялото време на престоя им в съответното пристанище.

На проверка се подлагат превозваните на кораба товари, багажът на пътниците, личните вещи и принадлежности на членовете на екипажа, а също така оформлението на корабните товарни документи.

Мястото на престоя на кораба по време на осъществяване на митническия контрол, товаренето и разтоварването на товарите, слизането и качването на пътниците се определя от администрацията на пристанището, съгласувано с митницата. Без разрешение на митническите учреждения не се допуска подхождане към чужди кораби на кранове, лодки и други плаващи средства, а също така е забранено да се предават от кораба на брега или на други кораби и обратно каквито и да е предмети.

Капитанът на кораба е длъжен да връчи на митническите учреждения Обща декларация, Декларация за товара, Декларация за личните вещи на екипажа, Списък на екипажа. След това митническите органи извършват проверка на кораба, при което корабната администрация е задължена да посочи и отвори всички налични помещения в кораба

Товарите предназначени за дадено пристанище, трябва да се предявят на митническа служба и се разтоварват с нейно разрешение и под нейно наблюдение, в съответствие с коносаментите и манифеста на товарите.

Според чл.15 (1) от ЗМПВВППРБ “На чуждестранните кораби, намиращи се във вътрешните морски води в пристанищата и рейдовете, се забранява да използват средства за радионавигация,хидроакустични и радиосвързочни апаратури, електронни и оптически системи за наблюдение, освен за осигуряване на безопасността на корабоплаването и стоенето на котва. Те могат да ползват своите ултракъсовълнови радиостанции само за свръзка с пристанищните органи или с упълномощен оператор за далекосъобщения.

(2) Корабите, съоръжени с корабни земни станции от системата за морски далекосъобщения чрез спътници, при пребиваването им във вътрешните морски води и в териториалното море могат да ги използват на принципа на взаимност.”

Според Чл. 21(1) от Задължителните правила за преминаване през териториално море и за достъп до морските пристанища на Република България “При извършване на изходен граничен контрол капитана на кораба предоставя на органите извършващи контрола:

1. 
   Обща декларация - 5 копия;
   
2. 
   Декларация на товара - 4 копия;
   
3. 
   Декларация на корабните запаси - 3 копия;
   
4. 
   Списък на екипажа - 2 копия;
   
5. 
   Списък на пътниците - 2 копия;
   
6. 
   Декларация относно вида и обема на предадените отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари – 1 екземпляр.
   

Капитанът на чуждия кораб прави отбелязване (отметка) за направените изменения или липсата на такива в екипажния списък и други гореспоменати документи.

Администрацията на пристанището дава разрешение за заминаване на кораба от пристанището само в случай, че от страна на митницата няма възражение за това. Митницата дава съгласие за заминаване, ако са платени всички задължения (платежи) или е представено писмено уверение (гаранция) от кредитоспособна организация или лица да платят паричното му задължение. В случай, че корабът не изплати задълженията си или не предостави съответното обезпечение, митницата отправя искане пред администрацията на пристанището за задържане на кораба.

Всяка страна самостоятелно установява условията за влизане на чужденци в своята територията. Нормите, отнасящи се до пограничния режим, регламентират реда за влизане и излизане на членовете на екипажа на корабите, реда за престоя на корабите в пристанището, за пребиваването на моряците в пристанищния град и т.н.

С цел облекчаване допуска на членовете на екипажите на кораби в пристанищата е приета Конвенция за национални удостоверения за самоличността на моряците (Конвенция на МОТ – Международна организация на труда). Съгласно конвенцията всеки неин участник разрешава достъпа в своята страна на всеки моряк, който има такова удостоверение. Този достъп се допуска с цел разходка и почивка, за явяване на своя кораб или за прехвърляне на друг кораб, за транзитно преминаване, за отиване на своя кораб в друга страна или с цел завръщане в родината. Обаче всяка страна, преди да разреши допуска на своя територия за посочените цели, може да изисква доказателства от заинтересувания моряк, от корабовладелеца или от съответния консул доказателства, включително документални, за намеренията на моряка и способността му да ги изпълни.

Държавата може също така да ограничи пребиваването на моряка на своята територия в срок, който смята за разумен за дадената цел, и има право да откаже влизането на своя територия на моряка, който по някакви причини бъде нежелан.

Съществува практика някои въпроси по реда за слизане и пребиваване на моряците на брега в страната на пребиваване да се уреждат в морските съглашения и консулски конвенции между нея и държавата на флага на кораба.

Особена разновидност на търговско пристанище са така нареченото „ПОРТО ФРАНКО”. Официално приетата дефиниция за Свободна зона (зона „порто франко”) е изложена в VIII допълнение към конвенцията от Киото, приета през 1973г. В нея като зона “порто франко” се определя част от територията, на която стоките се разглеждат като обекти, които се намират извън границите на националната данъчна система и поради товане подлежат на митнически и данъчен контрол. Правовият режим на „ПОРТО ФРАНКО” се отличава с това, че в пристанището се допуска безмитен внос и износ, а също съхраняване и даже индустриална преработка и продажба на дребно на внесените от чужбина стоки. За разлика от „ПОРТО ФРАНКО”, на територията на свободното пристанище не се разрешава индивидуална преработка и продажба на дребно на външнотърговските товари. Характерен пример за „ПОРТО ФРАНКО” е пристанище Хонконг.