Правни аспекти на идентифицирането и въздействието на риска при управлението на радиоактивните отпадъци
Изтегляне 459.07 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Избор на метод за въздействие
- Прехвърляне (трансфер) на риска
- Приемане (поемане) на риска
- IV.2. Подходи за анализ и оценка на риска при управление на радиоактивните отпадъци
- IV.2.2. Прилагане на международни и национални стандарти за оценка на риска и тяхната приложимост при идентифициране и въздействие на риска в системата на управление на радиоактивните отпадъци
- III .2.3. Прилагане на системния теоретичен анализ за оценка на безопасността при управление на радиоактивните отпадъци
Анализът на риска е серия от логически стъпки, които позволяват да се изследват по систематичен начин възможните рискове, техните причини и последствия. Процедури:
Определят се причините за извършване на анализа, за какви цели е предназначен (написване на изисквания, реглед и оценяване на изпълнението на изискванията/стандартите, проектиране, проверка дали рискът, свързан с дадено съоръжение е приемлив и др.) Определят се продуктите и процесите, които ще се анализират, както и аспектите на приложение (проектиране, изработване, монтиране, поддържане и др. Характеризиране на опасностите -описание и обяснение на всички абстрактни възможности да се случи нещо лошо, вредно, дори фатално. Описание на вредните последици от евентуално настъпване на нежеланото събитие; Обяснение на причините, които могат да доведат до настъпване на нежеланото събитие; Определяне на факторите, подлежащи на въздействие и начините на упражняване на въздействие върху тях. Определяне на факторите, неподлежащи на въздействие и начините на упражняване на мониторинг и контрол върху тях. Систематизиране на признаците, индикаторите и показателите, които провокират процеса на превръщане на абстрактната възможност в реална; Класифициране на рисковете – в зависимост от целта на анализа
Определяне на количествените характеристики на риска, които остойностяват размера на опасността, надеждността, ефективността, качеството и т.н. Разкритите на предшестващият етап опасности, окачествени или количествено описани (при възможност) се подреждат по приоритет, според предварително определените критерии за остойностяване и целта на анализа; Използване на математически методи за оценка на последствията (комбинацията от последствия); Използване на статистически методи за оценка на последствията (по-често срещано в практиката е невъзможността за математическа оценка на загубите) Тези методи са удобни при еднородни и често случващи се събития, където в следствие на натрупани статистически данни могат да се определят скали за размера на щетите и вероятността за настъпване на събитието; Използване на системния теоретичен анализ – По отношение на редки и уникални събития, като крупни промишлени аварии и пожари, за които няма представителни статистически данни (обикновено се ползват аналогични събития). Този метод се нарича „сценариен подход”. Състои се в построяването на верига от събития, свързани с причинно- следствени връзки, като за всяко събитие се определя степента на вероятността то да се случи. В началото на веригата от събития се поставя група от изходни събития (причини), а в края на веригата –група от крайни събития (последствията). За нуждите на настоящата разработка, ще се налага честото позоваване на този подход. Основания за това е прилагания на уникален за страната ни специфичен и сложен процес на управление на радиоактивните отпадъци, с висока степен на неопределеност за мястото на случване, времето на възникване на нежелани събития, както и дефицита на информация за прогнозиране на риска от възможни нежелани последствия.
Оценката на риска, съобразно критериите за оценяване, дава информация за класацията по приоритет на произтичащите рискове и определя потенциалните последици. Тази информация е основание за предприемане на управленско решение за избор на вариант за въздействие върху риска, чрез подбиране на подходящи механизми за контрол, намаляване, приемане, отхвърляне или трансфер на риска, като въздействията се извършват върху средата на съществуване или върху обекта на защита. Изборът на метод за въздействие се основава на резултата от оценката на риска, но трябва да е съобразен с очаканите разходи за предприемане мерки за въздействие, както и очакваните ползи от тях. Когато трябва да се получи голямо намаляване на риска с относително ниски разходи, трябва да се анализират и изберат подходящите опции. Ако възможностите за въздействие са неикономични или липсва необходимия финансов ресурс е необходимо да се прецени дали те са оправдани. Като цяло вредните последствия от рисковете следва да бъдат намалени до степен на разумното и изпълнимото. Приоритетно, управлението следва да насочи своето внимание към редките, но тежки рискове. Обикновено в тези случаи се изисква внедряване технологи и механизми за контрол, което е скъпа инвестиция и затова трябва да има достатъчно икономически основания за осъществяването й. Понякога е по-удачно и икономически изгодно комбинация от няколко метода на въздействие. В практиката има примери и на обратното. Някои третирания на риска, могат ефикасно да въздействат на повече от един риск, при което се получава мултиплициращ ефект. Изборът на метод за въздействие е въпрос на управленско решение, което трябва да се съобрази с икономическия ефект от постигнатия резултат, но ако изходим от целите на настоящото изследване, което има за обект специфична материя, като управлението на радиоактивните отпадъци смятаме, че актът на избор следва на първо място да се съобрази с нормативните изисквания в тази област. Методите за въздействие на риска са различни и литературата предлага тяхното класифициране по определени признаци: Съдържание и форма (например: метод на избягване, метод на прехвърляне, метод на съкращаване, метод на ограничаване) Разпределение по време и пространство (например: отклонение от риск, локализация на риска, разпределение на риска и компенсация на риска) Финансиране (например: контрол и намаляване, избягване на риска, самофинансиране, компенсиране от вътрешни резерви на финансови посредници) Съществуват и други класификация, които до голяма степен се покриват със съдържанието на изложените по-горе, различията са по-скоро в термините на обозначаване. За характеризиране на съществуващите методи за въздействие на риска ще използваме класификацията от Стандарт АS/NZS 4360/1995: Избягване на риска – съществява се по два начина: чрез прекратяване на дейността, свързана с неприемлив за компанията риск или извършване на алтернативна дейност за постигане на целта; Заслужава да отбележим, че при избягване на риска, в понятието не се влага смисълът, че с прилагането му опасността се елиминира. Рискът продължава да съществува в системата, или ако се избегне в една сфера, води до увеличаване на рискове в други сфери или до появата на нови, непознати до този момент рискове Намаляване на риска- реализира се в намаляване на вероятността да се случи нежеланото събитие или в намаляване на възможните последици от неговото случване; Обикновено това се постига чрез избиране на механизми за контрол, като се имат предвид критериите за приемане на риска и изискванията на нормативните актове. Отчита се също размерът на разходите, необходимото време за внедряване на механизмите за контрол или техническото обезпечаване Прехвърляне (трансфер) на риска на трета страна –определя се, като споделяне на риска с външни страни, които може по-ефикасно да го управляват –например чрез застраховане, избор на външен изпълнител и др. Приемане (поемане) на риска –отнася се за рискове, при, които организацията е в състояние да понесе последиците от евентуалното случване на нежеланото събитие. Тук се включват и остатъчните и непроявените рискове.
Идентификацията е процедура, която принадлежи едновременно на стадиите на анализа и на контрола. Чрез нея абстрактните опасности, на етап разкриване на риска, придобиват по-конкретно изражение, след преминаването през етапите на количествена оценка и избор на въздействие. Съществува и друга възможност. Това което сме определили като сериозна опасност на етап разкриване на риска, на етап оценка на риска да получи при класацията стойност на риска, която не му дава преоритет пред други опасности, които сме подценили. Оценката на риска, прилагайки методите на анализа е съставила рисковия профил за изследваното събитие. Избран е и методът на въздействие, но това не означава, че проблемът с тази потенциална опасност е приключил и не стои на дневен ред. Точно обратното, от стадий на анализ сме преминали във фаза на контрол, а това е перманентен процес, в който се наблюдава как се реализира риска и постига ли се очаквания резултат от предвидените мерки за въздействие. Рисковете и техните фактори (тежест, въздействия, заплахи, уязвимости, вероятност за възникване) трябва да бъдат наблюдавани и преглеждани, за да се идентифицират всякакви промени на организацията на ранен етап и да се следи цялостната картина на риска. Рисковете не са статични. Заплахите и уязвимостите, вероятността или последствията могат да се променят внезапно без някаква индикация. Следователно е необходимо постоянно наблюдение, за да се открият тези промени. Постоянното наблюдение трябва да следи за:
Новите заплахи, уязвимости или промени във вероятността или последствията могат да увеличат рискове, които преди това са били оценени като малки. Прегледът на малките и приетите рискове трябва да вземе всеки риск поотделно и всички рискове катоцяло, за да оцени тяхното потенциално акумулирано въздействие. Когато рисковете не попадат в категориите малки или приемливи те трябва да бъдат отново третирани. Чрез използването на итеративен процес всяка опасност и последствие могат да се подложат отново на оценка и ако е необходимо, контролирани чрез подходящи мерки за безопасност, които намаляват съответния риск до приемливо ниво. Факторите, които засягат вероятност и последствия от случили се заплахи, трябва да предмет специално наблюдение, периодично да са подлагани на преглед и третиране. Идентифицирането на рисковете, е и атестация за ефективността на управленския процес. Организацията трябва да е сигурна, че процесът на управление на рисковете и свързаните с него действия остават подходящи за текущите обстоятелства и се следват. Констатирането на необходими действия за подобряване на съответствието в процеса трябва да бъде сведено до знанието на подходящите ръководители, за да е сигурно, че няма риск или елементи на риск, който не е видян или е подценен и необходимите действия са предприети и са взети решения, за да се осигури реално разбиране за риска и компетентност при реакция.
С използване на подходящи методи на въздействие се осъществяват промени в условията на съществуване и променят качествата в обекта предмет на защита, което се повишава неговата устойчивост. Промяната се изразява в реализиране на нормативните предписания, при стриктно спазване на наложените с нея задължения, спазване на определените правила, като при констатиране на нарушение своевременно се задейства механизма за неговото отстраняване и неутрализиране на последиците. Както уточнихме, с представената концепция, този етап се реализира в стадия на контрол и при констатиране на симптоми на настъпване на нежеланото събитие, може да се пристъпи към прилагане на предварително набелязаните комплекс от мерки и методи на въздействие. Не трябва да изключваме и вероятността, тези мерки да се окажат неадекватни спрямо реалната ситуация. В случай на дефицит от време и информация за реагиране при случване на нежелано събитие при екстремални условия би било добре в плановете за аварийна готовност да бъдат предвидени мерки за дистанционно наблюдение и експресно вземане на оперативни решения извън мястото на случване на събитието, като се използват постиженията на информационните технологии и сателитните комуникации. IV.2. Подходи за анализ и оценка на риска при управление на радиоактивните отпадъци IV.2.1. Подходът „Бернули” за оценка на риска и неговата приложимост при идентифициране и въздействие на риска в системата на управление на радиоактивните отпадъци Подходът „Бернули” се основава на статистическите методи и теорията на вероятностите. В началото на 18-ти век швейцарския математик Даниел Бернули установява, че в процеса на вземане на решение хората отделят по голямо внимание на размера на последствията, отколкото на тяхната вероятност. Той открива възможност при застраховането на търговските кораби да намали застрахователната тарифа, като за сметка на по-ниската цена, привлича повече клиенти. Съществуващите рискове, измерени с една и съща мерна единица, той подрежда във възходяща или низходяща линия и изключва тези, които са в двата края на редицата, т.е. тези, които са с много висока тежест на вредата, но с ниска степен на вероятност и тези с пренебрежителна тежест на вредата, но с висока степен на вероятност. Този подход е доказал своята ефективност в застраховането и оценката на професионалните рискове. Може да се приложи при определяне на технически изисквания, стандарти или проверка за приемливост на риска за елементи, съоръжение или инсталация, където не съществуват стандарти ли те не са приложими. Като примери за продукти или процеси могат да се посочат: електрически, хидравлични и механични съоръжения, работни характеристики (брой на включванията, допустимо натоварване), като аспекти на приложение: транспортиране, монтиране, поддържане, демонтиране и отстраняване и др. Оценяването на причината и последствието за всяка опасност от гледна точка на вероятността на възникване и тежестта на нейното последствие е комбинация от тежестта и честотата. От своя страна честотата (вероятността за поява) на инцидента може да е функция от честотата и продължителността на излагане на опасността, вероятност за възникване на опасни събития, възможност за избягване или ограничаване на вредата. Конкретно при управлението на радиоактивните отпадъци е възможно частичното му прилагане и то за процеси и съоръжения, които нямат отношение към радиационната безопасност. Идеите на Бернули за теорията на „полезността”, доразвити от фон Нойман-Моргенщерн са послужили, като методологическа основа на международен стандарт ISO/IES Guide 51:1999, който е един от източниците на информация за оценяване на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите. IV.2.2. Прилагане на международни и национални стандарти за оценка на риска и тяхната приложимост при идентифициране и въздействие на риска в системата на управление на радиоактивните отпадъци Стандартизацията е дейност по определяне на предписания за общо и повтарящо се прилагане, отнасящи се за действителни или евентуални проблеми, насочена към постигане на оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства. Дейността включва по-конкретно разработване, публикуване и прилагане на стандарти. Стандартизацията предлага важни предимства, изразяващи се главно в подобряване годността на продуктите, процесите и услугите по предвиденото им предназначение, премахване на бариерите пред търговията и улесняване на техническото сътрудничество. Стандартизацията може да има една или повече специфични цели, за да се направи продуктът, процесът или услугата годни по предназначение. Такава цел може да бъде и безопасността. Безопасността в европейски стандарт EN 45020:1993 “Общи термини и определения по стандартизация и свързаните с нея дейности” се определя като: “отсъствие на неприемлив риск от вреда”. В този смисъл при стандартизация на продукти, процеси и услуги при така дефинирана цел -постигане на безопасност, се очаква да се осигури оптимално равновесие на определен брой фактори, включително и нетехнически (например човешко поведение), което позволява предотвратимите рискове от увреждане на лица и стоки да се сведат до приемлива степен. Независимо, че в по-голямата част от международните стандарти, се поддържа идеята за третиране на риска до неговото редуциране или елиминиране, се наблюдават и случаи, в които се допуска и приемане на риска, когато организацията е в състояние да понесе последиците от евентуалното случване. Това е тенденция, която налага ново виждане за риска, откриване на позитивната му страна, а не негативното му разглеждане единствено като източник на вреда. Това ново разбиране при управлението на риска, представлява интерес при управлението на радиоактивните отпадъци, където може да потвърдим, че е изградена система от законови и подзаконови нормативни актове за регулиране на риска, както и опасностите от външен за системата характер. Разбира се, не само това е основанието да окачествим международните стандарти, като приложими при управлението на радиоактивните отпадъци. Международните стандарти предлагат концепции, модели и процеси на управление на рисковете, които са приложими за всеки тип организация. В един стандарт са представени няколко подхода за оценка и третиране на риска. Въпрос на избор на организацията е изхождайки от контекста, да избере най-подходящия за нея. III.2.3. Прилагане на системния теоретичен анализ за оценка на безопасността при управление на радиоактивните отпадъци Както вече посочихме, за редки и уникални събития, като крупни промишлени аварии и пожари, за които няма представителни статистически данни най-подходящ се оказва системния теоретичен анализ, наричан още „сценариен подход”. Управлението на радиоактивните отпадъци, като специфичен и сложен процес с висока степен на неопределеност за мястото на случване, времето на възникване на нежелани събития, както и дефицита на информация за прогнозиране на риска от възможни нежелани последствия за да извърши оценка на радиационната безопасност на съоръженията и източниците на йонизиращи лъчения се налага да използва този подход. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: За гарантиране сигурността националната система за управление на радиоактивните отпадъци, като състояние на гарантирана надеждност и способност за успешно функциониране като система е необходимо поддържането й в състояние на безопасност, колкото и относително да е това, като понятие по отношение на времето, пространството и различните опасности. Когато става дума за сигурност, независимо дали национална, корпоративна или на някаква друга организация или човешка общност, проблемът свързан с въпросите: кой и по какъв начин подготвя и взема решенията, как е получил това право, каква персонална отговорност носи и пред кого, е от изключително значение. Начинът по който тези въпроси са решени, има структуроопределящо значение за всяка система за сигурност и за изпълняваното от нея на такива основни функции, каквито са:
Поддържането на състояние на гарантирана надеждност и способност за успешно функциониране при управлението на радиоактивните отпадъци е сложен управленски процес. Дейностите по манипулирането, обработката, преработката, кондиционирането, съхраняването и погребването на радиоактивните отпадъци изискват подходящи инфраструктурни съоръжения, специфични технологии за намаляване на количеството на радиоактивните отпадъци и тяхното съхранение и погребване по безопасен и сигурен начин. Проблемът е комплексен, а отговорността за осигуряване на безопасността за здравето и живота на хората и защитата на околната среда е отговорност пред обществото и бъдещите поколения. Настоящото изследване със сигурност не може да си постави амбициозната цел да обхване всички възможни неопределености и свързаните с тях рискове, но направи опит да систематизира евентуалните опасности от вътрешносистемен или външен характер и законодателството, което е създадено за постигане на относителна безопасност спрямо тях. Чрез идентификацията на конкретните рискове и правните механизми предвидени за тяхното регулиране, както и ефективността от предприетите дълговременни и оперативни мерки за тяхното предотвратяване и неутрализиране, очакваме да получим заключения доколко съществуващата система за управление на радиоактивните отпадъци може да бъде уязвима от неопределеността и несигурността. Каталог: www.bgns.bg -> web -> pub -> bgns bgns -> Мусала, бео-мусала, след инцидента "фукушима" Authors: Илия Пенев, Христо Ангелов, Стефан Георгиев, Асен Чорбаджиев bgns -> Science and Technology Journal of BgNS, vol. 14, No1, june 2010 issn 1310-8727 bgns -> Science and Technology Journal of BgNS,vol. 15, No. 1, June 2011 Title: обща бета-активност на дребни гризачи bgns -> Nuclear power for the people bgns -> Science and Technology Journal of bgns, vol. 14, No1, june 2010 bgns -> Програма за ядрени изследвания и дейности за обучение "euratom" към 6-та Рамкова Програма на Европейската Комисия bgns -> Science and Technology Journal of BgNS, vol. 11, No. 1, June 2007 Title: реакторната дозиметрия – агент на безопасността и сигурността bgns -> До Министър председателя на Република България bgns -> Authors: Н. Михайлов, М. Манолова, И. Иванова. Abstract Изтегляне 459.07 Kb. Сподели с приятели:
|