Правни аспекти на идентифицирането и въздействието на риска при управлението на радиоактивните отпадъци


II.4. Финансиране на дейностите по управление на радиоактивните отпадъци и финансова гаранция, покриваща отговорността за ядрена вреда



страница2/3
Дата14.01.2019
Размер459.07 Kb.
#109716
1   2   3

II.4. Финансиране на дейностите по управление на радиоактивните отпадъци и финансова гаранция, покриваща отговорността за ядрена вреда

За финасиране на дейностите по управление на радиоактивните отпадъци се използват следните целеви национални фондове:

Фонд „Радиоактивни отпадъци” (РАО);

Фонд „Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация” (ИЯСЕ)

Те са основни финансови инструменти, които следва да обезпечат безопасното управление на РАО, включително тяхното погребване, а също така и дейностите по извеждане на ядрените съоръжения от експлоатация. Освен, че са целеви те имат и дългосрочен характер, тъй като са предназначени за специфични дейности с период на контрол над 300 години.

Приходите по фондовете се формират, чрез отчисления на база електропроизводство на АЕЦ Козлодуй.

Освен посочените целеви национални фондове за управление на РАО се използва и създадения от Европейската комисия по постигнати споразумения с Р. България -Международен фонд „Козлодуй”.

Управлението на целевите национални фондове предназначени да обезпечат управлението на радиоактивните отпадъци, заслужава специално внимание и е продиктувано от следното:



    1. Формират се от отчисления на производители на електрическа енергия от ядрени приложения, за обезпечаване на техни бъдещи финансови отговорности по покриване на последици от настоящата им дейност (съхраняване и погребване на отпадъци от дейността, както и извеждане от експлоатация на съоръженията);

    2. Необходима е прецизност при дългосрочното планиране на мероприятията, подлежащи на финасиране и балансираното им разпределение, според преоритетите заложени в Стратегията за управление на РАО;

    3. Ефективно използване на акумулираните средства във фондовете, за обезпечаване на допълнителна доходност, а не само лихви от депозирането им в БНБ.

В стратегията за управление на ОЯГ и на РАО до 2030г. (“Стратегия за управление на ОЯГ и на РАО до 2030г., приета с протоколно решение на Министерски съвет №1/05.01.2011г. стр.64) са изложени конкретни предложения –депозиране в Търговски банки при договорен по-висок лихвен процент, Държавни ценни книжа, облигации на българската банка за развитие. Направен е и преглед на практиките за управление н фондовете по света.

Средствата от фондовете в повечето страни се инвестират в комбинация от пари в брой, парични еквиваленти с нисък риск, краткосрочни и лесно достъпни опции за инвестиции, като например облигации.

Като общо правило, паричните средства в тези фондове се инвестират в ниско рискови активи, като например държавни облигации, въпреки, че в някои случаи фондът всъщност не разполага с ликвидни средства, тъй като правителството заема от тях за текущи цели. Като резултат от тази политика на нисък риск, нормата на възвращаемост е обикновено в диапазона 2-4%.

При финансовото обезпечаване на управлението на радиоактивните отпадъци са идентифицирани финансови рискове, които могат да бъдат подложени на по-задълбочено изследване, чрез прилагането на Модела за изследване и въздействие на риска при управлението на радиоактивните отпадъци (т.III от настоящата разработка). На тоя етап е достатъчно тяхното маркиране:



  • Риск при финансово осигуряване и управление на проектите;

  • Риск при промяна н размера на разходите за управление на ОЯГ и ВАО от преработката му;

  • Риск при увеличаване на регулаторните такси и промяна на данъчната система;

  • “Пазарен риск”, свързан с намаляване на обема на продажбите на ел.енергия и намаление на продажните цени;

  • “Лихвен” риск при начисляване на дължимата лихва за сметка на Държавния бюджет и/или норма на доходност от инвестиции със средствата на целевите фондове, както и ескалация на средногодишната инфлация;

  • “Валутен” риск при преминаване към евро, като основна валута. (Прогнозните разходи за дейностите за управление на радиоактивните отпадъци и извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения са изчислявани в евро, но средствата се акумулират в лева).


II.5. Управление на човешките ресурси
В съответствие с получените лицензии за осъществяване управлението на радиоактивните отпадъци по чл.14. ал.2 от ЗБИЯЕ, лицензиантът ДП „Радиоактивни отпадъци” е длъжен да спазва следните изисквания, свързани с персонала:

За експлоатация на съоръженията лицензиантът е длъжен да наема на работа персонал в съответствие със система за подбор и квалификация на персонала и с изискванията на длъжностните характеристики. Наеманите лица трябва да отговарят и на специфичните здравни изисквания за работа в сфера на йонизиращи лъчения.

Лицензиантът е длъжен да осигури специализирано обучение и да поддържа достатъчен брой квалифициран персонал и неговата по-нататъшна професионална квалификация (поддържащо специализирано обучение) за всички дейности по експлоатацията на съоръженията, а също за изпълнение на действията, необходими за предотвратяване развитието и намаляване на последствията от аварии. Определени са и длъжности, които могат да се заемат само от персонал с правоспособност, удостоверена от председателя на АЯР. Съставен елемент на специализираното обучение на персонала е формирането и поддържането на високо ниво на култура на безопасност.

Лицензиантът е длъжен при изпълнение на дейностите по експлоатация на съоръженията да отчита възможностите и ограниченията на човешкия фактор и да осигури подходящи работни и технологични условия, свързани с тези възможности и ограничения.



Овладяването на професионалните рискове на работните места, чрез превантивни мерки би предотвратило вероятността от появата на потенциални опасности при изпълнение на трудовите дейности, а именно професионални заболявания и трудови злополуки.

Задължение на работодателят съгласно чл.4 ал.2 т.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд е да оцени рисковете, които могат да бъдат избегнати предприемайки тези превантивни мерки.

Оценката на риска и приложението на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Наредба №5 от 11.05.1999г. за определяне на реда, начина и периодичността на извършване на оценката на риска при управлението на РАО е подчинено на основната концепция за анализ и контрол на риска, чийто модел ще представим в раздел III от настоящата разработка.
III. Правно регулиране на обществените отношения при управлението на радиоактивните отпадъци
III.1. Кратка характеристика на правоотношенията при управлението на РАО

Правоотношенията, които възникват по повод използването на ядрената енергия, управлението на ОЯГ и РАО са предмет на административното право. То регулира отношения свързани с изпълнителната дейност. Отношения между изпълнителната власт и обществото.

По своя характер метода на правно регулиране е властнически и е продиктуван от статуса на субектите до които се отнасят административноправните норми. Субектите на административното право са неравнопоставени и това определя основната характеристика на административно правоотношение, като юридически установени власт и подчинение.

Държавният орган осъществява своите властнически правомощия издавайки административни актове. Те се издават от името на държавата и за осъществяване на някаква нейна функция. Тези актове имат едностранен характер и зависят единствено от волята на административния орган. Друга особено важна характеристика на административния акт е, че поражда правни промени при съответния адресат. Тези правни промени изискват от адресата спазване на поведение, което да съответства на волята на административния орган.

Правото на Европейската общност в областта на ядрената енергия само по себе си е рамка от международни правни и политически инструменти и международни съглашения, свързани с осигуряване здравето и безопасността на населението, радиационната защита, управлението на РАО, защитни мерки и международно сътрудничество.

С оглед изпълнение на поетите от България ангажименти по международни договори в областта на ядрената енергия и йонизиращи лъчения се налага преуреждане на обществените отношения в тази сфера, аналитичен преглед на съществуващото национално законодателство и синхронизирането му с европейските достижения.
III.2. Преглед но съществуващото законодателство в областта на управлението на РАО
Основният закон, уреждащ обществените отношения в областта на управление на радиоактивните отпадъци в Република България е Законът за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) от 28.06.2002г., с изменения и допълнения от 2004г., 2005г., 2006г., 2007г., 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. На негова основа са издадени 21 наредби за прилагането му.

Системата на лицензиране е регламентира с глава Трета “Разрешителен режим” на закона.

Държавният орган оторизиран да осъществява властнически правомощия издавайки административни актове е Агенцията за ядрено регулиране, представлявана от своя председател. Съгласно чл.15, ал.2 от ЗБИЯЕ лицензиите и разрешенията по този закон са индивидуални административни актове.

Съгласно чл.14. ал.2, управлението на радиоактивните отпадъци се извършва от юридически лица, само след получаване на разрешение и/или лицензия за безопасно осъществяване на съответната дейност, в случаите определени в закона.

Същите носят пълната отговорност за осигуряване безопасността на съоръженията и дейностите, посочени в лицензията или в разрешението.

Дефинирайки управлението на РАО уточнихме, че то включва всички дейности, свързани с манипулирането, предварителната обработка, преработката, кондиционирането, съхраняването или погребването на радиоактивните отпадъци включително и тези по извеждане от експлоатация.

За всеки етап от процеса на извеждане от експлоатация председателят на агенцията за ядрено регулиране издава на лицензианта отделно разрешение.



С цел избягване на двойния разрешителен режим с промените на действащия ЗБИЯЕ през 2010г. се въвежда лицензия за извеждане от експлоатация (чл.15.ал.3. т.8).

В допълнение се гарантира запазване отговорността на лицензианта по отношение на безопасността на съоръжението за целия период на извеждане от експлоатация. С новия режим се избягва необходимостта лицето извеждащо от експлоатация, да е лицето, експлоатиращо ядреното съоръжение.

Осигуряването на физическа защита при управлението на радиоактивните отпадъци (доп.; ДВ бр.80 от 2010г.) се включва, като едно от основните направления на закона, съвместно с ядрената безопасност и радиационната защита. Измененията са продиктувани от ратифицираните със закон от Република България изменения на Конвенцията за физическа защита на ядрения материал. Съгласно изискванията на Конвенцията АЯР се определя за компетентен орган, пункт за връзка и координатор по Конвенцията за физическа защита на ядрения материал.

Контролът на ядрената безопасност, физическата защита и радиационната защита при управлението на радиоактивните отпадъци се възлага на председателя на Агенцията за ядрена безопасност, съгласно чл.98 ал.1 от ЗБИЯЕ.

Предписанията на инспекторите, дадени в изпълнение на правомощията им по ЗБИЯЕ са задължителни, но не могат да съвпадат по вид с принудителните административни мерки, които прилага председателят на агенцията и да съдържат задължения за извършване на конкретни технологични операции.

 



Друг закон, които урежда обществените отношение в тази област e Законът за опазване на околната среда (Обн.., ДВ, бр. 91 от 25.09.2002., изм., бр. 61 от 6.08.2010 г., бр. 35 от 3.05.2011 г., в сила от 3.05.2011 г., изм. и доп., бр. 42 от 3.06.2011 г.

Основен приоритет на европейската политика за околна среда и в частност на националната ни политика, като пълноправен член на европейския съюз е интегриране на екологичните съображения в останалите секторни политики, като транспорт, земеделие, енергетика, промишленост и туризъм и достигане на висока степен на защита на база превантивни действия и прилагане на принципа “замърсителят плаща”.

Основните цели свързани със запазване, защита и подобряване качеството на околната среда, предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве, разумно и рационално използване на природните ресурси, решаване на регионални и глобални екологични проблеми се постигат успешно със заложените икономически механизми в екологичното ни законодателство а именно:



Превантивни инструменти, чрез които отраслови проекти и дейности задължително се съобразяват с изискванията за опазване на околната среда, като по този начин се реализира заложеният в чл.3,т.3 от закона принцип: “предимство на предотвратяване на замърсяването пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него” (например оценка на въздействието върху околната среда –ОВОС, издаване на комплексни разрешителни, еко-одитиране и др.)

Икономически инструменти, които способстват за ефективно прилагане на принципа “замърсителят плаща” (например санкции, потребителски такси, такси за използване на природни ресурси и др.)

Екологичното законодателство се основава на интегрирания подход към опазване на околната среда, при който се вземат предвид всички нейни компоненти (води, въздух, почви, биоразнообразие).

Правната рамка, която предвижда прилагането на този интегриран подход е Законът за опазване на околната среда. Той е основен рамков закон и урежда хоризонтално екологичното законодателство и предотвратяване на промишлено замърсяване на околната среда.

Като превантивен инструмент в него е предвидено извършване на оценка на въздействие върху околната среда – ОВОС, екологична оценка на планове и програми, издаване на комплексни разрешителни за определени промишлени дейности.

Всеки проект или дейност, посочени в Приложение №1 към закона, които биха могли да въздействат върху един или няколко компонента на околната среда, е предмет на задължителна продедура по ОВОС

Проекти или дейности, посочени в Приложение №2 към закона (където попадат и дейностите свързани с управлението на радиоактивните отпадъци), подлежат на преценка относно необходимостта от ОВОС.

Инвестиционните предложения на ДП “РАО” за реализация на приповърхностно Национално хранилище за погребване на ниско и средноактивни краткоживеещи радиоактивни отпадъци в местноста “Радиана”, в землището на с.Хърлец, община Козлодуй, както и Изграждането на нови инсталации за преработка и съхранение на радиоактивни отпъдаци на територията на Постоянното хранилище за радиоактивни отпадъци с.Нови хан, на основание чл.93, ал.1 от Закона за опазване на околната среда са подложени на задължителна процедура по ОВОС.

В съответствие със Закона за опазване на околната среда е предвидено изискване в чл.47 ал.1 от ЗБИЯЕ решението на Министерския съвет за обявяване на ядрена централа или отделни части от нея за съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци, ако ядреното гориво е окончателно извадено от съоръжението да бъде взето след извършена оценка на въздействието върху околната среда в предвидените в ЗООС случаи.

По принцип управлението на отработеното гориво не носи съществен биологически, химически или друг конвенционален риск. Оценката на такива рискове е обект на ОВОС, който се прилага в тези случаи по същия начин, като за всяка друга промишленост.

За лицата, които извършват дейности по управлението на радиоактивни отпадъци с чл.16, ал.2 ЗБИЯЕ предвижда задължение да извършват мониторинг на радиационните характеристики на работната и околната среда. При неспазване на определените със закона изисквания за осигуряване, както на специфичните аспекти на безопасността така и на защитата на околната среда, се предвижда отнемане на издадената лицензия или разрешение.

Това свидетелства за постигната синхронизация в разпоредбите на действащата нормативна уредба на радиоактивните отпадъци относно опазването на околната среда.

Законът за опазване на околната среда е общият закон регламентиращ рамката на екологичното ни законодателство, секторните (Закон за чистотата на атмосферния въздух, Закон за водите идр.) прецизират нормите и превантивните мерки за опазване на отделните компоненти на околната среда.


Изискванията на чл.30, 31, 32 и 33 от глава Трета на Договора за създаване на Европейска общност за атомна енергия (Договор за ЕВРАТОМ), касещи “Здравеопазване и безопасност” вече са заложени в националното ни законодателство.

Законът за здравословни и безопасни условия на труд, произтичащите от него други подзконови нормативни актове и конкретно Наредба №5 от 11.05.1999г. за определяне на реда, начина и периодичността на извършване на оценката на професионалните рискове за здравето и безопасността на работниците и служителите е нормативна рамка основана на концепция за анализ и контрол на риска, чийто модел ще представим в раздел III от настоящата разработка.
При управлението на радиоактивните отпадъци ядрената безопасност и радиационната защита имат приоритет пред всички други аспекти на тази дейност.

С Наредба за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария (приета с ПМС №189/30.07.2004г., обн., ДВбр.71 от 13.08.2004) се определя редът за взаимодействие между лицензианта или титуляра на разрешение по ЗБИЯЕ и централните и териториални органи на изпълнителната власт при действия и мерки за ограничаване и ликвидиране на последици от ядрена или радиационна авария.

Изграждането и поддържането на ефективна система за аварийна готовност и реагиране в случай на ядрена или радиационна авария е заложено, като основно принципно положение, което следва задължително да се спазва от лицата, отговорни за съоръженията и дейностите, съгласно чл.3, ал.2, т.7 ЗБИЯЕ.

Действията и мерките се планират, определят и прилагат въз основа на оценката на радиационния риск и вида на съоръжението, категорията на радиоактивния източник, обекта и дейността, пораждаща риска, както и от класа на аварията.

За целите на аварийното планиране обектите, съоръженията и дейностите са категоризирани в рискови категории от I до V.

Определени са и зоните за аварийно планиране

Лицензиантът или титулярът на разрешение разработва вътрешен авариен план.

Централните органи на изпълнителната власт в рамките на тяхната компетентност съвместно разработват и участват в изпълнението на външен авариен план, за обекти, съоръжения и дейности от всички рискови категории, който е част от националния план за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при възникване на бедствия, аварии и катастрофи.

Аварийният план на лицензиантът или титулярът на разрешение е система от мерки и има за цел да създаде организация, гарантираща:


  • поддържането на постоянна аварийна готовност на персонала за провеждане на неотложни мероприятия в случай на авария;

  • постигане максимална ефективност на:

  • управлението на аварията, възстановяване контрола върху съоръжението, обекта или дейността, включително при комбинация от авария и други извънредни ситуации, като взрив, пожар, наводнение, земетресение и ограничаване на последствията от нея;

  • мерките за защита на персонала на предприятието, населението и околната среда, насочени към предотвратяване на сериозните детерминистични ефекти и намаляване на риска от стохастични ефекти до разумно достижим минимум.

Аварийният план регламентира организация, различна от тази при нормална експлоатация и определя и реда за действие при:

  • надпроектни аварии;

  • събития и проектни аварии, които могат да доведат до непроектен път на развитие на аварията;

  • изключителни събития в резултат на човешка дейност извън площадката на ядреното съоръжение, стихийни бедствия, пожари и други, нарушаващи сигурността и безопасността на съоръженията.

Аварийният план определя организацията по активирането на аварийните структури на предприятието; провеждането на неотложните мерки за защита на персонала, населението и околната среда, както и мерки за запазване на съоръженията на площадката в случай на авария и други кризисни състояния; и взаимодействието с органите на изпълнителната власт.

Дълговременните мерки по ликвидирането на последствията не са предмет на аварийния план.

Аварийният план е елемент от системата по качество на предприятието и е задължителен за изпълнение.

Разработен е на базата на проектната документация, извършените инженерни анализи и оценки на безопасността.

Включва:



  • характеристики на съоръженията, площадката и района;

  • потенциалните източници на радиоактивни изхвърляния, замърсявания и радиационно облъчване; (това са всички съоръжения, където се използват, съхраняват или преработват радиоактивни обекти и среди);

  • анализ на възможните аварии и на изхвърляния на радиоактивни вещества в околната среда (при разработването се вземат под внимание резултатите от извършените инженерни анализи, технически обосновки на безопасността, детерминистични анализи на безопасността при нормални и и аварийни условия

  • численост на персонала в зоната за превантивни защитни мерки

Предмет на разглеждане и класифициране в аварийния план са:

  • радиационните аварии, характеризиращи се с нарушаване на определените в нормативните документи предели на радиационно въздействие върху персонала, населението и околната среда

  • събития без преки радиационни последствия (конвенционални аварии), но създаващи реални или потенциални предпоставки за значително понижаване нивото на безопасност на съоръженията, персонала и околната среда

Своевременната и адекватна оценка на характера на аварийната ситуация и възможните последствия е една от най-важните предпоставки за провеждане на ефективни защитни и ограничаващи мероприятия.

Определят се зоните за аварийно планиране в съответствие с граничните дозови критерии на Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност.

В зависимост от аварийното състояние, в зоните за аварийно планиране се провеждат различни по своя характер мерки за защита на персонала и населението.

В случай на необходимост аварийните мероприятия по прилагане на защитни мерки при тежки аварийни ситуации с много малка вероятност за възникване се планират с възможност за разширяване на зоната за неотложни защитни мерки (ЗНЗМ) в дадени сектори като част от зоната за дълговременни защитни мерки (ЗДЗМ).

Службите, свързани с изпълнението на аварийния план са постоянно действащи и изпълняват специфични задачи по осигуряването на аварийните мероприятия, това гарантира своевременното им привличане и управление в хода на аварията.
В сила е Наредба за основните норми за радиационна защита, приета с ПМС №190, от 30.07.2004г., като подзаконов нормативен акт осигуряващ спазване на основните стандарти и предприемане на необходимите мерки за осигуряване на тяхното спазване.

Границата на дозите и изискванията при облъчване в нормални условия, уредени в гл. Четвърта, Раздел I, чл.10 се покрива в пълна степен с чл.9 на Директива 96/29 ЕВРАТОМ на ЕС от 13.05.1996г. относно постановяване на основни норми за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращо лъчение.
IV. МОДЕЛ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА РИСКА ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ
IV.1. Основна концепция за анализ и контрол на риска
Вече изложихме своите виждания, че рискът е измерима опасност и е неотделим от управлението и постигането на конкретна цел. Позитивната му същност е в това, че е коректив в управленския процес.

Независимо, че анализът и контролът на риска са два относително обособени стадия при третиране на риска, те частично се припокриват и преминават един в друг, обвързани в безкрайна спирала.

Алгоритъмът на подхода в най-общ вид можем да представим по следния начин:


Стадий

Процедури

Стадий


А

Н

А

Л

И

З

Разкриване на риска





Оценка на риска


Избор на въздействие


Идентификация


К

О

Н

Т

Р

О

Л





Оказване на въздействие


Регистрация и отчет


Каталог: www.bgns.bg -> web -> pub -> bgns
bgns -> Мусала, бео-мусала, след инцидента "фукушима" Authors: Илия Пенев, Христо Ангелов, Стефан Георгиев, Асен Чорбаджиев
bgns -> Science and Technology Journal of BgNS, vol. 14, No1, june 2010 issn 1310-8727
bgns -> Science and Technology Journal of BgNS,vol. 15, No. 1, June 2011 Title: обща бета-активност на дребни гризачи
bgns -> Nuclear power for the people
bgns -> Science and Technology Journal of bgns, vol. 14, No1, june 2010
bgns -> Програма за ядрени изследвания и дейности за обучение "euratom" към 6-та Рамкова Програма на Европейската Комисия
bgns -> Science and Technology Journal of BgNS, vol. 11, No. 1, June 2007 Title: реакторната дозиметрия – агент на безопасността и сигурността
bgns -> До Министър председателя на Република България
bgns -> Authors: Н. Михайлов, М. Манолова, И. Иванова. Abstract


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница