Правни аспекти на религиозната свобода в българия пламена Попова



страница2/5
Дата20.09.2016
Размер0.82 Mb.
#10394
1   2   3   4   5

Използвана литература:

Вебер, Макс 2004. Протестантската етика и духът на капитализма. Издателство “Просвета”, София.

Дюркем, Е. 1994. Социологията и социалните науки. В: Избрано, под редакцията на Деянова, Л. Критика и хуманизъм, София.

Константинов, Петър 2003. Ролята на протестантските мисионери за политическото освобождение на Българския народ. Във: Влиянието на протестантските мисионери за духовното и политическо освобождение на Българския народ. Мисия “Възможност”, София.

Куличев, Хр. (ред.). 1994. Вестители на истината: История на евангелските църкви в България. Бълг. Библейско д-во, София.

Несторова, Татяна 1991. Американски мисионери сред българите 1858-1912. УИ “Св. Климент Охридски”, София.

Петров, М. 2001. Протестантството в България между двете световни войни. URL: www.geocities.com/muntzer2

Фотев, Г. 1994. Другият етнос. Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, София.

Гражданска култура и политическо самосъзнание
Русанка Петкова Манчева

ЮЗУ ”Н.Рилски”, Благоевград


По своята същност гражданската култура не е политическа култура, но знанията от нея са в основата на действията на личността в условията на политическата система. Нормите и формите на гражданското поведение, включващи активност или пасивност на личността са насочени към политическия живот на голямата социална общност, към която принадлежи. Основният аспект на гражданското образование, като елемент от гражданската култура е възпитаването на личността в духа на демократичните принципи на съвременното политическо общество. В този смисъл гражданската култура е онзи фактор, който посочва възможностите за търсене на рационалното във взаимоотношенията между субектите на социално-политическото взаимодействие. Тя изгражда определена политическа култура в която са вплетени традиционните български ценности.

Остава открит въпроса доколко националните и общочовешките ценности се осъзнават и в същото време са елемент от поведението на младите хора и детерминират ли политическата му пристрастност и насоченост. т.е. влизат ли в рамките на политическото му съзнание.

Динамиката в развитието на политическите конфигурации в политическата система предполагат и по-бързото развитие на политическото съзнание. Разширява се неговата същност, разкриват се многоаспектно характеристиките на политическите субекти както и се поставя актуалността на въпроса за политическа промяна. Това са аспекти от търсенето на по-високо ниво на социална зрялост на политическите идеи.

Самите политически идеи са елемент от политическите отношения в социалната система, което предполага тяхната взаимна зависимост. Постепенният процес на изграждане на политическото съзнание включва наличието на политически идеи и формирането на политически отношения, които също се развиват на основата на постепенността. Последната предполага и наличието на политическа ситуация в която те могат да намерят своята реализация. т.е. да се експонират в политическото пространство.

Младите хора, в частност юношите, са онези субекти на политическата дейност, които най-бързо в сравнение с другите възрастови групи възприемат промените в политическите идеи и влияят върху структурите на политическото съзнание. Доказателство за това са демонстрациите, които организират студентските общности и ефектите от тях. Разбира си не бива да се отрича и влиянието на политическите структури, които спомагат този процес.

В рамките на училищната среда, училището като социална институция не може да формира политически идеи, тъй като това противоречи на образователните принципи, но може да изгражда познавателни умения, свързани със социалните нагласи, без да политизира тяхната същност. В този смисъл онова, което отличава политическото съзнание при юношите е неговата функция, свързана с изграждането на активна жизнена позиция в рамките на политическата система от гледна точка на адаптацията към социалната такава. Юношата е политически зрял тогава, когато съумява добре да осъществи две свои постижения : да програмира социалното си поведение и да балансира политическите си ориентации. Това му подсигурява усещането за политическа принадлежност и политическа идентичност. Изборът на подобно отношение е съзнателен и се основава на процесите на социална категоризация и социална идентификация.

При първия, младият човек категоризира, разпределя субектите на политическата дейност в зависимост от ценностите, които “изповядват” и тяхната близост със собствената му ценностна система. Чрез втория процес личният му опит и знанията, които има за политическата система му помагат да припознае необходимия и привличащ го субект на политическата дейност. Това той може успешно да направи, тъй като от знанията си, които е получил в училище, семейството и приятелското си обкръжение е запознат със структурите на държавната власт, структурирани са неговите очаквания към държавата и властта и процесът на социализацията му е свързан и с политическата му ориентация.

Тези основни наши разсъждения ни насочиха към провеждането на анкетно проучване сред две категории изследвани лица – ученици от 12 клас, обучаващи се в средни общообразователни училища и студенти 1 курс . Възрастовата граница между тях е малка, но и едните и другите тази година за първи път ще реализират правото си на политически вот. Целта е да се разберат елементите на политическото им съзнание, включващи: знания за политиката, интерес към политическите явления, социални нагласи и ценностни ориентации. Тъй като нямахме готов методически инструмент си съставихме анкетна карти с въпроси, която апробирахме и коригирахме след анализа на получените при пробацията въпроси. Получените резултати, от преработеният вариянт, за двете групи изследвани лица представяме в таблици по всеки от отделните модули в нея, включващи елементите на политическото съзнание. Последното се разглежда като система в която те изпълняват функциите на структурни елементи.

Таблица.1. Резултати от модула Знание за политиката за студенти и ученици в %.




Съдържание на съждението

Отговори за ученици в %

Отговори за студенти в %

1. Политическото управление на страната влияе върху всекидневния живот на хората.


Да – 79%

Не – 21%


Не нам – 0%

Да – 63%

Не – 37%


Не знам – 0%

2. Решенията на общинското управление влияят върху вашия живот.

Да- 65 %

Не – 32 %

Не знам – 3 %


Да – 21 %

Не – 59 %

Не знам – 20 %


3. Смятате ли, че политиците си вършат работата.

Да – 42 %

Не – 24 %

Не знам – 34 %


Да – 17 %

Не – 57 %

Не знам – 26 %


4. Знаете ли от коя политическа партия е областния управител.

Да – 97 %

Не – 3 %


Да – 94 %

Не – 6 %


5. Запознати ли сте с функциите на кмета на града.

Да – 54 %

Не – 46 %



Да – 75 %

Не – 25 %



6. Интересувате ли се от политически предавания.

Да – 34 %

Не – 66 %



Да – 51 %

Не – 49 %



7. Напишете имената на 4 политически лидера.

4 лидера – 54 %

3 лидери – 37 %

2 лидери – 9 %

1 лидер – 0 %



4 лидера – 87 %

3 лидери – 23 %

2 лидери – 0 %

1 лидер – 0 %



8. Напишете наименованията на 4 министерства.

4 отговора – 25 %

3 отговора – 54 %

2 отговора – 21 %

1 отговор – 0 %



4 отговора – 87 %

3 отговора – 12 %

2 отговора – 1 %

1 отговор - 0 %



9. Напишете наименованията на 4 международни организации.

4 отговора – 23 %

3 отговора – 27 %

2 отговора – 28 %

1 отговор - 22 %



4 отговора – 45 %

3 отговора – 39 %

2 отговора – 16 %

1 отговор - 0 %


Цялостният анализ на резултатите от модула затвърждава убеждението, че политическото знание, като елемент от политическото съзнание при юношите е в процес на информационно обогатяване. Студентите, в сравнение с учениците, имат по-добра информираност за структурите на властта и хората които ги изграждат. Студентите са по-добре информирани за управлението както на национално, така и на регионално ниво. При студентите се установява и засилен интерес към средствата за масова информация, представящи различни политически идеи и позиции. Същото се отнася и за участниците в тях. Този процес е продиктуван от желанието на младите хора да проявят адекватна на техните разбирания политическа активност в изборната ситуация. Това показва стремеж за търсене на обективни критерии за изразяване на съзнателен и разумен политически избор. Заниженият интерес към телевизионните предавания с политически уклон при учениците може да се свърже с по-малката им политическа активност, поради предстоящите им зрелостни и кандидатстудентски изпити, които очертават значимостта на професионалната реализация пред политическата. Значително по-важни за тях са собствените проблеми пред тези на общността, поради факта, че личната идентичност е възрастов приоритет и се поставя след социалната . По-малката информираност ограничава политическа им ориентация и ги поставя в изборната ситуация под възможността да бъдат повлияни от политическите идеи и ориентации на своите родители, приятели и близки. Те са основните фактори, които могат да повлияят върху политическия им избор.

Тези характеристики на познанието, като елемент от политическото съзнание показват липсата на политическа зрялост при учениците, за разлика от студентите. Независимо, че разликата във възрастта е много малка, може да се направи заключението, че върху познавателните елементи на политическото съзнание влияние оказва социалния статус на личността, както и социалната организация към която принадлежат. В рамките на психологията това може да се определи като различие в социалната ситуация на развитие на личността. Академичната общност предполага по-голяма възможност за неформално обсъждане на политическите доктрини, политическите идеи и възгледи на представители от различни политически формации. Студентската среда е по-активна и в анализа на политическите събития и поведението на политиците в нея. Сравнителните резултати посочват занижена познавателна ориентация при учениците дори в ситуация на предстоящи избори. И за двете възрастови групи е характерен процес на изграждането на собствена политическа позиция, което е значително постижение на възрастта.

Интересът към политическите събития е важен елемент от формирането на съзнателното отношение на юношата към политическата система. Активността на политиците, както и ефективноста от тяхната дейност е не само субективен, но и обективен критерий за оценяване същността на политиката като вид организирана и целенасочена дейност, насочена към удовлетворяване на социалните, културните, религиозните и др. потребности на хората. Съпоставянето на субективните очаквания с реалната политическа ситуация е важен фактор за проява на политическа активност. Последната може да бъде демонстрирана, като стремеж на юношата да бъде част от определена политическа конфигурация, като редови нейн член или прикрита, като неафиширано подкрепяне на определени политически идеи. И в двата случая

юношата проявява политическа активност, като израз на своето отношение към политическата система. т.е той показва нивото на своята политическа информираност.

Към втората част от анкетната карта се отнасят съждения, които имат оценъчен характер и поставят пред изследваните лица възможността сами да определят онези събития, национални приоритети и възможности за проява на активност, които оформят отношението на юношите към политическата система. В таблица 2 са представени най-често срещаните отговори на отворените въпроси.

Таблица.2. Резултати от модула Интерес към политическите явления за ученици и студенти в %


Съдържание на съждението

Отговори за ученици

Отговори за студенти

1.Събитието, което най-много ви е впечатлило от дейността на правителството.

-влизането ни в НАТО – 57%

-борбата с корупцията-

25 %

-борбата с наркотрафика- 17%



-войната в Ирак -1 %


-влизането ни в НАТО – 93%

-борбата с престъпността - 6 %

-войната в Ирак- 1%


2. * Кои, според вас, са националните ни приоритети.

-историческите ни ценности-47%

-хората на изкуството- 23%

-природните ни дадености- 23%

-развитие на спорта -22%

-ново социално законодателство - 2%


- влизане в ЕС – 63%

- запазване на природните дадености – 43%

-развитие на културата и изкуството- 42%

-социална и данъчна политика-37%

-национална сигурност -37%


3. Как можете да повлияете на управлението на страната.

- не знам – 45%

- не мога да повлияя 33%

- като гласувам – 18%

- като членувам в политическа партия - 4%




- не знам – 37%

- като участвам в политическите събития – 27%

- като членувам в политическа партия – 24%

- като протестирам – 12%



4. * Като участвате в политическия процес в страната, можете да повлияете за …

- намаляване на престъпността- 47%

- по-добро здравеопазване-32%

- по-добра финансова политика – 29%

- по-добра социална политика-18%

- по-добра съдебна система-9%


- по добра финансова политика -69%

- по-добро здравеопазване – 47%

- по-добро образование – 17%

- по-голяма сигурност -4%

- намаляване на престъпността - 4 %


* При въпросите, обозначени с този знак изследваните лица са дали повече от един отговор, поради което сборът им надхвърля 100. Представените отговори са обобщени варианти на свободно описаните от тях.

От получените резултати може да се направи заключението, че най-голямо впечатление в политическия живот на страната, за юношата, правят онези събития, които спомагат за съхранение на мира и спокойствието и в същото време разширяват просперитета на държавата. Това се потвърждава и от отговорите на четвърто съждение. Участието в политическия процес, чрез проява на политическа активност е насочена към подобряване на системите от отношения между различните страни на политическия живот на страната. Конфигурацията на всички тях е доказателство за отправеното им послание към политическите субекти, за фиксиране на по-голямо внимание върху вътрешнополитическите проблеми на страната. Явно юношата не се чувства достатъчно политически зрял, за да насочи вниманието си към регионални или глобални политически проблеми. Политическият интерес както на учениците, така и на студентите е ориентиран приоритетно към осмислянето на политически идеи, свързани със собственото ежедневие или това на близки и приятели.т.е. то се затваря в рамките на личността и малката социална общност.

Интересни са получените резултати, определящи възможността отделната личност да влияе върху развитието на политическия процес. Както учениците, така и студентите осъзнават ограничената си политическа зрялост, поради което отхвърлят възможността персонално да оказват влияние върху развитието на политическата система. Липсата на устойчива политическа ориентация ги прави неуверени и плахи. Те все още не се чувстват част от общата политическа система, но имат определено становище за нея, както и за нейните структури. Независимо от това, политическата активност при студентите е значително по-висока. Те показват готовност за обединение или присъединяване към политическа група в името на общи идеали и ценности, насочени както към подкрепа на политическата система, така и против нея. До голяма степен този процес се контролира от това, доколко политическата система защитава националните приоритети. За двете възрастови групи, обаче, тези приоритети имат сходно съдържание, независимо, че само при студентите присъства присъединяването към Европейския Съюз.

Общочовешките ценности, като част от ценностната система на личността, определят насочеността на ценностните ориентации на личността. Отнесени към политическото съзнание ценностите в абстрактния си вид структурират смисъла на поведението на човека и се явяват критерии за неговата ефективност. Последната изгражда усещане за личностна значимост. Трудно биха могли да се дефинират ценности с политически смисъл, тъй като те са заложени във всяка политическа идея. По-скоро политическата идея е насочена към присъствието в нея на общочовешки ценности, свързани със смисъла на човешкото съществуване и добруване между хората. т.е. самата политическа идея съдържа в себе си система от ценности, която е значима за хората в определена социална система. Идентифицирайки социалната система с политическата, човек търси социално значимите ценности в политическите структури на властта и на тази основа оценява тяхната значимост за тях. Независимо, че ценностната система и ценностните ориентации имат личностен характер, в периода на тяхното формиране, какъвто е юношеския, те силно се влияят от социалните ценностни системи. Изборът на националните приоритети, по-горе, е доказателство за това. Тази насоченост на ценностните ориентации е продиктувана от желанието на личността да се утвърди в света на широките социални отношения, включително и в политическите им измерения.

Представените в таблица 3 резултати от тестовата методика на Милтон Рокич за ценностните ориентации обхваща само частта на общочовешките ценности. Според нас те са онези съществени идеи и позиции, които влизат в политическото съзнание и определят неговата насоченост. За юношите ранжираните “на върха” ценности са най-значими за личностното им развитие и поради тази причина те желаят да ги открият в политическите доктрини на субектите на политическата дейност. т.е. юношите търсят съмишленици за собствените си ценностни ориентации. Последните имат неустойчив характер и лесно ценностите могат да се променят в антиценности. Същото се отнася и за политическите идеи. Ако в тях липсват или недостатъчно са представени значимите за възрастта ценности, те не се приемат или тотално се отхвърлят.

Таблица.3. Резултати от модула Ценностни ориентации с ранжираните най-високо ценности


ранг

ученици

ранг

студенти

ранг




на върха”

на дъното”







на върха”

на дъното”




1.

здраве

продуктивен живот

13.

1.

здраве

обществено признание

13.

2.

истинско приятелство

красота

14.

2.

любов

свобода

14.

3.

любов

развитие

15.

3.

истинско приятелство

развитие

15.

4.

материално обезпечен живот

щастие за другите

16.

4.

развлечение

продуктивен живот

16.

5.

интересна работа

творчество

17.

5.

материално обезпечен живот

жизнена мъдрост

17.

6.

развлечение

жизнена мъдрост

18.

6.

развитие

красота

18.

Процесът на ранжиране на ценностите показва, че при юношите значимост представляват здравето, материално обезпечения живот, интересната работа, развитието, любовта. Те са онези ценности, които правят човека ефективен, удовлетворен, доволен от постигнатото, щастлив във взаимоотношенията с другите хора. Значимостта на ценностите се определя и от това, че те са ориентирани към присъствието на младия човек в общността на другите хора. Поради този факт изследваните лица и от двете групи желаят чрез политическа активност да окажат влияние върху финансовата, социалната и образователна политика, като потърсят синхрон между нея и ценностнити си ориентации.(от табл.2) Тази стратегия изпълва със съдържание политическото съзнание на младия човек, тъй като политическото му поведение получава точно определена идейна насоченост. Младият човек, колкото и да е неуверен знае какво иска от политическата система.

Независимо от това, недостатъчният познавателен и поведенчески опит са основната причина на низови позиции в ценностната йерархия да са поставени ценности като: жизнена мъдрост, обществено признание, продуктивен живот, щастие за другите и др. Това са ценности, които човек осмисля във житейското си време, но същевременно те са и критерий за високо ниво на социална зрялост. Разгледани по-широко те са и критериите по които могат да се оценяват субектите на политическата дейност и техните представители. Юношите обаче, все още недостатъчно пълноценно осъзнават това.
От получените експериментални данни могат да се направят следните заключения:


  • при юношите политическото знание, като елемент на политическото съзнание е в процес на информационно обогатяване т.е. то се развива;

  • значително постижение на възрастта е изграждането на собствена политическа позиция;

  • политическият интерес се затваря в рамките на личността и малката (семейна, приятелска) социална общност;

  • политическата активност при студентите е по-висока в сравнение с учениците;

  • системите от ценностни ориентации при юношите изпълват със съдържание политическото им съзнание чрез изграждане на поведенчески стратегии с определена идейна насоченост.

Литература:



    1. Алмънд Г.,С.Вебра (1998). Гражданската култура.С.

    2. Вятр Е. (1979). Социология политических отношении. М.

    3. Фотев Г.(1999). Смисъл на политиката.С.

Политическите ценности

Петрана Стойкова

ЮЗУ ”Неофит Рилски”, Благоевград


Политическите партии са генераторите на идеи, които обществото оценява и избира. Една от основните им функции в модерните демокрации е формулирането на политики, на последователност от действия, които имат за цел да променят социалната и политическа действителност.

Политическите програми на партиите трябва да бъдат съставяни за по-дълъг период от време и да съдържат съществените политически предизвикателства на настоящето и на обозримото бъдеще. За тази цел е необходимо да акцентират на основните политически ценности и цели.

Политическите ценности се различават от утопиите по това, че не представят общата картина на едно бъдещо съвършено общество, а представляват само проявления на волята за посоката, която трябва да се поеме. Същевременно те могат да бъдат привлечени като критична инстанция за осъждане на съвременното положение на дадена политическата партия, която залага на тези ценности.

Основните политически ценности се формулират в рамките на определена исторческа и социална ситуация. Подобно на политическите програми и те са подложени на промяна. Една политическа програма доказва, че е истинска не като бъде изведена от трансцедентни дадености, а като докаже, че може да бъде използвана за най-правилното изграждане на обществото.

Същественото при формирането на политическите пррограми е начинът, по който се разглежда и представя отношението на основните политически ценности една спрямо друга и възможните конфликти между произтичащите от тях цели. Поради това значителни програмни различия могат да се крият зад изброяването на едни и същи основни политически ценности от различните партии.

Като основни политически ценности могат да бъдат посочени свободата, равенството и солидарността. Освен това, тези ценности са и едни от основните принципи на правото. Свободата като политическа ценност означава освобождаване от определени зависимости, даваща възможност за участие в публичния живот.

Под политическо равенство се разбира равенството пред закона, равното право на глас, еднаквия достъп до политически позиции и еднаквото отношение от страна на държавните институции. Освен това равенството означава и еднакви възможности за социален живот. Въпросите дали и как тези възможности се възприемат от отделния човек, могат да доведат до различия и неравенство сред хората. Възможностите за развитие, обаче не трябва да бъдат изначално ограничавани или изземвани чрез социални привилегии. Еднаквите възможности са задължително условие както в сферата на образованието, така и при условията на труда.

Третата основна политическа ценност – солидарността, е инструмент на онеправданите, да подобрят социалното си положение. В съвременните условия, обаче тя е преди всичко задалжението на силнните и властимащите да се грижат извън рамките на собствената си социална група и прослойка за онези хора, които се намират в периферията на обществото.

Тъй като политиката има всеобщ характер и засяга всички сфери на обществената дейност, да се прави политика, означава да се контролират тези ценности. За да участва в политическият живот, политическият субект трябва успешно да може да ги контролира и разпределя.

Посочените политически ценности са свързани пряко с изготвянето на политически програми. Наред с тях, обаче могат да се посочат конкретни жизнени ценности, на които партийния елит също може да акцентира. Такива жизнени ценности са природните ресурси, средствата за живот, средствата за производство, средствата за комуникация, средствата за мобилизация, статусът, длъжностите и други.

За да се промени, обаче в положителна насока политическата действителност, тези ценности трябва да намерят практическо си приложение. Тук възниква необходимостта от професионален политически елит. И свободата, и равенството, и солидарността имат своята тежест. Какво е, обаче тяхното място в развитието на съвременното демократично общество?

Свободата е преди всичко резултат от ангажираността на правовата държава да защитава отделния човек. Държавата нормативно регламентира отделните свободи, като свобода на мисълта, свобода на съвестта, свобода на вероизповеданието, свобода на сдружаването, свобода на избор на местожителство и други. Ако една система на управление е демократична, тези свободи трябва да бъдат ефективно гарантирани на гражданите и те да се ползват от тях.

Равенството също е правно закрепено. На гражданите се предоставят равни възможности за придобиване на права, за тяхното осъществяване и защита, за участие в публичния живот.

Солидарността, подобно на първите два принципа намира правен израз и заема своето място в системата на обществото. В много случаи се оказва крайно необходима за стабилизирането на общетвените отношения. Дори някои автори я определят като синоним на думата мир. Според един от министър-председателите на Франция „Идеята за солидарността трябва да се приложи във всички международни въпроси като финансите, здравеопазването, образованието, околната среда и даже търговията със селскостопански стоки. Не чрез война ще избегнем сблъсъка на цивилизациите, а чрез солидарност”.


Във всички случаи солидарността е необходима в отношенията между държавата и обществото. Например по време на Втората световна война и след нея Съединените щати са солидарни с европейските народи. Воювалите векове едни срещу други германци и французи първи се обединяват, за да изградят нова Европа. Антитерористичната коалиция в Ирак днес също е пример за международна солидарност, а трагедията в Югоизточна Азия е поредното изпитание за световната общност, която успя да обедини усилията на нации от всички континенти. Това доказва, че органичната солидарност, която според Дюркем най-общо включва кооперативното право, надделява над механичната солидарност, при която властва репресията.

Правните и политически системи на различните демократични държави са различни. Първите две политически ценности са почти еднакво залегнали в тях, за разлика от солидарността, която не е просто политическа, а общочовешка ценност. Последната ценност има различно проявление в зависимост от историческите, политическите, религиозните и културните особености на съответното население и държава. Партиите трябва да се придържат стриктно към всяка от тях, като отчитат не само действието им, но и перспективите свързани с тяхното развитие.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница