Правни аспекти на религиозната свобода в българия пламена Попова

1. 
   Дюркем, Е., За разделенито на обществения труд, изд. СОНМ, София, 2002.
   
2. 
   Дал, Р., За демокрацията, изд. Обсидиан, София, 1999.
   
3. 
   Ибришимов, И., Държавата срещу солидарността, http://oshte.info/democracy/01authors/ibrishimov6/ibrishimov110.htm
   
4. 
   Конрад, А., Между лявото и дясното, изд. Фондация „ Конрад Аденауер”, София, 2001.
   
5. 
   Павлова, М., Гражданско право – обща част.
   
6. 
   Тодоров, А., Партии, елити, маси, http://www.mediatimesreview.com/january03/Parties,%20Elite%20and%20the%20Masses.php
   
7. 
   Конституция на Република България
   

Ивета Якова

Освещаването се извърши от представители на официално действащият синод в страната ни- Св.синод, оглавяван от официалния български патриарх Максим. Те на свой ред използваха събралата се общност, като че ли за да засвидетелстват своето легитимно надмощие над “другите”.

Събралите се приемаха освещаването като тип спектакъл и очевидно не го свързваха с никакъв сакрален смисъл, което пролича в редица направления. Най-показателно сред тях, според мен, бе че никой от присъстващите не се прекръсти нито веднъж.

Тук неимоверно ще възникне въпросът: Защо това е така? В какво вярва българинът?

Като цяло религиозната принадлежност на българинапроличава дори при беглия поглед към социологическите данни. Представителното социологическо изследване, проведено през 2000 г. показва, че от анкетираните лица 6.1% се определят, като “дълбоко религиозни”, 49.5% като “религиозни”, 39.1% -“ не религиозни” и 5.4%- “атеист” от всички изследвани лица.³

На въпросът “Вярвате ли в Бог” 58.5% от анкетираните отговарят, че “вярват в Бог”, 23.5%- “не вярват” и 8%, които се “колебаят”. ⁴

Друг показателен въпрос е: ”Посещавате ли храма на Вашата религия?” , на който отговор “да, редовно” дават 11.7% от всички изследвани лица, 8.3% посещават храма “само на религиозни празници”, 8.3% “ да, само при религиозен ритуал” , 27.8%- “рядко” и 24.2% - “не”.⁵

Може ли човек де се изолира от обкръжаващата го среда, от хората, от обществото? Дори като страничен наблюдател, опитващ се да остане в страни от проблемите човекът съпреживява събитието.

Вярата е в основата на всяка една религия, която от вътрешна гл. т. се разкрива възоснова на присъщото и смислово поле и границите му, отвъд които е всичко онова, което е лишено от религиозен смисъл.Религията е източник на върховната легитимизация на човешките действия, тя отговаря на фундаменталните потребности на човека. Религиозните смисли на свой ред са въплътени в религиозни символи /кръста, иконите, свещите и т.н./ и за да бъдат постигната тези смисли религиозния живот трябва да има институционализацията на религията. Тя се извършва от църквата като този процес за християнската църква преминава от възникването и, нейното разгръщането, усилване и разширява влиянието и.

Блестящата теза на френския социолог Пиер Бордийо позволява да се анализира функцията и ролята на част от свещенослужителите в БПЦ. Свещенослужителите са се превърнали в продавачи на символни ценности, които съхраняват само монопола си върху социалния ритуал. Тези “радетели” за вяра не са нищо повече от разпоредители в социалните церемонии интересуващи се от користната страна на всичко онова, което извършват.

Казаното до момента поставя въпросът, какво остава за обикновените вярващи, за миряните? Безспорен е факта, че те - обикновените миряни се нуждаят от вяра, както е показателен и факта , че все повече хора посещават църквите в страната ни въпреки 45 годишния атеистичен период и кризата в Българската Православна Църква (БПЦ) разразила се в периода на преход за България. Обикновеният наблюдател, за който вече споменах не само, че не може да остане безучастен, но и изразява ясна позиция в случаите, когато е засегната най - ревностно пазената от българина светиня - неговата вяра.

Всичко това води до разбунването на духовете не само вътре в църковния клир, но и сред българската общественост. Но и води до раздвижването на медийното пространство, което отразява всяка една страна засегната в конфликта.

Събитието, което бе повод на журналистическа намеса преди пет години бе разбиването на църквата “Успение Богородично” в Благоевград. Под разбиването обаче не трябва да смятаме, че това е вандалски акт – кражба с оглед финансова облага от църковните символи. Не - разбиването е в резултат на нестихващата вече 15г. криза в БПЦ. На тази църква, която вече 15 години е в дълбока криза, а българското общество е свидетел на отцепването на част от всещенослужителите, обявили създаването на още една Българска Православна Църква, излъчила и свой синод, т. нар. Алтернативен синод. За какво всъщност става дума:

На 08.12.2000г. в 8.15ч. сутринта местен дърводелец разбива вратата на храма “Успение Богородично”. Митрополит Гавраил от т.нар.Алтернативен синод/на покойния Пимен/ и хората му влизат в църквата, чиято врата е “заключена от Натанаиловите хора.” Те ще служат за първи път отново от 1 октомври 2000г. насам. До този момент църковните служби и задължения са изпълнявани от митрополит Натанаил от синода на Максим.⁶

Обикновеният наблюдател отново се пита, защо се случи всичко това? От една страна, отговорът се свежда до намесата на държавата в църковните дела с прокурорското решение. От друга – това може да се обясни със съществуващия разкол, който мнозина отричат.

Светската намеса в религиозното функциониране е в лицето на районния прокурор Камен Михов, който издава заповед възоснова на която се извършва упоменатото действие – разбиването на църквата.

Местният регионален вестник “Струма” отрази много подробно създалата се ситуация, като за наблюдавания период от един месец, проблема с църквата “Успение Богородично” бе централна тема. От седемте статии, публикувани през периода, се улавя една не скрита пристрастност, с която местните журналисти отразяват проблема. Епитетите, които използват са: “позор”, “цирк”, “срамна война”, “грозна сцена” и “грозна гледка”.

От казаното до тук, трябва да отбележим, че от една страна анализираното събитие не остава на регионално ниво и само на страниците на местния вестник. Напротив събитието е отразено и в националните ежедневници - “Труд” и “Стандарт”, позовавам се само на тези два вестника, защото именно тях съм избрала да анализирам. В статиите на двата национални ежедневници през изследвания период се използват изразите за “Труд” както следват: “екшъни с полицаи пред духовници вместо духовност”, “жалка епопея около разкола” и за “Стандарт” – “църквата живее най – добре под робство”. От друга страна обаче, не трябва да оставаме с впечатлението, че вестник “Струма” помества на своите страници само регионални новини, напротив в него са отразени събития от страната и чужбина. “Папата покани Максим в Рим” – това е заглавие отразено в рубриката “У нас и по света” от 4 януари 2001г.

Три години по-късно (29.01.2003г.) в пресата се появи още един случай, който раздвижи не само медийното пространство, но и духовете сред варненската общественост. Повече от 3000 подписа са събрани в подкрепа на отец Любомир Попов служещ във варненския храм “Св.Атанасий”, на “който вдъхна живот.”⁷

Повод за подписката е новината, че Великопреславския митрополит Кирил е разписал заповед за освобождаването на енорийския свещеник от “Св.Атанасий” и “насочен на служене” в храма “Св.пророк Илия”. “За варненци “… обаче “свещеникът е онзи символ на истинско служене на вярата, който е отец Саръев за Родопите”.⁸

Според анализът във вестник “сега”, на неговото усърдие и грижа се дължи възраждането на храма, чиято сграда до 1999г. е използувана като музей и концертна зала. По думите на съгражданите му свещеникът е лицето превърнало “Св.Атанасий” в “една от най-многолюдните църкви - при това не само по празници”.⁹

Привлекателността на храма се дължи не само на базиликата, архитектурата му, но и на ерудицията и дар словото на неговия пастир привлякъл много богомолци. Отец Попов е осигурил дарители за подобрението на църквата, “обзавеждането” на олтар, а през 2001г. е завършена новата камбанария. От години към храма действа младежко дружество и детско неделно училище. Под зоркият му поглед се раздават помощите-пакети храни отпуснати от “Отворено общество” на крайно нуждаещи се. Събират се пари и дрехи за домовете в Невша и Солник, като “всичко това”- по думите на отец Попов дава “усещането на хората от нашата църква, че са полезни.” ¹⁰

С оглед на всичко написано до тук, наблюдателят неимоверно ще се запита : “С какво е заслужил такова отношение, предания служител на божието слово?”Поводът е …”обида на архиерея”. ¹¹

По повод на 171-та годишнина от рождението на граф Игнатиев, както всяка година отец Попов е помолен да отслужи заупокойна молитва. Но тази година владиката Кирил също е сред присъстващите , а църковната йерархия не позволява службата да се извършва от нисшестоящ сан без благословията на епископа. Наред с това са налице и “постоянните прояви на непослушание от страна на отец Попов”, които по думите на владиката могат да “повлияят зле на младите свещеници”.¹²

Всички тези мними обвинения смея да твърдя са присъщи на отишлата си у нас комунистическа школа, за която религията бе утопия и която избираше, и назначаваше свои доверени лица, дори и в лоното на църквата. Но до този не прецедент по думите на протосингелът на Варненска и Великопреславска митрополия отец Серафим нямаше да се стигне, ако не бе именно състоянието на дълбока криза в БПЦ.

Възниква въпросът защо правя сравнение между двата града и между двете събития, случили се във времето от две години? Най-напред всичко това нямаше да се случи, ако БПЦ и нейното ръководство не бяха допуснали дребните вражди и спорове да прераснат в това, което плаши обикновения вярващ - кризата. Криза, която в началото на 1990г. даде повод на част от свещенослужителите да обвинят българския патриарх Максим и Св. синод за проявен в годините на коммунизма колаборационизъм. Това доведе до образуването на нов, паралелен синод - т. нар. Алтернативен синод, който излъчи и свой патриарх в лицето на Пимен (неща, за които вече споменах).

Тази криза бе и израз на острата политическа борба, на борба за религиозна власт, относно това, кой да стопанисва църковните имоти, кой да се разпорежда с църковната каса. От тук произлиза първото сходство или допирна точка между двете събития - това във Варна и това в Благоевград. А именно, кой да сложи рака върху дадено църковно настоятелство: във Варна - борба “свещоливници” и в Благоевград борба между представителите на двата синода, кой да се разпорежда с църква, църковен имот и каса.

Но и в двата случая има още един общ пункт - местната общественост. Подписката във Варна (над 3000 подписа) е неимоверно доказателство, че варненската общественост застава с ясна позиция зад отец Попов, заради личните му качества и заслуги, които вече изброих.

Статиите във в - к “Струма” са с една не скрита пристрастност и подкрепа за митрополит Гавраил. Тази пристрастност може да се обясни с факта, че до смъртта си провъзгласеният за патриарх на алтернативния синод Пимен живее във владишкия имот на църквата тук – в Благоевград, в която и служи. Митрополит Гавраил, излъчен като такъв от този синод, спечелва симпатиите и доверието не само сред местните журналисти, но и като цяло и в лицето на жителите на града именно като човек на покойния дядо Пимен. На свой ред това пък е резултат от факта, че до смъртта си патриарх Пимен живее във владишкия имот на църквата “Успение Богородично” в Благоевград.

От казаното до тук прозира и третата допирна точка между двата случая - подкрепата на репортери и журналисти. Тонът на статиите отразяващи събитието в Благоевград не само на местно ниво, но и на национално е пристрастен. В тях има нескрит упрек срещу бездействието на духовния клир в разрешаването на проблема - два синода, две църкви.

Във вестник “Сега” също се критикува състоянието в БПЦ, невъзможността и да се справя с подобни ситуации, в които най - лесното решение е да се отстрани един свещенослужител. Свещенослужителят обвинен в не послушание и не смиреност, думи, с които владиците прекаляват и ги прилагат в духа на социалистическата казарма, но не и в духа на християнската отговорност.

Какво остава на “страничният наблюдател”, дошъл да потърси спасение в храма, където връзката между човек и бога е най-силна? Остава му единствено да се надява, че нещата ще се разрешат веднъж за винаги и то скоро.Остава надеждата, че ще започне функционирането на една, единна и единствена Българска православна църква, която да има същите функции като в годините на робство (пазителка на вяра и закрилница от асимилации), само тогава няма да се стига до подобни конфликти.

• 
  закономерности на функционирането на информацията в границите на определена комуникативна ситуация в политическата система и структурата на диалоговото взаимодействие в нея;
  
• 
  стил на комуникационно взаимодействие, комуникативно своеобразие на субектите на политическо действие;
  
• 
  схематичен образ на политическата рационалност;
  

Избрани са две основни комуникативни ситуации: политическият резонанс, свързан с приемането на Закона за вероизповеданията и предизборната кампания 2005г.

Разгледани са с 1007 материала, публикувани в българския Интернет в периода януари 2003 – април 2005 година, от които 12,9% са документи на политически сили, 19,86% са интервюта и коментари на политически фигури 49,65% са анализи и материали на научни конференции, 17,59% специализирани изследвания. Публикуваните Интернет текстове са избрани не само поради удобството за извършване на контент-анализ с помощта на компютърни технологии, но и поради възловото значение на информационните технологии, на мрежовите комуникации, на целевите публики в киберпространството за развитието и функционирането на политическата култура в страната. Макар и да се намира в процес на формиране, политическата комуникация в киберпространството вече представлява изключително важен елемент от функционирането на социалните комуникации, доколкото обединява най-динамичната и отворена за информационните потоци общност на социални субекти, комуникатори и целеви публики.

Изследването е насочено към разкриването на макро-структурата на политическия дискурс, т.е. изчисляват се само тези текстови единици, които носят значения, свързани с темата, обобщени в краен брой пропозиции.

Отделен обект за изследване е и приетият през 2002 г. Закон за вероизповеданията (като текстови, а не юридически анализ).

Като изследователска хипотеза беше прието предположението че елементи на религиозни възгледи, ценности, нагласи и ориентации са намерили място в политическия дискурс. Какво е религиозна по характер ориентация? В най-общ смисъл тя обхваща представи, мисловни структури, етически ценности и оценки, смислово свързани с вярата в Бог или някакво абсолютно необходимо същество.

Религиозната ориентация може да бъде операционализирана в два аспекта:

2. 
   Роля на системи от значения и смислови структури, произтичащи от религиозни възгледи, практики по отправяне на култа, поведенчески аспекти, свързани с вярата в “абсолютно необходима същност” в политическото мислене, ценностни стандарти и обоснование на действията на социалните субекти;
   
3. 
   Отношение на политическото мислене към религията като социална подсистема и регулирането на нейното функциониране чрез инструментите на властта.
   

Във втория аспект обект на внимание представляват отношенията на политическите идеологии, политическата институционална система, инструментите на управлението и политическите нагласи към религиозните институции, религиозното поведение и религиозните общности. В този план са възможни най-малко три типови ситуации:

a) религията във всякакви форми и разновидности на своята проява изобщо не присъства в политическия дискурс чрез нито един от елементите си (краен вариант представлява нейната пълна дискриминация в тоталитарните системи)

b) религиозните системи, институции и общности намират своето място в политическата култура в контекста на изцяло секуларен начин на политическо регулиране, като техните дейностни, ценностни и поведенчески компоненти се интерпретират аналогично на всички останали социални подсистеми, без да се държи сметка за спецификата на религиозното съзнание, ценностна ориентация и поведение.

c) паралелно с наличието на първия аспект на влияние на религиозната ориентация, религиозните институции, практики и общности се вписват в политическата система като се отчита тяхната уникална специфична роля в социокултурната система и именно тя определя природата на политическите практики, свързани с функционирането на религията в модерното общество.¹³

Основание за формулираната по-горе хипотеза беше предварителното проучване на текстове, касаещи темата и установяването на доминиращ мотив, свързан с твърдението че след 1990 година религиозните свободи са установени, религиозните ценности се връщат в общественото пространство, а политическият елит знаково изразява респекта си към религиозните ритуали, институции и свързаните с тях етически норми. Много от политическите субекти в този период определят себе си от позицията на религиозна ценностна система и оправдават своите действия именно с позитивното си отношение към нея.

Тази хипотеза обаче не се оправда в първия от представените аспекти. Във втория от тях емпиричната информация дава възможност да се идентифииира наличието на тип b. Анализираните текстове недвусмислено – 86% показват типичен секуларен дискурс (включително когато религиозната тематика е основна тема на материалите. В случаите когато в политическото говорене и текстове се появяват елементи свързани с религиозни нагласи, те имат второстепенен, отдалечен от действителността характер и се намират в косвена връзка със значения за политически действия, структури и отношения. Изключения правят единствено материали, свързани с преподаването на вероучение в училищата.

Анализът на конкретните материали показва наличието на мозаична структура на значенията, характеризиращи нагласи, категории или ценностни стандарти. Съществуват различни структурни елементи на политически дискурс, които не се интегрират в единна система на образуване на смисъл, а са редоположени и понякога несъвместими. На основата на почти сходни описания на събитията и действията се оформят диаметрално противоположни позиции. Това е характерно както за проблематиката, свързана с проблемите на Българската православна църква (с два симетрични прочита на ставащото в нея и вариации около тях), така и проблематиката, свързана с религиозните права и свободи, взаимотношенията между различни конфесии и религиозните общности. Оформят се няколко основни тематични кръгове за интерпретация на религиозната проблематика, в които се разкриват симетрични и противоречащи си съдържания:

1. 
   Отношение на религиозните организации и държавата 40,8%;
   

• 
  Българската православна църква – основа и опора на националната идентичност – конфликти – разкол – легитимност и каноничност – признаване в страната и извън нея – политическо значение – цели и интереси – реакции на политическите субекти. Осветляването на тази тематика се намира в тясна корелация с общия политически дебат и в 63% от разглежданите материали отразява взаимоотношенията между основните политически сили. Отношението към БПЦ (и нейните два синода) като институция се диктува от нейното коалиране с определени политически сили и се обуславя от чисто идеологически и конкретно-политически фактори. В много от текстовете, в които намесата на държавата в делата на църковните институции се порицава по отношение на миналото, откриваме одобрение на такава намеса по отношение на настоящето – 34%. Тази особеност ясно подчертава политически прагматичния характер на съдържанията, свързани с дебатите около църквата. Аналогично се разпределят материалите, посветени на проблемите на ислямската общност у нас като те систематично се свързват с отношението им към политическата сила ДПС.
  

• 
  Прави впечатление тенденцията за отъждествяване на източно-православната религия и националната идентичност (православието като доминиращо вероизповедание с) – 35,5% от тематичния цикъл “религия-държава” и 14,5%; от общия текстови масив. Без да даваме оценка на този тип представа и свързаната с него ценностна ориентация, можем да открием неговата чисто политическа и идеологическа рационалност – тя е обвързана с чисто светски по своя характер ценности и мотиви, политическите цели са далеч от специфично религиозна мотивация. Тази тенденция се потвъргдава и от публикационните политики на мнозинството от медиите у нас.¹⁴ Относително нисък е делът на текстовете, в които се изразява негативно отношение към тази теза от религиозно мотивирани позиции – 1,6%;
  

2. 
   Законът за вероизповеданията – политическа целесъобразност – съответствие на Конституцията, политически дебат, контекст на присъединяването на България към ЕС – 24,7%.
   

Като текст Законът за вероизповеданията също носи елементите на секуларно отношение към темата. По принцип опитът за дефиниция на естествено право придобива ограничителен характер, т.е. внася светска интерпретация върху тайнство. Разделението на публично и частно изразяване на вяра също представлява секуларно тълкуване на чисто религиозна и специфична материя. Секуларистична структура на дискурса откриваме в чл. 10 (в случая не коментираме правилността или неправилността на този член, а единствено структурата на значенията, чрез които той е формулиран ).

Този член внася оценъчност по отношение на вероизповедания, при това на основата на чисто светски по своя характер мотиви: “То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния й живот”.¹⁵ Налице е регулация на отношенията между вероизповеданията, произтичаща от нерелигиозни по своя характер нагласи и точно определена интерпретация на историята и политическата система. Като източник на ценностна енергия е посочена “държавата”, но всъщност не е указан легитимният субект, който е в състояние да осъществява такъв избор. При всички случаи обаче този избор се намира извън специфичната сфера на религията.

Характерно е че в Глава 3 на закона на религиозните общности се предпоставя централизирана система на ръководство, характерна за светски организации (особено политически организации).¹⁶

2. 
   
   Каталог: sociolabswu -> izsledvanija
   izsledvanija -> П р а в н о и с т о р и ч е с к и ф а к у л т е т катедра «социология»
   izsledvanija -> Катедра „социология” икономика и социология
   izsledvanija -> Съдържание религия, етнос, цивилизация
   izsledvanija -> Will Secular Religions continue in the future?
   
   
   
   Изтегляне 0.82 Mb.
   
   Сподели с приятели: