"правни отношения"
Изтегляне 0.5 Mb.
|
| * Двустранно, отнощение на едно правно тяло към друго, следователно личност
към личност, вещ към вещ, личност към вещ - родство, съседство, детенция. 6.2 Конкретно и абстрактно правно отношение Учението за правното отношение е изработило понятието за конкретното и абстрактното правно отношение. Според проф. Цеко Торбов конкретното правно отношение е винаги индивидиално, то е отделното, фактически даденото правно отношение. Абстрактното правно отношение винаги е типично, до него се стига, като се абстрахираме от особеностите на сродни конкретни правни отношения. Абстрактното правно отношение се нарича още правен институт. От отношението между конкретното и абстрактното правно отношение се вижда, че правният институт дава основната форма на конкретното правно отношение. Поради това систематичното изучаване на правото е тясно свързано с изследването на отделните правни институти като основни форми на многото и най-разнообразни правни отношения на общественоправния живот. Без понятието за правния институт науката за правото би се объркала в хилядите отделни случаи и подробности на този живот и би загубила единството в познанието на правото. Често се поддържа мнението, че правоотношенията не са нищо друго освен отделни конкретни отношения, породени в действителния обществен живот и признати, регулирани и т.н от обективното право. В други случаи се поддържа, че правоотношенията не са реални, конкретни отношения, а само мислени, абстрактни отношения, обгърнати от едно правно положение в неговия абстрактен вид : отношението например между продавач и купувач не при конкретна продажба, а при продажбата въобще, като специален тип договори, като отделна правна фигура. Това разнообразно значение на термина “правоотношение”, което произтича от най-разнородното схващане на понятието “правоотношение”, намалява значително научната стойност на този термин като технически термин на правните дисциплини и изтъква незадоволителното положение на онези знания, синтеза на които обхваща това понятие. Според проф. Венелин Ганев не би трябвало никога да се поддържа мнението, че правоотношенията обозначават едновременно конкретни, реални отношения на обикновения обществен живот и абстрактни, мислени само отношения между фиктивни правни субекти. На практика те са несъвместими едни с други, така че никога не могат да образуват съдържанието на едно и също понятие. Или правните отношения са само онези отношения, които се конституират поради корелативното съотношение между породените вече субективни права и задължения, или пък те са онези отношения, от които тепърва се пораждат субективни права и правни задължения. Първата група обхваща само онези отношения, които са безусловно винаги необходими отношения и които произтичат от една съответна логическа връзка между породените вече субективни права и задължения; втората група обгръща само онези отношения, пораждането на които има повече или по-малко случаен характер. Първото схващане на правните отношения обхваща само онези отношения, които се създават от породените вече субективни права и правни задължения; всички онези отношения, които не са отношения от субективни права и задължения, не са и правоотношения, макар че от тях могат да произтекат, да се извлекат или да се породят правоотношения. Второто схващане на същото понятие пък обгръща онези именно отношения, като правоотношения, от които тепърва произтичат или от които тепърва се извличат, или от които тепърва се пораждат субективни права и правни последици, и всички други отношения, които се създават поради произтеклите или породените вече субективни права, не са правоотношения, освен ако и от тях произтичат или ако и от тях се извличат, или се пораждат нови субективни права и нови правни задължения. Според първото схващане, правните отношения почват оттам, откъдето според второто схващане престават да бъдат правни отношения. Правоотношението всъщност има две битиета. Веднъж то съществува като модел, като образец в правната норма и в този смисъл между абстрактното правоотношение и правната норма няма разлика, защото всяка правна норма е един абстрактен модел на едно правоотношение. В това битие може да се каже, че правоотношението е в статичен вид, то е в статично състояние, дотолкова доколкото то тразява абстрактността, модела, мащаба за поведение. След като в правната действителност настъпи свързаният вече с правната норма юридически факт, едва тогава настъпва конкретното правоотношение. Това е и второто битие на правоотношението – правоотношението като конкретна правна връзка, настъпила в резултат на реализацията на конкретен, желан от законодателя юридически факт. Това е всъщност реалното битие на правоотношението. Между двете битиета на правоотношението би трябвало да има хармония, унисон, така че предвиденото абстрактно правоотношение да наложи конкретно проявеното правоотношение. Второто битие на правоотношението е всъщност една правна рефлексия, то е отражение на нещо, което съществува като абстракция, като модел в съдържанието на правната норма. Така, както правната норма съдържа обще постановки и абстрактност, така и правоотношението в правната норма се характеризира със същите качества. Конкретното правоотношеие от своя страна проявява други свойства, свързани с реалното проявление на юридическите факти. 7.Субективно право и правно отношение 7.1 Прилика В най-общата си формулировка понятието за правно отношение се покрива с понятието за субективно право. Ако приемем, че правното отношение е отношение между лице и лице и между лице и вещ, същото може да се каже и за субективното право, защото, и то съдържа определено отношение между правоимащия и правнозадължения или някоя вещ. Затова нерядко и субективното право се отбелязва като правно отношение. Фон Тур посочва, че в такива случаи при субективното право мисълта ни е насочена главно към властта на субекта на правото, докато при правното отношение едновременно с това се мисли и за пасивната страна, за подчинеността на правнозадължения или за вещта. 7.2 Разлика За да избегне недоразуменията, Фон Тур обхваща с израза правно отношение всички правни последици, които произлизат от отношението на едно лице към друго или към някоя вещ независимо от това, дали се състоят в някое субективно право или във възможността за възникване на такова право, или в някои правни последици. В това понятие за правното отошение са включени достатъчно елементи, които позволяват субективното право и правното отношение да се разберат като отделни правни образувания. Така например субективните права възникват обикновено след правното отношение, което при това им служи и за основа. Само по изключение с възникваннето на правното отношение може да възникне веднага и едно субективно право като единствено негово съдържание. Но дори и в такъв случай правното отношение остава основата на субективното право. Ако се разгледа субективното право и правното отношение с оглед на тяхното отменяне, се забелязва отново разликата между тях. Така например невинаги, когато едно правно отношение бъде отменено, заедно с него се отменят и създадените субективни права. Разликата която се установява, когато разгледаме субективното право и правното отношение с оглед на тяхната промяна: правното отношение като цяло остава например непроменено между лицата, които са го установили, докато субективните права, възникнали заедно с него, могат да се отстъпят на други. Животът на правото така или иначе дава достатъчно примери, които изясняват разликата между правното отношение и субективното право и в трите случая. 9. Понятие. Обща характеристика 1. Правното отношение представлява възникваща въз основа на действащата система от правни норми индивидуализирана правна връзка между конкретни субекти на правото (субекти на правоотношението), която се създава с цел да се осъществи правното регулиране на конкретното обществено отношение посредством предоставянето на субективните юридически права и възлагането на субективните юридически задължения и която правна връзка в крайна сметка се гарантира от принудителната сила на държавата. Основна конструктивна характеристика на правното отношение е, че то представлява особена социална връзка. Тази връзка се осъществява между конкретни субекти на правото, които вече се наричат субекти на правоотношението. Участниците в правоотношението са свързани по определен начин помежду си, което вече ги поставя в определена социална и правна позиция един към друг – те се “отнасят един към друг” по определен начин. Тази взаимна позиция се предопределя от специфичната социална природа на субективните права и задължения, които не могат да се реализират извън тези социални връзки, без тях те са социално неефективни. В реалния живот няма субективно право (като юридическо явление), ако то не е “право” по отношение на някого. И обратно – няма задължение (в същинския юридически смисъл на думата), ако не му съответства определено право. По този начин в правоотношението намира ярко проявление предоставящо-задължаващия характер на правото. 2. Иэключително важна особеност (и преди всичко за континенталната правна система) e, че правоотношението възниква въз основа на правните норми. То следва от особеното място на правните норми в механизма на правното регулиране – преди всичко в тях се залага регулиращата енергия на правото. Но в процеса на правната еволюция има периоди, когато нещата се обръщат – най-напред се осъществяват правните отношения, а след това възникват правните норми. Това явление се наблюдава както в зората на възникването на правото, така и в периоди, когато обществата преживяват крупни социални и ценностни промени. Тези промени в обществото търсят своето измерение в правото (като доста често правото стои в основата на последващите го социални промени). Поради много причини (изключително сложното преплитане на много фактори, инерционния момент на законодателната дейност в много държави и др.) законодателят не може винаги да предвижда и веднага да отговаря на изискванията на живота. А обстоятелствата доста често са такива, че не позволяват забавяне на съответните промени в правото. Тогава именно наблюдаваме как в някои сфери възникват правните отношения, а едва по-късно и съответната правна уредба. При наличие на определен юридически факт посочените в диспозицията на правната норма права и задължения проявяват своето действие спрямо лицата, към които са относими. Те влизат в определени отношения помежду си за тяхната реализация. Тези отношения се наричат правоотношения, тъй като възникват, развиват се и се погасяват по силата на правната норма. Тя е творител на правоотношенията, а те оживяват съгласно изискванията на правните правила. Правоотношенията се характеризират с това, че имат обективен характер. Те се създават под въздействието на хипотезата на правната норма. Няма юридически факт, който да не е извор на такива отношения. Само житейски факт, който няма правно значение, може да създава неправни отношения или да бъде индивидуална реакция в кръга на съзнанието и чувствата. 3. Правните отношения са индивидуализирани правни връзки. Те възникват (изменят се и се прекратяват) въз основа на конкретни юридически факти. Същността на правните отношения се свежда към онези отношения, които по силата на етическата зависимост между правни посредици и техния юридически факт се пораждат веднага след проявлението на този факт. Тези отношения са отношенията между субективното право и правното задължение, установени по силата на същата етическа зависимост и насочени към ефективното извършване на действия или ефективното въздържание от действия, чрез които се осъществяват същински правни посредици. Вследствие на това, правните отношения се пораждат незабавно след проявлението на юридическия факт. Те се пораждат спонтанно, автоматически, по силата само на етическата зависимост между юридическия факт и правните последици, прикрепени към него. Връзката между правните отношения и юридическия факт е само етическа, нормативна. Тя не е нито каузално, нито формално необходима. Но въпреки това, отношенията се пораждат автоматически, сами по себе си, само по силата на емпиричната даденост на юридическия факт и по силата на установената етическа зависимост между него и правните последици, без да се нуждаят от задействието на който и да било друг агент, особено от съответното въздействие на човешката воля, което се счита за необходимо от проф. Цеко Торбов. Въздействието на човешката воля е потребно и необходимо за осъществяване на същинските правни последици, на правни последици в тесния смисъл на думата. То не е нито потребно, нито необходимо за установяване на правни отношения. Установяването на правни отношения не само не предпоставя ефективното въздействие на човешката воля, но напротив, правните отношения са психологическата и етическа предпоставка за правилното въздействие на човешката воля при осъществяване на същинските правни последици чрез извършването или въздържанието на съответни действия. Осъществяват се между конкретните правни субекти, като индивидуализацията на субектите на правоотношението е различна, в зависимост от природата на правното отношение тя може да бъде двустранна – когато и двете страни са точно определени (облигационните правоотношения), или едностранна – когато точно определен е само титулярът на субективното право, а правнозадължените лица не са точно индивидуализирани (вещните правоотношения). И накрая по-особения характер на индивидуализацията на правоотношенията върху плоскостта на конституционното право – там всички лица и по отношение на всички се конституират като носители на основните права и задължения. Правоотношенията са индивидуализирани от гледна точка на правата и задълженията, които обвързват субектите на правоотношенията – те са точно определена мяра на поведение. Правоотношението е феномен на правото и затова то служи на основната цел на правото – да се постигне оптимално и ефективно правно регулиране на обществените отношения. Но това те постигат по свой начин – посредством предоставянето на субективните юридически права и възлагането на субективни юридически задължения. Основната задача на правоотношението в механизма на правното регулиране е да се реализира като главно средство, чрез което изискванията на правните норми се претворяват в поведението на конкретните правни субекти. А това се постига преди всичко посредством индивидуализацията, която те осъществяват на определените по общ начин в правните норми юридически права и задължения. Посредством правоотношенията тези юридически права и задължения преминават вече върху плоскостта на субективните права и субективните права и задължения, осмислени вече и реализиращи се като конкретна мяра на поведение по отношение на конкретни субекти на правоотношението. Оттук и характеристиката на правоотношенията като своеобразни проводници на правната енергия, заложена в правните норми. Правоотношенията създават конкретни права и задължения на правните субекти и ги обвързват в единна и симетрична верига. Образуваната правна връзка между тях е с ясно и открито съдържание. Нейният обективен характер не омаловажава ролята, усилията и инициативността на правните субекти за реализацията на правата и задълженията. Но точното изпълнение има свои критерий – не винаги бързината и прозрачното изпълнение е адекватно на добро изпълнение. Всичко зависи от характера на поетите задължения, особено в областта на облигационните отношения (например бързи и неритмични доставки на стоки с краткотрайна годност могат да доведат до тяхното натрупване и развалата им). 4. Реализацията на правоотношенията е гарантирана в крайна сметка от принудителната сила на държавата. Въпреки че има много механизми, заложени в правото, имащи за цел да се постигне доброволно изпълнение. Ако правото е огромно социално право, ако то действително се реализира като мяра на социалната свобода и социалната справедливост, естествена е и очерталата се в процеса на правната еволюция закономерност за доброволната реализация на правото. Но правото е основен нормативен регулатор, от него преди всичко зависи качеството на живота на обществото, в него се залагат основни и значими цели и ценности на обществото и отделния човешки индивид. Затова то разполага и с много силна гаранция – принудителната сила на държавата. Правоотношенията са феномен на правото. Нещо повече, посредством тях преди всичко се реализира регулиращата енергия на правото. Затова несъмнено тяхното осъществяване също в крайна сметка ще бъде гарантирано от принудителната сила на държавата. Ако принудителната сила на държавата присъства в правните норми в своя потенциален вид, ефективно тя се осъществява именно в рамките на правоотношенията ( т.нар. охранителни правоотношения). 5. Правоотношението е особена социална правна връзка, която като че ли се надстройва над регулираното от нея фактическо обществено отношение. Разбира се, в реалния живот те са единни и в много случаи неотделими. Заедно с това трябва ясно да си даваме сметка за спецификата на едните и другите. Още повече, че в реалния живот те и по различен начин се съотнасят помежду си. Много от правоотношенията от момента на своето възникване и в продължение на цялото си съществуване са неделими от реално съществуващите фактически обществени отношения: правоотношенията на собственост, авторските и изобретателските правоотношения . Но в други случаи най-напред възникват правоотношенията като чисти правни връзки, а те после на свой ред като че ли провокират реалната действителност и като че ли притеглят реалното фактическо отношение (данъчните правоотношения). 6. Сложна е волевата характеристика на правните отношения. От една страна (и това е главното), те са своеобразно средство за привеждане на правнорелевантната воля, въплътена в правните норми, върху плоскостта на субективните права и субективните юридически задължения. Затова и главното в тяхната волева характеристика се предопределя от правнорелевантната воля на държавата. Но заедно с това възникването и осъществяването на правоотношенията по дефиниция (особено в частното право) предполага и възможности да се наложи правнорелевантната воля на самите субекти на правоотношението – дали да възникнат правните връзки, с какво точно съдържание, при какви модалитети и т.н. Но правнорелевантната воля на субектите на правоотношенията се наслагва винаги при условията и в границите, определени преди това от действащите правни норми. 10. Структура на правното отношение Правоотношението е сложен феномен на правото. То има определен вътрешен строеж – съдържа три основни елемента, които си взаимодействат и взаимопроникват. Трите основни елемента на правното отношение са: > Субекти > Съдържание > Обект
Субектът на правоотношението е качество, което в толяма степен е функция на по-основното качество – субект на правото. Това означава, че за субект на правоотношение може да се коституира лице, което е субект на правото. При различните правоотношения се предпоставят и различни изисквания по отношение на правните субекти. Следователно субектът на правото може да се коституира като субект на правоотношението, ако отговаря на съответни изисквания, които се предпоставят и предварително са визирани в действащото право. Заедно с това много често следва да е налице и изрично изразената правнорелевантна воля на самите субекти на правоотношението. Освен това един и същ субект на правото може да се конституира едновременно и като субект на много различни правни отношения (особено при индивидуалните субекти на правото), които поради общата си правосубектност могат да се реализират едновременно в много посоки на правното пространство. 10.2. Обект на правно отношение Под обект на правно отношение се разбират онези явления и предмети от реалната действителност, по повод на които се слага правното отношение, т.е към които са насочени субективните юридически права и задължения. Следователно обекти на правоотношенията могат да бъдат най-общо казано онзи ценности, които действащото право признава и коституира като правно значими ценности и като такива именно се поставят в основата на правната връзка. Обектите на правоотношенията са най-разнообразни, доколкото най-разнообразни са различните материални и духовни блага, които могат по определен начин да удовлетворят правно значими потребности и интереси на субектите на правоотношението. Материалните и нематериалните блага, които се конституират като обекти на правоотношенията, по различен начин се обвързват с поведението на субектите на правоотношенията. В едни правоотношения по правило обектите се налични, самостоятелно съществуващи блага, относително обособени и отделими от поведението на субектите на правоотношението ( правоотношенията на сбственост, отношенията на авторското и изобретателното право, конституционните правоотношения). В други случаи обектите на правоотношенията са различни вещи (вещни правоотношения, отношения, свързани с покупко-продажба), в други случаи обекти на правоотношенията са различни нематериални блага (авторските правоотношения), в трети – определени значими личностни ценности ( име, свобода и др.). 10.3. Съдържание на правното отношение По начало съдържанието на правното отношение, е същото каквото е съдържанието на правните последици въобще и особено съдържанието на същински правни последици, на правни последици в същинския смисъл на думата. Това е съдържанието на системата взаимно зависими действия или въздържание от тези действия, които предстоят да се извършат по силата на правната норма след предварителното проявление на юридическия факт. Но съдържанието на правните отношения е идейно, мислено. То не включва самото извършване на действията или въздържане от действия. Ефективното извършване на действия или въздържане от действия образува съдържанието не на правните отношения, а на същинските правни последици. Правните отношения са само насочените, ориентираните към тях. Те визират извършването или въздържанието от действия, а заедно с това изпълнението и осъществяването на същинските правни последици се включва в правните отношения само в тяхното мислено, идейно битие, само като етически проекции на същинските правни последици и тяхното осъществяване. Мисленото, чистото идейно съдържание на правните отношения се долавя по-леко тогава, когато то е ориентирано към извършване на действия, към една промяна във външния мир, предизвикана от намесата на нашето съзнание и развитата от него Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|