"правни отношения"
Изтегляне 0.5 Mb.
|
| мускулна и нервна енергия. В тези случаи, извършеното действие се прибавя към
положението, което е съществувало преди него, и дава възможност да се разграничи по-осезателно извършеното. Но съдържанието на правните отношения остава мислено, идейно и тогава, когато то е насочено към бездействия, към въздържание от действия. Истина е, че в този случай положението, което е съществувало преди въздържанието от действия, и положението, установено след него, се слива емпирически в едно, на пръв поглед, непрекъснато цяло, при което границата между визираното и осъщественото се заличава. Но въздържанието от действия невинаги означава липса на съзнателни действия и липса съответно на нервна и мускулна енергия. То означава само, че въздействието на нашето съзнание и развитата от него нервна и мускулна енергия достига не до един активен и положителен, , а до един пасивен и отрицателен резултат, до пасивното запазване на съществуващото положение, останало непроменено и след нашето съзнателно въздействие и развитата от него нервна и мускулна енергия. Въпреки емпиричната цялост на съществуващото положение при въздържане от действия, все пак един по-точен анализ не може да не разкрие и тук наличността на два фазиса в осъществяване на въздържанието. Първият е психологичната и етичната част на въздържанието, вторият е неговото действително осъществяване чрез развитиета на цялата нервна и мускулна енергия, чрез която се спира и осуетява евентуалното извършване на противоположни положителни действия. Първият фазис обхваща в себе си мислено, идейно втория. Той е, който установява мисленото, идейно съдържание на правните отношения, насочени към въздържание от действия. Непрекъснатостта на положението, което е съществувало преди и след въздържанието от действия, е само емпирически и обективно, социално обосновано. Разгледано етически и психологически, разгледано субективно, то е също така съставено от два отделни фазиса, както и положението при извършване на действия. А идейното, мислено съдържание на правните отношения се определя в зависимост не от емпиричното и обективното, от социално даденото, а в зависимост от етически и субективно, психологически необходимото. Съдържанието на правните отношения е мислено, идейно както тогава, когато то визира извършването, така и тогава, когато то визира въздържанието от действия. Идентично със съдържанието на правните отношения е и съдържанието на основните му елементи – субективното право и правното задължение. Съдържанието както на субективното право, така и на правното задължение е също така мислено, идейно. То също така, както и съдържанието на правните отношения, е ориентирано към извършване или въздържане от действия. Самото извършване или въздържане от тези действия не влиза в истинското съдържание на субективните права и правните задължения. То е или упражнение на тези права или изпълнение на тези задължения. Съдържанието на правните отношения е идентично със съдържанието на субективните права и правните задължения, включени в тях, но преди тези права да бъдат упражнени, преди задълженията да бъдат изпълнени. Съдържанието на правоотношението обхваща реалното поведение на правните субекти, техните действия и бездействия, както и правното им поведение – техните субективни права и задължения. Съдържанието на правното отношение има два основни аспекта – материален и юридически. Под материално съдържание на правоотношението се разбира фактическото поведение на субектите на правоотношението, което може да се изрази в активни поведенчески актове и в бездействие. Под юридическо съдържание на правоотношението – субективните юридически права и обвързаните органически с тях (т.нар корелативна връзка) субективни юридически задължения. Субективното юридическо право представлява мярата на позволеното поведение, което се предоставя на оправомощеното лице с цел удовлетворяването на негов правно значим интерес (чужд правен интерес), и като мяра на поведение е непосредствено гарантирана от корелативно обвързаното с това субективно право, субективно юридическо задължение, а в крайна сметка и принудителната сила на държавата. Субективното юридическо право дава определени възможности за своя носител, то е своеобразен “юридически плюс” за неговия титуляр. То има изключително важно място в механизма на правното регулиране. Субективното юридическо задължение е втората съществена страна на юридическото съдържание на правното отношение. То представлява по своята същност мярата на необходимо поведение, която следва да престира правнозадълженото лице в съответствие с изискванията на оправомощения и с цел удовлетворяването на правнозначимите интереси на титуляря на субективното право. На преден план по отношение на субективното юридическо задължение изпъква неотвратимостта, безусловността и категоричността на характера на поведението, което следва да осъществи правнозадълженото лице. В съдържанието на субективното юридическо задължение се включва властен императив – едно безусловно изискване, което се отправя към него, да следва предписаното му поведение. В това отношение правнозадълженото лице не реализира изискваното от него поведение (или не го реализира по съответния надлежен начин), правнозначимият интерес на оправомощения няма да се реализира или няма да се реализира така, както трябва. Именно тази неотвратимост и безусловност на субективното юридическо задължение прави корелативно обвързаното с него субективно юридическо право правногарантирана претенция. Още повече, че неотвратимостта тук е гарантирана с принудителната сила на държавата – ако правнозадълженото лице откаже да изпълни (или не изпълни както трябва) поведениeто, което се изисква от него, то тогава за него неизбежно ще настъпят и съответните неблагоприятни правни последици, в които се изразява юридическата отговорност. Най-често характерът на субективното юридическо задължение се свежда до необходимостта правнозадълженото лице да престира активно поведение (трудовите правоотношения). В тези случаи субективното юридическо задължение може да има характер на бездействие (в правоотношенията на собственост). Тогава в рамките на правоотношенията те имат охранителна роля, а центърът на тежестта пада върху субективното право. И най-накрая субективното юридическо задължение може да се изрази в задължение да се изтърпят мерките на държавно принудително въздействие (охранителните правоотношения, в рамките на които се реализира юридическата отговорност). 11. Видове правоотношения Правоотношенията са израз на волево поведение на правните субекти. От една страна хората сами определят дали да осъществят действия, които биха породили правни последици (да сключат договор, да реализират трудов резултат и т.н), както и характера на тези действия. От друга – те проявяват воля за осъществяване на преследваните от тези действия резултати и цели. Неизпълнението на задълженията, предписани от правната норма, разрушава конкретното правоотношение. То съставлява нов юридически акт, който поражда и ново правоотношение от санкционен тип. Правоотношенията се подразделят на : * Регулативни * Защитни Регулативните се формират в сферата на организиране на отделни страни на обществените отношения (трудови, семейни и др.), а вторите – за защита на накърнени права и санкциониране на виновните лица. > Активни > Пасивни Отношенията от активен характер създават задължения за извършване на действия, а от пасивен характер – насочват към въздържане от действия от страна на задължените лица към активни действия от оправомощените лица. * Общи * Конкретни При общите правните субекти не са точно определени. Всеки се задължава спрямо всички останали да зачита правата и законните им интереси. Налице е обща забрана да се извършват деяния, съставляващи престъпления, административни нарушения или деликти. Същевременно постепенно се утвърждава правилото, че всико, което не е забранено, е разрешено ( например при определяне предмета на дейност на търговците ). Общите забрани и разрешения са основа на правопорядъка в държавата. Конкретните правоотношения имат определени субекти. Те се разпределят на : * Относителни, при които субектите са точно определени * Абсолютни, при които точно е определен носителят на права, а всички останали са задължени да зачитат тези негови права ( такива са правоотношенията, свързани със собствеността, авторското право и др. ) * Отраслови, съобразно отношенията, които засягат ( конституционни, екологични, финансови, застрахователни и т.н) 11. Правното отношение, волята на човека и нормата на правото 11.1Правните отношения, изискванията на правото и нуждите на обществения живот Общественоправният живот представя сложна система от най-разнообразни правни отношения. Тези отношения са многобройни, многобройни са и предписанията на действащото право, което ги урежда. Тяхната сложност и разнообразие обаче се определят не толкова от изискванията на правото, колкото от нуждите на самия обществен живот. Механизмът на този живот разкрива всички отношения, които нормите на правния ред използват, за да подберат онези измжду тях, които се нуждаят от правно уреждане и заслужават да бъдат въздигнати в отношения на правото. Ясно е, че всички изменения и преобразувания, които стават или могат да станат в обществения живот, намират своето отражение и в отношенията на правото, доколкото се отнася до външните отношения на хората. Правният ред обаче се съобразява не само с фактическото положение на външните или обществените отношения на хората, но и с тенденциите в тяхното развитие, с възможни бъдещи техни изменения и преобразувания. Затова може да се каже, че многобройните, крайно разнообразни и преплетени отношения на общественоправния живот, получили веднъж образ на съответни положения на обществения живот изобщо, стават причина от своя страна за изменения и преобразувания в самия обществен живот. Тези изменения и преобразувания тогава няма да имат за начало някакви новосъздадени нужди, а преди всичко преобразувателната дейност на правото. 11.2 Волята на човека и нормата на правото за съдаване на правните отношения Каквото обаче и да е възникването на правните отношения, каквито и да са измененията и преобразуванията, които настъпват или могат да настъпят в тях, има някои неща, които са оставали неизменни и са характеризиали винаги тяхното възникване и живот. Дългата история на общественоправния живот не ни дава нито един случай на правно отношение, в което да не се забелязва изключителната роля на волята на човека и на нормата на правото. Без човешка воля човешки действия и отношения в живота на хората са немислими и невъзможни. Отношенията в живота обаче сами по себе си не се интересуват от изискванията на правото. Едва когато за тях се заинтересуват нормите на правния ред, те престават да са обикновени фактически отношения на обществения живот и се превръщат в правни отношения. Възникването и животът на правните отношения винаги са зависели от човешката воля инормите на правния ред. Няма значение какво е било съотношението между тях, дали на преден пран е била волята или нормата. 11.3 Исторически бележки върху отношението между волята на човека и нормата на правото Ако се проследи историята на съотношението между волята и нормата и значението на това съотношение при възникването, промените и преобразуванията на правните отношения, ще се отбележат моменти, когато волята е преобладавала. В такива времена инициативата е била на страната на човека, той се е намесвал творчески в общественоправния живот и е претендирал за ръководна роля в създаването и живота на правните отношения. Могат да се проследят обаче и други моменти в историческото развитие на тези отношения. Те се характеризират с преобладаващо значение на нормата в тях. Тя е владеела общественоправния живот и се е налагала със своите заповеди навсякъде, където тези заповеди са създавали или са променяли правни отношения. Под нейните строги изисквания волята на човека е отстъпвала на заден план. Наистина тя е съдействала както и преди за тяхното съдаване, за промените и преобразуванията, които е трябвало да претърпят в своя живот, това съдействие обаче е трябвало да се съобразява винаги със строгата регулативна дейност на нормите на действащото право. Трудно е да се установят всички междинни положения в съотношението между волята и нормата при съдаването и живота на правните отношения. Но това е и излишно. Важното е да се посочи факта на това съотношение, като се отбележи само, че тези отношения са зависели винаги както от волята, така и от нормата. Когато волята е преобладавала, сътрудничеството на нормата се е налагало, за да се сложи ред в подвижната материя на отношенията на правото. Волята е трябвало да отстъпи по необходмост от претенциите си, защото общественоправният живот не е могъл да понесе задълго нейните увлечения в създаването и в живота на правните отношения. Тяхното съотношение е било винаги такова, че не е имало опасност от прекомерно участие на волята или на нормата. Волята не само е тласкала историческото развитие на правните отношения, но се е интересувала и от тяхното възможно съгласуване с изискванията на действащото право. Същото отношение към това развитие обаче е имала и нормата. Тя не е могла задълго да възпре наложилите се от живота на обществото промени и преобразувания на правните отношения, затова се е стараела да се нагоди по тях, за да може да ги уреди и улесни в тяхното възможно бъдещо развитие. В континенталната правна система регулиращата енергия на правото е заложена преди всичко в правните норми – те са нормативната основа на механизма на правното регулиране. Но основното социално предназначение на правото е тази регулираща енергия да се инплантира в социалната такава и така да се превърне в организираност на обществените отношения. Това се осъществява посредством правните отношения – чрез тях реално сложилите се в социалната действителност конкретни юридически факти се обвързват с правните норми. Така отново се потвърждава основната мисъл, че силите които са играли и играят винаги решаваща роля при създаването, измененията и преобразуванията на правните отношения, са волята и нормата, свободата и необходимостта. От правилното съгласуване между тези сили е зависело винаги и нормалното развитие на всички отношения на правото. Съдържание: 1. Понятие и обща характеристика на понятието “отношения” 1.1. Постановка на въпроса 1.2. Характеристика на обществените отношения 2. Възникване на човешките отношения изобщо 2.1. Принципи на това възникване 2.2. Превръщане на обикновените отношения в правни отношения 3. Обществени отношения и правни отношения 3.1. Обществена зависимост и правна зависимост 3.2. Правните отношения като част от цялостния обществен живот 4. Произход на термина “правни отношения” 5. Теории върху характера на правното отношение 5.1. Правното отношение като отношение между лица 5.2. Правното отношение като отношение между лица и между лица и безлични
5.3. Правното отношение между хора и животни 6. Характерни особености на правното отношение 6.1 Активна и пасивна страна на правното отношение 6.2 Конкретно и абстрактно правно отношение 7. Субективно право и правно отношение 7.1 Прилика 7.2 Разлика 8. Понятие. Обща характеристика на правното отношение 9. Структура на правното отношение 9.1 Субекти на правоотношението 9.2 Обект на правно отношение 9.3 Съдържание на правното отношение 10. Видове правоотношения 11. Правното отношение, волята на човека и нормата на правото 11.1 Правните отношения, изискванията на правото и нуждите на обществения живот 11.2 Волята на човека и нормата на правото за създаване на правните отношения 11.3 Исторически бележки върху отношението между волята на човека и нормата на правото Използвана литература: 1. Ангел Томов Шишков – “Аграрно право” 2. Венелин Ганев – “Курс по обща теория на правото” 3. Венелин Ганев – “Трудове по обща теория на правото” 4. Венелин Ганев – “Учебник по обща теория на правото” 5. Димитрина Милкова – “Обща теория на правото” 6. Димитър Радев – “Обща теория на правото” 7. Жан Луи Бержел – “Обща теория на правото” 8. Масис Хаджолян – “Въведение в правото” 9. Михайлина Михайлова – “Теория на правото” 10. Милчо Костов – “Финансово правни отношения” 11. Н.М.Коркунов – “Лекции по обща теория на правото” 12. Сергей Алексеев – “Обща теория на правото” 13. Стефка Наумова – “Социология на правото” 14. Ханс Келзен – “Чистото учение за правото” 15. Христо Бояджиев – “Критика на естественото право, историзъм в правото и правен
16. Цеко Торбов – “История и теория на правото” Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|