Право на ес съдържа правила за поведение, които имат задължителен характер за държавите
* Институциите съблюдават изпълнението на два основни принципа – на субсидарността и на
Изтегляне 36.83 Kb.
|
Свързани:
IO
- Навигация на страницата:
- Субсидарност – ДЕС
- Субсидарността определя дали е възможно упражняването на съществуващо правомощия на ниво ЕС
- Контролът за спазване на принципа на субсидарност е възможен на ДВЕ ПЛОСКОСТИ – 1- политически контрол
- 2 - юридически контрол
- *§ > * ! --(*§*) = *ОТТУК* = (*§*)-- ! *
| * Институциите съблюдават изпълнението на два основни принципа – на субсидарността и на
пропорционалността. * Допълваща Компетентност (ДФЕС) – законодателните правомощия в тази сфера принадлежат на държавите членки, докато ЕС има координиращи, подпомагащи или допълващи фукнции. - Области: промишленост, здравеопазване, образование, спорт, професионално обучение, култура, туризъм, гражданска защита и административно сътрудничество. * Субсидарност – ДЕС – принцип, регулиращ упражняването на законодателната компетентност, предоставена на Съюза от Учредителните договори. Нейната цел е да се ограничи законодателството на ЕС до въпроси, които ясно изискват паневропейско действие. Субсидарността определя дали е възможно упражняването на съществуващо правомощия на ниво ЕС и по дефиниция не се прилага по отношение на изключителната компетентност, ясно предоставена от първичното право, а е правилото при упражняване на останалите видове компетентност, в частност споделената. Контролът за спазване на принципа на субсидарност е възможен на ДВЕ ПЛОСКОСТИ – 1- политически контрол (засилен политически контрол от страна на националните парламенти) 2 - юридически контрол(от Съда на ЕС в рамките на контрола за законосъобразност на правото на ЕС) https://www.studocu.com/bg/document/universitet-za-natsionalno-i-svetovno-stopanstvo/pravo/pravo-na-evropeyski-s%D1%8Ayuz/47605421?origin=viewer-recommendation-5 *§ > * ! --(*§*) = *ОТТУК* = (*§*)-- ! * < §* ДРУГОТО - https://www.studocu.com/row/document/universitet-za-natsionalno-i-svetovno-stopanstvo/pravo/printsipi-i-primat-na-es-printsipi-i-primat-na-evropeyskiya-s%D1%8Ayuz/20660129 законодателство предоставя на своите юридически лица, и в частност правото да придобива и да се разпорежда с движимото и недвижимото имущество и правото да участва в съдебни процедури. Международна правосубектност С изричното признаване качеството на юридическо лице на ЕС той става субект на международното право, наред с държавите членки, но без да накърнява техния собствен статус на субекти на международното право. Международната правосубектност се проявява в правомощията, с които разполага Съюзът на международната сцена като всеки субект на международното право: сключване на международни споразумения с трети държави и международни организации, присъединяване към международни споразумения, участие в работата и членство в международни организации и др. Източници на Правото на ЕС. Първично и вторично право. Системата от източници на ПЕС включва първичното и производното право на ЕС, общите принципи на ПЕС, международните споразумения, сключени от ЕС и тези, сключени от държавите членки, и съдебната практика на Съда на ЕС. Източниците на първичното право на ЕС: Единният европейски акт (ЕЕА) – подписан на 28 февруари 1986г. и влиза в сила на 1 юли 1987г. в Люксембург. Основните промени, въведени с ЕЕА, сочат ясната тенденция за връщане към първоначалната визия за създаване на политически съюз – увеличаване на правомощията на Европейския парламент, разширяване на хипотезите за гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета, институционализиране на европейското политическо сътрудничество и институционализиране на Европейския съвет. Договорът за ЕС (ДЕС) / Маастрихт/ - подписан на 7 февруари 1992г. в Маастрихт и влиза в сила на 1 ноември 1993г. Този договор въвежда съществени промени в Договора за ЕИО и разширява компетентността на Съюза. Европейската икономическа общност се преименува на Европейска общност. Създава се Европейският съюз, въвежда се понятието „европейско гражданство“, увеличават се правомощията на Европейския парламент, регламентира се икономическият и паричен съюз. Договорът от Амстердам (ДА) – Подписан е на 2 октомври 1997г. и влиза в сила на 1 май 1999г. ДА съдържа промени както в Договора за ЕО, така и в Договора за ЕС от Маастрихт; той създава пространство без вътрешни граници за гражданите на ЕС и по-ефикасна политика в областта на външните отношения и сигурността. Договорът от Ница – подписан е през 2001г. С него се внасят промени както в състава на институциите, така и в процедурите по приемане на актове на производното право. Договорът от Лисабон и Договорът на функциониране на ЕС (ДФЕС) – действащи договори През 1957г. в Рим е подписан ДФЕС. В подписването участват Германия, Италия, Франция, Холандия, Белгия и Люксембург. ДЛ е подписан на 13.12.2007г. и е влязъл в сила на 01.12.2009г. С него се приема наименованието Европейски съюз и се сдобива със статуса на юридическо лице. Възникват две нови институции Изтегляне 36.83 Kb. Сподели с приятели:
|