> ! Възникват ДВЕ НОВИ ИНСТИТУЦИИ :
Европейският Съвет и Европейската Централна Банка! Въвежда се обикновена законодателна
процедура.
Източниците На Производното Право На ЕС:
Производното право се приема на базата на първичните правни източници и обхваща различните видове правни актове на институциите и органите на ЕС, приемани при упражняването на предоставената им компетентност. Актовете, които формират производното право могат да бъдат с общо действие или индивидуални актове, задължителни или незадължителни, актове с пряко приложение и с директен ефект или такива с непряко приложение.
Актовете на производното право могат да се разграничават още на законодателни и незаконодателни (делегирани актове).
* Законодателен акт – обхваща всеки акт, приет от европейския съзаконодател (Съвета и
Европейския парламент) по обикновена законодателна процедура или от съответната компетентна
институция – по специална законодателна процедура.
* Незаконодателен акт – обхваща две различни категории правни актове, приемани в изпълнение на
два различни вида правомощия на Комисията: делегирани актове и актове за изпълнение. Всички
правообвързващи актове, приети извън законодателната процедура в ЕС, са незакодателни актове.
* Делегиран акт – правнообвързващи актове, приети от Комисията в изпълнение на делегираните ѝ
от съзаконодателя на ЕС законодателни правомощия. Чл. 290 от ДФЕС ги квалифицира като
„незаконодателни актове с общ характер“.
* Актове на изпълнение – обхваща актовете, приети при упражняването на изпълнителни
правомощия от Комисията, също във вид на регламенти, директиви и решения, чрез които се цели
да се осигури еднообразното прилагане на законодателството на ЕС.
* Регламент – акт с общо приложение, задължителен в своята цялост и се прилага пряко на
територията на всички държави на ЕС.
Сподели с приятели: |
