Предмет и метод на правната наука

Юридическият метод (1)

• Възприемане на правната норма като обяснителна схема.
• Фактите нямат юридическо значение, ако не бъдат преценени от гледна точка на правна норма.
• Валидността на правните норми не може да се търси извън правния ред (справедливост, разумност и др.).
• Валидността следва не от каузални, а от нормативни зависимости:
• Защо не бива да се пресича на червено?
• За да не ме блъсне кола.
• Защото е забранено.

Юридическият метод (2)

• Гледната точка е “вътрешна” – изследователят застава в позицията на хипотетичен съдия.
• Необходими и забранени логически операции и ограничен понятиен апарат.
• Норма, факт и ценност;
• Взаимозависимост между основните правни понятия.

Работна дефиниция за право (1)

• Система от правила за човешко поведение, при неспазването на които се налага централизирана публична санкция.

Работна дефиниция за право (2)

• Ред (система) – множество компоненти, свързани по начин, който позволява, когато се опознае отделна част, да се направи обоснован извод за цялото (система – компонентите му са подредени устойчиво едни спрямо други, свързани са с нормативни зависимости).
• Норми (социални правила за поведение):
• задължения, забрани и разрешения;
• има ли нещо друго в правото (принципи, субективни права, факти, органи...).
• Санкция (при неспазване) – неблагоприятни за дееца последици:
• физически (в широки смисъл) характер (различие с моралните норми);
• централизирано налагане (различие с доброто възпитание);
• задължително налагане (различие с обичая);
• индивидуализирана (неразвитите правни системи, МПП).
• - санкция – неблагоприятни последици от имуществен, личен или организационен характер (не следва, а се налага) –