Изменения на банковата система с Постановление №218 на Министерски съвет от 2 март 1951 г. - с посоченото постановление се извършват съществени изменения в парично-кредитната система. Закриват се популярните банки и техните клонове по места се превръщат в клонове на БНБ. По-късно се създава се Държавна спестовна каса (1967г.) като влогонабирателена институция. На нея се възлага цялото спестовно дело и и кредитирането на жилищно строителство. Пощенските каси се превръщат в агенции или представителства на ДСК.
Парична реформа на 12 май 1952 г. -реализират се съществени промени в парично-кредитната система. Основната цел е да се постави количеството на парите в обръщение в съответствие с потребностите на обществото и да се извърши преразпределение на паричната форма на националното богатство в България.
Реформата засяга натрупаните средства влоговите сметки извън банките. Мащабът на цените се увеличава 25 пъти – всеки нов лев представлява 25 стари лева. На практика обаче, обменното съотношение между старите и новите пари се определя в зависимост от притежаваното количество пари и от формата, в която ги заварва реформата – налични пари, пари по влогови сметки, облигации по държавни заеми и др. Примерно наличните пари се обменят н съотношение 100 : 1, а паричните средства по влоговите сметки в ДСК се преизчисляват диференцирано.
Анализът на диференцираното обменно съотношение показва, че най-тежко са засегнати притежателите на налични пари, собствениците на влогови сметки и частните предприятия. Резултата от реформата е, че държавата присвоява част от паричните средства както на физически лица, така и на производствени и търговски частни предприятия. Промени в банковата система от 1964 г. до 1967 г. - първата значима промяна за периода е през 1964 г., когато се създава Българска външнотърговска банка (БВТБ). Втората е сливането на Българска инвестиционна банка (БИБ) и Българската народна банка в една банкова институция – БНБ (1967 г.).
Българска външнотърговска банка е образувана като акционерно дружество. Тя започва да осъществява кредитирането, разплащанията и контрола в областта на външната търговия – вноса и износа, покупко-продажбата на чужда валута, благородни метали, както и кредитирането на външнотърговските предприятия в страната.
Кредитната реформа от 1 януари 1967 г., изразяваща се главно в образуването на една единна банка – Българската народна банка, се прави с цел да се съобрази организацията на банковата система с извършващите се промени в управлението на икономиката. БНБ започва да кредитира комплексно предприятията както за оборотни средства, така и за капиталови вложения. Считало се е, че по този начин ще се осигури по-последователен и пълен контрол за ефективното използване на финансовите ресурси в обществото. Но на практика това не се постига. Въведената през 1964–1965 г. нова система за управление на икономиката, насочена съм намаляване на административните и разширяване на икономическите методи на управление, изисква създаването не на еднозвенна, а на двузвенна организация на банковата система.
