Предмет и обект на изследването Предметът
Изтегляне 2.96 Mb.
|
Свързани:
Правила на Деминг, ДИПЛОМНА РАБОТА Хард диск, Дипломна работа 08.06.2021, Структура Открити източници на разузнаване (Repaired) (3)
| Поява на частните банки - от 1990 г. започва създаването на частни банки. Възниква Първа източна международна банка като първа банка с частно участие на капитала й, а след това и Първа частна банка. Особено благоприятен факт за създаването на частни банки през този период е либералният режим на лицензиране и ниският размер на необходимият частен капитал. Освен това, действащото тогава законодателство не поставя някакви специални изисквания по отношение на произхода на средствата, използвани като стартов капитал. Доста често се случва, че дадена частна банка започва дейността си с пари, взети на заем, в много от случаите– от държавни банки. Освен използваната практика за създаване на частни банки с държавни пари, до 1993 г. законът за банките позволява и възможността банките да си разменят пакети от акции и по този начин формално да се вместват в изискванията за капиталова адекватност. Така едни и същи пари се въртят между няколко институции, давайки им легитимност да съществуват и оперират на пазара. Но дори и след формалното премахване на тази възможност през 1993г., все още имаше начини банки масово да създават банки. Пример за това е създаването на Агробизнесбанк с учредител и акционер Първа частна банка. Тези новосъздадени частни банки са ориентирани съм обслужване предимно на фирмите на своите акционери или лица, свързани с тези акционери, без да има каквото и да е правно противоречие.
До 1995г. броят на частните банки достига 33. По съществено място на паричния пазар заемат до започването на финансовата криза следните частни банки – Първа източна международна банка, Туристспортбанк, Първа частна банка, Елитбанк, Агробизнесбанк, Банка за земеделски кредит, Бизнесбанк, Българо-руска инвестиционна банка, Капиталбанк, Моллов ТБ, Кристалбанк, Елитбанк, ИНГ банк, Първа инвестиционна банка, Тракия банк, Тексимбанк, Централна кооперативна банка и др. Като ефекти от експанзията на частния сектор в банкирането, могат да се отбележат два ефекта. Първият е, че наличието на повече играчи на относително ограничен пазар като българския, предполага засилване на конкуренцията между банките. Реално обаче не е регистрирано някакво осезаемо подобрение в разнообразието и качеството на предлаганите банкови услуги. Втория ефект е негативен и е свързан с изключително увеличение на големите кредити и на дела на лошите кредити в банковата система. Изтегляне 2.96 Mb. Сподели с приятели:
|