Предмет на дисциплината. Методи за изучаването на Римското частно право /рчп/. Периодиза- ция на римската правна история



страница1/4
Дата22.07.2016
Размер0.99 Mb.
  1   2   3   4
РИМСКО ЧАСТНО ПРАВО



  1. Предмет на дисциплината.Методи за изучаването на Римското частно право /РЧП/.Периодиза- ция на римската правна история.


Предмета на изучаване е РЧП в процеса на неговото развите през времето от началота на 1-ви век на настоящата ера до средата на V!-ти век.Период, през който се оформя като цялостна и най-съвършена форма на право , която почива на частната собственост.

РЧП е част от цялостната система на робовладелското римско право и е дял, който урежда отношенията на римските граждани помежду им или отношенията им с Римската империя.Разликата м/у РЧП и Римското публично право е: Публичното право е това, което се отнася до положението/интересите/ на римската държава , а частното- до ползата на отделните лица /т.е. робовладелците/. Значението на РЧП за по-наташното развитие на правото е:



  • съвършена и развита в техническо отношение правна система

  • при развитието на стоково-паричните отношения -то е в възприето да урежда усложне ните отоношения на обмена и е залегнало в една или друга форма , в по-голяма степен в гражданските закони на повечето от западноевропейските държави.

- оказва огромно влияние върху хода на правната история и стои в основата на буржоазните правни системи и ни дава ключа на тяхното разбиране.

Методи –РЧП ебило предмет на многовековни проучвания .И все пак постигнатите резултати далеч не винаги са достатъчни. Причина е неправилния методологически подход, който е бил прилаган. Първите изследователи – глосаторите и пост глосаторите – не са могли да достигнат до едно исторически вярно разбиране на РЧП, защото са им липсвали необходимите исторически, иконом. и етимологически познания. Глосаторите се задоволявали с една схоластична интерпретация и вмъквали отделни бележки в самия текст- т.нар. странични глоси. Обикновено те не отивали по-далеч от от една обикновена екзегетика на текстоветеи от една формално-догматична интерпретация на институтите на РЧП.Тъкмо незадоволителните резултати показвата цялата безпомощност на формално-догматичния метод при изясняване на съдържанието на институтите на РЧП.За да бъдат правилно разбрани тези институти трябва да бъдат свързани с икиномическите отношения, които ги обуславяти да бъдат разгледани през призмата на класовите цели, които те обслужват. Отдавна е известно, че назначената от Юстиниян кодификационна комисия не е възпроизвела навсякъде точно класическите текстове, а много от тях са интерполирани /изменени/. Правилното разбиране отношението м/у иконом.базис и юридическия сектор на надсторйката би могло да спомогне да се намери истината.Измененията и подправките в текстовете през времето на Домината са били неизбежни.Те са направени още през времето на следкласическото право. Изобщо да се дойде до едно правилно разбиране на РЧП м неговото многовековно развитие, необходимо е институтите за бъдат разглеждани в неразривна връзка са икономическия базис, който те са обслужвали и с онези класови цели, за постигането на които те са били създадени.

Римската правна история би могла да се раздели на 4 периода:



  1. период на древното римско право- от времето на създаването на Римската държава чрез приписваната на Сервий Тулий реформа-V1 в.пр.н.е.- до средата на 111 в. Пр.н.е.

  2. период на предкласическото право- от средата на 111 в. Пр.н.е. до 1 в. на н.е.

  3. период на класическото римско право - от 1 в. на н.е. до края на 111 в. на същата /епоха на Принципата/

  4. период на следкласическото право - от края на 111 в. на н.е до средата на V1 в. на.н.е.-епохата на Домината.




  1. Източници на правото в Древния Рим..Извори за изучаването му.

1. Най важен източник за изучаването на РЧП са Юстиниановите правни сбирко-Инстуциите,Дигести и Кодекс, а също и здадените от Юстиниан след кодификация - новели.

2. Сбирките, съставени преди Юстиниан: Codex Gregorianus, Codex Hermogenianus, Codex Theodosianus. Това са сборници на императорски конституции. Първите два се съставени от частни лица, а третият по заповед на Теодосий !!, император на Източната империя.

3. Остатъците на римската историческа литература – Институциите на Гай / кратък учебник по право от юриста Гай в края на 2-ри век след Христа/; Regulae от Улпиан и Sententiae от Паул. Ватиканските фрагменти /Сборник по всеки н(въпрос на императ.конституции и извлечения от съчиненията на Папиниан, Паул и Улпиан-юристи от 111 век след Христа/. Collatio legum –Мойсеевото право се съпоставя с римското ; Сирийско –римската правна сбирка – изложение на римското право, съставено по нареждане на Антиохийския патриарх.

4. Запазените извън Юстиниановите сбирки законодателни актове, закони , конституции и др.


  1. Византийската правна литература.

  2. Издадените от варварските крале след Великото преселение законници,предназначени да се прилагат само в/у римското население във варварските държави.

  3. Литературата, запазените документи , надписи и паметници от древността.




  1. Системата на действащото право в Древния Рим

Рим е основан в 753 г. Пр.н.е., но римската държава е създадена чрез реформата, прописвана

на римския рекс Сервий Тулий през 6-ти век пр.н.е. През 509 г.пр.н. е. Е създадена римската република. Реформата на Тулий се свежда до това, че мъжкото население на Рим било разделено на 5 класа според притежаваното имущество. В 1-я клас са най-богатите, имащи имущество на сто-ст повече от 100 000 аса. Те имали 18 центурии конници и 80 центурии пехотинци. Останалите 4 краса притежавали имущество съответно: 75 000, 50 000,25 000 и 12 000и разполагали общо с 90 центурии или всички взети заедно имали по-малко гласове в народното събрание от 1-я клас. /всяка центурия разполага с 1 глас, а най-богатите имали 98 центурии/. През този период римляните се занимавали със земеделие и животновъдство.Започва обаче отделянето на занаятите от сел.ст-во, проявявват се търговията и размяната. Полит.събития се характеризират с борби м/у патриции и плебеи. Патриции – произхождат от най-стари рим.родове и притежават голяма част от земата, патриции – пришълци чужденци в Рим или по-големите градове.Борбата е била за земя.

По това време е създадена и първата кодификация на римското право- законът на Дванадесетте таблици /451-450 пр.н. е./. Те са създадени от комисия , състояща се от 10 члена.Във вид на 12 таблици са били зафиксирани обичайни разпоредби от гражданскоправното, наказателното и процесуалното право.По същество те санкционират робовл.строй и робовл.частна собственост.

По времето на ранната република в Рим съществуват три нар.събрания:

А/ нар.събрание по комиции /- най-древно и в упадък. Пред него сасе извършвали най-древни завещания и осиновявания.

Б/нар.събрание по центурии – там се събирал въоръжения римски народ – за избор на консули, претори, военни трибуни с консулска власт, гласуване на закони.

В/ нар.събрание по триби – трибите са администр.поделения на римската територия. Хронологически се явява последно и има граждански характер.Има законодалтелни функции, избира магистрати с по-долен ранг, от тези които избират центуриатното нар.събрание.

През този период са изградени следните магистратури:



- върховната власт е в ръцете на двама консули – избирани за една година. Всеки от тях може да налага вето в/у дейността на другия. При военна опасност се назначава едноличен диктатор, за да се избегне това вето, който имал в ръцете си цялата върховна власт в Рим.

  • младши колега на консулите е преторът – той организира съдебните процеси.

  • Квесторите- са били магистрати с по-нисък ранг, на които е поверено управлението на

държавното съкровище.

  • Цензурите – двама на брой са изготвяли списъците на римските граждани при преброяването им.

  • Римският сенат – извънредно важен орган , в който са участва ли представители на римския нобилитет /патриции ипредствители на най-изтъкнатите плебейски фамилии/ най-вече бивши магистрати.Сенатът е решавал най-важните политически въпроси на рим.държава.

  • Плебейски трибун – изборен представител на плебса, който упражнява правото на вето в/у действията на всички магистрати /без диктаторе и плебейското събрание-чийто решения са задължителни за всички граждани и са със силата на закони/.




  1. Царски период.Република.Архаично и предкласическо право.

Вторият етап от раз-ето на рим.държава и на римското право е от средата на 3-ти век пр.нашата ера до 1-ви век от настоящата. По това време Рим е завладял Италийският полуострови голяма часто то Средиземноморският басейн и се превръща в могъща империя. В ръцете на робовл. Се натрупват огромни богатства –земи, роби, добитък, злато и сребро. Сенатското съсловие става собственик на значителна част от завладяната земя, а т.нар.”конници” – придобиват пари и движими вещи. От друга страна дребните и средни занаятчии и земевладелци не издържат на конкуренцията на едрия римски нобилитет и се разоряват. През този период освен земеделието и животновъдството се развиват и стигат до разцвет търговията и занаятите и едрите зем.ст-ва, които използват труда на робите.

Големите завоевания на рим.империя поставят проблема за управлеинето на завладените земи,за усъвършенстване на рим.право и пригаждането му към изискванията на усложнения икон.обмен.

Земите, придобити от ричляните са били подложени на различен политически режим. Италийските земи са били две категории: римска земя и съюзнически земи.

“Римска земя” – включва не само земите на града Рим, а и земите на т-нар.муниципии /общини/ загубили пол.си самостоятелност /населението обаче е прието в числото на римските съюзници/ и земите на колониите. Мунициите и колониите са се ползвали с известно самоуправление, но са били подчинени на римските магистрати.

“Съюзнически земи” – съюзн.общини са имали широка автономия-имали собствена територия, право и управление, в които Рим само в изключит.случаи се намесвал. Отношенията пом/у им са били на основаната на съюзн.договори. Клаузите на тези договори били различни. В някои случаи сюзниците запазвали формално своя суверенитет, а в други го губели. Напр.латинският съюз – особено благоприятно е било положението на латините. Близък до режима на съюзниците е бил този на колониите, основани от Рим или от Рим и някои от съюзниците.

Земите вън от Италийският полуостров са били подчинени на режим твърде различен от италийските земи. Докато голяма часто от итал.земи са администрирани от намиращите се в Рим магистрати, за отделечените от Рим “провинциални земи” това е невъзможно. От друга страна тези земи не са могли да запазят своята пол.самостоятелност и суверинитет както при латинския съюз. Те са били управлявани от един губернатор – римски магистрат, изпращан в съответната провинция. Първоначално е бил изпращан един консул или претор, а след това един проконсул лесп.един пропретор. Този режим е претърпял не малко промени с времето.

Републиканското устройство на Рим трудно е успявало с управлението на тези огромни земи, съществували и конфликти м/у робовладелци и роби, м/у различните прослойки на обществото.Противоречията м/у устройството и и изискванията за адекватно упр-е са довели до съдването на ПРИНЦИПАТА.

РЧП се е пригодило много по-лесно.Преторът е организирал съдебните процеси и е налагал санкции на наформални съглашения – продажба ,наем, дружество, залог и др.Чрез изградената от претора система на хонорарно право и чрез санкциониране на установеното при международния обмен право на народите е изградено правото на късната римска република – предкласическото римско право.




  1. Принципат.Класическо право.

Краят на римската република се характеризира с продължителни и ожесточени класови конфликти м/у роби и робовладелци от една страна /роб.въстания в Сицилия и въстанието на Спартак/ и м_у различните прослойки от робовладелците от друга. /гражданските войни по времето на Марий, Сула, Помпей и Цезар/. В края на републиката обаче робовладелието още не било изживяло своето време. Принципатът е бил един компромис, явил се в резултат на класовите конфликти на разични прослойки на римското робовладение, който е трябвало да укрепи неговите позиции.

От държавно-правно гледна точка кризисът на рим.република произтича от несъответствието м/у държ.устр-во на Рим /като град-държава/ и нуждите на новообразуваната огромна империя. Многобройната прослойка на робовладелците не е доволна от републиканското устр-во, което дава власт в ръцете на сенатори и конници , а и техническто управление чрез магистратури вече е била неудачна. Най-удачна форма на управление в този момент е била монархическата.

Имало е обаче и пречки – римският нобилитет е твърде силен, корените на римското робовладение все още дълбоки. При това положение новата форма на държ.устр-во не е могла да бъде друга освен компромис. Така се достиге до Принципата.

В началото на Принципата повечето от републиканските институции са били запазени формално, но чрез съсредоточаване на някои от тях в ръцете на един човек – принцепса са придобили ново съдържание и смисъл.

Компромисният характер на Принципата проличава и в различната му изява в Рим и провинцията. В Рим принцепсът е само пръв сенатор / с голяма власт, основана на авторитета му/ то в провинциите принцепсът бива прославян като господар на цялото културно човечество, като покровител на онеправданите.

По време на Принципата сенатът запазва формално същите си функции. Консулите обаче загубват своето значение, те прижават длъжност без реална власт. Вече тази власт е в ръцете на принцепса. Преторите могат да организират граждански процеси, но техните решения могат да се отменят от принцепса.

Развитието на Принципата се характеризира и със създаване на нова държавна администрация. Създават се нови подчинени на принцепса службе – полицейски, фискални и пощенски. /по времето на Октавиан Август /. Назначените там получавали заплата от принцепса и били проверявани от лица, произхождащи от сенатското съсловие. – префекта на Рим, префекта на преторианската гвардия и др.

Принцепатът постепенно се изявил като наследствена монархия. Разцветът на робовл.икономика през този период е немалко улеснен от настъпилия мир в пределите на Римската държава, който пък е спомогнал стопанския обмен и до усложняване на обменните правоотношения на римското робовл.стоково стопанство. Тези правоотношения са уредени от римското право и по-специално от римската юриспруденция. В този период живеят и творят най-видните представители на римската юридическа мисъл –Лабеон, Салвий Юлиан, Папиниан, Паул.

Те доразвиват и обогатяват с блестящи разрешения това, което предкласическото право е създало.



  1. Доминат.Следкласическо право.Вулгаризация.

През 3-ти век на настоящата ера кризисът на римското робовладение е ясен. Броят на робите

намалява. Причини: преустановяване на успешните войни, жестоката експлоатация която води до намаляване на броя им. Процесът на пр-во с робски труд вече е неефективен. Масовото разоряване на средните и дребни земевладелци води до зависимостта им от едрите т.нар. “латифундии”. Това води до натрупване на разорени свободни хора и до развиване на колонатни отношения..Малоимотните наематели и освободените роби са закрепостявани към земята. Латифундиите все по-ясно се изразяват като едри самозадоволяващи се натурални стопанства. Това обстоятелство и борбите м/у претендентите на престола парализира търговията и стоп.обмен. Данъчното облагане е в натура. При тези обстоятелства в началото на 3-ти век Принципатът се милитаризира, магистратурата и сенатът изгубват политическото си значение. След Септими Север рим.държава е абсолютна монархия, която се опира на военната си машина и в чийто управит. Апарат влизат все повече преставители на провинциалното робовладение. Така се стига до Домината. Която е открита робовладелска диктатура. Тя е неограничена роб.монархия с бюрократично управление ,безогледно ограничаваща всички лични свободи на своите поданици. Началото води от управлението на Диоклетиан.

Републиканските магистратури изчезват.Сенатът няма реална власт. Жителите на Рим се делят вече на съсловия. Като всяко съсловие е обременено с принудителни плащания към държавата. Най-обременени са т.нар. декуриони /членове на градските сенати/Те отговарят лично и с имуществото си за дължимите данъци.

Римският император е неограничен монарх- господар/dominus/. От там и наименованието .

Управлението на държавата е в ръцете на тежка бюрократична машина. Начело са: началникът на императорската канцелария, императ.ковчежник, началникът на управлението на императ. Имения и министърът на правосъдието.Начело на провинциалното упр-е са 4 преториански перфекти., които оглавяват всяка от префектурите на които е разделена римската държва. Те ръководели държавните финанси и са имали върховна съдебна власт на съответната префектура. След тях са диоцезите с назначени викарии. Диоцезите се деляли на провинции, начело на които стояли губернатори.

По време на Домината римската държава се дели на източна и западна и е в резултат на поделяне на властта от двама императори. Икономически са били причините за това поделяне – Източната половина е преодоляла кризиса благорадение на добре развити градски центрове и запазено съсловие от дребни стокопроизводители. Като една феодална държава Византия, източната половина е просъществувала почни 1 хилядолетие. Западната част, в която господствали едрите поземлени магнати е загинала под ударите на външни врагове и от вътрешните си противоречия.

Римското право също бележи упадък. Следкласическото РП стои много по-ниско от класическото римско право. В него проникват елементи на местните по-несъвършени правни системи, които довеждат до неговото вулгаризиране.Деградацията на обществения и икномически живот е довело и до деградация на правните форми. Голямата част от прилагащите правото не са могли да разбират сложните институти и разрешения на класическото РП. За вулгаризирането му са доприс(несли не само неразбирането на нормите , но и усвояването на провинциалните обичайноправни норми и концепции.В началото РП се е противопоставяло на създаваното чрез имтераторските конституции право . По времето на император Константин /312-337/ вулгаризираното право възтаржествува и в императорските конституции. Какво преставлява вулгаризираното право – не се развива еднакво в Западната и Източната империя, смесване м/у отделни правни институти , м/у право и физическото му упражняване и м/у право и негова доказуемост.Променените общ-икон.условия са наложили нови юридически разрешения – ликвидирането на патриархалната фамилия е довед до резширяване на договорното представителство и до признаване на имуществената правоспособност на подвалстните. Уеднаквява се режима за придобиване на наследство от домашните и чуждите наследници и др.


  1. Юстиннианова компилация.

Създадената по времето на Юстиниан/527-564 на н.е./ кодификация имала за цел да заздрави разклатените основи на робовл. Строй и да приведе в ред римсското законодателство и римската юриспруденция.

Още в 528 г. Юстиниан е назначил комисия от 10 юристи. М/у които Трибониан –шеф на имп.канцелария, Теофил-професор на Цариградската юридическа школа. През 529 г. е публикуват първият Юстинианов Кодекс. В 530 г. комисия от 16 юристи започва кодифицирането му. Т.е изваждането подходящи фрагменти от творчеството на известни до момента юристи, които се групират по материя в титули, а последните в книги.Които са пригодени към тогавашното състояние . През 533 г. е публикувана подимето ДИГЕСТИ или ПАНДЕКТИ.

По нареждане на Юстиниан – Теофил, Доротей и Трибониан изработват кратко ръководство по право /Institutiones/ в което в сбита форма са дадени най-важните институти на РЧП.

След публикуването на Дигестите констатирало се че издаденият Кодекс не е съобразен с направените в Дигестите изменения и затова е бил създаден Codex repetitae praelectionis. След публикуването на Дигестите, Институциите иКодекса Юстиниан издал нови конституции, които били събрани в един том след смъртта му известни като Novellae.

След обединяването на всички издания кодификацията обхваща 4 части:


  1. Institutiones – кратко ръководство по гражданско право в 4 книги, разделени на титули,а те на параграфи

  2. Digesta –съставен от 50 книги, разделени на титули,а те на фрагменти. Фрагментите се делята на параграфи.

  3. Codex – 12 книги, разделени на титули в които са включени импер.конституции от Хадриан до Юстиниан

  4. Novellae –168 нови конституции издадени от Юстиниан след втората редакция на Кодекса.

За изучаване на РП най-голямо значение имат Дигестите.Най стар и най-добър препис е т.нар. Флорентина. От втората половина на V! век.По-новите преписи се наричат Вулгата. Те са били по-далеч от оригиналния текст и отстъпват в това отношение на Флорентината. В някои пунктове обаче са по-добри, тъй като в тях са отстранени грешки, допуснати във Флоретината.


  1. Правен контиюнитет на Източната Римска империя.

Юстиниан забранил да бъдат тълкувани Институциите, Дигестите и Кодексът, защото се

опасявал да не бъде извратен техният смисъл. Все пак още по негово време, а и след неговата смърт били съставени указатели, които подпомогнали изучаването на Юстиниановата кодификация.

В Източната римска империя – Византия по времето на Исаврийската династия бил

съставен въз основа на Юстиниановата кодификация законодателен сборник - Еклога. Той е публикуван в 726 г. Той обхващал норми от семейното, наследственото, облигационното, процесуалното и наказателното право и бил разделен на 18 титула, които от своя страна се делели на параграфи. Този сборник е на по-ниско ниво от Кодификацията , но е задоволявал изискванията на съдебната практика във Византия. Еклога заедно с другите старобългарски закони – Закон земеделски, Закон градски и др. Била преведена на старобългарски и през Първото българско царство служела като източник на българското феодално право.

След свалянето на иконоборците по време на Македонската династия бил извършен повраткъм възстановяване на Юстиниановото право в неговия първоначален вид. По време на Македонската династия в края на 1Х век били съставени т.нар. Базилики /царски закони/ - законодателен сборник в 60 книги, в които било предадено на гръцки цялото съдържание на императорските конституции и фрагменти от класическите юристи. Към Базиликите били при-

бавени и схолии- тълкувания , част от някои са били от съчиненията на професорите от Цариградската и Бейрутска школа. Понеже Базиликите били много обемни появили се различини извлечения като най-известно е Шесткнижието на Арменопуло /към средата на Х1V век. То е било широко разпространено, като се прадполага че е използвано и в съдилищата у нас по време на турското робство.




  1. Рецепция на Римското право.

След Влекото преселение на народите РП останало да се прилага на изток от Византия.

На запад то било изместено от обичайното право, което донесли със себе си германските племена.

Още през Х!! Век обаче тъй като италианските градове търгували със Изтока в Италия се появила нужда от по-съвършено право. Учените от Болоня изучавали римските правни източници, като се стараели да ги обяснят чрез бележки към тях. Тези бележки се наричали “глоси”, а изследователите глосатори..През Х11 век РП било прието /реципирано/ за действащо право в италиянските държави. От там то се разпространило и в другите страни. Неговото разпространение било подпомогнато от възникналата през Х1Vвек школа на “постглосаторите”. Това са тези юристи, които се опитали да приспособят римското право към меството. Те не са изследвали РП, а са работели в/у съчиненията на глосаторите.

Най-напред РП от Италия е пренесено във Франция. То е проникнало в южната половина, която получила названието “страна на писаното право”, в северната половина се прилагало самво при липса на обичай и сая наричали “страна на обичаите”. Прилагането му във Франция е прекратено с издаването на Наполеоновия кодекс през 1804 г.

През ХV век РП се прилага и в Германия като общо имперско право, когато няма противоположен местен обичай. Действието му в Германия е отменено с новия граждански кодекс от 1900 г.

  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница