Бойко Борисов: Няма да ме уплашат с протести

„Като искат протести, да си изберат такива като Сергей Станишев, Иван Костов и Жан Виденов да фалират държавата. Светът лети в пропаст и ние искаме да направим така, че нашата държава да не лети в тази пропаст“, каза още Борисов.

За стачката в БДЖ

Не ме притеснява това, че ще стачкуват. Истинското ми притеснение е, ако министър Московски не успее да се договори с кредиторите в Германия, коментира Борисов. Тогава 150 млн. евро директно канцлерът Ангела Меркел трябва да ги предвиди в германското правителство, защото ние няма да можем да ги платим, обясни премиерът „Тези хора прекрасно са знаели, че БДЖ всяка година е на държавна дотация. Да са стачкували тогава. Доброто управление е да съумеем да разсрочим кредитите. Това предприятие трябва да стане печелившо“, категоричен беше Борисов.

За фермерските протести

„Те искат да ни съборят правителството, защото са получили повече пари с 50%. Ами да го съборят. Гръцките фермери си блокираха, блокираха и така се наблокираха хубаво в Гърция, че да не си им на мястото“, каза премиерът за протестите на зърнопроизводителите. Той обясни, че когато кабинетът му е дошъл на власт, земеделците получавали 450 млн. лева на година, а животновъдите – нито лев. „Средно на година с близо 450 млн. повече давахме за сектор земеделие. За 2012 г. зърнопроизводителите специално получават 1 млрд. и 260 млн. лева. Събирали се онзи ден в Пловдив, от „Бентли“ им започват колите “, заяви Борисов.

За исканията на полицаите

Щях много да им се радвам на полицаите, ако бяха протестирали, когато всички в парламента говореха как не били реформирани, как получавали най-много пари, каза Бойко Борисов. „Казал съм на министър Цветанов да се срещнат днес (бел. ред. - вчера). Когато откликнахме, че в службите за сигурност имат повече привилегии от необходимото и започнахме да ги отнемаме, сега изведнъж хайде протест. Добре, протест. Партиите умишлено насадиха в обществото, че МВР получава повече пари“, допълни министър-председателят.

За здравеопазването

„Даваме 3,250 млрд. лева за здравеопазване – рекордно, което гарантира много по-добро здравеопазване. Мисля, че много повече се стараят в болниците. Заради няколко лекарски грешки да се хвърля всичко върху лекарското съсловие, това не е правилно. Истински съжалявам за загубилите живота си хора“, каза Бойко Борисов. Той уточни, че „имаме страхотни лекари, за съжаление някой път се случва грешка“. Според него обаче е неприемливо да кажеш на една бременна жена: „Ходи по улиците, разхождай се."

Като казахме, че ще правим реформа в спешната помощ, те веднага казаха – ние ще стачкуваме. Да стачкуват, ние ще си направим реформата, допълни премиерът.

За личностите на деня

За Тотю Младенов и за това, дали ще го отстрани, Борисов заяви: „Сега се бори като тигър. Нека да се справи с всичките тези реформи, защото искам да продължим до края с тях.“ За Волен Сидеров и „Атака“ премиерът коментира, че не се интересува от тази партия.

„Не се интересувам от това, което говори Сидеров. Всеки ден да ме пита някой защо жена ми избяга, да ми се върне парламентарната група, хайде малко по-сериозно. Аз се мъча цял ден с трактористи, земеделци, полицаи, учени и става въпрос все за пари. С цялото ми уважение към Волен - да си гледа партията, семейството, нито искам да ми се бъркат, нито аз на тях“, подчерта Борисов.

За футболната класация

Премиерът коментира и класацията за „Футболист на годината“, в която мери сили в оспорван двубой срещу Димитър Бербатов. „Ако стана „Футболист на годината“, ще си взема наградата – няма как да се призная за слаб играч“, заяви Бойко Борисов. Премиерът допълни, че ако Христо Стоичков го беше попитал за съвет, той щеше да му препоръча да не приема званието „Доктор хонорис кауза“ от Пловдивския университет. Борисов уточни, че самият той често получавал покани от университети за подобни отличия, но отказвал.

Преди броени дни комикът Любо Нейков поиска думата в "Нека говорят" по повод смъртта на родилката Надежда в "Шейново": "Не бързайте да уволнявате и отстранявате от длъжност лекари! Защото става дума за най-добрите ни лекари, които трудно ще заместим. Преди 10 години загубих дете. Имало ли е грешка, не знам. Но не обвиних лекаря, който не успя да ми помогне. Помогнал е на десетки други, на мен не успя. Сега уволняват от "Шейново" д-р Ковачева, емблемата на болницата, която спаси жена ми. Това е огромна грешка".

Едно е ясно - здравеопазването ни е затънало в тежки и сериозни проблеми. Трудно ще бъдат решени. Но ще стане още по-трудно, ако в системата тръгне лов на вещици.


ПЕТЪР МОСКОВ:

Премиерът не е свещеник, за да говори за морал
Александра Коларова

Министър-председателят не е свещеник, за да говори за морал. Той има законодателна инициатива, има мнозинство, с което може да промени това и ние го призоваваме да го направи. Това заяви вчера Петър Москов, зам.-председател на ДСБ. Той представи изготвен доклад от партията по повод зачестилите смъртни случаи в болниците. В доклада е отбелязано, че управляващите прикриват липсата на воля и компетентност да посочат и решат истинските проблеми, като превръщат лекарите в мишена за справедливия гняв на хората.

ДСБ препоръча премиерът да поеме лична отговорност за здравето на нацията и да започне реформа на системата. До две седмици Борисов да докладва в парламента конкретната си програма и да покаже нейното финансиране с бюджета за 2012 г., настояват още тъмносините. Според тях министърът на здравеопазването трябва "да престане да краде от личните здравни осигуровки на гражданите, за да плаща законовите си задължения на правителството.

Изпълнителната власт и мнозинството на ГЕРБ да въведат ефективен контрол, който да спре източването на здравната каса. До края на годината парламентът да узакони правата и задълженията на пациента. Според тъмносините Народното събрание и правителството трябва да предложат ефективна система за управление и отговорности на болниците за лечението на пациентите.

Проф. Генка Петрова завършва фармация през 1984 г., а през 1991 г. и икономика в УНСС. По-късно специализира „Здравна икономика” в университета в „Кентърбъри бизнес скуул”. Външен експерт е в Международната организация по фармакоикономика и проучвания на резултатите от здравната терапия. Занимава се основно с фармацевтично законодателство и фармакоикономика. Преподава във Фармацевтичен факултет от 1985 г. Работи в катедрата по „Организация и икономика на фармацията”. В момента е зам.-ректор на Медицински университет-София по научната дейност.

- Проф. Петрова, колко млади специалисти се обучават във Фармацевтичния факултет?

- Ежегодно приемаме около 120 студенти по държавна поръчка. От 2007 г. вече имаме право да работим по същите правила и за граждани на ЕС. Приемаме и около 50 чуждестранни студенти от страни извън Европейската икономическа общност. Освен това от няколко години разкрихме обучение на английски език. Нашата основна цел за въвеждането му бе да станем по-атрактивни за европейските граждани, тъй като допълнителното едногодишно изучаване на български език удължава следването излишно и повишава цената. Това обучение ни донесе както позитиви, така и негативи, но се оказа атрактивно за всички, тъй като привлече студенти от ЕС, от страните извън него и от Третия свят.

- Успяват ли младите фармацевти да се реализират успешно след дипломирането си?

- Всички - на сто процента. Все още няма безработица в този сектор, въпреки че с откриването на още два факултета в Пловдив и Варна рязко се увеличи броят на ежегодно обучаваните и дипломирани. Ние продължаваме да се придържаме към стандарта отпреди 20 години – 150 души, от които 120 по държавна поръчка, български граждани, както казах. Засега Варна няма випуск, но в Пловдив през последните години се дипломират по 250 фармацевти, което поставя много въпроси. Получи се едно пренасищане, защото преди 10 години София бе единственият град с фармацевтичен факултет и онзи прием от 120 до 150 души удовлетворяваше нуждите на цялата страна. Вярно е, че немалка част от нашите новозавършили студенти вече намират своето поприще в Европа. Те са много търсени специалисти в целия ЕС. Това до известна степен оголи нашия пазар, но, от друга страна, е вярно, че държавата няма никаква политика по отношение на аптеките. Техният брой непрекъснато нараства и ако навремето имаше 1200 държавни аптеки, сега са 4000. Очевиден е гладът за специалисти, но друг е въпросът колко е нужна на българския народ една толкова силно конкурентна среда.

- А на какво се дължи желанието на младите специалисти да напускат страната?

- Според мен това преди всичко се дължи на икономическите причини, но може би и от желанието да видиш друга култура и друг свят. Аз лично пътувам от 1991 г. по различни проекти на ЕС, включително от 10 години съм гост-лектор в Белградския университет, от 5 години в Университета в Нант. Мога да ви кажа, че тази среща с другите държави и техните постижения обогатява изключително много. Това е интерактивен процес, ние даваме и получаваме знания, култура, мироглед, широчина, така че светът е много глобален. Не можем да кажем „не” на това, но държавата трябва да си даде сметка, че едно обучение по фармация струва 6000 лв. на година, за 5 години това са 30 000 лв., които ние инвестираме като страна в тези млади хора. След като заминат, нямаме възвращаемост от този ресурс.

- През лятото фармацевтите протестираха заради възможността хора без такова образование да продават медикаменти в аптеките. Има ли някакво развитие по казуса?

- Това е едно закононарушение, защото в абсолютно целия свят лекарствени продукти по лекарско предписание изцяло се отпускат единствено и само от фармацевти. Аз и тогава казах, че дейността на фармацевта не се ограничава само с продажбата. Това е да познаваш пациента, заболяванията, химичния състав и сложната структура на лекарствата, взаимодействията и противопоказанията. Тоест при едно некомпетентно и непрофесионално поведение рискът е за сметка на пациента. Ние протестираме не за сметка на това дали аптеката ще реализира търговия или не, а че тя по закон е едно здравно заведение и е редно да работи като такова. Аптеката е обърната към пациента, не към търговската част. Този сектор за съжаление много се комерсиализира от изключително агресивното и мащабно навлизане на лица, чийто бизнес и пари са с неизвестен произход.

- Съществува ли монопол в българския фармацевтичен бранш?

- Да, на две нива. За България са много характерни т. нар. вертикални структури. Производител притежава склад за търговия на едро, както и верига от аптеки. По европейското законодателство тази вертикална интеграция е забранена. Тя изрично поставя условия производителят да може да разпространява само собствени лекарства. Търговецът на едро не може да притежава аптеки. Тоест директивата така третира лиценза за придобиване, че лицата, на които е издадено разрешение за търговия на едро, не могат да притежават такова и за обслужване на населението. Логиката на европейското законодателство е много ясна. Тези вертикални структури са един монополен играч срещу държавата. В България, както и в преобладаващата част от европейските страни, 70 до 80% от лекарствения пазар се заплаща с обществени пари. И когато един монополен играч всъщност предоставя услугите си на НЗОК, той може да изисква условия, които не са съпоставими с принципите на конкуренцията.

- Оказва се, че България нарушава европейското законодателство. Правили ли сте опити да подадете сигнали до европейските институции?

- Да, аз мисля, че са правени много такива опити. Българският фармацевтичен съюз многократно сезира Асоциацията на фармацевтите в ЕС. Също така известихме българското правосъдие. Имаше определени решения на Конституционния съд, но за съжаление при нас се смята, че специфичните закони, в случая лекарственият, не могат да коментират въпросите за собствеността. Европейското законодателство също не коментира този казус, но поставяйки забрана за получаване на лиценз от едни и същи структури, то просто дефинира кой има право да се занимава с тази дейност.

- А може ли да се каже, че самите дистрибутори оказват натиск върху аптеките?

- Да, може. Защото, когато един търговец на едро принадлежи на един производител, той обикновено, и това е широкоразпространена практика в България, заедно с поръчките за други лекарства, държи да се поръчват и медикаментите на този производител, независимо дали аптеката иска или не.

- Спекулира ли се с цените на лекарствата?

- Не, не се спекулира. Българското население трябва да разбере едно много важно нещо, цената на лекарствата не се формира в аптеката. 70% взема производителят, 16% - държавата под формата на ДДС, и останалите 14 на сто си ги разпределят търговецът на едро и аптеката. Това е надценка, която им служи да покриват разходите си.

- Крие ли рискове за здравето употребата на генерични медикаменти?

- Категорично не. Борбата за утвърждаването на генеричния лекарствен пазар в САЩ например се води от 50 години. За изненада на българските граждани САЩ са най-големият генеричен пазар. 40% от стойността се формира от производство на генерични продукти и тези продукти удовлетворяват 60 до 80% от нуждите на хората. Не бива да се смята, че генеричната индустрия воюва с оригиналната. Генеричните лекарства минават същата оценка за качество, безопасност и ефикасност като оригиналните, но могат да се появят на пазара едва след като изтече 20-годишната монополна защита на оригинала и чак тогава стават конкуренти. Генеричните медикаменти предлагат по-ниски цени. Онова, което се спестява от генеричните лекарства, отново отива за оригинални продукти, то не отива другаде.

- Съществува ли напрежение между аптеките и НЗОК?

- Има разминавания, когато закъснеят плащанията, когато често се променят правилата, но Българският фармацевтичен съюз реагира непрекъснато на тези промени и се стреми да коригира отношенията.

- Младите специалисти у нас все повече се конкурират от свои колеги, завършили в страни като Украйна, Македония и Молдова. Нужно ли е повишаването на образователния им ценз и могат ли да работят наравно с колегите си, завършили тук?

- Нямаме нищо против конкуренцията, проблемът е дали те наистина са завършили. Защото вече няколко случая скандализираха обществото. Става дума за лица, които дори не са напускали територията на България, а всъщност са се обучавали редовно в Украйна. Или пък са ходили за десет дни в годината и са положили всички изпити, чули са всички лекции и упражнения. Разбирате, че това е некоректно към всички останали.

- Цитирахте фрапиращи случаи, възможно ли е такива лица наистина да работят в някои от аптеките у нас?

- Възможно е. Можете да попитате проф. Ламбов, който е член на комисията по признаване на документи. Тези фрапиращи случаи са разглеждани там. Те бяха обсъждани и в пресата преди две-три години. Колежката от Силистра беше отказала да впише в регистъра на фармацевтите една госпожа, която през цялото време беше работила в аптека като санитарка и след три години се появява с диплома от Украйна, без изобщо да е напускала града. В малките градове хората се познават, този случай много нашумя.

Като пациентска организация нашето единствено желание е изследването с изотопи на ПЕТ скенера да е безплатно за пациентите, допълва и Яна Георгиева от Варна. Според нея това трябва да е основната грижа за всички, които наистина защитават интересите на пациентите, а не организирането на самите търгове. Не разбираме от провеждането им, ние сме пациенти, а не директори на ведомство, допълни тя.

„Не знам откъде Теодора Захариева е толкова наясно с процедурата за организиране на търгове. Тя е пациентка, работила е като сервитьорка. Тя си работи като едноличен търговец, има и Център за защита на пациентите. За да коментираш нещо, трябва да си участвал в него, да го познаваш отвътре,- каза още Георгиева. - Решения, свързани с лекарствата, са от компетенцията на националните консултанти. Аз не мога да определям какво е необходимо.

Мисля, че е редно други хора, а не пациентските организации да се произнасят за търговете." Във Варна е монтиран първият за България ПЕТскенер преди повече от 2 г. Преди време, когато се сменяли правителствата, имало период, когато се опитали да искат пари от онкоболните за високотехнологичното изследване. Тогава се намесило пациентското женско сдружение от Варна.

„Това беше недоразумение. Проведохме много срещи със здравния министър и въпросът се реши. Никой във Варна не плаща за изследване на ПЕТ скенер нито стотинка.

Нуждаещите се записват и чакат реда си. Понякога той идва за пет дни, а друг път - след 10-20 дни", разказа Георгиева. Според нея идеята и ние да имаме циклотрон е много добра. Сдружението на онкоболни подкрепя всяка иновационна грижа, както и новите технологии, които са в полза на хората. Затова било важно доставките на изотопи да бъдат редовни.

Още една родилка почина, този път инцидентът е в Първа АГ болница (известна като „Тина Киркова"), научи „24 часа" от свои източници. От здравното министерство само потвърдиха, че са информирани за случая. Назначена е проверка. Повече подробности не са известни. Няма информация и за съдбата на бебето. Вчера вечерта ръководството на болницата не бе открито за коментар.

Това е трети смъртен случай на родилка само за около месец. Годишно в България около 7 бременни губят живота си при раждане.

Първата бе 19-годишната Деяна Георгиева, която роди в „Шейново" на 12 септември. Почина 42 дни по-късно - на 24 октомври, в Александровска болница, след като бе лекувана общо в 4 болници. В две от тях - „Шейново" и „Пирогов", има пропуски, констатира проверка на агенция „Медицински одит". Причина за смъртта е анаеробен сепсис, но така и не се разбра откъде е тръгнала инфекцията. Резултатите от аутопсията са готови, предадени са на здравното министерство, съобщиха от Александровска болница.

Втората жена от черната серия бе 35-годишната Надежда Узунова, която колабира и почина при раждане в „Шейново" на 21 ноември. Жената дошла с болки още сутринта в неделя, но е върната два пъти от дежурната лекарка, защото нямала достатъчно разкритие.

Към 2 ч през нощта срещу понеделник Надя отново идва в болницата, защото контракциите много зачестяват. Още преди да я приемат обаче, припада на входа на „Шейново". Опитите за реанимация се оказват несполучливи и тя умира от „белодробен инцидент", както съобщава ръководството на болницата. Предварителният протокол от аутопсията обаче сочи, че грешна интубация е причинила смъртта. Това твърдят близки на починалата, като цитират заключенията на документа. След двата инцидента директорът на „Шейново" д-р Иван Костов подаде оставка.

Потърсихме гледната точка на икономиста Емил Хърсев за това какво се случва със социалната държава у нас по повод анализа на сп. “Тайм”, който препечатахме в съботния брой (факсимилето долу). Текстът бе за това как дълговата криза и застаряването на населението налагат много сериозно ремонтиране на социалната държава в западния свят.

Как точно мерим социалността на една държава? Аз бих използвал процента от БВП, който се преразпределя за социални цели.

Възловият въпрос е колко произвеждаме. И понеже произвеждаме малко, големият дял преразпределение у нас се транслира в постна кошница, която пълним.

Факт е, че в материално изражение преразпределеното е по-малко, отколкото в държави в Западна Европа, които разпределят същата част като нас.

Причината е, че просто общият продукт, който произвеждаме и съответно разпределяме, е по-малък. Ако произвеждаме примерно по 3000 евро на глава от населението годишно, като разпределим 30%, за да раздадем, няма как да достигнем нивото на материална полза от това разпределение, което, да речем, е в страна с 30 000 евро производство на глава от населението, която разпределя 10 на сто от брутния си продукт.

Разбира се, трябва да имаме предвид, че в богатите държави голяма част от това социално преразпределение се плаща със заеми, не го вземат от собствените си производители. Оттам се получават тези огромни размери преразпределение в Западна Европа. Но на това дойде краят. Пазарите просто не могат да поемат повече дългово финансиране.

Бедни сме и дори 100% от брутния си продукт безвъзмездно да разпределяме (тогава ще станем 100% социална държава!), какво ще се получи - всеки с купон и каквото му е отредено - това. Но тогава БВП, разбира се, ще падне, защото хората няма да работят. Знаете колко е производителността на робските общества?

Робът работи, докато го гледа надзирателя.

В България не става дума за свиване точно на социалните разходи. Сега на дневен ред е свиване на абсолютно ненужни субсидии. В това отношение вече много е направено - нямаме кой знае какви субсидии на губещи предприятия, но виждате - БДЖ е сериозен проблем, плащаме за най-много полицаи на глава от населението и т.н.

Или да вземем субсидиите за земеделските производители. Не случайно Европа намалява субсидиите за земеделие. Защото, какво се получава - облагаме всички с данък и плащаме на едни хора да произведат едно нещо. А защо не плащаме за производство на друго нещо? Производителят трябва да получава възнаграждението си от пазара - изцяло и в максимално възможната степен.

Има няколко прости и ясно видими принципа. Първо, , икономиката и фискът не могат да бъдат небалансирани. Отделното стопанство - било Франция, САЩ, или на която и да е държава, не може да потреби нещо, което не е произвело. Да, може да вземе назаем и да го потреби, но после ще трябва да го връща. Има предел, в който отделното стопанство може да задлъжнява, но този предел е достигнат.

Повече назаем няма да може да се яде.

Трябва да се спазва принципът: не може да разпределяме повече, отколкото произвеждаме.

Второ - важният въпрос е колко може да изземем от този, който произвежда, за да правим с иззетото леви, десни и каквито и да е политики.

Отговорът, емпирично доказан (и България е една от страните, където тези опити бяха провеждани на живо) е следният - държава, която посегне да вземе повече от 40% от БВП, много бързо докарва икономиката си до атомизиране и скриване в сивия сектор.

Икономиката изчезва, стопява се, не може да понесе по-голямо натоварване.

След като е произведена сумата хикс БВП - било 3000 или 30 000 евро, и сме иззели 40 на сто, с него може да правим политики - леви, десни или каквито и да е. Това вече е извъникономически въпрос.

Още по 5-има полицаи на глава от населението ли да наемем; или пет години по-рано ли да пускаме в пенсия; или да имаме железница която в четири вагона да вози двама души и обслужващите да са повече от пътниците; или да плащаме на зърнопроизводителите нещо, което после ще го изнасяме на цена, по-ниска от себестойността му, и ще покриваме загубата от субсидията; или ще поддържаме Кремиковци; ще правим магистрали, ще даваме повече пари за болници - това са въпроси извън икономиката.

Левите политики могат да бъдат разумни и неразумни, десните също.

И едните, и другите могат да създават условия за по-висок икономически растеж. Например в една държава с хубави магистрали икономиката ползва тази инфраструктура и произвежда повече. Или - един по-отпочинал, щастлив народ вероятно произвежда повече. И т.н.

Във всички тези изчисления има един голям въпрос - как мерим икономиката при наличието на голям дял сив сектор. Тук си струва да отбележим, че почти всички бивши социалистически страни на изток от нас, всички от бившия СССР, в това число и прибалтийските републики, имат по-висок дял сива икономика от България.