ГЛАВА ОСМА – НАРАСТВАНЕТО НА ЦАРСТВОТО

ГЛАВА ОСМА – НАРАСТВАНЕТО НА ЦАРСТВОТО

Божиите синове не трябва да се страхуват с минаването на времето, защото времето е на наша страна. Историята изработва нашите цели, които са според Божия план за вековете. Преди почти четири милениума Бог се яви на Авраам с обещанието, че чрез него и неговото потомство всички семейства на земята ще бъдат благословени. Авраам беше само един човек посред езическия свят на фалшиви богове и суеверна религия. Как може да се реализира такова обещание? Трябваше ли да създаде организация, да измисли стратегия и да започне да записва работници, които да помогнат за осъществяването на целта? Въобще не! Той стоя във вяра в Бога, който обеща и не залитна в неверие. Той не направи нищо повече от това. Той разбираше, че това беше Божията странна работа, а не човешка.

Минаваха векове монотонно и без особени събития до деня, в който Бог се яви на Мойсей в горящия храст в задната част на пустинята. Набързо се задвижиха събития, които изкараха умноженото семейство на Авраам от Египет и ги оформиха в нация в подножието на планината Синай. Четиридесет години по-късно Бог им даде тяхната земя в Ханаан, според обещанието Му към техния баща Авраам, и накрая те станаха сила, която да може да се брои сред народите. След това минаха петнадесет столетия докато ангел Гавраил беше изпратен при една млада девица в Назарет, за да извести: „ето, ти ще заченеш в утробата си, и ще родиш син, и ще Го наречеш Исус. Той ще бъде велик, и ще бъде наречен син на Всевишният, и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. И Той ще царува над дома на Яков завинаги, и Царството Му няма да има край“ (Лука 1:31-33).

Исус дойде в този свят по времето на римската империя. Беше разпънат на римския кръст, беше пронизан с римско копие. Но, слава на Бога! Той разчупи връзките на смъртта, строши мощта на Рим, и възкръсна като побеждаващия Христос. И не само това, той се възкачи като победител над греха и над всички сили на тъмнината, свеждайки до нула княза на този свят, донасяйки вечно изкупление и вечна надежда за един изгубен свят и примири всичко със Себе Си. Той седна от дясната страна на Величието на Високо и изля върху първите поданици на Неговото Царство дара на Святия Дух. Божието Царство беше родено, и събра от юдеи и езичници огромно множество в лоното си. Какъв поток на светлина, на слава и на сила слезе върху света чрез служението на смирените последователи на Агнето!

Какви славни дни бяха това! Как Бог благослови хората Си! Мощни чудеса и знамения се извършваха докато Бог потвърждаваше Своето слово със следващите го знамения. Божието слово помазано от Святия Дух, помете света както огъня помита храст. То обиколи планините и прекоси океаните. Накара царе да треперят и тирани да се страхуват. За тези първи християни се е казало, че са обърнали света с главата надолу…толкова беше мощно тяхното послание и дух! Познаването на славата на Господа покри земята както водите покриваха морето. Езичеството се срути. Мощната римска империя закри езическите си храмове, прибра в ножницата си меча на преследването и седна като ученик в краката на Христос и на Неговите апостоли. Исус каза: „Аз ще изградя църквата Си“ и Той я изгради!

Сега са минали две хиляди години и нищо ново не се е случило! Но ….не можете ли да видите прогресията? Бог се яви първо на един човек, Авраам. Ясно се вижда, че от Авраам произлезе нация. От тази нация дойде Христос. От Христос дойде църквата. И сега, от църквата, ще се роди мъжкото дете, изявените Божии синове, определени да управляват народите с желязна тояга. Служението и управлението на синовството е готово да бъде освободено върху народите по земята.

Ние сме на прага на удивителни събития! Господ Бог на вселената суверенно ще инжектира Себе Си още веднъж в света на човечеството. Божиите синове сега стоят на крилата. Всеки ден ни води по-близо до реализирането на това славата на Господа да покрия целия свят, променяйки и трансформирайки народите, всички хора, всички култури и всичко. Народите ще обичат и ще служат на единния истински Бог и Баща, и ще спрат да воюват. Самата земя ще бъде променена, възстановена в първоначалното й състояние в Едем. Всички народи ще бъдат освободени от робството на покварата, греха, болестта, скръбта и смъртта. Чудесно е, че сме призовани и избрани в това място на историята да влезем в Царството. Пророците са пророкували за този Ден и аз не се съмнявам, че някои от нас ще видим силата и славата му със собствените си очи по време на нашия живот.

Идния век ще бъде такъв, в който ще видим пълнотата на Бог в действие чрез Неговите синове, демонстрацията на мощната сила на Божието Царство. Ние не чакаме някакво жилище на върха на хълма, или колиба в ъгъла на земята на славата, или бели нощници, или арфи, или палмови клонки, или потапяне на краката в някакъв небесен поток. Има работа за вършене! Битка за водене! Победа за печелене! Враг за побеждаване! Слава за сдобиване! „И повече няма да има смърт“. Това е Божията воля за човечеството НА ТАЗИ ЗЕМЯ, не някъде си в някакво далечно небе. И това е, за което се отнася нашето синовство! Ако само Божиите светии можеха да имат едно отворено видени, което да им даде възможност да разберат славата на Божието намерение на земята, и избирането на човека. Автора на Евреи говори за онези, които са „вкусили от небесния дар, и са направени участници на Святия Дух и са вкусили от доброто слово на Бог, и от СИЛИТЕ НА ИДНИЯ ВЕК“ (Евреи 6:4-5).

Исус каза относно мощните чудеса, които Той извърши: „Вие ще вършите по-велики дела от тези!“ Но последователите на Исус до сега вършили ли са някакви по-велики дела от тези, които Той извърши? Книгата Деяния не ги е записала. Нито пък посланията. Нито църковната история. В стоте години след възстановяването на кръщението в Святия Дух в църквата, в петдесетте годни или повече след възстановяването на петкратното служение, дарбите на Духа и пророческия поток, виждали ли сме извършването на някакви по-велики дела от възкресяване на мъртвите, очистване на прокажените, ходене по водата, утихване на бурите, превръщане на водата във вино?? Знаем, че не сме!!

Според Евреи 6:5 всички знамения, дарби, чудеса и слава, които сме преживяли са просто вкусване, едно малко изпробване на МОЩНИТЕ ДЕЛА НА ИДНИЯ ВЕК, ПО-ВЕЛИКИ ДЕЛА ОТ ТЕЗИ, КОИТО ИСУС ВЪРШЕШЕ ПРЕДИ 2,000 ГОДИНИ!! Ние сме видели само първите плодове на това, което Бог ще направи чрез Христовото тяло на тази земя.

Виждали ли сме изпразнени болници, мъртвите възкресени нетленни, естества променени, народи обърнати към Бог, съдбоносните проблеми на бедност, престъпност, насилие, войни, поквара и околната среда разрешени, цялата световна система трансформирана? Още не. Но дори „по-велики дела от тези ще видите“ когато славния ум на Христос управлява и царува на земята чрез изявените Божии синове, носещи НАРАСТВАНЕТО НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО! Пълнотата на това, което, до сега, е било просто вкусване ще бъде нормалните дела в полза на човечеството в този нов век на Царството. Следващата диспенсация ще бъде толкова различна и толкова по-славна както е била всяка предходна диспенсация до появата на следващата.

Тези, които сега са трансформирани от Духа и събирани в Божия Христос са новото създание (2 Коринтяни 5:17). Колко малко знаехме когато започнахме това чудесно пътуване в Бог, какви слави е приготвил Той за онези, които Го обичат. Божието намерение не е просто да направи частите на тялото на Христос ново създание, а да направи ВСИЧКО НОВО.

Божите синове сега са издигани в небесните места и стават едно с Христос, както е било божественото намерение от момента на раждането на творението „в диспенсацията на завършването на времената Той да може да събере всичко в Христос, това, което е на небето и това, което е на земята, в Него“ (Ефесяни 1:10). Вярвам, че Павел дава най-ясното прозрение в тази свръхестествена тайна, когато пише: „Според мен това, през което трябва да минем, е нищожно в сравнение с величественото бъдеще, което Бог е запазил за нас. Цялото творение стои на пръсти да види чудесната гледка на появата на Божиите синове. Света на творението все още не може да види реалността, не защото е избрало да бъде сляпо, а защото според Божието намерение то е било толкова ограничено – въпреки това му е дадена надежда. И надеждата е, че накрая целият сътворен живот ще бъде изкупен от тиранията на изменението и разлагането, и ще участва в тази великолепна свобода, която може да принадлежи единствено на Божиите деца!“ (Римляни 8:18-21, Филипс).

Каква славна свобода! Какво чудесно намерение! Каква чудесна надежда! Накрая цялото творение ще бъде издигнато в същата тази духовна, небесна, божествена и нетленна област, която Бог сега довежда в Своите синове. Божиите планове са големи колкото вселената! Но това не трябва да изглежда странно, тъй като Бог е създал всичките звезди и планети и всички, които ги населяват. Така че, нетрябва ли огромната вселена да се приспособи към целта на Божието Царство? „Защото така казва Господ, който е създал небесата; Самият Бог, който е оформил земята и я е направил; Той е не я е създал напразно, Той я оформи, за да бъде населена; Аз съм Господ и няма друг“ (Исая 45:18).

Бог е издигнал Своя първороден Син, Исус, до една издигната позиция над всичко, включително и вселената. Той Го е направил Глава над всичко за църквата, и цялата истина е, че Бог Го е поставил също и над всички началства и власти (Колосяни 2:10).

Той Му е дал цялата власт в небесата и на земята. Той Му е дал име, което е над всяко име, където и да е. Колкото до позицията, почитта, славата и властта, Исус е по-високо от всички други във вселената, и всичко е покорено на Него и събрано в Него. Той и Неговото управление от синове ще царуват докато всичко във вселената не е доведено до покорство на Него и не резонира с Неговия живот. Когато това стане, Исус ще предаде Царството на Татко, за да може Бог ДА БЪДЕ ВСИЧКО И ВЪВ ВСИЧКО (1 Коринтяни 15:24-28). Всичко във всички области, от дълбините на бездънността до висините над всички небеса, ще намери своята единствена глава в Христос.

Трябва да бъде ясно за всеки просветен ум, че Бог е в процес на правене на изцяло ново творение, или правене на всичко ново, не просто едно естествено творение, нито дори едно чисто духовно, а едно духовно-физическо. И Исус, първородният на този нов ред творение е БОГОЧОВЕК на трона на вселенската власт!

ГЛАВА ДЕВЕТА – НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО

В тази глава ще разгледаме значението, важността и великолепието на областта на небесното Царство. Евангелието на Царството не е добрите новини, че ще отидем някъде на някакво далечно небе и ще живеем вечно в един външен рай!

Отиване на място наречено небе не е това, което Исус имаше в ума Си, когато Той провъзгласи небесното Царство. Религиозната традиция относно „отиването на небето“ е толкова силна в християните, че изкривява способността на хората да схващат и да разбират това, което е писано в Божието Слово. Когато наблягаме на идеята за отиване в небето, за да живеем вечно, евангелието на Царството става несвързано. Проповедниците винаги правят глупавото изявление „ако човек не е новороден не може да отиде на небето“. ТОВА НЕ Е, КОЕТО ИСУС КАЗА! Това е нелепо извращаване на Словото на нашия Господ. Исус не говореше за отиване някъде – Той ясно каза, че ако човек не е новороден чрез Божия Дух не може да влезе в Божието Царство.

Защо хората си играят с Божието Слово? Защо изкривяват, променят, цитират смесено, представят смесено и извращават добрите новини на Царството? Невероятната тъмнина на плътския ум и невежата глупост на религията са, които правят това! Казвам ви днес, че евангелието на Божието Царство няма нищо общо с умиране и отиване на небето – то има всичко общо с управлението на Бог идващо на тази земя. Изкуплението не е промяна на местоположението, то е трансформация на начина на съществуване. Желанието на Татко не е един ден да оставим света и да „отлетим“ в нашето имение на небето. Неговото желание е да оставим света сега и да натискаме всеки ден по-дълбоко и по-дълбоко към дълбините на небесното Царство на земята.

„И аз Йоан видях святия град, новия Ерусалим, слизащ от Бог от небето, приготвен като булка украсена за съпруга си. И чух силен глас от небето казващ, Ето скинията на Бог е с хората, и Той ще живее с тях, и те ще бъдат Негови хора, и Сам Бог ще бъде с тях, и ще бъде техен Бог. И Бог ще изтрие всяка сълза от очите им, и повече няма да има смърт, нито скръб нито плач, нито ще има вече болка, защото предишното премина. И Този, който седеше на торна каза, АЗ правя всичко ново“ (Откровение 21:2-5). Възлюбения ученик Йоан, видя града слизащ от Бог на земята. Той не видя ние да отиваме някъде в пространството. Бог ще усъвършенства Своите избрани тук на земята, с божествен живот, който идва от Бог от небето, и те ще царуват над земята. „Изведнъж от небето дойде звук на фучащ мощен вятър…..и те се изпълниха със Святия Дух“. Ето скинията на Бога е с хората! И Той ще живее с тях! Бог идва да живее с човечеството! Това е властта и славата на небесното Царство на земята.

Все пак милиони християни си въобразяват, че ще отидат в един град на небето, за да живеят там с Исус вечно. Мнозина вярват, че някак си ще избегнат „голямата скръб“ като бъдат „грабнати“, отвлечени на небето.

Свидетелството на писанието е точно обратното на детинските суеверия на хората. Бог винаги е слизал при човека. Много отдавна в Едем Господ дойде и ходеше и говореше с Адам. В друг случай ние откриваме, че Господ се яви в Мамриевите полета и ходеше и говореше с нашия баща Авраам. Бог слезе в горящ огън и дим пред лицето на цялата събрана нация на Израел и им даде закона Си. Бог инструктира Мойсей да построи скинията в пустинята, за да може Той да има място за обитаване посред нашите израелски предшественици. Много години по-късно „Словото стана плът и живя сред нас“. Йоан видя града слизащ от Бог, и наистина той слиза от Бог.

Принципите на Божието Царство, праведността, мира и радостта в Святия Дух слизат от небето. Когато природата и характера на нашия небесен Баща са оформени в нас и Неговия скъпоценен ум управлява нашите сърца, Святия Град слиза на земята. С всяка победа над греха и болестите, над ограниченията, тъмнината и смъртта, Святия Град слиза на земята. Той ще продължи да слиза с развиването на тялото на Христос в пълният му ръст. „Твоето Царство да дойде, Твоята воля да се върши на земята както е на небето“.

Според възлюбения Йоан всичко на земята ще бъде трансформирано. Той говори за ново небе и нова земя. Той говори за всичко направено ново. Понастоящем небето и земята са напълно отделни състояния на съществуване, но в новия Град на Бог, който Йоан видя в духа, те повече не са две, а едно.

Света трябва да бъде спечелен за Бог, ще има едно трансформирано общество от хора на земята, и накрая земята ще стане небе. Смъртта ще бъде унищожена, и греха и скръбта ще побегнат. Когато Йоан използва езика на Исая относно града, който няма нужда от слънчева светлина, той го има предвид дори по един по-величествен начин. Бог в Христос ще бъде светлината за всеки човешки живот, всички народи ще ходят в тази светлина, и любовта и братството ще бъдат всичко във всички. Но той смело отстъпва от Старозаветната мечта за Ерусалимския храм. Той казва, че Сам Бог ще бъде храмът, и хората ще Му се покланят в дух и истина.

Поглеждайки назад към оскверняването и разрушаването, което беше сполетяло храма, който някога беше гордостта и славата на Израел, той казва в действителност: Е, нека да си ходи! В най-добрия случай това беше само един красив символ на една много по-красива реалност. Нищо не е загубено под руините на това, което е направено с ръце. Самият Бог е нашия Храм, Бог в Христос! Не се нуждаем от друг! Цялата земя е пълна с Неговата слава, и в Него ние живеем, движим се и съществуваме. Разрушавайки външното това ни връща към вътрешното, това отмахва локалното и временното, за да постави погледа ни на всемирното и вечното.

Небесното Царство е Царството от небето. Къде е небето? Какво е небето? Това място ли е? Планета ли е? Галактика ли е? Отвъд звездите ли е? Състояние на живот ли е? Различно измерение на живот ли е? Ако самият ни Баща е в небето, тогава трябва да знаем нещо за небето, защото то е източника на нашия живот, областта на нашия произход. Ние знаем това, защото Татко, който ни е създал живее в небето, затова ние сме от небето.

Казвайки, че Бог е в небето, Исус нямаше предвид да локализира или постави Бог на едно място. Той не ни говори за място, където е Бог и където Бог живее отделно от всички други места във вселената. Ако това беше случаят, тогава нямаше да има Бог някъде извън това място наречено небе. Онези, които мислят за небето като за място, обикновено мислят, че Бог е много далече. Някак си ние сме възприели идеята, че небето е много далече. Тази грешка се е промъкнала в много песни, които се пеят в църковния свят. Например: „Когато всички ние отидем в небето“ и „Няма ли да е чудесно там“ и химна „Има една щастлива страна много, много далеч“.

И дори в стария химн „Стария груб кръст“ ние пеем: „ТОЙ ще ме призове един ден в този много далечен дом….“ Как сме възприели тази концепция? Със сигурност не и от Исус или от апостолите! Когато Исус говореше с Никодим, Той каза: „Никой човек не се е качвал на небето, освен Онзи, който е слязъл от небето, сиреч човешкия Син, който е на небето“ (Йоан 3:13). Това означава, че Исус твърдеше, че докато Той седеше и говореше с този равин, Той Самият действително беше в небето. Това разбира се означава, че небето е тук сега.

Най-лесния начин да се разбере небето е да се осъзнае, че то е, където Бог живее. Следва въпроса, къде е Бог? На някоя планета ли е, на светлинни години от нас? Или е навсякъде, всеприсъстващ? Псалмиста Давид поставя този въпрос: „къде да отида от Твоето присъствие…….?“ (Псалм 139:7-10). Има ли някое място във вселената, където можете да драснете една черта и да кажете „Бог е до тук, нататък Бог не съществува. Ако пресечете тази черта ще напуснете Божието присъствие“?

Писанията свидетелстват, че Бог е преди всички неща, Той изпълва всички неща, и Той е по-велик от всички неща. Следователно, абсолютно ясно е, че където има неща, там ще откриете Бог. Има ли някое място, където няма неща? Ако има, човек никога няма да го намери. Тъй като Бог е създал всичко в Себе Си, и изпълва всичко със Себе Си, абсолютно сигурно е, че да откриете края на творението би означавало да откроете лимита на Бог. Бог е неограничен, безкраен, безграничен, непрестанен, неизчерпаем. Творението съществува съвместно с Твореца, затова няма край на космоса, защото няма край на Бог…

Чудесния атрибут на ВСЕПРИСЪСТВИЕТО е една от най-главните части на Божията слава. Божието всеприсъствие (което може да се каже и така, че Бог присъства навсякъде) се корени във факта, че Той поддържа всичко и изпълва всичко и е по-високо от всичките небеса. Това е свидетелството на писанието. Божието присъствие е с всичките Му творения от всеки вид, и във всяко място от владението Му. Засилете тогава разбирането си и дайте криле на въображението си, и дайте свят страх на сърцето си, докато се опитвате да размишлявате върху тези велики неща „които око не е виждало, нито ухо е чувало. Нито са влизали в човешко сърце…но Бог ги разкри на нас чрез Духът Си“.

Когато се опитвате да направите това, вие не можете да ограничите Божието присъствие само до едно място на земята, или в небето. Сега Всемогъщият Баща е изцяло и постоянно с всеки един от нас в цялата завършеност, и в цялата целокупност на Божеството.

В началото на 17-ти век Яков Бьоме, написал: „Ако искате да знаете за небето и какво е небето и къде е то, не трябва да хвърляте мислите си на много хиляди мили, защото това място, това небе на хиляди мили разстояние, не е вашето небе. Истинското небе не е сътворено място, а е несътворено място, и то не се намира на някое специфично място, но е навсякъде, дори на самото място, където вие стоите и действате. Защото когато духът ви във вас може да проникне през и отвъд собствената ви плът и живот, и може да хване най-дълбокото движение на Бог, тогава вие несъмнено сте в небето. И ако очите ви са отворени, трябва да виждате Бог навсякъде в Неговото Небе, защото Небето се намира навсякъде. Например, когато Стефан видя Небето отворено и Господ Исус от дясната страна на Бог, неговия дух не се пренесе някъде в космоса, но по-скоро духът на Стефан се придвижи навътре, в най-вътрешното място, където небето се намира навсякъде, защото Бог изпълва всичко. Има само едно Сърце, едно Същество, една Воля, един Бог, Всичко във всичко“.

Небето не е място, не е географско място – то е сфера или област на реалност. То е измерение на живот. То е ниво на съзнаване на Бог. То е точно толкова всеприсъстващо колкото и Бог е всеприсъстващ.

Небето е областта, в която Бог се познава чрез духа и то е областта, в която Бог може да бъде докоснат чрез Духа. Небето е навсякъде, то е по-близко до вас отколкото въздуха, който дишате, и дори по-близко от кръвта, която тече във вените ви.

В небето следователно, може да се влезе само ОТ ТОВА, КОЕТО Е ДУХ. Ето защо Исус говори за небесни неща на Никодим и каза: „Ако човек не бъде новороден, ако човек не бъде роден отгоре, ако човек не бъде роден от Духа, той не може нито да види нито да влезе в Божието Царство“.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116

Изтегляне 0.68 Mb.

Сподели с приятели: