ГЛАВА ТРЕТА – РОДЕНИ В ЦАРСТВОТО

ГЛАВА ТРЕТА – РОДЕНИ В ЦАРСТВОТО

„Истина, истина, ти казвам, ако човек не се новороди не може да „види“ Божието Царство“. (Йоан 3:3).

Божието Царство означава много неща за много различни хора, в зависимост от тяхното разбиране. Това е само естествено, поради многото изображения, чрез които идеята беше представена от Исус, а също защото хората са на различни етапи в своя напредък по пътя към Царството. Следователно това означава, че те са постигнали различни степени на растеж като Божии деца в Божието семейство. Исус каза, че човек трябва да се новороди, за да „види“ Царството. Тук откриваме Исус да слага предварителното условие за разбиране на Царството.

Но Той не каза, че след като е новороден човек веднага напълно вижда Царството. Духовното раждане е необходимото условие. Разбирането на Царството духовно и схващането на неговата реалност могат само да последват новорождението, а не да го предшестват. Докато не сте родени отгоре, вие нито имате способността да видите, нито потенциала да влезете в Божието Царство.

На първо място тогава, Царството не е естествено състояние, защото в него трябва да се влезе след едно ново духовно раждане. Човек не може да спомогне повече за второто си раждане, раждането в духовния свят, отколкото може да спомогне за първото си раждане, раждането му във физическия свят. Това идва от един друг свят. Той е роден от една по-висша област. Това е работа единствено на Бог. Това е една нова област, в която човек влиза под напълно нови условия. Това става достъпно чрез преживяването на нов живот, нова идентичност, ново гражданство, нов дух, нова природа, нова воля, ново отношение, нова способност и нова цел. Когато хората идват в света, те са родени извън Божието Царство, и не могат да виждат в него.

„Ако човек не се новороди не може да види Божието Царство“. Какво означава тази дума „да види“ тука? Всеки с духовно разбиране знае, че думите „виждам“ и „зная“ са идентични в своето духовно значение. Когато кажа на някой приятел нещо, което той не е виждал преди, и се опитвам да го накарам да го види, изведнъж през лицето му минава просветлението, което посочва разбиране. Той казва: „О, сега го виждам!“ Той няма предвид, че наистина вижда нещо с очите на плътта. Има предвид, че го „разбира“ или го „знае“. Така че Исус ни казва, че без новорождението човек не може да разбере, да схване или да познае Божието Царство. По-добре е да познаваш Божието Царство чрез духа отколкото да видиш с физическите си очи някакво „вечно“ или „външно управление“, което може да бъде наречено Божието Царство.

Ако Царството беше външно тогава всички пияници, проститутки, изнасилвачи, или атеисти щяха да могат да го видят. Имаше мнозина, които виждаха Исус с физическите си очи, но нито веднъж не видяха Божия Син. Те виждаха Христос, но не знаеха, че Той беше Христос. Виждаха чудесата Му, но не Го познаха. Те дори Го отхвърлиха, презряха Го и Го намразиха, докато Го гледаха. Можете да видите Самия Исус в човешка форма днес, но докато очите ви не са отворени, както стана с очите на двамата мъже от Емаус, вие няма да знаете, че Той е Христос. Милиони хора днес виждат Божия Христос, който е Неговото многосъставно тяло на земята, но не Го познават!

„Вижте, каква любов ни е дал Татко, да се наречем Божии деца, затова света не ни познава, защото не познаха Него“, (1 Йоан 3:1). Те ни виждат, но не ни виждат – не могат да ни познаят чрез духа. Но когато сте родени от Духа, вие виждате това, което другите очи не могат да видят. Вие виждате невидимото и вечното. Виждате Бог и виждате Божието Царство.

Естествения човек е мъртъв. Той е ням, глух и сляп за духовния свят на Бог. Да бъдеш сляп просто означава да нямаш виждане за това, което Бог желае. Естествения ум е много помрачен и е без разбиране. Единствено Святия Дух може да го събуди. Човешките усилия да просветят хората с дълбоките духовни неща на Бог винаги ще се провалят. ЕДИНСТВЕНО НА ХРИСТОС Е ДАДЕНА СИЛАТА ДА ОТВАРЯ ОЧИТЕ НА СЛЕПИТЕ, както люспите паднаха от зрението на Савел от Тарс, когато Исус ги махна.

Това обяснява защо Библията остава до голяма степен затворена книга за най-образованите, но необърнати или не-помазани хора, докато е отворена книга за много от най-обикновените и най-невежите вярващи. Това обяснява защо човек може да бъде образован и обучен във всички теологични степени, които всички духовни семинарии в света могат да му дадат, но въпреки това да бъде напълно сляп за великите духовни откровения, на безкрайните дълбочини и вечна слава в страниците на благословената Книга на Книгите. Това обяснява защо плътски мислещи хора, които са чели Библията и са я изучавали подробно, и знаят еврейски и гръцки, въпреки това не успяват да открият живия Христос или трансформиращата сила на Святия Дух или славите на Божието Царство. Тези хора не са видели чудесната надежда на осиновяването или крайното възстановяване на всичко в нейните страници. Изглежда странно, че с отворена Библия пред себе си те не виждат тези истини, които за нас са съвършено ясни. Но, в края на краищата, не е странно, защото тези неща са тайни известявани само на онези, които познават духовното ходене и са били свързани с Божието семейство чрез чудото на новорождението. Исус каза, че тези неща са били скрити от мъдрите и разсъдливите, но са открити на бебетата.

Исус каза: „Божието Царство е във вас“ и после каза „но то е като синапово семе и трябва да расте“. В началните глави на Библията, Едемската градина разкрива славата на небесното Царство на земята. То не е Царството В небето, то е небесното Царство, Царството, което води началото си в и от небесната област. Нашата молитва е Царството да дойде, така че Божията воля да се върши на земята както е в небето. Бог сега създава една нова реалност на земята, хора, които са небесни, но които ходят по земята. Те носят небето на земята със себе си. Те нямат желание да напускат земята, за да „отидат“ на небето. Те не търсят грабване или смърт. Те са град, който слиза от Бог от небето. „Ето! Скинията на Бог е с хората, и Той ще живее (в) тях, и те ще бъдат Негови хора, и Само Бог ще бъде с (в) тях, и ще бъде техен Бог“.

Тази нова реалност се оформя в избраните от Бог в този час и ще се разпространи из цялото творение. Бог създава нещо ново. Нова история започва. Нов свят идва на земята. Земята ще бъде изпълнена с Божията слава. Бог издига живота на Христос в хора и чрез Божиите синове. Той поставя семе на земята. Ние сега сме светлината на хората и светлината на света. Ние сега сме солта на земята. Ние сме новото семе за новия век. Божията цел за издигането на Христос в нас е чрез нас поколенията на човечеството да могат да бъдат издигнати от проклятието на греха и смъртта, към откровението на вечния живот и слава. Защо иначе Исус изцеляваше болните и възкресяваше мъртвите? Защо повдигаше бедните, хранеше гладните и подтиснатите? Защо докосваше, с чудотворна сила, безнадеждните и обладаните? Със сигурност не и за да им каже, че ще бъдат благословени след смъртта си в едно далечно небе там някъде!

Той донесе благословенията и ползите от Божието Царство на хората, големи и малки, точно тук на земята, защото Божието Царство беше наближило! Няма друго, което да се търси, защото скинията на Бога е с хората. Странно е как църквите на земята учат точно обратното! Те учат, че скинията на Бога е с човека в небето. Но целта на всичките изкупителни усилия на Бог е Той накрая да бъде Бог, когото хората ще видят на земята, Бог, който ще направи земята да бъде едно с небето, където Исус е Господ над всички хора и те, в Него, ще живеят в небесното Царство.

Бог има голяма цел в творението. Той направи небесата и земята. Той направи света за Себе Си като поле, в което да разкрива Себе Си и да прави видим кой е Той, в цялото съвършенство, мъдрост и истина на Неговото Същество. Творението има произход и цел, и този произход и цел са определени от мъдростта и желанието на всемогъщия Творец. Света около нас има значение. Той не е свят, както материалистичната наука предполага, който е дошъл от никъде, няма лична цел, където никой не знае накъде отива или какъв ще бъде краят. Срещу това ние можем да заявим: „Алелуя, нашия Господ Бог всемогъщият царува“. Творението дойде от Бог, то се връща обратно при Бог. Той царува над него, и то ще изпълни Неговото намерение, което напълно и абсолютно е едно славно намерение. То ще донесе на Бог постъпления на хвала и слава и обожание, каквито никое друго средство не може. Затова то има значение. То е полето на развитието за показването на Божията мъдрост, сила и слава, средства, чрез които Той прави Себе Си познат и разбран; средства, чрез които Бог е не само познат, но чрез които също ще бъдат постигнати една върховна радост и вечно блаженство. Това е тайната, без която творението не може да бъде разбрано.

Божията цел в човека далеч надминава красотата и славата на творението. Развиващия се модел на Бог в създаването на човека никога не се е променил. „И Бог каза: „Нека да направим човека по нашия образ, по нашето подобие, и така Бог създаде човека в собствения Си образ…“ В този текст е показано, че падението не е нормалното състояние на човека. Човека днес, както Адам, може да е далеч от Бог, все пак в сърцето си, както в писанията, ще бъде чуто свидетелство, казващо, че отдалечаването е дошло от себичната воля. Той може да живее в грях и скръб, но дълбоко в своята съвест човека знае, че този живот е в опозиция на волята и намерението на неговия Създател. Следователно човека в Божия образ е показан преди падението, за да потвърди гласа, който говори на всяко човешко сърце, и заявява, че въпреки че всички хора ходят като Адам, греха и смъртта не са част от Божият вечен ред, но са просто временна подредба в изработването на големия план на Бог. Правилното място на човека се вижда в Христос, последния Адам, изобразено от първия Адам преди да падне. Адам, в образа и славата на Бог, управляващ над всичките дела на Божиите ръце, е образа на човека в Христос, както Бог го е наредил.

Разглеждайки ръста, благородството и управлението предадени на Адам ние получаваме някаква представа за това какви същества сме. Човек в Божия образ и подобие! Интересно е да се отбележи, че Всемогъщия Творец оформи и създаде всичко в природата, в целите небеса и до дълбините на земята и след това, след като свърши и нареди всичко, Той ни дава истинската оценка на величието и целта на човека, когато казва: „Нека да направим човека в нашия образ и по нашето подобие, и нека те да владеят“. Човека следователно не е само най-важното създание на земята, но най-важното създание навсякъде във вселената. Можем ли да не виждаме чрез това, че Адам стоеше сред обширното творение като ОТКРОВЕНИЕТО ОТ БОГ за цялото творение?

Никога не ни е казано колко дълго Адам е живял в тази чудесна градина, където Божията слава е била разкривана чрез него в управлението и благославянето на творението. Но това славно царуване на чудо и мир под ръководството на един син в образа и подобието на Бог беше просто смътна фигура на деня, когато цяла компания от синове по Божия образ ще царуват в блясък над всичко и във всички области, във всички светове и всички неща на небето и на земята. Ние ще бъдем събрани заедно в единство с Бог в Неговия живот и намерение. Нашия Господ Исус Христос е първия и главата на тази славна компания, и представен и предвещан чрез първия човек, Адам, Той е връзката между Бога и творението.

НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО ОТВАРЯ ЗА НАС цялата сила, ресурси и способности на небесата и поставя на наше разположение всичко, което Бог има и е. Но трябва да има средства за изразяване. Трябва да има средства, чрез които Бог да може да обяснява небесни неща на език, който света да може да разбира. Божия Дух може да бъде навсякъде и да се движи навсякъде, но човешките, естествени очи не могат да виждат нещата на Духа. Няма начин, по който те да могат да се „настроят“ за този свят. Но света може да вижда движението на Духа В НАС! Света вижда движението на духа в хора живеещи на земята, и тялото на Христос е настроено да изразява, проявява, разкрива и тълкува Бог на света.

Бог сега усъвършенства Своите синове в мъдрост, святост, знание, благодат и сила и Бог ще постави този човек пред Своето творение и ще каже: „Ето го Моя образ и подобие. В този е Моето владение и Моята власт“. Това ще е сякаш Бог казва на Своето творение, че не е необходимо за тях да виждат Създателя, защото те ще видят този човек, когото Той е направил. Не беше ли това самата истина, която Исус говори на Своите ученици един ден, когато каза: „Не бях ли с вас толкова дълго време, а вие не Ме познавате? Този, който е видял Мен е видял Татко“. Същото ще бъде с всички святи Божии синове.