Преоткосиране и допълнителни реконструкции на комуникации на други ведомства за обект „Път е-85 (І-5) „Кърджали-Подкова” от км 342+639. 41 до км 367+427 и пътна връзка „Фотиново” от км 0+000 до км 2+368

Сервитутът на Път E85 (I-5) Кърджали – Маказа, от км 342+639.41 до км 367+427 и пътна връзка "Фотиново" от км 0+000 до км 2+368 попада на територията на област Кърджали. Трасето преминава по западния бряг на р.Върбица, през землищата на следните населени места: с.Балабаново, с.Върхари, с.Седлари, с.Садовица, с.Загорско, с.Птичар, с.Рогозари, с.Великденче, с.Илийско, с.Самодива, с.Брегово, с.Карчовско, с.Върбен, с.Островец, с.Първица и с.Хаджийско, без да засяга регулацията.

Контурът на участъците за преоткосиране като нов сервитут на основното трасе на Път E85 (I-5) „Кърджали - Маказа” - засяга 16 землища в 3 общини.

Засегнатите земи са основно ниви и пасища от ІV до Х категория – 82,520 дка, горски територии – 29,124 дка, транспортни територии – 1,293 дка и водни площи – 0,022 дка.

Общата площ на засегнатат при откосирането територия е 112,959 дка.

РЕКОНСТРУКЦИИ

За отчуждаването на засегнатите от реконструкциите имоти, е изработено допълнение към парцеларния план за елементите на техническата инфраструктура.

При реконструкцията се засягат следните землища:

• Община Момчилград:

- землище с. Балабаново;

- землище с. Седдари;

- землище с. Загорско;

- землище с. Птичар.

• Община Кирково:

- землище с. Върбен;

- землище с. Хаджийско.

В следствие на реконструкциите на водопроводите има трайно засегнати земи и такива с режим на ограничено ползване. Засягат се 6 землища, като трайно засегнати са 0,067 дка земеделски територии – ниви, а площта за учредяване на земи с режим на ограничено ползване е 1,031 дка земеделски територии – ниви. Подробната информация за засегнатите площи по поземлени имоти, изброени по землища, вид територия, начин на трайно ползлване, категория и собственост на земята е представена таблично в т. ІІІ.3. „Зониране или земеползване съобразно одобрени планове” на настоящата информация.

Реконструкциите на инженерните инфраструктурни съоръжения засягат почвата, в обхвата на плитките изкопи, в които ще се положат водопроводите и тласкателите. След приключване на монтажа изкопите се запълват и уплътняват, а отгоре се рекултивират и се връща отнетия хумусен пласт.

Въздействието е слабо, ограничнено, краткотрайно (за срока на строителство) и може да се определи като незначително.

Въздействие по време на експлоатацията не се очаква.

Трасето на пътя Кърджали-Подкова следи по цялото си протежение терасата на река Върбица. Последната преминава през почти пълния набор от палеогенските литостратиграфски единици, разпространени в българската част на Източните Родопи.

В разглеждания район са застъпени палеоген-олигоцен и горен еоцен - олигоцен, както и кватернерните наслаги (алувий – пролувий, делувий и елувий).

Районът през който преминава трасето на пътя в тектонско отношение попада в Източнородопския антиклинорий.

Основна негативна структура е Момчилградското понижение, което представлява сложен грабен, запълнен с терциерни седименти и вулканити. На изток се ограничава от Кърджалийския разлом и Среднородопската антиклинала, на запад граничи с източната периферия на Маданско-Давидковското подуване. На юг граничи с Добромирско-Кирковската разломна зона, която го отделя от Чакаларовското и Ксебирското подуване на юг, а на изток се простира до Авренския разлом.

Момчилградското понижение е запълнено от горноеоценски и олигоценски седименти.

Голяма част от понижението е изградена от Джебел – Звезделския район. Характерни тук са тензионните вулкански пояси (със ЗСЗ – ИЮИ посока) и малките интрузии с габро-граносиенитов състав (Звезденски тип) и полиметалните минерализации. Типично за района е наличието на значителна долноолигоценска трансгресия, изразена в отлагането на дебели конгломератни пластове и кисели туфи в областта на запад-югозападно от Джебел и мощна олигоценска песъчлива задруга на “Джебелските пясъчници”.

Районът е със сеизмичност от VІІ степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник с Кс = 0,10.

В района западно от гр.Джебел има находище от перлити. Последното е свързано с олигоценския кисел вулканизъм и е привързано към задругата на втория и главно третия кисел вулканизъм. Използват се в строителството, като лек изолационен материал. Находището не се засяга от инвестиционното предложение.

Б. Прогноза за въздействие

Преоткосирването и реконструкциите на инженерните инфраструктурни съоръжения засягат геоложката среда, доколкото се предвиждат плитки изкопи, за оформяне на пътното тяло и отделно, на местата в които да се положат тласкателите и тръбопроводите за водоснабдяване.

Въздействието е слабо, ограничнено, краткотрайно (за срока на строителство). Може да се определи като незначително.

Въздействие по време на експлоатацията не се очаква.

Трасето на пътя се разполага изцяло на територията на област Кърджали - общини Кърджали, Момчилград и Джебел.

В географско отношение пътят попада в Рило-Родопската природогеографска област и Източно-Родопска подобласт, а съгласно ландшафтно-тиположката структура на страната – в Южнобългарската планинско-котловинна област, Източно-Родопска подобласт, Джебелско-Мъгленишки район. Включени са общо един клас, един тип и две групи основни ландшафти, както следва: клас – планински ландшафти, тип – ландшафти на субсредиземноморските нископланински гори, група – ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху вулканити със сравнително малка степен на земеделско усвояване и група ландшафти на нископланински ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенски глинестопесъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване.

Релефът на разглежданата територия е нископланински с надморска височина по трасето на бъдещия път между 250 и 350 m и най-високите върхове в района –“Вейката” (1463 m н.в.) и “Орлица” (1483 m н.в.)

Характерни ландшафтни особености са силно пресечен терен, склонове с различна ориентация и дълбоко прорязани речни долини. В тях визуално се налага със своите значителни размери и преобладаващо меридиално разположение долината на река Върбица.

Почвите са излужено черноземни, горски – тъмни и преходни по склоновете и алувиално-делувиални по речната тераса. Във високите части има планински ливадни почви.

Климатът е континентално-средиземноморски с топла зима и горещо лято. Валежите са между 600 и 800 mm.

Долината на река Върбица е отбелязана като район с най-чести речни прииждания. Разглежданият район попада в ниско и среднопланинския горски ландшафт.

Водосборният басейн на река Върбица е залесен с широколистни гори от зимен дъб, благун, цер, габър и келяв габър по склоновете на околните хълмове, върба, топола и др. край реката и деретата.

Изкуствено залесените иглолистни гори са от черен и бял бор.

Храстите в ниската част са от глог, къпина, дрян шипка леска и др., а във високата от хвойна, ива, леска, шипка, къпина, смрадлика, дрян, бръшлян и бъз. Срещат се и плодни дръвчета от ябълки, сливи, круши и др.

В дефилето на реката, на отделни места по склоновете на околните хълмове се появяват площи от ливади, пасища и ниви, които придават смесения характер на ландшафта. Близо 70% от територията, прилежаща на реката, е култивирана като преобладаващите култури са тютюн, по-малко овощни и зеленчукови градини. Горите заемат около 25% от територията. Ливадните ландшафти заемат относително най-малък процент от територията (2-3%) и се използват за пасища.

Най-съществен ландшафтен елемент в разглежданата територия е река Върбица с нейните леви притоци – река Джебелска, Саръяр дере, Безименна и Голяма река, и десен приток река Къзълъч. Техните корита и брегове, обрасли с характерна водолюбива растителност, както и речни тераси покрити със земеделски култури, придават специфика на ландшафта.

Най-малък процент от проучваната територия заемат скалните ландшафти, които са частично покрити с характерна скална растителност.

Ландшафтната картина за разглеждания район няма да бъде пълна, ако не се посочат макар и най-общо специфичните черти на фауната, която е богата.Бозайната фауна е представена от вълци, сърни, таралежи, къртици, зайци, мишки, лисици, белки, невестулки, диви свини и др. Земноводните и влечугите също са разпространени.

От векове районът е населен, като селищата са малки, структурирани в махали и органично вкомпонирани в природния ландшафт. Къщите в махалите са едноетажни и двуетажни, изградени от камък, дърво и мазилки върху тухлени стени. Покривите са четирискатни, покрити с турски или марсилски керемиди.

Основната част от селищата са разположени в страни от бъдещото трасе на пътя, с изключение на село Градинка и махала Масларово на с.Върбен.

В разглеждания район няма защитени територии и зони.

Промените в структурата и функционирането на ландшафтите са свързани със строителството на самото основно трасе на пътя. По тази причина, преоткосирването и реконструкциите на комуникациите на други ведомства, няма да предизвикат съществени изменения, нито ще допринесат за значителен кумулативен ефект по отношение на въздействието на ландшафта.

По време на строителството предвидените мероприятия ще предизвикат промяна в съществуващата пейзажност и визуалност. След приключване на строителните работи всички терени, използвани за работни площадки, е необходимо да се почистят и рекултивират.

След приключване на строителните работи въздействието върху ландшафтните компоненти ще бъде незначително, защото се засягат територии с допустимо слабо натоварване и ниска чувствителност. Въздействието е визуално, като по значимост е незначително, предвид обекта, с който е свързано.

Не се очаква въздействие върху природни обекти.

В района западно от гр.Джебел има находище от перлити. Последното е свързано с олигоценския кисел вулканизъм и е привързано към задругата на втория и главно третия кисел вулканизъм. Използват се в строителството, като лек изолационен материал.

С реализацията на инвестиционното предложение не се засягат находища на подземни богатства.

ІV.1.11. Въздействие върху биологичното разнообразие и неговите елементи

ІV.1.11.1. Въздействие върху растителността

А. Съществуващо състояние

Съгласно ботанико-географското райониране на страната, районът на инвестиционното предложение за изграждане на път І-5 “Кърджали-Подкова” е в Европейската широколистна горска област, Македоно-тракийска провинция, Източно-Родопски окръг. Според схемата на горскорастителното райониране, територията на пътя попада в Южна крайгранична област, подобласт Ардинска, долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори, включително и месторастения на ерозирани почви.

Коренната растителност, много малки площи от която са запазени, е ксеротермна, представена от дъбови фитоценози с участие на благун (Quercus fraineti), цер (Q. сerris), космат дъб (Q.pubescens).

По брега на р.Върбица и другите по-малки реки на места съществуват пионерни храстови съобщества на бяла върба (Salix alba), ракита (Salix purpurea) и елша (Alnus glutinosa), в състава на които се срещат единични дървесни екземпляри от черна топола (Populus nigra) и бяла топола (P. аlba). Широко са разпространени и отворените вторични съобщества на метличестия пелин (Artemisia scoparia), а по запазените от поройните прииждания алувиално-ливадни – на троскота (Cynodon dactylon).

Проектираното трасе преминава по цялата си дължина и през обработваеми земи, в които се отглежда предимно тютюн, а в терасата на р.Върбица – и зеленчуци.

В района на трасето, където ще се реализира инвестиционното предложение на път І-5 “Кърджали-Подкова”, се срещат единични екземпляри от растителни видове с консервационна значимост, като тяхното обилие и покритие в сравнение с местообитанията на същите видове в Източните Родопи и страната е незначително. Това са: Оливиеров минзухар (Crocus olivieri); Луковична пролетка (Romulea bulbocodium); Провансалски салеп (Orchis provincialis); Странджанско сапунче (Saponaria stranjensis); Кръглолистна вълча ябълка (Aristolochia rotunda); Сераделовидно клеоме (Cleome ornithopodioides); Азиатска каменоломка (Saxifraga mollis); Седефче (Ruta graveolens); Сбита (парнаска) поветица (Convolvulus boissieri ssp. parnassicus); Игликова айважива (Alcanna primuliflora); Румелийски трахелиум (Trachelium rumelianum); Галска полска свещица (Logfia gallica); Рилско (планинско) подрумиче (Althemis orbelica)

Единичните екземпляри са идентифицирани извън трасето на пътя.

Б. Прогноза за въздействие

По-голяма част от засегнатите територии от преоткосирването са обработваеми ниви-агроценози (с отглеждане основно на тютюн и зеленчуци) и пасища от ІV до Х категория – 82,520 дка. Общо, засегнатите горски площи са – 29,124 дка и пр. Общата площ на засегнатата при откосирането територия е 112,959 дка.

В следствие на реконструкциите на водопроводите има:

• 
  трайно засегнати земи - 0,067 дка земеделски територии – ниви
  
• 
  земи с режим на ограничено ползване - 1,031 дка земеделски територии – ниви.
  

Основните нарушения по отношение на растителната компонента ще бъдат извършени в процеса на изкопните работи. Същите са необратими, но незначителни предвид малката площ, която се засяга. Не се очаква допълнително въздействие върху растителността от реализацията на предложението, от това, което е оценено в: осъвременения доклад за ОВОС от 2009 г., въз основа на който е постановено Решение от 13.04.2010 г. за изменение и допълнение на Решение по ОВОС № 8-1/2001 г. и чрез процедурата по преценяване на необходимостта от ОВОС, за която е издадено от МОСВ Решение №6-ПР/2012г.

Въздействие по време на експлоатацията не се очаква.

ІV.1.11.2. Въздействие върху животинския свят

А. Съществуващо състояние

Районът на Източни Родопи е характерен с богатото си биоразнообразие. В зоогеографско отношение фауната е от палеарктичен тип с преобладаване на видове предимно от умерените географски ширини. В района се срещат значителен брой видове с южно разпространение за Европа, т.е. с ареали в Средиземноморската подобласт на Палеарктика.

Трасето на път І-5 “Кърджали–Подкова” преминава изцяло през Източни Родопи, главно по поречието и долината на р.Върбица. То преминава от разклона Джебел km 343+200 до km 364+000 в съседство с две селища - с.Градинка и с.Върбен, без да засяга защитени местности или защитени зони.

В зоогеографски аспект фауната е от видове, характерни за областта Палеарктика, обитаващи предимно умерените географски ширини. В района се срещат и значителен брой видове с южно разположени върху територията на субконтинента Европа ареали, т.е. с ареали във или и в Средиземноморската подобласт на Палеарктика, наричани още средиземноморски. Обликът (в ценологичен аспект) на орнитофауната като цяло, както и на основни типове местообитания (гори, открити територии, храсталачни местообитания, селитебни и други антропогенизирани ландшафти) е представен от орнитоценози, характерни за ниските части и ниските планински масиви в най-южните части на страната (с изключение на гъстите гори от източен бук (Fagus orientalis Lipsky) (а също и на гъстите гори от дъбове (Quercus sp.)) в Странджа) и се характеризира с участието в тях на значителен брой средиземноморски елементи (видове, групи от видове). Участието на посочените средиземноморски видове е най-силно изразено в открити територии с малко количество дървесна растителност, в храсталачни местообитания и в силно проредени гори или техни части, в т.ч. в каменисти и скални терени. В района се срещат около 48 вида бозайници с различен природозащитен статус.

В Източните Родопи са установени общо 37 вида земноводни и влечуги. Един от тях е изчезнал от фауната на страната. Това е отровната змия аспида (каменарка). Останалите 36 вида се разпределят както следва: 11 вида земноводни (3 вида опашати, 8 вида жаби) и 25 вида влечуги (4 вида костенурки, 10 вида гущери, 12 вида змии).

Б. Прогноза за въздействие

Процесът на строителството ще бъде свързан и с временно безпокойство на животинските видове и тяхното изтегляне в съседни територии. Поради бързата подвижност на по-голяма част от видовете, вероятността от физическо унищожаване на екземпляри от тях е минимална.

Уязвими от преки нарушения на месообитания в процеса на строителството на инфраструктурните обекти ще бъдат ограничен брой гнездящи птици, свързани с тревно-храстовия комплекс.

Най-общо, възможното въздействие от строителството върху орнитофауната може да се сведе до две направления:

 нарушаване на местообитания;

 безпокойство

Засегнататите терени от инфраструктурните обекти са основно земеделски земи – интензивно използвана обработваема земя и в много малка степен мери.

Нарушение на местообитания е вероятно да има в процеса на усвояване на новите територии за строителство, което ще доведе до изтегляне на видовете в съседни територии. Повишаването на шумовата характеристика също ще има отражение върху бозайниците. Въздействието е обратимо, локално и незначително.

Въздействие по време на експлоатацията преоткосирването и реконструкцията на комуникациите, не води до кумулиране на въздействие и няма да се отрази на фауната в района.

ІV.1.12. Въздействие върху защитените територии на единични и групови недвижими културни ценности

ІV.1.12.1 Защитени природни територии

В близост до трасето на инвестиционното предложение няма защитени природни територии. На повече от 10 km от него отстоят два резервата опазващи естествени черборови гори, а именно: поддържан резерват “Чамлъка” с обща площ 4,5 ha в землището на гр.Момчилград (обявен със заповед № 2245/30.12.1956 г., прекатегоризиран със Заповед № 369/15.10.1999 г.) и поддържан резерват “Боровец” с обща площ 35,9 ha в землището на с.Равен, община Момчилград (обявен ПМС № 1171/24.09.1951 г., разширен със Заповед № 2245/30.12.1956 г., прекатегоризиран със Заповед № 369/15.10.1999 г.)

Най-близо разположената точка от ЗЗ “Родопи-Източни” BG 0001032 отстои на 2 km от трасето на пътя в източна посока от страна на десния бряг на р.Върбица.

Язовир “Студен кладенец” (ЗЗ “Студен кладенец” BG 0002013) тангира в опашката си с началото на пътя І–5 “Кърджали-Подкова”.

Районът е богат на културни ценности, като при обходите на района на целия път са регистрирани общо 40 археологически обекта (по трасето на Кърджали-Подкова 14 обекта), които са застрашени в различна степен. Трябва да се отбележи, че повечето от тях са селища (предимно от времето на късноримската епоха, късната античност и средновековието). Този факт не е изненадващ, тъй като районът на Източните Родопи е обитаван от VІ хилядолетие преди Христа до наши дни, като концентрацията на обекти от всякакъв характер е значителна. Това до голяма степен се дължи на сравнително лесната проходимост на района като цяло. Един от най-удобните пътища, свързващи Горнотракийската низина с Беломорието е именно по долината на р.Върбица, р.Казългач и прохода Маказа. Този път е бил използван от човека активно през почти всички епохи. В районите около регистрираните селища може да се очаква, че по време на строителството ще бъдат засегнати някои от некрополите на тези селища. Те най-вероятно са от т.нар. плосък тип, което прави почти невъзможно регистрирането им при теренни обхождания поради липсата на материал по повърхността. Ето защо, в тези участъци е наложително присъствието на археолог по време на строителните дейности.

По трасето на пътя не са регистрирани археологически обекти, които да наложат промени в одобрения проект или евентуално да забавят сроковете на строителство. Всички застрашени обекти могат да бъдат проучени в срокове, съобразени с приоритетите на изграждането на пътя.

ІV.1.13. Въздействие на отпадъците

Въздействието на отпадъците ще бъде факт основно по време на дейностите по СМР. Очакваните видове генерирани отпадъци, както и начина им на третиране са посочени в т. ІІ.11 на настоящата информация.

Очаква да се получат отпадъци от строителната дейност, както и малки количества битови отпадъци от работниците в строителството. Може да се получат и определени количества отпадъци, ако се наложат аварийни ремонти. Извозването на тези отпадъци трябва да се извършва от фирмата изпълнител на базата на договорни отношения сключени с общината. Депонирането им става на места посочени от съответната община.

Не се очаква генериране на отпадъци по време на експлоатацията, с изключение на аварийни ситуации.

Електроразпределителната мрежа е извън населени места. По бъдещото трасе няма източници на вредни лъчения.

Основното въздействие на инвестиционното предложение е по отношение на фактора шум.

А. Въздействие по време на строителството

В обсега на строителните площадки очакваното шумово натоварване ще бъде в резултат от работата на строителната и транспортна техника и механизация, достигаща за някои до 85 – 100 dB A. Възможно въздействие може да се очаква върху махала Масларово на с.Върбен, като за тази част от инвестиционното предложение, намираща се в най-голяма близост да махалата, е препоръчано строителните работи да се извършват само в светлата част на денонощието.

С изключение на махала Масларово на с.Върбен, от шума по време на строителните работи, не се очаква засягане на зони с нормиран шумов режим, тъй като участъците за преоткосиране, както и на участъците на реконструкции на водопроводи и тласкатели не попадат в близост до такива зони.

Въздействието ще е локално и краткотрайно, за периода на строителство, в светлата част на деня.

Като основни мерки за намаляване на отрицателното въздействие от емисии на шум строителната дейност следва строителството да се извършва през дневния период и да не се допуска работа на празен ход на машини и техника.

Б. Въздействие по време на експлоатацията

С реализирането на инвестиционното предложение за преоткосиране и реконструкции ще се осигури завъшването на обекта и въвеждането му в експлоатация. По същество, след приключване на преоткосирането и на реконструкциите на съпътстващите комуникации, експлоагацията им не е свързана с генериране на шум. Шумозащитни мерки са предвидени за основното трасе, в съответните участъци, попадащи в близост до населени места и зони, подлежащи на нормиран шумов режим.

Инвестиционното предложение не предвиджда дейности, свързани с ГМО.

Не се очаква въздействие върху елементи на НЕМ. Най-близките защитени зони са на значително разстояние от основното трасе на пътя, респ. настоящото инвестиционно предложение, което е част от пътя.

- пряко и необратимо ще бъдат засегнати геоложката основа, почвеното покритие и растителността в участъците за преоткосиране и реконструкции на съоръжения;

- шумът и вибрациите по време на работата на строителните машини, ще предизвикат временен дискомфорт за хората работещи на обекта и евентуално махала Масларово на с.Върбен;

- по време на строителните работи ландшафта ще бъде променен. Промените са свързани с нарушения върху геоложката основа, повърхностния земен пласт, растителността и визуалността - от използването на машини и съоръжения (шум, вредни емисии), както и струпването на определени количества изкопни маси пръст. Времето през което ще има въздействие е много кратко и в зависимост от конкретните климатични условия;

- по време на строителството въздействието върху фауната ще бъде косвено – безпокойство, временно напускане на терени, съседни на обекта. Въздействието ще е краткотрайно, непряко, временно.

Изброеното по-горе оказва отрицателно, но временно и локално въздействие на компонентите на околната среда.

Положителното въздействие по време на строителството ще се изразява във възможността за откриване на работни места и временна заетост на хора от местното население в строителството.

По време на експлоатация

Нивото на емитираните замърсители от превозните средства не предполага надвишаване на допустимите концентрации за вредни вещества в атмосферния въздух, както и нормите за шум за населени места и жилищни зони.

Предполагаемото въздействието на замърсителите върху ландшафта може да се раздели на две фази:

Основното отрицателно въздействие на линейните обекти (в т.ч. пътищата) по отношение на ландшафта е върху видимата естетическа среда. Периода на въздействие е неограничен (докато продължава експлоатацията). Не се очаква значителна промяна на ландшафта, който представлява среда нарушена от човешкото присъствие и използвана от него.

При експлоатацията - не се очаква негативна физиологична промяна в развитието на граничещата с пътя растителност.

Въздействието не води до кумулативен ефект спрямо въздействието на основното трасе на пътя.

Въздействието по време на строителството ще бъде локализирано в обхвата на терените на извършване на строителните дейности. По време на експлоатацията, въздействията са свързани с въздействието на основния обект – път І-5, но от настоящото инвестиционно предложение не произтичат допълнителни въздействия.

Въздействието при строителството е временно до приключване на строителните дейности.

Въздействие при експлоатацията е възможно при аварийни ситуации, които са непредвидими.

ІV.6. Продължителност, честота и обратимост на въздействието

Въздействието при строителството е временно до приключване на строителните дейности. Необратимо ще бъде въздействието върху геоложката основа по време на строителството. Хумусният пласт ще бъде отделно отнет, съхранен и използван по предназначение. Въздействието върху растителността се приема за обратимо, тъй като свободните от застрояване площи ще бъдат ландшафтно устроени. Въздействията върху останалите компоненти и фактори на средата, в частност – въздух и шумово натоварване са обратими, очакват се през светлата част на денонощието, за периода на строителство.

Въздействията при експлоатацията са постоянни за периода на използване на инфраструктурата, като същите са обратими.

ІV.7. Мерки, които е необходимо да се включат в инвестиционното предложение, свързани с предотвратяване, намаляване или компенсиране на значителните отрицателни въздействия върху околната среда

Предвижданията на инвестиционното предложение отговарят на изискванията за сигурност в експлоатационни условия съобразно нормативните документи (закони, правилници, наредби, инструкции).

Допълнително са разгледани следните мерки за опазване на околната среда:

• 
  Изпълнение на бетонирани окопи за отвеждане на възможни разливи по пътното трасе.
  
• 
  Използване на строителната площадка по време на строителство като площадката за поддръжка на пътя по време на експлоатация, с цел намаляване размера на засегнатите площи.
  
• 
  Изготвяне и изпълнение на Проект за ландшафтното оформление на обекта.
  
• 
  Максимално използване на изкопните земни и скални маси (възможностите са ограничени поради релефа на терена, в който преобладават изкопните работи).
  
• 
  Извършване на рекултивация на земите извън сервитута на пътя, както и на откосите.
  

Местоположението и характеристиките на инвестиционното предложение не предполагат въздействие по отношение на околната среда и човешкото здраве на територията на други държави.