Съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа



страница1/2
Дата11.01.2018
Размер371.45 Kb.
  1   2




СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа

(текст от значение за ЕИП)



1. Въведение

Просто казано, под „изчисления в облак“ или „изчислителни облаци“ се разбира съхраняването, обработката и използването на данни чрез отдалечени компютри, достъпни по интернет. Това означава, че потребителите могат да ползват почти неограничена изчислителна мощност при поискване, че не им се налага да правят големи капиталови инвестиции за удовлетворяване на потребностите си и че могат да получат достъп до своите данни от всяко място с интернет връзка. Изчислителните облаци имат потенциала да снижат рязко разходите на потребителите за информационни технологии и да дадат възможност за разработване на много нови услуги. Чрез използването на изчислителни облаци дори и най-малките фирми могат да достигнат до все по-големи пазари, а правителствата могат да направят услугите си по-привлекателни и ефикасни дори при ограничаване на разходите.

Докато благодарение на световната комуникационна мрежа (World Wide Web, WWW) информацията стана достъпна навсякъде и за всеки, изчислителните облаци осигуряват същото за изчислителната мощност. Както WWW, изчислителните облаци са технологично развитие, което е в ход от известно време насам и това развитие ще продължи. За разлика от WWW, изчислителните облаци са все още на сравнително ранен етап, което предоставя на Европа възможност да предприеме действия, с които да запази водещите си позиции при по-нататъшното им развитие и да се възползва както по отношение на търсенето, така и на предлагането чрез широко използване и предлагане на изчисления в облак.

Поради това Комисията има за цел да улесни и направи възможно по-бързото внедряване на изчислителни облаци във всички сектори на икономиката, в които могат да бъдат намалени разходите за ИКТ и където, в съчетание с новите цифрови бизнес практики1, това може да доведе до повишена производителност, растеж и работни места. Въз основа на анализ на цялостната политика, регулаторната и технологичната среда и на широка консултация със заинтересованите страни, извършена, за да се установи какво трябва да се направи за постигането на тази цел, в настоящия документ се определят най-важните и наложителни допълнителни действия. С него се изпълнява едно от основните действия, предвидени в Съобщението за електронната търговия и интернет услугите2; той представлява политически ангажимент на Комисията и служи като призив към всички заинтересовани страни да участват в изпълнението на тези действия, което би могло да означава допълнителни преки разходи за изчислителни облаци в ЕС в размер на 45 млрд. EUR до 2020 г., както и общо кумулативно въздействие върху БВП в размер на 957 млрд. EUR и 3,8 милиона работни места до 2020 година3.

Няколко от посочените действия са насочени към преодоляване на представите на множество потенциални потребители на изчислителни облаци, че използването на тази технология може да доведе до допълнителни рискове4. Това се постига чрез действия за повече яснота в приложимата правна уредба и по-доброто ѝ познаване, за улесняване на сигнализирането и проверката за спазване на правната уредба (напр. чрез стандарти и сертифициране), както и за по-нататъшното ѝ развитие (например чрез предстояща законодателна инициатива в областта на кибернетичната сигурност).

За преодоляването на специфичните предизвикателства пред изчисленията в облак е необходимо по-бързо и по-хармонизирано внедряване на тази технология от европейските предприятия, организации и публични органи, което би довело по отношение на търсенето до ускорен ръст на производителността и до повишена конкурентоспособност на цялата икономика, а по отношение на предлагането — до разширяване на пазар, на който Европа поема водеща роля в световен мащаб. Тук европейския ИКТ сектор ще може да се възползва от нови важни възможности и, в подходящ контекст традиционните предимства на Европа в телекомуникационното оборудване, мрежи и услуги могат да се използват много ефективно за инфраструктури за изчисления в облак. Освен това и големите и малките европейски разработчици на приложен софтуер биха могли да се възползват от нарастващото търсене.



2. Естество на изчислителните облаци и ползи от тях

Изчислителните облаци притежават редица определящи ги характеристики (което затруднява формулирането на общо определение5), а именно:



  • използваният хардуер (компютри, запаметяващи устройства) е собственост на доставчика на изчислителните облаци, а не на потребителя, който взаимодейства с хардуера чрез интернет;

  • използването на хардуера се оптимизира динамично в рамките на мрежа от компютри, така че точното местоположение на данните или процесите, както и информацията коя точно част от хардуера обслужва даден потребител в даден момент, по принцип не трябва да са от значение за потребителя, въпреки че могат да имат важно значение за приложимата правна среда;

  • доставчиците на изчисления в облак често прехвърлят изпълнението на задачите, постъпващи от техните потребители (напр. от един компютър към друг или от един център за данни към друг), за да оптимизират използването на наличния хардуер;

  • отдалеченият хардуер съхранява и обработва данни, и ги предоставя например чрез приложен софтуер (така че едно предприятие да може да използва изчисления в облак по същия начин, по който днес потребителите вече използват своите електронни пощенски кутии);

  • организациите и физическите лица могат да имат достъп до съдържанието и да използват своя софтуер, когато и където се нуждаят от него, например на настолни компютри, преносими компютри, таблети и смартфони;

  • Структурата на облака се състои от слоеве: хардуер, мидълуер или платформа, и приложен софтуер. Стандартизацията е особено важна в средния слой, тъй като позволява на разработчиците да обхващат широк спектър от потенциални клиенти и предоставя избор на потребителите;

  • потребителите обикновено плащат според използването, избягвайки големи първоначални и постоянни разходи, необходими за инсталиране и експлоатация на сложно изчислително оборудване;

  • същевременно потребителите много лесно могат да променят количеството хардуер, който използват (например за секунди с няколко кликвания на мишката те могат да получат допълнителен капацитет за онлайн запаметяване на данни).

Потребителите могат да използват услуги чрез изчислителни облаци, за да съхраняват информация (например изображения или електронна поща) или да ползват софтуер (например социални мрежи, предаване на видео и музика в реално време и игри). Организациите, включително публичната администрация, могат да използват услуги по изчисления в облак за постепенна замяна на своите вътрешни центрове за данни и отдели за информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Предприятията могат да използват услуги по изчисления в облак за бързо изпитване и разширяване на това, което предлагат на своите клиенти, тъй като те могат да правят това без да инвестират и изграждат физически инфраструктури. Като цяло, изчислителните облаци представляват по-нататъшна индустриализация (стандартизация, разширяване на предлагането, широк достъп) на предоставянето на изчислителна мощност (т.е. повсевместен достъп до изчислителни услуги) по същия начин, по който чрез електроцентралите беше индустриализирано предоставянето на електроенергия. Благодарение на стандартизирани интерфейси (съответстващи на щепселите при електроенергията) потребителите могат да оставят подробностите (по изграждане, енергозахранване, експлоатация и сигурност на център за данни) на експертите, които постигат много по-големи икономии от мащаба (като обслужват множество потребители) от тези, които биха постигнали индивидуалните потребители. Освен това, с услугите по изчисления в облак се постигат много големи икономии от мащаба, което означава, че е малко вероятно самостоятелните усилия на национално равнище да осигурят оптимална разходна ефективност. Ползата от изчислителните облаци може да бъде илюстрирана с едно проучване за Комисията от 2011 г., което показва, че в резултат на внедряването на изчислителни облаци 80 % от организациите намаляват разходите си с 10 до 20 %. Други ползи са подобряването на телеработата посредством мобилни устройства (46 %), производителността (41 %), стандартизацията (35 %), възможностите за бизнес (33 %) и пазарите (32 %)6. Всички налични икономически проучвания също така потвърждават значението на изчисленията в облак, които се очаква бързо да нарастват в световен мащаб7.

Безпрецедентното увеличаване на потока от данни и обработката на информация по интернет има значително въздействие върху околната среда чрез консумация на енергия и вода, както и чрез емисии на парникови газове. Изчислителните облаци могат да спомогнат за смекчаване на тези проблеми благодарение на по-ефективното използване на хардуера, както и, по-конкретно, чрез изграждане на центрове за данни, които да използват енергоспестяващи сървъри и „зелена“ енергия8. Например според някои оценки чрез внедряване на изчислителни облаци големите предприятия в САЩ биха могли да спестят 12,3 млрд. USD годишно от намалено потребление на енергия9.

Следователно могат да се очакват значителни подобрения на ефикасността в цялата икономика, ако изчисленията в облак бъдат внедряване от предприятия и други организации, особено от малки и средни предприятия (МСП). Изчисленията в облак могат да бъдат особено важни за малките предприятия в изпитващи затруднения икономики или в отдалечени и селски райони, които по този начин да проникнат на пазарите на по-силно развити райони. Например чрез използването на широколентовите инфраструктури за преодоляване на зависимостта от отдалечеността, цялата гама от нови високотехнологични предприятия до дребни търговци или занаятчии могат да използват изчисления в облак, за да проникнат на отдалечени пазари. По този начин се създават нови икономически възможности за развитие на всеки регион, който разполага с идеи, таланти и високоскоростна широколентова инфраструктура. Също така, изчисленията в облак могат да осигурят работни места за добре запознати с ИКТ работници, да ги принуждават да напускат дадено място в търсене на работа, като по този начин създават работни места и осигуряват доходи в по-малко облагодетелствани райони. Множество иначе местни продукти и услуги могат да придобият световен пазар, да увеличат присъствието си в интернет (и откриваемостта си чрез търсачки в интернет) и — особено чрез групиране на малки предприятия — да достигнат критичната маса, необходима за договаряне на преференциални условия с ключови търговски партньори (например доставка/транспорт, туристически оператори и финансови дружества). Публичните органи също ще спечелят значително от използването на изчисленията в облак, което ще доведе както до икономии вследствие на повишената ефикасност, така и до услуги, които са по-гъвкави и по-добре приспособени към нуждите на гражданите и бизнеса. Най-напред ще се спести чрез намаляване на капиталовите и текущите разходи за информационни технологии и увеличаване на степента на натоварване на хардуера, която сега може да е едва 10 % при инфраструктурите в публичния сектор10. По-нататъшни ползи биха дошли от преструктуриране на процесите чрез по-евтини и по-чести възможности за осъвременяване, както и от възможностите за съвместно ползване на инфраструктурите от агенциите.

Освен самите икономии на разходи изчислителните облаци могат да допринесат за преминаването към достойни за XXI век публични услуги, които да са оперативно съвместими, мащабируеми и съобразени с нуждите на мобилното население и предприятията, които желаят да се възползват от европейския единен пазар на цифрови технологии. Първите нарастващи стъпки биха били по-високо качество на предоставяните услуги, като например по-голяма сигурност и по-лесно ползване от потребителите, възможност за евтино, бързо и гъвкаво въвеждане на нови услуги, облекчено създаване, чрез използване на изчислителни облаци, на платформи за социално ангажиране или за специфични кампании, и възможност за подобрено наблюдаване на резултатите. Но в перспектива от десет години напред изчислителните облаци биха могли да спомогнат за осъществяването на визията за „участието на всички европейци в цифровата ера“, така че да могат да ползват изцяло електронни обществени услуги на мястото на хартиената бюрокрация. Изчислителните облаци биха могли да допринесат за снижаване на публичните разходи и за увеличаване на ползите за обществото и да разширят основата за извършване на стопанска дейност с участието на цялото население.



3. мерки, които да бъдат предприети

Подготвителната работа, извършена от Комисията, показва ключовите области, в които са необходими действия:

Разпокъсаността на единния цифров пазар поради различни национални правни уредби и несигурност относно приложимото право, както и цифровото съдържание и местоположението на данните са сред най-големите притеснения на потенциалните потребители и доставчици на изчислителни облаци. Това в частност е свързано със сложността при управлението на услугите и моделите на използване, които се разпростират върху множество юрисдикции и във връзка с доверието и сигурността в области като защитата на личните данни, договорите и защитата на потребителите или наказателното право.

Проблемите с договорите се отнасят до опасения относно достъпа до данни и преносимостта, контрола на промените и собствеността върху данните. Например съществуват опасения относно това как ще бъдат компенсирани щетите от неизпълнение на задължение за предоставяне на услуги, като извънпланово преустановяване на предоставянето на услугата или загуба на данни, относно правата на потребителите във връзка с едностранното вземане на решение от доставчика за модернизиране на системите, относно собствеността върху данните, създадени в приложенията за изчисления в облак, както и относно начина за решаване на спорове.

„Джунглата“ от стандарти поражда объркване, от една страна, от увеличаването на броя на стандартите и, от друга страна, от липсата на сигурност кои стандарти предоставят адекватни равнища на оперативна съвместимост на форматите на данните, за да се позволи преносимост; степента, в която са налични предпазни средства за защита на личните данни; или проблема с пробивите в защитата на данни и защитата срещу кибератаките.

Тази стратегия не предвижда изграждането на „европейски свръх-облак“, т.е. специална хардуерна инфраструктура за предоставяне на общи услуги за изчисления в облак на потребители от публичния сектор в цяла Европа. Въпреки това, една от целите е да има публично предлагане на услуги за изчисления в облак (т.нар. „публичен изчислителен облак“11), които отговарят на европейските стандарти не само по отношение на регулирането, а също от гледна точка на конкурентоспособността, достъпността и сигурността. Това не възпрепятства публичните органи да определят частни изчислителни облаци, предназначени за обработка на чувствителни данни, но като цяло дори услугите по изчисления в облак, ползвани от публичния сектор, трябва, доколкото е възможно, да бъдат обект на пазарна конкуренция, за да се осигури най-голяма икономическа изгода при спазване на регулаторните задължения или на по-широките обществено-политически цели по отношение на ключови оперативни критерии като сигурността и защитата на чувствителни данни.



3.1. Изчисленията в облак и Програмата в областта на цифровите технологии (цифров единен пазар)

Поради присъщата им свобода от свързани с местоположението ограничения изчислителните облаци биха могли да издигнат цифровия единен пазар на ново равнище. Но това ще стане само в случай че се постигне ефективно прилагане на правилата на единния пазар. Потенциалните ползи са огромни. В предварителното проучване, проведено по поръчка на Комисията, се съдържа оценка, че „публичният облак“ би генерирал 250 милиарда евро в БВП през 2020 г. чрез политика на целенасочена подкрепа на изчисленията в облак, срещу 88 милиарда евро при сценарий без намеса, което води до допълнителни кумулативни въздействия от 2015 до 2020 г. в размер на 600 милиарда евро. Това означава създаване на 2,5 милиона допълнителни работни места12.

Много от необходимите стъпки за целенасочена подкрепа от страна на Европа за изчисленията в облак вече бяха определени като действия по стълба за единния пазар от програмата в областта на цифровите технологии за Европа и Акта за единния пазар13. Повечето от тези действия вече са предложени на законодателите и бързото приемане и прилагане на тези предложения ще даде съществен принос към реализирането на икономически ползи от изчисленията в облак.

Действия по Програмата в областта на цифровите технологии „предлагащи достъп до съдържание“

В Програмата в областта на цифровите технологии за Европа Комисията си е поставила за цел „да се опрости уреждането и управлението на авторските права и трансграничното лицензиране“14. Ключовите действия за постигането на тези цели, предвидени в Програмата в областта на цифровите технологии, се изпълняват своевременно и ще подобрят способността на Европа да използва вълнуващите нови възможности, които изчислителните облаци предоставят както за производителите, така и за потребителите на цифрово съдържание.

За да могат изчисленията в облак да функционират добре като платформа за услуги, свързани с цифрово съдържание, включително мобилни услуги, съществува необходимост от модели за разпространение на съдържание, подобряващи достъпа до и използването на всички видове съдържание (музика, аудиовизуално съдържание или книги) на различните устройства и в различните територии. Доставчиците на услуги чрез изчислителни облаци и носителите на права могат да договорят търговски условия за лицензии, даващи на потребителите възможност за достъп до личните им профили от множество устройства, независимо от територията, от която се осъществява достъпът до профила. Такива гъвкави лицензионни споразумения вече са факт на пазара, въпреки че в някои случаи достигането до споразумение е по-трудно. Доставчиците се нуждаят от лесни начини за придобиване на лицензии за такива услуги. Потребителите трябва да бъдат в състояние законно да използват съдържание извън дома си навсякъде в ЕС, без да губят достъп до услугите, за които са платили в друга държава членка. За носителите на правата такива лицензионни споразумения биха насърчили иновациите в услугите и по този начин биха създали нови източници на приходи. Бързото приемане на предложението на Комисията за директива относно колективното управление на права ще удовлетвори много от потребностите за трансгранично лицензиране на музикално съдържание в изчислителен облак. Комисията разглежда също така по-нататъшни последващи действия във връзка със Зелената книга за аудиовизуалния сектор15, например чрез насърчаване и улесняване на лицензирането на аудио-визуални произведения за онлайн разпространение, в частност трансгранично. Дадена услуга за изчисления в облак може да позволява и съхранение на съдържание в облака. Потребителят може да ползва облака като цифрово „шкафче“ за съдържание и инструмент за синхронизация с цел осъществяване чрез различни устройства на достъп до съдържанието. Поради това възникват въпроси относно евентуалното събиране на такси за копия за лично ползване при всяко копиране на съдържание в облака, от облака или в рамките на облака.

Тези въпроси, наред с другото, се разглеждат в непрекъснат процес на медиация, ръководен от г-н Antonio Vitorino16. Въз основа на резултатите от този процес, Комисията, inter alia, ще прецени дали има нужда от изясняване на обхвата на изключението за копиране за лично ползване и приложимостта на такси, по-специално степента, в която услугите за изчисления в облак, които позволяват прякото възнаграждение на носителите на права, са изключени от режима на такси за копия за лично ползване.



Действия по Програмата в областта на цифровите технологии за „опростяване на онлайн сделките и трансграничните сделки“

При неотдавнашния преглед на Директивата за електронната търговия, предприет като действие по Програмата в областта на цифровите технологии, бе потвърдена нейната роля като основен фундамент за растежа на цифровите услуги в Европа чрез освобождаване от отговорност на доставчиците на услуги на информационното общество, когато те приемат или предават незаконна информация, предоставена от трета страна. Много такива онлайн услуги сега мигрират върху инфраструктури за изчисления в облак, което улеснява предлагането на по-интегрирани услуги. Това води до по-сложни вериги за създаване на стойност, често обхващащи множество юрисдикции, което на свой ред повдига въпроси, свързани с определяне на приложимото законодателство (напр. по отношение на установяването) и прилагането на процедурите за уведомяване относно (предполагаема) незаконна информация и дейности за тези нови услуги. Тези въпроси са в процес на разглеждане в последващите действия след Съобщението относно единния цифров пазар за електронна търговия и онлайн услуги, в инициативата на Комисията за процедурите по уведомяване и предприемане на действия17.

Методите за сигурно електронно установяване на автентичността за сделки по интернет също са от основно значение за развитието на единния цифров пазар. По-сложните вериги за създаване на стойност и взаимната обвързаност на множество услуги в изчислителните облаци прави надеждното електронно установяване на автентичността необходимо както за осигуряване на доверие, така и за рационализиране на използването на услугите. Например процедурите за еднократна идентификация правят ползването на набор от услуги много по-лесно, но за да се укрепи доверието в съответните доставчици на този набор се налагат методи за установяване на автентичността, които са по-усъвършенствани и по-надеждни от обикновените създадени от потребителя пароли. Приемането на общи стандарти, които да позволяват безопасно, но и безпроблемно използване на услугите, изискващи надеждна проверка на автентичността и разрешение, би благоприятствало съществено използването на изчисленията в облак. Предоставянето на такива решения ще бъде значително подобрено чрез приемането на предложенията на Комисията относно електронната идентификация и удостоверяване на автентичността18.

През идните месеци Комисията ще отговори на общите предизвикателства пред кибернетичната сигурност в своята Стратегия за кибернетична сигурност. Стратегията ще бъде насочена към всички доставчици на услуги на информационното общество, включително доставчиците на услуги за изчисления в облак. Тя, inter alia, ще посочи подходящи технически и организационни мерки, които следва да бъдат предприети за управление на рисковете, свързани със сигурността, както и задължения за докладване на компетентните органи за сериозни инциденти.



Действия по Програмата в областта на цифровите технологии за изграждане на доверие в цифровите технологии

В резултат от консултацията и извършените за Комисията проучвания защитата на данните се очерта като ключова област за загриженост, която би могла да попречи за използването на изчисленията в облак. По-специално, като се имат предвид 27 частично различаващи се национални законодателни рамки, много е трудно да се намери икономически ефективно решение за изчисленията в облак на нивото на цифровия единен пазар. Освен това, като се има предвид глобалният характер на изчисленията в облак, имаше призив за яснота относно това каква ще бъде правната уредба на международното предаване на данни. Тази загриженост беше разгледана при изпълнението на друго действие по Програмата в областта на цифровите технологии — в предложението на Комисията от 25 януари 2012 г. за стабилна и единна правна рамка за сигурност по отношение на защитата на данните. Предложеният регламент е насочен към въпросите, повдигнати от изчисленията в облак. Централно място в него заема изясняването на важния въпрос за приложимото право, като се гарантира, че във всички 27 държави членки ще се прилага пряко и еднакво единен набор от правила. Това ще е полезно за бизнеса и гражданите чрез постигането на равнопоставеност и намаляване на административната тежест и на разходите за привеждане в съответствие за бизнеса в цяла Европа, като в същото време се гарантира високо ниво на защита за физическите лица и им се предоставя повече контрол върху техните данни. По-голямата прозрачност на обработката на данни ще помогне и за повишаване на доверието на потребителите. Предложението е за улеснено предаване на лични данни към страни извън ЕС и ЕИП, като същевременно се гарантира постоянна защита на засегнатите лица. Новата правна рамка ще осигури необходимите условия за приемането на етични кодекси и стандарти за изчисленията в облак в случаите, в които заинтересованите страни считат, че са необходими схеми за сертифициране, които могат да удостоверят, че доставчикът е въвел подходящи стандарти и предпазни мерки за информационна сигурност при предаването на данни.

Като се има предвид, че загрижеността за защитата на данните беше определена като една от най-сериозните пречки пред разпространението на изчисленията в облак, още по-важно е Съветът и Парламентът да работят бързо за приемане на предложения регламент възможно най-скоро през 2013 г.

Междувременно, тъй като изчисленията в облак включват вериги от доставчици и други участници, като например доставчици на инфраструктура или на комуникации, необходими са насоки за прилагане на съществуващата директива на ЕС за защита на данните, по-специално за идентифициране и разграничаване на правата и задълженията на администраторите на данни и на обработващите данни по отношение на доставчиците на услуги за изчисления в облак или на участниците във веригата за създаване на стойност, свързана с изчисленията в облак. Освен това, поради специфичното естество на изчисленията в облак, бяха повдигнати въпроси относно приложимото право, когато е трудно да се определи съответното място на установяване на доставчика на услуги за изчисления в облак, например за потребител извън ЕС, използващ услуги на доставчик извън ЕС, който експлоатира оборудване в ЕС. В този контекст Комисията приветства насоките за прилагане на съществуващата директива на ЕС за защита на данните, дадени в становището на работната група за защита на личните данни (т.нар. „работна група по член 29“) от 1 юли 2012 г. по отношение на изчисленията в облак19. Комисията счита, че становището на работната група по член 29 предоставя добра основа за прехода от настоящата директива на ЕС за защита на данните към новия регламент на ЕС за защита на данните, както и че то следва да насочва работата на националните органи и на предприятията, като по този начин се предложи максимална яснота и правна сигурност въз основа на съществуващата правна рамка.

Освен това, след като предложеният регламент бъде приет, Комисията ще се възползва от определените в него нови механизми, за да осигури в тясно сътрудничество с националните органи за защита на данните всички необходими допълнителни насоки за прилагане на европейското право за защита на данните по отношение на услугите за изчисления в облак.

Също и договорното право спада към проблемните области поради неблагоприятното въздействие върху доверието в цифровите технологии на онези потребители, които не са сигурни в правата си и им липсва защита, както и на търговците, които се нуждаят от уредба, която да ги улесни при онлайн предлагането на техните продукти. В този контекст Комисията вече предложи регламент за общо европейско право за продажбите20.



Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница