Обща прогноза за генерираните количества отпадъци

4.4Мерки за намаляване на количествата на депонираните отпадъци

4.4.1. Увеличаване на рециклирането

Регионалните цели за рециклиране на битовите отпадъци от опаковки съгласно гореописаното са:

• 
  Картон: 60%;
  
• 
  Хартия, стъкло, пластмаса: 60%;
  
• 
  Метал 50% от тези количества.
  

Тези стойности са включени в таблицата по-долу, като за начало на намаляване на депонираните отпадъци от опаковки се приема 2012г, като горните нива се запазват през целия прогнозен период. Приема се, че целите за рециклиране са еднакви за домакинските и индустриалните битови отпадъци.

На база на гореописаните методи са определяни количествата на битовите отпадъци от опаковки, предвидени за рециклиране / оползотворяване, представени в таблицата по- долу.

В град Самоков има инсталирана сепарираща инсталация с проектен капацитет 4032 тона годишно. През последните три години инсталацията не е работила. Към момента рециклиране се извършва единствено на разделно събраните отпадъци. През 2008г. в региона са рециклирани едва 444 тона материали от разделно събрани отпадъци.

Планира се сепариращата инсталация да работи с пълен капацитет от 2012г., като от 4200 тона сепарирани отпадъци годишно се предвижда да се рециклират 830 материали годишно.

Обемите на материалите за рециклиране, сепарирани от общите количества отпадъци са включени в анализираните количества в т.4.5 отпадъци от настоящия доклад Прогноза на депонираните количества и т.5.1 Цели на проекта.

Цели за рециклиране и намаление на материалите

Година	Рециклиране %	Третиране %	Цели за намаление по материали в %
			Хартия	Стъкло	Метал	Пластмаса	Дърво
2012	52	53	60	59.6	50	22	15
2013	54.9	56	60	60	50	22.5	15

Целите за намаляване на количествата на депонираните отпадъци са постижими при следните по-съществени обстоятелства и дейности от Регионалната система за УО:

• 
  Предварително третиране на смесения отпадък от бита
  
• 
  Разделно събран и разделно доставен на районния център за управление на отпадъците отпадък
  
• 
  Рециклиране на разделно обработения отпадък или временно складиране на същия на площадка на РЦУО до преработката му съгласно други договори
  
• 
  Постепенно намаляване на биоразградимия отпадък и използването му за технологични цели в зависимост от наличните възможности. Същите могат да се отнесат към използването на отпадъците за компост или за производство на продукти като ел.енергия, природен газ или друг полезен материал. Намаляването на биоразградимите отпадъци е свързано и с технологиите за обработване на зелените и градинските отпадъци. В настоящия ПИП се разглежда предложението за създаване на инсталация за компост от зелени отпадъци. Такъв тип инсталация е заложен и в инвестиционното намерение, процедирано в РИОСВ и в настоящия ПИП.
  
• 
  Развитието на тези цели е пряко свързано с възможностите за инвестиране. В състава на този проект, финансиран от ОПОС, се включва Регионалното депо и инсталацията за предварително третиране на отпадъците / сепарираща инсталация/. При наличие на финансов ресурс е възможно да започне изграждането на инсталацията за зелено компостиране, с което ще се подобри нивото на използване на биоразградимите отпадъци, характерни за този регион.
  
• 
  Постигането на общите цели за намаляване на депонирания отпадък ще дсе отмести във времето поради закъснението в общото развитие на системата за УО в региона и възможностите на населението да отговори на това развитие като поносимост на дейностите по отпадъците.
  

За региона тяхното общо количествата на отпадъците, които ще се получат след предварително третиране са посочените в таблицата като общо получени след предварително третиране и след рециклиране по целите на НПУДО – т.е. за да се получат тези количества на рециклиран отпадък, на предварително третиране са подлежали по-голямо количество отпадъци. За целите на изследването приемаме, че за технологичните постигнатите възможности за получаване на тези рециклирани количества са били необходими в повече 60 % от посочените в таблицата количества, или :

• 
  Първият се отнася до разполагането на централна инсталация с горните показатели, която да позволява сепариране и отделяне на очакваните по разчетите количества и да ги предоставя за рециклиране също с две възможности – за рециклиране на център за рециклиране на място на общините, като елемент от общата система, а вторият – за използване чрез договорни отношения на съществуващите преработващи предприятия, които ще получават като суровина сепарираните материали
  

• 
  Вторият е свързан с възможностите за получаване на условно сепариран отпадък от останалите общини, който би могъл да се получи също по два начина – или от разделно събиране чрез договори с обработващи предприятия, или след предварително третиране на място в инсталации към площадки на места.
  

• 
  Използването на договори с предприятия за разделно събиране ще разреши отчасти въпроса с наличието на предварително третиран отпадък преди депониране със следните съображения:
  

• 
  Системите за разделно събиране са ефективни за по-големите по брой населени места, каквито са Самоков, Костенец, Ихтиман. Територията на курортните комплекси е подходяща също за разделно събиране поради естествената култура на част от туристите, но тя ще бъде валидна за сезонно действие.
  

• 
  В географската характеристика на региона са изброени много на брой малки населени места - села, някои от които са в планинската част и се влияят от климатичните особености особено за зимния период
  

• 
  Следователно значителна част от територията ще остане необхваната поне за началния период за системите за разделно събиране и от тези населени места ще се транспортират смесени отпадъци.
  

• 
  Към депото в Самоков ще се отправят от близките населени места отпадъци, част от които няма да бъдат разделно събрани. Това, заедно с констатираната практика да се депонират на депото като смесени отпадъци поради липса на технологични възможности за рециклиране и оползотворяване на отпадъците, предполага възможността за допълнително доставяне на депото на отпадъци от смесен характер.
  

• 
  Посочените обстоятелства, заедно с посочените в таблицата очаквани количества, предполагат предложението на площадката на регионалното депо или на друга подходяща, да се разположи инсталация за предварително третиране на отпадъците с мощност при нормален едносменен режим на работа, да обработва около 25000 тона годишно смесени отпадъци, видно от приложената таблица.
  

• 
  Възможни резерви в капацитета на отпадъците се намират във възможността за удължаване на работното време и в специални случаи да се преминава на две смени. Технологията и описанието на предприятието ще се представят в допълнителна разработка, заедно с описание на заетите хора и на експлоатационните и инвестиционни разходи.
  

• 
  Като подвариант на това предложение е разполагането на места в близост до останалите населени места, които генерират по-големи количества – Ихтиман и Долна баня и Костенец , които да разположат и организират инсталации за сепариране на отпадъците при източника. Така ще се намали общото транспортирано количество отпадъци към регионалното депо, ще се икономисат разходи за преминаване през инсталацията за сепариране на място, ще се икономисат разходи за транспорт. В същото време ще се увеличат разходите за инвестиционни нужди за изпълнение на подобни инсталации, както и експлоаотационните разходи за работа на инсталациите. Подробен анализ на тази възможност следва да се извърши с подробно и задълбочено изследване на Програмите за управление на отпадъците на всяка община като елемент от Регионалната система за управление на отпадъците.
  

• 
  От приложените статистически данни се установява значително ниско ниво на ефективност на системите за разделно събиране към момента. Това е предпоставка, която не предполага значително бързото развитие на този процес.
  

• 
  При раздробяването на тези инсталации към по-малките генератори на отпадъци, естествено ще се намали и тяхната ефективност, което очаквано ще ги напарви неатрактивни и трудно осъществими.
  

• 
  Вземайки предвид горните съображения и очакваните резултати от подробните икономически изследвания, екипът консултанти предлага решението с разполагане на една централизирана инсталация за сепариране, включена в системата на регионалното депо. Нейното изпълнение ще разреши всички възможни рискове, посочени по-горе и ще направи ефективна цялата система като постигане на екологичните цели и национални показатели.
  

4.4.2. Депониране на биоразградим отпадък

Основните цели за управление на биоразградимите отпадьци (БрБО) са заложени в “НАЦИОНАЛЕН СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН ЗА ПОЕТАПНО НАМАЛЯВАНЕ НА КОЛИЧЕСТВАТА НА БИОРАЗГРАДИМИТЕ ОТПАДЪЦИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ДЕПОНИРАНЕ” 2010г., който отразява изисканията на Директива 1999/31/EC за депониране на отпадъците за поетапно намаляване на количеството на БрБО, обезвреждани чрез депониране. Сьгласно посочената Директива всяка от страните-членки на ЕС следва да разработи национална стратегия за управление на БрБО, в която да бъдат посочени мерките и действията, които ще бъдат предприети от съответната страна, в изпълнение на поставените с Директивата цели за поетапно намаляване депонирането на БрБО и за подобряване на цялостното им управление.

Целите, поставени с чл. 5, ал.2 на Директива 1999/31/ЕС са отнесени към общото количество БрБО през 1995 г. или последната година преди 1995г., за която има стандартизирани данни в EВРОСТАТ и включват намаляване на количеството на БрБО, постъпващи за депониране :

• 
  до 75% – в срок до16 юли 2006 г.;
  
• 
  до 50% – в срок до 16 юли 2009 г.;
  
• 
  до 35% – в срок до 16 юли 2016 г.
  

Страни-членки, които през 1995 г. са депонирали повече от 80 % от своите битови отпадъци, могат да отложат постигането на всяка от целите с не повече от четири години. Такива страни между старите страни-членки са Гърция и Великобритания. България попада в същата категория. От това право се е вьзползвала Бьлгария , с което е приела за референтни срокове за постигане на посоченото процентно намаление годините 2010 , 2013 и 2020 г.

Директива 1999/31/EC за депониране на отпадъците е транспонирана в българското законодателство със Закона за управление на отпадъците, Наредба №7 oт 24.08.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци (обн., ДВ, бр. 81 от 17.09.2004 г.) и Наредба №8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (обн., дв, бр. 83 от 24.09.2004 г.) . В поледната е вьведено изискването за разработване на Национален стратегически план за поетапно намаляване на количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране

Този документ трябва да осигури постигането на следните цели:

1. до 2010 г. количеството на биоразградимите битови отпадъци, предназначени за депониране, трябва да бъдат намалени до 75 % от общото тегловно количество на биоразградимите битови отпадъци, образувани през 1995 г.;

2. до 2013 г. количеството на биоразградимите битови отпадъци, предназначени за депониране, трябва да бъдат намалени до 50 % от общото тегловно количество на биоразградимите битови отпадъци, образувани през 1995 г.;

3. до 2020 г. количеството на биоразградимите битови отпадъци, предназначени за депониране, трябва да бъдат намалени до 35 % от общото тегловно количество на биоразградимите битови отпадъци, образувани през 1995 г.

Основни принципи и дейности за постигане на националните цели за поетапно намаляване на количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране.

Посочените в Стратегическия план мерки и дейности за постигане на целите за поетапно намаляване на количествата на биоразградимите битови отпадъци, предназначени за депониране са включени в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (2009-2013г.), която е основния програмен документ за практическото прилагане на законодателството в областта на управление на отпадъците. Основните принципи за реализиране на Стратегическия план са :

• 
  “устойчиво развитие” - използване на природните ресурси по начин, който не ги унищожава или уврежда и не ограничава възможността да бъдат използвани от бъдещите поколения;
  
• 
  “предотвратяване” - образуването на отпадъци да бъде намалено или да не се допусне, където това е възможно;
  
• 
  “превантивност” – потенциалните проблеми да бъдат предвиждани и предотвратени на възможно най-ранен етап;
  
• 
  “отговорност на производителя” и “замърсителят плаща” – тези, които образуват или допринасят за образуването на отпадъци или замърсяват околната среда, да покрият пълните разходи за своите действия;
  
• 
  “близост” – отпадъците да бъдат обезвреждани възможно най-близко до мястото на тяхното образуване;
  
• 
  “йерархия на управлението на отпадъците”:
  

• 
  предотвратяване на образуването на отпадъците - чрез намаляване на количествата и/или съдържанието на опасните вещества в образуваните отпадъци;
  
• 
  повторна употреба – многократно използване на продукти или предмети за същата или други цели;
  
• 
  рециклиране – преработка на отпадъците и използуването им като суровини за производството на същите или други продукти;
  
• 
  оползотворяване – чрез прилагане на методите на компостиране, оползотворяване на енергията или други технологии;
  
• 
  обезвреждане - чрез депониране или изгаряне на отпадъци, без оползотворяване на енергия в случай, че няма друго подходящо решение;
  

• 
  използване на “най-добрите налични техники, неизискващи прекомерни разходи” - решение (или комбинация от решения), което за дадени цели и обстоятелства предоставя най-големи ползи или застрашава в най-малка степен околната среда, както в краткосрочен, така и в дългосрочен аспект;
  
• 
  “интегрирано управление на отпадъците” – система от законови, технически, организационни и икономически мерки и отговорности, гарантираща взаимодействие и оптимално съчетаване на различни методи и подходи, целящи достигане на икономическо и екологично ефективно управление на отпадъците;
  
• 
  “участие на обществеността”:
  

• 
  информиране на населението за въздействието на отпадъците върху околната среда и здравето на хората, за възможностите и отговорностите относно предотвратяването, оползотворяването или обезвреждането на отпадъците;
  
• 
  отчитане на общественото мнение при планиране на мерки и действия и вземане на решения в областта управление на отпадъците;
  
• 
  обществен контрол и участие при реализиране на планираните мерки и действия.
  

В изпълнение на изискванията на Директива 1999/31/EC и на българското законодателство, България трябва да намали биоразградимата фракция от битовите отпадъци, които се обезвреждат чрез депониране, както следва:

Национални цели за изпьлнение на Директива 1999/31/ЕС

Година	Цел	Разрешени за депониране БрБО (т)	Разрешени за депониране за жител БрБО (кg/жит./год)
базова год. 1995 г.	база 100%	базова стойност 2 247 500	базова стойност 268
2010	75%	1 685 625	224
2013	50%	1 123 750	152
2020	35%	786 625	109

Посочените в Таблица 1. данни са определени при прогноза за рьст на населението : през 1995 г. - 8 384 715 жит.; през 2010 г.- 7 534 469 жит.; 2013 г. - 7 420 076 жит.; 2020 г.- 7 343 884 жит.

За постигане на посочените цели включва комплекс от мерки за:

• 
  количествено намаляване на биоразградимата фракция в битовите отпадъци
  
• 
  административните процедури и техническите методи за намаляване на биоразградимата фракция от БО от гледна точка на приложимостта на дадените мерки в различните типове населени места.
  
• 
  програма за поетапно прилагане на различните мерки с привес на мерките, изискващи по-малко разходи до 2013 г., а след това на мерките, изискващи по-големи разходи за изграждане и експлоатация.
  

Морфологичният състав на Биоразградините битови отпадъци от домакинствата в общи линии е: 100% (хранителни отпадъци + хартия + картон + текстил + кожа + градински и дървесни отпадъци) или за регион Костенец това прави 41.7% от количеството отпадък, преди рециклиране на отпадъците от опаковки. След рециклиране на отпадъците от опаковки, количеството на органичните отпадъци се намалява с 1%. При индустриалните битови отпадъци това количество е оценено на 66.0% преди и 67.5% след рециклиране.

Около 2/3 от отпадъците от почистване на паркове и улици са биоразградими.

Следващата таблица показва съдържанието на биоразградимите отпадъци в отпадъците, депонирани понастоящем на общинските депа в тона годишно и в кг/жител преди и след допълнително рециклиране на отпадъците от опаковки.

Биоразградими отпадъци	Среден растеж	2012	2013	2016	2018	2020
Битови	41.69%	9,581	9,660	9,905	10,149	10,478
Индустриални	66.00%	1,190	1,190	1,190	1,190	1,190
Паркови улични	66.67%	1,127	1,118	1,090	1,081	1,081
Общо за рециклиране	т/год.	11,898	11,968	12,186	12,421	12,749
Непаркови	т/год.	10,771	10,851	11,096	11,340	11,668
Без рециклиране	кг/жител	154	157	164	168	172
Непаркови	кг/жител	140	142	149	153	158
Битови	41.58%	8,996	9,071	9,301	9,530	9,838
Индустриални	67.49%	1,051	1,051	1,051	1,051	1,051
Паркови улични	66.67%	1,127	1,118	1,090	1,081	1,081
Общо за рециклиране	т/год.	11,174	11,239	11,442	11,662	11,970
Непаркови	т/год.	10,047	10,122	10,352	10,581	10,889
С рециклиране	кг/жител	145	147	154	158	162
Непаркови	кг/жител	130	132	139	143	147

Таблицата показва, че без прилагане на горните нива за рециклиране ще е трудно да се постигнат целите за 2013 за количествата на депониране на биоразградими отпадъци (<152 кг/жител). Дори в случай, че органични отпадъци от паркове не се депонират въобще, се налага въвеждане на допълнително третиране на биоразградимите отпадъци след 2018г.

При пълно рециклиране и липса на депониране на паркови отпадъци, националните цели могат да се постигнат до 2020 когато се налага по-голямо ограничение на лимита на депонираните отпадъци от 109 кг/жител годишно.

Градинските отпадъци представляват по-малко от 10% от битовите отпадъци. Отстраняването на градинските отпадъци посредством домашно компостиране, следователно няма да е достатъчно за удовлетворяването на изискванията през 2020. По това време трябва да се редуцира и количеството на хранителните отпадъци.

От горната таблица се определя, че:

• 
  Парковите отпадъци не следва да се депонират въобще,
  
• 
  Количеството на органични отпадъци, което да се отстрани от депониране трябва да бъде поне 40 кг/човек през 2020 и да се увеличи до 90 кг/човек през 2042.
  

4.4.3. Строителни отпадъци

Управлението на отпадъците от строителство и събаряне трябва да следва йерархията в управлението на отпадъците, с първи приоритет предотвратяване или намаляване на количествата на образуваните отпадъци, последван от повторна употреба; рециклиране или друг начин на оползотворяване на материалите и на последно място - екологосъобразно обезвреждане на отпадъците.

При дейностите по разрушаване на сгради, почистване на строителните площадки или при реконструкция на обекти, съществуват възможности за повторно използване на някои от материалите и рециклиране на образуваните отпадъци. На базата на нарастващите разходи за депониране, в резултат от прилагането на всички изисквания на екологичното законодателство и липсата на специализирани депа, са необходими допълнителни действия за намаляване количеството на отпадъците, които са предназначени за депониране.

Разделяне на материалите при източника на образуване може да бъде постигнато чрез селективно събаряне и последващо правилно управление на строителните отпадъци.

Тъй като значителна част от този вид отпадъци може да се приеме като ценна, големи количества от тях вече се рециклират. Няма регистрирани данни за тези количества.

Част от тези отпадъци се депонира на общинските депа, докато останалите се депонират на депата, собственост на различни предприемачи. Има отредена и определена временна площадка за депониране на строителни отпадъци, но процеса на депониране на строителни отпадъци на неразрешени за целта места все още е мащабен.

Транспортните разходи до разтоварището се заплащат от собствениците на отпадъците.

Няма съществуващи инсталации за предварително третиране на строителните отпадъци както в общината така и в цилият регион.

Тези отпадъци могат да се изпозват за следните цели:

Раздробените бетонни материали могат да се използват като компонент на новия бетон за бетонни корита, тротоари, мостове, екологчни съоръжения (ПСОВ) помпени станции, канализация и др.

Раздробените бетонни-тухли могат да се използват като компонент на новия бетон за фундаменти, подове, хоризонтални прегради и стени в жилищни или търговски обекти.

Възможностите за оползотвояване на смесен строителен отпадък са твърде ограничени. Обработка, състояща се в раздробяване и сортиране е задължително условие.

Целите на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за рециклиране на генерираните строителни отпадъци за региона са дадени в следващата таблица.

Година	Рециклиране на строителните отпадъци
	2008	2012	2017	2022	2032	2042
Цел	20%	30%	35%	35%	35%	35%
Рециклирани, хил.тона / год.		4,4	4,8	4,8	4,8	4,8
За депониране, хил.тона / год.	15	10	9	9	9	9

Количествата строителни отпадъци, които следва да се рециклират в регион Костенец са около 4,500-5,000 тона годишно. Депонирането на два пъти по-голямо количество би могло да продължи, но трябва да се вземе в предвид, че депонирането на големи площи ще наложи покриването им с голям обем почви.

Каталог: Downloads
Downloads -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
Downloads -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
Downloads -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
Downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
Downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
Downloads -> Alexander Malinov
Downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
Downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
Downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г

Изтегляне 7.09 Mb.

Сподели с приятели: