Съображения за оползотворяването на строителни и инертни отпадъци

6.1.1. Съществуващо положение

Обща площ на общината - 301.78 км². Сметосъбирането е 100% и покрива всички градове и села. Преобладават битовите отпадъци. Единствената промишленост, която генерира индустриален отпадък е фабриката за хартия (около 800 т/годишно), които се депонират на настоящото депо. Рециклирането е организирано чрез сключване на договор с организация за оползотворяване „Репак".

Община Ихтиман

Обща площ на общината - 515.854 км², основно горски масиви. Сметосъбирането се извършва във всички населени места в общината, по договор с частна фирма. Разделното събиране на отпадъците се изпълнява от организация по оползотворяване - “Екобулпак”. В летния период се наблюдава увеличаване на количеството отпадък с 5-10% в селата.

Община Самоков

Обща площ на общината - 1209.9 км². Сметосъбирането е 100% и се извършва от частна фирма. Разделното събиране се извършва на база сключени договори с организация за оползотворяване „Репак". Особеност на общината е увеличаване на броя на посетителите през зимния период.

Община Долна баня

Обща площ на общината - 73.61 км². Сметосъбирането е 100%. Рециклирането се изпълнява на база договор с организация за оползотворяване „Репак". В общината няма промишленост.

Опасни отпадъци не се събират в нито една от общините.

В нито една община не се прилага третиране на отпадъците, като например компостиране.

Нито едно от съществуващите общински депа не е подходящо за изграждане на Регионален център за управление на отпадъците и не отговаря на изискванията.

6.1.2. Предложени и проучени площадки за Регионален център за управление на отпадъците

От тях 13 площадки са с неблагоприятна инфраструктурна позиция или експозиция, и/или предимно частна собственост върху земите и/или негативна инженерно-геоложка и хидрогеоложка оценка.

Площадки Ново село запад (№10), Ново село - югоизток (№11), Гуцал - северозапад (№12) и Гуцал - север (№13) имат невъзможен достъп и са изключени от последваща селекция.

От останалите площадки 8 са подложени на обща оценка. Класирани са по пригодността им за строителство на Регионален център за управление на отпадъците, както следва:

I- ва позиция - Площадка №19 - Пчелин - югозапад (Бадловица);

II- ра позиция - Площадка №14 - Пчелин - северозапад;

Ш-та позиция - Площадка №8 -Разклона - североизток I;

IV- та позиция - Площадка №3 - Бузяковци - изток;

V- та позиция - Площадка №21 - Сметище - Костенец;

VI- та позиция - Площадка №18 - Църковно дере;

VII-ма позиция - Площадка №5 - Борика - изток;

VШ-ма позиция - Площадка №2 - Вакарел - югоизток.

Изготвеното от Геокомплекс през 2005 г. проучване на терени за изграждане на Регионален център за управление на отпадъците, идентифицира две подходящи площадки - една основна (№19) и една алтернативна (№14). Двете площадки са проучени и определени, като подходящи на база на различни параметри/ критерии за оценка (околна среда, използване на земята, достъп, размери, собственост, хидрогеоложки проучвания и пр.).

Характеристика на площадка 1-ва позиция - Площадка №19 - Пчелин - югозапад (Бадловица)

Площадката е разположена на 2 км югоизточно от с. Пчелин. Достъпът е удобен - чрез асфалтов път, свързващ с. Пчелин и гр. Долна Баня. Площадката е с площ 10 ха и е разположена на територията на гр. Долна Баня. Релефът на площадката е равнинен, слабо хълмист в посока югоизток - северозапад. Покрит е с естествени ливади и единични дървета и храсти.

Предимството на площадка:

- подходяща геоложка основа;

- лесен достъп до площадката - необходимо е да се изгради 500 м нов път;

- благоприятно местоположение спрямо трите общини - Ихтиман, Костенец и Долна Баня. Подходящо за община Самоков при условие, че е предвиден нов 4 км път от с. Ново село до мина Бялата вода, или около 2 км нов път между Пчелински бани и с. Стамболово;

- площадката е добре изолирана от околните зони за живеене;

- мястото е добро спрямо преобладаващата посока на вятъра;

- на разстояние около 500 м от площадката минава ВЛ 20 кВ, който може да се използва за електроснабдяване;

- площадката е разположена между две дерета.

Недостатък на площадката:

- изграждане на нов път за лесен достъп до гр. Самоков;

Характеристика на площадка 11-ра позиция - Площадка №14 Пчелин - северозапад

Площадката е разположена на около 1.8 км северозападно отс. Пчелин и достъпътдо нея

- асфалтов път, свързващ селата Пчелин и Подгорие и черен път около 200 м. Разположена е на територията на община Костенец. Площадката е хълмиста по продължение на склона на сухо дере в направление североизток - югозапад.

Предимства на площадката:

- благоприятна геоложка основа;

- добро местоположение спрямо трите общини - Ихтиман, Костенец и Долна Баня. Подходяща и за община Самоков при условие, че е предвидено изграждане на нов път (около 5 км) от с. Ново село до мина Бялата вода, или около 1.7 км нов път между Пчелински бани и с. Стамболово;

- площадка е значително изолирана;

- в близост минава ВЛ 20 кВ, който може да се използва за електроснабдяване на площадката;

Недостатък на площадката:

- ограничено премахване на дървета;

- посоката на вятъра не е благоприятна за с. Пчелин.

Общините в регион Костенец решават да не използват нито една от двете проучени основни възможности. Вместо това предлагат да се използва една от двете площадки в близост до с. Гуцал - Гуцал - север и площадка( № 12) и Гуцал - северозапад (№13). Основна причина площадките в близост до Гуцал да не са избрани е, че те са оценени от "Геокомплекс" ООД като недостъпни за транспорт.

Недостатък на площадките:

- няма път, няма водоснабдяване, няма електроснабдяване в близост до двете площадки;

- те са разположени на един час шофиране по горски пътища, след което следва един километър пеша.

Междувременно общините Самоков и Костенец правят предложение за две нови площадки в землището на с. Шипочане, община Самоков (не включени в доклада на "Геокомплекс" ООД за предварителен избор - 2005 г.).

Като аргумент за приемане на двете площадки е предоставена близостта до пътна артерия която в процес на изграждане и ще може да се ползва от общините Костенец и Долна баня, както и наличието на водоснабдяване и електроснабдяване в близост до площадките. Едната площадка (основна) е с приблизителна площ от 163.433 дка., а другата площадка (алтернативна) се намира в непосредствена близост до нея и е с площ от 285.567 дка.

Като недостатък на двете площадки е собствеността на земите от Държавен горски фонд и трудностите за осъществяване на геоложки и хидрогеоложки проучвания, поради наличието на храстовидна и дървесна растителност на площадката.

За алтернативната площадка за изграждане на регионален център за управление на отпадъците е предложена площадката, попадаща в имот №3 по картата на с. Шипочане, ЕКАТТЕ 83243, община Самоков (Скица от 11.02.2009 г.).

Площадката е разположена югоизточно от с. Ново село, в землището на с. Шипочане, релефът е хълмист. Площадката е разположена на склон, разчленен от плитки дерета, обрасли предимно с храстова растителност. Надморската височина е около 1000 м, повърхностния отток от площадката се дренира от р. Левица, десен приток на р. Очушница, попадаща във водосбора на р. Марица. Районът на площадката е изграден от скали на Гуцалския плутон, представени от среднозърнести гранодиорити, изветрели и грусирани в повърхностната част.

До нея се достига по тесен асфалтиран път.

Имотът е собственост на Държавно лесничейство гр. Самоков, номер Г8343в.

Площ на имота 163.433 дка. Начин на трайно ползване: Залесени горски територии. Имотътсе намира в местността Солище при граници и съседи:

Дървопроизводна площ (имоти №№103.4 и 103.6), залесена територия (имот №103.2) - собственост на ДЛ гр. Самоков;

Полски път (имот №0.203) - собственост на Община Самоков - Кметство с. Шипочане;

- Нива (имот №39.2) - частна собственост;

- Пасище, мера (имоти №№39.1 и 39.4) - временно общинска собственост;

- Водно течение (имот №0.204) - МОСВ.

Недостатък на площадката:

- площадката е разположена до бивша военна база;

- достъпът не е лесен, необходимо е изграждане на нов път около 4 км;

- площадката е разположена в горски масив;

- в близостдо площадката се намира Семепроизводствена база на ДЛ - гр. Самоков.

Междувременно общините потвърждават, че отхвърлят двете предложени основни места за Регионален център за управление на отпадъците: Пчелин югоизток (Бадловица)(№19) и Пчелин северозапад (№14). По това време не успяват да предложат други приемливи места.

След допълнително проучване е предложена площадка в Община Самоков, м. "Катранджия", намираща се в близостдо старото депо (сметище).

Общината е изразила съгласие за ползване на площадка до старото сметище и да се разгледа пригодността и за изграждане на Регионален център за управление на отпадъците (Писмо отОбщина Самоков, изх. №04.00-179/19.06.2009 г.).

Предимства на площадката:

- площадката е приемлива от топографска гледна точка;

- повърхностните води от горните части могат много лесно да се уловят и да се пренасочат около площадката;

- площадката е разположена изцяло върху общински терен;

- пътят за достъп може лесно да се установи;

- в близостдо площадката преминава ВЛ 20 кУ, подходящ за захранване на площадката;

- площадката е в близост до пътя за гр. Ихтиман, а в момента се изгражда пряк път за общините Костенец и Долна баня.

На база на горното са разгледани два варианта за площадка: Вариант 1 площадка "Самоков" - местност "Катранджията" като основна площадка и Вариант 2: площадка "Пчелина югозапад" като алтернативна.

6.1.3. Вариант 1: площадка " Самоков" - местност "Катранджията"

Площадка № 1 заема поземлен имот 65231.915.100 в землището на гр.Самоков, с площ 327.024 дка.

До площадка 1 се достига по черен път на около 150 м след отклонение от ляво на пътя Самоков-Ихтиман.

6.1.3.1. Местоположение

Площадката е разположена близо до старото депо на гр. Самоков, на отклонение в ляво от пътя гр. Самоков - гр. Ихтиман, на около 4 км от центъра на града. Ситуирано е в землището на гр. Самоков, в долина преди Шипочански рид в парцел 23 в местността „Катранджия".

От топографска гледна точка площадката се счита за приемлива. Разположена е в широка, закрита долина, не е изложена на силни ветрове. Повърхностните води от горните части могат много лесно да се уловят и да се пренасочат около площадката.

Площадката е разположена изцяло върху общински терен. Пътят за достъп може лесно да се установи. В близост до площадката преминава електропровод средно напрежение, подходящ за захранване на площадката.

Площадката е в близост до пътя за гр. Ихтиман, а в момента се изгражда пряк път за общините Костенец и Долна баня.



6.1.3.2. Статут на земята

По настояще статута на земята е неполивна земеделска земя - пасища. Счита се, че е възможно да се промени предназначението на земите, за да са пригодни за депо за ТБО без да се създават забавяния по проекта.

Площадката е проучена от експертни екипи на РНЕП. Направени са Хидроложки анализи, Геоложки и хидрогеоложки проучвания, Геодезическо заснемане и характеристиките на околната среда и наличието на защитени територии.

Площадката не попада в защитена природна зона и зоните на Натура 2000.

6.1.3.4. Хидрология

Максималните 24 валежи се характеризират със сравнително голяма променливост. Изследвани са редици с различна дължина. Доказано е, че 35 годишният период е напълно достатъчен за получаване на относително устойчиви статистически характеристики на максималните валежи.

Нормалната крива на разпределение на Вен-Те Чоу и средната надморска височина на водосборния басейн на разглежданото дере (скат) са определени максималните 24 И валежи с годишна вероятност на превишение Р%. Те са показани в таблица 6.1.1.

Таблица 6.1.1

Таблица 6.1.2

Районът на площадката е разположен в част от северната окрайнина на Самоковската котловина, оформена между планините Рила, Плана, Витоша, Верила и Ихтиманска Средна гора. Разположен е в подножието на южния склон на Плана планина. От юг - югоизток се ограничава от шосето за гр. Ихтиман, от запад - югозапад - от плитко сухо дере, от север - от между-землищната граница на землищата на гр. Самоков и с. Драгошиново, а от запад - от борова горичка и дере „Големия катранджия", разделящи го от терена на старото сметище на града.

Релефът на района е хълмист до средно планински, пресечен от две плитки, сухи дерета. Наклонът му е от около 6-70 на югоизток в билните участъци и от 10-120 - по склоновете на деретата. Надморската му височина е от 950м до 1008м. В северозападния край на площадката се издига височината „Велков връх" на кота 1008.4м.

Добре оформено е дерето маркиращо западната граница на проучваната площадка - „Големия катранджия". То е с посока на оста почти север - юг и разделя двата хълма - „Катранджия" и „Шеовица".

Основна геоложка формация в разглеждания район е Планския плутон, скалите на който изграждат терена на север - североизток от гр. Самоков. Той процепва скалите на докамбрия и има наставен характер. В района на проучваната площадка е развита втората наставка на плутона. Изградена е от диорити, кварцдиорити и кварцмонцонити. Последните изграждат по-вътрешните части на плутона между с. Ново село и гр. Самоков. Те са средно до едрозърнести с мезократен характер. Имат масивна текстура и преобладаващо монцонитова и хипидиаморфозърнеста структура. Изградени са от андезин, калиев фелдшпад, серицит, глинесто вещество, хлорит и епидот.

Кварцдиоритите изграждат периферните част на плутона. На повърхността се разкриват северно от гр. Самоков по левия бряг на р. Искър и десния бряг на р. Шипочаница. Текстурата им е подчертано масивна. Минералният им състав е от андезин, микроклин, пироксен, амфибол, биотит, кварц и акцесорни минерали - серицит, епидот и железни хидроокиси.

В обсега на проучваната площадка, скалите от Планския плутон са припокрити от неравномерен слой делувиални пъстри, песъчливи и прахово - песъчливи глини.

Според тектонската схема на България, проучвания район попада в Маришката тектонска зона. Това е ивица с ширина 10-20км с интезивно разломяване и магматично насищане, повърхностна изява на Маришкия дълбочинен разлом, известен още като Маришки шев. Тази зона е една дълбока рана в земната кора. Високата земетръсна активност на района е в тясна връзка с развитието на Маришкия шев. По него са си проправили път термални води и е улеснено предвижването на магма отдълбочина. Обликът на зоната се определя от серия стръмни субпаралелни разломи с посока 110-1300. Със същата ориентировка е внедрен и Планския плутон. Характерен морфоложки белег на плутона е неговата удължена форма. Напукването е паралелепипедно, като доминират пукнатини с посока 100-1400 и наклон 70-800 на югозапад.

b. Хидрогеоложка характеристика

Съгласно хидрогеоложкото райониране на България, проучваният терен попада в Средногорския хидрогеоложки район. Тук могат да се отделят два вида подземни води - пукнатинни води (с плитка циркулация) и термоминерални води (с дълбока циркулация). Отношение към настоящото проучване имат само пукнатинните води. Те са акумулирани в изветрялата зона и пукнатините на скалите изграждащи основно проучвания терен. В тях са формирани ненапорни пукнатинни потоци, които дават началото на редица извори и малки реки. Изворите обикновено са с незначителен, силно променлив дебит. Главният източник на подхранване са валежите, 70 до 80 % от които се превръщат в подземен поток. Почти 100 % е поливането на валежите в грусираните, силно изветрели скали.

От геоложкият доклад става видно че нивото на подпочвените води варира от 1.98м до 11.78м от повърхността. Нивата на подпочвените води почти нямат хидравлична връзка по между си.

c. Геолого - литоложки строеж в района на депото

Геоложкият строеж на площадката е изследван до дълбочина 10.00м и 15.00м с по три броя проучвателни сондажа и до дълбочина 20.00м със седем геофизични разреза.

Срещнатите по време на проучването литоложки разновидности са поробвани с общо 14 броя земни проби и обобщени в пет инженерно-геоложки пласта:

• Пласт 1 - Почвен слой. Разкрива се като тънък слой на повърхността по целия проучван терен. Дебелината му варира от 0,1 до 0,4.

Пласт 1 е представен е от тъмно кафява песъчлива глина с растителни останки и високо хумусно съдържание. Почвеният слой е неподходящ за фундиране и съгласно чл. 13, т. 3 (в) от "Норми за проектиране на плоско фундиране" се класифицира като земна основа група "В" - особени почви.

• Пласт 2 - Глина песъчлива пъстра. Пласт 2, в границите на проучвания терен, образува непрекъснат слой под пласт 1 и една леща с дебелина 1.70м в източната част на площадката. Пласт 2 е представен от пъстра песъчлива глина - тъмно кафява червено - кафява, сиво-кафява, светло кафява и жълто-кафява с жълти и черни петна, на места с дребни скални късчета.

Съгласно чл. 13, т. 2 от "Норми за проектиране на плоско фундиране", пласт 2, се класифицира като земна основа група "Б".

• Пласт 3 - Глина прахово-песъчлива, сивочерна. Пласт 3, в границите на проучваната площадка, образува леща с дебелина 1.70м след пласт 2 в източната част на площадката. Установен бе само със сондаж С5 на дълбочина от повърхността от 3.10м до 4.80м. Пласт 3 е представен от сивочерна прахово- песъчлива глина с ръждиви петна и блатна миризма. Съгласно чл. 13, т. 2 от "Норми за проектиране на плоско фундиране", пласт 3, се класифицира като земна основа група "Б".

• Пласт 4 - Диорити и кварцдиорити силно изветрели и грусирани. Пласт 4, в границите на проучвания терен, образува непрекъснат слой под пласт 2, като пълната му дебелина не е премината до крайната дълбочина на проучвателните изработки с изключение на ВЕС2 и ВЕС5. Пласт 4 е представен от силно изветрели и грусирани до чакълеста глина и глинест пясък диорити и кварцдиорити. Съгласно чл. 13, т. 2 от "Норми за проектиране на плоско фундиране", пласт 4, се класифицира като земна основа група "А".

• Пласт 5 - Диорити и кварцдиорити, здрави. Пласт 5 изгражда скалната подложка на проучвания терен. Установен е само с ВЕС2 и ВЕС5 на дълбочина от повърхността съответно 15м и 13м, като пълната му дебелина не е премината до крайната дълбочина на геофизичния разрез.

Пласт 5 е представен от диорити и кварцдиорити, изграждащи втората наставка на Планския плутон. Те са средно и едрозърнести, поради което имат по-ниска якост, по- висока пористост, водопопиваемост и износване на Девал. В участъците с по-високо съвържание на глинесто вещество като вторичен минерал, силно намаляват съпротивлението на натиск и мразоустойчивостта и се повишава коефициента на размекване. Предвид генезиса и дълбочината на залягане, пласт 5 може да се приема за практически неслегваем. Съгласно чл. 13, т. 2 от "Норми за проектиране на плоско фундиране", пласт 4, се класифицира като земна основа група "А".

6.1.3.6. Капацитет на запълване

Консултантите от РНЕП оценяват общия обем за запълване на площадката на около 1.060 178. кубични метра.

Мерките за опазване на околната среда са оценени като минималните необходими за

постигане на международните стандарти за изграждане на едно ново депо за ТБО:

• Ограда и вход;

• Външни канавки за отвеждане на чистите повърхностни води от горните вододайни площи;

• Вътрешни периферни дренажи за улавяне и третиране на (основно седиментацията) на повърхностни води отзамърсени площи;

• Система за третиране на инфилтрата (третирането ще се изпълни в ПСОВ на депото и в последствие третираните води се отвеждат в общинската пречиствателна станция);

• Регистрация на количеството и качеството на третирания инфилтрат преди и след третиране

• Инсталации за улавяне и ползване на газа (изпълнение само към края на етап I);

• Систематично събиране на отнасяните от вятъра леки фракции;

• Цялостно измерване и регистрация на постъпващите отпадъци;

• Изпълнение на систематично наблюдение върху параметрите на околната среда в горната и долната част по течението - наблюдение на качествата на водите;

• Изпълнение на систематичен мониторинг на подземните води.

Предимства:

• Площадката е в близост до основния „замърсител" - град Самоков;

• Площадката е изцяло общинска собственост;

• Площадката е с добра експозиция и не се вижда от селищата в района;

• Тя разполага с вече изградени комуникации и система на транспорт, и не е обходим нов път;

• Експозицията е благоприятна спрямо преобладаващите ветрове по отношение на най-близко разположените населени места - гр. Самоков и селата Шипочане и Ново село; площадката е сравнително добре изолирана във визуално отношение

• Мястото е защитена от преобладаващите ветрове;

• Местното население е свикнало със съществуващата ситуация и би приветствало всякакви мероприятия, които ще подобрят екологичното състояние в района на площадката, като например привеждане на сметището в съответствие със съвременните нормативни изисквания.

Недостатъци:

• Площадката е във водосборната област на р. Искър, респективно и на язовир Искър, което налага заустване на пречистените отпадъчние води в ГПСОВ Самоков;

6.1.4. Вариант 2: площадка "Пчелина югозапад"

Пчелин -югозапад е класирана на първо място и селектирана като най-подходяща от общо 21 площадки. Тя е разположена на около 2 кт югозападно от с. Пчелин и на около 2 км североизточно от гр. Долна баня

Достъпът до нея за общините Костенец, Ихтиман и Долна баня е по асфалтирания път, свързващ с. Пчелин и гр. Долна баня и по равен черен път с дължина около 500 м. Необходимо е построяване на нов път (около 4 км), свързващ с. Ново село с Бялата вода или нов път (с дължина около 2 км), свързващ Пчелински бани със с. Стамболово, за да стане възможно използването на тази площадка и от Община Самоков.

Площадка №2 "Пчелина югозапад" е разположена изцяло на територията на община Долна баня. По предварителна оценка оконтурената част на площадката има площ около 101 декара, разположени на държавен горски фонд, общински и частни терени.

Площадка № 2 Пчелин югозапад се намира на около 2 км югозападно от с. Пчелин и на около 2 км североизточно от гр. Долна баня. Разположена е по склоновете на суходолие, насочено северозападно към р. Баджовица, десен приток на р. Очушница. Надморската височина на площадката се изменя от 600 до 630 м. В района й няма извори, кладенци или водоизточници за питейно – битово

Преобладаващият статут на земята е селскостопански. Част от терените са частна собственост, друга част принадлежат на министерството на земеделието и горите и една друга част са притежание на общината. Придобиването на земята може да се окаже съществен проблем и може да отнеме време.

Площадката е проучена от екип на консорциум Геокомплекс с ръководител гл. ас. д-р Стефчо Стойнев. Направени са геоложки, хидрогеоложки проучвания и геодезическо заснемане на площадката.

Площадката не попада в защитена природна зона и зоните на Натура 2000.

6.1.4.4. Хидроложки условия

Площадка №2 Пчелин югозапад се намира във водосбора на р. Очушница, ляв приток на р. Марица. В този участък и двете реки са водоприемник II категория. На р. Очушница под с. Очуща има хидрометрична станция (ХМС) с лимниграф № 236, която служи за определяне на водните количества от водосборна област около 58 km2. Отточният режим на реката е силно нарушен. Над мястото на хидрометричната станция има изграден микроязовир, отстоящ на около 4 km от площадка Пчелин югозапад. По някои притоци на р. Очушница, както и в долното й течение преди гр. Костенец има изградени и други микроязовири. Водите на р. Очушница и на деретата в района се използватза напояване на територията между гр. Долна баня и гр. Костенец чрез изградена на изток от площадката система от канали. Реката се влива в р. Марица в чертите на гр. Костенец, на разстояние около 6 km югоизточно от площадката.

Средно многогодишният воден отток в ХМС за р. Очушница по публикувани данни е около 320 l/sec. По експертна оценка през май 2005 г. в района на площадката е определен дебит около 500 l/sec.

6.1.4.5. Кратка геоложка и хидрогеоложка характеристика на района

Площадка № 2 Пчелин югозапад попада в Крапщенско - Средногорска природогеографска област, Крапщенска подобласт. Намира се в Преходната планинско - котловинна геоморфоложка област в район със слабо разчленени алувиални низини с хълмисто - ридов релеф. Разположена е в долина на р. Марица и нейни притоци, основен от които е р. Очушница. Долината е оградена от североизток от Черни рид, от запад - от Шумнатица и от юг - от Рила.

Територията на площадка № 2 Пчелин югозапад е заета от естествени ливади с единични дървета и храсти. По-гъста растителност се наблюдава в по-ниската част по склоновете на дерето.

6.1.4.6. Геоложка и хидрогеоложка характеристика на площадката

Ерозионните форми на релефа са представени от две плио-плейстоценски нива от втория цикъл, с възраст роман - долен плейстоцен. От тях в площта на площадката попада голяма част от нивото, продължаващо развитието си в североизточна посока. Второто ниво оформя северозападния борд на площадката и е извън нея на около 100 m.

Речните форми на релефа са представени от голям приточен дол на р. Очушница, разположен по северозападния край на площадка № 19 Пчелин югозапад и от суходолие. Долът е със съвременно ерозионно всичане до 3 т. в алувиално - делувиални наслаги. Суходолието е с много добро морфоложко развитие и ще играе съществена роля при оформяне депото за отпадъци.

Елувият е от кафяви до сиви песъчливи глини с късове от гранити и кварц. Със същата характеристика са и елувиалните наслаги от най-западния край на площадката, но тяхната дебелина тук достига 4 м .

Склоновите форми заемат преобладаващо най-голямо разпространение, както в площадката, така и около нея. Представени са от затревени и частично залесени склонове с проява на ерозионните процеси и от едно склоново стъпало югозападно от площадката.

Антропогенните форми са представени от терасирани склонове, които ограничават плоскостния смив.

Площадка №2 Пчелин югозапад е с добър достъп от североизток и югоизток. Геоморфоложките форми и съвременните морфогенетични процеси са подходящи за целите, за които тя се предлага.

При проучването са установени подземни води. Те са акумулирани в песъчливо - чакълестите материали от изветрителната кора на гранитите. По тип са порови. Установени са в сондажите, прокарани в негативните части от площадката - ниските части от склоновете на дерето. Поради нееднородността на изветрителната кора хидравличните условия на водоносния пласт са различни. Появата на подземни води в сондажите се установява на различни дълбочини - от 4,80 до 8,00 метра от котата на терена. Подземните води са напорни по характер - водните нива се установяват на дълбочина от 0,70 метра в сондаж С-9, който е прокаран в най-ниската част на дерето до 5,30 метра в сондаж С-2, който е разположен в по-високата южна част на дерето - установеният напор е от 0,30 до 6,30 метра. Подземните води се подхранват от инфилтрация на повърхностни води, благоприятни условия за което създава негативната релефна форма и липсата на делувиална покривка. Формираният подземен поток е насочен на северозапад, към коритото на река Баджовица. Поради основно глинестия характер на отложенията от изветрителната кора водоносният хоризонт е слабо водообилен.

Хидро-химичната характеристика на подземната вода показва, че тя е минерализирана, средно мека. Йонният състав я определя като хидрокарбонатна - натриева-калциева вода. Хидрохимичните показатели са със стойности на йонни концентрации под екологичния праг на замърсяване на водите

Подземни води са акумулирани и в терасата на река Баджовица. Те са акумулирани в песъчливо-глинестите отложения, които изграждат геоложкия й разрез. По тип са порови, безнапорни. Водното ниво е на дълбочина 0,40 метра от котата на терена. Подземните води са в хидравлическа връзка с водите в реката. Поради глинесто-песъчливия характер на алувиалните отложения и ограниченото им площно разпространение водоносният хоризонт е със слаба водообилност и без стопанско значение.

Няма данни за наличието на санитарно - охранителни зони в района на площадката

Хидрохимичната характеристика на подземната вода оттерасата на реката (протокол № В- 472-2) показва, че подземната вода е слабо минерализирана, много мека. Йонният състав я определя като хидрокарбонатна - калциева вода. Хидрохимичните показатели са със стойности на йонни концентрации под екологичния праг на замърсяване на водите.

Въз основа на получените резултати от проучвателното сондиране в под повърхностното пространство могат да се отделят две ниско рангови хидрогеоложки единици: силно проницаем (водоносен) пласт и слабо проницаема (водоносна) зона. Те се характеризирате ниски, но различаващи се филтрационни характеристики.

Силно проницаемият (водоносен) пласт е представен едри заглинени пясъци и песъчливи глини. Тези седименти запълват дерето, минаващо през северозападните части на площадката. Дебелината им е около 4-5 м. Статичното ниво на подземните води е регистрирано на дълбочина 0,4 м от терена.

Слабо проницаемата (водоносна) зона е установена в доминиращите в геоложкия разрез на територията площадката силно деформирани гранити. В горната си част тези скали са разложени до плътни чакълесто-песъчливи глини и до сбити и слабо споени заглинени пясъци, а на по-голяма дълбочина те са в различна степен изветрели, напукани и натрошени. Високото присъствие на глинеста компонента във всяка от изброените литоложки разновидности е причина за ниските филтрационни характеристики на колектора. Подземните води са установени на дълбочина от4-5 до 10-15 м от терена. Само в по-ниската северозападна част на площадката те залягат на дълбочина 0,5-1,0 м.

Средни стойности на коефициента на филтрация к на основните хидрогеоложки единици в района на площадка №2 Пчелин югозапад

Капацитета на запълване се оценява предварително на 0.4 млн. м³, което е минималното за нуждите на региона за период от 10 - 12 години.

Мерките по опазване на околната среда са малко по-високи от необходимия минимум за да се покрият международните стандарти за едно ново депо:

• Ограда и вход;

• Външни канавки за отвеждане на чистите води от повърхността и дренажните води от по-горните водохващания.;

• Вътрешни периферни дренажи за улавяне и третиране на (основно седиментацията) на повърхностни води отзамърсени площи;

• Система за третиране на инфилтрата (най-вероятно ще се наложи отделна пречиствателна станция);

• Регистрация на количеството и качеството на третирания инфилтрат преди и след третиране;

• Систематично събиране на отнасяните от вятъра леки фракции;

• Цялостно измерване и регистрация на постъпващите отпадъци;

• Изпълнение на систематично наблюдение върху параметрите на околната среда в горната и долната част по течението - наблюдение на качествата на водите;

• Изпълнение на систематичен мониторинг на подземните води.

6.1.5 Обобщена оценка на площадките

Поради редица причини - технически, капацитет, опазване на околната среда, а също и икономически се установи, че площадка "Самоков" е по-добра от останалите площадки.

Също така, площадка "Самоков" е по-близо до основният генератор на отпадъци - гр. Самоков и е непосредствено до главни пътища, в близост вече са изградени необходимите комуникации за осигуряване на електрозахранване и водоснабдяване за разлика от останалите площадки.

Площадка “Самоков” “Катранджията” е напълно достатъчна за развитие на подобектите на регионалната система за управление на отпадъците. Тя съдържа в себе си и достатъчен резерв за бъдещо използване.

Предвид общата характеристика на региона, площадката “Самоков” е по-лесно достъпна за специализираната техника за докарване на събраните отпадъци от региона предвид близостта до основен и подържан път, липсата на височини или други препятствия до достигане до инсталациите на регионалното депо.

В геоложката структура на площадка "Самоков" са установени глинени пластове, подходящи в количествено и качествено отношение да бъдат използвани при изграждане на бъдещото регионално депо за битови отпадъци.

Оценено е, че алтернативната площадка - „Пчелина югоизток" е технически и икономически по-приложима само за проект за депо, което може да приема битовите отпадъци от региона за период 12 години.

Предимства:

- Геоложката основа в района на площадката е подходяща за строителство на депо за отпадъци;

- Площадката е лесно достъпна, като е необходимо изграждането само на нов подходен път с подходяща настилка с дължина не повече от 500 м;

- Площадката е с благоприятно местоположение по отношение на оптимални транспортни схеми за три от общините (Ихтиман, Костенец и Долна баня). Тя може да удовлетвори в това отношение и четвъртата община (Самоков), ако в проекта залегне прокарването на нов път (около 4 километра) от с. Ново село до рудник Бялата вода, или около 2 км нов път между Пчелински бани и с. Стамболово, като по този начин ще се получи пряка и кратка пътна връзка между Община Самоков (по шосето за Ихтиман) и въпросната евентуална площадка на регионалното депо (според неофициално становище на еколога на Община Самоков тази алтернатива вероятно ще бъде приемлива за въпросната община);

- Площадката е добре изолирана във визуално отношение от околните селища и пътни артерии;

- Експозицията на площадката е много добра спрямо преобладаващите ветрове, както и във визуално отношение;

- На около 500 м от площадката (край шосейния път), преминава локален далекопровод с нисък волтаж (до 20 кВ), който може да бъде използван за електроснабдяване на площадката; за водоснабдяване може да се използва водния поток от основното дере Бадловица;

- Площадката попада между две дерета в ниската част на локалните им водосборни области. По всяка вероятност в деретата протича отток с променлив дебит;

- При проведените срещи с представители на общините Костенец, Ихтиман и Долна баня се изясни, че площадката е предпочитана от въпросните общини. При определени условия (построяване на допълнителни свързващи пътища, удобни за Община Самоков) тази площадка ще бъде вероятно одобрена и приета и от страна на тази община.