Преработено и допълнено Прединвестиционно проучване Регионално депо Самоков

6.2.1. Общи характеристики

Площадката е разположена в близост до старото депо на гр. Самоков, на около 3 км североизточно от центъра на града. Попада в долина преди Шипочански рид в парцел 23, м. "Катранджията".

Заема ПИ 65231.915.100 в землището на гр. Самоков, начин на трайно ползване - земеделска територия - нива. Площта на имота според скицата е 327024 м². Собствеността на имота е Общинска частна (ПИ 65231.915.100, Скица №2716/26.06.2009г.).

Имотът граничи със землищна граница, пасища, мери (Община Самоков - гр. Самоков), ниви (частна собственост), други територии (Община Самоков - гр. Самоков и на МЗГ-ДЛ), селскостопанска територия (неустановена собственост).

До площадката се достига по черен път на около 150 м след отклонение на ляво от пътя гр. Самоков - гр. Ихтиман.

b. Релеф

Релефът на територията на общината се определя като котловинен, планински и високопланински. Котловинният релеф е представен от Самоковската котловина, която е затворена със средна н.в. 950 м, разположена между Рила, Плана, Витоша, Верила, Ихтиманска Средна гора. Котловинното дъно в западната част е равно с характер на поле, а в източната се срещат и вътрешно - котловинни възвишения. През нея преминава р. Искър и нейните притоци. Формата на котловината е неправилна и двуделна: западна - Палакарийска, и източна - Искърска част, в която са разположени по-голяма част от населените места, обработваемата земя и техническата инфраструктура.

Около 80% от територията на общината е с планински и високопланински релеф. Планинският релеф заема земите във височинния пояс до 1600 м н. в. Това са южните склонове на Витоша и Плана планина, източните склонове на Верила, Шипочанския рид, западните склонове на рида Шумнатица и подножието на Северна Рила. Високопланинският релеф заема земи с н.в. над 1600 м, разположени в южната част на територията - високите части на Мусаленския, Скакавишкия и Мальовишкия дялове на Рила планина. Релефът е с типичен алпийски характер.

c. Климатична характеристика

Климатичната характеристика на Самоковската котловина се обуславя от географското и положение и от влиянието на местните условия. Ихтиманската Средна гора и Плана планина защитават котловината от североизточните ветрове, а планините Рила и Верила

- от южните и югозападните ветрове.

На територията на общината се наблюдават два вида климат - умерено континентален и планински. Умерено континенталният е характерен за териториите под 1000 м н.в., които са главно в Самоковската котловина. Той се характеризира с не много горещо лято, мека и продължителна зима, но с настойчивото влияние на високата планина, която спира бурните ветрове и снегонавявания.

Планинският климат обхваща земите с надморска височина около и над 1000 м, които са преобладаващи на територията на общината.

Топлиннен режим

Топлинният режим в значителна степен се определя от продължителността на слънчевото греене. За гр. Самоков слънчевото греене има добре изразен годишен ход с максимум през юли - август и минимум декември - януари.

Характерните белези на климата в общината са сравнително топло лято и студена зима, голяма годишна амплитуда на температурата на въздуха.

Средногодишната температура на въздуха е 7.5°С, а средно минималните от -16 до -22°С. Максималните температури са измерени през м. юли, като стойностите им не надвишават 32-34°С.

Валежи

Различията в надморската височина и експозицията на склоновете оказват влияние върху разпределението на валежите. Валежите са с ясно изразен пролетно - летен максимум и зимен минимум. Средният годишен валеж на територията на общината е значително по- висок от този за страната (в Самоков той е 667 мм, в Боровец 929 мм, в Ситняково 977 мм, а на вр. Мусала 1193 мм).

Устойчива снежна покривка се образува всяка зима, като средната продължителност за общината е над 150 дни.

Преобладаващите ветрове са с посока от северозапад на югоизток, а след тях по честота следват западните и североизточни ветрове. Средногодишната скорост на вятъра за гр. Самоков е 3.1 м/сек. Най-голяма е скоростта на вятъра през периода февруари - април, а

най-малка през м. септември. Максималната скорост на вятъра в Самоковската котловина е 46 м/сек. Тихото време е около 33% от годината.

6.2.2. Характеристика на околната среда и значимост на въздействията при реализирането на инвестиционното предложение

Площадката попада в рамките на умерено - континенталната климатична област, планински и предупланински район.

На територията на общината няма стационарни пунктове за контрол на атмосферния въздух. Контролът, който се осъществява от РИОСВ по утвърден график за емисионен контрол на източници на организирани емисии.

Основните източници на организирани емисии от вредни вещества за община Самоков са горивните инсталации с битов характер, емисиите от моторни превозни средства, производствените фирми и емисиите от незапръстени и необработени депа за ТБО.

При изгарянето на масово употребяваните в домакинството твърди горива, емисиите са с ниска височина и ниска емисионна температура. При неблагоприятни метеорологични условия и затруднена дифузия на замърсителите може да се стигне до високи приземни концентрации на вредни вещества в близост до източниците. Това важи особено за емисиите на прах РМ10 и С02 от изгарянето на въглища и емисиите за РМ10 от изгарянето на дървата.

Основен източник на емисии от подвижни източници са отработили газове от моторни превозни средства. Непосредствен контрол се осъществява от служба КАТ, ежегодно при технически преглед на МПС. Показателите, които се контролират са: димност, въглероден окис, азотни окиси и въглеводороди.

Съществуващото депо не отговаря на съвременните изисквания, съгласно Наредба №8 и Наредба №7 на МОСВ за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци и предстои да бъде закрито.

Разположението на площадката не е рисково по отношение пренос на замърсен въздух към близките населени места.

Теренът за изграждане на Регионален център за управление на отпадъците е в близост до съществуващия път. Не се очаква промяна в качеството на атмосферния въздух.

b. Геология и хидрогеология на площадката

В геоморфоложко отношение, районът на площадката е част от северната окрайнина на Самоковската котловина, оформена между планините Рила, Плана, Витоша, Верила и Ихтиманска Средна гора. От юг - югоизток се ограничава от шосето на гр. Ихтиман, от запад - югозапад - от плитко сухо дере, от север - от между землищната граница на землищата на гр. Самоков и с. Драгошиново, а от запад - борова горичка и дере "Големия Катранджия", разделящи го от терена на старото сметище на града. Понастоящем терена е празно, незастроено и незалесено място, обрасло с ниска трева и редки бодливи храсти.

Релефът е хълмист до средно планински, пресечен от две плитки сухи дерета. Надморската му височина е от 950 м до 1008 м. В северозападния край на площадката се издига височина "Велков връх" на кота 1008.4 м.

Добре оформено е дерето маркиращо западната граница на проучваната площадка - "Големия Катранджия". То е с посока на оста почти север - юг и разделя двата хълма - "Катранджия" и "Шеовица".

Геология

Основната геоложка формация е Планския плутон, скалите на който изграждат терена на север - североизток от гр. Самоков. Той процепва скалите на докамбрия и има наставен характер. В района на площадката е развита втората наставка на плутона, изградена от диорити, кварцдиорити и кварцмонцонити. Последните изграждат по- вътрешните части на плутона между с. Ново село и гр. Самоков. Те са средно до едрозърнести с мезократен характер. Имат масивна текстура и преобладаващо монцонитова и хипидиаморфозърнеста структура. Изградени са от андезин, калиев фелдшпат, серицит, глинесто вещество, хлорид и епидот.

Кварцдиоритите изграждат периферните части на плутона. На повърхността се разкриват северно от гр. Самоков по левия бряг на р. Искър - андезити, микроклин, пироксен, амфибол, биотит, кварц и акцесорни минерали - серицит, епидот и железен хидроокиси.

В обсега на площадката, скалите от Планския плутон са припокрити от неравномерен слой делувиални пъстри, песъчливи и прахово - песъчливи глини.

Според тектонската схема на страната, районът попада в Маришката тектонска зона. Това е ивица с ширина 10-20 км с интензивно разломяване, известено още като Маришки шев. По него са си преправяли път термални води и е улеснено предвижването на магма от дълбочина. Обликът на зоната се определя от серия стръмни субпаралелни разломи с посока 110-130°. Със същата ориентировка е внедрен и Планския плутон. Характерен морфоложки белег на плутона е неговата удължена форма. Напукването е паралелопипедно, като доминират пукнатини с посока 100-140° и наклон 70-80° на югозапад.

Геоложкия строеж на площадката е изследван до дълбочина 10 и 15 м с по три броя проучвателни сондажа и до дълбочина 20.00 м със седем геофизични разреза.

Пласт I - Почвен слой - разкрива се като тънък слой на повърхността по целия терен. Пласт I е представен от кафява песъчлива глина с растителни останки и високо хумусно съдържание.

Почвения слой е неподходящ за фундиране и съгласно чл. 13, т.3 (в) от "Норми за проектиране на плоско фундиране" се класифицира като земна основа група "В" - особени почви.

Пласт II - Глина песъчлива пъстра, образува непрекъснат слой под пласт I и една леща с дебелина 1.70 м в източната част на площадката. Пластът е представен от пъстра песъчлива глина на места с дребни скални късчета.

Съгласно чл. 13, т.2 от "Норми за проектиране на плоско фундиране", пласт II се класифицира като земна основа група "Б".

Пласт III - Глина прахово-песъчлива, сивочерна - образува леща с дебелина 1.70 м след пласт II в източната част на площадката. Установен е на дълбочина от 3.10 до 4.80 м. Представен е от сивочерна прахово-песъчлива глина с ръждиви петна и блатна миризма.

Съгласно чл. 13, т.2 от "Норми за проектиране на плоско фундиране", пласт III се класифицира като земна основа група "Б".

Пласт IV - Диорити и кварцдиорити силно изветрели и грусирани -

образува непрекъснат слой. Пласт IV, в по-голямата си част е неподатлив на суфозионно изнасяне на фините частици, но в него има зони, които проявяват суфозионни свойства.

Пласт V - Диорити и кварцдиорити, здрави - изгражда скалната подложка на терена. Установен е на дълбочина 15 и 13 м от повърхността, като пълната му дебелина не е премината до крайната дълбочина на геофизичния разрез. Представен е от диорити и кварцдиорити, изграждащи втората наставка на Планския плутон. Те са средно и едрозърнести, поради което имат по-ниска якост, по-висока пористост, водопопиваемост и износване на Девал. В участъците с по-високо съдържание на глинесто вещество като вторичен минерал, силно намаляват съпротивлението на натиск и мразоустойчивостта и се повишава коефициента на размекване. Предвид генезиса и дълбочината на залягане, пласт V може да се приема за практически неслегваем.

Съгласно чл. 13, т.1 от "Норми на проектиране и плоско фундиране" пласт V се класифицира като земна основна група "A".

Физико - геоложки явления и процеси

На терена не е установено наличие на неблагоприятни, обемни физико - геоложки явления и процеси, като свлачища, срутища, сипеи и др.

Физико-геоложките процеси, които би следвало да се имат предвид са повърхностна ерозия и заблатяванията:

- Повърхностна ерозия - площадката е разположена върху два ниски хълма с наклон 7-8° на юг-югоизток разделени от плитко сухо дере. Установено е, че повърхностния слой на площадката е силно ерозирал. Ерозията се наблюдава ясно във високата част на терена, където на места има оголени участъци без покритие от почвен слой. На площадката липсва дървесна растителност.

Заблатявания - заблатените участъци в района на площадка са разположени в основата на склона до шосето на гр. Ихтиман и дере "Големия Катранджия". Особено характерно е блатото в източната част при разклона на пътя за старото депо. В него се събират и смесват инфилтрираните води от тялото на старото депо и тези от площадката. Поради липса на предпазни и отводнителни съоръжения, блатната вода, следвайки наклона на терена се предвижва покрай шосето към гр. Самоков. Около заблатения участък се наблюдава характерна блатна растителност, цвят на водата и се усеща неприятна миризма. Блатото е развъдник на насекоми, влечуги и гризачи.

Сеизмична характеристика

Според сеизмичното райониране на България, теренът на проучване попада в зона със сила на земетръсите от IX степен по скалата на Медведев и коефициент на сеизмичност Кс = 0.27. За обекта допълнителен утежняващ фактор е близостта му с активния в близкото минало Маришки дълбочинен разлом.

В локален план, гр. Самоков се намира в Самоковската сеизмична зона, характеризираща се с най-голяма честота на сеизмичната дейност в България. Земетресенията в Самоковската сеизмична зона са генерирани най-вече по разломите Дупница - Сапарева баня -Самоков, Самоков - Боровец и Самоков - Рила.

Съгласно чл.7, ал. 2, от "Наредба 07/2 от 23.07.2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони", инженерно-геоложките условия на проучвания терен се класифицират като благоприятни в сеизмично отношение, поради водното ниво по- дълбоко от 4т.

Хидрогеоложка характеристика

Хидроложката мрежа на територията на община Самоков е представена основно от басейните на реките Искър и Марица в горните им течения. Реките се характеризират със снежно-дъждовен режим, с високи води през късна пролет и ранно лято и ниски води през есента и зимата.

На територията на общината се намира термоминералното находище "Белчин бани", което е от типа "Азотни терми". При с. Ярлово са установени проявления на субтермални води. Вероятно перспективни участъци за търсене на термоминерални води са в долината на р. Палакария и Самоковското поле.

Съгласно хидрогеоложкото райониране на страната, теренът попада в Средногорския и хидрогеоложки район. Тук могатда се отделят два вида подземни води - пукнатинни води (с плитка циркулация) и термоминерални води (с дълбока циркулация). Пукнатинните води са акумулирани в изветрялата зона и пукнатините на скалите изграждащи основно терена. В тях са формирани ненапорни пукнатинни потоци, които дават началото на редица извори и малки реки. Изворите обикновено са с незначителен, силно променлив дебит. Главният източник на подхранване са валежите, 70 до 80% от които се превръщат в подземен поток. Почти 100% е поливането на валежите в грусираните, силно изветрели скали.

Ниво на подземните води е установено в различни участъци от площадката, на дълбочина от повърхността от 1.98 м до 11.78 м и почти нямат хидравлична връзка помежду си.

Подземни води

Подземни води са установени на дълбочина от повърхността на 1.98 м, 5.70 м, и 11.78 м. Това са води, които се стичат по склоновете в площадка и се провеждат разсредоточено от прослойки с по-високи филтрационни свойства. Акумулират се в пластове II (глина песъчлива пъстра) и IV (диорити и кварцдиорити, силно изветрели и грусирани) и в ниските междухълмови понижения. Подхранването им е от атмосферните валежи и от водите от топенето на снеговете. Амплитудата на колебание на водното ниво през различните сезони е от 0.80 м до 1.20 м, т.е в сезони с обилни валежи и снеготопене нивото им може да достигне терена и е възможно в ниските участъци да се образуват замочурявания.

Посоката на движение на подземните води е на юг-югоизток, към шосето от гр. Самоков за гр. Ихтиман и отчасти на изток към дере "Големия Катранджия", където се смесват с водите от старото депо, събират се в понижените участъци и образуват заблатявания.

Подземната вода в разглеждания район е с неутрална активна реакция (рН =7.00). По химически състав тя е хидрокарбонатно-сулфатно-магнезиева и съдържа елементите нитрити и амоняк в концентрации малко по-високи от допустимите съгласно изискванията на Наредба №9/2000 г. за качествата на подземната вода за питейно-битово водоснабдяване. Повишеното съдържание на нитрити и амоняк, свидетелства за прясно замърсяване на подземните води, което вероятно се дължи на проникване на замърсители от старото депо.

Изследваната вода е неагресивна спрямо плътен бетон и е с ниска корозионна активност спрямо метални подземни съоръжения.

Повърхностни води

Няма наличие на повърхностни питейни водоизточници в района на депото.

Състоянието на повърхностните и подземни води на община Самоков е в зависимост от състоянието на нивото на развитие на инфраструктурата и технологиите на пречистване, заустването в естествените водоизточници без пречистване, туризма, развитите отрасли на промишлеността, селското стопанство.

Наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните води се осъществяват от НАСЕМ, подсистема "Контрол и опазване чистотата на водите".

Съществуващи водохващания

В прилежащият район на площадката не са установени водоизточници за питейно-битово водоснабдяване.

Типове почви

На територията на общината се срещат разнообразни типове почви:

- алувиално-ливадни почви - разпространени са главно в Самоковската котловина по долината на р. Палакария и р. Искър. Подходящи са за отглеждане на разнообразни земеделски култури, но поради голямата надморска височина изборът на отглежданите култури е ограничен;

- излужени канелени горски почви - разпространени са в района на Говедарската котловина, Лакатишка Рила и Източните склонове на Верила. По-голямата част са в територията на горския фонд, залесени с незначителни ерозионни процеси. Подходящи са за отглеждане на картофи, лен, хмел, тревни фуражни култури и някои овощни видове;

- кафявите горски почви - разположени между 700 и 1800 м н.в., по високите склонове на Рила, Витоша, Плана и Шипочанския рид. Те са най-разпространения почвен тип на територията на горския фонд. Подходящи са и за отглеждане на картофи, ръж, едногодишни фуражни култури, естествени ливади;

- планинско-ливадните почви - разпространени предимно в северната и южна част от територията на общината, заемат главно високите части с надморска височина над 1800¬2000 м. Подходящи са за развитие на пасищно животновъдство

Полезни изкопаеми

Територията на общината е бедна на полезни изкопаеми. Установени са полиметални орудявания в района на с. Ковачевци, които нямат промишлена стойност и на медни в района на с. Долни Окол, които са с неизяснени перспективи.

От нерудните полезни изкопаеми са установени находища на фелдшпат и пегматити в района северозападно от с. Райово, които са с неизяснена перспектива. Проучено е находище "Рельово" на керамични глини. Суровината се характеризира с високо качество и запаси.

Горивните полезни изкопаеми са представени от лигнитни въглища и нефтошисти. Лигнитните въглища на Рило-Доспейския въглищен басейн засега не се експлоатират. Не се експлоатират и лигнитните въглища на Самоковския въглищен басейн.

В границите на изследвания район няма ресурси на подземни богатства, както и съществуваща или предвиждана експлоатация на такива.

Поземлени ресурси

Общата площ на територията на община Самоков е 1209859 дка (17,1% от територията на Софийска област). Земеделските територии заемат общо 495342 дка (41,0% от площта на общината при средно за страната 58,7%). Обработваемата земя в земеделските територии е 251823 дка. Най-голям дял заемат нивите - 153911 дка (61,1% от обработваемите земи).

Делът на обработваемите земи, които са изоставени и с години не се обработват е висок - 78,2% (за 2004 г.).

Мерите и пасищата заемат площ от 155900 дка, а високопланинските пасища - 61352 дка. Заедно с обработваемата земя те формират т.н. стопанисвана земя - общо 469075 дка, или 38,8% от територията на общината.

Площите на пасищата и естествените ливади заемат 310388 дка, или 25,7% от територията на общината.

Горските територии включват площта на Държавния горски фонд и заемат 671315 дка (55,5% при средно за страната 33,6%). Залесената част от горските територии, заедно с горите, създадени върху земеделски земи е 661869 дка, или 54,7% от територията на общината.

Общинска е собствеността върху 241556 дка земя - (241556 дка общински поземлен фонд, включващ ниви, трайни насаждения, мерите и пасищата, както и полските пътища и прокари, 63636 дка гори, част от населените места, язовири, общинската пътна мрежа и др).

По трайно предназначение земята на имота е земеделска, по начин на ползване - нива. Общата площ на имота (според скицата) е 327 дка.

За реализирането на инвестиционното намерение е необходимо промяна на предназначението на земята. За нуждите за изграждане на Регионален център за управление на отпадъците ще бъдат отнети от земеделските територии 0.066%, а от нивите 0.21%. Ще бъде отнет 0.13% от общинския поземлен фонд, което е минимална площ спрямо наличните ресурси в общината.

Замърсяване на почвите

Степента на замърсяване и деградиране на почвите е обусловена от промишлеността, транспорта, неефективното земеделие, естествените процеси (ветрова ерозия, други екзогенни фактори), експлоатацията на подземни богатства и депонирането на отпадъците.

На територията на община Самоков няма изграден пункт към Единната национална автоматизирана система за мониторинг на почвите за съдържание на тежки метали. В общината няма производствена дейност, която да е потенциален източник на замърсяване на почвите с тежки метали. За това се приема, че съдържанието на тежки метали и металоиди е под ПДК. Употребата на торове и пестициди е в границите на нормативите.

Почвите в общината не са замърсени с тежки метали, нефтопродукти и пестициди.

Право на собственост на земята

Площадка Самоков попада изцяло в земи, собственост на Община Самоков.

е. Биоразнообразие

На територията на общината като естествено растящи дървесни видове са разпространени бял бор (Pinus sylvestris), черен бор (Pinus nigra), смърч (Picea abies), ела (Abies alba), бяла мура (Pinus peuce), клек (Pinus montana), бук (Fagus sylvatica), дъб (Quercus ssp.), габър (Carpinus betulus), цер (Quercus cerris), елша (Alnus glutinosa), върба (Salix ssp.), трепетлика (Populus tremula), офика (Sorbus aria), шестил (Acer pseudoplatanus), дива череша (Prunus avium), явор (Acer campestre), благун (Quercus frainetto) и други. Чрез залесяване са създадени култури от бял бор (Pinus sylvestrys), смърч (Picea abies) и по- ограничено от ела (Abies alba), черен бор (Pinus nigra), лиственица (Larix europea), дуглазка (Abies douglasii), червен дъб (Quercus rubra)n др.

В състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: хвойна (Juniperus sibirica), глог (Crataegus monogina), шипка (Rosa canina), леска (Corylus avelana), червен бъз (Sambucus spp.), малина (Rubus ssp.), ягода (Fragaria vesca), черна боровинка (Vaccinium myrtillus) и червена боровинка (Vaccinium vitis idaea), връшняк (Bruckenthalia spiculifolia), птиче грозде (Legustrum vulgare), лазаркиня (Asperula odorata), мъжка папрат (Dryopteris filix-mas), беладона (Atropa bella-donna), коприва (Urtica dioica), заешки киселец (Oxalis acetosella), валезиева власатка (Festuca valesiaca), планинска власатка (Festuca montana), халерова власатка (Fesruca ssp.), светлика (Luzula sylvatica), лечебна медуница (Pulmonaria officinalis ), чашкодрян (Euonymus verrucosa), зъбник (Cardamine bulbifera), картъл (Nardus stricta), алпийска ливадина (Poa alpina), алпийска роза (Jovibarba beuffelii), петниста тинтява (Gentiana punctata), извита острица (Carex curvula), гъжва (Sesleria ssp.), скална полевица (Agrostis rupestris), триделнолистна дзука (Juncus trifidus), жерардиева класица (Alopecurus ssp.) и др. Растенията рилска иглика (Primula deorum), божествена иглика (Primula deorum), павловско шапиче (Alchemilla pawlowskii), янкиев лопен (Verbascum jankaeanum), рилско подрумниче (Anthemis orbelica), българско омайниче (Geum bulgaricum) и давидово винче (Anchusa davidovii) се срещат единствено в Рила планина Характерни са българските ендемити (рилски равен (Rheum rhaponticum) и балканските ендемити (румелийска жълтуга (Hipericum remelicum). Защитените растения, вписани в Червена книга - в категориите "редки" и "застрашени от изчезване" са жълт планински крем (Lilium jankae), оливиеров минзухар (Crocus olivieri), златиста кандилка (Aquilegia aurea), планинска тинтява (Gentiana alpina) и др.

Екологичните условия за развитието и разпространението на животните в района на общината са разнообразни.

В най-ниските части на общината, поради по-голямата урбанизация са останали дребни бозайници - обикновена къртица (Talpa europaea), таралеж (Erinaceus concolor), обикновена полевка (Microtus arvalis), рядко се срещатлисица (Vulpes vulpes), невестулка (Mustela nivalis) и др. От птиците се срещат сврака (Pica pica), полско врабче (Passer montanus), синигер (Parus ssp.), кос (Turdus merula), горска зидарка (Sitta europaea) и др.

В горския пояс на Рила се срещат различни видове животни, характерни за северноевропейските иглолистни гори и Сибирската тайга. От бозайниците са разпространени кафявата мечка (Ursus arctos), горската полевка (Microtus ssp.), лисица (Vulpes vulpes), невестулка (Mustela nivalis), черен пор (Mustela putorius), пъстър пор (Vormela peregusna), златка (Martes martes), катерицата (Sciurus vulgaris). От птиците често се срещат глухар (Tetrao urogallus), лещарка (Bonasa bonasia), пернатонога кукумявка (Aegolius funereus), трипръст кълвач (Picoides tridactylus), кръсточовка (Loxia curvi rostra).

В преходната част между алпийският и планинско-горския пояс в хвойновите храсталаци най-често се среща кафява мечка (Ursus arctos), дива свиня (Sus scropha), сърна (Capreolus capreolus), понякога и благороден елен (Cervus elaphus). От дребните бозайници характерна е подземната полевка (Microtus subterraneus). Разнообразен е птичия свят - водна бъбрица (Anthus spinoletta), балканска чучулига (Eremophila alpestris), глухар (Tetrao urogallus).

Алпийският пояс се характеризира с наличието на разнообразни скални обитания, съчетани с алпийски ливади, благоприятни за много видове студенолюбиви високопланински животни. От бозайниците често се срещат подземната полевка (Microtus subterraneus), а от птиците - сивогушата завирушка (Prunella modularis) и алпийската чучулига (Eremophila alpestris balkanica). Характерно земноводно е планинската жаба (Rana temporaria). От групата на безгръбначните животни са разпространени пеперуди, боровия копринопред и пауново око (Inachis io). Част от защитените животни в алпийския район са: насекоми - червена горска мравка (Formica rufa), бръмбар носорог (Oryctes nasicornis), алпийска розалия (Rosalia alpina); от земноводните - дъждовник (Salamandra salamandra), обикновен тритон (Triturus vulgaris), горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), жаба дървеница (Hyla arborea); от влечугите - слепок (Anguis fragilis), смок- мишкар (Elaphe longissima); от птиците - всички с изключение на някои водоплаващи и вранови; от бозайниците - таралеж (Erinaceus concolor), обикновена кафявозъбка (Sorex araneus), кафява мечка (Ursus arctos), невестулка (Mustela nivalis), пъстър пор (Vormela peregusna) и вълк (Canis lupus); от влечугите - усойницата (Vipera berus) и живородният гущер (Lacerta vivipara). Характерно земноводно е алпийския тритон (Triturus alpestris), включен в Червената книга.

Най-високите части на Рила (над 2600 м н.в.) се характеризират със сурови климатични условия, при които живеят студенолюбиви видове животни от арктичен и бореален произход. Среща се дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica). За този пояс характерни птици са: скален орел (Aquila chrysaetos), пъстра завирушка (Prunella collaris), скалолазка (Tichodroma muraria), белогръд бързолет (Apus melba), скална лястовица (Ptyonoprogne rupestris) и др. От безгръбначните видове широко разпространение имат пеперудите и твърдокрилите насекоми (Coleoptera) - бръмбарите бегачи (Calosama ssp.).

На терена на площадката не са установени защитени местообитания. Не са установени защитени животински и растителни видове.

Защитените територии заемат 26,92% от територията на общината. Предназначени са за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Под режим на защита на територията на общината има пет категории защитени територии - национален парк, резерват, природен парк, защитени местности и природна забележителност.

Националният парк "Рила" е обявен със заповед на МОС на 24.02.1992 г. с обща площ 81046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади. От територията на община Самоков в парка са включени 29377,7 дка. От тях 25087,7 ха са горски фонд и 4290,0 ха високопланински пасища и ливади. Паркът включва част от землищата на гр. Самоков и селата Говедарци, Маджаре, Мала Църква, Бели Искър и Радуил. Националният парк е създаден с цел запазване на естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитанията на редки застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, които имат световно значение за науката и културата.

Национален парк "Рила" е местообитание на редки и застрашени видове и съобщества, някои от тях - ендемити за тази област. В него се срещат около 1400 висши растения, 42 защитени от закона. От тях 98 са включени в Червената книга, 9 - в червения списък на защитените видове и 6 - в списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа. Единствено в Рила се срещат рилска иглика, павлово шапиче и рилски ревен. На територията на парка са установени 282 вида мъхове, 130 вида водорасли, 233 вида гъби, 5 вида риби, 20 вида земноводни и влечуги, 99 вида птици, 48 вида бозайници. Тук се намира най- голямата популация на балканската дива коза, най-голямата популация на лалугери, едно от четирите находища на алпийски тритон и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка. Паркът е защитена територия за популации на глухар в България. Установени са още уникални представители на безгръбначната фауна. От 2934 вида 242 са ендемити, а 244 - реликти. Това разнообразие определя паркът като важен световен център. В Национален парк Рила се съхраняват 38% от растенията, 80% от безгръбначните животни, 80% от глациалната езерна флора и фауна.

В парка са включени 4 резервата - "Парангалица", "Централен Рилски резерват", "Ибър" и "Скакавица". Те са защитени територии от първа категория, които са образци от естествени екосистеми с характерни и забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им.

Природният парк "Витоша" заема 3139,1 ха площ от територията на община Самоков. В парка са включени разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Включва част от землището на с. Ярлово. ПП Витоша отдалечен от площадката.

За защитени местности (в общината) са обявени територии с характерни и забележителни ландшафти, местообитания на застрашени, редки и уязвими растителни и животински видове. Защитените местности на територията на общината са:

- "Букова Усойка", с площ 16,2 ха в землището на с. Доспей, обявена със Заповед № 3700/29.12.1972 г., цел на обявяване - опазване на вековната букова гора.

- "Юруковото", с площ 12,0 ха, землище на с. Ковачевци, обявена със Заповед № 707/09.03.1970 г., цел на обявяване - вековна букова гора

- "Корията", с площ 9,6 ха, землище на с. Доспей

- "Чакърови поляни", с площ 6,3 ха, землище на с. Бели Искър, обявена със Заповед № РД 1055/18.08.2003 г., цел на обявяване - опазване на територия с характерен ландшафт които е резултат на хармонично съжителство на човека и природата.

- "Черната скала", с площ 8,6 ха, землище на гр. Самоков, обявена със Заповед № 1427/13.05.1974 г., цел на обявяване - скално образувание.

Всички защитени обекти са отдалечени от площадката за изграждане на Регионалния център за управление на отпадъците.

Теренът на площадката не попада в защитена зона.

Не се очаква негативно въздействие от реализирането и експлоатацията на Регионалния център за управление на отпадъците върху защитени територии и обекти в общината.

g. Ландшафт

Според системата на регионалните таксономични единици при ландшафтното райониране на страната разглежданата територия попада в Южнобългарска планинско-котловинна област, Рилска подобласт, Севернорилски район.

Според Класификационната система на ландшафтите в България, попада в клас Планински ландшафти; тип - ландшафти на умереновлажните планински гори; подтип - ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори; група - ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху масивни и метаморфни скали.

Локалният ландшафт е бил променен през годините с изграждането на съществуващото депо (сметище), което се намира в съседство на терена, но основният тип ландшафт е запазен.

С рекултивиране на съществуващото депо (сметище) и изграждане на Регионалния център за управление на отпадъците, локалния ландшафт ще бъде променен, но ще се запази основния тип ландшафт.

С изграждането на лесозащитен пояс около оградата на Регионалния център за управление на отпадъците, обектът ще се приобщи към околния ландшафт. Предвидената рекултивация при прекратяване използването на Регионалния център за управление на отпадъците ще подобри микроклимата и визуалността в района и ще допринесе за използване на терена за земеделски нужди в бъдеще.

Най-голям дял в акустичния режим на гр. Самоков заема транспортният шум. За района на гр. Самоков има 12 наблюдавани пункта за регистриране на шума (РИОКОЗ).

Разпределението на наблюдаваните пунктове според регистрираните шумови нива е следното:

В близост до територията на разглеждания обект минава второкласен път свързващ гр. Самоков - гр. Ихтиман. Автомобилният трафик по него не оказва влияние върху фоновото ниво на шума в района.

Очаква се запазване на тенденцията за увеличаване на шумовите нива в резултат на увеличения транспортен трафик в района.

i.Културно-историческо наследство

Не е известно наличието на археологически паметници на културата на терена или в близост до него.

Необходимо е при реализиране на проекта на площадката да присъства специалист археолог.

Предложената площадка за изграждане на Регионален център за управление на отпадъците в Община Самоков, местност "Катранджията" е съобразена с:

- Инженерно-геоложки и хидроложки изисквания

- Теренът не попада в заливаема територия от хидротехнически съоръжения (ХТС).

- За терена няма предоставени разрешения за търсене и/ или проучване на подземни богатства.

- Терена не попада в СОЗ.

- Спазено е изискването за отстояние на площадката от населено място - ХЗЗ от 1000 м (Наредба №7 за хигиенни изисквания за здравна защита на селищната среда).

- Площадката не попада в защитена зона съгласно ЗБР и ЗЗТ.

- На терена няма информация за наличие на паметници на културата.

- Няма транспортни неудобства. До площадката се достига по черен път на около 240 м след отклонение на ляво от съществуващия път II кл. гр. Самоков - гр. Ихтиман.

- Водоснабдяване на обекта с вода за противопожарни и питейно-битови нужди ще се осигури от довеждащ водопровод.

- Електроснабдяване на площадката ще се извърши чрез изграждане на въздушен електропровод от преминаващия наблизо ВЛ 20кУ, до трафопост разположен на територията на бъдещия Регионален център за управление на отпадъците.

Всички компоненти на околната среда са подробно изследвани и описани в Доклада за оценка на въздействието върху околната среда, както и върху проведеното обществено обсъждане съгласно изискванията на процедурата. Общият извод от Доклада иот Решението по ОВОС е, че не съществуват опасения от негативно влияние върху околната среда, подкрепено със съответните съображения и факти и разработки.

6.2.3. Препоръки за бъдещото строителство

Фундирането на основите и сградите и инсталациите, да се извърши под пласт I, който е неподходящ за фундиране. (Пласт I е неподходящ за фундиране и се категоризира като земна основа група „В" - особени почви и при строителството трябва да се отстрани. Пластове II и III се категоризират като земна основа група "Б", а пластове IV и V - в група „А").

Фундирането върху пласт IV трябва да бъде съобразено със суфозионната му неустойчивост при проникване на допълнителни водни количества.

За създаване на глинест екран в основата на депото е необходимо да се извърши допълнително уплътняване и подсилване на пласт II до достигане на коефициент на уплътняване >0.95 и коефициент на филтрация <1.10-9 м/сек.

Да се изгради система за дрениране и отвеждане на течните емисии извън тялото на депото, а около площадката да се изградят облицовани канавки за отвеждане на скатовите и валежните води извън нейната територия.

Водното ниво в проучваната площадка заляга на дълбочина 1.98-11.78 м от повърхността. Амплитудата на колебание на водното ниво е 0,80-1,20 м и силно се влияе от годишния сезон. За безпроблемно функциониране на сградите и съоръженията е необходимо да се изпълни надеждна хидроизолация на участъците от тях под нивото на терена, както и такива за недопускане проникването на вода в процеса на експлоатация на депото от повърхностни води или при аварии във водопроводната и канализационна мрежи, при което могат да възникнат допълнителни неравномерни слягания.

Да се предвиди укрепване на стените на изкопи с дълбочина повече от 6 м.

Изкопите да бъдат приети от инженер-геолог в рамките на авторски надзор на обекта.

Да се предвидят мерки са осушаване и ликвидиране на заблатените участъци в южната част от площадката.

В рамките на площадката и на прилежащите й територии е необходимо да се изгради система за локален мониторинг на следене нивото и качествата на повърхностните и подземните води по време на експлоатация на депото.

6.2.4. Мерки за предотвратяване на евентуално замърсяване на околната среда

Мерките за предотвратяване на замърсяването трябва да залегнат в бъдещия проект, съгласно изискванията на Наредба №8 и Наредба №7. Някои оттях са:

• 
  Улавяне и пречистване на инфилтрата - предвижда се дренажна система за всяка една клетка. Инфилтрата се отвежда до буферен резервоар и пречиствателна станция.
  
• 
  Изграждане на охранителни канавки. Водите ще се отвеждат в близките дерета.
  
• 
  Защита срещу навлизане на атмосферни, повърхностни и/или подземни води в депонираните отпадъци.
  
• 
  Улавяне и изгаряне на биогаза - изграждане на газоотвеждащи кладенци и отвеждане на биогаза за изгаряне в газстанция (факел).
  
• 
  Ежедневно запръстяване на насипаните отпадъци.
  
• 
  Съоръжения за измиване на гумите на сметовозните коли напускащи Регионалния център за управление на отпадъците.
  
• 
  Изграждане на ограда по границите на площадката.
  
• 
  Лесозащитен пояс около оградата.
  
• 
  Задължителен мониторинг на параметрите на околната среда (съгласно изискванията на Приложение №3 на Наредба №8 от 2004 г. (обн., ДВ, бр.83 от 2004г.).
  

Каталог: Downloads
Downloads -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
Downloads -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
Downloads -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
Downloads -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
Downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
Downloads -> Alexander Malinov
Downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
Downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
Downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г

Изтегляне 7.09 Mb.

Сподели с приятели: